Физическа защита на дами при самостоятелно пътуване

[Гост]

Здравейте. 

 

Не съм експерт в областта - макар че съм експерт в самостоятелните пътувания - затова бих искала да обсъдим тази тема (не успях да намеря такава тук).

 

Физическата защита на дами, пътуващи сами. Много деликатен момент... Не вярвам във физическото насилие като отговор, освен ако някоя дама не е шампион по някой интересен спорт  В същото време светът понякога е и доста суров. Как да се защитим? Бих се радвала да съберем добри съвети... 

 

Лично аз съм имала отвличане с кола от гангстери - в размирните години от 90-те. В центъра на София. заради новата ми служебна кола... Нищо не ми направиха. После полицията ме обвиняваше, че съм била съучастник щото не съм била изнасилена или убита , ама за това друг път. Споменах го заради следващия съвет. 

 

Като начало ще предложа ЕДНО. Англичаните често използват като причина за успех или провал една дума ATTITUDE - ОТНОШЕНИЕ. За мен ако съумеем да го приложим, че решим проблема наполовина. В случая с отвличането той сработи на 100%. Но не винаги се получава така. Когато ме преследваха в Банкок, трябваше да се мисли и друго... 

 

Скоро имах обучение в Crisis Management - Управление на кризи. За мен инструкциите им могат да се приложат едно към едно:

 

STOP - СПРИ: Спиране на всяка цена. СПРИИИИ! Най-трудното. В такива моменти тялото ни има нужда от движение заради адреналина. Трябва да спрем и да овладеем химията на тялото си. Нищо няма да се случи за няколко минути, но те могат да спасят живота ни.

THINK - МИСЛИ: Адреналинът отключва невероятни мисловни възможности. Дайте им възможност, а не тичайте като изоглави.

ORIENTATE - ОРИЕНТИРАЙ СЕ: Жизнено необходимо. Като глътка кислород. 

PLAN - ПЛАНИРАЙ: Задайте заповеди на мозъка.Това понякога отнема секунди или минута само.

ACT - ДЕЙСТВАЙ. Сега вече целият адреналин се пренася в действие... 

 

Обаче: Ситуациите са толкова различни и непредсказуеми. Понякога мозъкът няма да сработи, защото просто е жестоко изненадан с информация. Не сме го подготвили.  Хубаво е да си разработваме what if scenario - какво ще стане, ако... 

 

Ето, на мен ми предстои пътуване сама в Индонезия, Бали и Сингапур. Заради безопасността си вдигнах бюджета и си наех кола с шофьор от агенция - защото отивам в доста диви места и имам нужда от елементарна сигурност. И все пак как да реагирам, ако... 

 

Това е формалния повод за темата, не и причина. Отдавна исках да поговорим за това и ще се радвам на участие.

 

Благодаря. 

 

 

[cck]

Специално Сингапур не го мисли. Може би е едно от местата с най-ниска престъпност по света.

[Гост]

Специално Сингапур не го мисли. Може би е едно от местата с най-ниска престъпност по света.

 

Ако трябва да съм откровена, и Бали не го мисля Макар че историята познава лоши истории на безопасни места. То Господ да пази, но "в кошара не вкарва", както казва народа. И не е само остров Ява, а и Южна Африка ще има, живи и здрави. 

 

Затова  ще се радвам на дискусия и по принцип.

[stanimir]

Моите уважения към експертите от Crisis Management , ама съветите им едва ли биха сработили при журналистите в Сирия например или закланите и изнасилени британски младежи в Ко Тао преди седмица.

 

Общо взето добре е човек да запазва самообладание , но плюй в пазвата , тия неща все пак се случват прекалено рядко.

[Гост]

Моите уважения към експертите от Crisis Management , ама съветите им едва ли биха сработили при журналистите в Сирия например или закланите и изнасилени британски младежи в Ко Тао преди седмица.

 

Общо взето добре е човек да запазва самообладание , но плюй в пазвата , тия неща все пак се случват прекалено рядко.

 

Е, те за това говорят експертите - за запазване на самообладание. Не коментирам военни действия - тогава нещата стоят по различен начин. В случая имах предвид да споделите вашите идеи, които биха ПОМОГНАЛИ евентуално на изпаднала в беда девойка не по нейна вина - освен ако пътуването сам се брои за вина... 

 

Иначе критикуването е лесно

[Duke]

Според мен най-добрата защита се нарича инстинкт за самосъхранение...

[Гост]

Според мен най-добрата защита се нарича инстинкт за самосъхранение...

 

Прав си! Но се питах извън горните коментари има ли някакво защитно средство, което бихме могли да носим със себе си... 

[mililia]

Рейни, преди време по линията на каучсърфинга при мен отседна една много стилна италианка, която беше правила почти едногодишно пътуване по пътя на коприната. Преди това беше пътувала около две години из Латинска Америка отново сама. Аз проявих любопитство как успява да се опази из всички тези страни, през който преминава, защото разбрах от нея, че не е имала нито веднъж случка, която да заплашва живота, личността или тялото й. Та тя ми сподели нейния вариант за оцеляване. Първото нещо, което ми каза е, че трябва да бъде облечена навсякъде по начин, че да не бие на очи и да се слива с местните. Беше изключително красива блондинка, но нищо от красотота й не биеше на очи. Ходеше скромно облечена, с тъмни очила и заметната с шал. Използваше стил на обличане, какъвто вероятно изискват в Иран, където също беше изкарала около месец, ползвайки каучсърфинг. Друг нейн принцип беше никога да не замръква в бар и по принцип да гледа щом се стъмни да се е прибрала. По никакъв начин не парадираше със скъп телефон или нещо от багажа й, което да наведе на мисъл, че е добре да бъде обрана. Включително и тук в София тя не отстъпи от принципите си и щом се стъмнеше тя беше у дома, излизаше навън облечена скромно и незабележимо, носеше малко пари и ги разпределяше на различни места.

Тя ми сподели, че единственото място, на което се е притеснила е било когато е замръкнала някъде из Хондурас, просто защото там е трябвало да смени автобуси и шофьорът на автобуса, с който е пътувала и е казал, че зоната е опасна и не бива да обикаля навън, за да търси хостел, защото може да я застрелят. Тогава същия този човек е повикал негов приятел, който и е помогнал да намери къде да отседне. 

Не знам доколко нейните принципи са правилни, но си мисля че това са едни доста добри мерки за самосъхранение и спомагат да се избягват неприятни случки. Естествено трудно е, когато си във ваканция да не обикаляш по тъмно, за да видиш някоя забележителност обляна в светлини, но все пак има места, на които е необходимо да бъдеш доста предпазлив особено, ако си сама жена. 

Към всичко това аз бих добавила и да се внимава какви контанкти се установяват на място. Аз съм доста социален човек, но има моменти, в които се държа малко темерутски просто защото не искам да допускам никой в близост до мен, за да бъде изтълкувано погрешно дружелюбното ми отношение.

Редактирано 22 септември, 2014 от mililia

[Гост]

Рейни, преди време по линията на каучсърфинга при мен отседна една много стилна италианка, която беше правила почти едногодишно пътуване по пътя на коприната. Преди това беше пътувала около две години из Латинска Америка отново сама. Аз проявих любопитство как успява да се опази из всички тези страни, през който преминава, защото разбрах от нея, че не е имала нито веднъж случка, която да заплашва живота, личността или тялото й. Та тя ми сподели нейния вариант за оцеляване. Първото нещо, което ми каза е, че трябва да бъде облечена навсякъде по начин, че да не бие на очи и да се слива с местните. Беше изключително красива блондинка, но нищо от красотота й не биеше на очи. Ходеше скромно облечена, с тъмни очила и заметната с шал. Използваше стил на обличане, какъвто вероятно изискват в Иран, където също беше изкарала около месец, ползвайки каучсърфинг. Друг нейн принцип беше никога да не замръква в бар и по принцип да гледа щом се стъмни да се е прибрала. По никакъв начин не парадираше със скъп телефон или нещо от багажа й, което да наведе на мисъл, че е добре да бъде обрана. Включително и тук в София тя не отстъпи от принципите си и щом се стъмнеше тя беше у дома, излизаше навън облечена скромно и незабележимо, носеше малко пари и ги разпределяше на различни места.

Тя ми сподели, че единственото място, на което се е притеснила е било когато е замръкнала някъде из Хондурас, просто защото там е трябвало да смени автобуси и шофьорът на автобуса, с който е пътувала и е казал, че зоната е опасна и не бива да обикаля навън, за да търси хостел, защото може да я застрелят. Тогава същия този човек е повикал негов приятел, който и е помогнал да намери къде да отседне. 

Не знам доколко нейните принципи са правилни, но си мисля че това са едни доста добри мерки за самосъхранение и спомагат да се избягват неприятни случки. Естествено трудно е, когато си във ваканция да не обикаляш по тъмно, за да видиш някоя забележителност обляна в светлини, но все пак има места, на които е необходимо да бъдеш доста предпазлив особено, ако си сама жена. 

Към всичко това аз бих добавила и да се внимава какви контанкти се установяват на място. Аз съм доста социален човек, но има моменти, в които се държа малко темерутски просто защото не искам да допускам никой в близост до мен, за да бъде изтълкувано погрешно дружелюбното ми отношение.

 

!!!!!! Благодаря!

Редактирано 22 септември, 2014 от Гост

[AlexandraKo]

Сама жена да пътува си е наистина биг адвенчър, за това трябва напълно да се слее със средата, в която отива. Аз не съм пътувала до сега сама, поне 3 - ма сме, но винаги спазвам нещата, които са написани в предния пост.

Никакви бижута, никакво предизвикателно облекло, имам си едни часовници за по 1-2 долара пластмасови, дето си ги ползвам само на път. По тъмно не се мотам по улиците, изключвам местата, където е безопасно.

Много си е страшно, защото когато си на непознато място, всичко може да се случи.

Преди време много-много не мислех за тези неща, ама две случки ме накараха да съм по-внимателна. Едната - пазарувахме до късно с приятелка в мол Азия в Манила и на връщане си взехме такси. Горе-долу знаехме пътя до хотела, че десетина пъти го бяхме минавали. Да де, ама таксиджията като се обърка, омота, че не знаеше и бъкел английски, :blink: Добре че, спря тук там, та аз питам на английски, те му обясняват на филипински и стигнахме. Това, ако става  през деня няма проблем, ама у сред нощ си е страшничко.

Втори случай - някъде го описах - нощното пътуване с пирога по езерото Инле до хотела в тъмното. Успокоявах се само, че , ако се извърне туй чудо в езерото няма да ни намерят нивгаш, ама поне ще ни търсят, че бяхме с агенция. Ама , ако си сам-самичък - договорил си се на място, случва се нещо - кой знае къде си и как си? Трябва винаги някой да знае къде отиваш.

По принцип вярвам, че хората са добри /или поне така ми се иска/, ама малко повече бдителност и предпазливост не вреди.

[Rumiana]

Често пътувам сама - първо, мъжът ми не винаги има възможност да идва с мен;  второ, падам си фотограф-ентусиаст, а както се знае, фотографията е занимание самотно , и трето, най-важно, ще цитирам Itilien , който го беше казал добре:  "когато си сам имаш много повече контакт с околната среда - било то хора по пътя или природа. Вниманието ти е насочено изцяло натам, както и към себе си и усещанията са напълно различни."
Нямам специални трикове за защита - опитвам се да следвам здравия разум - както сте го писали по-горе, главно - да не си търся белята, и... бай, бабо, да не те среща мечка .

[Sofiq]

Много смело Рейни! Аз също мисля, че ако спазваш по горните съвети няма да има проблем. И аз имах остенка от каучсърфинга която пътува сама -испанка. Един от първите ми въпроси беше "не те ли е страх сама" и тогава тя ми сподели, че преживяванията които има когато пътува сама са несравними. Много по- богати и вълнуващи, нямаше до сега случай на агресия или подобни. И ми каза, че ако нагласата е да ти се случват неприятности това и получаваш. Взимаш една чанта с опримизъм и позитивно мислене и чакаме пътеписи. За съжаление (мое) аз май не мога да събера смелост.

Редактирано 6 октомври, 2014 от Sofiq

[Гост]

Момичета, мнооооого благодаря. Наистина практични съвети... Аз не само заради мен, а и заради други, които може да имат нужда от тях. А иначе ако чакам да има с кого да скиторя - с отправна точка Англия и с моите идеи - ще се мумифицирам от чакане   Това със сливането със средата ми е било явно проблем - като бяла афъска в чернозем съм била все, но поне се трупаше материал за писане от емоции   Иначе оптимизмът и изключително позитивното и усмихнато отношение винаги са в ръката ми. Само където да си темерут явно е по-добре в някои страни... Ще се радвам на още съвети, които лично аз смятам да приложа - почвам да купувам катинари за устата си първо Това с пирогата ме разхили яко... Тези моменти оставят спомени и тръпка за живот.

[Sara]

    Рейни,ти си доста цветен човек /разбрах го от пътеписите ти и от снимките ти/, а това е доста трудно да се скрие,и според мен привлича погледите.Цветните хора искат цветен живот,а той в голямата част по света е свързан с опасности,поради по- голямата емоционалност на хората там.Присъединявам се към съветите за по -скромно сиво-кафяво облекло,в районите с по -голяма престъпност.И...остани такава цветна птичка .Надявам се, да не те обижда това,казвам го с най- добро чувство.

[Гост]

    Рейни,ти си доста цветен човек /разбрах го от пътеписите ти и от снимките ти/, а това е доста трудно да се скрие,и според мен привлича погледите.Цветните хора искат цветен живот,а той в голямата част по света е свързан с опасности,поради по- голямата емоционалност на хората там.Присъединявам се към съветите за по -скромно сиво-кафяво облекло,в районите с по -голяма престъпност.И...остани такава цветна птичка .Надявам се, да не те обижда това,казвам го с най- добро чувство.

 

По никакъв начин не може да ме обиди толкова мило отношение, благодаря ти! Както бях писала, никога и никъде не си ползволявам предизвикателност като поведение и облекло, обаче дори ярката усмивка можело да се приеме за нездравословна покана... агрххххх... Но наистина исках мнение на хора, които са в живия ритъм на пътешествията, а не съвети по картинки и теория, защото от пътешествията няма да се откажа. А и не се знае кому това може да помогне индиректно... Поздрави сърдечни!