дневник До Филипините през Южна Корея

[Oshko]

Днес успяхме да видим китовите акули

Тук изглежда по-красиво отколкото Donsol(което май е по-известно място за наблюдение на китови акули). Как изобщо го откри това място Ослоб?

[stanimir]

Oslob e много популярно място. Аз когато проучвах неизменно излизаше сред топ атракциите на Себу,

[ruwenzogy]

Да продължим прекъснатият разказ за Филипините.

 

6 декември (събота)

Гледайки прекрасното време, решаваме ,че нищо не може да ни се случи и продължаваме по плана си. Оставяме си багажа в хотела , хващаме за 120 песо един трицикъл да ни закара до пристанището Сибулан, на десетина километра, откъдето има кратки 20-минутни ферита, които да ни прехвърлят на другия голям остров - Себу.  Ние сме интересна гледка - четирима бели с огромни багажи как се товарим всичките на една пърпоретка, че и се пазарим постоянно за цената.  Пътуването е 20 минути и преминава под напрежението на неизвестното, което скоро става факт - разлепени огромни листове, че поради тайфуна лодките не се движат до второ нареждане. Те служителите само това и чакат - да има как да не работят и това си е. Усмихват ни се две приятни момичета и ни сочат табелите. То ние ги виждаме, ама кога, как , защо... - свиват рамене - може другата седмица...

Като гледате тези две снимки, може би е ясно за какъв тайфун става дума

Въртим се наоколо и търсим някаква информация от местните, но всички викат когато господ реши.

След като е така отиваме към църквата да видим какво е решил господ. А там празнично настроение. Никой не му пука за нашите проблеми. Венчавка. Огромна венчавка на 50 двойки едновременно. Малко по бедност минават, но хората са костюмирани, весели и щастливи. Ние няма какво толкова да правим и един час присъстваме на празничната церемония.

Следва обратния път към Дамагуете, този път още по на далавера с джипни по 20 песо на човек. Една идея е по-добре от трицикъла. Това е нещо средно между камион и автобус, без прозорци (отворени такива) и с пейки по краищата. Доста са мощни и събират колкото хора има.

Пристигаме отново в хотела и вече се чудим какво да правим.

За пръв път истински осъзнавам, че нещата не са наред и в главата ми щъкат какви ли не планове и възможности, но не всичко е в моите ръце. Имаме резервации за хотел довечера на остров Бохол.

Той е далечен, незнайно колко  мираж.  В нашия евтин и хубав хотел места няма. Първо решаваме да подсигурим спането, че ако има и други като нас, може да се окаже проблемно. Обикаляме няколко централни хотела, но или се оказват по-скъпи, или по-мизерни. Но все пак основната ни цел

е управлението на бреговата охрана, където периодично обновяват информацията и откъдето чакаме добрите новини. Пътя за там е около километър по красивия крайбрежен булевард

като междувременно минаваме и покрай малкото други забележителности на градчето

В този хотел намираме чудесен  ресторант, където се храним до принудителния ни престой в Думагуете. Впрочем градчето много ни допадна сравнявайки го с другите по нашия път.

В управлението, поне за днес резултата е обезкуражителен и трябва да си уплътним времето.

Връщайки се в хотела , се установява, че са се освободили някакви стаи и този въпрос го решаваме положително. Намираме се в самия център и около нас кипи живота. От вчера ни остана нещо недовършено, затова днес е време за кафявите пясъци на Дауин, който е известен в района баровски курорт и се намира на около 20 км . Хващаме поредното джипни за 20 песо и пътуваме около час.  Малко не знаем къде да слезем, викаме плажа, ама то били няколко и далечко от шосето. В крайна сметка скачаме и ни упътват малко назад, после надясно, натам, натам, бе половин час ходене и стигаме до морето. Минахме и през богаташки , и през бедняшки къщи, но скоро всичко ще бъде изкупено, строителството вече е започнало

Самият плаж сериозно ни разочарова. Че пясъка е кафяв е вярно, но много каменисто . Близо 2 км преходихме и навсякъде на плиткото камъни. Не можеш да се изкъпеш нормално. Тук основно се ползва за гмуркане и наблюдение на морския свят. Има палми и е красиво, но само така за разходка и някои снимки

Тук постояхме около 3 часа и привечер поехме по обратния път към хотела. Този път се возихме на градския автобус, който е една идея по-добър от джипнито. Цената е 25 песо. Лошо е, че ни остави малко по-далечко, но пък се разходихме вечерно, минахме през някои магазини, МОЛа и си напазарувахме

Последното е вечерята ми.

Пиейки местния ром  сънувах розово бъдеще с пембени краища за утре............

Редактирано 7 януари, 2015 от ruwenzogy

[slujitel]

Ама, Оги, къде е разказа?

[ruwenzogy]

Ама, Оги, къде е разказа?

Ами досега го писах.

[strelec72]

ruwenzogy ,Жалко че не сте имали късмет с Подземната река ,ако на нас ни провърви да я видим ще почерпя и ще разкажа на някоя Магеланска среща

Имам питане относно хотелите на Ел Нидо,на място ли търсихте или бяхте резервирали предварително,ако можеш препоръчай нещо че 2 дена ги въртя и нищо свястно на прилична цена не набелязвам (до 50 долара.) Къде е по добре да се вземе хотел- в Ел Нидо или на Корон-Корон.За туровете по островите ,какви са цените......вие на кои бяхте..

[ruwenzogy]

Имам питане относно хотелите на Ел Нидо,на място ли търсихте или бяхте резервирали предварително,ако можеш препоръчай нещо че 2 дена ги въртя и нищо свястно на прилична цена не набелязвам (до 50 долара.) Къде е по добре да се вземе хотел- в Ел Нидо или на Корон-Корон.За туровете по островите ,какви са цените......вие на кои бяхте..

Хотела в Ел Нидо беше този и беше резервиран предварително

 

Цените на туровете са почти официални и са тези на снимката, от тях може да се свали до 200  песос.

Трябва да се организират предния ден. Ние бяхме четирима и спазарихме частен тур - първият ден тур А + тур В  за 2500 песо (с по-бавна и малка лодка и без храна)  и  същия лодкар - втория ден - тур С  за 2000 песо.

[Oshko]

Цените на туровете са почти официални и са тези на снимката, от тях може да се свали до 200  песос.

Трябва да се организират предния ден. Ние бяхме четирима и спазарихме частен тур - първият ден тур А + тур В  за 2500 песо (с по-бавна и малка лодка и без храна)  и  същия лодкар - втория ден - тур С  за 2000 песо.

А предварително по интернет няма ли шанс да се резервира нещо?

Мисълта ми е ако се пристигне рано сутринтта ми се иска да може да се организира нещо за същият ден.

[Valle]

Имам питане относно хотелите на Ел Нидо,на място ли търсихте или бяхте резервирали предварително,ако можеш препоръчай нещо че 2 дена ги въртя и нищо свястно на прилична цена не набелязвам (до 50 долара.)

И на нас за двойна стая в Dayanan El Nido в края на януари ни излезна по 50 щ.д. на нощ. Резервирахме с Агода предварително месец и половина преди пристигането ни там.

[ruwenzogy]

А предварително по интернет няма ли шанс да се резервира нещо?

Мисълта ми е ако се пристигне рано сутринтта ми се иска да може да се организира нещо за същият ден.

За туровете не съм се и замислял. Това никога не е стояло на дневен ред при мен, защото от опит знам, че на място е в пъти по-евтино. Така, че не мога да съм полезен. Там всяка къща, хотел или ресторант са агенции и позволява да се пазариш..

Мисълта ми е ако се пристигне рано сутринтта ми се иска да може да се организира нещо за същият ден.

Рано сутринта няма от къде и как да се пристигне. Всичко е стиковано.

[ruwenzogy]

7 декември 2014

Днешният ден за мен се води пропилян. Не правихме абсолютно нищо , а бяхме в напрегнато очакване какво ще решат отговорните филипински фактори по въпроса с урагана. То се видя, че такъв няма , но не може нищо да се направи. Ходихме няколко пъти до бреговата охрана, намерихме хубаво ресторантче, където да се храним и да се подготвяме за дълга обсада на Думагуете. Мотахме се и по пазарите и магазините, където бе евтинийка, колкото да мине времето и да дойде добрата новина.

И тя дойде, макар и късно и неочаквано. Пиейки поредното патронче ром към полунощ се появи сестра ми и ни съобщи, че току-що се е обадила и разбрала, че са вдигнали забраната. Утре тръгваме, макар и по друга, прекроена програма

 

8 декември 2014

Към 7 часа сме вече на крак и нетърпеливи с раниците освобождаваме хотела и спираме първия

трицикъл да ни закара до пристанището на Сибулан. Почти веднага купуваме билети за 8 часа и скоро се натоварваме на едно корито, с което трябва да прекосим протока. В началото сме само ние, но скоро се препълва, та се чудя дали ще издържи на сериозния товар. Това си е градския транспорт между двата острова - Негрос и Себу , конкретно между двата града Сибулан и Лилоан. Пътуването е около 20 минути и не след дълго щастливи стъпваме на мечтания остров, нещо като освобождение от прекрасното градче Думагуете.

 

На този бряг няма много трициклисти, но все пак успяваме да хванем един по лъскав за 200 песо

да ни откара до Ослоб на 20 км, където е мястото за наблюдение на китовите акули. Моторчето бая пърпори по баирите, но геройски се справя. Като пристигаме , виждаме, че нещата са перфектно уредени. Веднага ни поемат, разясняват за какво става дума, плащаме (200 песо на човек екологична такса или вход за парка, не е толкова важно). Иначе 1000 песо е шнорхелинг, а 500 песо е да гледаш от лодката. Няма забавяне и скоро вече сме на една от техните лодки, минаваме на инструктаж как да се държим с големите чудовища и напред....  Доста се вълнуваме като виждаме първите перки, но скоро разбираме, че нещата са под контрол. Няколко гайда с лодки ги подхранват, за да се навъртат наоколо и да могат всички желаещи да ги наблюдават. Наистина са впечатляващи, около 5-6 метра дължина и около метър е устата им, която често отварят и засмукват каквото има наоколо.

Не е приятно, ако там се окаже някой шнорхелист, както и в обсега на опашките им. Трябва сериозно да се внимава, а и според мен наоколо е пълно с прикрити спасители. Около 3-4 наши лодки плуват десетина акули , като постоянно се завират и под лодките и стряскат туристите в тях.

Аз успях дори да погаля едната. Бе изглеждат като питомни, нищо че са в океана.

Вълнуващо преживябане, което си заслужава.

Ослоб е почти толкова  популярно място, колкото и другото за наблюдение на китови акули - Донсол.

и малко снимки

 

Атракцията продължи около час, след което има душове, изкъпваш се и излязохме на шосето, което минава  точно  до входа и след 10 минути дойде автобуса за столицата Себу. Трябва да се взимат само автобуси с климатик, които са малко по-скъпи, но за нас достатъчно евтини ( в случая 170 песо). Друга забележка е , че винаги трябва да се носи яке, шапка, шал, защото климатиците работят на макс и простиването ти е гарантирано, ако не си оборудван.

Пътя до столицата е около 3 часа. Острова е доста екзотичен, като по пътя се наблюдава различна палмова растителност, както и местни романтични селца, тоест вижда се мизерийката , в която  живеят местните хора по селата.  Романтиката отстъпва , когато се навлиза в предградията на Себу, където се пътува около час. Вижда се от прозорците каква гмеж от хора и превозни средства царува навсякъде.... Но на автогарата е учудващо уредено. Има ред, който се спазва и при наемането на такси, което да ни закара до хотела. Момчето много се чуди къде е този хотел, пита постоянно, та се налага накрая аз да му обяснявам и показвам.  Хотелчето е приятно с една симпатична домакиня, която е много любезна и ни черпи с чай и сок. Но ние нямаме време, че

трябва да разглеждаме забележителностите на града. Взимаме такси с митър и към центъра.

още през прозорците се вижда, че навън не е много за бели хора, но той ни сваля все пак при историческите забележителности на града. Ще спомена само, че тук е убит Фернандо Магелан от местния вожд Лапу-Лапу, а днес и двамата се тачат като филипински национални герои

И така - първо разглеждаме  форт Сан Педро

после пеша, избягвайки тълпите се отправяме към  City Hall и Magellan's Cross , а след това към главната забележителност на града  Basilica Minore del Santo Nino  (обект на ЮНЕСКО)

Вътре е уникално красива, а навън се е струпало цялото население на Себу, защото явно има някакъв религиозен празник, тъй че по-късно виждаме и литийно шествие с иконата на светеца.

Пред градската катедрала е същото стълпотворение и дори не успяваме да влезем вътре

А това е една огромна нова църква досами нашия хотел

Вечерта решаваме да се разходим по търговската улица Колон, но не ни трябва много време за да се убедим, че това не е за нас. Много просяци, бездомници и мръсотия...Влизаме в огромен МОЛ, където прекарваме около час, после такси, и хотела....

Редактирано 12 януари, 2015 от ruwenzogy

[ruwenzogy]

9 декември (вторник)

След обяд вече трябва да летим.  Но преди това има един много красив таоистки храм в Себу, който ме е впечатлил от доста снимки. И отчасти и заради него съм направил една нощувка тук, въпреки основателните предупреждения на Стенк.

Този град наистина се оказа най-мръсния и отвратителен през цялото ни пътуване.  Но сега едно оазисче красота.

Намира се в квартала на богатите, който пък се казва Бевърли хилс и има охрана отвсякъде.

До там, естествено с такси (всички го знаят). Такситата са адски евтини и винаги си включват апаратите. А когато сте 4 човека, излиза по левче, че и стотинки..

А сега въпросният храм ( имам стотина снимки)

До тук беше приятната част.

Като се върнах в хотела, добре, че си отворих компютъра да видя, че всички полети до Корон (докъдето трябваше да летя) се отлагат за една седмица напред.  Познайте защо ..... Естествено заради тайфуна, който в периферията си променил очакваната посока и ...Йок. Полети няма

Сестра ми летят за Пуерто Принцеса и нямат проблеми.  Много мразя разправиите, но пак ще се налага. Отново в главата ми се въртят разни алтернативни варианти. Имаме резервации за 3 дни на Корон,.Като няма да ходим там, накъде? В Пуерто Принцеса не ми се стои тези 3 дни, понеже съм чел , че там няма нищо интересно. Но явно не съм дочел, защото после сестра ми разправя, че най-хубавия шнорхелинг са направили на една островче около ПП. Но сега ме вълнува как ще се реши въпроса с полета. Към 11 часа сме на летището, където пред офисите на Себу Пасифик е истинска лудница. Някакси охраната успява да ме втърка да мина отпред. Какво ми предлага момчето на гишето - да летя след една седмица, когато падне забраната. Лудост - аз тогава вече трябва да съм в България.  Вече съм го измислил. Искам след 2 дни да летя вместо Корон до Пуерто Принцеса. Изглежда логично, след като вината е тяхна. Гледа, места за днес и утре няма, а има точно за в други ден, когато искам. ОК. Ходи на компютъра, смята нещо и вика : още не знам колко си песо (над 100$). Как така бе, хем виновни, хем пари искат. Добре, че сестра ми беше с мен, та като го подбра. Момчето се видя в чудо, писа имейли до шефовете в Манила и пак вика ОК. Така ще бъде, ще ми изпрати новите билети на мейла. Доволни се разделяме. Любка летят за ПП, а ние със Снежка с такси до пристанището .  Новия план предвижда пътуване с корабче до остров Бохол, който пропуснахме преди няколко дни. Най-добрата компания е Ocean Jet и в 14 часа имат  джет за Тагбиларан, столицата на Бохол.  Пътуването бе много приятно и с хубави панорами по пътя.

 

 

Като пристигнахме беше пълно с таксита, на които не обърнахме внимание, а си хванахме отново трицикъл  за 50 песо, до хотела, в който трябваше да спим преди 2 дни. Отново много мила и приятна женица, която се сети за нас и дори ни направи намаление на стаята.

Основна цел за вечерта бе да намерим кола за тур около острова за утре. Бях чел, че на всяка крачка се предлага тази услуга, но след около половин час обикаляне и опити да подпитаме тук так, разбрах, че така няма да го бъде, а утре рано на пристанището , където всички предлагат точно това...

Остана да се помотаем по магазините и да хапнем нещо след напрегнатия ден...

[ruwenzogy]

10 декември (сряда)

 

Днешният ден ще започна с красивите гледки на изгрев и залез от балкона на стаята ни......

 

 

Първата ни цел за деня е да отидем до пристанището, което е на около километър от хотелчето ни и да организираме днешния тур из вътрешността на остров Бохол.   Времето трябва да се съобрази с първото пристигащо корабче, за да са там хората, които ни трябват. Става точно така . С един трицикъл, които висят пред хотела, и като те видят веднага тичат , спазаряване за 30 пари и се отправяме към пристана. Точно навреме, тъкмо пристигащите са се изнесли  и такситата нямат работа. Като ни виждат веднага ни наобикалят и започват да се предлагат.  Е, аз така обичам и затова съм тук, да има конкуренция, да мога да избирам и да се пазаря.

Началната цена от 3000 е доведена до 1500 песо ( + 100 бакшиш накрая), което ме устройва идеално ( затова е хубаво човек да е подготвен, да знае какво иска и какви са цените).  Тук обиколката на острова е стандартна. Всички правят едно и също, което е и най-доброто, и аз нямам намерение да се отклонявам от утвърдената програма. Само уточнявам, че трябва да се види всичко, без пропуски. Трябва да се внимава, понеже на доста места по света тези шофьори , гледат да съкратят някои обекти и да си намалят работата. Но , когато разберат, че си добре подготвен и си знаеш какво искаш, няма мърдане. Бе трябва да се следят и да си нащрек постоянно.  Пада ни се добър водач, който знае сносен английски,и още повече знае къде да ни води и в каква последователност.   Аз очаквах да е кратко разстоянието, но до първия обект - шоколадовите хълмове се движихме повече от час из доста екзотични места из вътрешността на острова.

 

По нататък ще пусна само снимки от посетените през деня места в тяхната последователност

 

Шоколадовите хълмове ( вход - 50 песо)

 

Парка на пеперудите ( вход - 30 песо)

 

Най-важната атракция - терсиерите ( вход - 100 песо).  Това са най-малките маймунки на замята - колкото свит юмрук. Страхотни симпатяги...

 

Висящият бамбуков мост, който е над 30 метра и застрашително се клати ( вход - 10 песо)

 

Малко след обяд обяд , следва двучасов круиз по река Лобок с включен обяд ( 400 песо).

Много приятно изживяване да се возиш из джунглата , да си хапваш, да си пиеш биричката и да се наслаждаваш на живота. Минава се и покрай няколко местни села, където има подготвена програма.

Един от най-хубавите моменти във Филипините...

 

Последва малък зоопарк ( вход - 20 песо), където най-голяма атракция са питоните

 

Последната спирка бе прекрасната църква на Баклайон, която за съжаление миналата година е била полу разрушена от силно земетресение, както и почти всички църкви в района, строени от испанците през 16-17 век

 

За вечерта остана време да се разходим из града и да посетим красивата местна катедрала

 

както и да се полюбуваме на празнично украсения град Тагбиларан - столицата на остров Бохол

 

[ruwenzogy]

11 декември (четвъртък)

 

Вчерашният ден бе един от най-хубавите, затова не исках да го развалям с негативни писания.

Но..... Вечерта като си отворих компютъра , гледам , че въпросния младеж от Себу Пасифик Еър ми писал. Той трябваше още онзи ден следобед да ми прати новите електронни билети за полета до Пуерто Принцеса, както се бяхме разбрали. Тогава нямаше нищо. Писал ми вчера преди обяд, когато сме били на целодневна екскурзия. И то какво - че за утре билети няма, и ми предлага или да летим в други ден, или с прекачване през Манила.  Снощи веднага му отговорих, но извън работно време, ни вест, ни кост.

Днес до обяд - същото. Много съм притеснен и се чудя дали ми е получил писмото, дали е на работа и какво да правим.

Добре, че Снежка се сеща, че на летището тук има офис на компанията и веднага поемаме натам.  Успокояваме се , когато проверяват и откриват имената ни за утрешния полет по обяд. Това добре - ще летим, сега остава и да не доплащаме. Докато не се качим на самолета, все ще ме гложди съмнението....

Остава половин ден и си заслужаваме да се поизкефим малко на плаж. Тук има едно малко островче - Панглао и един хубав Алона бийч, където ходят всички. Та ние , разузнавайки най-евтиния вариант, хващаме джипни за по 20 песо и за около час се озоваваме на плажа. В противно на очакванията, съвсем не е пренаселен. Водата е чиста, пясъка фин, предлагат се масажи, коктейли и бири . Така откарваме няколко часа до залеза в приятна атмосфера.

 

 

Прибирането е малко трудно, защото вече замръкваме, но правим нещо като автостоп, по скоро човека си спира да изкара някоя пара с луксозен ван и ни закарва за 150 песо ( за сравнение инфото ми е , че трицикъла взема 300).

Вечерта хапваме едно печено пиле ( тук са истински и се пекат на жар) с бира и си лягаме рано.

[ruwenzogy]

12 декември (петък)

 

Ставаме рано, наслаждаваме се за няколко минути на изгрева и поемаме към пристанището. За около десетина минути сме там.

Корабчето за Себу е в 7 часа. Има около 40 минути и добре, че ги има.  В един момент се скупчват токова хора, на две опашки, и всичко върви адски бавно. Почти всички са с предварителни резервации и изглежда малко притеснително за такива като мен без...но като знам, че насам беше почти празно съм спокоен, само, че трябва да се редя и на двете , а се работи бавно и времето си тече. Все пак взимам билетите. Интересно е, че Тагбиларан - Себу е 450 песо, а на идване ни взеха по 400 песо.

Багажа се предава като в самолет и също се таксува. Тук по 50 песо, а на идване беше по 100. То си се получава същото - 500 песо за това , двучасово пътуване, което съвсем не е висока цена.  На идване за насам, бяхме се качили горе за хубави панорами, но сега сме долу в общия салон, който се напълва и всеки се седи на мястото. Климатика бичи на макс и трябва да си добре екипиран. Точно навреме  тръгваме. Как успяха , след толкова туткане - не знам.

Като пристигаме, багажа го хвърлят и всеки да се оправя. Ние нямаме намерение да влизаме отново в града и се качваме на първото такси. Тук , за пръв път шофьора се опитва да хитрува като ни иска 500 песо. Ние това разстояние го пътуваме вече няколко пъти  и знаем, че е 250. След поредица подканяния да спре, се съгласява да пусне митъра. Накрая показва 220, и не получава нищичко отгоре.

С малко свито сърце се запътвам към офиса на Себу, където ми подават билетите без никакво доплащане, както се бяхме уговорили. Само, че имаме само по 10 кг багаж, така, че следва леко префасониране и в уреченото време самолета на Себу Пасифик Еър излита. 

Пътуваме само един час и вече сме в Пуерто Принцеса.  Летището е съвсем малко, слиза се направо и към залата.

 

Идеята е тази вечер да стигнем Ел Нидо, където имаме запазен хотел (бунгала). По интернет съм запазил и 2 билета за 17 часа с Лексус, най-известната компания на острова, която оперира с малки 12-местни бусчета. Пътя е 5 -6 часа и се надяваме да стигнем към полунощ.  От летището до автогарата след малко търсене и разправии наемаме един трицикъл за почти два пъти по-ниска цена от официалната - 130 песо.  Разстоянието се оказва доста голямо и му давам малък бакшиш , на което много се радва.

Автогарата е пълна лудница, но веднага ни поемат местните викачи. Има и автобус до Ел Нидо, който не ми вдъхва доверие. Има и друг микробус, който обещава да тръгне веднага. Намалява малко първоначалната цена, но от 450 не отстъпва. Много ми се искаше да сваля на 400, но не става, а и ние все пак бързаме да пристигнем колкото е възможно по-рано. Малко след 16 часа тръгнахме.

Пътя в основната си част не е лош. Само накрая има някакви ремонти. Спира се на едно ресторантче, където и ние хапнахме с местните. Докато беше светло се любувахме не интересни гледки, после пък внимавах да не изпуснем хотелчето, което се намира на пътя. Аз го бях предупредил къде да спре, ама знаеш ли ги, ще се улиса и те откарал на няколко километра, и после бъхтай назад в тъмно и непознато място.

Пристигнахме към 21,30 в съвсем прилично време. Сестра ми са тук от вчера, уредили са намаление цената на стаите и ни чакаха в ресторанта.

 

За утре тура е потвърден и можем да си починем след напрегнатия ден с бутилка ром...

Редактирано 13 януари, 2015 от ruwenzogy

[strelec72]

Браво,много добре ти се получава с писането....Хем интересно от към преживявания,хем с достатъчно полезна информация и супер снимков материал.Като гледам емоции не са в ви липсвали,къде хубави ,къде не чак толкова  положителни.  За пореден път се убеждавам че предварително направените програми винаги се променят според ситуацията и това което е решил Шефа от горе.....Чакам с нетърпение останалата част от разказа ти......голяма треска   ме тресе,тръгваме след 3 дни...

Редактирано 14 януари, 2015 от strelec72

[ruwenzogy]

Оооо, пожелавам ви приятно изкарване и само положителни емоции. Той и Valley тръгва след 3 дни. Аз тайничко и затова ми се иска да завърша писанията си дотогава.  То остава още само 3 дни на Палаван. Ще се постарая днес и утре за приключа....

[ruwenzogy]

13 декември  (събота)

 

Сутринта ставаме , закусваме на терасата с хубави гледки към залива Корон Корон. 

 

 

После си купуваме плодове и с един трицикъл (40-50 песо) отиваме до пристанището на Ел Нидо. Нашия хотел се намира на около 2 км от селото , но разстоянието постоянно го взимаме с моторетките за без пари. Към 8 сме на залива , където тръгват лодките, обикновено към 9 часа.

 

 

Човека е пазарен за 8,30 за да изпреварим повечето и да сме на интересните места преди навалицата. Но него го няма. И тук не се бърза и са на принципа яваш - яваш. Почвам да се дразня като виждам, че някои частни турове вече товарят.

Има време за малка разходка из селото и няколко снимки. Все пак снощи пристигнахме по тъмно и нямам представа къде се намирам. Под очакванията ми се оказва същинската действителност. Къщите приличат повече на колиби, и хотелите съответно.

Това е снимка от църквата.

 

Агенциите, които уж са навсякъде, са гола вода, Не гонят туриста да му вземат парите, а сякаш ние трябва да им се молим.

Да отидеш сутринта и да се качиш на някоя лодка ми се струва нерелистично. Всъщност , понеже и двата дни тръгнахме по-рано, може и да не съм прав. Но такива са наблюденията на сестра ми, която е от предния ден и е говорила с много агенти за туровете. 

За днес е спазарила частен тур, както й бях казал, комбинация от турове А + В  за изключително ниската цена от 2800 песо  (накрая на деня с бакшиша и маските станаха 3600, или по 900 песо на човек). Вярно, че лодката ни е по-малка и по-бавна, но това може и да не е минус, защото се движим по-спокойно и гледаме повечко неща. Нямаме поръчана храна, но като видях за какво става дума, въобще не съжалих. Ние за доста по-малко пари си носехме доста повече...

След звънене по телефона, нашия човек се появи с брат си и се натоварихме, като още от тук се измокрихме, но това няма особено значение, защото цялата екскурзия се състои от плуване и гмуркане...

За трипа какво да кажа. Изключително красива природа. Но основно е за гледане - скали, пещери,буйна растителност, островчета, зелено море, синьо небе, бели облаци....  На брега е адски каменисто почти навсякъде. Лодката спира навътре заради скалите, и ти не можеш лесно да се добереш до брега, където са повечето  красоти. Не може и да се плува, защото е плитко и можеш да се одереш. Затова най-добре е с дрехи и обувки. Има скрити, закътани плажове, заливи и пещери, но достъпа не е лесен. Водачите те теглят натам. Лягаш по гръб със жилетката и те теглят из опасните участъци.  На няколко места лодката спира на брега, където няма скали. Там са местата за обяд и докато ви готвят, вие трябва да се занимавате с нещо - викат му шнорхелинг, но рибките са толкова малко, че не си заслужава. С две думи, не това е вашето място за шнорхелинг. Мое мнение.

Това е. Местата, които посетихме са точно както са в брошурите. Първите два тура са наблизо и е хубаво да се обединят, иначе тръгвате, по-късно, връщате се по-рано, 2 часа обяд и времето минава.  Ние се прибрахме към 17 часа. Препоръчвам частен тур ( дори за двама)

Повтарям - чудесни места, но за гледане, не за гмуркане.

Мисля, че снимките показват доста красота...

 

 

В Ел Нидо се прибираме по залез да обиколим магазинчетата и да си хапнем вкусна рибка на брега на морето, което се  плиска под краката ти

 

 

[ruwenzogy]

14 декември (неделя)

 

Вчера се уговорихме със същия лодкар за днес да ни кара на тур С за 2000 песо при същите условия  с цел да се върнем по-рано и да не ни губи времето до вечерта.

Сутринта тръгнахме от неговата къща, която е на самата вода. 

Имахме за посещение 5 обекта, които бяха малко по-далечко.

Не след дълго излязоха доста силни вълни и малката лодка започна да се клатушка. Да си призная по едно време ме хвана шубето.

Първият Хидън бийч бе доста красив залив, но до него не се стига лесно. Повтаря се вчерашната история, но при по-високи вълни.

Красиво, но и без фотоапарат да не можеш да снимаш, само се въргаляш по пясъка и ахкаш. Някой с непромокаеми мешки и подводни фотоапарати се кефят, а пък аз им завиждам.  Подобно беше положението и при другите красоти. Една скрита пещера е недосръпна заради вълнението, и добре, че я заменихме с Парадайз бийч, което се оказа прекрасна малка тиха и спокойна лагуна, където разпуснахме след  критичното (за мен) прекосяване на морето.

Ето снимките.

 

Прибрахме се към 14 часа. Направихме си обяд и отидохме да уреждаме бусчето за утре сутринта.

Фирмата е това. След пазарене , се уговорихме за утре сутринта в 5 часа да ни вземат от хотела за по 400 песо до разклона за Сабанг.

 

Идеята за ранно приключване на екскурзията бе да отидем на истински плаж, който е на около 2 км от нашия хотел.

За там трябва сериозно пазарене с трицикъла, понеже го водят извън града и искат 150 песо. Но ние сме се ошлайфали и не след дълго се уреждаме за 80 пари, да ни чака там и после за още 80 да ни закара до хотела. Нещо го шматаросваме, че ще го ползваме и утре, та момъка щастлив , се съгласява.

Плажа е най-хубавия в района, но има силни вълни, които носят пясък, и става само за подскачане по вълните. Откарваме към 2 часа и се прибираме да се изкъпем.

 

 

После следва дежурното ходене до града за сладко  хапване на морски деликатеси в любимия ресторант на пясъка + няколко бири Сан Мигел...

 

[ruwenzogy]

15 декември (понеделник)

 

Беше предвидено за последния ни ден в Палаван да посетим едно от седемте природни чудеса на света - подземната река на Пуерто Принцеса.  За целта преди една седмица сестра ми беше извадила разрешителни, понеже достъпа е ограничен и можеш да хартисаш, ако отидеш директно на място.  Но когато станахме в 4 сутринта в Ел Нидо и до обяд се добрахме до Сабанг, където се намира реката, се оказа, че за днес посещенията са отменени поради бурно море ( а  то си бе гладко като тепсия)  След повече от час разправии , се оказа, че нищо не може да се направи, дори не искаха да ни връщат парите, та трябваше да крещя и заплашвам, че най-накрая да ни ги върнат, но това съвсем не ни удовлетворяваше. Предлагаха ни някакви варианти за следващия ден , и то ако е разрешено, дори да летим със следващ самолет, но  ние на следващия ден вече имахме полет до Корея и не си заслужаваше да рискуваме....

Личното ми мнение е, че понеже забраните се издават от местния шериф, той го прави поне   2 пъти седмично, с цел да се остава в градчето да се нощува и да потръгне малко местния живот, понеже всички идват само преминавайки  да видят реката за 1 час и да си заминат. Бе местна работа, и доста шантава... На всички предлагат след ден , след два.....

Сериозно разстроени от липсата на късмет, или от лошия шанс, щракнах няколко снимки на градския плаж

и започнах да търся превоз за Пуерто Принцеса, където имахме резервиран хотел за тази вечер досами летището. На идване буса ни стовари на разклона за Сабанг към 10 часа

и там хванахме някакъв местен преминаващ за по 200 песо, което ни устройваше , понеже и бързахме да се полюбуваме на Сабанг. Какво се случи вече е известно. Сега бусовете също били пълни и заети, затова пък хванахме едно джипни с местните( 50 песо), което тръгваше след 5 минути. Настанихме се удобно

и пътуването около 2 часа, съвсем не бе лошо. Минавайки през острова се насладихме на интересни гледки на местното население и природата.

След пристигането в столицата с един трицикъл (150 песо) се придвижихме до хотела, който се оказаха едни много приятни шарени бунгала, граничещи с полосата на летището. Веднага  тръгнахме да разгледаме града, но то си нямаше нищо за гледане,освен няколко магазина.

Дори не стигнахме до катедралата, а свихме към крайбрежната, където бе по-интересно. Вече се здрачаваше, и народа беше наизлязъл и се омешал с туристите от един круизен кораб. Около 2 км край морето цареше оживление и веселба.

След разходката, се заехме с любимото напоследък занимание - да унищожаваме местните риби и раци  на скарата, полети като за последно с големи и ледени санмигеловци. 

Тези две риби-папагал бяха вкусно хапнати от нас

 

Тук някъде приключваше нашето пътуване, надявайки се след немалкото перипетии да се приберем безпроблемно у дома....

Редактирано 15 януари, 2015 от ruwenzogy

[ruwenzogy]

16 декември (вторник)

 

В днешния ден ни предстояха два полета със Себу Пасифик Еър.  Естествено главният и единствен въпрос бе да се осъществи връзката, понеже на бяха на един билет, а 2 съвсем независими полета с престой около 3 часа.

Всичко мина перфектно и в Манила дори се чудехме как да си уплътним времето на летището.

 

Първия полет бе Пуерто Принцеса - Манила (1 час) и втория  Манила - Сеул (4 часа).

Нямах преживяванията и емоциите на Краси (Мак), а  не са ми и необходими, защото надали ще се справя...

Не като него, а въобще. Затова предпочитам всичко да си е наред.  С багажите, за които човек винаги се притеснява , също нямаше проблеми и към 8 вечерта пристигнахме отново в Корея.  Там си бях резервирал един хотел до летището, до където минаваше безплатния шатъл. Хотела бе чудесен , но трудно го намерихме, но затова пък последните си останали корейски вони ги изхарчих за корейско саке..

Имаше и лек физически дискомфорт. Навън бе  -10 градуса и силен вятър, а ние идвахме от +35 и висока влажност, затова на топлия климатик сакето си вървеше доволно приятно, още повече , че полета ни утре бе чак на обяд...

Няколко въздушни снимки...

 

Това е. На другия ден се прибрахме нормално през Москва ( със 17-часов планиран престой).

 

Завърших.

Както се вижда нямам писателския талант на доста от съфорумците.

Постарах се дам повече практическа информация от първо лице.

Дано помогне на хората, запътили се по тези дестинации.

 

[Тони]

Браво, Оги и голямо мерси. Ще ми влезе в работа доста от информацията ти за района, и то съвсем скоро.

[cck]

Оги, много си ти е добре писането. Благодаря за пълните програми, които публикуваш. Аз лично се възползвах от очерка за Манила и ми беше чудесна отправна точка. Така, че без изобщо да му се чудиш - продължавай когато можеш и с предстоящите ти дестинации.

[mililia]

Оги, описанието ти е приятно и със сигурност доста хора го четат без значение дали ще ходят там или просто от любопитство.Това тук е пътешественически форум и за хората е важно да получат информация, както и да съпреживеят приключението на автора. На мен пътеписите на Краси, например, са ми изключително развлекателни и ги поглъщам като топъл хляб, но той е твърде навътре в нещата и вдига толкова нивото, че оценявам пътеписите му като преживяване и куриозни случки, но не и като пътеводител за мен. Подобно е и с пътеписите на Флай. Чудесни като начин на пресъздаване и снимков материал, но от твърде висока класа, за да ми бъдат пряко пътеводител при мое пътуване.Информацията, която обаче всеки един дава е ценна по свой собствен начин и четящите тук трябва да бъдем благодарни на всеки един, положил усилия да опише пътешествието си.Твоите преживявания са простичко написани и могат да дадат информация при подготовката на бъдещо пътуване на обикновените хора като мен.А това никак не е маловажно.

Мисля, че е страхотно да имаме толкова различни автори и стилове на писане. Всеки един от тях е ценен по различен начин. Важното е всички да се забавляваме...и пишещи и четящи.

[slujitel]

И аз да си кажа, много ми хареса, твоя начин на пътуване е близо до моя, и информацията, която публикуваш за мен е безценна. Програмите, начина ти на пътуване.....всичко. Ще се радвам, ако продължиш, има много какво да се научи от теб.