Прескочи до съдържание

Първата ми дестинация зад граница ?


Препоръчани мнения

Първото ми излизане от страната беше през 1994 г. до Дубай заедно с майка ми... В сравнение със сега Дубай беше кажи-речи село и беше много модерно българите да ходят до там за да купуват евтина електроника и дрехи. Аз, разбира се, не бях изключение, взех си едно супер яко видео Hitachi - стерео и с не знам си колко глави :) Не ме питайте после как го донесох обратно до България като ръчен багаж в супер претъпкания самолет (директен чартер на Balkan)... И още помня как на митницата в София успях да мина метър без да платя вносно мито, голям кеф беше :D

Иначе тогава на влизане в Дубай имах проблем понеже снимката на визата и тази от паспорта ми (почти детска) доста се различаваха визуално. Имиграционните се усъмниха и ме оставиха да пренощувам на летището докато проверят подробно документите ми. Голям страх брах... На сутринта всичко се оправи де, ама ми остана силен спомен като за първо пътуване.

  • Харесвам 10
Връзка към коментар

Първо излизане от страната. Лятото на 1982 г. Направихме обиколка на бившия соц лагер (Румъния, Унгария, Чехословакия, ГДР) със семейния ЗАЗ-968. Основните спирки бяха в Будапеща, Прага, Дрезден и Берлин. Помня, че на връщане в един предшественик на днешните молове в Сегед, докато нашите пазаруваха (аз още на отиване се бях сдобил с кубчето на Рубик и вече ми беше все тая от този процес) гледах на щанда за телевизорите как Браян Робсън вкарва най-бързото попадение на световното във вратата на Франция и много се изкефих. Така че технически първото ми напускане на страната е по вода с ферибота Видин - Калафат, с първо стъпване на чужд бряг - румънски.

 

Първо посещение на страна извън соц лагера. Лятото на 1985 г. Алжир. На практика това беше и първото ми стъпване на чужд континент извън Европа.

 

Първи досег с истинския "Запад". Лятото на 1992 г. Абсолютно сам обиколих с влак Европа, като на практика първият западен град, който видях и останах две седмици в него беше Париж, после Брюксел, Амстердам, Лондон и т.н.

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Моето първо излизане беше на 18 години с баща ми /служебна екскурзия/ до Охрид. По това време народът беше изтрещял да прави търговия в Македония. От целия автобус само ние не носехме нищо за продажба и ни беше ужасно неудобно и неприятно да чакаме циганиите по границите. Имаше задължителна спирка на един пазар в Струга и аз, да убия времето, се разхождах безцелно. За ужас на моите съекскурзианти  и на баща ми, за мен се залепиха четирима местни полицаи, които ме следваха на всяка крачка и накарая махаха на автобуса. :) Беше забавно.

Второто ми истинско излизане беше 2002 г. в Швейцария. Това вече е една дълга и много приятна история в Цюрих, Женева, Лозана, Веве, Монтрьо и Гщаад.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Защо в депрресия?

Ами когато два месеца те владеят еуфорични чувства  за нещо хубаво и наистина ти е било хубаво, след това тази емоция липсва и усещането е като депресия /поне при мен/  :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Първо излизане на Запад - 94-та с автобус до Швейцария. Автобусът беше пълен с брадати автотърговци, в автобуса всички пушеха, а аз бях единствен представител на пола си. НА връщане автобусът беше полупразен, пътувах с ромски оркестър, беше знаменателно... 

Няма да забравя първото ми влизане в хипермаркет в Цюрих. Застанах в средата, огледах се наоколо - храни докъдето ми стигне погле. И от очите ми закапаха право на земята едри солени сълзи. В СОфия беше глад...

Редактирано от noshtna_ptica
  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Първо излизане извън България - далечната 1978г. семейна екскурзия до Унгария с Москвич 408 :) Много впечатления, но няколко съм запомнил завинаги - Първи досег до електронни игри - в Синая бях пилот на военен самолет. Каране на колело в Дебрецен (за ужас на майка ми) Семейството на което гостувахме имаха ( предполагам все още имат) две дъщери които със знаци ме попитаха - Мога ли да карам колело? Разбира се че мога! Не бяха минали и 30 минути от пристигането ни и аз вече обикалях Дебрецен качен на колело и следван от група унгарчета :). Посещение на Будапеща и Зоологическата градина! Там видях Слон!!! Истински!!! И не беше в клетка - такава с решетки имаше нещо като ниско заграждение.  Ходихме и на други места в Будапеща, но този Слон ще го помня докато съм жив. :)

Редактирано от Костов
  • Харесвам 7
Връзка към коментар

2004 - Холандия. Хич не ми беше до пътуване и обикаляне тогава, макар винаги да ми е било интересно. Беше по учебна дейност. Пък гледай кво стана от тогава насам :)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Доста често съм се чудил откъде започнах толкова много да обичам да пътувам извън България. Може би една от причините е, че като ученик, нашите нямаха много пари и съответно пропусках де що има училищни екскурзии. Една от тях беше в Будапеща, друга на Охридското езеро, а накрая целия клас замина за абитуриентски бал в Кушадасъ без 3-4 човека сред които и аз :) Може и да не е затова,а просто да си обичам, но както и да е. Първото ми излизане е средата на Септември 2005-та година - първата ми и единствена организирана екскурзия и то в автобус до Германия. Целта гостуване на ЦСКА на Байер Леверкузен с Митко Бербатов в състава си. Пътувахме с няква супер раздрънкана Сетра, която не вдигаше повече от 55-65 км и шофьора повтаряше едно и също нещо до припадък - " Хора не мога по-бързо, ще ме глобят, тахо-шайбата бла бла" :) До Нюрнберг, където нощувахме пътувахме ... 36 часа ! Когато слязохме , не си чувствахме краката и едвам се добрахме до някакво крайпътно хотелче на 10 км от града. Бяха ни обещали след час да ни закарат до центъра на Нюрнберг за вечерна разходка в града, но шофьорите отказаха,били изморени ,да си вземем такси ако искаме...,  ние също бяхме кълбо от нерви и се отдадохме на бири и уискита в хотела. На другия ден едвам станахме сутринта да продължим към Кьолн, там ни поставиха казус "Който иска може да слезе и да разгледа града, но после сам да се оправя до Леверкузен" или да го закарат там и да чака мача до вечерта :) Бях супер ядосан, че не видях Нюрнберг и викам,пълен абсурд спирай веднага. И в началото бях само аз, ама в последния момент слязоха още 5-6 момчета и прекарахме половин ден там :) После елементарно се оправихме с влакче до Леверкузен за около 25-30 мин стигна, към 2 евро беше билета. Най-хубавото е, че бихме 0-1 и веднага след мача потеглихме за София, но връщането не го усетихме, всички супер доволни :) И още по хубавото, е че се заклех повече никога да не ходя никъде с организирани екскурзии. Следващото беше вече със самолет, края на март 2007  Рим, доброто старо летище Ciampino за  една седмица с Wizz, 80 лв двупосочно( и то без да съществуваше wizz discount club) ...уникална екскурзия, и т.н до днес :)

Редактирано от edbloom
  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Първото ми излизане беше през 1997г в Фрайбург, Германия. Бях в 7-ми клас с засилено изучаване на немски език. Имах добрата възможност да попадна в групата от деца които отиваха на обменни начала - живееш за 1мес при немско семейство и учиш немски език. Като в допълнение ходиш и на училище!

Беше наистина забавно и интерестно. Даже имахме разни туристически турове до Шварцвалд - видях от къде извира р.Дунав. Водиха ни в Страсбург - видях сградата на ЕС.

Заведоха ни в Europa Park - за първи път виждах толкова огромно място за забавляения! Е как мислите, дали не се качих на всяка всевъзможна атракция?! :P  Беше запомнящо се!!!

Семейството ни водеше също и на малки екскурзии и на гости, където си бяхме атракция. Всички питаха разни въпроси, черпиха ни с разни вкусотии и с бира (е тогава не пиехме , ама пробвахме разбира се!).

Бях като ошашавена - навсякъде магазини, различни хора, всевъзможни музеи и архитектура, която виждах за първи път наживо.

Мисля че от тогава започнаха наченките за идеята че трябва да видя всичко и да обикалям света....

Следващото ми пътешествие бе в близка Гърция, мисля че бе 2002г.

Редактирано от ElenaS
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

За първи път си показах носа извън родината през 2007-ма година. За 3 седмици пообиколих Бавария с автобус във връзка с една обменна програма на Ханс Зайдел с университета. Културният шок не беше огромен и се стараех да не изглеждам като Ганя из Европата, но все пак бях поразен.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Моето първо излизане беше през 2001г. Реджо Емилия, Италия. Бяхме на младежка олимпиада по баскетбол (2ро място, спортната гордост на семейството).

 

Минахме през Garda Land (още си мечтая за Синьото Торнадо) и Венеция, така че не беше само спортно мероприятие. Помня, че единствената пица, която ми хареса беше маргарита с дебело тесто. Купих си и за 50лв едно тролче - още си го пазя!

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Първото ми излизане беше 2005г в Мадрид. Голямо вълнение, голямо нещо. Първата и последна организирана екскурзия. Още помня цената, 7000 лв за 1 седмица Мадрид - Барселона. :mad:

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Първото ми излизане беше 2005г в Мадрид. Голямо вълнение, голямо нещо. Първата и последна организирана екскурзия. Още помня цената, 7000 лв за 1 седмица Мадрид - Барселона. :mad:

7000 лв ?!!!

кожодери

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

На мен първото ми излизане зад граница беше като бях на 6, с москвича до Източна Германия. Тогава се научих да чета латиница.

 

После вече 2011 до Италия 1 година по работа. Та тогава от скука започнах да пътувам всеки уикенд нанякъде, и още ме държи...

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

2001 год. в Истанбул със сестра ми на организирана екскурзия. И вместо да отидем в Света София, отидохме в техния увеселителен парк цял ден. И се изгубихме в града вечерта и без паспорти.

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Първа дестинация - 2003 г. в Италия. Понеже нямах 18, беше тичане при нотариуса за декларация за пътуване на непълнолетен в чужбина. Толкова много ми хареса Италия, че след години отново повторих и потретих дестинацията. И до ден днешен си ми остава на сърцето.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Някаква екскурзия от училище до Румъния, обаче годината нещо ми бяга, вероятно 1992. След това вече чак 2001, Гърция, историите с поканите и страха дали няма да те върнат от границата. После пак така още две години, в които обиколих цялата и континентална част. Вече по-интензивно от 2008 година.

Връзка към коментар

Първия ми досег с граничния контрол бе през 1996 г. на ГКПП Гюешево на път за Охрид. Беше организирано пътуване за абитуриентския ни бал.

Преди това, а и след екскурзията по време на "планински дестинации" случайно може е и да съм късал по някоя гъба, къпина, малина или др. от съседите. Който не е виждал гранична бразда трудно ще си представи как може да стане това, но ето какво представляват граничната линия и реперите:

post-1495-0-40792100-1413269906_thumb.jpg

post-1495-0-57553200-1413269922_thumb.jpg

Редактирано от Биксбит
  • Харесвам 9
Връзка към коментар

2001 Гърция. С влак пообиколихме някои места и един ден стигнахме с автобус и до Атина, където се разходихме. Иначе 2005 тръгнах сериозно да обикалям Европата и така и до днес.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Първия ми досег с граничния контрол бе през 1996 г. на ГКПП Гюешево на път за Охрид. Беше организирано пътуване за абитуриентския ни бал.

Преди това, а и след екскурзията по време на "планински дестинации" случайно може е и да съм късал по някоя гъба, къпина, малина или др. от съседите. Който не е виждал гранична бразда трудно ще си представи как може да стане това, но ето какво представляват граничната линия и реперите:

attachicon.gifГраница.jpg

attachicon.gifПирамида.jpg

Това не е ли гранична пирамида? Мисля, че репери се наричат тези, които са по реката. Откъде са снимките?

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Италия по царския път през размирните Балкани (визи в посолството тогава се вадиха с триста зора или с връзки). Автобусът пълен с фолклорен състав, тръгнал да шашка Сицилия, а пък аз в ролята на връзкаря (сина на организатора на събитията) се шляе с тях и разглеждам южните части на Сицилия. Нямам отчетливи спомени, защото бях 12 годишен, но пък на връщане автобусът спря в Рим за 3-4 часа и във Венеция пак за няколко часа. Достатъчно за ефекта "уау" след пасторалните и семпли градчета на острова е да видиш величествения Рим или нереалната Венеция. Та така и до ден днешен Рим и Венеция са ми любимите градове.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.