Първата ми дестинация зад граница ?

[petia_a_z]

Kaто опънеш от Индия до Испания пеша те признаваме за циганка , дотогава си си само магеланец като нас  

и ако го направиш ще кръстим маршрута "El Camino de Rainy" 

[tsvetinka]

Първата чуждоземска за абитуриентския бал-2002г. с автобус. Посетихме Италия-Флоренция, Венеция, Верона, Падуа, Сан Марино.

[ruwenzogy]

Сега как да ги броим държавите - СССР , или  Русия, Казахстан, Узбекистан....

[Пантелей пътник]

2000 г.- Париж и други градове във Франция. Първи полет, първи впечатления извън Бг, първи сблъсъци с обичайните неща при пътуване извън граница и т.н.. и оттогава......само ПЪТ и дестинации са ми в главата

[Valle]

1999 г.- първо посещение на чужда държава  - Гърция. Бях отишъл да прибера сестра ми от там, когато удари голямото земетресение в Атина на 07.09.1999 г. ... малко след турското ... апокалиптична година беше.

 

2002 г. - пъро излизане извън Европа ... до Чикаго и назад (с  Ниагара естествено )... следвахме Алеко като цяло.

 

2007 г. - първа истинска почивка извън семейни и служебни ангажименти - Пуерто Рико. Запознаване с тропическата екзотика и непоправими щети върху мисловните ми нагласи как следва да се живее този живот... 

Редактирано 17 октомври, 2014 от Valley

[Masmiya]

Първото ми излизане в чужбина бе на училищна екскурзия с автобус през лятото на 2002, минахме през няколко балкански държави, но тях не ги броя за посетени, защото реално спирахме само на бензиностанции и граничните пунктове. Първият град, в който спряхме за разглеждане бе Виена. Влюбих се от пръв поглед. 

 

Първо пътуване извън Европа (не броя азиатската част на Истанбул) бе Йордания в края на август 2012.

[FlyTraveler]

Първо излизане извън България - училищна екскурзия в трети клас с автобус до Констанца, Румъния (зер близо до Варна).

 

Първо излизане отвъд "Желязната завеса" - турне във Виена и Баден последна година в училище (1985). Чартирахме един Ил-18 на Балкан до Братислава, от там с автобус. С нас пътуваше и човек от ДС.

Първо абсолютно самостоятелно пътуване - с тогавашното ми гадже като студенти през ваканцията след първи курс през 1988, семинар във Ваймар, ГДР, после обиколки из Берлин, Потсдам, Лайпциг, Дрезден, Прага и Будапеща. Продадох два маслени радиатора в ГДР,  взех им цената Х 3 и с парите живяхме като крезове един месец, в Потсдам си бяхме наели цяла къща. Пътуванията бяха изцяло с влак. Преспивания по частни квартири, младежки хотели и общежития, а три дни на нудистки (FKK) къмпинг на езеро край Дрезден.

 

Първо междуконтинентално пътуване - Канада в началото на 1990 г, което се проточи вече 24 години.

 

Първо ходене в САЩ - 1992 г. с кола до Ню-Йорк и Бостън.

 

Първо пътуване в Южна Америка - пакетна почивка във Венецуела през 1993 г.

 

Първо самостоятелно пътуване в Западна Европа - Лондон и Лисабон през 1994 . когато взех канадско гражданство и вече не ми трябваха визи.

 

Първа централна Америка и Карибско море - Мексико, Коста Рика, Панама, Ямайка, Кайманови о-ви, Бахами през 1996 г.

 

Първо Азиатско пътуване - Сингапур, Малайзия, Тайланд през 2002 г.

 

Първо сафари в Африка - Кения през 2013 г.

Редактирано 17 октомври, 2014 от FlyTraveler

[Гост]

и ако го направиш ще кръстим маршрута "El Camino de Rainy" 

 

Задавих се   Колко му е...

 

Първи вариант: Като се пенсионирам (без застраховка по понятни причини - да не им е изпила чавка мозъка на застрахователите)

Втори вариант: Евромилионите (и тогава битката  за мързелив круиз със собствена яхта ще бъде обречена)

Трети вариант: Прилъгвам богаташ от Surrey (тук са бетер камъните кат бройка, но със същия емоционален статус - само че боя се едва ли ще го прилъжа да тътрузи краци с мен) 

 

Явно ще се чака пенсия 

[Angelika]

*Нем тудом* , *Нем иртем*  и  * За стулок - тистелек!*  - Бяха първите чуждоземски заучени фрази - съответно :

*Не знам* ,    *Не разбирам* и *За вдигане на знамето - мирно!* 

Да! Да! Да! Пионерски лагер в Печ - Унгария през 1977ма...ухххх не смятайте .. моля ви

 

Опс..подведох ви  -  4 години по рано, демек в 1973та бях в Черновци и околия - Украйна

Цял месец гостувахме на едно семейство в малко село. Разкарваха ни като маймунета за да ни показват. Спяхме на една огромна руска печка. Пулихме се на килимите по стените. Раздавахме дъвки цигари навсякъде. Гледаха ни любовно  и правеха едни маси с връх. Стакани с водка на екс!!!  И малък инцидент във влака на границата.

Митничаря пита : 

- Оръжие?!

 - Не - отговаря баща ми

 - Аааа има, има! Ей там! - посочва малкия ми брат огромен кашон от багажа.

 

Докато прискляпим с клепки и кашона бе свален, отворен и от там измъкнат детски самосвал от онези големите, помните ги нали, ама не с леген за товарене а носещ две огромни ракети.....

[woman_in_white]

Първото ми пътуване извън страната беше през 1987 година. Ученическа екскурзия с влак (със спални вагони) до Източна Германия (Берлин, Лайпциг, Потсдам, Дрезден), Чехия (Прага), Унгария (Будапеща), през Румъния - транзит... 

[royak]

През лятната ваканция във втори срещу трети клас гостувах на сестрата на баба ми в Скопие. То това много не го броя, но до завършването на гимназията не пропуснах екскурзии /имам и една бригада/ в бившия соц. "лагер" - Унгария, Полша, Чехословакия и Германия. Първото пътуване по на запад, с много чакане на виза и пр., беше през 1992 г. в Ница, Франция.

[desislavna]

За първи път излязох от България 1989 г., когато отидохме с майка ми, баба ми и прабаба ми в Букурещ, Мамая и Констанца или както бабите я знаеха - Кюстенджа. Беше и първото ми пътуване с влак на дълго разстояние и го помня като много мъчително. Преди това на море все със самолет ходихме и това пътуване с влака ми се стори безкрайно. Като добавка митничарите бяха безкрупулно алчни и просеха цигари.

Два месеца по-късно гледах по телевизията преврата и падането на Чеушеску, а ние бяхме гостували за обяд на жената на брат му, с която баба ми (родена в Румъния българка) се беше запознала на нашето черноморие. В тези гладни години домакинята ни храни с паниран език и мозък, какъвто опитах там за първи път в живота си. Хората се редяха на едни огромни опашки за яйца, които никога няма да забравя.

Доста време след това започнах да посещавам съседните на нас държави, после Германия и т.н.

И не мога, и не искам да спра

Редактирано 30 октомври, 2014 от desislavna

[Oshko]

И аз, подобно на двама магеланци, писали в темата преди мен- с колата до ГДР през Чехословакия, Унгария и Румъния. Годината ми се губи 198x, колата Москвич 408, двамата с дядо ми- неочаквана комбинация, в градовете правихме по 20км на ден пеша, от тогава много обичам да ходя и да разглеждам. Обаче почти никакъв пазар, всички пари се вложиха в допълнителен бензин и така цял месец, стигнахме до най-северната точка на ГДР-то- о-в Рюген, обиколихме много места извън утъпканите пътеки. Накрая ни свърши бензина в Тимишоара, май изчисленията излезнаха доста неточни и там трябваше да търсим 'на черно', направихме далаверата на двойна цена и така се добрахме до Видин.

Редактирано 30 октомври, 2014 от Oshko

[Polina]

И аз, подобно на двама магеланци, писали в темата преди мен- с колата до ГДР през Чехословакия, Унгария и Румъния. Годината ми се губи 198x, колата Москвич 408, двамата с дядо ми- неочаквана комбинация, в градовете правихме по 20км на ден пеша, от тогава много обичам да ходя и да разглеждам. Обаче почти никакъв пазар, всички пари се вложиха в допълнителен бензин и така цял месец, стигнахме до най-северната точка на ГДР-то- о-в Рюген, обиколихме много места извън утъпканите пътеки. Накрая ни свърши бензина в Тимишоара, май изчисленията излезнаха доста неточни и там трябваше да търсим 'на черно', направихме далаверата на двойна цена и така се добрахме до Видин.

Не са само двама, Ошко, не са. Пък и все с продукти на АЗЛК сме пътували. На бас, че и цвета сигурно е бил еднакъв..хихихи.

[Nati]

Първото ми излизане извън България беше през 2000г до Финландия с компанията LOT (на международно състезание Млади огнеоборци). Тогава беше и първото ми качване на самолет и бях доста впечатлена - бяха пропуснали да ми кажат какво точно представлява турболенцията и че самолета няма да падне Летяхме до Хелзинки (през Полша) и после от там до Kuopio с автобус. Градът беше малък, но много чист и спокоен. Времето беше страхотно в средата на август, когато са и Белите нощи. Храната беше супер. За първи път видях Шанца на живо (трябва да си малко луд, за да скочиш от там). Имахме и еднодневна екскурзия до един от многобройните острови, където се забавлявахме в една от тези "въжени градини". Общо взето, прекарването на тези 10 дни бяха незабравими.

[luba_rizova]

Ех, като Ви чета изпитвам завистттт. Защо мама и тате, по дяволите, не са ме пратили на екскурзия до Чехословакия, Москва, Унгария, ГДР, когато е можело, пък.... изпуснала съм мноооогооо. .. Само брат ми беше в Унгария и ми донесе червени кецове, каквито тук никой нямаше. .. Еххххх, кеф, а си беше скрил валута в неговите обувки, тогава не можеше да излизаш с кой знае колко пари. Романтика. А моето е чак 2002 година до Белгия, ама не на екскурзия, извън Европа следващата година Сирия, и после бях в Марбея. След това дълги години суша, докато чак от преди 3 години се разхождам по-осъзнато, страстта ме е обхванала максимално, първо се прояви в желание да разгледам Родината, тук горе - долу имам някакъв успех, смятам. Целта за БГ за догодина ми е да покоря някой и друг връх. Само Мусала отчитам за сега, в плановете са ми Вихрен и Ботев.

[stefanrusev]

Август 1989г - СССР, Украйна, Черновци.  15 дневен международен тренировъчен лагер -състезание по ориентиране. До различните места за тренировки извън града пътувахме с претъпкани "Паз -3205" сигурно още от предвоенно време,  в които винаги имаше място за още няколко човека.  А до района на състезанието - в каросерията на  "виетнамка"  Първата седмица свободното време прекарвахме на местния битак - анцузи Руен, маратонки Ромика, Слънчев "удар".... Втората седмица изкарахме в общежитието в разговори с местните студентки къде да изхарчим "ролките" рубли... Единственото място което си заслужаваше бе един огромен хотел,в който за пръв път опитах грузински коняк в чаша с размерите на кофа.... Въобще, както казваше тренера - "Чувствайте се като финландци в България". 

Но още по-впечатляващо бе ВТОРОТО ми излизане - само 24 часа след като завърнахме в Бг, ходихме още две седмици на тренировъчен лагер във Финландия!!!  Със самолет до Москва, после с влак до Хелзинки и оттам  до Лохиа, или Лохьо, нещо подобно звучеше името на малкото работническо градче. С най-големия, най- модерния, най-луксозния автобус който дори не съм си и помислял че може да бъде произведен.... Тотален Културен Шок!!!!..  Три дни бях онемял ...А бе нали уж "аха" и сме построили развитото социалистическо общество? Ние- гробокопачите на  световния капитализъм! "Координаторът" от ДС ме потупваше приятелски по рамото с ехидна усмивка в отговор на моите нетактични въпроси.... На връщане към Москва докато се наканя да скоча от влака и.. дойдоха съветските митничари...

Ееееех, спомени....  Stenk , върна ме  чак в миналия век !

Редактирано 30 октомври, 2014 от stefanrusev

[Пътувко]

Страхотна тема, която ме/ни върна в дълбокото минало

 

Първото ми пътуване беше на 13 г . /1993 г./ на ученически еко лагер в Германия - Нидералтайх, на брега на Дунава. Протестирахме срещу разни строежи на реката, а пътуването ми дойде доста дългичко за крехката ми възраст.  

Интересното за мен беше, че за първи път спах с жена /по-точно до жена :)/, защото дюшека ми в палатката беше спукан и ме сложиха с друго момиче на един. Блазе и

Имаше играч на Цървена звезда, който беше специално за инициативата и направихме мач между българите и швабите. Те като извадиха бутонки, нови топки, ръкавици, организираха се и направиха дори схема.Накрая швабите паднаха с поне 10 парцала

Имаше оргомни немски картофи, прекрасни къщи затрупани със цветя..... и правихме хартия....въобще уникално преживяване

[theo]

http://rechnik.info/%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F

[Яничка]

Понеже дати трудно помня, спомените ми за първо пътуване извън България са само до там, че бях малка. И това е документирано със снимки, които сега намирам за много смешни. Майка ми работеше в БДЖ и от там им даваха билети, които ние мигновено оползотворявахме. А снимките са забавни, защото ме показват как стоя на някаква ж.п. гара в Германия, пред мен натоварена количка с куфари, а аз гледам много жално. Причината беше, че тогава бях много малка и всеки път, когато майка ми и баща ми ме оставяха да пазя багажа, за да проверят разписанието на влаковете, аз умирах от страх, че ще ме изоставят в някоя чужда страна…

Някъде от тези ранни пътувания имам забавна случка, как на някаква томбола в Прага спечелих… живо агне, а на другия ден си заминавахме за България. Помня, че тогава се си го харесах това агне и не исках да си тръгваме без него. След много преговори с мен и ресторанта, който даде наградата, майка ми договори вместо живо агне да ни дадат нещо друго

[Mary]

Ще напиша за първата, която си спомням реално...Русия - бях ученичка в началните класове. Пътуване с Аерофлот до Москва, последвано от няколко вътрешни до Санкт Петербург и някъде в Кавказ(не си спомням града, че минаха доста години).  Возих се на големи и по-малки самолети. Освен Москва и Санкт Петербург, посетихме страхотни градове в кавказкия регион и още подушвам минерална вода с миризма на сяра(предполагам).

Навръщане поради някакви причини имахме огромно закъснение на полета до София и мнооого часове в мотаене на Шереметьево.  

[VICTORY`]

Моето първо пътуване извън България беше в Амстердам и Цвийндрехт. Била съм на 10 или 11г. Излетяхме с някакъв ранен полет на "Балкан", минахме през чек-ин гишето първи, затова седяхме най-отпред в самолета, а по време на полета се наливах с билков чай и доматен сок... (груууба грешка).

От това пътуване нямам никакви конкретни спомени за посетени места. Но беше непосредствено преди Коледа (прибрахме се на 22.12). Помня, атмосферата. Украсените къщи, усмихнатите хора, коледните базари и тонове желирани бонбони.    

Пътувах  с едно момиче на моята възраст. Когато стъпихме на българска земя и на летището майките започнаха да ни лигавят, с нея се спогледахме и въздъхнахме в един глас "Хайде да се връщаме". 

[zon]

Кротко си седях в часа по руски език на последния чин до пътеката, в редицата до прозореца, когато на вратата се почука и леко отвори. На прага стоеше моя съотборник Л. от горния клас и учтиво попита учителката: “Другарко К. може ли Зон да излезе за малко в коридора?“.

Другарката К. или „Карандашова“, както я наричахме учениците по между си, разбира се не в нейно присъствие, освен учител по руски език, беше и партиен секретар на училището, и много строга. Тя си смъкна очилата на върха на носа и изгледа проницателно Л., след което му зададе въпроса: „Л. Какви са тези работи?“

 

В това време, забелязах да се подават ухилените глави, наредени една над друга, на моя треньор и две съотборнички, даже взеха и да ми махат с ръка.

Успявайки да преодолея първоначалната си изненада от внезапната им поява, казах само на учителката, която вече ме гледаше изпитателно: “Другарко К. това са треньорът ми и две съотборнички, много моля, може ли да изляза?“.

Другарката К. благосклонно ме пусна за малко в коридора, явно и на нея и стана интерсно какво ли става.

 

Излязох в коридора и треньорът ми каза: „Заминаваш спешно за Москва. Отиди си вкъщи и си събери багажа, след 2 часа и половина да си на летището“.

 

Около два месеца преди горната случка имах състезание, по време на което си изкълчих глезена доста сериозно и не можех да тренирам три седмици. Не ходех и в залата.

 

Един ден късно следобяд, две от моите съотборнички дойдоха направо в нас, в къщи нямахме домашен телефон, и ми казаха: “Трябва да дойдеш утре на тренировка, ще играем квалификации по между си за две места за турнир в Москва“. Аз им отговорих, че не съм във форма за състезание и да отиват направо двете, ама те настояват: „Треньорът каза, има месец до състезанието, и не е честно ако не играем квалификации“.

 

Съгласих се, играхме квалификации и спечелих лесно и срещу двете, което не очаквах след контузията и без тренировки, може би и те не го бяха очаквали. Момичето, което загуби и отпадна се разплака, била казала на родителите си, че ще ходи, настроила се е. На мен ми стана много неудобно, нямах някакво силно желание да ходя до Москва в този момент и казах на треньора ми, че е по-добре тя да отиде вместо мен, а аз по-нататък някъде другаде. Той се съгласи и ми каза, че ще ме вземе с по-големите в Полша догодина. Това което не ми беше казал, то и нямаше защо в случая, че ми беше извадил вече руска виза. Винаги вадеше на повече хора, резерва. Паспортите стояха в милицията по това време и се вземаха от ръководител със заповед и разрешение. За самолетните билети как се действало тогава с имената, идея нямам.

 

Как се беше освободило място за Москва за мен: друга моя съотборничка, една от махащите ми от вратата на класната стая, заминаваше за Виена с младежкия старши национален отбор. Спечелила квалификациите при това без загуба. Каза ми да оставя телефонния ѝ номер на баща ми за да ѝ се обади. Тя заминаваше за Виена след няколко дни.

 

Върнах се в часа по руски и с възможно най-сериозен глас казах на Другарката Карандашова: “Другарко К., налага се спешно да замина за Москва“. Другарката К. толкова много се изненада като чу Москва, че само ми отговори: „Заминавай“.

 

Отидох в къщи събрах си багажа набързо. Изнамерих монети от по 5 стотинки и слязох до обществения телефон да се обадя на майка ми и баща ми, но нещо не можех да се свържа и не беше ясно дали апарата въобще работи. Качих се обратно в къщи и написах бележка: „Мамо и Татко, аз заминавам на състезание в Москва. Ще се върна след 10 дни. Това е домашния телефон на А., Зон“. Толкова ме е яд, че не са запазили тези бележка.

 

След което хванах, автобуса, по-точно смених два автобуса и пристигнах на летище София.

 

Самолета на Аерофлот беше огромен. Тук експертите по авиация, могат да кажат какъв е бил, април 1988 година.

 

На летище Шереметеево, на паспортен контрол бяха старателни и задаваха един въпрос по няколко пъти: „Это вы?“ и гледат теб, гледат паспорта, пак теб, пак паспорта. Може и да сме си въртяли главите по български в обратната посока, а те да се чудили.

 

В Москва всичко беше огромно, булеварди, сгради, спортна зала с олимпийски размер с много кортове, висок таван и огромни трибуни, направо губиш чувство за перото.

Един цял ден посветихме на музея „Пушкин“ и тогава направих две открития: първото, че изкуството силно ме влече, и второто, че от бавното ходене се хваща страшна мускулна треска, която е по-силна и от сериозни натоварвания.

Открих и Московското метро, което наистина е забележително. Още ми звучи в ушите: „Осторожно! Двери закрываються. Следующая станция Площадь Революции“.

 

Едни младеж, студент машинен инжинер и отличник, ни разхождаше някои дни и за него всичко беше наблизо, 2 километра ги нямаше за нищо, автобус или тролей за него не съществуваха. Доста километри навъртяхме с него.

 

В хранителните магазините нямаше много неща. Единия път успях да купя български краставици от оранжерия, български нектар кайсия в кафяви бутилки и руски конфети на килограм. Толкова бях убедителна, че успях да заблудя продавачките и да мина по обратния ред: първо поисках краставиците, нектара и бонбоните от отделни щандове, като ми ги подаваха продавачките, без да ми искат платена вече бележка от касата, и след това се наредих на касата да плащам, където касиерката се опули, като ме видя с продуктите и че искам сега да ги плащам.

 

Много ми хареса черният им кисел хляб от хлебарниците, и сладоледа също.

 

От един универсален държавен магазин купих разни полезни и безполезни неща като водни боички, шалчета и огромна метална и тежка мулти-функционална соко-мелачка. Тази последната по препоръка на моя по-голяма съотборничка. В последствие, след завръщането ни в България се оказа, че за да работи тази соко-мелачка и трябва отделно и специален голям мотор, който разбира се, се продавал „логично“ отделно. Само да отбележа, че съотборничката ми беше студентка първи курс машинен инжинер, но не беше още прозряла съветската техническа замисъл. След няколко години, баща ми се опита чрез едни съотборник, който търгуваше с части и пътуваше редовно до Москва да изнамери въпросния мотор, но безуспешно. Съотборника също беше машинен инжинер и приятел на баща ми, така, че беше взел задачата присърце. Явно моторите са били дефицитни.

 

В Москва в средата на април си беше студено като наша зима, добре, че нямаше сняг, само малко по тревата в парка. Една друга съотборничка ме спаси, като ми даде нейни обувки, носих ги с два чифта чорапи, че ми бяха големи. Бях си тръгнала по мокасинки от София.

 

Едната вечер, в една руска студентска „дискотека“, която се намираше в едно подземие на общежитието, един студент 17 годишен от руския отбор ме покани на блус. Приех, доста си се бях попритеснила, ама явно ми е личало много, то и руснака си беше бая изчервен, защото след това треньора ми ме дръпна на страни и ме попита: “За първи път ли те канят на блус?“ и аз, мънркам: „да“, а той ме успокоява: „И аз така си помислих. Не се притеснявай ще свикнеш“.

 

На връщане треньорът разпредели разни покупки в нашите багажи. Неговата тъща беше рускиня, а и не му беше първото пътуване до Москва, така, че явно имаше идея какво да купи, или по вероятно имаше списък от тъщата. Мои съотборници му бяха купили значка с надпис: „Тёщу обожаю“. Беше купил една моторна помпа, доста тежка, беше я увил с някакъв парцал и с анкерпласт и канап залепил част от дървената дръжка на четка за тоалетна, като дръжка на опакованата помпа, която дръжка беше счупил и отмъкнал от студентското общежитие. На летището при чекиране го попитаха ще чекира ли въпросния „багаж“, но той смело отказа, като заяви, че това е ръчен багаж и здраво мяташе помпата от ръка на ръка. Помпата-мотор имаше към 20 килограма, но на никой служител не му мина през ума да я претегли.

 

След две години ходих пак в Москва само че с влак. Тогава бяхме в пълен състав и имаше невероятни изпълнения.

 

Винаги, когато разказвам за първото ми пътуване в чужбина, всички ме питат: „На колко години беше?“

На 13 години и 8 месеца, навършени.

 

Оказа се, че за един от моите британски колеги, с когото работех по проект преди години в България, Москва е била също първото му пътуване зад граница, когато е бил на 15 години. Учителят им бил комунист по убеждения.

 

Друг британски колега, пак горе долу по това време, с когото работех по други проекти, ми каза, че за най-големия му син Москва също е била първо пътуване зад граница. Синът му е бил 14 годишен и попитал колегата ми какво е култура. Той му е обяснил някои неща, синът му е написал есе и е участвал в конкурс, който е спечелил и наградата е била пътуване до Москва. Синът му е сценарист на сериали.

 

Пак преди години, бившата ми директорка ми ме извика и ми каза: „Заминаваш спешно за Швеция“ и на мен ми подскочи сърцето. Попитах я: „Да ходя ли да си събирам багажа и да тръгвам към летището. Колко време имам?“. Тя ми отговаря: „След три дни пътуваш. Отиди да ти купят билет“. А, аз ѝ отговарям облекчено: „О, след три дена, това не е толкова спешно.“

[Alexander]

Преди да падне режима бях ходил няколко пъти до Румъния. След падането на Тошо, първата ми истинска дестинация беше Чехия. След това съм ходил още два пъти и за мен си остава от най-любимите градове.

[MarianaG]

1990 г. - Когато бях на пет отидох да живея за 1 година с баба и дядо в Тунис ...

Там решиха да ме запишат на училище , което ми нанесе жестоки психологически травми    (всеки ден бях свидетел как учителката буквално си биеше арабчетата...мен обаче, не)