Първата ми дестинация зад граница ?

[Роца]

И мен ме е яд, че не успях навремето да ида до Москва и Петербург (Ленинград). От работата на баща ми организираха екскурзии, но децата можеха да пътуват само след навършени 16 години. Аз тъкмо ги навърших и падна Берлинската стена и повече не ги организираха.

Сега са ми в плановете, ама не знам колко ще сме добре дошли там в момента

 

Моето първо пътуване беше в Белгия (Гент). 3 месеца по програмата Темпус, през 1994г. баш по време на световното по футбол. Май оттогава мачове не съм гледала, ама бира пия. Тогава и един местен колега ни заведе заедно с още две приятелки-българки с кола до Париж (нелегално, понеже бяхме само с визи за Бенелюкс .

[Христиан]

Моето първо излизане от България беше началото на 2008г., в посока Кушадасъ, Турция.

[Георги Василев]

Тунис през далечната 1999г. Бях в дълбоката провинция на около 300км. от столицата, но помня, че ми беше много интересно. Все пак тогава бях на 13. :) Поня, че летяхме с БГ еър и на връщане имаше кацане в Малта ислед което единия двигател отказа и кацнахме в Пловдив на магия. Яко, а?! :D

[veseliache]

моето първо пътуване беше през 1994 г. Организираха ни от училище абитуриентски бал във Виена ))! Освен, че спахме бая нощи в автобуса, поради редица неуредици и това, че в Залцбург  трябваше да си носим чаршафи, всичко беше като в приказките. Влюбих се в Будапеща страшно много... 

Същата година заминах да уча в Полша и там хората ме научиха какво е любов към пътешествията. Прекрасен изходен пункт към изтока и запада, обаче... мен като българка или не ме пускаха или ме третираха като най-долната твар... 

[Adinko]

Лятото след 7ми клас, 2001г., върнах се от лагер на морето и родителите ми ме посрещнаха с новината, че след няколко дни палиме колата и отиваме в Гърция. Умрях от кеф!  

Тогава пътувахме без резервирани хотели (само в Паралия, Катерини имахме резервация за 2 нощувки) и всичко беше общо взето, докъдето ни стигнат парите. Е, стигнаха за всичко, дори в последния момент включихме и Микена, но голям глад падаше тогава, че да има повече пари за разглеждане. :D

[домосед]

Така че технически първото ми напускане на страната е по вода с ферибота Видин - Калафат, с първо стъпване на чужд бряг - румънски.

 

Взел си ми думите от устата!

[П.Кръстев]

Сравнително късно е първото ми напускане на нашата рОдина. 10 клас - Скопие и Охридското езеро.
След това доста набрах скорост де

[violeta]

Първото ми излизане зад граница беше в 9-ти клас на обиколна екскурзия Италия - Монако - Франция.А първото летене със самолет 2005-та до САЩ за първата студентска бригата Голям спек беше, защото НИКОГА не бях ходил дори до летище, а пътувах сама и за да стигна до LA имах смяна в Амстердам и Бостън

[Тополска]

Първо излизане от България 1975, лятото преди първи клас - еднодневна екскурзия до Букурещ с нашите. Цел - купуване на нови гуми за жигулата. Спомен - Дунав мост и много комари. После с колата (по линия на СБА, съюз на българските автомобилисти) до Полша. Това си беше екскурзия. Много вълнуващо с най-ярък спомен за Освиенцим, Сан-суси, телевизионната кула в Берлин, луна-парка в Будапеща, часовниковата кула в Прага.

Първо излизане "на запад" 1986 - на море в Гърция.

Първи полет и напускане на Европа 1999 Тунис.

Сънувам още първи неща, дано се сбъднат

Много хубава тема

[christuff]

Първото ми беше меден месец през 2001г в Гърция.Лоша организация ,лош хотел,аз самия много неосъзнат (а и Акрополиса въобще не ме впечатли),което ми съсипа желанието да ходя в чужбина.До септември 2013 ,когато заради детето ходихме в Париж и Дисниленд и усетихме магията на истинското пътуване.От тогава за година и половина имаме ОАЕ,Италия,Швейцария,Румъния.Май месец предстой Испания и за края на годината сме с билети за 22-23 дни в Азия.Акъла ми не стига как ще наваксам всички тези изгубени години.  

[Andro]

А третото, като войник – една седмица с влак в спални вагони до полупустините някъде между Астрахан и Волгоград. Спомени: за пръв път виждах нещо по-различно от зелени полета и гори, беше си истинска пустиня. Пясъкът в чашата с вода, налята от чешмата. Огромните червени раци от река Волга, самата огромна река, внушителния Мамаев Курган и.. Волгоград, разгледан за два часа не от [/color]Hop-on hop-off автобус, а от откритата каросерия на мощния ЗИЛ-131 .

Там в полупустините между Волгоград и Астрахан е ракетния полигон Капуснин Яр.

По същите причини предполагам както теб бях там през 1989г.

Спира ешелона ни за да си разтоварим техниката някъде на около 20-30 километра от Капустин Яр.

До рампата дето се разтоварвахме насред полето виждаме огромно пространство, оградено само с лека телена ограда. По спомени колкото 8-10 футболни игрища.

Туй заграденото пространство е .... склад за ракети!!!

Никога няма да забравя гледката.

Хиляди контейнери с най-различни видове ракети, наредени на по-няколко нива!!!

Пък при нас ракетите в складовете ги гледахме като писани яйца:-)

...

Покрай стрелбите с местните вървеше и хубав алъш вериш, който също няма да забравя.

Както беше споменал някой по напред в темата в района се отглеждат огромни дини-средно 12-15 кг.

Руснаците тогава много си падаха по нашия коняк Слънчев бряг.

Една такава бутилка заменяхме за 10 дини:-) :-) :-)

Ние предоволни от сделката. Руснаците -още подоволни:-) :-) :-)

Редактирано 12 март, 2015 от Andro

[lyusi]

Първото ми излизане от страната беше около 1984-5 на международен лагер в Германия. Помня, че пътувахме два -три дни с влак и беше голям купон. Първият полет - на следващата година, пак до Германия на гости за месец на немско другарче . Пътувах сама и много се кефех. Нашите ме натовариха на самолета в София, а там ме чакаха родителите на приятелката ми. По това време в самолетите се пушеше и аз като една новоизлюпена пушачка без родителски надзор с гордост дърпах от БТ -то, докато си упражнявах немския със съседката по седалка.  На връщане се оказа, че летя с националния отбор по борба, ама се разпознахме, че сме българи чак на слизане от самолета. След падането на Желязната завеса първото ми излизане беше през 1991г. в Гърция. Тогава в България имаше купонна система, та Солунския пазар ми се видя като рог на изобилието. Първото излизане в истинка Западна Европа - чак след 10 години - обиколна екскурзия на Италия, която още помня.

[Duke]

Взел си ми думите от устата!

 

С теб сме обсъждали, че това е един от многото общи аспекти в миналото ни...

[bay_kolio]

Сега като се замислих, ми то бе отдавна. 1974 г. при това с круиз, при това роден български. С величавия кораб Георги Димитров. Само дето тогава им викаха пътнически парходи. Круиз се появи по-късно. А тогава Варна - Одеса - Консанца - Варна. Леле какъв гъзар от малък. Бяхме момчета 15 годишни. Екскурзия от техникума. Страшен кораб ми се видя, по четирима сервитьори ми стояха диван чапраз на хранене, да не поиска маминото нещо или да не окапе. Напивахме се с бира и се друсахме с махорка. 

Ама чужбина, море, вълни, вълнения ...

А със самолет летях за първи път от Варна до София на ИЛ 14 вече лето 1979 то  като редови моряк от Военноморския флот.

 

А истински загнил запад мнооого по-късно видях 2006 със тута ла фамиля във форда мръсна газ към Италия - има и пътеписче от някога цък .

[Lirea]

Москва, 1987 г. Ама нищичко не помня от нея. Нищо, че съм живяла там цели две години. Била съм твърде заета да си цоцам биберона или да рева до посиняване. Особено второто. Затова пък от бебе пъпът ми е хвърлен на път.

Пътешественическият късмет обаче взе да хваща декиш чак 2003 г., когато ходих на ученически семинар в Сигишоара, Румъния. Нищо величествено, но все пак - уау, аз съм в друга държава! И, о, Боже, колко е широк Дунавът, от брега не изглежда толкова много.

 

[Lyubina]

Хм, четох, четох и стигнах до извода, че поне с половината магеланци сме набори ... и имаме сходни пътешествия и преживявания.

 

Само че моето първо чужбинско пътешествие беше до Гърция, по линия на СБА естествено. Баща ми и майка ми винаги са били луди да пътуват, особено баща ми и особено с колата (ехее, Фиат 125Р ). Та, лятото на 1981, с почти нова кола, на една година само, баща ми събра семейния съвет и каза че има възможност да пътуваме до Гърция. На майка ми меракът беше Австрия, но за там беше сложно и сложно и неизпълнимо си остана до 1989, поне за тях.

 

Техническите подробности бяха негово дело, ние двете с мама бяхме залегнали на пода в хола, където беше разпъната една сериозна пътна карта на Гърция и се проучваха всякакви възможни места и пътища. Отделно се ровеше по наличната справочна литература къде какво и как може да се види, припомнихме си древногръцката митология, историята на стария свят, изобщо беше много сериозна подготовка.

 

В крайна сметка се натоварихме на автомобила, заедно с леля ми и пътешествахме две седмици. Спяхме по къмпинги и паркинги, само в Атина имахме две осигурени нощувки на хотел. Голям купон беше това пътуване. От тогава съм влюбена в Гърция и в пътуването. Явно автомобилно-пътешественическият вирус е прескочил от баща ми към мен.

 

След това, 1985 г. пътувахме до Белгия за един музикален фестивал с влак. Това ми беше първата истинска среща с т.нар. "запад" и никога няма да забравя как се озовах пред катедралата в Кьолн след две денонощия пътуване с влак. Имах усещането че съм на друга планета. Още и още тази катедрала има подобно въздействие. И след това Grande Place в Брюксел. Искам да ви уверя, че площадът, сградите, улиците, магазините и пасажите наоколо не са се променили ни най малко от 1985 г. насам.

[ruwenzogy]

На 14.10.2014 г. в 19:31, ruwenzogy каза:

1985 година - СССР.  Студентски клуб на пътешественика - експедиция Тяншан

Всъщност, казваше се Университетски Клуб на Пътешественика  с ръководител  Васко Гурев

 

[Coo]

Чехия в гимназията. Водиха ни по замъци, фериботчета из Прага, всички купуваха крем Нивеа, изобщо акълът ми не беше там. Само момчета ми бяха в главата, хванах се с някакъв местен, имаше мотор, обикаляхме на него и беше много яко. После няколко години си поседях вкъщи, защото нямакинтинямянямякинти. Щастлива съм, че 90те останаха в миналото. 🙂

[Светославов]

Като студенти си поскитахме доста из тн соцлагер. Със студентска карта обиколен билет с влак към 15-ина лева, спането и храненето по студентски общежития и столове беше "стотинки". 

Първото излизане "на запад" беше служебно до Париж лятото на 89-та. Още помня думите на един колега след кацането на Орли:

 - А стига бе, всичките им магазини - Корекоми :)))

[Jody]

тази тема я изчетох на един дъх 🙂 

Моето първо пътешествие извън България бе през есента на 2010г. до Турция (Кападокия) - не успях да намеря друг ентусиаст за тази дестинация тогава, затова се пуснах на организирана екскурзия сама... 

 

първият ми полет бе на 31.01.2011 до Санкт Петербург, като си купих билета на 31.12.2010 и много се притеснявах да не съм объркала нещо при резервацията, понеже бе голяма еуфория ( бях одобрена за 2-месечен стаж 🙂 )

 

 

[Венелин]

Въпреки че до 14-годишен живях във Видин и цялото ми детство съм гледал Румъния през реката, а Югославия - по телевизора, първият ми допир с граница беше на 17 години, когато по време на нелегални упражнения по кормуване със стария ни трабант, баща ми помоли граничарите на Брегово да ни пуснат в ничията земя до моста на Тимок. Познаваха го, беше още преди ЕС, никой не каза "ти луд ли си?"
Не го осъзнах като нещо епохално, но ми беше много любопитно.
На 19 години заминах с автобус за университета ми в Бремен и първият ми ярък спомен е прекрасната панорама на Белград от магистралата. Автобусът беше почти "чартърен" с близо 30 човека за нашия университет, та видях само покрайнините на Мюнхен, където оставихме останалите пътници.
Някъде преди Хановер близко до магистралата видях замъка Мариенбург, който приличаше на изваден от приказките. Помня как тогава супер екзалтирано попитах бъдещите си колеги: "Ама нали някой ден ще се вдигнем да посетим някой замък?" и всички бяха учудени как от всичко ново, което ни предстои, съм ентусиазиран точно за това.
За мой срам, след десетки посетени замъци в Германия и цяла Европа, Мариенбург чака своя ден.

[Crazy Horse]

Яка тема. Първото ми пътуване в чужбина беше преди много луни през лятото на далечната 1989 година. Бях на 10. С майка ми и леля ми отидохме да посетим приятелка на майка в СССР. Отидохме с влак по трасето Варна-Киев-Луханск-Северодонецк. Тогава разбрах какво е това жизнь и не бях особено впечатлен. А, първият ми полет беше едва през 2001 г. по трасето София-Франкфурт-Ню Йорк с Луфтханза. Тогава разбрах какво е това LIFE и си оформих твърдо предпочитанията за дестинации, които искам да виждам.

[Childish]

преди 15 минути , Crazy Horse каза:

Яка тема. Първото ми пътуване в чужбина беше преди много луни през лятото на далечната 1989 година. Бях на 10. С майка ми и леля ми отидохме да посетим приятелка на майка в СССР. Отидохме с влак по трасето Варна-Киев-Луханск-Северодонецк. Тогава разбрах какво е това жизнь и не бях особено впечатлен. А, първият ми полет беше едва през 2001 г. по трасето София-Франкфурт-Ню Йорк с Луфтханза. Тогава разбрах какво е това LIFE и си оформих твърдо предпочитанията за дестинации, които искам да виждам.

Crazy Horse не се ли е борил срещу белите и техния LIFEstyle?

[atrencheva]

Ехаа много яка тема. Първото ми излизане зад граница е било през 1986 г в тогавашна Югославия. При роднини на баща ми. Запомнила съм го като не уаал . Хората имаха кръгло легло в спалнята и огледален гардероб. Не бях виждала нищо подобно ( е била съм на 4, но все пак). Другия ми спомен е за двете болонки, които имаха и ме ухапаха два пъти. Ааа и македонците се правеха, че не ме разбират. Но същественото ми излизане зад граница е през 2001, тъкмо завърши и с приятелка решихме да посетим Египет (моя мечта), но имаше проблеми по онова време там и се провали екскурзията. От агенцията ни предложиха Венеция. Беше уникална екскурзия. Бяхме на 18, сами и се изгубихме поне 3 пъти. 

[Crazy Horse]

@Childish, така е. Crazy Horse не си е падал по белите хора и техния стил на живот, но аз се надявам да съм прихванал нещо от несломимия му дух.