Първата ми дестинация зад граница ?

[Янко Велков]

 

Горещото лято на 2009-та, а аз прекрачвам трапа на мъничкият търговски кораб "Созопол-1", за да се озова в никому неизвестният град Бердянск! Украйна стана втората посетена държава в живота ми, след като се бях появил и заживял в България 20 години по-рано:) Хвърлих си плажната кърпа на тънката чакълестата ивица, която изпълняваше ролята на централен плаж и се изкъпах в сладките води на Азовско море, разглеждах всичко почти без да мигам, като ми направи впечатление, че хората си се движеха навсякъде с бутилки бира в ръка и ги оставяха там, където се беше случило да ги допият, така че покрай автобусните спирки се образуваха особено внушителни струпвания на празни бутилки!

 

Първото ми пътуване със самолет беше служебно с един витлов "Bombardier" на "Malev" от Варна за Будапеща през лятото на следващата година, като добре помня тръпката от ускорението по пистата и усещането да се издигаш над земята! Както и жестоката болка в ушите щом започнахме да кацаме в Унгария. Тогава нищо не видях от Будапеща (бях само транзитно на път за Атина), но днес ми е най-посещаваният град в чужбина (и всеки път откривам по нещо ново, което остава за следващото ходене:) 

 

Първият ми самостоятелно закупен самолетен билет беше до Каляри, Сардиния, през Рим - декември 2013-та, но тогава пътувах за проект по програмата Youth in Action, днес наследена успешно от Erasmus+, и ми възстановиха 70% от разходите, така че не знам дали се брои... 

 

Два дни след връщането си от Сардиния отново бях на летище София, и летях отново за Рим, вече за първи път като нормален турист отиващ да разгледа, и за първи път с тази подозрително евтина авиокомпания - Wizzair. 

 

И от там като се почна... 

 

[denis_a]

Яка тема 😃 Първото ми пътуване зад граница бе лятото на 2002 до Испания, до Валенсия с автобус при моите родители, които малко преди това заминаха там. Бях малък, но всичко си спомням, прекарах цяло лято там, а и за малко посещавах испанско училище.

Редактирано 14 февруари, 2019 от denis_a

[Роми]

Моето първо пътуване беше до Виена. Далечната 1982 година. При мен интересното е, че чак в 2018 посетих Русия, 2017 - Белорусия, 2016 - Украйна, а Молдова още не съм. Но за сметка на това попътувах доста в по-западните или крайно източните дестинации.

[azpolin]

Моето първо пътуване беше през 1981 година с Москича 408+ на тате в бившите соц. републики- Румъния, Унгария,Чехословакия, Германия /източна/. Не ни пуснаха през бивша Югославия си спомням. На другата година Гърция до Атина чак стигнахме горкия Москвич как издържа в тая жега още му се чудя. Прекъсване много години и от 2001г. всяка година по два пъти на море пак в Гърция, но най шантавото първо пътуване зад граница сама с самолет беше през 2011г до Бергамо. Съпругът ми е тираджия и ме чакаше в Милано и аз хванах самолета, натоварих се при него и 16 дни пътувах  до Англия. Върна ме пак на Бергамо самолетчето и София. И така се започна та до сега и  продължавам.

[forry]

И моето първо пътуване зад граница е с Москвича 408 на тате. Родителите ми си бяха малко хахо навремето и направихме серия от няколко лета пътувания в бившия соц, разбира се (говоря за началото на 80-те години все пак). Румъния, Унгария, Чехословакия, ГДР. Всяка година освен пътуването се позиционирахме някъде за 20-30 дни - едното лято в Дрезден, другото в Егер (Унгария), третото в Лайпциг...

А що се отнася до първото ми самостоятелно пътуване - през лятото на 1990-та, едвам бяхме дочакали да навършим 16 и да вземем паспорти, с един приятел си бяхме  намерили работа в Полша с идеята после да духнем към Германия, но нещо се разсъхна работата и след три месеца в Полша се прибрахме. Пътуването беше с влак и беше нещо като три дни насам и три дни натам.... Епично пътуване беше! 

Редактирано 22 февруари, 2019 от forry

[ivelin1012]

Моята първа дестинация беше Белгия, записах се на Еразъм в Гент. Белгия и трябваше сам да отида до там. До тогава не бях излизал самостоятелно извън родния ми град (Търново) бях ходил сам единствено до Плевен и Горна Оряховица. Хвърлих се сам и оттогава ми се запали страстта към пътешествията 🙂

[bobole4e]

Моето първо пътуване в чужбина беше Румъния или по-точно Гюргево. Бях на 14г и си извадих международен паспорт. На всеки паспорт се полагаха, примерно, 20 долара. Интересното в случая беше, че за да мога да изхарча тези пари в близкия Кореком, трябваше да имам печат в паспорта , че съм била в чужбина. Пролетната ваканция се вдигнах до Русе, където свако ми с двамата ми братовчеди( моя възраст) ни заведе един ден до Гюргево, за да вземем заветния печат. Минахме пеша през моста, разходихме се малко из Гюргево и пак по моста в Русе. Сега като се сетя ми става много смешно от цялата ситуация. После с доларите си взех маратонки и един сервиз за кафе от дуралекс от Корекома

[aleksandrina]

Ооо, хубава тема.

Първата любов ръжда не хващала- така се случи и с моята "първа чужбина"- Швейцария, 2005-та. Та оттогава ми е на сърце.

[Емика]

преди 7 часа, bobole4e каза:

 и един сервиз за кафе от дуралекс от Корекома

Леле, това каква мода беше😀 и кристала от Бохемия...

[ivan69]

Белци(Балти) - бивш СССР сегашна Молдова . Зимата на 1982 като шестокласник пътувахме за шах-турнир . 2 дни с влак до Унгени после още 4 часа за 80 км . Иначе беше голям купон, даже спечелих 2 партии от 7 което си беше  успех . Даже сестрата на Мая Чибурданидзе ме беше харесала , та умрях от срам:)

Редактирано 22 февруари, 2019 от ivan69

[AlexandraKo]

преди 7 минути , Емика каза:

Леле, това каква мода беше😀 и кристала от Бохемия...

Смейте се вие, ама аз още си ползвам с огромен кеф , корекомския сервиз от син дуралекс.:))))

Пет размера чинии и няколко вида чаши и какви ли не , още сини съдинки - осъществената ми мечта, като исках да съм  отлична домакиня.

Сега вече не ща.:((((((Никаква домакиня не ща да съм, щото=слугиня.

[bendi12]

Първото ми пътуване зад граница беше в края на 60-те, еднодневна ученическа екскурзия до Букурещ. Спомням си първите стъпки в далаверите на един съученик, който продаде многофункционално джобно ножче, тип „швейцарско“ за 4 леи=0,40лв. Първото ми неорганизирано пътуване беше, като членове на пловдивския клуб“Пътешественик“ с един мой съученик и 8 девойки от Пловдивската английска гимназия през 1974 г с влак до Будапеща и Братислава. Чудесна компания, привет момичета, не може някое от вас да не е станало „магеланец“. В Будапеща спахме почти нелегално в българското училище на ул.“Байтца“ . И после пошло, поехало. Най екзотичните ми пътувания са служебни до Северна Корея и Ангола.

[Аmélie]

Първото ми излизане зад граница - за завършването на гимназия, през 2008, в Гърция. Две години по-късно, на бригада в Щатите за първи път организирах сама пътуване - един месец с грейхаунд по следния маршрут - Санта Круз - Сан Франциско - Сан Диего - ЛА - Вегас - Гранд Каньон - Ниагара - Вашнгтон - Ню Йорк. Беше епично. Аз и съквартирантката ми, цял месец по автобусите, опукахме всичките долари, но такива спомени имам от това пътуване.... Май тогава осъзнах, че това, да си организираш всичко сам, цена няма. 

[Адриан ХН]

август 1989 г. - един месец в Куба с прекачване и престой за по един ден в Прага

[Климент]

Първо пътуване в чужбина до Дрезден с влак ,  85 година,  като ученик при позната на баща ми да си упражнявам немския.

Първо пътуване със самолет 96 командировка до Будапеща.

Първи самостоятелно закупени билети Прага 2000 година. 

[Radnev]

През 1999г. с автобус за седмица до Будапеща и Виена. Беше голямо дрънкане. 

Точно тогава американците бомбардираха Сърбия, та минахме през Румъния, така че чисто технически, тя би трябвало да се брои като първата ми държава в чужбина🤨. Спряхме за час в Тимишоара - леле колко зле беше само!

А първото ми качване на самолет бе до Букурещ (пак тази Румъния😄) с едно малко самолетче с перки на "Таром"🛩️.

По принцип обаче самолетите никога не са ми били мерак. Някак си прекалено опростяват нещата.

Редактирано 4 април, 2019 от Radnev

[darinamarinova]

На 22.02.2019 г. в 20:16, Емика каза:

Леле, това каква мода беше😀 и кристала от Бохемия...

По цените, които все още са им продуктите, трябва доста да са на мода. 😄 

 

По повода за пътуванията - 2006 г. Париж и Ню Йорк 🙂

[jungfraujoch]

Първото ми пътуване зад граница беше в тогавашната държава Югославия-столицата Белград,която ми се видя много лъскава.Пътувахме  с готиния ни жълт московец,гостувахме на приятели на родителите ми.7 годишна бях.Но си спомням много ясно,че обикалях улиците като самолет-нали помните с разперени ръце като крила.Имаше много млечна шоколада и цигарени дъвки.Децата на домакините ни бяха момче и момиче на нашите години със сестра ми..Играехме много,макар,че не винаги разбирахме какво ни говорят. Бях злояда,но там се хранех много добре и когато ме попитаха дали искам да остана у тях,бях категорична-може,ама другото лято.Е,така и не останах и следващите лета,но Сърбия ми е любима и до днес.И не съм злояда никак 😀Пазя си опаковките на сръбските и не само шоколади в голяма кутия.Миналото лято бяхме на пазар в Димитровград-Цариброд и много се зарадвах на цигарените дъвки.Пак същите кутийки и вкусът на детството.

[jungfraujoch]

На ‎22‎.‎2‎.‎2019‎ г. в 12:49, bobole4e каза:

един сервиз за кафе от дуралекс от Корекома

 

На ‎22‎.‎2‎.‎2019‎ г. в 20:31, AlexandraKo каза:

Смейте се вие, ама аз още си ползвам с огромен кеф , корекомския сервиз от син дуралекс

И ние у дома ползваме 35 годишния сервиз от Корекома.Не е мръднал.

 

[MayaS]

Я, готина темичка. Първо излизане извън България - 1987г. Ученичека екскурзия до Унгария. Май бях 9-ти клас. Тогава даваха само по 30 лева джобни пари. А аз като се разхождахме там и видях в магазина за грамофонни плочи няколко албума на Бийтълз и полудях. Да ама парите не стигат. Обаче за късмет в един от парковете наблизо нещо като битак. Свалай сака, вади саморъчно ушитите ми дрехи, пък и разни други вещи и продавай ли продавй, че плочите не чакат. И така се сдобих с 3 албума на една от любимите ми групи. На следващата година пак такава екскурзия, но вече бях подготвена и цяла година съм събирала монети от закуските в две шишета едното за по 50 ст а другото за 1лв - така си платих екскурзията и джобните, които пък се наложи да крия за да не ме хванат, че  нося над лимита. Това бяха две прекрасни пътувания, които прекарахме чудесно с моите съученици, а пък си и спомням всички места където обиколихме, като че беше вчера. Преди и след това пътуванията ми бяха само из България, но пък сега мога да кажа,че съм обиколила голяма част от нея. Та така да се каже съм закърмена в пътувания. След Унгария следващото излизане извън България беше едномесечна командировка в Швеция през 2006г. Стокхолм бе изръшкан отвсякъде, че и с лодки до острови се разхождахме. И от тогава се започна, та няма спиране. 

[MayaS]

И снимка взех че намерих от тогава. 

 

 

[Pantelej Putnik]

Вдъхнових се от тази тема и с радост и малко носталгия написах следното разказче за моето първо пътуване в чужбина.

 

1990 г. Цялото семейство очакваме визите за всички държави по маршрута. През август получаваме визите, вземаме си изходната виза за България и стягаме багажа. Ладата Самара е на няколко месеца само - чисто нова. Аз и брат ми сме още деца. Маршрутът ни е следният: Югославия, Унгария, Чехословакия, Германия, Франция, Швейцария и обратно. Имаме 1 месец. И понеже събирането на пари за подобно пътуване е сложен и дълъг процес, баща ми, който е един истински пътешественик, чертае този луд маршрут. Сега, като се замисля, това си е направо убийствен маршрут, защото за 30 дни да посетиш 100 града (условно казано) си е лудост, но пък при това трудно излизане от България, когато ти се падне – пътувай колкото се може повече.

Белград, Сегед, Будапеща, Братислава, Бърно…. Минаваме през бившите соц. страни и първите впечатления от чужбина са вълнуващи. Само преди няколко месеца тези страни са се освободили от техните диктатори и все още хората не знаят къде се намират. Прави ми впечатление обаче, че на всяка бензиностанция в Югославия има Кока Кола. Представяте ли си?!? Кока Кола просто така, не е някакъв празник, за да „пуснат“ (така се казваше тогава) Кока Кола, както се правеше обикновено в България. В Югославия Колата си стоеше по рафтовете и имаше достатъчно! Днес това звучи странно, но пък това беше реалността в България преди няколко десетилетия.

Заобиколихме Австрия, защото не получихме визи за там и влязохме в Германия. Никога няма да забравя името на първия град, в който слязохме от колата и стъпихме за първи път на „Запад“  – Ландсхут. Влязохме в супермаркет и всички си глътнахме езиците – много различни видове хлябове, над 20 – 30 вида шунки, колбаси, много непознати видове сирена, всякакви напитки…… Това беше страхотен шок за всички нас. Уж знаехме, че тук „има“, но пък чак толкова много и всичко с едни такива красиви цветни опаковки…. Чувствах се щастлив. Сякаш бях в рая! Защо съм се чувствал така?! Ами, само няколко месеца преди това ни водеха на дневна ученическа екскурзия в София и аз бях купил от там ………….. шпеков салам, защото в провинцията обикновено хората по онова време чакаха на опашки за много стоки и си раздаваха бележки с номера за опашката, като в магазина пускаха ограничено количество от тези стоки.

Маршрутът ни през Германия премина през южната й част – Мюнхен, Инголщат, Щутгарт, Хайделберг.

После влязохме в любимата ми тогава Франция. Спряхме в Мец да попитаме за пътя и жени в шалвари и забрадки ни упътиха. Говореха турски.

Париж беше хайлайтът на нашата екскурзия. Останахме там 5-6 дни и сякаш никак не бяха достатъчни за този уникален град. Години преди пътуването ни баща ми ни разказваше за Париж, където беше ходил през 1980 година. Толкова бях  увлечен в разказите му, че бях изчел всичко, което бях намерил за града. Знаех историята на града, забележителностите, имах картата му в главата си.

По онова време учех френски в училище, а впоследствие го учех и на частни курсове. Един млад франкофон, който изгуби във времето обичта си към Франция. Това се случи най-вече заради неадекватното отношение на Франция по отношение на деца от България, които учеха френски, но не бяха допускани до френските университети по някакви си там причини. Значи, могат да приемат хора от цяла Африка, а не допускат млади амбициозни хора да учат в техните университети. „Боже, накъде отива Франция!?“ – ядосвах се, докато в един момент се отказах да си задавам въпроса, защото пък Германия допускаше безпроблемно студенти от цял свят до своите университети. Напълно безплатно при това! Далновидната политика печели. Печели не само с привличането на амбициозни млади хора от цял свят, което си е един вид сито на читави млади хора, ами печели и сърцата на тези хора.  

След Париж се отправихме още на Запад – Руан и Хавър. Видяхме отлив на океана при Дювил, което беше направо фантастика за нас. От там се насочихме към долината на Лоара, където посетихме няколко замъка, сред които невероятния Шенонсо (Château de Chenonceau). От долината на Лоара покрай Макон и в Швейцария. На границата между Франция и Швейцария баща ми слезе, за да търси някой, който да ни завери паспортите с печат, защото все пак влизаме в друга държава, а така е редно. Ех, този честен човек! В малката будка, която трябваше да служи като граничен пункт, сънен граничар се е изненадал на баща ми и му обяснил, че може да влиза и да не се притеснява за печатите. Женева, Лозана, Берн, Цюрих. И тъй като през цялото ни пътуване спяхме на къмпинги, на къмпинга на езерото в Цюрих попаднахме на един югославянин - „брат“, който на разбираем за нас език ни обясни, че е хърватин. „Аха, значи сърбин“ - каза баща ми, а онзи се засега сериозно и подчерта, че е хърватин, а не сърбин. Как няма да се засегне, като по онези времена Югославия се гърчеше в предсмъртната си борба, която доведе до разпада й в следващите години. Върнахме се покрай Боденското езеро в Германия и оттам по обратния път към България.   

Това накратко беше първото ми излизане в чужбина, което „запали“ искрата на пътешественика в мен. Искрата я запали баща ми. На него дължа силния ми порив към нови и нови земи в опознаването на тази райска планета.

[Goal & Boss]

преди 4 минути , Pantelej Putnik каза:

Това накратко беше първото ми излизане в чужбина, което „запали“ искрата на пътешественика в мен. Искрата я запали баща ми. На него дължа силния ми порив към нови и нови земи в опознаването на тази райска планета.

Абе той баща ти е запалил искрата още като те е кръстил Пантелей 

[Pantelej Putnik]

преди 4 минути , Goal & Boss каза:

Абе той баща ти е запалил искрата още като те е кръстил Пантелей 

Е, не ме е кръстил Пантелей, но и в истинското ми име има огън, какъвто е всъщност и характерът ми. 😄 Но, какво да се прави - всеки със своя кръст.

[ven62]

Моето първо излизане беше в Гърция.

Още помня Акропола и въпреки , че всеки следващ път все повече ме разочарова (Акропола)-  споменът остава.

Другото , което помня беше майка ми как се ориентираше за забележителностите.

Спираме в центъра на града. Намира тя някоя будка за вестници. Харесва си 5-6 пощенски картички и после за всяка една разпитва случайните минувачи с карта, опъната на мотора на москвича.

 

А, и за зеления Москвич на баща ми. Излизаме от Акропола и виждаме някакво стълпотворение на мястото на москвича. От огромната тълпа той не се виждаше. Майка ми се завайка. Тия лоши капиталисти сигурно вече са го счупили - диверсия. Оказа се, че е крайно любопитен.

След три години (на практика през толкова беше позволено да се излиза с кола зад граница) в Атина вече имаше таксита - москвичи.

 

Това, че по улиците на Солун и Атина имаше Кореком до Кореком изобщо не го коментирам.

 

Да пояснявам ли какво е Кореком.