Първата ми дестинация зад граница ?

[Дани Магелани]

Първото ми излизане на "Запад" беше в началото на март 90 г., когато преминах от  Източен в Западен Берлин. От там трябваше да взема влак до Париж, в който ми предстоеше да бъда щастлив турист цели 16 дни.

Имах ценния червен паспорт за всички страни на света, още по-ценната френска виза и транзитни немска и белгийска визи. Младите няма да разберат смисъла на написаното, но наборите са наясно. 

С влизането ми в западния град, се сблъсках с бруталната реалност на Имането. А бях тръгнала от страната на Нямането.

По-хубаво от Показен магазин преди Нова година!

Сиромашко, не издържа!

Награбих - ягоди, череши, банани, дори ананас. А нямах с какво да го срежа.

Купих го, защото Можех!

По пътя към Париж си хапвах сладко и се питах защо.

Защо те имат, а ние нямаме?

Защо те могат, а ние - не?

Това беше най-големия ден - разделен ден между две епохи в живота ми. 

И в двете имаше и хубаво, и не толкова.

Но не бих заменила за нищо на света сегашната Зрялата, с възможностите да пътувам, да се радвам като дете на Света, с оная Младата, затворена, относително бедна и сигурна епоха!

 

 

[Eva eva]

Готина тема. За пръв път излязох в чужбина през 1994 г. до Скопие, за един ден. Много бях впечатлена, на всички разказвах как там порцията е от 10 кебапчета 🙂 

Днес сетих нещо и умрях от страм. Имах едно гадже, някъде 2000 г., което търгуваше с гърци, постоянно ходеше там и говореше перфектно гръцки. Той постоянно ме канеше да ходим по разни гръцки острови. Аз, обаче, не знам защо тогава много мразех гърците и мислех, че там е ужасно. Защо, не мога да дам адекватен отговор. Исках да ходим само в Созопол. И не отидохме до Гърция, нито до островите, заради моя инат.  Много съм била загубена. Е, отидохме в Созопол 😄 

[домосед]

преди 29 минути , Eva eva каза:

За пръв път излязох в чужбина през 1994 г. до Скопие, за един ден.

И аз бях в Скопие 1994-та за един ден. Ако е бил същият ден, може да сме се разминали на камениот мост 😉 

[Rumiana]

И аз в тогавашната Югославия, през далечната 1964 г., правихме дълга обиколка с родителите ми - Ниш - Белград - Загреб - Любляна - Риека - Опатия и обратно.  Най-силно впечатление ми направиха голеееемите шоколади!   😉

 

[Barfly]

Страхотна тема. Моето първо напускане на държавата не беше нищо запомнящо се, но все пак достатъчно да отприщи интереса ми за опознаване на света. Както доста хора беше в съседна държава, а именно до Крайова.

[Ninkata17]

Първо излизане в чужбина-като студентка (1999), на организирана екскурзия до Охридското езеро за Коледа. Ей го къде е -5-6 часа ( е, с автобус не точно 😅), но тръпката беше голяма.На тръгване от София завалява сняг, който прераства в снежна буря, влачим се ние с автобуса...Пристигаме сутринта в Охрид, а там стегнал един нетипичен студ-минус 3 през деня. Отоплителната система в хотела не издържала на арктическите температури и дала отбой (чака се да донесат някаква част от Скопие). За сметка на това Охридското езеро през зимата и в бурята беше много внушително и красиво, била съм след това и през други сезони, но никога не е било толкова впечатляващо.  Другите неволи компенсирахме с много ходене пеш и много червено вино 😀

[TinkerBell]

Първото място, което посетих извън България, беше Букурещ. 🇷🇴 Като цяло Румъния ми е доста любима дестинация. 🥰

[boduroff]

За първи път извън България излязох през 2017. Беше началото на август, от няколко месеца имах лична карта (лятото след 7. клас значи) и ходихме с нашите и вуйчо ми и вуйна ми на море в Гърция. Колеги на вуйчо ми били ходили на някакъв хотел край Александруполи (който излезе на малко повече от 60 км от там) и били доволни, и ни предложиха да отидем за 2-3 дни. Оттогава насам, обаче, работата с пътуването се развива добре 😄 Следващата година го организирах аз, като букнах airbnb в Кавала и набелязах 2-3 плажа, а на по-следващата отново, но вила до плажа, този път наистина в Александруполи 😄 

През 2019 беше първия ми полет и беше до Милано, благодарение на този форум. Последните дни на 2018 открих форума и факта, че може да се пътува изгодно, и тогава ми влезе тази муха в главата. За Милано пак организирах аз нещата, като даже планирах да сме само аз и нашите, но те не ми вярваха и ми казаха да убедя някой друг и тогава. Майка ми споделила с нейна колежка за моите желания, и колежката ѝ, заедно с нейна приятелка били съгласни. После вуйчо ми и вуйна ми също казаха, че са съгласни. Първоначално плановете дори бяха за Лондон, но билетите се вдигнаха, докато излезе ДСК-Уиз картата на баща ми (специално за това ходене 😄) и пътуването пое доста различна посока, буквално. И на 20 май 2019, половин самолет хора (7 човека) тръгнахме, водени от един 16-годишен 😄. Смея да твърдя, че беше успешно, обиколихме доста места (единия ден имахме около 12 km ходене, следващия 20 km) и видяхме доста. А и успяхме да се приберем - нещо в което аз малко се съмнявах до последно 😄 

Последното ми ходене пък беше до Лондон, през февруари. Тогава бяхме сравнително по-малко хора (4 човека) и беше по-лесно. С четвърти (различен) луд човек ходихме, отново излъгал се да тръгне с мен, и пак успяхме да се приберем 😄 Даже мога да кажа, че това може би бяха най-хубавите дни в живота ми досега. 🙂