Игра: Познай откъде е тази снимка

[master_of_germs]

преди 39 минути , AlexandraKo каза:

Моля, модератор да ми изтрие мнението, веднагааааа!

Не бива в този хубав ден да причинявам отрицателна емоция на Мастера, само, щото се е успал.

Напротив, отдавна съм на работа  Но днес е лежерен понеделник за разлика от всеки друг  . В понеделник повечето ми студенти са британци и германци (или поне с такива паспорти) и съм ги пуснал да си празнуват Великден и да четат за колоквиум. А и още вчера видях загадката и се спрях, за да не вкарвам от засада. Пък и коментарът на @chandni рязко снижи коефициента аз да съм първи голмайстор по снимката... То така няма никаква далавера 

Не обичам да отговарям директно на загадки от места, които съм посещавал и разпознавам веднага. Предпочитам от темата да научавам нови неща и да се потрудя за отговора.

За пореден път страхотен пас от @домосед (Техниииичноо... с петиииичка!) и рутинно попадение от @AlexandraKo. Абе, друго си е да ги имаш тия двамата в отбора... Тъй де - във форума

[Zaro]

преди 2 минути , master_of_germs каза:

британци и германци (или поне с такива паспорти)

Те ако са британци или германци само по паспорт, най-вероятно не празнуват Великден.

Редактирано 2 април, 2018 от Zaro

[AlexandraKo]

В случая @Happy_Traveler позна, тя е наред за новата загадка.

[домосед]

преди 2 часа, AlexandraKo каза:

Мозайка от македонския художник Р.Корубин в село Пелинци, където е мемориалът на АСНОМ / (Анфашисткото събрание на националното освобождение на Македония /

Това е правилен отговор на два от четирите въпроса - какво и къде.

Впрочем малкото име на художника (сликарот) Корубин е Рубенс, а женската фигура на музайката не е баба Яга Змейоукротителка, а (клета) майка Македония.

Кога? През първата половина на нулевите години. Мисля че е открит на кръгла годишнина, ще рече - 2004.

Защо тогава и защо в Пелинци?

Ами защото е най-близкото село до сръбския манастир Прохор Пчински от македонската страна на границата.  Поредният ироничен куриоз на македонската национална идентчиност е, че държавността и езика са провъзгласени от комунистически партизани в сръбски манастир. На Илинден 1944 с благословията на изгряващата звезда на геополитическата сцена, а тогава - общоюгосалвски партизански командир, подкрепян от антихитлеристката коалция, Йосип Броз Тито. Който впоследствие се е постарал административната граници между югославските републики Сърбия и Македония да минава на 3 км южно от манастира. По югославско време границата е била символична и македонците са си чествали АСНОМ в манастира. През втората половина 90-те обаче на сърбите им е станало досадно, че башка проблемите им  (включително - огнестрелни) с всички останали народи от разпадналата се Югославия, и македонците си празнуват държавността на тяхна територия и затворили границата за такива събори. Вследствие на което македонците си построили светски мемориал южно от границата, в който изработили и точно копие на манастирското помещение, в което се е състояло въпросното АСНОМ. 

 

 

преди 2 часа, master_of_germs каза:

Черно тото!!!  Играл съм го мача за тая снимка двойка с хендикап 

От това изречение не разбрах нито дума 

 

@AlexandraKo е наред

[AlexandraKo]

Преди 1 час, AlexandraKo каза:

В случая @Happy_Traveler позна, тя е наред за новата загадка.

 

[Doctor Who]

преди 17 часа, chandni каза:

Замъкът Сан Анджело в Рим?

 

 

Замъкът Сант Анжело,  също известен като Мавзолей на Адриан първоначално е гробница, след това замък, резиденция на папите и хранилище за техните ценности и едновременно затвор. Император Адриан започва да го строи през 135 г. като мавзолей. Строителството завършва през 139 г. от неговият приемник Антонин Пий. Мавзолеят бил подобен на етруски тумулус: на квадратна основа (с дължина на страната 84 м) е поставен цилиндър. Над цилиндъра е имало насип от пръст, върху който били засадени дървета и били поставени мраморни статуи. На върха на мавзолея имало бронзова квадрига, в който била статуята на император Адриан изобразен като бог Хелиос. Вратите на мавзолея били бронзови, украсени с изображения на пауни.

 

През 403г. западния император Хонорий включил мавзолея в системата на градските крепостни стени и сградата започнала да се използва. През 410г. замъкът е бил щурмуван от вестготите предвождани от Аларих, а през 455г. от вандалите на Гейзарих, а през 537г. от готите. Предполага се при отбраната са били хвърляни статуите от украсата и една от тях е намерената през 1620г. в рова скулптура на Фавн Барберини („Пияния сатир”).

Според легендата през 590 г., по време на чумна епидемия, папа Григорий Велики видял на върха на крепостта архангел Михаил, който поставял меча в ножницата си, което означавало край на бедствието. Оттам и произлязло името на замъка - Сант Анжело.

В памет на това събитие първоначално на върха на кастела била поставена дървена статуя на ангел. Тази статуя била заменена с мраморна, но тя била разрушена по време на обсадата през 1379г. и през 1453г. била заменена от мраморна скулптура на ангел с криле направени от бронз. Тази статуя също била разрушена от мълния през 1497г., както и следващата през 1527г. когато император Карл V обсадил в кастела папа Климент VІІ. През ХVІв. Рафаело де Монтелупо направил нова статуя от мрамор с бронзови крила, която се е запазила и до днес и се намира в двора на замъка. През 1753г. от Петер Антон Вершафелт била направена статуята, която днес се извисява на върха на замъка.

 

 

 

През Хв. кастелът бил във владение на патриция Теофилакт, а след това на неговата дъщеря Марозия, която имала огромно влияние върху управлението на Рим и затова този период е наричан „порнокрация” (т.е. управление на метресите”). Марозия била любовница на папа Сергий ІІІ, майка на папа Йоан ХІ, баба на папа Йоан ХІІ и леля на папа Йоан ХІІІ. През вт. пол. на Хв. замъкът станал владение на влиятелната патрицианска фамилия Кресценций и дори започнал да бъде наричан на тяхно име, което название се запазило и след това, когато преминал в ръцете на рода Пиерлеони, а след това и на Орсини.

 

Оценявайки надеждността на укреплението папа Николай ІІІ преместил там своята резиденция. През 1277г. на мястото на стена съществуваща от времето на Тотила бил изграден Пасето – укрепен тунел с дължина 800м. свързваш Ватиканския комплекс със замъка „Сант Анджело”.

През 1367г. при завръщането в Рим на папа Урбан след т.нар. „Авиньнонски плен на папите” му били връчени ключовете на кастела и укреплението се превърнало за папите в убежище, съкровищница, затвор, съд и хранилище на архива. През 1379г. замъкът пострадал тежко от недоволството на римските граждани срещу френския гарнизон. През 1395г. папа Бонифаций ІХ започнал възстановяването на укреплението, като ремонтните работи се извършвали под ръководството на Николо Ламберти. Замъкът се сдобил с подвижен мост и бил възстановен параклисът „Свети архангел Михаил” на върха на сградата. Папа Николай V (1447-1455) започнал да оформя във вътрешността на замъка папска резиденция, а за подсилване на защитата били направени три бастиона. През 1494г. при нападението на френския крал Шарл VІІІ на папа Александър VІ Борджа се наложило да потърси защита зад стените на замъка „Сант Анджело”. Папа Александър VІ възложил на Антонио де Сангало Старши да модернизира укрепителната система на замъка – бил изкопан ров, запълнен с вода от р.Тибър, била направена кула отбраняваща моста и били направени 4 бастиона посветени на четиримата евангелисти. Бил добавен също нов папски апартамент, а през 1525г. папа Климент VІІ построил още един. Климент VII през 1527 г. се скрива в замъка, когато войската на император Карл V влиза в Рим. През 1527г. войските на император Карл V нахлули в Рим и го подложили на разграбване. Замъка „Сант Анджело бил обсаждан в продължение на седем месеца, а по-късно е платен откуп, за да бъде прекратена обсадата. В обсадения замък по това време се намира и взема дейно участие в отбраната и известният скулптор и ювелир Бенвенуто Челини. Няколко години по-късно той е заключен в затвора, но успява да направи невъзможното - да избяга.  В Сант Анджело е бил затворен Джордано Бруно,  който прекарал там 6 години. През 1542г. папа Павел ІІІ възложил на Рафаело Синибалди де Монтелупо и Антонио де Сангало Младши да възстановят укреплението. При папа Павел ІV започнал строежа на голямото петоъгълно бастионно укрепление. През 1630г. папа Урбан VІІІ наредил да бъдат премахнати предните укрепления на замъка, включително и мостовата кула на папа Александър VІ и да бъде направена голяма стена отпред.

 

 

Понте Сант Анджело – Елийския мост в Рим

 

Елийският мост – познат през средните векове също и като Понте Сант Анджело, е построен между 133 и 134г. н.е. от император Адриан, за да  свързва левия бряг на р. Тибър с неговия мавзолей, монументалната и величествена гробница, за да съперничи на мавзолея на Август покрай Вия Фламиния  (настоящата Вия дел Корсо).

През Средновековиeто мостът придобил особена важност, защото той бил единственият контролиран канал за преминаване на поклонниците, отиващи към  базиликата Св. Петър (първо към тази, изградена от Константин I, а после и настоящата от 16 век).

Понте Сант Анджело е много красив мост. Уникален го правят неговата   строгост, симетричност, отвореност към светлината и перфектното разстояние между арките и водната повърхност, също и ценните материали, от които е изграден и монументалното впечатление, което всичко това създава. Акцентът на тази структура са десетте статуи на ангели, които в началото са били златни. Дрехите им са развявани от вятъра, символизирайки тяхното участие в Страстите Христови. Десетте ангела стоят на високи основи, които първоначално са служели за опора на дървените колони за покрива на моста. Някои от тях изглеждат тихи и спокойни, в своята увереност, че Христос ще възкръсне; други сякаш едва сдържат състраданието и жалостта си към неговата жертва. Всеки един от десетте, чисто бели, мраморни ангели държи по един инструмент от Христовите   мъки: те го представят пред минувача, като че ли е покрай Вия Долороса в Йерусалим, или на символичния Път на Кръста, както този при Сакро-Монте ди Варало. Това била една от най-значителните идеи на Джовани Лоренцо Бернини: да създаде Път на   Кръста, където човек може да съзерцава инструментите на Страстите, да се покае, да се подготви  за изповедта, докато крачи към  базиликата във Ватикана, към първия от апостолите на Иисус Христос, към Светия Престол, към Пасхата и спасението. През 1667г., папа Клемент IX възложил на Бернини задачата да извае ангелите за Понте Сант Анджело, за които папата вече бил закупил десет мраморни блока.

До 1668г. , Бернини вече е решил, че ангелите ще формират един “жив” Кръстен път – като зрителите ще бъдат участници в освобождаването от безверието, което прави изкуството действителна част от живота, като в театъра. Тогава, той се разпоредил осем от големите    мраморни блока да бъдат изпратени на склуптори, които споделяли неговия стил и визия. Той запазил два от тях за себе си, които той ще трансформира в ангелът държащ надписа INRI (Латински: Iēsus Nazarēnus, Rēx Iūdaeōrum или Иисус Христос, Цар Юдейски)  и този, който     държи короната от тръни.

През 1669г., преди своята смърт през декември, Клемент IX видял статуите на Бернини и решил,   че те са прекалено великолепни за моста: затова той ги заменил с копия, изработени от помощниците на майстора, а оригиналите били поставени в църквата Сант-Адреа-деле-Фрате, намираща се на един хвърлей от площад Испания. До 1670г. всички склуптури били завършени и поставени върху моста, където и до днес ангелите  с инструмените на Мъките Христови придружават онези, които са се насочили към базиликата Свети Петър.

На края на моста, на брега срещу Двореца, са статуите на Свети Петър, който държи   ключовете към рая на небето (от Лоренцето, 1534г.) и Свети Павел, който носи меч   (от Пауло Романо, 1464г.), поставени върху основи с думите: “Тук смирените ще получат прошка” и   “Тук гордостта ще получи възмездие”,  правейки мостът един символичен проход, където кротките и  гордите   биват напомняни какво съответно са заслужили.

Основите, върху които ангелите са издигнати, също носят надписи с библейски стихове, трансформирайки инструментите на Страстите в примери за величието на Христос, преформулирайки материалната им функция до степен да станат символи на Божествената слава. В същото време, всеки стих подбужда разкаялите се да премислят своите грехове и да следват думите на Месията, в духа на известното "Подражание на Христа".

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 2 април, 2018 от Таньо

[Happy_Traveler]

Добре, пускам. Само да питам - може ли повече от 1 снимка да е?

[AlexandraKo]

преди 12 минути , Happy_Traveler каза:

Добре, пускам. Само да питам - може ли повече от 1 снимка да е?

Ако е за един обект. В смисъл - две снимки за едно и също, не - две различни загадки.

[Happy_Traveler]

Къде е това?

[iMari]

Дубай?

[SLX]

преди 14 минути , Happy_Traveler каза:

Къде е това?

Близо до Индия.

[Happy_Traveler]

Да, в Азия е. Не, не е Дубай.

Редактирано 2 април, 2018 от Happy_Traveler

[AlexandraKo]

Пакистан.

Много се писа по въпроса преди време.Например:

"В затворени комплекси отдъхва елитът в Пакистан"

 

[Happy_Traveler]

Верен отговор. Това е Bahria Town. Има ги на много места - Lahore, Karachi, Islamabad, Rawalpindi и т.н.

 Публичните им пространства не са реално от затворен тип, хора и от други квартали могат да дойдат и да се разходят из парковете, молове, кафета, да ползват голф клуба и т.н.

 Чак и Айфелова кула са си построили. 

 

[Щастливеца]

Бахрия Карачи

[Щастливеца]

преди 13 минути , Happy_Traveler каза:

Верен отговор. Това е Bahria Town. Има ги на много места - Lahore, Karachi, Islamabad, Rawalpindi и т.н.

 Публичните им пространства не са реално от затворен тип, хора и от други квартали могат да дойдат и да се разходят из парковете, молове, кафета, да ползват голф клуба и т.н.

 Чак и Айфелова кула са си построили. 

 

 

 

А твоите снимки от кой град са ?

Редактирано 2 април, 2018 от Щастливеца

[AlexandraKo]

Преди 1 час, Щастливеца каза:

А твоите снимки от кой град са ?

 

Преди 1 час, Щастливеца каза:

Бахрия Карачи

Мисля, че ти си прав.

[Happy_Traveler]

Да, повечето са от Бахрия Карачи, аз съм виждала само Бахрия в Лахор. Има и египетски елементи, Айфеловата кула и тя е там. Мисля, че този в Лахор е по-хубав като сравнявам само по снимките. 

 Други интересни за Гугъл разходка са Defence Housing Authority, Model Town, Gulberg (1,2,3) в Лахор. Аз въпреки това имам съмнения от гледна точка на сигурността, понеже това са голями квартали и достъпът колкото и да е ограничен, пак е на принципа "познавам тази физиономия, този е приличен" и т.н. и кражбите пак се извършват от вътрешни хора - слугите, работниците, шофьорите, особено след като са уволнени. Бял и рус западняк автоматично е безобиден, което е пълна глупост.

   Иначе концепцията е страхотна за създаване на градове, където е тихо, кротко, зелено, подбрани съседи, частна собственост и да се управлява от фирма, а не Пенка не иска да плаща за асансьор, Гошо не иска за видеонаблюдение, Хасан не иска да си поправи тротоара пред къщата, държавата му е виновна. Харесва ми как са подбрани съседите, понякога със седмици не ти се налага да излизаш от този квартал - всичките ти приятели са там, запознаваш се с полезни и интелигентни хора...

 

  Ей тука в София да направят един Магелан Таун с къщички и апартаменти с басейнче и всички магеланци да се преселим там - кой къща, кой апартамент... Само си го представете за момент. 

[AlexandraKo]

@Щастливеца, ти си наред за следващата снимка, моля, че играта спря.

[Щастливеца]

[chandni]

С това бургунсдко червено и с тези арабски надписи... най-вероятно Катар? Някой търговски център?

[Happy_Traveler]

Катар да, една от новите им гордости в Доха.

[Щастливеца]

50% познахте. Търговски център е , но не е в Катар.

[chandni]

преди 24 минути , Щастливеца каза:

но не е в Катар.

Бахрейн?

[Щастливеца]

преди 9 минути , chandni каза:

Бахрейн?

Абсолютно Вярно.

The Avenues Bahrain.

Дълъг над 1.5 км представлява импровизирана улица .

Изключително интересна и иновативна идея.