Интересни случки в чужбина

[Дани Магелани]

преди 46 минути , домосед каза:

Имам собствени наблюдения, че в полет на Балкан от Йоханесбург с Boejng 767 са качвали правостоящи. 

Не зная за правостоящи, но лондонският им полет ни взе на стоп от Брюксел през 1997. Нашият сутрешен  полет Брюксел-София беше отменен и ни взеха с вечерния София-Лондон. Без визи, чакахме в самолета на Хийтроу, докато натоварят пътниците. За капак кацнахме в Пловдив и  около 20 ч., след часа разписание, бяхме на летище София. Но нямаше компенсации. Само един сандвич и кола в транзита.

Пълен абсурд! Мечтайте си за БГА!

[Eva eva]

1 hour ago, домосед said:

Може да са прочели в папките на лайпцигската прокуратура, че точно тоя райстаг сме го палили 🤔

🙂 Знам ли, но ми стана супер обидно. Влизаха всякакви...граждани, даже и боси, а ние - аут 🙂 Здраве да има. 

[Goal & Boss]

преди 23 минути , Дани Магелани каза:

Мечтайте си за БГА!

Така сме се размечтали, ще знаеш...

[Tokotome]

Миналото лято беше първото ми соло пътуване до Португалия. След като пристигнах в Лисабон от Порто и реших да се разходя из центъра на града набързо. На връщане, около 22:30 попитах един полицай за работното време на градския транспорт и ми беше обяснено, че метрото е до 01:00, а някои трамваи са денонощни. Отидох да чакам автобуса си и седнах на спирката при Cais do Sodre, че бях отседнал в Belem. За 15-20 мин минаха няколко трамвая 5 и нито един автобус. През цялото време една французойка говореше по телефона и ми мяташе някакви погледи. Сетих се да погледна разписанието на автобусите на спирката и по закона на Мърфи - точно те вече бяха приключили. Сравних спирките с тези на 5-цата и след като видях, че до някъде съвпадат, реших, че ще се качвам на трамвая. Задава се той, хората започват да се нареждат на опашка, ставам и аз. В този момент французойката на висок глас и на английски обясни на всички как трябвало да ме пуснат да мина, че вече в един кой си пореден трамвай не успявам да се кача. След като се набутахме в трамвая тя продължи да си говори по телефона и да хвърля погледите, докато моето внимание беше разклонено между нея и gps-a ми на телефона. Все пак исках да имам някаква идея къде замръквам в Лисабон. :))) След като видях и локацията ми, и квартирата , заедно на екрана, реших, че на следващата спирка слизам. Естествено, на нея слезна и французойката. Тъкмо мислих да я питам дали не иска да ходим да пием по едно питие, без даже да знам къде съм и работи ли нещо изобщо и тя ме заговори на френски. След като  й казах да преминем на английкси ме попита от къде съм. След моя отговор последва негативна реакция и пожелание за приятна вечер.

[T.E.Lawrence]

Хапвам си аз в Тайланд и съм напълнил бузите. В този момент се появяват двама туристи сочат ме и казват "Яж чурка! Яж чурка!"  Викам си тук нещата отиват на бой, взех да се оглеждам къде оставих ножа. Викам "Моля?!?"

Те пак "Яж чурка! Яж чурка!"

"DO YOU SPEAK ENGLISH?!?" им изревах аз.

Тогава се изясни, "яжчурка" било гущер на полски и ми сочели някакъв гекон на стената. 😄

[tch]

преди 13 минути , T.E.Lawrence каза:

Хапвам си аз в Тайланд и съм напълнил бузите. В този момент се появяват двама туристи сочат ме и казват "Яж чурка! Яж чурка!"  Викам си тук нещата отиват на бой, взех да се оглеждам къде оставих ножа. Викам "Моля?!?"

Те пак "Яж чурка! Яж чурка!"

"DO YOU SPEAK ENGLISH?!?" им изревах аз.

Тогава се изясни, "яжчурка" било гущер на полски и ми сочели някакъв гекон на стената. 😄

Абе, какъв балканец си. Първо ги биеш, след това ще се доуточните за какво точно си ги ступал.

На 3.07.2019 г. в 20:39, Tokotome каза:

Миналото лято беше първото ми соло пътуване до Португалия. След като пристигнах в Лисабон от Порто и реших да се разходя из центъра на града набързо. На връщане, около 22:30 попитах един полицай за работното време на градския транспорт и ми беше обяснено, че метрото е до 01:00, а някои трамваи са денонощни. Отидох да чакам автобуса си и седнах на спирката при Cais do Sodre, че бях отседнал в Belem. За 15-20 мин минаха няколко трамвая 5 и нито един автобус. През цялото време една французойка говореше по телефона и ми мяташе някакви погледи. Сетих се да погледна разписанието на автобусите на спирката и по закона на Мърфи - точно те вече бяха приключили. Сравних спирките с тези на 5-цата и след като видях, че до някъде съвпадат, реших, че ще се качвам на трамвая. Задава се той, хората започват да се нареждат на опашка, ставам и аз. В този момент французойката на висок глас и на английски обясни на всички как трябвало да ме пуснат да мина, че вече в един кой си пореден трамвай не успявам да се кача. След като се набутахме в трамвая тя продължи да си говори по телефона и да хвърля погледите, докато моето внимание беше разклонено между нея и gps-a ми на телефона. Все пак исках да имам някаква идея къде замръквам в Лисабон. :))) След като видях и локацията ми, и квартирата , заедно на екрана, реших, че на следващата спирка слизам. Естествено, на нея слезна и французойката. Тъкмо мислих да я питам дали не иска да ходим да пием по едно питие, без даже да знам къде съм и работи ли нещо изобщо и тя ме заговори на френски. След като  й казах да преминем на английкси ме попита от къде съм. След моя отговор последва негативна реакция и пожелание за приятна вечер.

Може да е искала да те джоби и да се преценила, че не си достатъчно платежоспособен, за да си струваш риска 🙂 

[Topfly]

Те разни блондики полякини също си пеят Яж чурка 🙂

 

 

 

[Alexander]

Случаят е от преди седмица.

Кацам на летището в Мадрид и отивам до гишето на Бъджет да си взема колата под наем.

Имаше две служителки, едната доста млада, другата по-възрастна.

Младата ме отпрати при другата, понеже не й работел компютъра за резервации на Бъджет.

Докато говорих с другата служителка, младата се приближи с паспорта на един канадец и пита дали да пише в адреса на клиента Калифорния. 

Възрастната отговаря, че Калифорния не е в Канада и да пише адреса по паспорт.

 

Минаха 2 мин и младата пак идва с паспорта и пак пита дали да пише Калифорния. По-възрастната стана, извини ми се и отиде до компютъра на другата служителка. Вече за 3 път чух, как й обясняваше, че Калифорния е в САЩ и, че Канада е друга държава различна от САЩ. Не знам какво е пишело в паспорта, но момичето много държеше да пише Калифорния.

 

След поредното обяснение коя държава коя е, в отговор момичето смотолеви на възрастната, "аз от къде да знам това". Доста невероятно, при условие, че момичето работи в офис за коли под наем и се предполага, че знае и английски. 

 

След това аз налях огън в маслото, като казах, че младите нищо не знаят в днешно време и, че би било разбираемо да не знаят къде е България, но да не знаят, че Канада и САЩ са различни държави е доста сериозно.

В отговор възрастната служителка отговори, че трябва да знаят и че тя знаела къде е България и даже е била! След това се заговорихме къде е била и кога и в крайна сметка ме ъпдейтна в доста по-скъпа кола безплатно.

 

[Goal & Boss]

Случката не е от чужбина, но е с чужденец, от вчера.

Човека го познавам от поне година. Датчанин, типичен скандинавец - снажен, спокоен и хладнокръвен. Обаче вчера като му предложих да опита локум, лицето му изглеждаше безценно - шок, ужас и безпомощно отвращение.

Оказа се, че на датски lokum означава „тоалетна“ 😂😂😂

[T.E.Lawrence]

Покрай последната тема с обезщетението се сетих за една случка в Тайланд. Пътувам често с един приятел, за когото пушенето до последната възможна секунда преди полет е въпрос на чест и се чувства половин човек, ако трябва да се седи дори десет минути повече да чака на гейта, след като е можел да стои с цигара отвън. Като е с мен знае, че се дразня и идва навреме, но веднъж го изпуснах от поглед и го оставих с приятелката му да хванат полет от Пукет. 

 

Съответно пушил, пушил и накрая дори той се стреснал колко малко време остава. Пътят Патонг - летище не е никак малко. Хванал такси и му казал ,че му плаща двойно, ако успее да си хване самолета. Оня втори Шумахер по завоите (местните таксита и без паричен стимул го правят), пристигат и им разрешават да чекират десет!!! минути преди излитането на самолета. Air Asia не ги харесвам в последно време, но този път късмет, че на са били с друга компания. 

 

Срещата в Банкок е успешна. Приятелят ми разказава историята, обяснява как дори непукист като него се стреснал. Гаджето му гледа с огромни опулени в недоумение очи (тогава това ѝ беше един от първите полети в живота) и му казва:

 

- Не мога да разбера защо ме подложи на този стрес и ужас, след като имахме цели десет минути до излитането на самолета!

[dimitrov6]

Тъй като не говоря английски,единствените ми интересни хора в чужбина са били случайно срещнати българи.Във Болоня бях седнал на автобусна спирка на гарата и носех торбичка от Кауфланд.България.Жената до мен ме заприказва на български,иначе нямаше да разбера,че е работеща там сънародничка.Имал съм и разменени думи  с работещи в тези хостели българки.

Center Valencia Youth Hostel

a&o Hostel Dortmund Hauptbahnhof

[домосед]

Ямайски квартален ресторант в Барбадос. Сервирана ми е риба, сготвена на ямайска плакия.

 

Ямаец собственик/готвач: Ти откъде си?

Аз: От България

Той: Ахааа! Ето защо обичаш цели риби!

[Goal & Boss]

преди 12 минути , домосед каза:

Ямайски квартален ресторант в Барбадос. Сервирана ми е риба, сготвена на ямайска плакия.

 

Ямаец собственик/готвач: Ти откъде си?

Аз: От България

Той: Ахааа! Ето защо обичаш цели риби!

Някой път ще се дегизирам като българин - помисли си Щирлиц.

[Alexander]

Вече не знам дали не трябва да се пусне друга тема за случки, които те карат да плачеш..

Отново бях жив свидетел, на абсолютно невежество, до такава степен, че вече не се ядосваш, а започваш да се смееш като луд.

 

Действието се развива на гишето на Sixt в Меминген. Имам резервирана кола-платена предварително, като е платена и екстрата втори шофьор и 0 ексес, изрично е писано-отметнато, че ще искам и фактура на фирма. 

Отиваме на гишето, нямаше никой и след 1 мин дойде едно русо момиче с огромни нокти в интерес на истината, чак толкова дълги не бях виждал.

Започна да трака по клавиатурата,  взе двете ш. книжки и кредитната кара. Пак казах, че ми трябва фактура и показах данните.

След малко уж всичко е готово, принтира листа и дава ключа. Ние като недоверчиви българи започваме да проверяваме какво е писала.

Оказва се, че има само името на фирмата, а където има поле за VAT номер няма нищо, а долу където са двамата шофьора е писала едно и също име и фамилия  за двамата шофьора..

Връчваме листа и казваме, че трябва това и това да се оправи. Тя с изненада ни обяснява, че данните на фирмата са в компютъра и да не се притеснявам! 

Пак й обясняваме, че на мен ми е необходимо, ват номера да е на фактурата, както и адреса и т.н. освен това на първи и втори шофьор имена и фамилии са еднакви, а иначе плащаме по 10 евро на ден за тая екстра

Пак се започна тракане, този път по-дълго. Принтира се нов лист, имената бяха оправени, но ВАТ пак няма.

Пак й казах, че няма да стане така и искам ВАТ номера да си фигурира в полето което е за него.

Момичето вдигна телефона, започна ново тракане докато говори с някой и нови 2 опита за принтиране, ама пустия номер не иска да се появи, а ние вече се смеем и се чудим дали няма скрита камера..

След още тракане и разговори изведнъж на 5 опит взе, че всичко излезе на листа и успяхме да си тръгнем.

 

Аз лично не мога да разбера как е възможно това нещо да се случи, след като това би трябвало да е се прави от това момиче с всеки втори клиент. 

Общо загубихме над 20 мин, хем нямаше никой, при условие, че всичко беше платено, включително и пълна застраховка, че не сме се разправяли пазарили и за нея.

 

След като взехме колата проверих само нивото на горивото нали съм с 0 ексес и не гледах нищо друго.

Оказа се, че е писано половин резервоар, а имахме цял, но направо тръгнахме без да се връщаме при момичето.

На другия ден даже звъннахме да проверим дали няма нова греша, оказа, се че по документи сме с половин.. 

 

 

 

 

[antea]

значи това, ако ти се случи в България, изобщо няма да се впечатлиш, обаче в Германия, смятаме, че е трагедия.... или поне и аз така смятах, докато не ми се случи по-активна работа с германци, на които редовно ми се налагаше да давам инструкции как да си издават правилно фактурите, какво са вътреобщностни търговски отношения, за какво служи VAT номера и че е важно да го има и изобщо всякакви елементарни неща, които се предполага, че са известни на бизнес-компаниите; случвало ми се е и с британци, които редовно не отчитаха доставките си към България по VIES и INTRASTAT системите, не защото не искаха, а защото изобщо не знаеха за тях - всичко това, разбира се, се случва на оперативно ниво, поради което стигнах до извода, че няма абсолютно никаква разлика между български и чуждестранен административен персонал - ако са зле образовани и обучени, навсякъде ще са такива

[dimitrov6]

На летището в Катания бях влязъл в тоалетната за инвалиди ,защото имаше чешма и се съблякох да си измия потта,но вратата не се заключваше и по едно време охраната отваря и изпада в шок.

В Бергамо имаше 6 часа стачка и не пускаха да излезеш от стерилната зона на летището.Бях пил някакво хапче за успокоение и съм заспал в кабинката на тоалетната,където след половин-един час ме събуди чистачката.

[Goal & Boss]

преди 8 минути , dimitrov6 каза:

На летището в Катания бях влязъл в тоалетната за инвалиди ,защото имаше чешма и се съблякох да си измия потта,но вратата не се заключваше и по едно време охраната отваря и изпада в шок.

В Бергамо имаше 6 часа стачка и не пускаха да излезеш от стерилната зона на летището.Бях пил някакво хапче за успокоение и съм заспал в кабинката на тоалетната,където след половин-един час ме събуди чистачката.

Хахаха, ти си истински шампион!! 😂😂 Още ли те пускат да влизаш в Италия? 😂

[dimitrov6]

Още една подобна от Италия.Бях легнал на летище Фиумичино и идва един негър и вика,че тази пейка е негова за сън всяка нощ.Доста се развиках и дойдоха няколко полицаи,но се размина.

[Мирослав Василев]

Малко по-различна тема, благодарение на @VASILEV за напомнянето.

 

Случката започва през 2017, когато публикувах снимка в Инстаграм и едно момче от Мароко ми я коментира. След това се разговорих ме и му казах, че един ден като тръгнем към Мароко, ще му пиша да ни помогне с програмата и организацията.

Та стана август/септември 2019 и се озовахме с купени билети за Мароко. Веднага се сетих за него, писах му, дали е възможно да ни помогне с програмата и той с голямо въодушевление, каза че даже ще бъде с нас през цялото време, само да му кажем точните дни, за да си вземе отпуска.

Казах му дните които ще бъдем там, нахвърлих горе-долу какво искаме да видим, защото имахме само 4 дена, а кацахме във Фес и излитахме от Танжер.

Два дена, по-късно, той ми изпрати цялата програма по-дни и часове! Живееше в Рабат, но беше успял да уговори кола от чичо си (200 километра южно от Рабат) и по-този начин, щеше да бъдем изцяло мобилни през цялото време. 

Семейството му, живее в Мекнез и тъй като ни е на път, ни каза че ще направим едно гости там за обяд. Ден, преди да пристигнем, даже ни пита, какво ще искаме за обяд. 

Дойде време да излитаме за Мароко, имахме прекачване в Лондон и трябваше да пристигнем във Фес около 23 часа. Реално погледнато, аз до последно, не бях сигурен, дали ще дойде на паркинга да ни вземе и дали няма да трябва да измисля изцяло нова програма, ако не се появи.

Кацнахме и той ни чакаше на паркинга, качихме се и първоначално въобще не говореше (беше доста притеснен, за първи път с туристи), закара ни до хотела и отиде да нощува при негов чичо.

Сутринта ни взе както се бях уговорили, половин ден из Фес и се отправихме към Мекнез, където трябваше да гостуваме на семейството му. Живееха в една от обичайните марокански къщи и слизането на четирима европейци, предизвика интересни погледи. Разбира се, цялото му семейство беше се събрало, баща му, майка му, двамата му братя, сестра му, чичо му с детето и баба им. Те не говорят английски, нашият арабски е до поздравите и да можем да си кажем възрастта.  Постараха се, да ни е възможно най-комфортно и след обяда, дойде време за снимки със семейството. За тази цел, решиха да ни облекат с традиционни марокански носии! Показаха ни къщата си и на изпращане на майка ми и сестра ми им подариха по една носия, а на мен и баща ми по-една шапка фес.

Следващия ден, ни предстоеше пътуване от Мекнез през Рабат до Танжер. Всичко беше по-план и пристигнахме късно вечерта, но на другата сутрин, той отново беше на време пред хотела. Закара ни да закусим, в изцяло традиционна барака, където някой от околните бяха по-фокусирани върху нас, отколкото върху закуските си.

Деня ни завърши, пред летището на Танжер, където се разделихме, а на него му предстоеше около 400 километра до чичо му, за да върне колата.

 

В крайна сметка кара на 1100 км в рамките на четири дни, взе си 5 дена отпуска, поканини на обяд и всичко това без да иска нищо в замяна.

 

[ven62]

Малко от предисторията:

Компания с две коли прекарваме уикенд в Люксендург, близо до Berdorf - място за катерене, относително близко до равната Нидерландия.

В едната кола синовете ми, жена ми и малката внучка (8м.) Жена ми се грижи за нея по време на пътя.

Аз с голямата вниучка (почти на 4 г.) и един приятел на сина ми (руснак) с неговия син, който е на 3 г. и е абсолютно перде, изключително див, инатче и т.н.

 

Връщаме се от Люксенбурт. Пътуваме ние с руснака. Той шофира. В няколкото секундни паузи, в които неговия син не плюе нещо, не хвърля по пода на колата "свая машина" - леката си количка-играчка и какви ли не други маймунджулуци, аз се опитвам да разкажа приказката за тримата братя и златната ябълка на внучката. Децата са отзад в столчета, ние отпред. На мен ми се усука кръста от извиването ми да му търся количката по пода на задните седалки. С две думи идея нямам къде сме, по какви пътища караме и т,н, (Това е предварителното ми оправдание, за това, което ще се случи). По едно време руснака вика "I am hungry" и спира на една голяма Шел бензиностанция. Аз почти успявам да се разгъна и се втурвам да спасява сина му, който се опитва да притича през магистралата. Същевременно си гледам внучката с другото око, да не вземе да се юрне след дайо (дядо)  си. Най-накрая руснака поема отговорността за сина си. Междувременно сме влезли в ресторанта към бензиностанцията, който е на втория етаж. Русначето прави поредното си шоу по екскаватора. Умишлено избързвам с внучката (опит да се отделим поне за минути от дивото хлапе)  Взимаме нещо за хапване на внучката (не може пържено, не може сладолед, не може бисквити, не може тестени изделия - забрани от сина ми и снахата, които гледам да спазвам (почти)). 

За съжаление след минути идват братушките и аз умирам от срам. Русначето се търкаля по земята, маже се с киселото мляко (йогорт), сяда по другите маси с хора. 

След дълги 10-на минути ставаме и продължаваме т.е. излизаме от ресторанта и отиваме към алеята, където сме паркирали. И изненада - колата я няма. 

"Где машина" - вайка се руснака. Аз също не я виждам. След няколко минути щателно търсене по алеите на паркинга - да не би да сме се объркали за точното място на паркиране, установяваме, че наистина  колата я няма. Междувременно малкото диво русначе не разбира нищо и не му и пука. Тича през колите, по тревата, плъзга си количката по колите на хората, ... Аз вече съм претръпнал по отношение на него. Държа за ръка внучката и ми става все по-лошо. Вероятно сме някъде в Белгия. Лаптопа ми (служебен и много скъп), дрона ми, айпада на жена ми и 100 други неща са ми в куфара в колата.

Руснакът се обажда на полицията и се мъчи да говори на немски - онези отсреща знаят само немски и френски. С едната ръка държи телефона, с другата е притиснал руското дяволче.

Чак сега аз намирам време да се сугестирам и да се поогледам, въпреки нонстоп въпросите на внучката - Варум това, Варум онова (Варум=защо). Проблясва ми, че разгъвайки се от колата, в далечината бях видял огромен паркинг за каравани. Отново се оглеждам и едвам го виждам още по-далече, ....  но ... от другата страна на магистралата.

Почвам да му викам на руснака, че сме от другата страна на мигистралата и сме минали над нея - ресторанта е в надлез над магистралата и ние сме влезли от едната страна и сме излезли от другата, Той ме разбра и се опитва да приключи разговора с полицията. Там междувременно се е намерил някакъв английскоговорящ, който в края на разговора обяснил, че често имали такива оплаквания. Били предимно от млади жени и винаги полициите им казвали да проверят и от другата страна на магистралата. Аз мислено си добавих, че тези жени явно са били много, много руси.

Та така, само руси мацки и ние с руснака  успяхме да си "загубим" колата, като я търсим от другата страна на магистралата.

 

----

 

На връщане към колата, през ресторанта, разгледах от високо. Абсолютна симетрия - и от двете страни на магистралата еднакви Шел бензиностанции, еднакви паркинги, алеи, пейки, разграфени паркоместа, кошчета за боклук и т.н. Дори входовете на ресторанта от двете страни бяха абсолютно еднакви и вътре интериора абсолютно еднакъв - от ляво кафене, от дясно екскаватора. Шантава работа.

 

Та така, понякога, когато всичко е идеално подредено, също не е лесно.

 

 

 

[Фил]

преди 34 минути , ven62 каза:

Абсолютна симетрия - и от двете страни на магистралата еднакви Шел бензиностанции, еднакви паркинги, алеи, пейки, разграфени паркоместа, кошчета за боклук и т.н. Дори входовете на ресторанта от двете страни бяха абсолютно еднакви и вътре интериора абсолютно еднакъв - от ляво кафене, от дясно екскаватора.

Капан за туристи (и блондинки)!