Интересни случки в чужбина

[Duke]

Оня става и някакъв замахан почва да дудне на итал...

 

Огромен фен съм на прословутото италианско чувство за взаимопомощ. При всяко мое пътуване до тази прекрасна страна се сблъсквам с този феномен. Търся нещо (улица, ресторант, паметник, уотевър), виждам млад италианец (очаквайки комуникацията да бъде поне с едно стъпало по-напреднала), питам го дали говори английски, получавам утвърдителен отговор, започвам да задавам своя въпрос, показвам карта и мястото, италианецът кима разбиращо с глава и накрая, когато трябва да отговори, изстрелва едно чевръсто "Si..." и започва да ме упътва скорострелно на италиански... :D

[Фил]

... в такава хотелска стая до миналия уикенд не бях спал (сори, че и госпожата е в кадър). Това стъкленото е банята, дами и господа, която е разположена насред стаята до леглото. Изглежда секси, но ми е любопитно какво се случва при ползване на стаята от двама мъже. Или да не питам...

И аз съм спал в подобна стая, но стъклото беше матирано, та като има човек вътре се вижда загадъчно само силует

 

Иначе те двамата мъже щом са го докарали да спят в една стая - не вярвам да ги уплаши една прозрачна душ кабина :D

[Elena]

 

Лирическия герой с дърварския английски е нашия общ познат

Поне е учтив :D

[wilks]

изстрелва едно чевръсто "Si..." и започва да ме упътва скорострелно на италиански... :D

В Италия комуникацията между местните и мен, се свежда до "чao, скузи", "ке" и "бене, грацие" , като преобладаващо е ке-то

[Тони]

Скузи, скузи...какви кози бе, с овцете съм.

[Elena]

Хич няма да се оплаквате - аз в Осло спах на пода на класна стая в училище :D

[wilks]

Хич няма да се оплаквате - аз в Осло спах на пода на класна стая в училище :D

Е все съм чувал, че в Норвегия е скъпо,  ама чак пък до там да опрете...   

[Elena]

Организаторите на мероприятието заради което бяхме там ни бяха обещали хотел и в крайна сметка ни посрещнаха с една метла и със знаци ни показаха, че трябва да си заметем стаята и да си разбутаме чиновете за да направим място да спим. Добре, че ни дадоха спални чували.

[wilks]

Те пак като не са ви впрегнали да изметете цялото училище, че да си платите за "нощувката", леко сте се разминали

[Еmilia]

Бил съм във всякакви хотели, не съм бил в хостели щото нещо съм прекалено разлигавен, но в такава хотелска стая до миналия уикенд не бях спал (сори, че и госпожата е в кадър). Това стъкленото е банята, дами и господа, която е разположена насред стаята до леглото. Изглежда секси, но ми е любопитно какво се случва при ползване на стаята от двама мъже. Или да не питам...

В много подобна бях в Парк Ин на Александерплац. С разликата, че извън банята имаше перденце на релсичка и ако искаш, си го дръпваш и не те гледат

Изнамерих някаква снимка от там.

 

...италианецът кима разбиращо с глава и накрая, когато трябва да отговори, изстрелва едно чевръсто "Si..." и започва да ме упътва скорострелно на италиански... :D

Белгийците го правят същия номер - изслушват учтиво въпроса на английски и започват да отговарят на френски...

[Фил]

Белгийците го правят същия номер - изслушват учтиво въпроса на английски и започват да отговарят на френски...

А, ако са от Фландрия - ич няма да ти говорят на френски :D - особено както последните години все плачат, че носят на гръб валонците и пледират да се отделят...

[neuromancer]

A, по мои наблюдения фламандците говорят и фламандски, и френски, и английски, а валонците предимно само френски.

[mradulova]

В студентските ми години бях на обучение в Бавария с международна група младежи. Организаторите бяха немци, но от друга част на Германия, та:

- заведоха ни на посещение на крепост в Пасау и към края на работния ден ни бяха заключили в една секция на крепостта, та прескачахме стената. Забавлението беше пълно, но последва:

- хващаме последния влак за селото, където се намираше станцията ни. Няма много хора и влакът спира по гарите за минута и тръгва. Ние, българите, спокойни - нали сме с немци. А те строени до вратите на влака и готови да подадат сигнализация, че ще слизаме. Спря влакът и те какво се замотаха и той тръгна. Попътувахме още N на брой километри до последната спирка - неизвестно селце. После се опнахме пеша по правите и хубаво асфалтирани баварски пътища и бая ходене беше Поне организаторите бяха сигурни за посоката Към края на пътешествието някакъв късен автобус ни спря и ни взе гратис, даже ни закара почти до станцията.

[Костов]

Да ви опиша и аз една интересна случка. Място на действието къмпинг в близост до Кечкемет Унгария. Главен герой естествено моя милост -  жаден Та решавам аз да утоля жаждата си и за мое голямо щастие виждам чешмичка. Ще си утоля жаждата викам си, отправям се с радост към чешмичката - тип улична, където като се наведеш и си пиеш вода ( ама го обясних надявам се че се сещате какво представлява) но там изненада вода не излиза. Огледах я аз от всякъде - кран не се вижда да си пусна водата, само около чучура някакъв кръг като автомобилен волан. Решавам аз че като българските така и маджарските чешми са само за красота и разочарован си тръгвам. Тъкмо правя няколко крачки и до чешмата пристига някакъв унгарец навежда се той и ... о чудо водата теква и унгареца си пие колкото си иска. Опитвам се да го питам каква магия е направил да текне водата но в отговор чувам само нем тудом ( това на маджарски ще рече не разбирам) Връщам се пак към чешмата, оглеждам я от всякъде-нищо, бетонен блок върху него чучур и около чучура подобие на волан кран никъде не се вижда. Ще изчакам викам си следващия маджарин да видя как кара водата да тече. Не след дълго пристига жадния унгарец тръгва към чешмата и аз се залепвам за него да чуя вълшебните думи Оказва се такива няма навежда се унгареца натиска подобието на волан водата теква и той пие. Ухилвам се аз и си викам глей ти колко е просто. Навеждам се над чешмата, хващам "волана" с две ръце натискам го със всичка сила и ... резултатът беше фонтан съперничещ на фонтана в Женева :D Ама успях да пия вода де и малко нещо като къпан бях 2 в 1 се получи :D

Редактирано 25 април, 2013 от Костов

[akair]

Легендарен пример е за един приятел, който отишъл със сестра си до Париж. Нежеланието на французите да говорят чужд език е пословично. Та сестрата влиза в едно магазинче да развали пари и в следствие на продължителния си престой в Лондон изстрелва на идеален британски акцент някакво сложно изречение от типа на „Excuse me, can you split this 5 euro bill in to small change?“ и съответно след като получава резонният объркан поглед от отсрещната страна си излиза разочарована с неуспешно завършена мисия. Моя приятел обаче авторитетно взима банкнотата, влиза в магазина подава я и на дърварски източно европейски казва ясно и членоразделно „Coins, please“. Продавача от другата страна се ухилва до ушите и моментално я разваля.

 

От тук: http://www.aerohroniki.com/2012/04/10/%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B5/

 

Лирическия герой с дърварския английски е нашия общ познат

Нещо подобно - в една студена януарска събота преди няколко години се разхождам из парижките улици и след минати 10+ километра се озовавам на Champs Elysees - на 1/2-та дължина на улицата виждам Старбъкс - съвсем подходящо за стопляне след дългия и уморителен преход.. Идва моя ред и съвсем учтиво поръчвам:

-May I have a grande vanilla latte to go, please!

Следва почти отчаяна физиономия, и  отговор от младежа зад касата:

- Grande vanilla latte?????

Тук някъде се намеси едно девойче, който правеше кафетата и обясни на чист английски:

- Paper cup!

конфузно мълчане и никаква реакция от касиера, а аз продължавам да се чудя кое точно не е ясно.... В този момент девойчето му изтръгна маркера от ръката, взе една хартиена чаша и отбеляза V...

[jennie]

Хубава тема!

 

Най-странното мое преживяване, за което се сещам в момента, е как в Берген за малко да бъда арестувана за кражба на фъстък.

 

Една вечер влизам в магазин за хранителни стоки (един "Coop", ако не се лъжа, което ще рече - от по-представителните норвежки магазини) и веднага отивам при щанда с насипните бонбони и ядки. Разглеждам ги най-обстойно, забелязвам едни неопределени ядки, обвити в нещо като бял шоколад, и, разбира се, взимам си един и го изяждам веднага. Бяха някакви солени фъстъци и не ми харесаха особено, така че просто си напълних две малки торбички с обичайните други ядки, взех още няколко неща от магазина, платих си на касата, тъкмо си тръгвам и на входа ме спира някакъв тип от охраната на магазина. "Трябва да дойдете с мен веднага!" ми заявява, а аз съм в някакво пълно неведение какво се случва. Завежда ме в някаква задна стаичка и ми обяснява, че съм си взела един фъстък, което трябва да се третира като кражба, и той трябва да подаде оплакване. Иска ми някакъв идентификационен номер. Аз напълно шашната му казвам, че не съм норвежки гражданин и нямам норвежко ID и всичко, което мога да ми дам е номера на българската си лична карта, защото дори не си нося паспорта в момента. Той очевидно започва да ме подозира в какви ли не нарушения и да звъни по телефоните на разни хора. Докато говори с тях на норвежки - доста продължително, трябва да се отбележи! - аз успявам да се успокоя и дори започвам в себе си да се ядосвам и да си мисля откъде пък накъде този ще ми иска някакви документи и ще ме тормози заради един фъстък... След малко той свършва с разговорите, а аз започвам почти в пристъп на ярост да му обяснявам колко не е прав. Той провежда още някакъв разговор и ми казва, че щяла да дойде полиция. И наистина - след няколко минути се появяват двама полицаи, започват да си говорят на норвежки с охранителя, а аз непрекъснато ги прекъсвам и на английски им обяснявам, че трябва да ми кажат какво си говорят... В един момент единият полицай се обръща към мен и ме пита възмутено "А вие защо крадете от магазина?". С някаква странна и необяснима смелост му казах направо и супер сериозно, че няма никакво право да ми говори така и да се държи с мен все едно съм престъпник при положение, че просто съм искала да си купя ядки и съм опитала един фъстък, защото... "Фъстък? Един фъстък?" казва полицая и имам чувството, че в следващия момент ще избухне в смях.

В крайна сметка полицаите се разбраха с охранителя, че кражбата на един фъстък не е съвсем кражба, но пък липсата на документи е малко притеснителна, така че ще ме придружат до вкъщи, за да им покажа паспорта си. Излязох с тях от магазина, настаниха ме отзад в служебната кола и когато тръгнахме другият полицай ми каза: "Тази случка е много, много смешна, защото аз самият често ям от ядките и бонбоните от тези щандове, докато пазарувам...."

;-)

Редактирано 26 април, 2013 от jennie

[maialearrosto]

Хубава тема!

 

Най-странното мое преживяване, за което се сещам в момента, е как в Берген за малко да бъда арестувана за кражба на фъстък.

 

Една вечер влизам в магазин за хранителни стоки (един "Coop", ако не се лъжа, което ще рече - от по-представителните норвежки магазини) и веднага отивам при щанда с насипните бонбони и ядки. Разглеждам ги най-обстойно, забелязвам едни неопределени ядки, обвити в нещо като бял шоколад, и, разбира се, взимам си един и го изяждам веднага. Бяха някакви солени фъстъци и не ми харесаха особено, така че просто си напълних две малки торбички с обичайните други ядки, взех още няколко неща от магазина, платих си на касата, тъкмо си тръгвам и на входа ме спира някакъв тип от охраната на магазина. "Трябва да дойдете с мен веднага!" ми заявява, а аз съм в някакво пълно неведение какво се случва. Завежда ме в някаква задна стаичка и ми обяснява, че съм си взела един фъстък, което трябва да се третира като кражба, и той трябва да подаде оплакване. Иска ми някакъв идентификационен номер. Аз напълно шашната му казвам, че не съм норвежки гражданин и нямам норвежко ID и всичко, което мога да ми дам е номера на българската си лична карта, защото дори не си нося паспорта в момента. Той очевидно започва да ме подозира в какви ли не нарушения и да звъни по телефоните на разни хора. Докато говори с тях на норвежки - доста продължително, трябва да се отбележи! - аз успявам да се успокоя и дори започвам в себе си да се ядосвам и да си мисля откъде пък накъде този ще ми иска някакви документи и ще ме тормози заради един фъстък... След малко той свършва с разговорите, а аз започвам почти в пристъп на ярост да му обяснявам колко не е прав. Той провежда още някакъв разговор и ми казва, че щяла да дойде полиция. И наистина - след няколко минути се появяват двама полицаи, започват да си говорят на норвежки с охранителя, а аз непрекъснато ги прекъсвам и на английски им обяснявам, че трябва да ми кажат какво си говорят... В един момент единият полицай се обръща към мен и ме пита възмутено "А вие защо крадете от магазина?". С някаква странна и необяснима смелост му казах направо и супер сериозно, че няма никакво право да ми говори така и да се държи с мен все едно съм престъпник при положение, че просто съм искала да си купя ядки и съм опитала един фъстък, защото... "Фъстък? Един фъстък?" казва полицая и имам чувството, че в следващия момент ще избухне в смях.

В крайна сметка полицаите се разбраха с охранителя, че кражбата на един фъстък не е съвсем кражба, но пък липсата на документи е малко притеснителна, така че ще ме придружат до вкъщи, за да им покажа паспорта си. Излязох с тях от магазина, настаниха ме отзад в служебната кола и когато тръгнахме другият полицай ми каза: "Тази случка е много, много смешна, защото аз самият често ям от ядките и бонбоните от тези щандове, докато пазарувам...."

;-)

 

 

 

От пролома Вратцата та до висините на Околчица, оттам до Берген, че и отвъд - до Шпицберген, качествата на врачанката и нейната естествена грация са неоспоримо оръжие и предимство.

Регионален врачански поздрав от мен. Джени, трябва да станеш зам.-кмет по културата във Враца.

 

Пуста Норвегия, тази държава ми е на сърцето. Пет дни не съм си лъскал обувките в Осло, човек спокойно може да мине по изтривалката на парламента им.

Питам моя приятел Стейнар: "-Е, оттук нататък какво следва за Норвегия, може би в Космоса да излетите?"

Той:  "- Да оставим материалното. 50 процента разводи, самоубийства и алкохолизъм..."

[Hayasko]

От пролома Вратцата та до висините на Околчица, оттам до Берген, че и отвъд - до Шпицберген, качествата на врачанката и нейната естествена грация са неоспоримо оръжие и предимство.

Регионален врачански поздрав от мен. Джени, трябва да станеш зам.-кмет по културата във Враца.

 

Пуста Норвегия, тази държава ми е на сърцето. Пет дни не съм си лъскал обувките в Осло, човек спокойно може да мине по изтривалката на парламента им.

Питам моя приятел Стейнар: "-Е, оттук нататък какво следва за Норвегия, може би в Космоса да излетите?"

Той:  "- Да оставим материалното. 50 процента разводи, самоубийства и алкохолизъм..."

Ами то и в България ги има разводите, самоубийствата и алкохолизма, само че без материалното :D

[maialearrosto]

Материалното има доста измерения: аз не знам държава, в която да има толкова много собственици на недвижимо имущество както в Бг. Справка: познавачите на Обединеното кралство знаят как и за колко години се купуват апартаменти особено в Лондон, имам актуална информация за италианския и испанския пазар на имоти.

 

Разликата в заплатите не коментирам.

 

Може би разликата е в качеството на алкохола, качеството на жените и размера на дупките по пътищата...

 

А-а-а, и в размера на оградите... Колко готина е разликата между оградите в Симеоново, Драгалевци, Бистрица, Железница и Осло. Ах, мои братя цигани от Койнаре, Сухаче, Габаре и Червен бряг, ах...мой беден и прекрасен български Север- Северозапад...

 

Абе, ай сиктир ...

[Емилия]

Да разкажа и аз една интересна случка.

Пътуваме миналото лято с колата из Италия, 5 човека, натъпкани хубаво. Имаме запазен хотел в Малчесине (не претендирам за правилност на името), градче на брега на езерото Гарда. Обадили сме се предварително, че ще пристигнем по-късно за да ни чака някой.

Пристигаме на мястото и заварваме леля-италианка, не говореща грам английски, която ни посреща усмихната и любезна. Настаняваме се и питаме къде може да вечеряме в тая късна доба. Тя почва да ръкомаха нещо и обяснява за някакъв ресторант наблизо, но не чак толкова, че да ходим пеша, трябвало кола. Ама как да го намерим никой не вдява... По едно време лелята вика, Чакайте малко! и просветление е изписано на лицето и. Вдига телефона и звъни на Серджо(?!) Той говори английски! След 10 мин неуспешни опити да се разберем със Серджо по телефона, лелята показва ръкомахайки да я последваме.

Отива тя в гаража, и излиза с една триколка! Такова чудо не бях виждала, много смешна колица, наподобяваща пикап в задната част, но с 1 гума отпред и 2 седящи места. Ние се заливаме вече от смях, тя маха и обяснява да я последваме. 

След 10тина минути шофиране успява да ни заведе до центъра на градчето и от там пак със знаци показва къде точно се намира въпросния ресторант. В последствие разбираме, че хотела и ресторанта са на един собственик - въпросният Серджо и за това много държаха да ни заведат там да вечеряме.

Влизаме ние в ресторанта, премряли от глад вече (станало е към 23ч) и там какво - изненадаааа! Гей-сватба(с 2 булки) с шотландци! Посреща ни Серджо нахилен до ушите, радост, прегръдки. Попитаха ни само дали сме вегетарианци и дали ядем месо (имахме си 1 вегетарианец с нас), извиниха се около 40 пъти, че не могат да ни обърнат повече внимание и няма избор от менюто, ама то видите ли - сватба има!

Няма нужда сигурно да казвам, че ни сервираха страхотна храна, имаше подарък 2 плата със салата и мезета от ресторанта/младоженците. Страхотна вечер си изкарахме.

На следващата вечер изпробвахме и стандарното меню на ресторанта, като си затвърдихме и впечатлението от гостоприемността и лъчезарността на хората там.

[Тони]

Малко по-нагоре, в Торболе е най-готиното място, на което съм била за парите, които се платиха за него.

А иначе това им харесвам най-много на италианците, все ще намерят начин да ти помогнат.

Случка от там пак. Пристигаме гладни като вълци в Тренто. Настаняваме се в хотела, ама сме 15 човека. Питаме ги къде може да хапнем- ми точно сега, в 15 часа след обяд-никъде. Ама как бе? Умрели сме от глад! И казвам- има, няма храна, засядаме в ресторанта и не мърдаме! Седнахме ние, то заехме цялата зала и почваме да дуднем, недоволни. И хоп- идва пак същото момиче от рецепцията- храна няма! Абе вино има ли?- Има! А от закуска няма ли разни меса и сирена?- Има! А хляб?- Има! Я давай тука всичко, което е останало! Мъкне девойката платата, ама и каните с вино. Хапнахме доволно. Викаме я да платим- ми казва не знам, аз не работя в ресторанта, ще питам и утре ще ви кажа. После на тръгване ни взеха по 5 евро на човек, то нищо не беше за 4-5 кани вино и сума ти храна. Но пък всички доволни.

[vorbis]

Хайде и за да се включа с една смешна история, на моя гръб.

Бяхме с половинката 20-годишни. В Мадрид съвсем самички. Не говорим испански, а испанците английски не говорят. Та решаваме двамцата да се качим на метрото. И ние като несофиянци за първи път се качваме на това инженерно чудо. Решаваме да се качим на линия №7 (онази в кръг, която върти, мисля това й беше номера). Заставаме ние на перона, отсреща другия перон и започваме да чакаме нашето влакче №7 да дойде.

Чакаме и идва №105. Казваме си "ааа, това не е нашето, пропускаме го". То спира, слизат хора от влакчето, качват се всички хора от перона вътре, то тръгва, а ние двамцата оставаме сам самички... Чакаме още 5 минути и идва следващото влакче №359. "Ааа, и това не е за нас." И сценката отново се повтаря - слизат, качват се хора, ние оставаме сами. Така може би 5-6 пъти се случва и ние вече почваме да виждаме безкрайността на Вселената... Да не би случайно тази линия №7 да е спряна от движение или има стачка?

Гледаме си картата, чудим се какво да правим. Някаква женичка ни видя. Пита ни на испански до коя спирка искаме да стигнем. Казва ни да се качим с нея на влакчето и от вратата ни маха с ръка да влизаме вътре. Ние обаче невярващи стоим и не се подлъгваме като някой помияр.

Обаче пак го няма нашето проклето влакче №7. Решаваме да питаме едно младо момиче от следващото влакче, белким поназнайва малко английски. Чат-пат случихме на човек. Каза ни, че сме на правилното място и че това е нашия перон.

Казваме й. "Перона е ясен, че е това, обаче няма мотриса №7". Тя ни отговаря "Тези всички са №7."

В един момент ни просветва, че метрото не е като влаковете. Че по един коловоз се движи само една единствена линия, в случая №7. А онези трицифрени номера са били номерата на самите мотриси...  :D  :D  :D

А ние през цялото време си мислехме, че както при влаковете, стоиш си на перона и покрай теб ще мине влака Бургас-София, Бургас-Варна... Ужаааас.

Чувствахме се като докарани от гората със странджанските прасета! Цивилизационен шок както и да го погледнеш. 

[Фил]

Казваме й. "Перона е ясен, че е това, обаче няма мотриса №7". Тя ни отговаря "Тези всички са №7."

В един момент ни просветва, че метрото не е като влаковете. Че по един коловоз се движи само една единствена линия, в случая №7. А онези трицифрени номера са били номерата на самите мотриси...  :D  :D  :D

А ние през цялото време си мислехме, че както при влаковете, стоиш си на перона и покрай теб ще мине влака Бургас-София, Бургас-Варна... Ужаааас.

Чувствахме се като докарани от гората със странджанските прасета! Цивилизационен шок както и да го погледнеш. 

Всъщност, въобще не е имало основание да се чувствате като от гората, защото наистина има места, където минават по няколко линии и въобще не е задължително на един перон да минава само една линия

[Duke]

Всъщност, въобще не е имало основание да се чувствате като от гората, защото наистина има места, където минават по няколко линии и въобще не е задължително на един перон да минава само една линия

 

Сега като се замисля не се сещам за друг град освен Милано, в който през един перон на метрото да преминават две линии, но може и да има и просто да не се сещам или пък да не съм бил в тези метра...

[neuromancer]

Лондон