Интересни случки в чужбина

[akair]

Букурещ, Дюселдорф, Ню Йорк, ...  

[vorbis]

Всъщност, въобще не е имало основание да се чувствате като от гората, защото наистина има места, където минават по няколко линии и въобще не е задължително на един перон да минава само една линия

Фичо, благодаря ти, брат! Внесе спокойствие в моята душа. До ден днешен живеех с този срам

Ето че благодарение на този форум изживях своя катарзис.  :D

След мадридското метро, ми се е налагало да пробвам в Прага и Будапеща, и там нямаше такова нещо на един перон няколко линии да вървят.

[stanimir]

И аз не се сещам , даже и за Милано бях забравил.

В Лондон не минават ли само такива с един номер на линията , но с различни крайни спирки - примерно  както District след станция Turnham Green се разделя на Еаling Broadway и Richmond  ???

[captain_oveur]

Аз имам две от един и същ мол

 

Тръгнахме с едно момиче да пазаруваме у Индонезия и се нахлузихме в тоя мол, той ми стана любим после Та, аз и обяснявам, че искам сватбеният ми костюм да не е чисто черен, та да ме объркат със сервитьор, а графитено сив. Не зная колко правилно съм се изразил на английски, ама тя ме попита какъв е тоя цвят и както бяхме на ескалатора, мернах отсреща магазин за мъжко облекло и и викам - ей сега ще ти покажа. Влязохме в магазина и забелязах насреща си нещо, което отговаряше на представите ми за графитено сиво, та го показах на момичето. Оказа се обаче, че сакото изглежда много добре и като кройка и ние двамцата се спогледахме, а като се оказа, че има и панталон в абсолютно същия цвят, направо се ококорихме. А когато отворих да видя етикетчето със състава, инструкциите за пране и другите подробности, направо ми падна ченето - "Made in Bulgaria"! Е тогава направо пощръклях! :) И после се ожених с български костюм, купуван на 10000 километра оттук

 

Втората случка беше малко по-късно, когато си тръгвахме от мола. Вече беше късно, почти всички посетители бяха напуснали, ние бяхме от най-последните, които си тръгват. Точно пред вратата на асансьора аз усетих, че имам нужда да източа бойлера в спешен порядък и казах на момичето, че отивам да намеря тоалетна. Тя ми отговори, че охраната едва ли ще ми позволи да се върна в мола, още повече, че със сигурност няма да можем да се разберем помежду си на никой език. Аз отхвърчах нататък, изтъпаних се пред пичовете от спомената охрана и преди те да гъкнат, направих специфично вибриращо движение с долната част на тялото си, със силно стиснати бедра. Пичовете веднага ми посочиха вярната посока, а докато се носех натам, чух зад себе си как едно момиче се смее гръмогласно Тя и досега ме занася за това изпълнение

[Ilian359]

Сега като се замисля не се сещам за друг град освен Милано, в който през един перон на метрото да преминават две линии

София. Обаче ние сме най-умни и затова не сме дали номерца на двете линии. Само пишем крайната станция на кирилица, та да може всеки чужденец да се ориентира лесно.

[Зани]

София. Обаче ние сме най-умни и затова не сме дали номерца на двете линии. Само пишем крайната станция на кирилица, та да може всеки чужденец да се ориентира лесно.

Винаги съм се чудила ка чужденците, които пътуват самостоятелн се оправят в България  !

[Еmilia]

И аз не се сещам , даже и за Милано бях забравил.

В Лондон не минават ли само такива с един номер на линията , но с различни крайни спирки - примерно  както District след станция Turnham Green се разделя на Еаling Broadway и Richmond  ???

Circle и District имат общи спирки.

[stanimir]

Общи станции или общи спирки ? 

[Ilian359]

Общи перони

[akair]

София. Обаче ние сме най-умни и затова не сме дали номерца на двете линии. Само пишем крайната станция на кирилица, та да може всеки чужденец да се ориентира лесно.

И аз първо за София се сетих, но уви не - ако може да се вярва на Метрополитен... Червената линия свършва в Обеля, където започва синята: http://www.metropolitan.bg/bg/map/

[Еmilia]

Общи станции или общи спирки ? 

Седиш на перона и чакаш, минава ту едното, ту другото. Като за туземци, има табло, на което пише текущият и следващите две влакчета, които ще дойдат и след колко време.

[stanimir]

Верно така беше :-)

[Ilian359]

И аз първо за София се сетих, но уви не - ако може да се вярва на Метрополитен... Червената линия свършва в Обеля, където започва синята: http://www.metropolitan.bg/bg/map/

Те нали си го знаят как е. Пътниците да се оправят сами!

[Banditka]

Истанбул 2006 г. сядам в едно кафене да изпия сутрешното си турско кафе. Идва сервитьор и аз съвсем доволно казвам „One Turkish coffee without sugar, please” Получавам си кафето и установявам , че има захар. Опитвам се няколко пъти да обясня “without sugar” но човекът не ме разбира. Следва краткото и ясно „ноу шекер“ от приятеля ми , след което вече така си поръчвах кафетата.

Пак Истанбул, приятелят ми много държи да се потопим в навалицата на Капалъчарши. Съгласявам се и в едно от магазинчетата решавам да си купя едно фередже за спомен и за купони. Искам го „red“ ама каката не ме разбира. Тръгвам да се оглеждам за нещо друго, което е с този цвят, при което приятелят ми който грам не знае чужд език отново се включва на място с краткото „кармазъ“

Мадрид, слизам от самолета на летището и минавам паспортен контрол.Отсреща строг поглед  и някакво бръщолевене на испански. Казвам, че не говоря испански, ако обича на английски. Той продължава на испански на бръщолеви. Викам си добре , чудесно ще се разберем и започвам да говоря на български. Опашката се залива да се хили на цялата ситуация как аз ръкомахам и говоря на български , а господина ми отговаря на испански. Е, накрая се предаде и проговори на английски, след което последва моето  „Аааа, можело значи“ и опашката пак избухна в смях.

[vladimir1974m2]

Пътувам за Лондон 2008-а.И вече съм в Лондон.Една прохладна майска сутрин.С английският съм супер скаран, ходя с разговорника.Намирам метро Виктория и влизам вътре.Един огромен хамбар-гледам -лъскаво, нещо огромно,зяпам и ахкам.Изваждам видеокамерата си да снимам и след няма и 2 минути при мен пристигат двама полицаи / мъж и жена/..И ме задържаха, ама като не можем да се разберем...Лична карта, проверка на багажа.Извадиха един кочан и почнаха да пишат...Гледат ме, отмятат нещо, пак ме гледат, пак отмятат...И ми дават бланката и ме пускат...Отивам при моите познати ( бях поканен на гости),намирам ги къде живеят  приятелите ми и те ме приемат.И аз разказвам как ме задържаха на метрото/гарата/.Показвам бланката и те четат- пишело с какви очи съм,коса, облекло, височина...А са ме задържали защото снимам с видеокамера забранени неща...Два дена по-късно един неделен следобед ,разхождайки се из Лондон, попадам пред хотел " Хилтън", и решавам пак да снимам, ама понеже по тротоара е голям трафика и коли по пътя, а и от там тръгва една естакада с колони, които ми скриват гледката, решавам да се кача по едни стъпала зад мен на една сграда.Викам си то неделя, едва ли някой ще ме пита що снимам...И съм се качил на най-горното съпало и снимам хотел Хилтън...Футуристичен и лъскав.И само по едно време усещам тежка ръка да ме стиска за рамото...Обръщам се и що да видя: Един едър,висок,мускулест,униформен черен негър с бели зъби...и ми взема камерата,хвана ме за рамото , само се обърна, отвори вратата от която беше излязъл и ме вкара вътре....Огледах се наоколо и ми стана ясно-полицейски участък...Аз бъкел английски не разбирам какво ми говори...И само тоя негър отвори един шкаф,измъкна от него едни бели латексови ръкавици, сложи си ги и със жест ми показа, да свалям раницата и да му я дам...А преди това той започна бавно и методично да бърка във всеки джоб по дрехите ми, да вади нещата едно по едно, да ги оглежда и да ги слага в другият ми джоб ( вече претърсен)...И вади- от джобовете ми- химикал, носна кърпа,листи за писане,оглежда, приказва ми нещо, което изобщо не разбирам и се зае с багажа от раницата...И аз се опитвам със жест, да му покажа, че в раницата имам разговорник и с негова помощ да се разберем.Негъра махна с ръка , направи жест, с който ми даде да разбера, да не се приближавам на по-малко от метър от раницата и почна да си тършува...Извади всичко, едно по едно...Една празна найлонова торбичка си имах и нея провери дали е напълно празна...Изгледа целият запис от видеокамерата / около 40 минути / ( добре, че имах само една касетка, а другите три си бях оставил в къщата при домакините)...И си ме разпитва, а аз като не разбирам...Казвам само това, което знам на английски, без  да съм сигурен дали не му казвам нещо друго,като произношение...Че не говоря английски, че съм турист, че имам приятели в Лондон, еди си къде живеят...И негъра поиска да дам телефона, да им се обади....(Какъв ли цирк би  се получил, ако те кажеха, че не ме познават и незнаят за какво става въпрос).Поговори си с приятеля ми и ми го даде да го чуя.И той само ми вика " мани тая камера, оти че ти я строша, само проблеми правиш..."И ми каза, че ще говори с негъра и ме пуснаха...И всичко това отне около 2,30 часа време, което не е малко за разглеждане на един град като Лондон.И на другият ден аз пак с ината си ( само че без видеокамерата) се върнах пак там да огледам какво е било мястото и гледам пише на таз сграда, дето ме задържаха : Green police statione...А хотела Хилтън бил на арабите и е бил под строга охрана...

[vesi]

Случи ми се в Китай. Отиваме на някакъв ресторант, а там ще ни приготвят пиле по незнам какво си. Та идва специалитета, започваме да се храним, ров оттук, ров оттам, и по някое време клечките ми удрят на твърдо. Поглеждам, и що да видя- едни краченца с ноктите барабар, а по- наляво и една главичка с гребенче и едни очички се втренчили в мен... Побутнах гърненцето леко настрана. След 10 минутки дойде сервитьорката, погледна гърненцето с гозбичката, погледна нас и започна нещо да говори. Пристига гидката и ни пита какво не е наред, а аз и казах, че това не се яде, защото има краченца и главичка, а тя реагира все едно някакво кощунство бях изрекла. Започна да се вайка на китайски и изведнъж при нас заприиждаха всички клиенти. Поглеждат хапването, въртят глави невярващо... и така всички се изредиха да надничат и да ни одумват.

Пристига салатата, а те едни хубави домати с краставички... Опитвам, мислейки си, как поне салатка ще си хапнем... А тея взели, че я поръсили със захар, ама в изобилие. Клиентите на заведението продължават да ни гледат, а аз това не мога да преглътна...

Излизаме си от заведението, а гидката не може да повярва, как ние не ядем салата?! Нали европейците много сме обичали... Обясняваме и, че по нашите ширини се яде салата, ама със сол... Ако знаете каква гримаса направи, то отвръщение, то погнуса. Каза, че това било най- голямото кулинарно извръщание, за което била чувала и било... вредно

В последствие разбрахме, че това, крачката на пилето, както и главичката били ДЕЛИКАТЕСИ, най- убавото на пиленцето, а ние се изложихме като прости кифладжии, неоценявайки ги

След няколко дни присъствахме на облизването, изсмучването им, а повярвайте, гледката и музикалният съпровод не са за всяко ухо и око...

Редактирано 3 юли, 2013 от vesi

[Nikotin]

Вярвам Покрай работата ми доста често да присъствам на вечерно хранене на китайци. Какви чудеса съм виждал да хапват не е истина просто. А начина и културата на хранене са способни да накарат някой по гнуслив да прескочи следващото хранене.

[Childish]

И моята най-неприятна случка на път е свързана със Szeged. През 2009 на стари години тръгнах за 3 седмици с раница на гърба и мъгляви планове за посоката.

Пътувах от Белград към Будапеща с нощния влак. Направи ми впечатление, че във влака има полиция и местните обясниха, че е за по-голяма сигурност. В последствие в купето останахме само аз и един индиец. След границата, когато вече мислех да заспивам, загасна осветлението във вагона. Може би съм била току-що заспала. Събудих се от усещане на нечие присъстие, никакъв шум. Виждам как една ръка опипва десния заден джоб на индиеца, спящ на другата седалка в купето. Попитах какво става. Гостите се изненадаха и отговориха на немски, че търсят огънче. Отговорих, че нямаме, господинът се извини и излезе от купето. С много труд събудих индиеца. Обясних му какво става. Първоначално не повярва, но го убедих да не спи и наблюдавахме какво става. Бяха двама. Единият влизаше в купето, а другият препречваше вратата. И така - купе след купе. В един момент решихме, че са се преместили в друг вагон. Индиецът се беше запознал с шведи и отидохме да ги предупредим. Докато шведите проверяваха за липси, видяхме, че унгарците се връщат и тръгнахме бързо към нашето купе. Аз успях да се шмугна вътре, но унгарците приклещиха индиеца, опряха му нож в бузата и го предупредиха да си трае и да не излиза от купето. Продължиха с програмата си, докато ние седяхме и безрезултатно обсъждахме дали може да направим нещо. Унгарците слязоха на първата гара в Будапеща. 

Смешката беше, че документите и парите на индиеца бяха точно в десния заден джоб на панталона, докато двата му куфара бяха заключени с катинари. Заключи ги пак, след като граничарите пожелаха да проверят какво има там. (Съдържание: всякакви колекции: кутийки от изпитите бири, различни марки, пощенски марки и пликове , и пр. )

И досега поддържаме връзка и си припомняме тази история. Той пътува доста повече от мен, но този епиззод е най-екстремният и за двамата.  Надявам са и така да си остане.

Редактирано 24 август, 2013 от Childish

[wilks]

Преди няколко седмици пътувах в този влак, вече няма такива изпълнения. За преди 2010 и аз съм слушал и чел из нета за "най-опасния и криминален нощен влак в Европа" всякакви страховити истории като описаната горе.

Даже и трафикантите на цигари вече ги няма, защото цигарите в Сърбия са на цени като в България - предприсъединително са им вдигнали акциза, и сега са около 250 -290 динара. Но въпреки това ограничението за позволено количество за внасяне в България (2 кутии) си остава.

Иначе влака и сега продължава да се охранява от полиция, защото е пълен с бакпакъри от цяла Европа с Rail Pass-ове, които масово обикалят тази част на континента - от Унгария и Словакия през всичките държави от бивша Югославия до България, и по-рядко до Румъния. Това лято имаше включително едни младежи от Литва, както и две французойки от района на Сен Тропе, тръгнали на екзотично пътуване до Варна. 

Може да са гледали филма "Дракула" от 1993, където се споменава нашия курортен град. 

[гост]

Може да са гледали филма "Дракула" от 1993, където се споменава нашия курортен град. 

Както се казва: много филми гледат!

[wilks]

Както се казва: много филми гледат!

Или някой нашенски Пиер (всъщност Пешо), на който баща му има вила някъде из Cote d'Azur, нещо ги е филмирал за България.

[n1ck]

Понеже не знам дали имате тема с random разкази и истории, ще пиша направо тук.

 

На ума ми идва една от последните ми най-притеснителни ситуации (миналата година, когато ходих на гости на мои пряител в Куала Лумпур - Малайзия). Важно е да се отбележи, че не летях сам, ами с още двама приятели българи.

 

Качвам се аз на полет на Qatar Airways на Летище София с посока Доха (има едночасово прекачване в Букурещ, за да съберем още пътници). Една от стюардесите беше хубаво русо девойче с табелка на име Татяна, викам си, нашо момиче (баща ми е руснак), ще ме разбере, че не мога да седя на едно място 8 часа без да пия. Поръчах си голяма водка, една бира и едно бяло вино (все едно поръчвам за трима ни, хихихи), поръчка, която беше повторена няколко пъти. Не помня много от тричасовия престой в Доха, освен, че бяхме инструктирани да ударим силно free shop-а, тъй като в Малайзия имали много висок акциз на алкохола (ако плащаш тройно, Аллах не те съди?).

 

Качваме се най-накрая на полета за Куала Лумпур (викам си, страшен късмет, почти изтрезнях). Там, обаче, коренно различна ситуация. Всички жени със забрадки, хората не пият, някои се молят (на таблата зад седалките има зададена посоката на Мека, за да можеш да се молиш?). Казах си, българин си, но ще бъдеш толерантен, уважавай другите, за да те уважават и теб. Поръчах си много дискретно едно бяло вино (защо не водка, само да ме боли глава от тва вино?). Стюардесата този път не само, че не се зарадва, че сме от една порода, ами и ме изгледа строго изпитателно, тип WTF?. Все пак, девойчето ми донесе една червена пластмасова чаша бяло вино (толкова дискретно, все едно ми носеше кокаин), след като и подшушнах на английски "Drunk passenger - happy passenger". Тук трябва да отбележа, че полетът още не е отлетял и сме все още на летището.

 

В този момент едно от момичетата, с които пътувах, се обръща към мен и ме пита: "Гледал ли си наскоро някой як филм?", очевидно чудейки се какво да си пусне на media center-а. При което аз, на въодушевено пияна глава казвам (на български): "Да, този за операцията за залавянето и убийството на Осама Бин Ладен". 

 

В този момент всички хора около мен (6-7 човека) се обръщат рязко с поглед "шибан расист, не всички сме терористи". Аз се замислям как в техните очи аз пия haram напитка, казвам "бклабоайрогиайордигийа Осама Бин Ладен" и изглеждам като последния американски идиот, които ги обвинява за 9/11.

 

Силно смутен, аз веднага решавам да се реабилирам, провиквайки се на висок глас (на английски) "Това, което имах предвид е, че последния филм, който съм гледал е за операцията за залавянето на Осама Бин Ладен", привличайки вниманието дори на хора, които не са в ситуацията. Излишно е да казвам, че не спечелих симпатиите на никого, но пък моите приятели умряха от смях .

[Elena]

Ок, все си мислех, че нямам равна в ръсенето на простотии на неподходящо място, ама ти ме биеш по всички параграфи

[naTpuoT]

Понеже не знам дали имате тема с random разкази и истории, ще пиша направо тук.....

Не си поплюваш Аз в полет съм пил най-много по три бири и веднъж едно уискинце. Та да те питам верно ли по-бързо те хваща? Защото аз съм пил само по малко, но съм чувал, че малкото влиза като голямо (аз уискито не го усетих като две де).

[Zaro]

Хайде и аз да се отчета с една случка в Прага, ако не съм я споменал вече някъде назад. 

 

Пътуваме компания 6 човека, 3 семейства, заклети небираджии. В Прага!

 

Сядаме едната вечер, беше четвъртък, в една яка кръчма под Храдчани. Пристига сервитьорът с един меч да плаши кучето с кокал. 

Нашата поръчка е 2 салати, 2 порции най-уникалните ребра, които съм ял някога, 2 чаши вино и 4 големи сливовици. 

Мартин сервитьорчето, все да се ежи като на баш туристи и тук му беше грешката. След като моя милост го обяви за човек от левия бряг, друг го изпъди по-бързо да носи сливовиците, големи. 

Започна да обяснява човекът, че техните сливовици били нормални, 40 милилитра. 

Уточнението на поръчката го довърши - 4 двойни сливовици. 

 

Залитайки, Мартин се отправи към бара. И се почна. Сливовици, сливовици, персоналът взе да се чуди какво става. По едно време носят поредната поръчка, обаче от чашката се носи различен аромат. 

 

Провикнах се - Мартине, ела тука бързо бе!

Идва Мартин - хъка-мъка, сливовицата свърши, изпихте я това е крушовица! Положи!

 

В кръчмата хората идват и си отиват, само ние стоим и не мърдаме като скали, отстояваме националната част. 

 

Персоналът взе да си тръгва, идват един по един да ни се обадят и поклонят като заслужили гости. 

 

На нас кръчмата много ни хареса и започнахме да си правим сметка да дойдем пак на другия ден. Мартин сервитьорчето се замисли и каза, че петък и събота е пълно, но само ако кажем, че искаме да дойдем, той ще намери начин да ни осигури маса за такива като нас. 

 

В заключение, 2 салати, 4 чаши вино, 2 порции ребра и много сливовици до крайната сметка от 250 евро.

 

Как да не ни заобича човек.