Интересни случки в чужбина

[Георги Матеев]

Маймунката продължава: "Не ме карай да отменям всички полети до Киев заради теб". 

 

Тихо тихо, да не урочасаш и Austrian Airlines... 

[adreno]

Пътуваме из Карпатите на връщане от Бран по един много живописен път. Гледаме покрай пътя разни палатки, барачки и сергии и окачени на тях разни кръгли пити кашкавали, луканки, плодове. Решаваме да спрем да си купим и ние, зад нас едни румънци също спират. Продавачът (а вероятно и производител) на деликатесите един мустакат дядо с кепе и облечен с нещо като ямурлук - като в пасторална картина.

Интересуваме се какъв е кашкавала на английски - Ис дис кау ор шийп? Дядото естествено ни гледа със силно учуден поглед и мърмори нещо на румънски. Пак кау, шийп, ръкомахане. Пробваме и на български, пак нищо.

Тъкмо се чудехме дали да грабваме, пък каквото излезе или да се пробваме при следващия и един от спътниците се опули:  бе-е-е-е, бее-е-е и започна да блее. Тогава на дядото му светна погледа, сложи си двата показалеца на челото и отвърна му-у-у-у. Румънците спряли зад нас припаднаха да се хилят, ние също 

[stanimir]

Пък аз съборих швейцарския флаг на Изола Мадре в Лаго Маджоре. Висях си на пилона и то изведнъж падна. Снимката е точно преди случката, щото после се впуснаха да ме спасяват вместо да снимат.

 

 

Ти ами , кой друг може да направи такова нещо ... 

 

П.С. Подсети ме една случка в Сингапур. Знаете , че перилата на  наблюдателната площадка в Marina Bay Sands са обезопасени с едни телени въженца. Е моя човек какво се подпираше и хендреше по тях , но  едното взе , че се отпъна рязко от жлебовете събирайки  смразяващо укорителни азиатски погледа . Абе калпава , нестабилна работа  

[гост]

Пътуваме из Карпатите на връщане от Бран по един много живописен път. Гледаме покрай пътя разни палатки, барачки и сергии и окачени на тях разни кръгли пити кашкавали, луканки, плодове. Решаваме да спрем да си купим и ние, зад нас едни румънци също спират. Продавачът (а вероятно и производител) на деликатесите един мустакат дядо с кепе и облечен с нещо като ямурлук - като в пасторална картина.

Интересуваме се какъв е кашкавала на английски - Ис дис кау ор шийп? Дядото естествено ни гледа със силно учуден поглед и мърмори нещо на румънски. Пак кау, шийп, ръкомахане. Пробваме и на български, пак нищо.

Тъкмо се чудехме дали да грабваме, пък каквото излезе или да се пробваме при следващия и един от спътниците се опули:  бе-е-е-е, бее-е-е и започна да блее. Тогава на дядото му светна погледа, сложи си двата показалеца на челото и отвърна му-у-у-у. Румънците спряли зад нас припаднаха да се хилят, ние също 

Е, ти не каза най-важното: ставаше ли кашкавала за ядене!!!!

[Petkan]

Е, ти не каза най-важното: ставаше ли кашкавала за ядене!!!!

Щом е тук и пише, оживяли са

[adreno]

Чуден беше кашкавала - като едно време. После ме хвана яд, че не взех и от суджуците 

[На път]

В Хонг Конг сме. Уж бивша английска колония, уж всички знаят английски, ама не... Качваме се в едно такси - посока Авеню ъф старс (алеята на славата). Мъжът започва на перфектен английски да обяснява посоката. Шофьора гледа тъпо. Мъжът сменя с по-прости изречения. Не става. Пробва перфектен немски, после перфектен руски. Накрая шофьора вече отчаян изключва двигателя на колата и вдига безсилно ръце... Аз (с моя лош английски) се цепя "Джеки Чан". Оня пали колата и ни води точно там, където отиваме. Оттогава ни е семеен хумор в стил "Мъжо с 5 перфектни езика оправи ли се (имаше такъв виц за полицаи едно време, та и ние като тях).

В Дубай влизам в магазин за обувки. Кич, гадни подметки. Гледам един щанд с прекрасни обувки от естествена кожа, без шарении, цени прилични... Оказаха се български. Сега ще нося цяло лято български обувки, домъкнати от Дубай, че тук цените са им двойни.

Редактирано 22 април, 2014 от На път

[Фил]

Прясно, от миналата седмица

Връщаме се от Португалия, първият полет е с Ryan  Порто-Болоня и идва ред на Wizz да ни приберат от Болоня до София.

Всичко върви нормално, хората на О'Лиъри са ни  докарали без закъснение до Италия и след престоя се качваме на виолетовите за втория полет.

Бордингът приключва навреме, всички са по местата си и уж трябва да започнем рулиране към пистата .... обаче настава някаква суетня, кабинният екипаж почва нещо да обсъжда, на самолета  се качва служител на наземния оператор. Следва разговор с екипажа, след което старшата стюардесата пуска съобщение:  "Моля г-жа Еди-коя-си да се свърже с кабинния екипаж". Съобщението се повтаря и от седалката зад нас става една женица и се запътва напред към стюардесите. Там нещо й обясняват, след което което жената,  придружена от представителя на наземния оператор, слизат по стълбата долу.

Почваме да изоставаме с графика за излитане, а стюардесата съобщава по интеркома, че трябва да "изчакаме малко, защото ще се извърши процедура по разпознаване на багаж".

И така ние си чакаме, а от първите седалки в посока назад като "мексиканска вълна" бързо се разпространява слухът, че "нещо бръмчало в багажното".  Естествено тръгват обсъждания, изказват се различни предположения, оформят се хипотези, някои пътници са леко притеснени,  но зевзеците започват да се подхилкват и от няколко места се дочува думата "вибратор" ...

В крайна сметка жената се качва пак в самолета, от екипажа съобщават, че всичко е наред и ще се насочваме към пистата за излитане.

Госпожата сяда на седалката зад нас  задъхана и доста притеснена  от случката, а и заради причиненото от нея половинчасово закъснение. Седящите до нея пътници я успокояват, а ние чуваме как женицата се оправдава, че просто имала в куфара "едно уредче за масажчета", което "незнайно как се включило само".

------

 

Та така, мили дами - в случай че си носите някакви специфични уреди - моля проверявайте внимателно дали са изключени, а  по-добре направо им извадете батерийките или си ги взимайте в ръчния багаж!

Редактирано 20 май, 2014 от Фичо

[Ushakal]

^{В далечната 1999 пътувам за Макао от Кипър. Чинно съм си резервирала билет до Хонг Конг и съм спокойна, само виза ми трябва. Тъкато става бързо отлагам за последния момент, за да чуя от British High Commission "не става, трябва ви китайска виза". В суматохата съм пропуснала, че пристигам па време на преминаването към Китай. Никой не ми даде виза и аз трябваше скоростно да сменям полета. Агентката ми каза радостно " имаш голям късмет: намерих ти супер връзка от Банкок със севернокорейските авиолинии, само е малко трудно да ги намириш, че не са признати." Даде ми апокрифен адрес на нейна другарка в Банкок. голяма тръпка са ми севернокорейците, беше много емоционален полет. Бяха на някакъв таен терминал, купих си билет директно от стюардесата, която взе шефство над мен като единствена чужденка. Интересно ми е дали има някаква промяна.}

[Тони]

Магеланг, о-в Ява, Индонезия. Пристигаме в хотела. Всичко прекрасно, цял комплекс, огромен, само ресторантите са над 5, 5 са и звездите. Добре, ама още на рецепцията се разбира, че ще е трудно да комуникираме. Две прекрасни млади девойки, като на картинка и дотам. Почваме дълъг разговор как и откъде можем да си вземем превоз до вулкана и възможно ли е от тази страна да се снима по залез? И дотук. Обаче спътниците от по 10-15 години живеят в англоезични държави и им е доста трудно да обясняват на никакъв английски. И каквото и да казвахме момичетата се споглеждаха и прихваха...Та после се стигна до обяснения с ръце, разтваряне, звук бууууф и описание на вулкан....отсреща се чу едно ентусиазирано- аааа, вулканоооооо....дотук ок, ама залез как да обясним...та правихме слънце с ръце и полюшвайки се залязвахме зад рецепцията.

Добре, че шофьора все пак разбра какво искаме.

[stanimir]

Банкок - Макао  ... със севернокорейски авиолинии ???

Правилно ли те разбрах и Макао нали също мина към Китай през 1999 -та ?

Хонконг мина към Китай през 1997 -ма.

 

П.С. В момента и за двете места се пътува безвизово.

[Фил]

...Та после се стигна до обяснения с ръце, разтваряне, звук бууууф и описание на вулкан....отсреща се чу едно ентусиазирано- аааа, вулканоооооо....дотук ок, ама залез как да обясним...та правихме слънце с ръце и полюшвайки се залязвахме зад рецепцията.

 

 

Ей затова е полезна играта на филми, при която обясняваш заглавието без думи ;-) Редактирано 24 май, 2014 от Фичо

[Ushakal]

Всъщност си прав, объркала съм датите. Първият път пътувах за Макао юли 1997, Хонг Конг мина към Китай на 1 юли 1997, а транзишъна на Макао, мисля, че беше започна през декемвре 1999. Времето се лети. 

[stanimir]

Не не , то интересното е , че севернокорейците са имали "спирка" там 

[Яничка]

Хич няма да се оплаквате - аз в Осло спах на пода на класна стая в училище :D

Хех, припомни ми как преди години се наложи да спя на мраморния под в предверието на църква в едно село в Полша. Въпреки че бях със спален чувал и дебели дрехи, умрях от студ. Но пак избрах по-добрата опция. Другите спаха в плевня сред сено. Кой знае какви животинки е имало там...

[Яничка]

В Мароко може би най-досадният проблем са навлеците, които те наобграждат и ти предлагат всевъзможни стоки и услуги. Коронният ми номер, който работеше почти безотказно, беше когато някой ме заговори на английски или френски, аз да му отговарям на ясен и отчетлив български език. Доста озадачени берберски физиономии имаше след приказки от рода на "Не бе, човек, това не ми трябва.Какво да го правя?!Ти български не говориш ли?" Направо млъкваха и си ги подминавахме.

 

Подсети ме за подобна случка, пак по тези африкански земи, с досадни търговци. Понеже по някога ми става лошо, когато се возя в автобус, след едно таралянкане с часове, слизам с прежълтяло лице и търся място да седна да подишам въздух, пък дано ми мине. В този момент ме съзира един местен търговец и се втурва да ми предлага сувенири. Като видях ентусиазма му, набързо му обясних, че ми е лошо и да ме остави на мира. След малко обаче той пак се връща, и то с нова оферта за продажба. Първо не погледнах какво предлага, но понеже беше много настоятелен, гледам - иска да ми продаде хапчета за главоболие. Викам си, големи търговци са тук...

[Фил]

Хех, припомни ми как преди години се наложи да спя на мраморния под в предверието на църква в едно село в Полша. Въпреки че бях със спален чувал и дебели дрехи, умрях от студ. Но пак избрах по-добрата опция. Другите спаха в плевня сред сено. Кой знае какви животинки е имало там...

Хмм, не съм много сигурен за по-правилната опция   - спането на студен камък, особено за момиче/жена, хич не е добра опция, а по време на военната ми служба неколкократно на учения съм спал в плевни със слама и сеновали и трябва да ти кажа, че си е голям кеф , а и нямам спомен за някакви много досадни животинки

[VICTORY`]

Пътувам за първи път в Япония на турнир. Да съм била на около 11-12г. В самолета Москва-Токио ни сервират, че преди турнира ще има официална вечеря със съдиите, на която с другото момиче от България ще трябва да изпеем нещо пред всички.

С девойката не се сетихме за нито една песен, която да знаем и двете... Категорично ни забраниха да рапираме "Нон-стоп" на Ъпсурд. "Зайченцето бяло" и "Мила моя мамо" са ги пели предишните години.... 

Такам.... На самата вечеря. Всички делегации нагласени, като за бал на Евг. Минчев... ние в ръчно рисувани копринени кимона, с автентични японски прически, грим.... Излизаме на сцената и запяваме "Джоре дос". (ха-ха)

Аз пея основната част, а приятелката ми  се включва само на припева за  "Тиии лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре"....

Всичко добре, ама някъде след шарения чорап, който е плела забравих текста. След този момент около 5 минути пях в ритъма на Джорето дос някакви глупости, които ми идваха на момента и естествено нямаха никакъв смисъл, а Яна продължаваше през смях и сълзи да се включва с  "Тиии лудо Джоре дос, ти си лудо Джоре". 

След това култово изпълнение всички японци ни станаха на крака, пляскаха, викаха, минаха лично да ни поздравят и да ни кажат, че обичат българския фолклор... 

 

THE END

 

 

Същото пътуване, два дни по-късно. Организаторите ще ни водят на автентичен суши бар. (Ще вметна, че по онова време в София нямаше суши барове на всеки ъгъл и аз знаех, че сушито е сушена риба, точка.)

Сядаме. Tреньорката, която е ходила повече от 50 пъти в тази държава обясни, че цената на сушито се определя според цвета на чинийката и започна да нагъва лакомо. Аз понеже също съм лакомия изгълтах набързо две парчета суши, които бях намазала доволно с онази зелената майонеза....    Следващия ми спомен е, как тичах в паника и обикалях около бара, където се въртят чиниите със суши, а един от готвачите се опитваше да ме настигне с флакон бита сметана. 

За да разберете усещането напълно ще спомена, че аз изобщо не ям пикантно или люто. Не защото не ми е вкусно. Лютото ми причинява физическа болка.        Таааа, от тогава не ям никакво суши, никога.

[Гост]

Ненененененнене, не е истина... Такава тема... Изядох я с кориците! Ххахаха, дуууууми не останаха.. А на онова 'ке' в Италия се сещам за английски сериал с испанец, дето все викаше ке - и само от спомена ритах във въздуха... А на Жорето случките са връхта... ох, не всичките. Благодаряяяя, със сълзи се смея!

[Childish]

Rainy, не може само да се смееш, трябва и ти да разкажеш случка 

Редактирано 1 ноември, 2014 от Childish

[Гост]

 

Rainy, не може само да се смееш, трябва и ти да разкажеш случка  

 

Ъъъъъъъъъъъъъъъъ... има, не е като да няма  Сещам се за една идиотия в Тайланд - описвала съм я в пътепис. Обаче една друга идиотия надделява, но тя не е по регламент - и е в България, и не е за пътуване  Абе ще постоя като кибик... хах... Благодаря!

Редактирано 1 ноември, 2014 от Гост

[Фил]

Аз понеже също съм лакомия изгълтах набързо две парчета суши, които бях намазала доволно с онази зелената майонеза....    Следващия ми спомен е, как тичах в паника и обикалях около бара, където се въртят чиниите със суши, а един от готвачите се опитваше да ме настигне с флакон бита сметана. 

 

Предполагам имаш предвид японския хрян - уасаби, наистина е здраво лют , сещам се за тази сценка с Жан Рено от едонименния филм 

 

Редактирано 1 ноември, 2014 от Фичо

[VICTORY`]

Предполагам имаш предвид японския хрян - уасаби, наистина е здраво лют , сещам се за тази сценка с Жан Рено от едонименния филм

 

 

Абсолютно за същото говоря. Просто пречупено през призмата на плиткия ми детския мозък, уасабито ми се е сторило като някаква зелена майонеза.

Ххаахххах, и аз издавах същите гърлени звуци, докато ме гониха със сметаната. :D

[Duke]

Абсолютно за същото говоря. Просто пречупено през призмата на плиткия ми детския мозък, уасабито ми се е сторило като някаква зелена майонеза.

Ххаахххах, и аз издавах същите гърлени звуци, докато ме гониха със сметаната. :D

 

Странно, уасабито обикновено е доста по-твърдо от майонеза...

[VICTORY`]

Странно, уасабито обикновено е доста по-твърдо от майонеза...

Абе и на мен днес ми е странно,  как съм могла да направя такава асоциация. Но по-странното е как никой не ме е спрял или поне предупредил, че това нещо е отрова за хора.   До колкото знам, уасабито е екстремно люто дори за феновете.   (Леле, пиша и изтръпвам при спомена)