Интересни случки в чужбина

[П.Кръстев]

Хаха, не бях попадал на тази старичка тема и реших да я прочета. 

 

 

Та така, мили дами - в случай че си носите някакви специфични уреди - моля проверявайте внимателно дали са изключени, а  по-добре направо им извадете батерийките или си ги взимайте в ръчния багаж!

 Представям си как това би изглеждало на скенера за ръчния багаж

Редактирано 11 август, 2016 от П.Кръстев

[T.E.Lawrence]

Един приятел работи охрана на летището в Крумово. Казва, че това е отработен момент, като се появи на скенера на ръчния багаж, отварят, взимат им батериите и им ги връщат. 

[cumalissa]

Това е гледката от забележете 4 -звездния ексклузивен Grand hotel Aroche в Дар ес Саллам,в който имахме честта да отседнем.Вътре е същото. 

[Branko]

Баси

[chandni]

Баси

Kакто се казва "Тука е така!"   

[vencide]

Това е гледката от забележете 4 -звездния ексклузивен Grand hotel Aroche в Дар ес Саллам,в който имахме честта да отседнем.Вътре е същото. 

Леле..доста екстремно!

[Raybeez]

Интересни неща прочетох тук.

 

Аз ще разкажа за едно пътуване преди години - с още четирима приятели решихме да посетим един хардкор фест в градчето Рокичани, което се намира на 20-ина километра от Пилзен в Чехия в края на юли.

 

Концепцията беше да отидем с кола и палатки, а там да си спретнем 100% фестивално изживяване, като ще пътуваме на отиване с преспиване при приятели в Будапеща, а после заедно с тях ще тръгнем за фестивала. Малка подробност е, че вечерта преди заминаването имах леки стомашни проблеми изразяващи се в често посещение на тоалетната и съответно не особено успешно наспиване, което сутринта туширах с бързо отскачане до аптека и закупуване на няколко блистера с Лопедиум.

 

Събираме се на уреченото място, натоварваме багажа и багажника на Шкода Октавия се оказва леко тесен, но с малко насилие успяваме да го затворим. Времето е неописуема жега, а ние сме пет снажни младежа в една кола, така че всички са по тениски и къси спортни гащета. И първият проблем в пътуването идва на Калотина - родните митничари само ни погледнаха и като видяха петима снажни младежи с леко грозни физиономии и обилие на татуировки, решиха да заслужат заплатите си. Свалиха ни от колата и викат отваряйте - направо ни призля, защото едвам събрахме багажа, но нямаме избор - вадим всичко и морала спада. После на едно тезгяхче ни карат да си извадим всичко от джобовете и оглеждат колата. Да, ама аз в джобовете имам само документи, телефон и няколко блистера с Лопедиум. Митничарят гледа блистерите с хапчета и пита какви са.

- За корем. - отговарям аз.

- Какво ти има на корема?

- Амиии разстройство.

- И за къде сте тръгнали?

- Чехия.

Митничарят се засмя, погледна останалите от компанията и им пожела успех. Допровериха ни багажите, а после ни оставиха да си опаковаме всичко наново и гледаха шоуто, което представлява натъпкването на багажа обратно и затварянето на капака.

 

Пътуването започна смущаващо, но пък на мен всичките ми проблеми по граници са били все с български митничари, та не беше нещо особено изненадващо подобно отношение.

 

Пътувахме си славно и пристигаме в Будапеща, където се настаняваме в къщата на един от приятелите, мятаме по душ и отиваме до Hummus Bar, за да хапнем. По-късно вечерта един от унгарците вика, абе в Чехия го дават да са страшни порои, ние с тези палатки май ще се прецакаме много. Проверяваме прогнозата за времето и новини - ужас, в Чехия вали из ведро и на места има наводнения. Проверяваме на сайта на феста - ще се провежда. Съответно решаваме да пътуваме и да намерим хостел за спане. в Рокичани има едно хотелче, което отдавна е заето, затова започваме да търсим в Пилзен. Намираме някакъв вариант, който колкото и да го смятаме - излиза по 4 лева на човек. Мигаме на парцали, цъкаме с език и пак смятаме, превалутираме - 4 лева си излиза на човек на нощувка. Решаваме, че сме капитани на вселената и смело се обаждаме и резервираме 14 легла за нас и нашите унгарски приятели.

 

Тръгваме на другия ден и 2 часа се опитваме да се измъкнем от Будапеща, но накрая успяваме да стъпим на магистралата и стигаме до Пилзен, където изпитваме сериозни трудности да намерим хостела, който се оказва на доста странно и забутано място, като представлява някаква доста запусната сграда, която е и заключена или ние не се ориентираме дали това е входа. Все пак от близко заведение се подава една лелка, която ни завежда до една още по-невзрачна врата и ни я отваря, като ни дава ключове за три стаи на втория етаж. В очите ни се чете вече паника, но все пак се качваме и по пътя срещаме индивид, който може да бъде описан само ако сте гледали достатъчно нискобюджетни хорър-слашъри, но ще се опитам - висок и притеснително слаб, съсухрен и прегърбен дядо по слипове, който приличаше на откривател на хероина. Ние вече сме сериозно притеснение, но и той се стряска от тумбата татурани "красавци" и се прибира обратно в една стая. Влизаме ние в определените стаи (леглото напомням е по 4 лева) и единодушно решаваме, че е по-добре да спим на палатки в някоя кал, но все пак решаваме да тестваме една вечер. Инспекция на леглата показва, че мебелите датират от 60-те години на миналия век, а дюшеците и спалното бельо на тях не са виждали пране, откакто са били внесени в тази постройка. Събрахме всичките неща и ги струпахме на двата тъжни фотьоила, а ние си взехме спалните чували с намерение да спим в тях, върху пружините, което се оказа и удивително добро решение.

След подобен дълъг път решихме и да вземем по душ, но отиването до банята, ми разкри гледка, която все още не мога да осмисля - някакво доста тъмно и мухлясало помещение, което беше с плочки и имаше два ръждясали душа, а по средата на една табуретка беше сложен електрически котлон, а върху него ведро къкреще тенджера със зелка. Прецених, че подобни условия не отговарят на крехката ми душевност, затова се отказах от душ и реших да зарадвам спътниците си, че ще им мириша - те първоначално се възмутиха, че съм лигльо, но след като метнаха по един изпълнен с потрес, поглед, също решиха, че то да миришеш след път не е толкова страшно, а и отиваме на хардкор фест все пак и щяхме да спим на палатки. Затова решихме да отидем до тоалетна и да тръгваме за феста, че грубите щяха да започват. Сблъсъка ми с тоалетната няма да го описвам дори, но ще спомена само, че съм благодарен на факта, че имах Лопедиум.

 

Тръгнахме за феста, който се провежда на селскостопанско летище до споменатото горе градче, но на влизане в градчето, два полицейски патрула спряха колите ни за проверка. Тогава се оказа, че една от унгарките не си е взела никакви лични документ, макар и да е дошла в чужда държава.   Все пак с малка разправия, успяха да се разберат и да не ни провалят изкарването.

 

Феста беше як, много музика, много веселба и кеф. Накупихме си грамофонни плочи, а за баня и тоалетна ходехме в нещо като мол/голям супермаркет на пътя между Пилзен и Рокичани. И да, валяха зверски дъждове, на хората палатките бяха наводнение и много спяха в колите си.

 

 

[ven62]

В предишния пост се споменава Унгария.

 

Та се присетих следното:

 

На път от Амстердам за София с кола. Цялото семейство - аз жена ми и двамата ни сина.

Въпреки, че караме аз и единия син, решаваме да спим за няколко часа в Будапеща в нещо в покрайнините на града.

Решихме да вечеряме преди да легнем. Сервитьорката не знае една дума на английски, немски, холандски, руски,  ама бъкел, само егеш-мегеш.

Е, добре, от менюто поръчахме първите 4 ястия, на всеки да е различно и ще си ги менкаме. няма да останем гладни...

Познайте какво донесе девойката:

4 еднакви стека с пържени картофи.

[Zaro]

  Таааа, от тогава не ям никакво суши, никога.

 

А поне сушена риба?

[georgikehayov]

Да се включа и аз .Обикновено не ме боли въобще къде ще пренощувам ,палатка ,някое гето или както веднъж се случи в Мускат столицата на Оман -под земята в един канал беше ужасна жега и мръсно но за мен не е проблем .Обаче въпреки непретенциозноста ми към хотели хостели веднъж в Думай -Индонезия пристигам си с ферито от Малака Малайзия късно вечер и без план къде ще спя разпитвам за buget hostel един тук тук драйвър ми посочва една сграда казва ми в тоя хотел отиди стаята е 4долара прайвет руум .Викам си ок .чекирам се влизам и какво да видя така нареченото легло нръсно вонящо непрано от десетилетие всъщност не бе легло а foam в тоалетната няма такова нещо гореща вода а един бидон и една кофа а по стените плесен и стичащи се лайна от третия етаж другата тоалетна смрад каина ,плесен

[Ametist]

В Мароко може би най-досадният проблем са навлеците, които те наобграждат и ти предлагат всевъзможни стоки и услуги. Коронният ми номер, който работеше почти безотказно, беше когато някой ме заговори на английски или френски, аз да му отговарям на ясен и отчетлив български език. Доста озадачени берберски физиономии имаше след приказки от рода на "Не бе, човек, това не ми трябва.Какво да го правя?!Ти български не говориш ли?" Направо млъкваха и си ги подминавахме.

 

Точно в Мароко сме тръгнали с моята приятелка да търсим местния пазар. По пътя ни се залепи едно момче и започна да ни говори на английски. Беше ми писнало от досадници, които постоянно ни занимаваха и ни говореха нещо, особено на плажа. Та казах на приятелката ми, Прави се че нищо не разбираш. Продължаваме да ходим, а този върви с нас и не ни оставя на мира. Ние не говорим, но той се обяснява. Няма отърване. Накрая не издържах и взех да му говоря на български, а той взе да повтаря всичко

[Topfly]

Точно в Мароко сме тръгнали с моята приятелка да търсим местния пазар. По пътя ни се залепи едно момче и започна да ни говори на английски. Беше ми писнало от досадници, които постоянно ни занимаваха и ни говореха нещо, особено на плажа. Та казах на приятелката ми, Прави се че нищо не разбираш. Продължаваме да ходим, а този върви с нас и не ни оставя на мира. Ние не говорим, но той се обяснява. Няма отърване. Накрая не издържах и взех да му говоря на български, а той взе да повтаря всичко

 

Ха ха, на този щях да му дам някакви пари за усилието В Мароко най-добрата тактика е човек да ни наеме “гид“ срещу няколко долара. Най-голямата полза е, че може да го посочваш на всички останали навляци и относително необезпокоявано може да разглеждаш базари и т.н. Плащаш си един вид такса спокойствие

[Ametist]

Ха ха, на този щях да му дам някакви пари за усилието В Мароко най-добрата тактика е човек да ни наеме “гид“ срещу няколко долара. Най-голямата полза е, че може да го посочваш на всички останали навляци и относително необезпокоявано може да разглеждаш базари и т.н. Плащаш си един вид такса спокойствие

 

Случките не свършват с тази Имахме си и безплатен гид, местен мароканец мигрирал във Франция. Ходихме с него в планините и на някакви страшно интересни места, возихме се на някакво подобие на маршрутка, където на покрива бяха натоварени чували с картофи и какво ли не. Вярно че, когато той беше с нас, други досадници нямаше, обаче този не млъкваше и беше досаден като за 10-има. Накрая на деня се уморих да го слушам. Исках само да спре да говори....Преживяването си заслужаваше макар, че като се съгласихме да тръгнем с него много рискувах. Сега се сещам, че питах човека на рецепцията дали го познава и той каза че са били от едно село в планините. Така беше предупреден, ако случайно изчезнем да знаят с кого сме били. 

[Ametist]

Друг случай пак от Мароко. На плажа идва един досаден дядо, който продава ризи и половин час се пазарим. Накрая аз му казвам, че нямам много пари и няма да ми останат за храна, а той предложи да отида у тях да ям кус-кус )) Нямало да остана гладна. После се спазарихме и аз купих ризата на доста добра цена

[Oshko]

С жената сме на меден месец в Маями, първа истинска далечна екскурзия. 

Чакаме на една спирка на автобус, жена ми се навежда и вдига от тревата една пачка долари  

Гледам и не вярвам, ама не ги прбираме, а ги размахваме - ако някой си ги познава, да се обади

обаче никаква реакция от страни и си ги прибрахме. Оказаха се по 1 долар, но пак си е голям късмет.

[Topfly]

Като стана дума за мароканци се сещам за историята на една моя позната. Тя беше гид на една фолклорна група от Мароко. Мароканците през целия си престой не са искали да повярват, че в Европа не може да се пазариш и във всички магазини който са влизали са почвали да се пазарят за цената

[Фил]

Чакаме на една спирка на автобус, жена ми се навежда и вдига от тревата една пачка долари  

Това почти като в известния виц:   

 

Емигрант от 2-3 години в Щатите посреща  новопристигнал. Вървят си, старата пушка го запознава с обстановката, по едно време новият пита:

 - Кажи сега как и къде да си потърся работа? 

 - А, тук в Америка, парите направо по улицата се търкалят, само трябва да се оглеждаш по-внимателно!

След още сто метра новобранецът забелязва банкнота от 10 долара на тротоара и се навежда да я вземе, а другият му казва:

- Ееее, чакай бе, няма от първия ден да им работиш!

Редактирано 18 август, 2016 от Фичо

[Ametist]

Малко неприятна случка. В Турция  сме. Правим обиколка на Кюрдистан. Следва Мардин. Качваме се на една маршрутка и понеже крайната спирка е Мардин, но ние имаме резервация в Стария град, шофьора ни казва че спират в града и за да ни закарат до  Стария град трябва да си доплатим. Става дума за 2 км разстояние, но ние това не го знаем. На въпроса колко трябва да доплатим по пътя за натам ми казват 20 $. Ние събираме 20 $ и тогава ни се казва, че трябвало да платим по 20 $ на човек, което ме втрещява. Намираме се на някакъв път, тъмно е и нямаме никаква идея на какво разстояние е Стария Мардин. Бяхме 4 момичета. Тогава му казах да спре за да слезнем и ако не го направи ще повикаме полиция. Обаче този продължи да кара и не спира. До него седи още един стюард и ние отзад в маршрутката. Багажа ни е заключен и няма как да си го вземем. Много се ядосах и се развиках, че повече от 20 $ няма да платим или да спре за да слезнем. Тогава  май се постреснаха  и накрая спряхме в една малка уличка, където нагоре по стълбите бил Хостела. Отвориха ни да слезем, но багажа все още си стои заключен. Казах, че когато си вземем багажа, тогава ще платим. Отвориха естествено. Аз бях готова и да се сбия ако трябва. Платихме им и си тръгнаха. Не ми се занимаваше после да търся полиция. И драмата продължава. Изкачваме се до Хостела и търсим кой е на рецепция. Идва някакво момче и се оказва, че понеже пристигаме много късно, едната стая вече била заета. След поредния скандал и разправия ни настани в някаква ужасна стая, от която се чуваха хората в съседната. Поне успях да смъкна 20те долара като отстъпка от цената. 

[Sju]

Мароканците през целия си престой не са искали да повярват, че в Европа не може да се пазариш и във всички магазини който са влизали са почвали да се пазарят за цената

Което ме посети за ученическа екскурзия в Истанбул, края на 90-те. От казаното от екскурзоводката, ние запомняме, че в Турция трябва да се пазариш за цените. Пускат ни на свободна разходка и се забиваме в някакъв мол с магазини на известни скъпи марки. Влизаме в магазин на Ливайс и цените са шокиращи, но нали трябвало да се пазарим... Ами не ни се получи Пазаренето ставало на Капалъ чарши, но това по-късно се разбра.

[naTpuoT]

Накрая не издържах и взех да му говоря на български, а той взе да повтаря всичко

 

Ще вземем да научим мароканците на български и тази тактика вече няма да е приложима там

[captain_oveur]

Като стана дума за мароканци се сещам за историята на една моя позната. Тя беше гид на една фолклорна група от Мароко. Мароканците през целия си престой не са искали да повярват, че в Европа не може да се пазариш и във всички магазини който са влизали са почвали да се пазарят за цената

 

В Египет пък леко се обиждаха, ако не тръгна на пазарлък с тях

[georgikehayov]

Наи -ужасната случка в житието ми .Филипини .Пристигам с закъснял полет от Бангкок ,за щастие обмених няколко бата за 150 филипини песо. На. Еърпорта няма проблемс виза он араивъл фрии 1месец .викам си ок аиде до банкомата да извадя пачка че с 150 песо (7 лв) съм за никъде добре ама -не ! Не ми работят всичките 3 карти на филипините. И какво да правя в 2 вечерта нито резервиран хотел нито знам къде да се дяна.Викам ще ходя пеша до сити Пасаи понеже е близо .игнорирах няколко такси драивъри коиито ме офертираха 300-400 песос до Пасаи щото нямах пари .Ходя си пеш обаче не знам накъде и се фрустрирам ,спира едно уж такси вика ми 500 песо до Пасаи казвам нямам пари знаеш ли от къде мога да изтегля от банкомат -знам казва .Качвам се щото ми писна да ходя а трафика в Метро Манила е ужас .спооразумяхме се за 350 песос до някакъв банкомат щял ме кара нашия близо до Мол ъф азия. Добре ама усещам ,че има нещо нередно и тоя се обажда на някакъв друг човек и с беглите ми познания по тагалог разбрах .,че каза возя един кано (чужденец) и ще го откарам до реката да го ограбим .Викам му аре спираи тука аз тук ще отида до хотела ми тоя се засуети вика ааа не до банкомата още 5 мин. Абе спираи изкрещях му .Тоя си кара ..скарахме се ударих го в яда си и тоя спря.щото инак щеше се претрепем излизам от колата супер бесен и на задната седалка си взимам раницата .обаче в един миг оня боклук ми вади нож и вика give me your money and your backpack! Каквооо ? Страшно побеснях и хвърлих раницата срещу него 15 кг раница и тоя леко се разконцентрира а бяхме сорели на някаква отбивка от пътя наоколо имаше къщи .Започнахме борба аз се уплаших да не доидат и други от бандата му и се опитвах да му избия ножа от ръката и да побягна .ще спестя какво се случи по -нататък за да не си навличам ядове .Но като се измъкнах жив от това препядствие се изовах в Макати сити и пак проблеми с банкомат картите . Страшно бесен се опитах да си купя тикат до малаизия за да се махна от тоя ужас на Филипините пак не става картите ми не бачкаха на филипините .после разбрах че и други чужденци с същия проблем защото филипините тая мангалска страна се види хаит риск фор банкинг.Както и да е отидих в множество хотели и казах да ми дадат стая но ще платя утре или след два дни всички ми отказаха .писах на бъдещата ми жена в момента но и тя не ми отговори но по това време все още не се бяхме виждали .преспах на улицата .Писах на роднини да ми пратят по wester union 500 dolars и се оправих някак от тоя кошмар .Както казват итс мор фън ин филипинс..

[AlexandraKo]

Наи -ужасната случка в житието ми .Филипини .Пристигам с закъснял полет от Бангкок ,за щастие обмених няколко бата за 150 филипини песо. На. Еърпорта няма проблемс виза он араивъл фрии 1месец .викам си ок .преспах на улицата .Писах на роднини да ми пратят по wester union 500 dolars и се оправих някак от тоя кошмар .Както казват итс мор фън ин филипинс..

Леле, ма то, твойто направо хорър, бе

Добре, че не го беше споделил преди магеланското нашествие във Филипините, че щеше да откажеш някого.

[Ametist]

Първи неприятен сблъсък с Индия. Кацаме на летището на Варанаси. Нямаме трансфер и сме за няколко часа, след което трябва да се качим на влак за Агра ако не се лъжа, че вече почвам да забравям. В момента, в който излязохме навън ни се лепнаха 20 човека и почнаха да вървят след нас и да ни оферират. Всички изглеждаха страшни мошеници. Ние разбира се, 2 момичета. Някакво по-безобидно момченце каза че има такси и може да ни закара. Пазарихме цена за обиколка на Варанаси и трансфера до там. Като видях колата щях да припадна. Модела сигурно беше от 1955 година, жега и на отворени прозорци. Всъщност колата беше запазена. По пътя се започна с номерата. Първо каза че нямало да му стигне бензина и трябвало да зареди. Казах ок. Сега обаче той нямал пари и аз трябвало да му дам за бензин. Отговорих, че няма да платя и ако няма бензин си слизаме. Наоколо само един път и нищо друго. На бензиностанцията имаше и крави При това положение изведнъж пари се намериха. Казах на приятелката ми - Започна се. Следващото беше как трябвало да минем да вземем брат му. За какво ми е брат ти? Усетих че вече нещата загрубяват, а много ни бяха наплашили преди да заминем и реших да променя плана. Казах му, карай към ЖП гарата, защото трябва да си купим билети. Пристигайки в града не отиваме на ЖП гарата, ами обикаляме едно и също място 3 пъти. Този обикаляше за брат си, а оня му звънеше постоянно. След малко пристига един и мазно се усмихва. Качва се при нас и започва да ми говори. Казах му че искаме да отидем до гарата да си купим билети първо и после ще преценим колко време имаме. Като видях къде отиваме и как изглежда мястото около гарата, почнах да си мисля че няма измъкване. Казах му да отвори багажника, за да си вземем раниците и след като си купим билети се връщаме. А тези тръгнаха след нас, но не само двама. Бяха вече около 10 човека. На гарата тълпи от хора, лежащи, седящи, какви ли не миризми....Отидохме на предварителна продажба за билети и се оказа че е затворено. Казаха ни да отидем на касите. Километрични опашки, блъсканица, никакви чужденци. Там не се нареждам за нищо на света. Минахме от задната страна на касите и най-накрая някой ни обърна внимание. Купихме билети 2 часа по-рано, защото ни казаха че за късния влак може и да няма места. Поне имахме Билети. Исках още сега да се кача на влака и да изчезна. Онези са след нас. Цяла тълпа. Казах на момчето, че отказваме обиколката на града и ще му платим само трансфера. Не са съгласни. Трябвало да платим всичко. Аз вече му крещя че няма да му платя тези пари защото са лъжци. Положението става сериозно. Казах му, отиваме в полицията и там ще се разберем. Намерихме един "полицай", който седеше в една стаичка на гарата. Влязох и му обясних случая. Тогава той взе следното решение: Отсреща има едно табло с тарифите на такситата. Вижте разстоянието от летището до гарата и платете тази сума. Ако не беше той, незнам докъде щяме да стигнем, но определено си беше страшно. После вече, пътувайки с влака започнах да свиквам,  но първия сблъсъск беше ужасно негативен. 

Редактирано 19 август, 2016 от Ametist

[georgikehayov]

Е то моето може и да е хорър но нормалните хора не правят като мен .а си резервират транспорт от хотела които предварително са резервирали а не като мен