Интересни случки в чужбина

[Гост]

Първи неприятен сблъсък с Индия. Кацаме на летището на Варанаси. Нямаме трансфер и сме за няколко часа, след което трябва да се качим на влак за Агра ако не се лъжа, че вече почвам да забравям. В момента, в който излязохме навън ни се лепнаха 20 човека и почнаха да вървят след нас и да ни оферират. Всички изглеждаха страшни мошеници. Ние разбира се, 2 момичета...

 

Много... хм... смело - бих използвала и друга дума, но няма да е прилична - от ваша страна. Добре, че всичко е завършило добре!

[deyan]

... Накрая не издържах и взех да му говоря на български, ....

 

Аз пробвах същия подход, но след първоначалния неразбиращ поглед последва: "F**k you Russian"

[Ametist]

Много... хм... смело - бих използвала и друга дума, но няма да е прилична - от ваша страна. Добре, че всичко е завършило добре!

Ние пътуваме самостоятелно и много бюджетно, затова се получава така На ръба на риска си е доста екстремно, но пък и преживяванията са уникални. След това имахме преход 14 часа с нощния влак сред какви ли не хора, но никой не ни закачаше. Вагона беше сигурно четвърта класа. Над главата ми висеше вентилатор, а всички прозорци бяха с решетки. Няма да продължавам

[П.Кръстев]

Наи -ужасната случка в житието ми .Филипини

 

То това направо си е било  Thrilla in Manila part 2   

 

Важното е, че си се измъкнал жив и здрав от ситуацията.

[Гост]

Ние пътуваме самостоятелно и много бюджетно, затова се получава така На ръба на риска си е доста екстремно, но пък и преживяванията са уникални. След това имахме преход 14 часа с нощния влак сред какви ли не хора, но никой не ни закачаше. Вагона беше сигурно четвърта класа. Над главата ми висеше вентилатор, а всички прозорци бяха с решетки. Няма да продължавам

 

Напълно те разбирам и няма упрек По-скоро безпокойство... а ако си ми дъщеря или близка приятелка - и нещо повече 

 

Аз почти винаги съм пътувала сама - и ще продължавам да го правя - не бих казала особено бюджетно, но си вра гагата къде ли не и съм имала сериозни изцепки съответно Просто споменатото пътуване ме накара да настръхна. Била съм веднъж в Индия. Командировка. И пак ще отида някога - на собствено скитане, да видя това което и вие. Но никога не бих препоръчала пътуване като вашето от сами девойки. Радвам се, че всичко се е разминало! 

Редактирано 19 август, 2016 от Гост

[TheLawyer90]

Наи -ужасната случка в житието ми .Филипини .

 

Евалата за смелостта, познавайки района около летището в Манила, не мисля, че всеки би се осмелил да върви пеша през него, особено сам през нощта, още повече пък да спиш на улицата. В твоята ситуация с таксито не си имал и особен избор. Или се съпротивляваш, или се оставяш да бъдеш обран (или по-лошо). Много ти е помогнало и това, че си знаел тагалог, иначе да не си го разбрал и е можело нещата да загрубеят. Добра идея е когато се пътува по такива места да се предупреждава банката, която е издала картата ти. Аз го направих и не съм имал проблеми с плащанията. Надявам се, че си му дал да се разбере на таксиджията. Как завърши сагата в крайна сметка? 

[Zaro]

На бензиностанцията имаше и крави 

 

Карали са метан ....

[georgikehayov]

Евалата за смелостта, познавайки района около летището в Манила, не мисля, че всеки би се осмелил да върви пеша през него, особено сам през нощта, още повече пък да спиш на улицата. В твоята ситуация с таксито не си имал и особен избор. Или се съпротивляваш, или се оставяш да бъдеш обран (или по-лошо). Много ти е помогнало и това, че си знаел тагалог, иначе да не си го разбрал и е можело нещата да загрубеят. Добра идея е когато се пътува по такива места да се предупреждава банката, която е издала картата ти. Аз го направих и не съм имал проблеми с плащанията. Надявам се, че си му дал да се разбере на таксиджията. Как завърши сагата в крайна сметка?

 

Ами сагата продължи ..оставих го в локва кръв .И от там набързо с раницата тичах да се шмугна някъде .Адреналина беше доста висок някои неща ми се губят ,.чекирах се в един хотел след като се сдобих с пачка.Момичето с което си бях писал 1година по скаип и за която ще се женя след няколко дни ,тя първоначално нали си е филипинка не ми вярваше че ще доида на Филипините за нея..първоначално бях с велосипед от Бг тръгнах но в Непал го продадох поради ред причини nevermind. Та тя отговори на my mesage уговорихме се да се видим в Молъф Азия след 3 дни . В които аз бях супер съспишъс и почти не излизах от хотела си ,параноя да не ме търсят от полицията Но нищо подобно не се случи. Отново оцелях на Филипините.

Пс. Не че разбирах тагалог и сега не го говоря добре но усетих лошо предчувствие ,дявола в мен ме предупреди-Внимавай!

Всъщност извадих късмет.Ако се бях паникйосал наи вероятно сега щеше съм мъртъв.

[Ametist]

Аз пробвах същия подход, но след първоначалния неразбиращ поглед последва: "F**k you Russian"

Смятай колко им е писнало на всички от тези досадници. 

[deyan]

Смятай колко им е писнало на всички от тези досадници. 

 

И аз прочетох огромното презрение в погледа, но реших, че медината във Фес не е мястото да обяснявам истината и да защитавам националната чест

[Ametist]

Много ми е интересно да наблюдавам туристите от различни националности. Всяка националност си има специфични особености. 

Прясна случка с гости на хотела. Пристигат индиец и приятелката му. Настаняват се и вечерта слизат и искат да си поръчат кафе. Колежката им казва кафето и чая са безплатни по всяко време, на което индиеца отговаря с въпрос: А безплатни бисквити имате ли? 

[Topfly]

Е то моето може и да е хорър но нормалните хора не правят като мен .а си резервират транспорт от хотела които предварително са резервирали а не като мен

 

На висока цена на почти всяко летище в света има и офицален транспорт, който е относително сигурен. Основната ти грешка е, че прекалено много си разчитал на банковите карти! Няма лошо човек да носи със себе си банкови карти, но основният принцип е

 

 

С банковите карти може да имаш проблеми и в развитите и в слабо развитите държави, но с много малко изключения кешът се приема на всякъде. С банкови карти аз лично съм имал проблем в Япония, Мароко, Лаос, Френска полинезия, Чили, Куба, Австралия и Индия. Няма лошо да имаш поне две банкови карти в себе си, но не трябва и не може напълно да разчиташ на тях. 500-1000 евро кеш винаги е добре да имаш за извънредни ситуации.

Редактирано 19 август, 2016 от Topfly

[Тополска]

Преди кацане в Еквадор, стюардесите минават и раздават бланки за попълване за емиграционните. Лично на всеки или една, ако сте семейство. Мъжът ми говори перфектен испански и аз нямам никакъв ангажимент да се напъвам да разбирам какво се случва. Този път обаче, разбирам въпроса дали сме семейство и щастливо потвърждавам с глава. Съпругът ми също отговаря положително. Мацката ни поглежда притеснено и казва, че ще се върне след малко, като се уточним. Рафи приема нещата лично и категорично заявява, че сме семейство и да даде бланката. Цялата му категоричност не сработва и тя ни подминава. Тогава ми светва, че потвърдих с глава, ама на български. Обяснявам ситуацията на Рафи, който още е в потрес. След малко все пак получаваме една бланка, но Рафи се чувства длъжен и разяснява как в БГ сме единствените на обратно. Тук обаче момичето отговори, че не - японците също били така. Оттогава ме гложди въпроса наистина ли е така? И уж внимавам накъде си въртя главата.

[Tisho]

Разхождаме се с брат ми преди няколко дни в Петра. Пред нас, на 3-4 метра върви местно семейство на около 50 - тина. години. Изведнъж мъжът - достолепен на вид - се обръща, и на чист български казва "Добър ден "! На мен нещо ми светва, и невъзмутимо питам  "Да не би да сте учили в България ?". А той "Даааа. А как ви се вижда Петра ?" Ние: "Изумителна е !!!" Той продължава: "Питам, защото съм заместник - министър на туризма, и донякъде отговарям за организацията в туристическите обекти." Ние сме в шах ! "А откъде сте ?" пита отново той. Аз казвам, че сме от Добрич, но моя милост живее във Варна. Г-н зам. министърът се усмихва широко: "Ами аз освен всичко друго съм и варненски възпитаник - учил съм във ВИНС (сега Икономически Университет ), как е сега Варна, сигурно много се е променила ?!"  Мат !!!

 Аз, се чудя какво да кажа, и изфъфлям : А Вие откъде сте ?" "Ами. столичанин съм - живея в Аман."  "А, разбира се, нали сте министър" все още ошашавен, изтърсвам аз !

 Човекът ни се усмихва, пожелава ни приятна разходка, и двамата с жена си продължават напред. 

 Други българи не срещнахме.

[gallii]

      Ето и от мен една случка. Март 2015 година. Със съпруга ми сме  за   три седмици в Югоизточна Азия. Отседнали сме за пет  дни  в един прекрасен хотел в Куала Лумпур – „Истана“ - от прозореца на стаята  ни  се виждаха кулите Петронакс. Аз като турист ходя винаги с една малка чантичка, която нося през рамо  тип „пощальон“. Дръжката и обаче е доста дългичка и чантичката ми се  удря в крака ми ту отпред, ту отзад в зависимост от това дали съм си  сложила ръцете в джобовете на днките.  Съпругът ми е с подобна чантичка, но с по-къса дръжка и самата чантичка винаги е прибрана прилежно  и не се вее като моята.

От хотела всеки път, когато излизахме или влизахме, или въобще се мотаехме из голямото фоайе /най-вече за снимки/, някой от служителите винаги приближаваше към нас и дискретно  ме съветваше да внимавам с чантата, тъй като стават много обири от мотористи -  вървиш си с чантичката небрежно, минава мотористът покрай теб, дърпа ти частната и заминава бързо.  Аз все гледах с пренебрежение  на тези съвети. За мен това може да стане само по филмите  или пък, ако това действително става, едва ли на мен ще ми се случи.

Така четири дни предупреждения.  На четвъртия ден отново  минаваме през  фоайето, за да излезем навън, отново поредния служител ме съветва да бъда много внимателна и аз отново се усмихвам сърдечно, благодаря и   не слушам.  Излязохме от хотела и  ще ходим на спирката на въздушното  влакче  до нас. Пред хотела има едно голямо кръстовище, вече не помня с колко платна. Заставаме си чинно със съпруга ми на тротоара да изчакаме светофара. Светна зелено и ние тръгнахме. В този момент нямаше много пресичащи. Вървяхме така: аз от страната на кръстовището, а съпругът ми Ники  в края на пешеходната пътека до колите, като между него и спрелите коли имаше разстояние не повече от метър. Да вметна само, че вече свикнахме с многото мотори, които се движат из града.  В началото ни правеше впечатление, че мотористите карат и  по тротоарите, не само по улиците.  Не веднъж се е случвало /и то   в същия район, където сме/ да се движи мотор след нас на тротоара, бавно, да ни заобикаля от едната или от другата страна, но ние   услужливо  се отдръпваме, за да му направим място да мине, и той ни заобикаля и продължава. Само не разбирахме защо това става на тротоара, при положение, че платното до нас е свободно… До този момент нищо  стряскащо. Чак след това  си дадохме сметка какво всъщност са искали.

Та пресичаме си ние със съпруга ми, стигаме   почти до средата на пътя и изведнъж Ники подскача към мен. Усетих моторчето зад него и си помислих, че може би  го е блъснал леко в опит да мине между него и колите или някоя от гумите му е минала през крака на Ники, още повече, че той започна да псува. Мотористът  го заобиколи, даде газ и бързо изчезна пред нас.   Забързахме и   под гръмкото негодувание на Ники за  секунди стигнахме до другия тротоар. Вече  разбрах, че не е случаен инцидент с  мотора, но останах като гръмната, когото вдигнах поглед към Ники.  От  лявата страна на лицето му от скулата през бузата, през шията отстрани до рамото  имаше четири дълги резки – отдрано от четири пръста на ръка. Мотористът го беше отдрал в опит да  хване – първоначално решихме, че дръжката на чантата. Оказа се, че не е за чантата, защото нямаше как да я  издърпа, а  кожена дръжка не се къса лесно. Но…. беше за златното ланче. Съпругът ми носеше ланче, купено от Русия. Знаете как руското злато е по-топло, по-медно някак си и много блести на слънце, а плетката  беше особена, усукана  и в зависимост от ъгъла на светлината  блести по странен начин. Та мотористът явно се е впечатлил и е опитал да дръгне в движение ланчето. Не е успял, но издраска много съпруга ми.  Стигнахме до спирката на влакчето. Седнахме на пейката и като се почна – първо мих с почистващ гел, после трихме с мокри кърпички, после в мола и с вода.  Нямаше рани, но резките ги носи до края на деня, а и  на следващия ден се забелязваха.

А моториста, какво да кажа за него. Единствено в Малайзия съм виждала такива мотористи – обличат якето си отпред – с ципа отзад, слагат шапка плътно до очите, слагат шал през лицето си и на единственото видимо място – очите – слагат големи  тъмни слънчеви очила – а сега го разпознай – истински бандит. Нито във Виетнам, нито в Индонезия, нито в Тайланд или Камбоджа, или Филипините съм виждала мотористи като малайзийските.

Излишно е да казвам, че   в останалата част от престоя ни в Куала Лумпур бяхме много внимателни с мотористите. Като  ни доближат, се отдръпваме, спираме, държим чантите. А пътуванията ни след това са  без ланчета,  гривни и обеци /обеците за мен/, само по една халка и на мен един пръстен, който съм сложила  преди  години и не мога да сваля.

Въпреки случката Куала Лумпур си остава за мен един от най- хубавите градове, в които сам била.

 

 

[naTpuoT]

Цял предиобед съм на заседание в НАТО. Тъй като сме по азбучен ред, аз стоя между Канада и Белгия. С канадката си имаме приказка, тъй като тя пътува доста, била е в 89 държави и определно няма как да се спре. На една от паузите ми казва: "Ти знаеш ли, че януари бях на Азорските острови и се запознах с един българин, който страшно ме впечатли и ми стана нещо като идол. Аз си мислих, че пътувам доста, но той е друга категория. Казваше се Джордж.....по скоро Георги..... @Георги Матеев....", при което аз първоначално се шокирах, ама после си казах "еми, нормално".

[Георги Матеев]

преди 4 часа, naTpuoT каза:

Цял предиобед съм на заседание в НАТО. Тъй като сме по азбучен ред, аз стоя между Канада и Белгия. С канадката си имаме приказка, тъй като тя пътува доста, била е в 89 държави и определно няма как да се спре. На една от паузите ми казва: "Ти знаеш ли, че януари бях на Азорските острови и се запознах с един българин, който страшно ме впечатли и ми стана нещо като идол. Аз си мислих, че пътувам доста, но той е друга категория. Казваше се Джордж.....по скоро Георги..... @Георги Матеев....", при което аз първоначално се шокирах, ама после си казах "еми, нормално".

Ако се засечете отново с Kimberly да й предадеш много специални поздрави от мен!

[traveler]

преди 20 минути , Георги Матеев каза:

Ако се засечете отново с Kimberly да й предадеш много специални поздрави от мен!

А ти защо не я направи магеланка?

 

[Георги Матеев]

В момента, traveler каза:

А ти защо не я направи магеланка?

 

Понакуцва й българския и щеше да й е трудно да участва във форума

[naTpuoT]

преди 22 минути , Георги Матеев каза:

Ако се засечете отново с Kimberly да й предадеш много специални поздрави от мен!

Ще й предам. Все още е шокирана, че  не си бил в Канада

[Георги Матеев]

преди 1 минута , naTpuoT каза:

Ще й предам. Все още е шокирана, че  не си бил в Канада

Информирай я, че тази велика неправда ще бъде коригирана през месец май Бях се зарекъл, че няма да стъпя в Канада докато не премахнат досадната си виза и ето - дойде му времето...

[Фил]

преди 8 часа, traveler каза:

А ти защо не я направи магеланка?

 

 

преди 8 часа, Георги Матеев каза:

Понакуцва й българския и щеше да й е трудно да участва във форума

Усещам как назрява моментът за интернешънъл секция на форума...

[dimitrov6]

Тази вечер на връщане от Шарлероа с Ryan,едно момче предложи на приятелката си да се омъжи за него,по средата на полета.Сигурно ,ако не се беше съгласила,може пък той да пожелае да слезе от самолета.

[neuromancer]

To, за да решиш да се излагаш по такъв начин, трябва да си 99% сигурен, че ще се съгласи...

[tch]

преди 6 минути , neuromancer каза:

To, за да решиш да се излагаш по такъв начин, трябва да си 99% сигурен, че ще се съгласи...

Или да се надяваш, че пред толкова хора няма да те отреже. Иначе, за да предлагаш брак, така или иначе трявба да си бая уверен в това, което правиш и че това е човекът