Мили спомени

[Яничка]

Здравейте,

Гледам, интересни теми се разискват. Покрай прочетеното, ми хрумна нещо и на мен, пък макар и от съвсем скоро да съм сред вас. Ако вече сте го обсъждали, пишете го за издънката на новобранеца

Всеки има моменти от пътуванията, които са го докоснали по някакъв начин и му е станало мило от отношението на местни или непознати хора. Сещате ли се за такава случка? Аз тази година имах 2 такива, може би защото бях сама и повече контактувах с местни.

Действието се развива на телевизионната кула в Куала Лумпур, в ресторанта, въртящ се на 360 градуса. По масите - влюбени двойки или компании от по няколко човека, хапват, пийват и гледат красивата гледка на нощния град. Аз си вечерям сама, но това не ме кара да се чувствам зле, а точно обратното – радвам се, че съм там. Та когато се разкри гледка към кулите Петронас, от масите наоколо наскача народа и взе да се снима. Огледах се и видях на една маса една влюбена двойка, азиатчета. Помолих ги за снимка, те пък се оказаха много услужливи. Доста опити направиха, но с моя фотоапарат нищо от осветените кули не се виждаше и снимките не ставаха. Благодарих им все пак и тихо, кротко, се върнах на масата си. По едно време момчето идва и ми казва: „Извинявайте, ние с моята приятелка се сетихме, че можем да ви снимаме с нашия апарат и да ви пратим снимките по пощата. Искате ли да опитаме пак? Не пропускайте този момент, веднъж се случва”. С техния фотоапарат наистина се получиха прекрасни снимки, дадох им мейла си и ми ги пратиха. Даже момчето си беше направило труда да сложи надпис с датата и мястото.

Може отстрани да не изглежда нищо особено, но ми стана много мило. Въобще не познавах тези хора, повече няма и да се видим, но ми оставиха един хубав спомен...

Който има желание, нека сподели за неговите моменти

[Мрън]

Може и да съм го писала в друга тема, не помня. 2006 г., за пръв път в Лондон като студентка с един колега отиваме на конференция. Трябваше да хванем метрото от Виктория и тъкмо се чудехме как работят автоматите и коя зона ни трябва. Изведнъж две момчета ни подариха дневните си карти просто ей така. Много ми стана мило и след мнооого години имах възможност да направя същото за една млада двойка

[Яничка]

Може и да съм го писала в друга тема, не помня. 2006 г., за пръв път в Лондон като студентка с един колега отиваме на конференция. Трябваше да хванем метрото от Виктория и тъкмо се чудехме как работят автоматите и коя зона ни трябва. Изведнъж две момчета ни подариха дневните си карти просто ей така. Много ми стана мило и след мнооого години имах възможност да направя същото за една млада двойка

При теб е още по-готино - върнала си жеста на други хора

[noshtna_ptica]

В Беладжо бях резервирала апартамент, по мои сметки, на 10-на минути път от пристанището. Да, ама не! Оказа се през няколко хълма - 45 мин. бързо ходене по шосеен път, никоя карта не го хващаше, а сме тръгнали без навигация. И така, вървим си аз и две девойки, по къси панталони, с раници, а дъждът плющи здраво. Добре си вървим, но не знаем накъде...  Хора няма, а шосето безкрайно, разклонява се и се вие по хълмовете. ПО едно време - фризьорски салон. Влизаме, питаме, разбираме, че ни чака път и пак потегляме... След малко - пибипкане. Едно VW спира и ни накачулва - фризьорката се изумила, че ще бъхтим в този дъжд, подпалила колата и така.... По пътя пита още 3-4 пъти накъде да кара, но ни стовари точно пред къщата. Там ни чакаха хазяите с ядене и пиене  и бяха изумени, че сме пешеходци и не сме им се обадили да ни докарат...

Дотогава бях скептична към добротата на италианците...

[wilks]

И аз имам доста такива случки с жестове на абсолютно непознати хора към мен. Може да е защото и аз често пътувам сам. Като съм с приятели май не са ми се случвали толкова много подобни жестове.

Един такъв случай, за който в момента си спомням. Във Валенсия, отивам в един клуб в събота вечер, доста раздвижена обстановка, пия си ром с кола, разменям си по някоя дума с тоя и оня, социализацията в Испания е доста лесна и свободна, никакви прегради. Говорех си с някакъв младеж, и пича ми иска цигара (вътре се пушеше). Давам му, и си продължавам веселбата. След 5 минути онзи същия идва, и ми носи питие. Гледам го такъв учуден, и питам някакъв повод ли има? Той се хили и само каза - черпя те, ти ми даде цигара без да се познаваме, аз ти връщам жеста. След два-три дена случайно се засякохме на Болсерията, и той пак ме позна, дойде, поздрави ме, пита ме дали искам да се присъединя към неговата компания да обикалям с тях. Още помня името му, Родриго, много свеж и позитивен човек.

Яничка ме подсети с нейната история. И аз като бях горе на Menara KL в Куала Лумпур, колко хора снимах, и те мен. Но панорамните гледки отгоре са наистина впечатляващи, и всеки иска да му остане спомен като е бил там.

В Париж пък, в градините на Лувъра пак така се снимахме с една холандка - първо аз нея, после тя мен. След това пак заедно обикаляхме из залите. На следващия ден снимахме и Люксембургската градина. Много приятно и спокойно място за отдих и разходки през септември.

Когато мога, и имам с какво, и аз никога не отказвам помощ или услуга на хора. Много пъти съм упътвал туристи в Амстердам кое къде се намира, и как се стига до там. Давал съм карти, или пък лично съм водил някой до мястото, което търси. Изобщо доста интересни спомени имам от обиколките си, и случайните срещи и разговори с десетки непознати хора навсякъде, където отида.

 

 

П.П. Очаквам и форумния брат да се отчете в темата. 

stenk, сигурен съм, че и ти имаш не малко такива истории от твоите пътувания

Редактирано 28 октомври, 2014 от wilks

[mililia]

Аз имам един особено мил спомен от иначе недолюбваната от мен Холандия.

Поради един куп неясни и до ден днешен за мен причини се оказвам сама във влака от Joure до Амстердам или летището Schiphol,  със закупен билет от друг човек. Предстои ми и смяна на влака с друг, за да стигна до желаната гара. Тъй като това пътуване се оказва напълно неочаквано за мен не съм проучвала нищо по въпроса и се надявам просто да позная къде трябва да сляза от влака. Билетът ми се оказва закупен по някаква тарифа, дето дава право на пътуване с намаление, но след показване на някакъв документ за това, с който аз естествено не разполагам. Минава контрольора на влака и естествено аз се оказвам нередовен пътник. Чувайки това се панирах доста и единствената мисъл, която ми минаваше беше дали ще имам достатъчно пари, за да си платя глобата. Човекът изключително любезен, усетил огромното ми притеснение, ми обяснява, че ще трябва да сляза от влака, да си закупя някаква добавка към билета и ми показва на неговия апарат, кога е следващият влак. След това ме оставя да пътувам и си продължава работата, като ме уведомява, че ще се върне да ми покаже къде да сляза. След известно време контрольорът се връща и ми казва, че е оправил нещата и вече всичко е наред, както и че няма нужда да слизам, т.е. ще ме остави да пътувам с този билет. Връща ми билета и на гърба му е написал нещо, а освен това е оставил и служебния си номер за свръзка с него. Казва ми, че когато се прекача на следващия влак и мине контрола ще трябва да покажа гърба на билета и да уведомя контрольора, че ако има проблем трябва да му се обади. Пожела ми приятно пътуване и си замина. Идея си нямах какво ще правя нататък и дали ще се оправя на следващия влак, защото билета продължаваше да е нередовен. На следващия влак просто показах гърба на билета, контрольорът го прочете, маркира и си замина, без да иска каквито и да било обяснения от мен. И до ден днешен си пазя билета. Нямам идея какво е написано, но изпитвам огромна благодарност към човека, който ми помогна. Мислех си какво ли би било, ако попаднех на контрольор в български влак с нередовен билет.

[traveler]

Аз имам един особено мил спомен от иначе недолюбваната от мен Холандия.

Поради един куп неясни и до ден днешен за мен причини се оказвам сама във влака от Joure до Амстердам или летището Schiphol,  със закупен билет от друг човек. Предстои ми и смяна на влака с друг, за да стигна до желаната гара. Тъй като това пътуване се оказва напълно неочаквано за мен не съм проучвала нищо по въпроса и се надявам просто да позная къде трябва да сляза от влака. Билетът ми се оказва закупен по някаква тарифа, дето дава право на пътуване с намаление, но след показване на някакъв документ за това, с който аз естествено не разполагам. Минава контрольора на влака и естествено аз се оказвам нередовен пътник. Чувайки това се панирах доста и единствената мисъл, която ми минаваше беше дали ще имам достатъчно пари, за да си платя глобата. Човекът изключително любезен, усетил огромното ми притеснение, ми обяснява, че ще трябва да сляза от влака, да си закупя някаква добавка към билета и ми показва на неговия апарат, кога е следващият влак. След това ме оставя да пътувам и си продължава работата, като ме уведомява, че ще се върне да ми покаже къде да сляза. След известно време контрольорът се връща и ми казва, че е оправил нещата и вече всичко е наред, както и че няма нужда да слизам, т.е. ще ме остави да пътувам с този билет. Връща ми билета и на гърба му е написал нещо, а освен това е оставил и служебния си номер за свръзка с него. Казва ми, че когато се прекача на следващия влак и мине контрола ще трябва да покажа гърба на билета и да уведомя контрольора, че ако има проблем трябва да му се обади. Пожела ми приятно пътуване и си замина. Идея си нямах какво ще правя нататък и дали ще се оправя на следващия влак, защото билета продължаваше да е нередовен. На следващия влак просто показах гърба на билета, контрольорът го прочете, маркира и си замина, без да иска каквито и да било обяснения от мен. И до ден днешен си пазя билета. Нямам идея какво е написано, но изпитвам огромна благодарност към човека, който ми помогна. Мислех си какво ли би било, ако попаднех на контрольор в български влак с нередовен билет.

В български влак е ясно какво може да стане,но аз мога да ви разкажа за холандски.Бях се качил на по-ранен влак от Амстердам за Хановер който беше абсолютно идентичен с този с който трябваше да пътувам и контрольора беше безкомпромисен - трябва да сляза и да си изчакам влака (след час или два).Влака беше почти празен,тъй че нямаше шанс да остана прав.Когато наближи следващата гара той дойде да ми напомни че трябва да сляза.Но не съжалявам,така се разходих в дъжда в още един град.

Редактирано 28 октомври, 2014 от traveler

[iMari]

Много такива случаи имам.В момента се сещам за няколко:

 

Във Валенсия питам на английски случайна жена на спирката,как да стигна до еди-къдеси.Тя не знае английски и звъни на дъщеря си(която знае),за да ме упъти правилно.Ей такива готини хора са валенсианци!

 

В Истанбул сме с майка ми.В района на университета спирам млада жена,питайки я близо ли е адреса на който беше хотела ни,че нещо не можем да се ориентираме.Тя не беше сигурна,но ни посочи в коя посока да вървим.След като разбра обаче,че майка ми има проблем с  краката ,каза да я изчакаме за момент.Влезе в университета и след малко се върна.Измина с нас, може би две пресечки,спря такси, което пита за посоката,за да не се налага майка ми да върви излишно.Оказа се,че тя е университетски преподавател,който закъснява за лекция,но това не и попречи да  ни помогне.Много лъчезарен човек!Няма как да забравя помоща и.

 

Това лято в Копенхаген - мъж специално спря колелото си до нас ,за да ми обърне внимание, че някак много безгрижно съм сложила раничката си отпред в коша на моето колело. В района ставали кражби и  крадеца лесно можел да се  шмугне в тълпата.Показа ми как да омотая презрамките на раницата около кормилото за по сигурно.

[Zaro]

Моите такива спомени са свързани с първото пътуване със сина ми, когато той беше на 2 години. 

Полетите бяха София - Мадрид Мадрид - Малага, а после Севиля - Барселона, Барселона - Мадрид и Мадрид - София. 

 

Нещата тръгнаха зле още от София, когато полетът закъсня с около час, което застрашаваше връзката с Малага. Поне така си мислех тогава, щото се оказа, че на ден имаше по няколко полета. Както и да е, пристигнахме в Мадрид, и бегом към втория полет, уви, без багаж. Качихме се в самолета буквално в последния момент, и то с голям зор, защото синът ми се беше уплашил много от шума на самолета. С качването установихме, че има 4-5 свободни места през 5 реда. В момента в който ни видяха с малко дете, около 10-15 човека веднага скочиха, за да ни освободят място на тримата заедно, а една от стюардесите прекара целия полет до нас, да помага ако се наложи.

 

Следващите дни навсякъде се радвахме на голяма почит - хората се закачаха с малкия, черпеха го, даваха ни предимство къде ли не. Когато бяхме във Фуенхирола, попитахме един човек къде е зоопаркът. Той криво-ляво ни насочи, но понеже видя, че не му бяха много убедителни указанията, просто ни заведе. За по-сигурно. 

 

При посещението на Алхамбра закъсняхме с около 2 часа от часа, определен на двореца на Насридите. Моя милост се оправда с "нали знаете как е с малко дете". Служителката на пропуска естествено, че ни пусна веднага, а в този момент малкият се буквално преби като куче. Жената се притесни, тръгна да вика лекар. Дребният забрави след една минута, а ние се възползвахме от придобивката.

 

При пристигането си в Севиля трябваше да върна колата под наем. Потеглих, но нещо се омотах из пресечките. На един светофар свирнах на един човек на скутерче,той дойде, разбра какво искам и ... ме заведе. 

 

Тези няколко дни в Испания ми се отразиха много благоприятно да си сверя часовника къде сме ние. Макар да имам само около 1000 км там, манталитетът на  шофиране ми се видя на много високо ниво. Дори само приближаването на количката към улицата значеше за шофьорите нещо много повече от червен светофар.