Обръщате ли внимание на злобни коментари?

[tsvetinka]

След последното ми пътуване вече цяла седмица ме преследват злостни и язвителни коментари от колеги. Повечето са насочени към финансовата страна на нещата, както предполагам се досещате. В началото не обърнах голямо значение, като си мислих, че са случайно казани думи. И сега се чудя аз ли съм една голяма бяла птица, за дето се подадох, или вече да не споделям за бъдещи планове, за да избегна подобни ситуации?

 

Вие били ли сте обект на подобни коментари? Споделяте ли с близки/познати/колеги за планувани пътувания? Как реагират те?

[AlexandraKo]

О, дааа, хич не се притеснявай Лоши и завистливи хора - колкото искаш. Просто не споделяй много-много, за да нямаш неприятни емоции, които да ти помрачават удоволствието от пътуването. И на мен веднъж една дама ми рече с огромно злоба, че и на нея и се пътувало, ама нямала възможност. На което аз кротичко отговорих, че съм си го изработила. Ама ми стана криво. Особено сега, в тази криза хората се озлобиха и докато си планирам пътуванията си говоря за тях само с тези, с които ще пътувам. А като се върна, казвам къде съм била само на тези, дето знам, че ще се радват, като им разказвам и показвам снимки. Недей си разваля настроението, подминавай, все едно не е за теб. Просто няма смисъл - не можеш нито да затвориш нечия уста, нито да им забраниш да те коментират. Можеш да стоиш над тези неща, като не им обръщаш никакво внимание. Гуш от мен! Ето ти го мястото, дето да си споделяш - магеланците са други хора. ;)

[maialearrosto]

Едно от най-естествените неша на тоз грешен свят е завистта, която особено се проявява при пътуването на другите.

 

Когато напуснеш служебната си кочина, другите прасета волно и недоволно започват да грухтят и коментират, което е съвсем нормално и разбираемо.

 

Знаем за Елин-Пелиновия гений на завистта, но това не е само български патент, а общочовешки - единствената разлика е кой как проявява своята завист. Ние, българите, най-често с брадвата, други народи - префинено, с усмивка, отрова и многовековни традиции...

 

Та в духа на Атанас-Далчевата мисъл "Искаш ли да не завиждаш, създавай", бих казал сходната: "Искаш ли да не завиждаш, пътувай"...

 

Цените доста паднаха, струва ми се...

[Тони]

А, ако обръщах то трябваше да съм паднала възнак. Изобщо не ми дреме. Ама честно. Имам познати, които дават по 2-3 хиляди за десетдневна почивка ол инклузив. Аз с тия пари ще отида дето се вика за месец в Азия.

Така че- да си говорят, изобщо не може да ме трогне това.

Иначе редовно чувам- ей, находи се!- със сещате се какъв тон!!! :)

Редактирано 31 октомври, 2014 от Тони

[Георги Матеев]

Моят опит показва, че повечето хора завиждат, а злобничките подмятания са нещо сравнително често. Не знам дали е нормално или не, но със сигурност е факт.

 

Игнорирам всичко това напълно, честно казано ми е безразлично. Не оставям нещо негативно да ме докосне.

[Зани]

И аз съм чувала подмятания, но хич не се впрягам! В края на краищата всеки сам преценява за какво да харчи парите си - едни ги влагат във вещи, други за удоволствия...

[ElenaS]

Не обръщай внимание!!! Няма смисъл да си тровиш нервите със злобни подмятания! Хората няма да спрат да говорят....

Аз след последното подмятане от рода: "Май изкарваш много пари за да си позволяваш да обикаляш наляво и надясно....", просто се засмях и казах че това е едно от удоволствията на живота! Който не го разбира да си седи тук и да злобее....

Живей си живота .......

[VICTORY`]

Моите колеги и повечето ми приятели изобщо нямат представа колко пътувам.

Хората сме склонни да завиждаме, без да си даваме сметка какво е коствало дадено удоволствие на човека отсреща.

Аз от време на време чувам намеци, относно това по какъв критерии си избирам половинките, за да мога да си позволя определен начин на живот. А освен основната си работа, работя на още 3 места. И нямам половинка.... ама карай.

 

Простo.... щастието се споделя на опеделени порции и на определени хора. :D

[wilks]

Аз май съм един от малкото, на които не му завиждат. И колегите ми, и всичките ми приятели се скъсват да пътуват. А които не го правят не е защото не могат, а защото не им е интересно. Не е това тяхното забавление. Не съм чул някой директно, или зад гърба ми да е злобял или завиждал. Напротив, като се върна ме питат само "Къде беше последно?", и веднага след това "Кое е следващото, и какво интересно ще има там?" Даже се е случвало някой само от приказките ми да поиска да дойде следващия път с мен.

Само майка ми мрънка, но то нейното не е от завист. Просто явно не приличам на нея по отношение на желанието за пътуване. А леля ми (сестра й), като се чуем ме разпитва подробно къде какво, и постоянно пита на кое ново място съм бил. И тя е леко вманиачена. И я вербувам тайно да убеди майка ми, че пътуването е сладко удоволствие, а не мъчение някакво, което само тормози и затруднява сина й. 

[Яничка]

Опитът до сега ме научи, че НЕ трябва да се споделя с колеги за пътуванията. Не само завиждат и злобеят, но и могат да навредят. Освен това има хора, както някой по-горе беше писал, които дават луди пари за all inclusive почивки по морето или в СПА хотели в България и през ум не им минава, че за тези пари могат да видят уникални места и да се запознаят с чужда култура, която я няма по нашите земи.

Въпрос на мислене, въображение и до някъде смелост е (защото забелязах, че някои хора нямат смелост да ходят по непознати за тях места и смятат другите за "екстремисти", ако пътуват 12-13 часа със самолет) е да пътуваш в чужбина и да разширяваш кръгозора си.

[tsvetinka]

Благодаря ви за милите думи

 

Опитът до сега ме научи, че НЕ трябва да се споделя с колеги за пътуванията.

Вероятно и аз занапред така ще процедирам. Пак казвам, че до сега не съм се подавала на такава емоция, вероятно сега са били в "подходящият" момент.

Всичко е въпрос на приоритети, преди всичко

[woman_in_white]

Завистта е нещо човешко. За съжаление е навсякъде около нас. И както е казал Готфрид Вилхелм Лайбниц:

Завистта е безпокойство (неудовлетворение) на душата, произтичашо от това, че желано от нас благо притежава друг човек, който не считаме за по-достоен от нас да го има.

Преди повече споделях... и с колеги, и с приятели. По принцип съм емоционална натура и не мога да не споделя и скрия вълненията от поредното пътуване. Винаги им нося и подаръчета и им разказвам за местата, които съм посетила и дори показвам снимки (някои ме слушат с интерес и се радват, но не всички... за съжаление). Водила съм мои приятели и колеги на организирани от мен екскурзии (сега само чакат да кажа на къде ще тръгна, за да се включат    ), на други съм помагала да организират свои...

Но напоследък се усещам, че съм по-пестелива на изказвания къде и кога ще ходя... може би така е по-добре (за съжаление).

[Mary]

Изключително много биха ме натъжили такива коментари, но хубавото е, че не чувам с ушите си такива.

[гост]

Вие били ли сте обект на подобни коментари? Споделяте ли с близки/познати/колеги за планувани пътувания? Как реагират те?

Били сме обект на подобни коментари и затова с никого не споделяме.

 

Даже сме научили и малкия, като го питат, да отговаря уклончиво. Питал го един съсед, къде сме ходили, а той гордо заявил: "Във Варна!" без да е стъпвал някога в града. Среща ни след ден-два комшията и от далече вика: "Абе, к'во прайте във Варна посред зима, бе?" А ние с мъжа ми се споглеждаме и в един глас: "К'ва Варна, бе, човек?" "Ми, питам малкия онзи ден, къде се губите, а той ми вика "във Варна"...

 

И сега като го питат къде е ходил, той вече отговаря: К'во ме питаш? Нали знаеш: във Варна!"

[stanimir]

Хората няма да спрат да говорят....

Аз след последното подмятане от рода: "Май изкарваш много пари за да си позволяваш да обикаляш наляво и надясно....", 

 

 

Аз съм долавял странни погледи дори в очите на добри познати. Мен пък не ме вълнува , че  сменили дограмата , купили извит телевизор и т.н.

Като намекнат за пари се случва да кажа  "няма пълно щастие - да изкарваш пари и да няма време да ги харчиш"  , "пари колкото искаш ама не ми се работи толкова" 

Много от тях изкарват повече от мен , но нямат сърце за тия неща.

Парите са хубаво нещо , но ако не ги споделяш и ползваш за любимите неща в живота няма полза от тях.

Не можаха да спасят Стив Джобс , та аз ли да им ставам роб ?

[stanimir]

Аз дълго време споделях само с най-близките , но напоследък го давам нагло дори с клиенти и познати.

'Нямаше ви доста време ... ? ,  " А , да - бях известно време в Япония и десетина дни плаж на Филипините , но в  Тайланд ми е  някак си по-готино "

 

Някой гледат завистливо , но по тяхната объркана мисловна скала това всъщност те издига в очите им и се убедих , че колкото по-лъскаво го даваш толкова са по-склонни да плащат в повече.

Явно мислят , че щом съм стигнал дотам държа старата си дограма единствено от ексцентричност 

Редактирано 31 октомври, 2014 от stenk

[tsvetinka]

 

woman_in_white, всяка една дума, която си написала се отнася на 100% за мен   Много обичам някой да разказва за свои преживявания и пътувания, както и аз да споделям за свои такива. Винаги помагам с каквото мога.

 

Но има и хора, които с лека ръка помрачават всеки един хубав момент. Със сирурност ще ги държа далеч и в невидение вече

 

[Костов]

Защо да им обръщам внимание? Нека говорят, нека завиждат. Да пътуват и те. Ама не пътуват. Даже не си и мечтаят да пътуват.

Въобще заслужава ли си да ги коментираме?

[Гост]

След последното ми пътуване вече цяла седмица ме преследват злостни и язвителни коментари от колеги. Повечето са насочени към финансовата страна на нещата, както предполагам се досещате. В началото не обърнах голямо значение, като си мислих, че са случайно казани думи. И сега се чудя аз ли съм една голяма бяла птица, за дето се подадох, или вече да не споделям за бъдещи планове, за да избегна подобни ситуации?

 

Вие били ли сте обект на подобни коментари? Споделяте ли с близки/познати/колеги за планувани пътувания? Как реагират те?

 

Не търпя такива хора в обкръжението си. Споделям много с приятелите си, в огромната част винаги предварително. Нямам никакви скрупули за суеверия. Споделянето просто страшно ме зарежда, дава ми яко кислород. 

 

Не споделям мрънкане, противник съм на опяването и мърморенето. Ако имам проблеми - а аз имам, щото съм обикновен човек, си ги решавам сама и мълчешком. Хубавото обаче споделям на много висок глас. И вдъхновявам много хора. И тук следва едно Но...

 

Приятелите ми са филтрирани, а споделянето е от дистанция. Ако помириша дори нечистоплътност, режа веднага. Не правя компромиси. Смятам, че ми се радват приятелите, наистина. Може би има лека завист, но не съм я усетила. У тези, които съм - черта. Работната атмосфера, обаче, не е българска. Няма с какво да ги впечатля. Хората са обиколили света. Ежедневно се пътува по работа къде ли, ама къде ли не. И там ми се кефят. Ако обаче бях в работна атмосфера в България, не бих споделяла най-вероятно. Случвало ми се е тук българи наистина да ми завиждат - и го усещам, макар че нещо ми се губи смисъла от това чувство. Затова споделям с тези хора, които ги интересувам. Иначе не виждам смисъл да досаждам и да хабя ценна емоционална енергия

[tonica]

Колеги: За мен би било голям дискомфорт да крия продължителни пътувания от хора, с които прекарвам повече от 8-9 часа дневно. Нали излизам в отпуск, трябва да кажа нещо преди и след него. Нали ще ме попитат поне от любезност. Трябва или да мълча като темерут или да лъжа постоянно.  Ааа, това не е за мен.

 

Колегите са наясно с приоритетите ми -  то си личи, ако даваш ½ семеен доход за пътуване – всеки вижда, че не си позволяваш мноооого други неща – за какво да завиждат.

 

Знаят кога и къде пътувам, свидетели са на предварителната организация: билети, резервации, покупки,  дори помагат, напр. със 100 мг опаковки козметика, забавни филми за дългите полети и пр. След връщането задължително ми искат "доклад" със снимки.

 

Приятели: Преди пътуването всеки помага с инфо, линкове, личен опит. Лично аз съм препращала на приятели полезна информация от този форум. След пътуване с нетърпение си ходим взаимно на „пресконференции”. Ако няма с кого да споделиш преживяванията си, значи нямаш приятели. Общуване само с битова информация (децата, работата, готвенето) за мен не е в категорията „приятелство”.

 

Съседи: Скоро заминахме набързо за 10-тина дни в Германия и съседката не разбрала. Връщам се и тя ми докладва: „Забелязах, че ви няма, чистачката оставила изтривалката подпряна на стената, свалих я пред вратата, да не личи, че ви няма – да не привлича крадци, докато сте в чужбина. Сега разкажи, как прекарахте.”

 

Според мен, реакцията на другите не е обусловена от твоите пътувания, а от личните им характери. Има си отворени хора, на които им е интересно, как живеят на други места, има и враждебни към всеки различен и всичко непознато. Всеки пътувал и видял, когато е споделял впечатления, се е сбъсквал с пренебрежителни реплики на хора, с еснафски манталитет. Но то с такива хора и за книга, филм или театър не можеш да говориш. Хора всякакви, нали точно пътешествениците знаят, че светът е шарен .

[Zaro]

Аз не бих го нарекъл завист, а просто неразбиране, тотално разминаване на приоритетите. Такива хора често си избират професии в областта на точните науки. Около мен има доста инженери и съм се убедил, че масата от тези хора нямат грам въображение. За тях е по-важно плочките да са както трябва, душ-кабината да не тече, всичко да е все едно ще се издава акт 16 на всяко нещо вкъщи. И като кажа,че ще пътувам някъде, нерядко ми задават въпроса "защо?". 

 

За такова хора пътуването е загуба на време. Ама за какво ти е да пътуваш, като можеш да смениш плочките в банята например. Или дограмата. Интересно, че за някои от тях проявата на въображение в работата е задължителна. Обаче в свободното време се забелязва неговата липса. 

 

Имам един познат, инженер естествено, който се доказва и изпитва удоволствие само с ядене и пиене. Бяхме преди години компания в Прага, а коментарът му беше, че "не бил особено впечатлен от града". Иначе преди месец си смени дограмата, за втори път през последните 3 години. 

 

Какви 12-13 часа със самолет, те не знаят какво има на 20 км от мястото, където живеят.

 

Да ме пита човек като съм такъв раздрънкан филолог, де ги намерих тия инженери около мен ...

[Гост]

Аз не бих го нарекъл завист, а просто неразбиране, тотално разминаване на приоритетите. Такива хора често си избират професии в областта на точните науки. Около мен има доста инженери и съм се убедил, че масата от тези хора нямат грам въображение. За тях е по-важно плочките да са както трябва, душ-кабината да не тече, всичко да е все едно ще се издава акт 16 на всяко нещо вкъщи. И като кажа,че ще пътувам някъде, нерядко ми задават въпроса "защо?". 

 

За такова хора пътуването е загуба на време. Ама за какво ти е да пътуваш, като можеш да смениш плочките в банята например. Или дограмата. Интересно, че за някои от тях проявата на въображение в работата е задължителна. Обаче в свободното време се забелязва неговата липса. 

 

Имам един познат, инженер естествено, който се доказва и изпитва удоволствие само с ядене и пиене. Бяхме преди години компания в Прага, а коментарът му беше, че "не бил особено впечатлен от града". Иначе преди месец си смени дограмата, за втори път през последните 3 години. 

 

Какви 12-13 часа със самолет, те не знаят какво има на 20 км от мястото, където живеят.

 

Да ме пита човек като съм такъв раздрънкан филолог, де ги намерих тия инженери около мен ...

 

Жива да не бях... Ми и аз съм инженер... хахахахахахахахахахаххахахахахахахахаххахааххаха

[Пантелей пътник]

Изобщо да не ти пука от такива коментари. Аз на колеги казвам къде съм ходила,чак като се върна. Приятелите ни пък знаят преди това още. Имало е изказвания-да. И? Да пътуват и те и между другото,повечето могат,поне европейските дестинации айде,ама или все реват,че нямат пари,което не е баш така,или харчат за други неща....Приоритети,това е.

[jennie]

На мен този феномен със завистта ми е странен само от гледна точка на това, че аз самата безкрайно обичам да слушам за пътувания. Когато някой колега е бил някъде и се върне, аз съм първият човек, който отива там и започва да разпитва за всичко в подробности. Забелязвам, че на малко хора им е интересно аз да разказвам по подобен начин и затова не настоявам, въпреки че би ми било приятно да споделя.

 

След велосипедното ни пътуване с моя мъж през лятото в Германия и Дания чух поне от 100 човека единствено (1) "Вие сте луди!", (2) "Това не бих го направил никога!" и (3) "Откъде имате пари за такова нещо?"... Какво да им обясняваш на такива хора, хич не ми е ясно.

[гост]

Проблемът изобщо не е в пътуванията - ако не са пътуванията, ще е колата, или жената, или децата, или къщата, все ще намерят за какво да злобеят, защото животът им е скучеееееен до безобразие!  

 

Манталитетът да гледаш в канчето на другия напоследък се е вградил в 90% от населението. Твърдо не споделям с никого, без да се налага да лъжа, отрязвам любопитството веднага и понякога доста грубо!