Прескочи до съдържание

Обръщате ли внимание на злобни коментари?


Препоръчани мнения

Нека всички знаят,че отивам на пътешествие и да завиждат и злобеят.Никога,човек интересуващ се само от материалното не може да ме разбере,а и дори да се опитам да му обясня,след втората дума става mision impossible.Няма как да бъде разчупен материалният им свят-златният пръстен,новият телефон и маркови дрехи с които да излизаt по барове и заведения са много по-важни.

 

 

......че аз самата безкрайно обичам да слушам за пътувания. Когато някой колега е бил някъде и се върне, аз съм първият човек, който отива там и започва да разпитва за всичко в подробности. 

 

Какво да им обясняваш на такива хора, хич не ми е ясно.

 

Искам да ви разкажа една случка станала с мой познат. Човекът е доктор с мечта да посети Япония.Та бачка си моя човек всеки ден с мисълта за далечна Япония,дава извънредни дежурства на които не пие кафе и не пуши цигари.Като се прибере в къщи си гледа старият телевизор и си яде сготвена храна.След две години мечтата му е на път да се сбъдне(събрал е голяма сума пари) предприемайки 20 дневно пътуване до страната на "Изгряващото Слънце".Отива и си прикарва отлично.Връща се на работа и сестрите и колегите от смяната му го питат........Какво си купи от Япония?.....няма как изкара?,какво видя?,разкажи за пътешествието,за кухнята,за живота там,а само един въпрос......Какво си купи?

Той без грам изненада от въпроса им отговаря по следният начин;

 

-Това,което си купих е тука-показвайки сърцето и тука-показвайки главата си и то не може да се купи,а иначе материално не съм си купил нищо.

-Отиди чак до Япония и нищо не си купи?

 

Край на разговора.Материален свят с материални хора!!! Нека се пукат от завист!!!

Редактирано от krasen_denev
  • Харесвам 10
Връзка към коментар

Аз обръщам внимание на злобни коментари - това е един от признаците, по който оценявам хората.

Но... признавам, и аз съм правила такива.  :blush:

Моя позната ходи до Венеция и много държеше да ми покаже снимки. Първа снимка - тя в едър план, втора - тя в среден план, трета - пак в едър.. И така 500-600 снимки, само тоалетите бяха различни. И аз питам - А къде е Венеция? В интерес на истината, не бях права - имаше и снимка с гълъбите  :)

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Никога не споделям предварително планове за предстоящо пътуване. Аз тук не споделям за всичките си пътувания, че в ежедневието ли. Това ми е навик от много години насам. Не споделям, не защото се опасявам от завист или злобни коментари. Не споделям, защото не желая да наранявам околните и да ги карам да се чувстват нещастни. В трудни времена живеем. Вярно е, че всеки определя сам за себе си своите приоритети и начин на разпределяне на финансовите средства. И въпреки това не желая да виждам в очите на някой около мен тъга, породена от това, че аз съм похарчил 5 000 лева за една седмица за "някакво" пътуване, а той работи еди-колко си време, за да спечели тези пари. Още по-далеч съм от влизане в безсмислени полемики колко струва моят труд и колко струва труда на произволно избран от обкръжението ми. Близки и приятели обикновено научават за пътуванията ни от социалните мрежи. Дори най-близките ни роднини биват уведомявани малко преди заминаване. Досега никой не ми се е разсърдил затова, че не съм му споделил плановете си за бъдещо пътуване. За мен това обяснява всичко...

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Не знам дали е завист, от някои можеби-да, но и нас никой не ни разбира, дори родителите ми. Вечния им отговор е, пак ли излишни пари ще харчите. На работа-не мога да скрия, защото пускам рапорт 1 месец предварително, че ще напускам страната, а много бих искала да мога. Коментари всякакви, повечето недобри, опитвам се да не им обръщам внимание, но на съпруга ми му се наложи да си смени работното място заради пътуванията.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

И въпреки това не желая да виждам в очите на някой около мен тъга, породена от това, че аз съм похарчил 5 000 лева за една седмица за "някакво" пътуване, а той работи еди-колко си време, за да спечели тези пари. 

 

А , то и аз щадя моите , но виждам повечето дори да имаха пари не биха ги дали за нещо такова. В крайна сметка всеки знае къде е училището за прависти , икономисти , доктори , инженери , архитекти и т.н.

Други пък с талант - музиканти , художници , футболисти и всякакви спортисти ...

Хората сме различни.

Още повече , че аз също не бера пари по дърветата.

Редактирано от stenk
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Малко се слага знак за равенство между завист и злоба до сега в темата. Ако знаете колко ви завиждам на някои от вас, особено като се има предвид каква суша ме е налегнала тая година и седя само гледам снимки, чета разкази и подсмърчам. Ама не мисля, че съм злобен, кой знае, ако бях злобен сигурно все някоя клетва щеше да го е догонила някой или изненадващ бан, само защото му завиждам за някое пътешествие :)

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Аз дълго време споделях само с най-близките , но напоследък го давам нагло дори с клиенти и познати.

'Нямаше ви доста време ... ? ,  " А , да - бях известно време в Япония и десетина дни плаж на Филипините , но в  Тайланд ми е  някак си по-готино "

 

Някой гледат завистливо , но по тяхната объркана мисловна скала това всъщност те издига в очите им и се убедих , че колкото по-лъскаво го даваш толкова са по-склонни да плащат в повече.

Явно мислят , че щом съм стигнал дотам държа старата си дограма единствено от ексцентричност  :lol:

 

Нали знаеш... по дрехите посрещат :)

Връзка към коментар

Стенк, това дограмата по вашия край е със статут на "Бентли"... :lol:

 

Така е думата ... айде да кажа - не съм сменил Туарега с новия модел , та да съм актуален за средната класа на национално ниво  :lol:

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Георги е прав за разликата между завистта и злобата :)  И аз завиждам благородно на всички пътуващи. Така се надъхвам и избирам дестинации. Аз говоря за пътувания с хора, които също пътуват. Имам познати, с които като се видим с часове си разказваме. Друго нищо не ни свързва. Пред други въобще не отварям дума. Както и по- нагоре се каза различни приоритети. Такива приказки трябва да минават покрай ушите и да си знаеш кръга на споделяне. Свиркай си!

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Така е думата ... айде да кажа - не съм сменил Туарега с новия модел , та да съм актуален за средната класа на национално ниво  :lol:

Туарега и Кайена са само, ако имаш крави, да газиш в ла*ната.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Като чета постовете, установявам, че имам мнтого голям късмет. Голяма част от моите приятели и колеги пътуват много и винаги си разменяме иноформация, идеи. Тези, които не пътуват, просто не обичат, но слушат с удоволствие разкази. Много е приятно да си заобиколен със сродни души. 

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Нямам никакъв проблем с колегите, винаги много се радват когато пътувам и после разпитват да им разказвам и да им показвам снимки. Е, трябва да уточня, че сме много малък екип от 5-6 човека и бачкаме заедно от близо сто години ;-) .

Обикновено им нося и по някое съвсем символично подаръче за всеки :) .

Роднините също много се радват и даже ми се сърдят, че обикновено много се размотавам с показването на  снимките, понеже не обичам да изсипвам всичко което съм нащракал, тъй като снимам много и после има нужда да се отстрани талаша и повтарящите се, или неполучили се снимки, или неща, които знам, че са интересни само за мен, а не за по-широка публика.

Повечето ми приятели също много пътуват и се събираме да си гледаме снимки, да си разказваме и да си обменяме идеи за пътешествия, както и съвети за определени дестинации с препоръки за места за настаняване, храна или не толкова популярни забележителности.
Също така, когато съм бил на пътуване с приятели, които не снимат много и поради това нямат много собствени снимки, обикновено след пътуването правя за всеки по един диск с подбрани снимки за спомен, ако имам време си играя да правя и кутийки за дисковете с обложки ;)

Доста от съучениците ми пък така или иначе живеят в чужбина, а и също много пътуват.

Освен това последните години вече много хора често пътуват и служебно.

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 3
Връзка към коментар

И аз не съм чувала нищо директно, но съм сигурна, че има коментари или лоши мисли зад гърба ми от познати и колеги. Обаче не ми пука въобще. Преди споделях много повече, сега вече не, особено с колегите ми. Въпреки че тук  хората пътуват много и често, пак ще се намери някой завистливец сигурна съм. Имам една колежка индийка – последните две години забелязах, че като се върна от пътуване и първите два дни след пътуването, тя не е на работа. Явно не иска да слуша да ме питат и да обяснявам как съм изкарала.

 

Определено споделям само с по-близки познати или с хора, които знам че също обичат да пътуват.

Наистина хората имат различни приоритети като си харчат парите – някои предпочитат да си купуват скъпи дрехи, чанти или вещи. Аз съм на принципа, че скъпата чанта ще ме зарадва за малко и след 1-2 години ще я забутам в гардероба, и повече няма да я погледна, докато пътуването е изживяване, което цял живот се помни.

 

Познавам и хора, които не пътуват въобще, защото не искат да пътуват евтино, а да харчат много като пътуват. След като не могат да си го позволят, просто не го правят.

 

И аз като Дюк пред някои дори и близки приятели не говоря за пътуванията ни, освен ако не ме попитат директно. Те не пътуват и не искам да ги карам да се чувстват зле.

Редактирано от Травеолани
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Колкото и да не харесвам Чърчил, има един точен лаф във връзка с темата:

 

 

"Никога няма да изминеш своя път до края, ако се спираш да хвърлиш камък по всяко лаещо куче."

  • Харесвам 16
Връзка към коментар

След последното ми пътуване вече цяла седмица ме преследват злостни и язвителни коментари от колеги. Повечето са насочени към финансовата страна на нещата, както предполагам се досещате. В началото не обърнах голямо значение, като си мислих, че са случайно казани думи. И сега се чудя аз ли съм една голяма бяла птица, за дето се подадох, или вече да не споделям за бъдещи планове, за да избегна подобни ситуации?

 

Вие били ли сте обект на подобни коментари? Споделяте ли с близки/познати/колеги за планувани пътувания? Как реагират те?

 

Има такова нещо. След едно мое двудневно пътешествие до Македония после седмици наред колегите ме гледаха особено и си шушукаха зад гърба ми. Както би се изразил Генади, усетих, че съм се превърнал в обект на неимоверна завист. В крайна сметка установих, че панталонът ми е скъсан отзад.

Шегата настрана. Колеги не са ме одумвали. Може би защото нямам колеги :) А приятелите ми са добри хора.

Шегата настрана :) Не, нямам спомен да за коментари или действия, свързани с моите пътувания, с негативна конотация.

 

 

 

Прасчо! Скоро да го скриеш тоя гол гъз, че...!!! Гиди гологъзнико!

 

 

 

Ей, ама ти се находи бе, жена! Сещаш се с какъв тон :D

 

Аз не бих го нарекъл завист, а просто неразбиране, тотално разминаване на приоритетите. Такива хора често си избират професии в областта на точните науки. Около мен има доста инженери и съм се убедил, че масата от тези хора нямат грам въображение. За тях е по-важно плочките да са както трябва, душ-кабината да не тече, всичко да е все едно ще се издава акт 16 на всяко нещо вкъщи. И като кажа,че ще пътувам някъде, нерядко ми задават въпроса "защо?". 

 

 

Имам един познат, инженер естествено, който се доказва и изпитва удоволствие само с ядене и пиене. Бяхме преди години компания в Прага, а коментарът му беше, че "не бил особено впечатлен от града". Иначе преди месец си смени дограмата, за втори път през последните 3 години. 

 

Какви 12-13 часа със самолет, те не знаят какво има на 20 км от мястото, където живеят.

 

Да ме пита човек като съм такъв раздрънкан филолог, де ги намерих тия инженери около мен ...

 

Заро, не с лошо за инженерите бе, човек! Първо, инженерите не се занимават нито с плочките, нито с душ-кабините :) Второ, за Акт 16... Аз съм инженер и това е единственият акт - даже бих казал Акт - при който изпитвам оргазъм :) Тренто (Тони, здравей!) - отговорно ти заявявам, че сред инженерите има мнозина с въображение и вкус към пътешествията. Четвърто... с това ядене и пиене ти изкара половин България инженери бе, човек! :)

 

Никога не споделям предварително планове за предстоящо пътуване. Аз тук не споделям за всичките си пътувания, че в ежедневието ли. 

 

Така е, другарю Дюк! Конспиративност преди всичко! Венсеремос и така нататък...

Впрочем когато пътувах аз също не говорех предварително за плановете си - от суеверие да не се провалят нещата :)

 

И изобщо: темата ми загатва, че мога да си основа форум www.kontramagelanci.com, в който хора от всякоя възраст, класа, пол, занятье... да съскат коментарите си относно вашите/нашите пътувания :) Но не. На лошотията не трябва да се дава трибуна.

Редактирано от captain_oveur
  • Харесвам 10
Връзка към коментар

Колкото и да не харесвам Чърчил, има един точен лаф във връзка с темата:

 

 

"Никога няма да изминеш своя път до края, ако се спираш да хвърлиш камък по всяко лаещо куче."

 

Колкото пъти видя прякора и аватара ти, толкова пъти мислено се пресягам към рафта с DVD-тата. Отдавна не съм си припомнял един от най-любимите си филми. Поздрави...

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Заро, не с лошо за инженерите бе, човек! Първо, инженерите не се занимават нито с плочките, нито с душ-кабините :) Второ, за Акт 16... Аз съм инженер и това е единственият акт - даже бих казал Акт - при който изпитвам оргазъм :) Тренто (Тони, здравей!) - отговорно ти заявявам, че сред инженерите има мнозина с въображение и вкус към пътешествията. Четвърто... с това ядене и пиене ти изкара половин България инженери бе, човек! :)

 

Е, повече от ясно е, че има изключения. Мисълта ми беше, че в общия случай при инженерите удоволствието има по-материални, веществени измерения, нещо, което можеш да пипнеш - тухла, бетон, плочка, и т.н.

 

За много хора, които за които удовлетворението има нематериални измерения, 1 + 1 е винаги повече от 2. Обаче за онези с материалните измерения 1+1 е максимум 2, при това много рядко, щото често има и липси, брак...  :lol:

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Е, повече от ясно е, че има изключения. Мисълта ми беше, че в общия случай при инженерите удоволствието има по-материални, веществени измерения, нещо, което можеш да пипнеш - тухла, бетон, плочка, и т.н.

Хич не си прав с обобщението за инДженерите ;) , но ще изместим темата в спор, който не е свързан с нея :)

(За протокола - не само че не съм инженер, но даже съществува богат епос за свадите между представителите на моята професия и тези на инженерните специалности :biggrin:  )

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 2
Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...

Айдеее, немой така за инженерите:) Че то и аз (поне по документи) съм:) 

А по темата- и мен ме измъчват този тип коментари. И както наскоро казах на мой познат "Въпрос на приоритет". Ами и аз не си сменям колата на 2 години, нито пък ходя по фризьори за по 100 лв... и подобни "важни" занимания. Но, установих едно- хората смятат, че това за което харчат парите си е ОБЩОЧОВЕШКО, а всичко останалото (в това число и пътуванията) са допълнение към техните регулярни харчове... И аз не мога да обясня, че тяхното хубаво не е моето хубаво и ще "профуквам" парите си по начин, който Аз намеря за добре. Не знам откъде, това желание за намеса (не казвам злоба, но натам върви), ама се опитвам да не обръщам внимание... Не успявам:(

 

ПП. Факт е, че едно време, това да пътуваш, беше свързано със средства, ама много средства, някак си "елитарно" беше. Та може от онова време да е останало внушението, че не всеки би могъл да си го позволи...

  • Харесвам 5
Връзка към коментар
  • 8 месеца по-късно ...

Има и друго, много хора от време оно благоговеят пред пътуването в чужбина и го смятат за нещо екстраординерно, непременно изключително скъпо, и не виждат смисъл да го правят. Без дори да са направили опит да се поинтересуват за цени, възможности и пр. Наскоро стана дума, че дъщеря ми е отишла в Дания на гости, и че билетът с Уиз струва по 20=40 лева в посока. Ами едни хора не ми повярваха. Но точно те са с нагласата, че където и да идеш, кафето трябва да е 50 стотинки, и всичко над тази цена е кощунство.

 

В този смисъл предпочитам да споделям с хора, които имат подобни интереси и оценяват плюсовете на това да пръснеш едни пари извън кварталния магазин или кварталната кръчма, но да заредиш сърцето и душата. А на местата, където няма как да не споделя, предпочитам да не изпадам в подробности, които биха се възприели като разхищение. Демек, кафето навсякъде е по 50 стотинки :lol: .

 

 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Факт е, че повечето хора не са склонни да дават пари за пътувания или поне така казват. Други и да имат, не ги интересува, трети си харесват града-държавата в която са и т.н.

Иначе за коментарите, аз като живял 10-на години в чужбина, мога да кажа, че и навън колеги и познати с подобни доходи, са се чудили и маели постоянно, как съм ходил толкова много, а те не можели никъде.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Колко пъти на хора навън съм показвал забележителностите под носа им.

В това отношение няма разделение на българи и чужденци. Насякъде има хора които не виждат / не искат да виждат по-далеч от носа си. 

Нека всеки се чуства както намери добре за себе се. Не всички са длъжни да обичат пътешествията. Хората имат и други хобита :)

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

При нас основният проблем е, че приятелите ни постоянно искат да идват с нас, а пък ние не ги искаме, защото сме сигурни, че само ще ни натоварят с присъствието си. Много малко са хората, с които общуваме, които биха издържали на нашите пътувания - на нас не ни пречи да преспим на летището, да пътуваме с автобус часове наред или да хапваме сред мизерия, заобиколени от местни. Та не знаем дали ни завиждат злобно, поне никой не го е показвал, ама всички явно досаждат :)

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Факт е, че повечето хора не са склонни да дават пари за пътувания или поне така казват. Други и да имат, не ги интересува, трети си харесват града-държавата в която са и т.н.

Иначе за коментарите, аз като живял 10-на години в чужбина, мога да кажа, че и навън колеги и познати с подобни доходи, са се чудили и маели постоянно, как съм ходил толкова много, а те не можели никъде.

 

 

Но пък са готови да купуват дрехи и обувки, така че години напред да не повторят тоалет. Но дрехите и обувките по не се виждат по същия начин. В крайна сметка, наистина всичко опира до приоритет.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.