stanimir Публикувано: 4 август, 2015 Сподели Публикувано: 4 август, 2015 Едното не излючва другото. Туй също има хора които не се лишават от разни битови неща , но пък и пътуването е в кръвта им. 5 Връзка към коментар
Тополска Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 Всичко си зависи от нас самите. Който обича и има нужда да споделя, го прави. В общия случай, такъв човек няма чуваемост за злобни коментари. Другият тип не харесва да споделя и в редките случаи, когато го прави, неизменно чува (или поне вижда) злоба. Та аз гледам да не си вървя срещу природата. Пък е и малко е трудно да убедиш някой някой, че си правил ремонт на банята, връщайки се от отпуска с тен през февруари. Мъжът ми е другия тип и постоянно измисля небивалици за околните. Гледам, че и той си е ок с неговия начин. 4 Връзка към коментар
violeta Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 При нас основният проблем е, че приятелите ни постоянно искат да идват с нас, а пък ние не ги искаме, защото сме сигурни, че само ще ни натоварят с присъствието си. Много малко са хората, с които общуваме, които биха издържали на нашите пътувания - на нас не ни пречи да преспим на летището, да пътуваме с автобус часове наред или да хапваме сред мизерия, заобиколени от местни. Мен ме дразни по-скоро това, че постоянно има някой, който иска да се присъедини единствено и само, защото ние сме си организирали пътуванията сами и излизали изгодно. Да сме ги вземели, защото не говорели езици и най-вече защото било "тънкана". И после се започва едно мрънкане - ама защо са тесни седалките в самолета; защо не съм на пътеката/прозореца... Неблагодарна работа... Все едно си им длъжен! Не си дават сметка какво коства организацията, проучванията, събирането предварително на информация. Как процедирате с такива хора, които като разберат, че отивате някъде (например Азия) и казват - може ли и ние да дойдем? 7 Връзка към коментар
Здравко Ангел Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 Мен ме дразни по-скоро това, че постоянно има някой, който иска да се присъедини единствено и само, защото ние сме си организирали пътуванията сами и излизали изгодно. Да сме ги вземели, защото не говорели езици и най-вече защото било "тънкана". И после се започва едно мрънкане - ама защо са тесни седалките в самолета; защо не съм на пътеката/прозореца... Неблагодарна работа... Все едно си им длъжен! Не си дават сметка какво коства организацията, проучванията, събирането предварително на информация. Как процедирате с такива хора, които като разберат, че отивате някъде (например Азия) и казват - може ли и ние да дойдем? Ние в последно време изобщо не съобщаваме къде отиваме, подготвяме си всичко, в деня на полета известяваме във фейсбук, че в близките седмици няма да ни има и чак като кацнем на съответното място вече става ясно къде сме. Така си спестяваме няколкоседмично мрънкане и чудене как да откажем. 3 Връзка към коментар
Alexander Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 Мен ме дразни по-скоро това, че постоянно има някой, който иска да се присъедини единствено и само, защото ние сме си организирали пътуванията сами и излизали изгодно. Да сме ги вземели, защото не говорели езици и най-вече защото било "тънкана". И после се започва едно мрънкане - ама защо са тесни седалките в самолета; защо не съм на пътеката/прозореца... Неблагодарна работа... Все едно си им длъжен! Не си дават сметка какво коства организацията, проучванията, събирането предварително на информация. Как процедирате с такива хора, които като разберат, че отивате някъде (например Азия) и казват - може ли и ние да дойдем? Много познато! С времето съм разбрал кои какви са и съм ги отсял. Реално съм склонен да ходя с 1 двойки за повече от 3-4 дни и още 1-2 двойки за по 2-3 дни, с другите става мъчение..Започват се постоянни претенции за всичко, които аз трябва да реша. Друг фактор е и склонността да се дават пари за определени неща докато са на разходка, има хора, които харчат много повече от мен, има и други, които харчат много по-малко. Трябва да се гледа и този фактор, когато той е по-близък, става още по-лесно 3 Връзка към коментар
Тони Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 Ами понякога казвам, че не е удобно. Готова съм да правя компромиси с всичко, ако става дума за 2-3 дни, но за пътуване над седмица- забрави. 1 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 Злобни коментари за щастие не съм срещал, но неразбиране от околните съм виждал много. Постоянно ме ръчкат защо не си сменя перфектно функциониращата ми кола В същото време не разбират от какъв зор отивам в другия край на света и то без всичко предварително да ми е организирано 1 Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 Мен ме дразни по-скоро това, че постоянно има някой, който иска да се присъедини единствено и само, защото ние сме си организирали пътуванията сами и излизали изгодно. Да сме ги вземели, защото не говорели езици и най-вече защото било "тънкана". И после се започва едно мрънкане - ама защо са тесни седалките в самолета; защо не съм на пътеката/прозореца... Неблагодарна работа... Все едно си им длъжен! Не си дават сметка какво коства организацията, проучванията, събирането предварително на информация. Как процедирате с такива хора, които като разберат, че отивате някъде (например Азия) и казват - може ли и ние да дойдем? Преди бях пускал цела тема за това "Хората с които пътуваме" или нещо подобно беше. Най-общо хора с които мисля , че няма да ми е комфортно просто им отказвам. 2 Връзка към коментар
Alexander Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 Злобни коментари за щастие не съм срещал, но неразбиране от околните съм виждал много. Постоянно ме ръчкат защо не си сменя перфектно функциониращата ми кола В същото време не разбират от какъв зор отивам в другия край на света и то без всичко предварително да ми е организирано Това за колата и аз го усетих скоро. За около 2 години имах две коли, като разликата в цената и годините между двете беше голяма, а разликата в стойността 4-5 пъти! Накрая реших да продам по-новата и скъпа кола и да си оставя старата, която я имам от доста време(функционираха безотказно и двете). Е това беше пълна лудост за много хора, направо ми се смееха откровено.Доста съм запален и по коли, не е да ми е безразлично какво карам, но годините и цената не са от особено значение, както за други. Между другото, испанците имат една приказка, "По-добре сам, отколкото с лоша компания" 2 Връзка към коментар
elenitta Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 На мен веднъж ми зададоха въпроса "Какво толкова печелиш като пътуваш?" Отговорът ми беше "Каквото и да отговоря, не мисля, че ще ме разбереш с оглед въпроса, който задаваш." 8 Връзка към коментар
Пожето Публикувано: 5 август, 2015 Сподели Публикувано: 5 август, 2015 Не съм чувала злобни коментари, повечето от колегите и приятелите ми също много обичат да пътуват и често споделяме мнения и обменяме опит. Тези, които не пътуват много, с интерес разпитват къде е било последното ми пътуване и какви са ми впечатленията от него. Родителите ми също много се радват за моите пътешествия. Скоро ми се случи някой да ме погледне учудено и да ме попита защо пък ще ходя в Исландия, което мен лично ме изненада, аз някак по дифолт приемам, че няма човек, който да не би искал да я посети 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега