Япония, ееех, Япония!

[AlexandraKo 116625]

Ставаме рано, с метрото ще отидем първо на станция Отемачи, за да видим градините на императорския дворец.

Отново случка в метрото. Прави сме, има едно свободно място, но някой е оставил празна бутилчица и някакви хартийки / това е единственият случай, когато видях нещо не на мястото си/. Идва един чичко, / изважда  от чантата си едно торбЕнце, събира всичко вътре, прибира го в чантата. Ние гледаме с интерес, смятайки, че си прави място, за да седне. После, извади  от джоба си  кърпичка, изчисти трохички и там, каквото беше останало. И вместо да се тръшне на очистеното място, с усмивка ни покани НАС да го използваме. Сещате ли се как гледаме в този момент? Човекът беше по- възрастен от всички нас Отсрамихме се с много поклони, благодарности и малък сувенир. И си представихме, как това се случва в софийското метро, например. Дали???

Както обикновено, в метрото е тихо, никой не говори по телефона / на всички публични места е забранено и се спазва стриктно/. В замяна на това, всички са хванали телефоните и нещо правят - гледат филми, слушат музика или просто чатят:

Слизаме тук, внимаваме къде е изходът за Императорския дворец - има едни големи табла, на които са обозначени изходите на метрото и кой къде води. Ние слизаме на станция Отемачи, може да се стигне до там и от гара Токио, но трябва да се походи пеш. Вече обясних, колко е важно в токийското метро да се внимава точно кой изход ни трябва. Като се слезе от влакчето, първо трябва да се намери тази информация - много лесно е и не се лута човек.Защото на някои станции са много на брой, а отделните изходи извеждат на места, понякога на километър едно от друго. В пътеводителя на Лоунли Планет, за всяко място пише на коя станция се слиза и през кой изход се излиза или влиза, за да стигнем до там. Аз ползвах основно информация за придвижването оттам.

Указателните табла изглеждат ето, така:

Ето го и изходът, от който излизаме. Трябва само да пресечем улицата и сме пред  на Императорския дворец. построен е върху останките на стария Едо-дворец, разпростира се на площ от над 7 кв.км и има защитна стена и ров с вода. Всъщност, това е един огромен и красив парк в самия център на Токио.Ние внлизаме през портата Ote-mon, за да отидем в East garden, градината Ninomaru  и останките на Едо-двореца - Honmaru. Някъде прочетох, че Ниномару означава първи кръг, Хонмару - втори. Така се аранжирани и градините. Запазена е основата на кулата на Едо-замъка. Когато е била построена е била най-високата кула в Япония, но твърде скоро след това е била разрушена и опожарена. Не е възстановявана, стоят само оглромните камъни от основата и. Много красиво върху тях растат дървета.

За посещение в самия дворец имахме дата, но по времето, когато бяхме в Киото. Имахме намерение да ползваме JR  паса и да дойдем. Преди това, обаче, бях записала такъв час за Императорския дворец в Киото. След посещението там, стана ясно, че не си струва да загубим един ден и за другия дворец. Нищо интересно нямаше, освен красива градина.

Така че, за тези, които се интересуват - моето мнение е, че е достатъчно да се видят градините на дворците.Няма смисъл от записване сума ти време предварително, ходенето под строй / не можеш да се отделяш от групата/ и явяването в определен час. Губене на време е. Ама това е лично мнение.

А градините наистина са хубави. Входът е безплатен, кой знае защо, раздават едни пластмасови номерца, които на излизане прибират обратно

Много хора бяха дошли на разходка и на пикник - седнали си на тревичката, хапват или просто пийват чай. Малки човеци от най-различни възрасти - пак , без от никъде да се чуе нито рев, нито мрънкане, нито родителски подвиквания и забележки. Еееех, тез японци - и дечицата едни такива усмихнати, възпитани, тихички  и кротички :unsure:

Моля, вижте ливадата - пак, без нито едно паднало листенце върху нея, без нито едно счупено клонче, за артефакти - да не говорим. Някак си, не ми иде да река " боклуци", такова нещо просто няма. Няма и няма - това е. И не зная, дали е видно от снимките, но хората са се събули и всички ходят боси. никой не ходи по тревата с обувки. Да не говорим, че виждайки и усещайки всичката тази изящност и хармония, в природата и в хората около мен, някак, от само себе си започнах да пренареждам много неща в съзнанието си.

А тази стена ми прилича една огроооомна ваза, с боднато цвете в нея:

И на всичките дървета, растения, освен, дето са строени, подредени и  пр. са и маркирани.

Ето и останките от кулата на замъка Едо:

Водната преграда:

Продължаваме да се любуваме на всичко, около нас:

Бамбукова горичка / тука много им се радват, че чак се гордеят с тях/..

Това е сградата на театъра, много красива, идеално се вписва в картинката, така мисля:

Ето и цветята в градината:

Връщаме номерцата на чичкото, подаряваме един сувенир от България, той умира от кеф, че си побъбрихме с него - ние-на английски, той-на японски и се разделихме с усмивка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 8 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

И аз мисля, че от Япония разочаровани няма....

Ру, подсети ме нещо

Кацаме с полет Сеул-Токио. Нали трябва да се попълнят едни бележки, дето се оставят една част в паспорта - другата те си я прибират на паспортния контрол. Попълнили сме ги още в самолета, Да де, ама някой пропуснал нещо, посрещнаха ни едни чичовци, наистина много възрастни,  държаха се ужасно - викове, крясъци, бутане и дърпане. :blink: Лелелеле, направо ме слисаха, зяпнах, къде са хрисимите японци, къде са културните японци, дет не говорели високо, не се блъскали и пр?

:blink: Това ни беше първото впечатление от Япония. Добре че си остана неприятно  само това, та избледня и не се запомни.

Редактирано 8 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Разходихме се из красивия парк на Императорския дворец, връщаме се в метрото, за да се придвижим до станция Шибуя.

Както вече казах, Токийското метро е сложно само на първо четене. На второ - почваш да се оправяш лесно. Ако се спазват няколко неща:

1. Да си имаш карта на метрото в джоба.

Според мен, ето , тази е най- лесна за ползване. Има я навсякъде, като се започне от хотела:

Еднодневният отворен билет, който си купуваме ние важи за линиите в дясната колонка. Придържаме се към пътуване с тях.

2. Във всеки влак спирките ги пише и на английски - редуват се - на японски и на английски.

3. Много да се внимава за изходите. Мрежата на метрото е втори град под земята с огромно количество улици, пресечки, магазини, ресторанти, кафенета и каквото се сети човек. Не че ще се загубиш, но се губи време, ако се обърка пътя.

Ето как изглежда:

4. Питаме за всичко, що не ни е ясно или го търсим. Толкова са любезни и загрижени хората, че  само за минутка да се спра и почна да гледам нещо в картата, веднага търчи някой на помощ. Знае, не знае английски, намира начин да те упъти, да ти помогне или просто те хваща за ръка и те води в правилната посока.

Като гледаме схемичката, ние трябва да се придвижим от Отемачи на Шибуя.

Пропуснах да спомена, че притежателите на JR Pass могат да пътуват безплатно с кръговата линия Яманоте, ето схемичка:

Това е червеният кръг, който свързва всички важни квартали в Токио. Един пълен кръг е около 60 минути, но не се свързва с други линии, както става при метрото. С паса по метрото с държавните - може, с другите се доплаща и ми се струва твърде сложно. Защото трябва да се внимава на коя компания е съответната линия, понякога до тук е една, натам - друга.

Ето схемичка, къде се пътува безплатно, при наличието на активиран JR  пас на руски:

http://openjapan.ru/note/116/472/

Поради тази причина ние ползвахме паса за извънградските пътувания, а в метрото си купувахме този билет:

http://www.tokyometro.jp/en/ticket/value/1day/

Струва 710 йени и важи за всички линии, без ограничения за смяна, брой пътувания и пр.

Тръгнали сме за станция Шибуя, за да видим Хачико. Не може да дойдеш в Токио и да не видиш Хачико . Това е каменната статуетка на кучето, което в продължение на 9 години след смъртта на стопанина си, всеки ден идвало на гарата, за да го чака . Историята е много трогателна, има и филм с Ричард Гиър.

Ето го и Хачико: / Хачико означавало /осмият"/. Такова име му дал професорът.

Около него е пълно с млади хора, тука вече си има и глъчка, и шумотевица.

Снимаме се с една госпожица за спомен:

Позаглеждаме този транспорт:

И тъй като никой не ни предлага да оставим  паметен отпечатък, продължаваме разходката:

Ще се пошматкаме из улиците, отиваме на Гинза, в очакване да мръкне, че да се запътим към Одайба. И тука, когато ходя  по улиците, искрено се забавлявам, колко интересен шарено-весел, сиво-тъжен или нервно-затърчан е светът около мен. Интересни са ми лицата на хората, какво изразяват, как са облечени, как се движат. Оказва се, че в ден неделя улицата Гинза е затворена за движение на коли. Турени са пейки и народът се разхожда, децата си играят или просто седят с приятели и си приказват. Много хубаво са го измислили.

Отправяме се към станция Шимбаши, от където тръгва влакчето за Одайба. Юрикамоме се кзава линията и се обслужва от компютърно-управлявани влакчета. Спазих  магеланския съвет и почаках, докато седна на първата седалка - все едно управлявам влака :) Благодаря, много беше хубав съветът, защото оттам гледката е чудесна. Особено вечер, всичко е красиво осветено. Одайба  е изкуствен остров, превърнат е в място за развлечения . Там се намира и футуристичната сграда на  телевизията Фуджи .

Разходихме се, погледахме виенското колело, което също е рейнбоу и си сменя цвета, разходихме се по моста, полюбувахме се на светлинките в токийския залив и града отсреща и го ударихме на ...пазар. ;) Ми то, само гледане и тичане не става, трябва си и терапия.

Навсякъде в пътеводителите пише, че Одайба е чудесно място за пазаруване. Наистина, има хубави магазини и цените като че ли са мааааалко но-ниски от в центъра. Какво имам предвид. Имам си една марка, която харесвам, казва се UniQlo. Японска е, в Европа имат на малко места магазини - за Лондон съм сигурна, че има. Иначе, из Азия има на много места. В Манила в МОЛ Азия, в Куала Лумпур, точно срещу МОЛ Pavilion и пр.

Обикновено магазините им са огромни, ама 14 етажа магазин насред Гинза, направо ме слиса :rolleyes:

Ето, тези са:

http://www.uniqlo.com/us/

В ей този МОЛ на Одайба също имаше такъв магазин.

Хит са якенцата и елеците ULD - Ultra Light Down с гъши пух.  Много са удобни, защото са леки, можеш да го смушиш навсякъде, а в същото време много топлят. Освен това, японците са изобретели една материя за   термо бельо " HEATTECH" . Изпитано - много е добро и като материя, и като отопление в студа И едното , и другото не са скъпи. Страхотни детски дрешки, но по-спортно ориентирани има / нали съм баба/, все влача. Всъщност, като се замислих, марката си е спортно-практично ориентирана. Няма никакви  фру-фру парцали.

Имат младежка марка, казва се GU, по-нисък клас, но гледах, че младежите много си купуват оттам.

И като отидат жените на пазар, нали знаете какво се случвааааааа

 

 

 

 

 

 

,

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 8 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Дните, определени за Токио приключиха. Утре ще пътуваме за Киото. Днес свършваме 3 важни неща.

1. Сменяме ваучерите на JR паса за самата карта. На гара Шинжуку си има офис на JR, става бързо, защото няма опашка. Получаваме картите, като ни обясняват, че преди първото пътуване трябва отново да минем през офиса, за да бъдат активирани и да започне ползването им.

2. Сваляме си багажа на рецепция, за да използваме услугата Travel Luggage - тоест - изпращане на багажа до място, където посочиш. Ние искаме багажът да бъде изпратен до хотела ни в Киото. Много ценна услуга е това, в Япония много се ползва, за голям куфар около 25 килограма платихме 10 долара. Бях прочела, че в Шинкансен-а не е удобно да се тътриш с големи куфари. И се оказа така - място за ръчен багаж има, не е невъзможно да си сложи човек и големия куфар пред краката / седалките са като самолетните, но с много повече място между тях /. Но далеч по- удобно си е да си изпратиш багажа, пък да си пътуваш спокойно. Тази услуга я препоръчвам горещо. А и по влаковете почти не видях хора с големи куфари.

3. Вземаме си запазени места за влака, който си избираме.

Вече казах, че с JR паса не можем да пътуваме с Шинкансен Нозоми . Можем да пътуваме с Шинкансен Хикари  Шинкансен Кодама и с всички останали влакове на държавната компания JR. Всеизвестно е, че билетите за пътуване с влак в Япония са скъпи. Плаща се отделно и за запазеното място. Например, пътуването от Токио до Киото в едната посока струва 140 долара. Тоест - едно пътуване до Киото и обратно покрива цената на JR пас. Така че, пасът е нещо, което се изплаща веднага и ако човек иска да обикаля, за да види повече неща, задължително трябва да си го купи. Направили са го японците, хем да си подкрепят държавната железница, хем да стимулират туристите-чужденци, които искат да опознаят Япония. Еееех, тези японци - нямат равни!

Вече сме на централна гара Токио, надписите по таблата се сменят - на японски и английски:

Ето и персонал по чистотата, погледнете само, как са облечени

Ето, това ни е влакът отвън:

И отвътре:

Ето го и кондукторът, не успях да го сваря неподвижен, за да го снимам качествено. Непрекъснато се кланя, благодари и усмихва на пътниците. Много приятна гледка и усещане - някой да ти благодари за това, че си му позволил да ти провери билета. :wacko: Отделно, дето на влизане и на излизане се обръща с лице към пътниците и отново им се покланя. Същото прави и девойката, която предлага храна и напитки.

Кацаме на гарата в Киото. Казвам "кацаме", щото пътуването е даже по- приятно, отколкото със самолет. пътуването е около 2,30 ч., влакът се движи с 300км/час, нали е Bulit

Хироши Хара е японски архитект от университета в Токио, проектирал тази футуристична сграда. Особен вид прозрачно стъкло върху странна, но в същото време и много красива метална рамка. По-скоро - плетеница от метал.

Ние видяхме още една страхотна негова идея, осъществена в зданието на Umeda Sky Building в Осака, но за това - по- нататък.

Да спомена, че в най- долния етаж на всички гари, обикновено има голям хранителен магазин. От където си купувахме храна - обикновено "бенто" - готовите кутийки с храна, които са наааааай-различни - има за всеки вкус. Много е хубаво и киселото мляко Мейджи / нали си е нашенско/, има в разни варианти с плодове. Много им е хубаво тяхното прясно мляко и студените чайове /не са подсладени/.

Ето как изглежда гарата в Киото:

Излизаме от гарата и насреща ни е ей, тази хубавица:

И вечер  е красива:

Толкова е красива, че колчем мина покрай нея, не се разминава без щракане

На гара Киото, като се излезе от гарата по големите стълби, насреща е офисът на фирма за хоп-он, хоп-оф автобусни обиколки на града.

Ето, тази използвахме ние, но не работи всеки ден, а само в събота и неделя. На нас неделя ни беше удобно, могат предварително да се купят билети - имам предвид от предния ден.

Всеки автобус си има стюардеса, която съобщава спирките, че да не се объркаш къде да слезеш. Имената на забележителностите са написани на големи табла, които показва преди съответната спирка. Много, много не си глезят туристите с обяснения. Въобще - този хоп-он, хоп-оф е много различен от тези, на които сме свикнали в Европа. Еднодневният билет за този струваше 21 долара и за един ден от сутринта до вечерта успяхме да разгледаме основните неща в Киото.

Освен това, абсолютно точно се спазва разписанието, така че, с правилно планиране, в един ден се вместваш.

Ето стюардесата:

Така, пристигнахме на гара Киото, осигурихме билети за следващата неделя за обиколката на града.

И тъй като сме без никакъв багаж, си вземаме такси до хотела. Пак предварително съм написала писмо до хотела да ме упътят как да стигнем до там. Винаги така правя, когато отиваме на непознато място.  Бяха ми обяснили, че трябва да сменим два влака и да походим после пеш. Бяха отбелязали, че най- удобно е с такси и струва около 10 долара.

Трима сме и тази цена ни харесва. Даже и с метрото или пък, с автобус - пак ще излезе толкова/малко повече/.

Хотелът е ето, този:

http://www.booking.com/hotel/jp/kyoto-royal-park.bg.html?aid=323176;label=kyoto-royal-park-WVb4wumswXnM37CvlGKsdwS12335673324%3Apl%3Ata%3Ap1%3Ap2%3Aac%3Aap1t1%3Aneg;sid=608d021f3af0af36a85b5ab505bf0ba0;dcid=1;ucfs=1;srfid=b823745146337b55877e6f1ffaf831f933386a7bX1;highlight_room=

Този посреща гостите, ама е малко страшен:

Рецепцията - всичко е скромно, миниатюрно, нищо, че е 4 зв:

Стаята също е малка. Противно на очакванията и като сравнение с тази в Токио, е доста по- малка. Цената е 150 долара на вечер за двойната стая. Единичната беше около 110.

Креватите са големи, удобни, има хладилник, хубав и безплатен интернет. Банята е още по- добре заредена откъм какво ли не. Има кът за сядане с масичка. Няма гардероб, само няколко закачалки в ниша до вратата и място само за един куфар. Като се има предвид, че ще се връщаме само за спане, разпределяме  някак си багажа.

Хотелът е на тази станция:

От тази станция тръгват влакчетата за Фушими Инари. От хотела се тръгва в посока реката, съвсем е близичко, минава се моста и станцията е от другата страна на моста.

Когато тръгвахме към Киото, някакъв тайфун се беше запътил натам. Май се разминахме някъде по пътя, защото в Киото ни посрещна кратък дъжд, последният също ден лекичко поваля за час и  през всичките дни времето беше топло и лятно.

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 10 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Като за първи ден, /пристигнали сме след обяд/, се запознаваме с района около хотела. Съвсем близо е  Камо-гава, /гава на японски е думичката за "река", на пешеходно разстояние е кварталът Гион и  храмът Ясака.

Реката е място за разходки и долу, покрай самата река и горе, където минаваме ние мвежду двата моста. Водата е прозрачно чиста, плуват си на воля разни риби, рибки, патици и патенца, младежи се разхождат, седят на групички и си приказват или са си направили малък пикник. За рибари, за шумно поведение или за някакви боклуци въобще не иде реч. Просто няма

Покрай реката има много японски вишни, сигурно е приказна картинка, когато цъфнат напролет. Иначе, всяко дърво има табелка с име и с номер, нещо като пронумеровано, прошнуровано и с печат отгоре ;)

Пресякохме реката до нашия хотел, после, завихме надясно покрай реката. Като стигнем до другия мост / не е хич далече/ и се обърнем с гръб към реката, виждаме част от квартала Гийон с главната улица Шиджо , и в дъното -  храма Ясака - джинджа / наричат го още и Гийон, по  името на квартала/.Всъщност, точно този участък, между Ясака и реката Камо е пълен с магазини, кафенета и заведения, където "гейко" и "майко" / така наричат гейшите тук/ ,обслужват гостите.

До там минаваме по улицата, която наистина е много оживена, много колоритна, разхождат се дами облечени като гейко / първото ниво на гейша-обучението/ и майко./следващото ниво/. :

Тази кукличка пред едно кафене по улицата към храма много ми хареса:

Храмът е шинтоистки. Влиза се безплатно, няма почивни дни. Вечер, на смрачаване няма много хора, а е особено красиво, като запалят фенерите в  парка около храма.

Влизаме през главната порта - Ro-Mon, на стълбите има шинто-пазители от зли духове - това са кучетата вляво и вдясно:

Поглед отвътре към улицата:

Това е мястото за представления и важни ритуали - правят се сватби, кръщават се дечица/ или там, каквото се полага според шинтоистките ритуали/.

Ясака-джинджа  е от особено значение за Киото.

Местните хора много почитат този храм, защото вярват, че той носи щастие и спасява от болести.

Легендата е такава: Във времето 8-9 век в столицата избухнала епидемия от чума, която отнесла в гроба огромно количество хора. Императорът наредил пред храма да се поставят 66 алебарди, колкото били провинциите в Япония тогава. По оново време смятали,  алебардата  за оръжие, което притежава магическа сила да спасява от епидемии. И от съчетанието алебарди+храм, чумата си отишла. Така възниква празникът Гийон Мацури - като израз на благодарност от местните жители.

За когото се интересува:

http://www.japan-guide.com/e/e3942.html

Подобно на  Фушими Инари и тук има много дарители - само че, техните имена са написани върху фенерите, които са дарили.

А с тези камбанки викаме духовете, за да чуят нашите желания. Сградата е за молитвени ритуали.

Избрах си една индивидуална, извиках духовете и ги уведомих, че имам само едно желание: да съм жива и здрава, аз и семейството ми. Естествено, че ги помолих да ми го изпълнят.

Ето още малко снимки от този храм:

Има си и чаршия:

Мястото за ритуалното пречистване:

Още запалени фенери

И различни други неща:

Докато обиколя, докато поснимам и изведнъж стана тъмно. Едва около 17,30 е, но  тук рано мръква. И стана още по- хубаво всичко наоколо, с разноцветни светлини и фенери. По пътя обратно към хотела:

За днес стига толкова - прибираме се да поспим, утре ще ви водя в Хирошима. Някой, някъде из темите питаше за мечтите. Е, утре ще сбъдвам детската си мечта .

[AlexandraKo 116625]

В световната история има и тъжни, има  и  позорни събития. Позорни за цял народ, за отделни личности, за цели поколения  или държави. Позорни събития, които всички биха искали да не се споменават или просто да бъдат забравени. Аз не мисля така. Нищо не трябва да бъде забравено, нищо не трябва да се подминава или  премълчава.

Защото, ако това бъде направено, има опасност това да се случи отново. Всички знаем за атомните бомби, унищожили Хирошима и Нагазаки.

Много е написано, аз самата съм изчела огромно количество информация, гледала съм снимки. Знаех, че общо загиналите са били около 250 000, че от града след взрива не е останало почти нищо - 70% от сградите са унищожени по време на взрива. Че много хора са били буквално "изпарени", намирайки се в епицентъра на взрива. Че към 2009 година има около 200 000 " хибакуша" - това е термин, с който в Япония се обозначавт пострадалите, но оцелели след атомния взрив.  В превод от японски означава -"хора, засегнати от взрив".  Но когато дойдеш тук и видиш всичко с очите си, е различно. А аз винаги съм искала да дойда тук и да видя...това е детската ми мечта, откакто прочетох една книга преди мноооого години.

Малкото момиченце Садако е починало когато аз съм се родила. Когато бях на 10 и вече можех да чета, прочетох книгата " Садако иска да живее."С покъртителната история на момиченцето, което било болно отлъчева болест и вярвало на легендата, че ако  направи 1000 хартиени жеравчета, ще оздравее. И което използвало всяко листче хартия, за да прави жерави. Само че, виждайки как другите деца в болницата умират едно след друго, разбрало, че няма да оздравее. Така и не успяло да направи необходимия брой.  Някъде срещнах следното хайку, написано от Садако:

" Ще напиша мир върху крилете ти

и ти ще летиш около света

за да не е нужно децата

да умират по този начин."

Садако е погребана с венец от 1000 жерава, а днес, в мемориалния парк на Хирошима има гранитен паметник. Садако с жерав в ръцете. Оттогава жеравът става символ на мира. Японските деца непрекъснато посещават този паметник, непрекъснато правят и носят хартиени жерави, за да се сбъдне последното желание на Садако - да има мир и край на страданията.

Много е хубав Паркът на мира, много е хубав и Музеят, въпреки, че е много тъжно и натоварващо. В деня, когато бях там, беше пълно с деца в най-различни възрасти. С почтително и тихо поведение - като в храма. Така се прави -  за да се помни се и, за да  не се забравя!

В стъклените витринки зад паметника са хартиените жеравчета, които носят децата и оставят там. Толкова са много - изглеждат като безкрайни разноцветни гирлянди.

Гори вечният огън:

Пред него е паметникът на жертвите на атомната бомба. Минутка мълчание и поклон:

Има невероятна символика във всичко, което е направено там. На последните две снимки, когато човек застане пред паметника, вътре в него вижда Вечният огън и оцелялата след взрива сграда.

Някъде четох, / или ни казаха там/, че Вечният огън ще бъде угасен тогава, когато вече няма да има ядрени бомби.

Ето я оцелялата сграда - Залата за индустриално развитие на префектура Хирошима е построена през 1915 г. от чешкия архитект Ян Лецед . Тя се оказва в епицентъра на взрива. Околните сгради са изравнени със земята, но триетажната изложбена зала е строена солидно от железобетон и тухли. Тя е изпепелена и куполът експлодира, но стоманеният скелет оцелява.

А Ground Zero  е тук, под този паметник, малко настрани от парка, пред полуразрушената сграда.

И пред него много красив часовник:

Ето и камбаната на мира:

Още малко красиви гледки от парка:

И малко тъжни от музея:

Следва продължение...

Редактирано 10 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Дааа, в музея ми стана много, много тъжно. :crying:Малко история:

Пъроначално за цел е било определено Киото, но тогавашният министър на отбраната на САЩ го отхвърлил, понеже бил прекарал там медения си месец и харесвал и ценял града. Няколко били набелязаните места.

 Хирошима е избрана  като цел, заради големия брой жители и поради факта, че там са разположени важни военни центрове. Освен това,  градът е обкръжен от хълмове, което няма да  позволи " разсейване" на  ефекта от бомбата.

В утрото на 6 август 1945 година, американският бомбардировач B-29 „Енола Гей",с командир   полковник Пол Тибетс хвърля надграда  атомна бомба „Little Boy" /странно име, като за такова ужасно нещо/.Бомбата  избухва на 580 метра над земята в центъра на града, точно над детска болница, в непосредствена близост до Индустриалната изложбена палата. Нейните  останки днес са  записани в  списъка на Световното културно наследство под името "Атомният купол".

Една секунда след детонацията температурата в центъра на взрива е по-висока от един милион градуса. Образува се огнено кълбо с диаметър 280 метра, а температурата на външната му повърхност достига 5 хиляди градуса по Целзий. Атмосферното налягане на 500 метра от взрива достига гигантските  19 тона на квадратен метър. В радиус от два километра остават да стърчат десетина сгради.

Всички часовници спират точно в 8ч и 15 мин. Часът на нейното избухване. За частици от секундата 400 годишен град е изпепелен и унищожен почти напълно. Няма и как да оцелее, при тази температура и това налягане. Около 100 000 живота са отнети на мига, а още два пъти по толкова загиват от раните си или от лъчева болест.

Просто е ужасяващо, как е възможно съзнателно да бъде направено това нещо?

Било е делничен ден и тези стълби са били на входа на една банка. На тях завинаги се е запечатала сянката на човека, чакащ да отворят банката:

Деформирани предмети - стъклената бутилчица прилича на шантавите хрумвания на Дали, само, дето не е плод на сюрреалистично хрумване, а си е истинска:

Деформираните перила на моста:

Частици от големи кости на хора с лъчево поразяване:

И пак музеят беше пълен с дечица от най- различни възрасти, внимателно слушаха, гледаха и се покланяха...

На излизане от музея има красиви мемориални печати, слагам си на картата и червен, и син за спомен. Ама нещо така  ме е стиснало за гърлото...и дълго, дълго не ме пуска...

От прозорците се вижда целият парк, отново е мислено кое как и къде да бъде поставено:

Ееех, Япония, ееех, Хирошима - поклон и от мен!

 

Следва продължение.

Редактирано 11 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Град Хирошима е възникнал преди повече от 400 години. Скоро след създаването му, на  делтата на река Ота се издига най- красивата постройка на града - замъкът Хирошима. Той става център, около който расте градът  и  негова главна забележителност. По време на ВСВ е напълно разрушен. Но признателните японци, които знаят, почитат и пазят историята си, го сътворяват отново в първоначалния му вид:

Тези дечица също се бяха запътили натам:

Около замъка:

Вече е обяд и сме гладни.  Вървим пеш, много интересно и красиво дърво:

Отиваме ето, в този МОЛ, където има много ресторанти:

Красиви елементи пред фасадата:

Ето го и ресторантът. Ще ядем местния кулинарен специалитет -  " окономияки" в стил Хирошима - без спагети. Когато има спагети в него е Осака стил.Така ни обясниха в ресторанта. Въпросното ядене прилича на палачинка, но само, защото е кръгло и има плънка. Всъщност,  основно се състои от настъргано зеле, рядко тесто, разни зеленчуци, подправки и месо или морски дарове. Кой каквото си избере.Избираме си с морски дарове.

Ето го и окономияки-то, сервират ни го на нагорещената плоча в средата на масата:

Хапваме сладко, сладко, поливаме с по една студена биричка и отлитаме нататък в красотите на града.

Тгръгнали сме към градината Shukkei-ен, или Асано-парк. Създадена е около времето на построяване на замъка Хирошима и  е била лятната вила на семейство Асано. През 1940 година те я даряват на града, по време на трагичното събитие също е била унищожена. Днес е възстановена в оригиналния си вид. Представя природата в умален вид - всъщност, това означавало и името, в превод от японски. Следваме пътечката и се наслаждаваме на невероятната красота и миниатюрност на всичко -  рекичка, водопадче, мини-островчета насред езерото, чаени къщички, каменни фенери и разни и разноцветни мостчета:

В тази градина най-големи са лакомите шарани:

Имаше фотосесия на кимона, откраднах си малко снимки:

Още красоти:

Тръгваме си от градината , мятаме се на трамвая, за да стигнем до гарата. Щраквам в движение фонтана пред гарата и казвам довиждане на Хирошима:

Редактирано 11 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Идеята да останем 10 дни в Киото като базова станция наистина се оказа много добра. По няколко причини:

1. Всичко интересно е около него.

2. С  JR паса си пътуваш колкото си искаш, без ограничения.

3. Влакове има за навсякъде, най-много през 20 минути.

4. Не влачим багаж, както би било, ако се местим от град на град.

Например - Хирошима и и Мияджима могат да се разгледат за един ден, на тъгъдък. Ние един ден си прекарахме в Хирошима, един ден си прекарахме и в Мияджима. Спокойно, без бързане и със задължителното опитване на местните специалитети.

Днес се мятаме на трена за Хирошима, защото от там се ходи на Мияджима. Островът, на който се намира шинтоисткият храм Ицукушима / всъщност, островът от 2005 година също се нарича така, но всички го наричат със старото му име/.

Червената тория, която стои във водата е една от визитните картички на Япония.

С влака стигаме до гарата на Хирошима. Оттам има два начина за придвижване до пристанището на ферибота:

1. С трамвай от гарата - пътува се около час и не си струва губенето на време.

2. С локален влак, пак от гарата - става за около 20-25 минути - според мен, е по-добрият вариант.

И двата начина на придвижване се покриват от  JR Pass - пътуваме безплатно.

Когато стигнем до фери-пристанището, те отново са две / както гаричките в Никко/. Едното е за феритата на държавната компания JR и с тях също пътуваме безплатно, пасът го покрива. Другото е за частните ферита, там се плаща, но  не мога да кажа колко.

Лесно е за ориентиране, феритата също са начесто, разстоянието до острова не е голямо и се стига бързо.

Главната забележителност е торията, стояща във водата, когато има прилив и на сушата, когато има отлив.

Да си кажа честно, тази гледка малко ме разочарова. На всички снимки, които бях разглеждала за острова, торията изглеждаше прекрасно. В действителност и без фото-шоп, не е така. Интересно е това, дето седи във водата, но само толкова.

По-красива за мен  е пететажната пагода. Петте етажа, както обикновено символизират 5-те елемента: огън,земя, вода, въдух и вятър според будизма. А храмът е шинтоистки - отново се преплитат двете учения.

На острова също се разхождат сърни и елени, които са свещени животни и никой не ги закача. А те са свикнали с хората и не се плашат.

Разходихме се из острова, поснимахме:

И тук, както в Сеул случихме на местния фестивал:

На това островче има планина, висока къде 520 метра, може с лифт да се отиде на върха, че да се види острова от високо. Това решихме да го пропуснем, разходихме се по главната улица и си избрахме ей този ресторант за обяд:

Обядвахве с местни специалитети: змиорка и стриди. и двете неща бяха супер вкусни:

;

Не можах да пропусна и това изящно нещо - подправките:

Равносметката на деня - спокойно, за един ден може да се комбинира Хирошима с Мияджима, ако не се заседява човек в ресторанта на обяд.

Натоварваме се отново на фери-то, оттам на влака до гарата в Хирошима. В подземието на гарата има страхотен супер-маркет, много добри цени. Много неща могат да се опитат. Опитахме няколко вида саке. Оказа се, че това оризово вино може да бъде с различен процент на алкохол - от 10-11, та чак до 20%., ама не ни хареса както Макколи-то в Корея. Ще си пием бира.

Ето как изглеждат разните видове саке в спезиализирания магазин на гарата в Киото:

Напазаруваме си за вечеря преди да отлетим  към Киото.

 

 

Храната в Япония:

 

Като споменах за виното, да разкажа малко и за храната. Някъде из писанията си вече споменах, че не обичам суши и сашими. И защо ли пък, си мислех, че в Япония само това се яде? :unsure:

Какво показа опитът през времето ни там:

1. Храненето по ресторанти е скъпо. Иначе, е много лесно да се ориентираш кое какво е. навсякъде във витринка или открито има пластмасови модели / ама си мязат на истински/ на всяко ядене+цената до него.

2. Плодовете и зеленчуците  също са скъпи и са опаковани  най-често  по 1 брой - една ябълка, една круша, две чепчици грозденце и пр.Има един техен плод, който на вид е като ябълка, а е с вкус на сочна круша, много е хубаво.

3. Има готови кутийки с храна, наричат се " Бенто", за всякакъв вкус. Хем вкусно, хем - невероятно красиво - някои от тях са просто произведения на изкуството. Ето какво имам предвид:

При храната се продават и ей, тези мънички цветчета. Рози и листенца от хризантема, които се използват при готвенето на разни ястия. След справка стана ясно, че това е един вид специална хризантема, която се яде като зеленчук. Листенцата леко се сваряват, после се слагат подправки и се яде като салата или гарнитура на риба или месо. А розичките - освен да служат за украса, не стана ясно точно как се ползват. Някой, ако знае, да каже.

4. Храната в кутийките е много вкусна, има отделно кутийки или пликчта със салатки - зеле, моркови, марули. Като в мънички контейнерчета се продават и подправки - зептин, оцет, готов дресинг или разни сосове.

5. Цената на кутийките е най- различна , но двама души, със салата и основно си вечерят за 10 долара преспокойно.

Ама гледах, че и японците масово това ядат - във влака, на пикник, докато чакат на гарата или просто на пейка в парка, докато си почиват.

6. Много вкусно и за малко пари може човек да хапва и в нещо , подобно на закусвалните едно време при нас. Там, където основно се хранят местните хора. Храната е току-що приготвена, на място, чистичко е, сам си сервираш каквото си избереш и после си отсервираш. Вкусна, топла храна. Вода и чай са безплатни. Всъщност, във всички ресторанти водата винаги е много лед и не се плаща. За отбелязване е, че и водата от чешмата навсякъде е добра за пиене.

В нашия хотел имаше обяд на бюфет за 10 долара. Опитахме веднъж, но там това понятие няма нищо общо с изобилието, което изниква в представата ни и на което сме свикнали.

Всичко е нюнюню - ситно, японците ядат мноооого по малко и ти става неудобно да си вземеш повече. Не че някой ще ти каже нещо, но почват да гледат някак особено. Отделно, дето една пак нюнюню-чашка винце е 5 долара.

И не на последно място - киселото мляко Мейджи - онова, дето си е нашенско Супеееер, много е вкусно. Припомних си как изглеждаше истинското кисело мляко в детството ми. Има го и в разни варианти - с различни плодове. Също е хубаво. Много е хубаво тяхното си прясно мляко, студените чайове - не са подсладени. В едни метални кенчета с капачка на винт се продава кафе и  капучино и са много хубави.

Има интересни сладкиши, обикновено са меки и с пълнеж. С тиква, с някакъв вид сладък фасул - кафяв на вид.

Всичко е здравословно, навсякъде пише колко калории ти предстои да изядеш. Е, не всичко е по нашия вкус, но всеки може да си намери нещо, което да хареса.

На мен лично не ми харесаха туршиите - като се почне от кимчи-то и се свърши с всякакви треви и чудновато изглеждащи растителности Във всеки супер има възможност да се опита от всичките видове.

В заключение искам да кажа, че хич не останахме нито гладни, нито жадни. Напротив, напротив - опитахме много неща от местната кухня. Най- много ни хареса окономияки-то, едни шишчета / също се продават на топла витрина в супера/ - различни видове и разните рибни филенца и панирани зеленчуци в закусвалнята.

Така че, първоначалният  шок, който изпитва човек при първата си среща с цените на храната  в Япония, полекичка избледнява. Защото става ясно, че човек може да си се изхрани съвсем бюджетно и вкусно.

Редактирано 12 ноември, 2014 от AlexandraKo

[ruwenzogy 20146]

Не зная дали е правилно, но не издържах и реших и аз да пусна моя пътепис за Япония в темата на Александра.

Това е моят нов блог ( и аз барабар Петко...с)

http://ogytravelblog.com/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8/

Струва ми се, че феновете на Япония могат да добият по-ясна представа за тази невероятна страна като видят и прочетат  повече за нея.

[Ushakal 1164]

Не зная дали е правилно, но не издържах и реших и аз да пусна моя пътепис за Япония в темата на Александра.

Това е моят нов блог ( и аз барабар Петко...с)

http://ogytravelblog.com/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8/

Струва ми се, че феновете на Япония могат да добият по-ясна представа за тази невероятна страна като видят и прочетат  повече за нея.

И аз така не издържах и включих блога ти в "любими". Започвам да чета с удоволствие. Тъй като Корея и Япония са ми в скорошните планове, с невероятните разкази на Александра и с твоите, мисля че много ще ми се улесни живота. Информациата тук е много по-полезна даже от справочници.  

[AlexandraKo 116625]

Не зная дали е правилно, но не издържах и реших и аз да пусна моя пътепис за Япония в темата на Александра.

Това е моят нов блог ( и аз барабар Петко...с)

http://ogytravelblog.com/%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8/%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B5%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%B8/

Струва ми се, че феновете на Япония могат да добият по-ясна представа за тази невероятна страна като видят и прочетат  повече за нея.

Чудесно си направил - браво, че се сети, така всичко ще е на едно място И на когото му трябва, ще му е по-лесно. :)

Редактирано 12 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Преди да продължа с разказа, още малко снимки от Мияджима. Срещу червената тория е манастирът, който също при прилив е във водата. А шинтоисткият храм на острова е на повече от 14 века. Любопитен факт е и, че островът се е смятал за свещен и на него не можело да се извършват никакви "нечисти" действия, в това число - раждания и погребения. И днес, на острова няма гробище, умрелите ги отнасят на друго място. Има поверие, че който мине под арката на торията, го чакат безкрайно  благополучие и щастие. Ама, за да стане това, трябва да се нощува на острова и  да се чака отлива.

[FlyTraveler 38545]

Много подробен и полезен пътепис, подкрепен със сериозно количество снимки. Горещо се надявам някой ден да дойде реда и за мен на тази изключително интересна дестинация и да мога лично да се възползвам от написаното. Няколко човека до момента ми казват, че Япония най-много от всички други държави е надхърлила очакванията им. Благодаря за труда и споделянето!

[AlexandraKo 116625]

Днес ще ви водя в Шин-Кобе, за да видим Ботаническата градина. До там ще стигнем, естествено с Шинкансен-а, вече много лесно се оправяме и с гарите, и с влаковете и с разписанията. На всяка гара си има информация, от където си взех разписанието на влаковете. Направили са си хората на отделни листчета разписание на JR - влаковете за всяко направление - взела съм си за Осака, за Нара, за Кобе и за всички места, дето съм предвидила. Няма нужда да търсиш  в нета, гледаш си го и се ориентираш кога да дотърчиш на гарата. Без да чакаш и да губиш време.

Градината, дето сме тръгнали, се намира близо до гарата на станция Шин-Кобе / различна е от станция Кобе/. Слизаме на гарата, още на първото ниво в дъното, преди ескалаторите завиваме наляво и по топлата връзка с хотел Ана Краун Плаза, влизаме в хотела. Не слизаме надолу в гарата с ескалаторите, те водят към станцията на  метрото.

Като влезем в хотела, вървим леко в ляво и слизаме две нива с ескалаторите в нещо , като вътрешен хотелски двор:

Минаваме покрай ей, тези, шарените пейки и завиваме надясно, за да отидем на първата станциа на лифта, с който ще се изкачим на върха на хълма, където е Herbal garden.

Лифтът работи от 9 до 18, но приключват с товарене нагоре в 16,30. Ние сме станали рано, за да сме в 9 там. Да, ама и други са станали рано:

Опашката е твърде шумна, защото повечето са туристи-китайци-митайци  но върви бързо и организирано. Кабинките вървят начесто. И изглеждат точно, като по детските книжки - лачени,  красиви, блестящи от чистота. Ако искаш да се возиш сам в кабинка - моля, няма проблем .     Има три спирки на лифта - най-долу, тази, на която се качваме, средна станция:

и най- горе. Ние отиваме на най-горната.

Тръгнали сме ето, натам:

Ето и схемичка на градината:

Това е най-голямата японска билкова градина, където има около 75 000 различни билки и цветя, като 200 от тях цъфтели целогодишно. Всъщност, това е един чудесно уреден, огромен парк, ако човек има време, може и пеш да се качи. Пътят е  хубав,  малко полегат и виещ се,  нали все пак, се качваме на около 400 м височина. Има и туристически пътечки през гората. Ние си я караме мързеливо - и нагоре, и надолу.

На горната станция на въжената линия има тераса с красиви гледки към града и морето:

По пътя  от кабинката, която е стъклена отвсякъде,  виждаме водопада и други красиви гледки:

Ето ни и на най-горната станция.

Н

Навсякъде - билки и цветенца. Има магазини, ресторант и място за пиене на кафе и чай. Или пък, просто пейчици, за почивка и отмора с красиви гледки. В магазините се продават всевъзможни неща с билки - чайове, сапуни, кремове, шампоани и какво ли не.

Имаше и много красиви, истински витражи, с оловна лента, както си му е редът. Аз съм почитател, но не се наех да го нося в ръце чак оттам.

Ето и гледката към Кобе и морето. Срещу слънцето сме, но все пак се вижда:

Първият остров, който се вижда на снимката е Порт Айлънд, насипан е в морето и служи като част от пристанището на Кобе. Което е голямо и много натоварено.

В дясно от него, като една тъничка лента се вижда друг остров - това е летището на града. Обслужва само вътрешни линии. На заден план се вижда още един насипан остров - Роко Айлънд, който също се използа частично за нуждите на пристанището, но има и хора, които работят и живеят там. Транспортът до тези острови е само с кораб, всичко там се транспортира също по този начин - храна, вода и пр. По-скъпа е и жилищната и офисна площ, освен храната. Така че, на изкуствените острови казват, че животът е по -скъп, отколкото в самия град. Въпреки че, казват - в Кобе също емного  висока цената на кв.м площ, защото от едната страна градът е опрял в морето, ат другата страна - в планината и просто няма на къде да се разраства.

След пагубното земетресение през 1995 година в Кобе са разрушени повече от 200 000 сгради.

Загиват около 6000, а ранените са повече от 40 000. Било е разрушена летището, магистралата, почти цялото пристанище и цялата електроснабдителна система на града.

Ето как изглежда градът днес в района, близо да гарата, където се разходихме пешеходно:

Красиви, модерни, съвременни сгради. И между тях - местенца за отмора и релакс, като беседчицата на снимките или стълбите  до рекичката - фонтан.

Тук ни хареса много, връщаме се на станцията Шин-Кобе, за да се метнем на влака за Осака.

Редактирано 13 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Много подробен и полезен пътепис, подкрепен със сериозно количество снимки. Горещо се надявам някой ден да дойде реда и за мен на тази изключително интересна дестинация и да мога лично да се възползвам от написаното. Няколко човека до момента ми казват, че Япония най-много от всички други държави е надхърлила очакванията им. Благодаря за труда и споделянето!

Благодаря ти, Флай, ама ти ме зарази с твоите разкази за Африка, само, дето снимките ми не са толкова хубави А ти, не си рекъл, не си се запътил натам.

Редактирано 13 ноември, 2014 от AlexandraKo

[FlyTraveler 38545]

Благодаря ти, Флай, ама ти ме зарази с твоите разкази за Африка, само, дето снимките ми не са толкова хубави А ти, не си рекъл, не си се запътил натам.

 

При мен желания много, пари и време - сравнително малко. Човек трябва да узрее за определена дестинация, да се загнезди в главата. Япония изисква и много четене и познания относно специфичната им култура... Не е просто да намеря евтин билет

 

Един приятел (Веско Ешкенази) в момента е там и вчера постна нещо много интересно на Фейсбук страницата си:

 

Седят си с приятелка японка в един ресторант, ядат и си говорят и Веско я пита "Абе все пак какво е разковничето, че почти във всяка област вие сте по-напред от другите нации?", а тя отговаря, че още от деца ги учат на приказката за ризата. Ако на другите хора им дадат една риза да я изперат, в най-добрия случай ще я изперат, изсушат и ще я върнат (аз бих добавил, че някои ще забравят да я изсушат, други, други ще забравят да я върнат, трети ще я откраднат), докато японеца ще я изпере, изсуши, изглади, колоса, напарфюмира, сгъне много внимателно, постави в красива опаковка и тогава ще я върне. Проста рецепта, ама като се натрупа едно такова мислене през поколенията...

 

П. П. Аз лично от 1992 г. насам други коли освен японски (произедени в Япония, не само японски марки) не признавам и не съм си купувал, като 2 съм продал само защото съм сменял континента (ако беше само държавата щях да си ги пазя). Другите 2 още ги търкаляме по на 220,000 + километра. Просто по друг начин се усещат, по друг начин са пипнати, независимо от какъв клас са.

Редактирано 13 ноември, 2014 от FlyTraveler

[AlexandraKo 116625]

В Осака пристигаме бързо, не е далече, пътува се 20-25 минути. Запътили сме се към Umeda Sky Building. Това не най-високата сграда нито в Япония, нито даже - в Осака. / на 10 място е между най-високите сгради там/. Но сградата е интересна с неща, които ги няма другаде и по тази причина се смята за едно от най- интересните забележителности в икономическия център на Осака. И негов символ. Построена е по проект на архитект Хироши Хара, за когото стана въпрос по-назад в темата. И който е архитектът, проектирал красивото, футуристично здание на гарата в Киото. Двата проекта нямат никакви прилики, освен, че са изключително интересни и красиви архитектурни идеи, с прекрасно изпълнение.

Умеда Билдинг се състои от два 40-етажни корпуса с височина 187 м. Те са свързани в горната част с ескалатори, които са разположени в стъклени тръби, с голям наклон. Чак страшничко ми се видя. До 35 етаж се ходи с асансьор, останалите почти 5 етажа се изкачват с тези ескалатори. някъде из руските сайтове бяха написали, че пътуването с тези ескалатори се приравнявало на кратък полет. На върха има закрита и открита обсерватория, наречена " Floating gardens".

От гарата на Осака не е далече, ето схемичка как да се стигне до там:

Ползваме лявата стрелка, не тази за 5-и изход. Излизаме от гарата, пресичаме площадчето с водичка, течаща по едни стълби и на светофара пресичаме наляво. Влизаме в подземен проход, който ни води точно пред сградата.

Мнооого ми хареса това с водата, която тече по стълбичките, много оригинално и интересно.

Оказа се, че имаше някакво изложение на Мерцедес на това площадче, не се въздържах да се повозя на една колица с мерник ;)

И за любителите имаше печати с всички модели

Тръгнали сме към ей този невероятен красавец. И по-специално, към тази част с плуващите градини. Защото на първите етажи и в подземието има много ресторанти, интересен базар, но тях ги пропускаме, че си имаме цел.

Вече казах, че до 35 етаж се качихме с асансьор. По-нагоре - с ескалатор.

Виждат се ясно двата наклонени ескалатора, които водят на върха. Ето изглед и вътре в стъклената тръба. Доста голям е наклонът, дълго е разстоянието и е малко страшничко/ ама съвсееем малко./

На върха на сградата има обсерватория с 360 градусов изглед над Осака. Има закрита част, с диванчета, за да седнеш и и спокойно да съзерцаваш, това, което виждаш.

Първо - има едно специално място, дето да се самоснимаш за спомен.

В една рамка, а фотоапарата си го поставяш в една специална стойка насреща, пускаш самоснимачката и хоп:

Спомен с дата и надпис кога и къде точно си бил. Еееех, тез японци ,бе, за всичко са помислили :unsure:

Има и открита част над закритата, с наистина чудесни гледки:

А това е една много интересна снимка, специално заради таби буболечка, която се беше качила на 40 етаж. До сега си мислех, че не могат толкова на високо :blink:

На откритата част има кътче с катинари за влюбени. И пак, така нагласено, с две червени столчета, че сядаш и се самоснимаш.

Малко отблизо, та ми излязоха всички бръчки, ама карай

Да ви кажа, през цялото време го водих и знамето насам-натам из панорамата, но не можех да го разперя. Защото, една дама си разтвори чадърчето, че нали все се вардят и като хукнаха охраните да я спират. Че на високо си духа и като нищо ще я отнесе като с парашут.

Но все пак, го снимах малко по- късно.

И малко смях:

Гледам, гледам аз панорамата, това - ясно. Ама никъде из сградата не виждам градини.

И питам тихичко чичкото-охранител, къде точно са плаващите градини. Той се усмихна, абе - направо си се захили/ ауууу, каква неграмотна гайджинка/ и рече:

" Мадам, това е imagination. Всичката тази гледка ние наричаме "плаващи градини"."

Сконфузено благодарих... :blink:

Гледала съм "floating gardens" на езерото Инле в Бирма и  си бяха баш плаващи градини от домати. Не че съм очаквала и тука лехи с домати на 40-я етаж, но си представях някакви екзотични цветенца и растенийца, пък то...кьорава саксийка да няма. Мнооого се изложих пред чичкото.

 Ми от де  да знам, какъв им бил имаджинейшънът на японците :blink: Еееех, тех японци беееее!

Редактирано 13 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Днес ще ви водя на в Окаяма, градът - побратим на Пловдив. Няма как да го пропуснем. Окаяма е град, разположен на река Асахи и където тя се влива в Тихи океан е пристанището на града. Тук за нас са интересни две неща: градината Коракуен, едната от трите най-красиви в Япония и замъкът Окаяма. Другите две градини са Кенрокуен в Канадзава и Кайракуен в Мито.

Отново отиваме на гарата в Киото, мятаме се на влака в посока Хирошима и слизаме на гарата в Окаяма.

Пред гарата има много красив фоптан:

И статуя на Момотаро/ в превод означава момче-праскова/ - момченцето от приказката, родено от праскова и победило злите духове.

Приказката, накратко: Отдавна, много отдавна живели дядо и баба.  Бабата отишла на реката, за да пере. Видяла огрооомна праскова да плува по течението, хванала я  и много се зарадвала, че ще я занесе на дядото. Когато я занесла в къщи и понечила да я разреже, тя се отворила сама и отвътре изскочило момченце. Което обяснило, че е предопрепределено да бъде техен син, защото те си нямали деца. Старците се зарадвали и дали на моменцето много любов и грижа, то порастнало голям, силен и храбър момък. На близък остров живеели демони, които често идвали в селото и правели злини, но хората били безсилни. Момотаро решил, че ще отиде да се разправи с тях. По пътя към него се присъединили фазанът, кучето и маймунката и те, четиримата заедно, наистина победили демоните.

Ето го Момотаро с тримата си помощника:

А това е куклата Момотаро:

След гарата се качваме на трамвайчето, което е малко ретро и чиято първа спирка е тук, за да отидем до замъка:

Слизаме на 4 или 5 спирка, минаваме през подлеза наляво и се движим към река Асахи.

Замъкът Окаяма е построен през 14 век, през ВСВ е бил почти напълно разрушен. Около 1960 година е възстановен напълно. Оцветен е необичайно в черно. В оригиналния му вид целият покрив е бил златен и са го наричали "златната врана" . Освен това, на покрива има чудовища от японската митология Наричат се  Сетихоко - с тяло на риба, покрито с отровни шипове, а глава на тигър.

И на знамето му хареса там:

Ето ги и Сетихоко, наистина са странни:

В замъка има самурайски музей и нещо, много забавно. За жените - могат да  те облекат като гейша, а за мъжете - като самурай. Аз, естествено, не пропуснах това забавление. А девойката, която го правеше остана много доволна, когато отбелязах посещението в една специална тетрадка и написах, че сме от България. Явно, не са много чести желаещите българи.

И знамето искаше да се снима с гейша ;)

Гледките към реката и града отгоре също са красиви:

В градината на самия замък течеше ремонт, та за това няма снимки оттам, само ей това кленче:

Излизаме от замъка, минаваме по моста, за да отидем в градината Коракуен, която е срещу замъка.

Ето го мостът, по който ще минем, вижда се и градината:

Реката:

Следва продължение.

 

 

 

 

 

Редактирано 15 ноември, 2014 от AlexandraKo

[luba_rizova 11513]

Алекс, страхотен разказ! А ти си уникален разказвач и си научила толкова много за Япония! Благодаря,че споделяш с такива увлекателни подробности. Еххх, Японияя...

[Sju 3421]

Сега ми стана ясно защо има същата скулптура с Момотаро в градската градина в Пловдив :-)

[AlexandraKo 116625]

Дааааааа, за това я има! Тя е подарък от Окаяма за Пловдив. По тази причина аз се бях разровила, та установих защо я има тази статуя. Ама поне приказката да се знаеше...

Редактирано 15 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Пресякохме реката Асахи по моста и сме на входа на градината:

Градината Коракуен е създадена през 16-17 век от Икеда Цунамаса - местен феодал. Заема площ около 13 хектара и в нея имало 300 дървета от вида "японска вишна"/ сакура/. Представям си през пролетта каква красота би било. Защото и без цъфналите дървета гледките са невероятни. :rolleyes: По време на ВСВ тя също е била полу-разрушена, но по стари схеми и рисунки е възстановена в първоначалния си вид. Името означава " градина на последното удоволствие", като препратка към мисъл на Конфуций, че "мъдрият ръководител първо се грижи за подчинените си, а после за себе си". Хехе, сега разбирам , защо у нас не е на почит Конфуций

Влизайки в градината, имаш чувството, че си попаднал на някакво нереално място или просто в някакъв друг свят. Езерца, рекички, живописни мостчета и чаени къщички, изкуствени островчета и хълмчета и замъкът, който се вижда между клоните на дърветата.

Случихме и на сватба, любезно ми позволиха да снимам.

Напускаме това невероятно място, което ти внушава спокойствие, една емоционална и душевна пълнота породена от огромната наслада на сетивата.

Връщаме се, пътьом се разхождаме по главната улица, за да установим, че няма нищо интересно и се мятаме на архаичното трамвайче, за да отидем на гарата, а оттам - в Химеджи.

Редактирано 15 ноември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo 116625]

Днес ще ви водя в Химеджи, за да видим замъка.

Слизаме на гарата в градчето със същото име и тръгваме,  по пътя срещаме дечица, които се връщат оттам:

Дечицата ни поздравяват, ние също и

подаряваме на учителката сувенир и едно трикольорче, на втората снимка се вижда:

А дечицата в хор ни благодарят. Радостта ни е взаимна - ние се радваме на тях, а те - на знаменцето.

В цяла Япония има запазени около 50 самурайски замъка. всеобщото мнение е, че най-красивият от тях е замъкът Химеджи. И е една от 10-те най-красиви сгради в света. Може би, за тази красота допринася и фактът, че той никога не е бил разрушаван нито от война, нито от природни бедствия.  Построен още през 13 век от княз Акамацу, няколко пъти е сменял собствениците си. Но сегашният му вид е заслуга на Тойотоми Хидейоши -  велик военачалник, който в края на 16 век завършва обединението на Япония. Той става новият собственик на замъка, ремонтира всичко основно, добавя нови кули, нови стени. Замъкът бил непристъпна крепост, защитен първо - от огромен ров с вода, после - от огромно количество вътрешни врати, лабиринт между тях и различните кули. Освен това , от невидими отвори нападателят можело да бъде  обстрелван от всички страни. За разлика от замъка в Окаяма, който наричат "Черна врана", този го оприличават на " Бяла чапла", птица, която грациозно се готви да полети в небесата.

Наистина, много е красив замъкът, изцяло бял, на фона на синьото небе в хубаво време е забележителна гледка. Замъкът е бил сцена на няколко филма: " Кагемуша" или " Сянката на война " на Акира Куросава,  "Последният самурай" с Том Круз,  а също и един от филмите с Дж.Бонд.

Замъкът е чудесен пример на средновековната японска архитектура и е служил за модел при построяването на много други самурайски замъци. Някъде четох, че е изцяло сътворен от дърво, По- точно, спазен е принципът за хармония между дървото, камъните и водата, които участват при неговото изграждане.

За съжаление, основната кула беше в ремонт и не можахме да се качим на върха. Казват, че гледката оттам била изумителна - виждала се цялата територия на замъка и целия град.

По пътя срещаме от онези чудовища, дето вече ги видяхме на покрива на замъка Окаяма - Сетихоко - с тяло на риба с отровни шипове и глава на тигър.

Навсякъде по улицата до замъка има жълта лента за незрящите хора:

В далечината се вижда замъкът:

По това мостче влизаме през първата порта:

И вече сме на територията около него:

Тези дами също са тръгнали натам:

Портата на замъка:

Ето схемата на разположението на различните сгради:

Много са красиви и градините, има местенца с чудна гледка към самия замък.

На последната снимка се вижда колко е широк охранителният ров

Виждат се на покрива митологичните създания, които видяхме по пътя. И които пазят замъка от пожар. В тази част от замъка, която е отворена за посещения има малък  самурайски музей и може да се премине през жилищните помещения  по цялата дължина на сградата.

Тръгваме си много доволни от днешното пътуване. В никакъв случай не пропускайте Химеджи - заслужава си!

 

 

 

 

 

[AlexandraKo 116625]

Днес ще ви водя в Нара.

Отиваме на Киото стейшън и се качваме на локалното влакче за Нара. Пътува се около 50 минути. JR пасът важи и за тези влакове. Ако не се ползва JR пас, има друга линия Кинтецу, с обикновен или експресен влак,   стига се за около 45/35 минути. И трите  вида влакове са горе-долу през половин час. В Нара има две гарички, една за държавните, една за Кинтецу-влаковете. Тази втората е по- бизо до парка Нара, а от JR станцията има малко ходене - 15-ина минути пеш. Самият парк се намира в центъра на градчето и е много голям - около 650 хектара /4х2 км/ и вътре в него се движат автобуси, понеже разстоянията между храмовете са големи,  а Кофукджи и Тодайджи са на противоположни краища на парка. В парка има около 1200 елени и сърнички, изцяло опитомени. Защото те се смятат за свещени пратеници на боговете. И според мен, това са наааааай-нахалните свещени  пратеници на боговете .Човек трябва да си пази това, което е в ръцете му - карта или нещо друго, щото си му го отмъкват като нищо. Да не говорим, че еленските бисквити, които се продават, ми ги взеха от ръцете преди да съм сколасала да ги отворя и то, с колективно бутане и ръчкане :unsure:

Нара е една от древните японски столици,  /преди около 1300 години/ но  единствената, която е запазена съгласно първоначалното си планиране и разположение на храмовете в нея.

За мен най-интересен беше будисткият храм Тодайджи / в превод -"Източен велик храм". Заради  няколко неща:

1. Най-голямата статуя на Буда и главното будистко светилище на Япония.

2. Най-голямата дървена постройка в света

3. Статуята на Binzuru  вдясно от входа.

За това ще ви разкажа само за него.

Но да вървим по ред, паркът и нахалните елени:

И пак беше пълно с малки човеци, разглеждаха, някои рисуваха. Ама пак - тихо, кротко, спокойно. Никакъв шум, никаква врява, при наличието на толкова много дечица.

Строителството на храма Тодайджи започва през 8 век, когато Япония преживява най-трудните времена в своята история. Множеството епидемии и самурайски войни за влияние унищожили голяма част от населението на държавата. Тогава император е Шому - 45-ият по ред император на Япония, който бил особено благочестив будист. Той написал едикт, с молба към народа  за сътворяването на огромна статуя и храм на Буда., която да спаси империята от непрекъснатите беди, които я връхлитат. Народът, който подкрепял  своя император, независимо от тежките времена, веднага се включил в начинанието. Японците са изключително прецизни хора, такива са били и тогава - всичко било надлежно записано и описано. Любопитен е фактът, че даже се знае името на архитекта, който направил план за изработване на статуята и разбира се, го е осъществил. Тя била отлята на части и тези части после били сглобени. Архитектът се казва Кунинака Кимимаро.

В отливането на статуята участвало 10% от тогавашното население на държавата, някъде се цитира цифрата 2,5млн. За нейното отливане отишли почти всичките запаси на държавата от бронз Но хората толкова силно искали нещастията в родината им да свършат, че извършили истински подвиг. В онези времена, когато нямало днешните технологии да се отлее 500 тонна статуя, наистина е подвиг. Само че, как  е станало, няма точна информация. Това, което се знае, е че тронът, тялото и главата с шията са отделни елементи, които после са сглобени и сглобките са заляти с бронз. Накрая цялата статуя била позлатена. Но как са поставяни един върху друг различните елементи, не е ясно. В един руски сайт бяха сравнили тази статуя със Статуята на свободата,  / изработена 11 века по- късно/която тежи едва около 200 тона   и също е изработена на части, сглобени в последствие. Според мен, такова сравнение не е удачно, защото в наше време , при наличието на всякаква техника и технология, параметрите не са проблем.

Статуята на Буда, заедно с постамента е 22 метра, а самата тя е 16м. Орбитата на окото е около 1м, а големината на лицето - 5х3м. Постаментът на статуята е лотосов цвят, с обиколка 20 м.а всяко листче е с размер 3 м, а броят им е 56..Статуята е куха отвътре , което също е  любопитен факт, защото по- лесно е да се отлее плътна отливка, отколкото куха. И била поставена в храма чак на осмия опит.

Ето го храмът. Няколко пъти е опожаряван и построяван наново. В началото основната сграда е била висока 48 метра, в последствие, при възстановяването му , височината е била намалена с около 14 метра.

Ето я и статуята на Буда, която наистина е тоооолкова грамаданска, че се чувстваш  ситен като мравчица.

Благото изражение на лицето на статуята и нейната големина символизират могъществото на добрите сили, а дясната ръка благославя империята и носи мир и благоденствие.  Зад гърба му има още 16 статуетки на Буда - символ на неговите 16  превъплъщения. От двете му страни има статуи на Богинята на Милосърдието и на Богинята на Щастието. Охраната също е на лице

Елементи от храма:

А на входа на храма, отдясно седи дървената стауя на  Arhat Pindola-Bhāradvāja  или Binzuru.

Архат означава просветен, достоен, но не толкова, колкото самият Буда. И понеже Бинзуру се занимавал с магии, нещо като будистки зъл демон,  не можело да седи вътре в храма. Та седи малко, като изпъден отпред.

Легендата казва, че под влиянието на Буда той се поправил и станал един от 4-те архати, които пък, след смъртта на Буда станали 16../ вероятно във връзка с превъплъщенията му/.

Дървената статуя е от 18 век и се смята, че пази от болести. Докосваш статуята там, където имаш болка и тя веднага изчезва.

Искам да направя и малко разяснение по отношение на това, че на много места по храмовете статуите на божествата имат престилчици или шапчици.

Една моя приятелка, която от много години живее в Япония и която много ни помогна с информация / Диди - поклон и благодарност!/при подготовката ми разказа тази приказка:

" Един беден и нещастен   старец, който правел сламени шапки, един ден се връщал от пазара. Тъжен, защото нищо не бил продал.. по пътя си срещнал статуйки на божествата, решил, че им е студено и сложил на главите им всички шапки, които носел. След време те му се отблагодарили щедро."

Та и въпросният Бинзуру също е нагласен с шапчица и престилчица - от майките, които молят за здраве на дечицата си.

Ето го Бинзуру Пиндола:

На места дървото е излъскано от докосванията. Докоснах го и аз, просто за здраве.

На едно място в храма се е събрала тълпа. И има опашка. Веднага навирам нос, за да не изпусна нещо ;) и виждам дупката в основата на една от носещите колони, през която от едната страна стърчат крака, а от другата страна - ръце :rolleyes: сещам се, че това е онзи отвор, който по големина е колкото ноздрата на статуята на Буда в този храм. Според древната легенда този, който успее да се промуши през отвора ще бъде безкрайно щастлив и просветен. Та опашката се беше построила точно за това. Ето, какво се случва:

Опашката си беше предимно от местни хора:

И понеже аз доста повисях,  да снимам какво се случва, че ми беше мнооого интересно., една дама   любезно / ама си мисля, че беше с тъъънката мисла да се похили за моя сметка/  ми предложи да си отстъпи реда. Ако искам и аз да опитам. :wacko: Направо прихнах,веднага си се представих точно като Мечо Пух - заседнала и не става с никакво теглене, ни напред, ни назад, понеже отворът е с обиколка около 100см. А и в нета някъде прочетох, че монасите и служителите на храма всеки ден имали проблем с разни заседнали в отвора пътешественици. Сега, като си мисля, можех да им направя едно шоу на чакащите, колкото отново да се убедят колко са непросветени тези ми ти гайджини. ;)

Редактирано 18 ноември, 2014 от AlexandraKo