alienad Публикувано: 18 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 18 ноември, 2014 Невероятен разказ - пълен с много полезна информация и история. Пренасяш ме по тези непознати за мен места. 1 Връзка към коментар
traveler Публикувано: 18 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 18 ноември, 2014 (редактирано) момотаро.jpg момотаро 1.jpg Дааааааа, за това я има! Тя е подарък от Окаяма за Пловдив. По тази причина аз се бях разровила, та установих защо я има тази статуя. Ама поне приказката да се знаеше... Като я видях в пътеписа(снимката на Момотаро) се зачудих къде съм виждал тази статуя.В Япония не съм бил,а пък статуята съм я виждал хиляди пъти.Добре че ме подсети Редактирано 18 ноември, 2014 от traveler 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 18 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 18 ноември, 2014 (редактирано) Невероятен разказ - пълен с много полезна информация и история. Пренасяш ме по тези непознати за мен места. Пожелавам ти скоро да ти станат познати! Редактирано 18 ноември, 2014 от AlexandraKo 1 Връзка към коментар
Костов Публикувано: 18 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 18 ноември, 2014 Благодаря за прекрасния и увлекателен разказ Япония отдавна си ми е мечта и се надявам някога да я посетя. 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 18 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 18 ноември, 2014 Благодаря за прекрасния и увлекателен разказ Япония отдавна си ми е мечта и се надявам някога да я посетя. Давай,ще помагам! 1 Връзка към коментар
Mary Публикувано: 18 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 18 ноември, 2014 И аз благодаря за увлекателния и подробен разказ. Ще бъде от голяма помощ на всички бъдещи посетители на Япония! 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 20 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 20 ноември, 2014 (редактирано) Днес ще ходим във Фушими Инари, за да видим храма. До нашия хотел се намира станцията Sanjo на Keihan Railway, от където ще вземем локално влакче на тази линия до Фушими Инари. Може да се вземе и от следващата спирка - Gion-Shijo. Ако ще се пътува с JR пас, трябва да се отиде на гара Киото и оттам да се вземе влак на държавната железница. И по двата начина се пътува много кратко, в рамките на десетина минути. Билетчето в едната посока беше около 4 долара, има си автомати, от които се купува. Ето нашата станция: Стълбите надолу: Ето го влакчето отвътре и отвън: ; Отново като стигнем има две гарички - една за частната линия и друга - за държавната. Тази на JR е по- близо до храма. По пътя: Следва първа тория, втора тория и главната порта Ромон, която е дарена от Тойотоми Хидейоши през 1589 година, за да помоли за здравето на своята майка, която била тежко болна. Дали е оздравяла, обаче, не разбрах. Обикновено на входа на шинто-храмовете стоят пазачи-кучета. На храмовете, посветени на ботгинята Инари пазителите са лисици. Смята се, че те са пратеници на самата богиня. За мен интересен е фактът, че храмовете на Инари в цяла Япония били 32 000 , като този е главният. В началото молбите, които изпълнявала богинята били свързани само с оризовите реколти. Защото основното разменно средство и мярка за благополучие и богатство, бил оризът. По време на управлението на Токугава парите заменили ориза и ролята на богинята се разширила към всички дейности, свързани с финансите. Даже , през 18 век са били сечени специални монети за дарения на богинята. А дори и в днешни дни много фирми построяват светилища на Инари за успех в бизнеса и печеленето на пари. Лисиците, които пазят храмовете държат в устата различни неща: сноп ориз, ключ / от оризохранилището/, скъпоценен камък, който изпълнява всички желания или свитък. Освен това, винаги са по две - символ на мъжкото и женското начало. Самата богиня също е изобразявана и като мъж, и като жена. На портата лявата лисица държи ключ, а дясната - скъпоценен камък/. Ето планче на светилището. Мястото за пречистване, което го има навсякъде. Има специално кътче за хартиени жеравчета. Според поверието, който направи 1000, ще бъде жив и здрав , ще оздравее, ако е болен и ще живее дълго. Вече си говорихме за това в Хирошима, в парка на мира, пред скулптурата на Садако. Ама човек наистина трябва да направи тези 1000 оригами собственоръчно, ако иска молбите му да бъдат изпълнени. За тази цел видях да се продават цветни листчета, точно толкова, заедно с конци и игли за изработването им. Има и други местенца, където се поствят желания. Написани на листчета. А може желанията да се напишат на дървени табелки, естествено, под формата на лисича муцунка. Преди да сложа останалите снимки от светилището искам да напиша няколко думички за японците и тяхната религия. Както някъде по- нагоре казах, при преброяване на населението има и графа религия. В Япония се оказало, че шинто и будизъм изповядват такова число хора, което е равно на почти два пъти населението на страната. Тоест - те се причисляват както към шинтоизма, така и към будизма. /Една малка част изповядват и конфуцианство/. Няма противоречие, има политеизъм. Независимо от това, че двете религии са коренно различни. Шинто обожествява природата, то е вярата на японците още от древни времена, понякога твърде примитивна. Докато будизмът е свързани в едно религия и философия, които са пренесени от Китай в по-късни времена. За разлика от християнството, където има монотеизъм - един Бог и всичко е свързано с него. Шинто обръща внимание на "тук и сега", интересува се предимно от реалния живот на земята. Интересува се от здравето, семейното щастие и сполуката в бизнеса. Игнорира страданието и смъртта, не се интересува от задгробния живот. Не отрича нито плътските удоволствия, нито алкохола и веселбата. И по тази причина, всички хубави празници в Япония са свързани с шинто. А всички тъжни поводи - смърт, погребения, гробища и всички церемонии , свързани с тях са обект на будистките храмове. Много хубаво и удобно, бих казала. Има само един празник, когато се почита умрелите - нещо като нашата "Задушница", Само че, там си е наистина празник - хората се веселят, защото се смята, че духовете на умрелите идват на гости в този ден и трябва да им е хубаво. На мен лично и двете учения ми допадат и ми харесва това разделение за тъжното и веселото. Японците без да са фанатици, просто са намерили за себе си правилната опорна точка, която ги прави точно такива: и толерантни, и внимателни, и работливи, и отговорни и какво ли не още хубаво. Защото, не е важно колко пъти си отишъл на църква и колко свещи си запалил. Важното е какво ти е в душата, в какво вярваш и към какво се стремиш. Ето още снимки от светилището - външната зала за поклонение. Вътрешната зала за поклонение. Навсякъде има тории и лисички. Още от сградите в парка. Този храм е забележителен с огромното количество тории, които са дарения от всеки, който моли богинята за успех в бизнеса, предимно. По тази причина са наааай-различни големини, според възможностите на дарителя. От едната страна са надписани прилежно. Колко точно са на брой, не мога да кажа, не успях да разбера. Може би, защото непрекъснато изникват нови и нови. Ториите са така близо поставени една до друга, че образуват истински тунел, който по някое време се разклонява на други два. Имаше служба, откраднах няколко снимки, че беше забранено. Всички шинтоистки светилища си приличат, всички са червени, всички са изградени по един и същи начин и разположение на сградите. Напред в писанията показах Ясака храм в Гийон - Киото. Там също имаше много дарения, но под формата на фенери. Тука са тории. И пазителите на основната порта, които обикновена са двойка кучета / както на Ясака/, тук са лисици. Но двата храма са много еднакви. Така че, храмът Фушими Инари не ме впечатли чак толкова, впечатли ме друго. Следва продължение. Редактирано 20 ноември, 2014 от AlexandraKo 12 Връзка към коментар
chandni Публикувано: 23 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 23 ноември, 2014 Чудесна тема, изчитам я с голям интерес. 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 23 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 23 ноември, 2014 Чудесна тема, изчитам я с голям интерес. Оставила съм за десерт самото Киото, което наистина е чудесно. Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 24 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 24 ноември, 2014 Киото, Кинкакуджи - Златният павилион Последните 4 дни си бяхме оставили за разглеждане на града и неговите основни забележителности. По-нагоре в темата обясних, че си взехме предварително билети за Кейхан бус - на принципа на хоп-он, хоп-оф автобусите. Само че, тази линия работи само по празници и в почивните дни. Имат офис на Киото стейшън, точно, като се излезе от гарата. Еднодневният билет струва 21 долара и в рамките на един ден може да се разгледат много неща. Малко е встрани от европейските автобуси, които познаваме, не е със слушалки и избор на език, с по няколко думи на японски и английски се обяснява коя е следващата спирка и кое е близо до нея. Ама за придвижване между забележителностите - става, освен това, са изключително точни. Друг начин да се стигне до там е с градските автобуси - 101 и 205 или с метрото - линия Карасума, слезе се на спирка Китаоджи пак малко се походи пеш.Ето схемичка на метрото, тюркоазената линия: Това пък, е фирмата за автобусите Познайте с какво ще започнем: Естееествено, със Златния павилион. Слязохме от автобуса и походихме няколко минути до Кинкакуджи . Купихме си билети, нищо, че беше рано, понеже беше съботен ден, имаше много хора. Както си вървяхме с тълпата, изведнъж това, което се откри пред погледа ми, ме остави без дъх Боже, не е възможно, чак такава красота и хармония! Веднага почвам със снимките, трябва първо да се види, после да се говори, ако има думи, за да се опише. На момента аз нямах. :unsure: Исках да снимам, да снимам, да снимам и да не преставам, толкова красиво и изящно беше това, което виждах Къщичка, която, като една невероятно кокетна и ефирна госпожица, непрекъснато се оглежда в езерото, за да се възхищава на неземната си красота. Впрочем, езерото се казва точно така - Кьокоти/езеро-огледало/. Каквото и да обяснявам, както и се опитвам да опиша всичко това - не е възможно. Това трябва да се види, за да се усети. Просто , в един момент ти просветва какво точно е хармония и неземна красота. Храмът датира от 14 век, това е било лятна вила на шогуна Ашикава Йосемицу, когато се е оттеглил от светския живот, там е живял до смъртта си. По-късно неговият син го превръща в храм на дзен-школата Ринзай. Павилионът се използва като място, където се съхраняват реликви, свързани с Буда. На първия и втория етаж има приемни зали, третият е за религиозни церемонии. Вторият и третият етаж са покрити с листове чисто злато, /третият и отвътре/ и това определя името "Златен". Покривът е четириъгълен, събран в една централна точка, върху която има статуетка на феникс. По време на различни войни е бил разрушаван и наново възстановяван. Докато, през 1950 година психически болен го опожарява почти напълно, след което се опитва да се самоубие. Не успява, оживява и го осъждат на 7 години затвор. От 1987 година започва реставрацията му, та чак до 2003, докато бъде възстановен напълно в този му вид. Езерото, което е около него, също е създадено в края на 14 век. Замислено е да бъде огледало, създаващо илюзията, че се виждат два павилиона. Дълбоко,е с много красиви островчета в него, с растящи ели върху тях. Това на костенурките и на жеравите са най- известни. Защото и костенурката, и жеравът са почитани в Япония като символи на дълъг живот. Най-големият остров символизирал Япония, а 4-те големи камъка около него символизират лодките, които са акостирали на път за острова на вечния живот. И павилионът, и градината са прекрасен шедьовър от епохата Муромачи ./14-16 век/ и са емблемата на Киото. Ето още много красота: Напускаме това красиво място и се отправяме към Сребърния павилион. 11 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 24 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 24 ноември, 2014 (редактирано) Киото - Гинкакуджи - Сребърният павилион По-нагоре казах за Златния павилион, че синът на шогуна след смъртта му направил вилата храм.Неговият пък син, внукът на Ашикава Йосемицу, по подобие на този храм построил друг, наречен Гинкакуджи - Сребърен. Като идеята била да бъде покрит със сребро, но си останало само идея. И в началото също е било семейна вила, после е превърнато в будистки храм - Джисьоджи - Храм на великото милосърдие. Мястото за изграждането било избрано в противоположния край на града. За липсата на сребърно покритие има разни хипотези - кражба на предвиденото сребро, недостиг на финанси, но най- важна е легендата за лунната светлина. Покритата с черен лак сграда на лунна светлина изглеждала наистина като сребърна. Не мога да кажа дали е така, защото бяхме през деня. Но красотата я има в достатъчно количество и на слънчева светлина Отново - прекрасни градина и езеро. Градината с разни видове мъх: Приключваме със Сребърния павилион и тръгваме към Киомизудера - Храмът на чистата вода. Редактирано 24 ноември, 2014 от AlexandraKo 9 Връзка към коментар
desislavna Публикувано: 24 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 24 ноември, 2014 Обожавам този пътепис. Бих го нарекла дори пътеводител и ще ми бъде настолна книга, когато някога, надявам се скоро, посетя отдавна мечтаната от мен Япония. Досега не съм чувала някой да е казал нещо лошо за страната или пък хората, а след Марко Семов и неговата "За Япония - като за Япония", снимките на Оги по време на цъфтенето на вишневия цвят и разбира се този толкова богат на информация и снимки разказ на всеки му се иска да е вече там и да попива от магията й. Александра, благодаря ти от сърце за отделеното време и усилията, които полагаш. 4 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 24 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 24 ноември, 2014 Градината на Chionin temple Пътьом се отбиваме в още един интересен храм - Chionin temple. Храмът води началото си от 12 век, след разни катаклизми е разрушаван, възстановяван и в този си вид е реконструиран през 17 век. През 2002 година част от снимките за филма " Последният самурай" са направени тук. Самият храм беше в ремонт, това са стълбите към основната порта: Слагам една снимка от нета, за обща информация как изглежда храмът: Но вдясно от портата Санмон се намира невероятно красивата градина Юзен, която е обновена през 1954г за 300 годишнината на Миядзаки Юзен. Японски дизайнер / терминът сега е този, ама тогава не зная как се е наричал/, създател на собствен стил в изкуството "батик" - оцветяване и рисунки върху тъкани. Неговите кимона се отличавали с особената яснота на рисунъка и красотата на цветовите съчетания. Това изкуство не е възникнало в Япония, създадено е в Индонезия / Ява/ и е пренесено от Китай, по "пътя на коприната", заедно със самата нея. Но развитието му и усъвършенстваните техники на нанасяне на боите и използването на шаблони е негова заслуга. Открай време в Япония не се демонстрира формата на фигурата, а с неговите великолепни рисунки върху кимоната веднага можело да се определи социалният статус на човека. Та, градината е посветена на него: Напускаме тази невероятна градина, ама някак се чувствам различно, тази хармония и красота ми влияят много тонизиращо и релаксиращо. Сега вече наистина тръгваме към Киомизудера. 9 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 24 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 24 ноември, 2014 (редактирано) Обожавам този пътепис. Бих го нарекла дори пътеводител и ще ми бъде настолна книга, когато някога, надявам се скоро, посетя отдавна мечтаната от мен Япония. Досега не съм чувала някой да е казал нещо лошо за страната или пък хората, а след Марко Семов и неговата "За Япония - като за Япония", снимките на Оги по време на цъфтенето на вишневия цвят и разбира се този толкова богат на информация и снимки разказ на всеки му се иска да е вече там и да попива от магията й. Александра, благодаря ти от сърце за отделеното време и усилията, които полагаш. Деси, пожелавам ти скоро да се запътиш натам! А пък аз ще помагам с организацията. Редактирано 24 ноември, 2014 от AlexandraKo 1 Връзка към коментар
woman_in_white Публикувано: 24 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 24 ноември, 2014 AlexandraKo на един дъх прочетох всичко написано. Благодаря ти, че го сподели... Много интересно и увлекателно разказваш, а подкрепено и с чудесни снимки ме пренесе на прекрасни места, които се надявам някой ден да зърна . Тъжни бяха само картините от Хирошима - историята, която наистина не трябва да забравяме... 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 25 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 25 ноември, 2014 AlexandraKo на един дъх прочетох всичко написано. Благодаря ти, че го сподели... Много интересно и увлекателно разказваш, а подкрепено и с чудесни снимки ме пренесе на прекрасни места, които се надявам някой ден да зърна . Тъжни бяха само картините от Хирошима - историята, която наистина не трябва да забравяме... Много ти благодаря! Пиша всички това специално за вас, защото тук, в този форум много ми помогнахте с информация, когато си организирах пътуването.Аз пък, искам да помогна на другите, които искат също да отидат там. Пожелавам ти скоро да да отидеш - виж, вчера във форума имаше линк за самолетни билети София-Токио за много добра цена. Така че, не е непостижимо. А и както вече разказах, независимо от високия стандарт, може да се организира съвсем бюджетно. Друг е въпросът, че, когато човек отиде на другия край на света е хубаво да има повече време, поне 3 седмици. Имам си едно мое си правилце - ако ще давам 1000 евро за самолетни билети, трябва да видя 2 или 3 държави, за да е оправдана цената. 2 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 25 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 25 ноември, 2014 Киото - Киомизудера - Храмът на чистата вода Пълното име на храма изглежда така: Otowa-san Kiyomizu-dera, което преведено означава: "Храм на чистата вода на планината Отова". А чистата вода е тази във водопада, който се намира там. И за който се смята, че има чудотворна сила. Ето и легендата: Ентин - монах от манастира в Нара сънувал сън: явила му се богинята на милосърдието Канон и му заповядала да отиде в планината Отова и да намери извора на Едогава /гава е река на японски/. Тръгнал човекът из планината, беззброй дни и нощи бродил, но нищо не намирал. Когато дрехите му се превърнали в дрипи, тялото му станало като скелет, а отчаянието му станало безгранично, изведнъж чул шум на вода. Забравил умората , през непроходимите храсти и тръни, той си проправил път нататък и видял красив водопад с кристално чиста вода. Заспал монахът от умора на полянката пред водопада и отново сънувал сън: отново му се явила богинята Канон и му казала да се засели тук, близо до водопада. Той не само че заживял на това място, ами и направил храм, посветен на богинята.. Това се е случило през 8 век, любопитен е фактът, че дълги години този храм не е принадлежал на определена секта. Всеки поклонник е можел да дойде тук и да заяви своите желания на милосърдната богиня. поле-лека, с годините, това място се превърнало от храм в голям голям храмов комплекс. Били достроявани много и различни сгради. През 1200 година огромен пожар изпепелява основната сграда почти напълно. По време на шогуна Токугава Йосемицу по негова заповед всичко било възстановено. това се случва през 17 век. Оттогава, та до днес комплексът оцелява без да бъде засегнат нито от природни бедствия, нито от разрушаване по време на войните. За да се превърне в един от най- посещаваните будистки храмове в цяла Япония. Както казах по-нагоре, до храма стигаме с автобуса хоп-он, хоп-оф Кейхан. Събота е и по улицата, водеща към храма има голяма навалица. Много девойки са облечени в традиционно облекло. И нямат против да се снимам с тях, даже се радват на това ми желание. Дааааа, ама пък, аз после раздавам ситни подаръцииии И девойките чак подскачат от радост. Куклите Кокеши, които много харесвам. Ето планче на комплекса: В храма влизаме през портата Ниомон, от двете страни, както и в други храмове, стоят каменните стражи. Тук са лъвове - прекрасни образци на така наречения "лъвски архитектурен стил" от епохата Момояма - отново 17 век. Камбанарията: Залата , където се молят и оставят написани желания на дървени табелчици: Има си място, за оставяне на конете/ ама ние бяхме пеша/ ;) Вървим към основната сграда, където интересна е терасата на главната зала, наречена Хондо, която живописно и буквално виси над скалите. В онези времена е била използвана като място за танци. и представления. Днес е чудесно място, от където се открива страхотен изглед към Киото от високо. Любопитен факт е, че тази веранда се крепи на 138 дървени греди, високи около 15 м всяка и то, без да е използван нито един пирон . Сглобени са по специален начин, само с използване на дървени елементи за целта. Пак имаме легенда: На тази тераса млад самурай бил нападнат от бандити. Боят бил неравен и младежът нямал изход, щял да бъде убит. Той отправил гореща молба към богинята Канон да го спаси и скочил от верандата, висока почти 15 метра. И станало чуда - младежът бил спасен. :unsure: Оттогава съществува поверия, че който иска молбата му да бъде изпълнена от богинята, трябва да скочи от тази тераса. Ако оживее- работата е сигурна Няма да скачаме от терасата - нямаме чаааак такива сложни желания Олтарът в основната сграда, В средата е изображението на богинята Канон, отляво - богът-покровител на децата и пътешествениците, отдясно - богът на съкровищата. Поредната легенда: Богинята на милосърдието Канон има 11 лица, 1000 ръце и 33 начина да помага на хората. По този повод посветени на нея са 33 храма, като Киомизудера е 16-ят. Гледките от високо: Тия моми сума ти време се мъчиха да се снимат, та накрая взех, че им направих една хубава снимка. Голямо кудкудякане падна, придружено с поклони и от тяхна, и от моя страна. А ето я и моята фаворитка на това място. Неземна хубавица е тази триетажна пагода, която се нарича Санджуното. Вътре в нея имало образ на Буда и била най- голямата триетажна пагода в Япония. Добре че, част от пътя беше в ремонт, та нямаше хора наоколо. За да мога да се полюбувам на спокойствие и да я наснимам доволна. И на знамето му хареса и то, мнооого: А това е водопадът, който има три потока. но поверието казва, че може да се пие вода най- много от два, в никакъв случай от трите. Трите символизират Буда, Законите на Буда и духовния източник. Който пие от водата в тях, получава мъдрост, здраве и дълголетие. Само че, човек не бива да бъде лаком,/ в случая жаден/ за всичко наведнъж и по много. За това не трябва да пие от трите наведнъж - даже може да донесе нещастие тази жажда. И разбира се, си имаше голяяяяяма опашка на водопада Отова: А наоколо тези, които вече си бяха заявили желанията пиеха чай или обядваха пред водопада: Ето няколко снимки и от градината: Тръгваме си от храма на чистата вода и по пътя към Гийон се запознахме с кученцето Милк. Което, явно бешие свикнало да го забелязват и позираше с кеф. Аз вече го показах в темата за смешните снимки, ето го и тук: Приключваме весело днешната разходка с тази последната среща. Утре ще ви водя в Императорския дворец и ше се пошляем из града. 11 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 25 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 25 ноември, 2014 (редактирано) Киото - Императорският дворец Императорските дворци и в Токио, и в Киото само през два дни в годината са отворени за посещения. През останалото време, който иска да ги посети, трябва да направи предварителна резервация на този сайт, научих го от Стенк наготово, благодаря, ама ме смъмри, че не си чета книжките пише го и в пътеводителя на Лоунли Планет. http://sankan.kunaicho.go.jp/english/guide/kyoto.html Горе в дясно е заявката за посещение. А това е маршрутчето на обиколката из двореца: Бях записала тур на английски в 10 сутринта. Сборният пункт е тук: До там се стига така: С метрото - слиза се на Imadegawa station от линията Карасума и мъничко се ходи пеш. Или, ако е с автобус - на спирка Karasuma-Imadegawa и пак малко ходене пеш. Ние отидохме с такси. Между другото, да кажа, че ако сте повече от двама, такситата до всяка точка на Киото / от нашия хотел/ излизат почти, колкото автобуса за 3-ма. Ако няма трафик, разбира се.Ние ползвахме едни с нещо, като зелена трилистна детелинка за емблемка. И не ми се видяха никак скъпи. Императорският дворец в Киото е бил официална резиденция на императора до 1868 година, след това и столицата, и императорът се преместват в Токио. Намира се в красив парк Киото Империал парк в центъра на града. Обиколката е с ексурзовод, преди нея, в една къщичка до входа се гледа филм за двореца като начало. И има възможност човек да си остави багажа, за да не го мъкне със себе си. Има шкафчета, които се заключват автоматично с монетка и ключе, после - като отключиш си я вземаш обратно. Това е къщичката за чакане. Започваме с портата Gisho-Mon: Следва мястото, където се съхранявали возилата на видните гости, дошли в двореца, нещо като навес, ама по-луксозно / сега му викаме гараж/: Снимала съм интересната му част. Следват кабинети на министрите и стаи за очакване при разни визити. Изрисувани подвижни стени, има стая на тигрите, стая на жеравите и стая на вишните. Според това, какво е изографисано на стените и според това, колко си сгазил лука и дали ще те гълчи шефът или ще те награждава. През следващата порта Geka-mon влизаме във вътрешен двор: Следва портата Jomei-Mon / много порти, много нещо/ през която влизаме, за да видим тронната зала: Следващата порта - Kenrei-Mon / южната порта/, отваря се два пъти в годината и през нея може да мине само императорът: Красив елемент от портата, а зад него се виждат керамичните части с герба на императора - 16 листна хризантема. Ако се загледате, има го навсякъде по керамичните елементи, които , разбира се са ръчно изработени. Следва западната порта - Kenshun-mon" И близо до нея, в ляво - Shunko-den - залата на Божественото огледало. Тя е била специално построена за коронясването на императора през 1915 година и вътре в нея се съхранява въпросното Божествено огледало, символ на свещената и чиста императорска власт. Не го видяхме, ето я само залата отвън: Скучно ви е, нали И на мен ми беше скучно Ако искате моето лично мнение - съвсееем спокойно това може да се пропусне. Строй се, преброй се, не се отделяй от групата - спокойно можете да си употребите времето за нещо друго в Киото. А тааам - на всяка крачка има нещо интересно. Но да завърша с още няколко картинки от двореца: На тази последната снимка има част от покрив на една от сградите. Само императорът имал право да притежава такъв покрив - изработен от 60 плътно пресовани слоя от кората на японски кипарис. всички сгради в двореца са с такива покриви. Групата се влачи отегчено, докато изведнъж всички се оживяват влизаме в прекрасна мини градина: След малко обиколката свършва. Водачката казва няколко прощални думи. Ние и благодарим и подаряваме ръчно изработена кърпичка с българска бродерия и трикольорче. Жената страшно много се изненада и зарадва. Благодари ни къде 7 пъти. Явно, това не е практика в Япония. Просто, всеки си върши добре работата и толкова - не чака благодарности, че и подаръци. И веднага се сетих за едни други ширини, дето бакшишът е задължителен и те гледат накриво, ако го няма. Японци, ееех, японци! Редактирано 25 ноември, 2014 от AlexandraKo 11 Връзка към коментар
slujitel Публикувано: 25 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 25 ноември, 2014 Невероятна си, Александра, обаче чувството ти за хумор, с което разказваш ми харесва най-много. 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 25 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 25 ноември, 2014 Невероятна си, Александра, обаче чувството ти за хумор, с което разказваш ми харесва най-много. Благодаря ти Аз го мога и по-цветно, ама съм станала една кротичка, кротичка, напраааааво японка съща ;) ;) 2 Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 25 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 25 ноември, 2014 (редактирано) На родна земя остави японското в дълбините на душата си и давай както си знаеш Аз много говорих общо за хората в Япония ама японките на пръв поглед мнооого ми допаднаха - едни такива кротички , тихи , ха-хо , хи-хи ама ей така дискретно. Виждали сме ги и на други места по света. От темата на Самурайката научих , че може да са много проклети и всъщност зад прикритото смирение се крият властни тигрици , като за Япония е обичайно жената да контролира изцяло финансите в семейството , и да решава колко джобни да отпусне на половинката. За почти всичко около децата и дома решава жената . Колко само си приличаме с японците под външната обвивка . И друго нещо ми направи огромно впечатление - японците са страстни туристи и явно пътуват много не само в чужбина , но и в собствената си държава. Огромната част от тези с кимоната в Киомизудера са точно туристи дошли от всички кътчета на страната да разгледат и се снимат на това култово за Япония място. Аз бях извън сезона ( края на февруари) и над 90% от туристите които срещах бяха японци , но пак имаше доволно много народ, Кефех се как всеки заляга кой със сапунерка , кой със супеорбектив да снима първите цветчета на пролетта - аз хванах цъфтежа на сливите. Радвах им се как те се радват на природата и си мислех колко българите не може да се наслаждаваме на толкова обикновенните неща. Редактирано 25 ноември, 2014 от stenk 10 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 26 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 (редактирано) Да, аз също изчетох всичко в онази тема и си говорих със самурайката, освен това, имам приятелка, която от 15 години живее там. И от нея също научих маса неща, които ми бяха много полезни. Но много интересни неща има в ей тази книга на Уйлям Блакторн, които обясняват много неразбираеми за нас неща по онези земи. Практически, японците умишлено са се самоизолирали, за да се запазят като бит, като нация, като история. Много е интересна книгата, ако имаш време, хвърли едно оченце. Пък и всички, които се интересуват от Япония ще научат разни любопитни неща оттам. http://www.gherdjikov.com/wp-content/uploads/Japanese-Mysteries.pdf Редактирано 26 ноември, 2014 от AlexandraKo 5 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 2 декември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 2 декември, 2014 (редактирано) Киото - лежерно Обиколихме всички по- известни места, напътувахме се с влаковете около Киото. Последните дни си ги оставихме за самия град, да се пошляем, без да бързаме . Хотелът ни беше в центъра на града, до нас имаше покрит пазар. Който няма нищо общо с нашите представи за пазар. Чудесни, покрити улици, с хубави магазини, където може да се купи всичко. За отбелязване е, че никъде в Япония не видях сергии, никъде не видях да се продава нещо на улицата, освен в магазин. Може пък, да има, а аз да съм пропуснала? Ето го пазарът, казва се Терамачи: Разположен е на огромна площ, с много улици и малки улички между тях. Пазар като пазар - може да се купи всичко, дрехи, обувки, всякакви джунджурии. Освен това, има и всякакви ресторантчета, където може да се хапне. Около нас е пълно и с всякакви лъскави магазини и независимо от стряскащите цени, са си пълни с хора, които пазаруват. Мило ми стана, като видях нещо познато на гърба на хотела. Това: И това: Оказа се, че съвсем наблизо е Кметството на Киото - красива сграда. Мушнах се вътре любопитно - нищо интересно - администрация. Веят се две знамена - това на Япония и това, с герба на Киото - стилизиран йероглиф. Така и не разбрах, това "канджи" какво означава. Някой ако знае, да каже. Пред сградата има мъничка градинка, с детска площадка. Там имаше няколко отрязани дървета, до всяко пънче стоеше табелка. Побъбрих си с охраната на входа и разбрах, че там пишело защо е отрязано съответното дърво. :unsure: Не могло току-тъй да се сече :unsure: Щото, аз знам едни други ширини, дего не е тъй. Ходя си аз, зяпам си и се дивя. Ето, например това: Или това - обърнете внимание на чадърчето върху езерцето Жилищна сграда, няма двор, няма никакво място, ама посадили кленче и още нещо зеленко. И не само посадили, ами и оформили, натъкмили, едно излишно листенце няма, едно изсъхнало или повредено. Че и колелетата си наредили отвънка и си живейкат спокойно, че няма да бъдат откраднати. Ееее, тез японци, беееее, може ли чак такъв усет за красота и подреденост? :unsure: Аааа, коригирам се, видях едно паднало листенце: ;) Кат се сетя за сградата, дето живея - красива, цветна, с вътрешен двор. С дувар с керемидки и плочи навсякъде. И как за отрицателно време се освини, омаза, оплеска, ографити безогледно. Отплеснах се, връщам се пред кметството. Там, под земята има чудесен МОЛ - Зест се казва. От един надпис там, чак сега разбрах, що не ги ядат онези шарените шарани: Виж ти, каква била работата! Ето го - две много дълги улици, с красиви магазини, заведения и много кокетни местенца за почивка. Има си и Ками-та: Магазин за кимона: Това си е цял подземен град, дето може човек да си прекара много време, без да излиза. Там са и спирките на метрото, чудесно е измислено. И осъществено, разбира се. В случай на лошо време, търговията въобще не страда - напротив, с тези покрити улици и подземни магазини, сигурно тогава е още по- активна. И както си вървя и надничам навсякъде, попадам в красим храм. Да, ама се оказва, че тъкмо сядам и започва служба. Няма как, нищо не разбирам, ама седя кротичко и смирено. Забранено е да се снима, ама откраднах нещичко: Много пищен и красив храм, аз седя в ляво от тази девойка. направила съм и малко клипче, ама не мога да го сложа, не зная защо. Възрастният монах, който е с гръб е някаква важна личност, че като се появи, всички се фърлиха едва ли не по очи, само аз гледах умно. Ма ,то се види, че съм бледолик, та никой не ми рече нищо. той седна гърбом към публиката и взе да срича монотонно от една огроооомна книга, досущ като на наша литургия. По едно време, всички се подредиха пред олтара, ведно с мене и под командването на друг монах правихме разни работи - от пепел в едно мъничко олтарче си мазахме челата по три пъти и се покланяхме 3х3. И аз, барабар Петко с мъжете се мажа, мигам и се кланям - ама няма как, като съм такъв любопитко Да де, ама церемонията отвъртя къде час,нямаше никакви изгледи да свърши скоро и ми дотегна. На всичкото отгоре, точно до мен, друг монах бъхтеше един уред, подобен на тъпан. И срам, не срам, взех, та се изнизах. Ето малко снимки отвън: Всъщност, се оказа, че около този храм има още няколко къщички в същия стил. И всичко това се намира насред града, между жилищните сгради. И докато проверявах всяко дворче поотделно, чувах някакъв много интересен шум. Нещо като трептене, лекичко трополене или поскърцване. Следва продължение... Редактирано 2 декември, 2014 от AlexandraKo 11 Връзка към коментар
cck Публикувано: 2 декември, 2014 Сподели Публикувано: 2 декември, 2014 Герб е, не е канджи. Всъшност знамето е на Киото Сити (градът), а Киото префектурата (областта) си има друг: И понеже нали трябва да е японско, та и името си е с подобаваща предистория (wiki): На японски е Kyō (京), Miyako (都), или Kyō no Miyako (京の都). Преименуван е на Kyoto ("столичен град"), на който произношението е друго (jingdu), но канджито....гледаме предната част (京都). След края на Едо периода е преименувано на Токио (сиреч "Източна столица"). А след като столицата се мести в съвременно Токио, то за кратко е известно като Saikyō (西京, т.е. "Западна столица"). Става известно на неяпонците с името Meaco ("мястото на имперския дворец".), а на японците като Keishi, (т.е. град/голям град). И някъде в по-съвременни времена, може би за да го отличават от новата Източна столица (Токио) са му сложили по-неутралното Kyoto ("столичен град"). Бе японска му работа. Всъшност, ако си обърнала внимание всеки град освен герб си има йероглиф (точно наименование с канджи), както и по-простичко изписване с хирагана, че да може и по-обикновен японец да прочете. За нас гайджините разбира се са надписите на ингилийски. Веят се две знамена - това на Япония и това, с герба на Киото - стилизиран йероглиф. Така и не разбрах, това "канджи" какво означава. Някой ако знае, да каже. 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 3 декември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 3 декември, 2014 (редактирано) сск, много ти благодаря! Ама някъде бях срещнала какво точно значи гербът на града Киото. А иначе - пак намирам различия - на едно място пише, че гербът е бил шестлистна хризантема в началото, после - опростен до схематично изобразена хризантемата. На друго място пък, пише, че е канджа, означаваща " кьо". Точно - японска му работа. Редактирано 3 декември, 2014 от AlexandraKo 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега