дневник Япония, ееех, Япония!

[fam]

Макар че нямам тръпка към Япония, разказът ми хареса.

Както и стила, и снимките на авторката.

Поздравления!

[AlexandraKo]

Киото - лежерно, 2-ра част

 

 

Продължавам да надзъртам  из околните дворчета, чиито врати са си широко отворени. Сигурно не е хубаво така, ама нали съм турист - простено ми е.

И изведнъж установявам откъде идва онова шумолене, дето го чувах от известно време. Попаднах ей тук:

Да, да, точно гробище е това. Нали по- нагоре казах, че всичко, свързано с тъжните моменти е приоритет на будизма, а всичко - с веселите събития - с шинтоизма. Това се оказа гробище към будисткия храм, дето бях преди малко. Вече се смрачаваше, та снимките без да искам станаха едни особени, направо призрачни. Интересно ми беше как би изглеждало японското гробище и любопитството ми беше нахранено. Между къщите, прозорците на някои от тях гледаха точно там, на мъничко място имаше много паметници. Стари, по- нови, на цели семейства, на по-първи люде / онова с балкончето/, от мрамор, от дърво, от обикновен камък -  различни. Еднаквото бяха дървените тесни дъсчици, /които наредени приличат на оградка, ама не е /. Целите са изписани, от вятъра се движат и лекичко шушкат, треперят и потропват, от където е и онзи странен и особен звук.

Като направих дребна справка за ритуалните обряди в Япония ми се изясниха няколко неща. Самата процедура е дълга и сложна, различна от всичко, което ние знаем. И не знаем. Например - защо не трябва пръчиците да се забождат в ориза. Защото при бдението след смъртта оставят ядене на починалия, като едното е купичка с ориз и вертикално забодени пръчици в нея. Тоест , това в живия живот не бива да се прави, може би, заради лошата поличба.

  Погребалните цветя са белите хризантеми - така че, е забранено да се поднасят на дама, в знак на уважение. Ако ще пращате на някого картичка по случай нова година, трябва внимателно да се поинтересувате дали няма починал наскоро в семейството. Даже, това да е  най-далечен роднина, семейството е в траур. И изпращането на всякакви поздравления се приемало като неуважение към чуждата скръб. Дето вика сск- японска му работа!

И нещо любопитно: в Япония кремацията се настанява през 19 век, като се правели семейни гробници, на които се изписвали имената на цялата родА. Имената на живите били оцветявани в червено. Сега вече не се прави така, поради миграцията на хората по различни места. Оказва се, колкото и да се стараят да поддържат затвореността на нацията, не малко японци отиват в чужбина да живеят и работят.

Аз така лежерно я подкарах разходката из Киото, че я докарах чак до гробищата. :wacko:

Но на мен лично ми беше много интересно, надявам се, този друг поглед върху нещата от живота да ви е харесал и на вас.

За финал - входа на храма, който е току - на пазара - в една пресечица.

Продължавам да се моткам по пазара и да зяпам:

И отнова - будистки храм:

Хехе, добре измислено - пазаруваш, пазаруваш, па влезеш, та се помолиш. Изглежда, по тези места, храмът и търговците заедно си е нормално явление.

Следва продължение...

 

 

[гост]

.

http://www.gherdjikov.com/wp-content/uploads/Japanese-Mysteries.pdf

Благодаря за книгата! Изключително познавателно четиво!

[AlexandraKo]

Благодаря за книгата! Изключително познавателно четиво!

Да, на мен също ми беше много интересна и ми помогна да разбера много неща, на които първоначално се чудех много.

Радвам се, че ти е харесала.

[AlexandraKo]

Киото - лежерно, 3-та част

 

В живота веселото и тъжното винаги вървят заедно. В унисон с това, излизайки от гробището в предишния разказ, шляейки се из пазара, попадам на другата крайност. Нещо, което също ми направи много силно впечатление - страстта на азиатците към хазарта. Огроооомни многоетажни сгради с Пачинко - онези машинки, дето е много трудно да ги победиш. Пълни с народ, предимно мъже, играещи  в невъобразим шум. На два пъти влизах, че да видя за какво става въпрос и бързо-бързо се омитах, че шумът просто не се търпи. За домакините пък, има друг вид зали - вътре с разни игри, дето срещу известна сума можеш се сдоби с плюшена играчка, топка или някаква друга непотребна радост. Най-често не се сдобиваш с нищо.

 

Това, което ме учуди е, че подобни места винаги бяха пълни. Ама пък, после, като размислих и съпоставих нещата ми се стори съвсем нормално. При този повсеместен ред и военна дисциплина, при тези непрекъснати рамки, в които се живее, няма как да не избие на някъде.

Не зная как седи въпросът с наркотиците там, но с хазарта са доста напред За отбелязване е, че през времето, за което бях в Япония не видях нито пияни хора, нито просяци. В Сеул в петък и събота вечер видях попочерпени господа с костюми, докато тук- не. Може и да има, пък аз да съм пропуснала.

Вървя си нататък и отново срещам храм. то, при наличието на 1600 в Киото си е съвсем нормално да има на всяка крачка. Този път, това е:

Снимала съм табелката с името, че трудно се помнят. Много красиво е мястото за пречистване:

Много красив таван:

И пак, на никакво местенце нещо миниатюрно и красиво:

Да ви кажа честно, вече попреядох с храмове, светилища, Буди и история.   Едно известно време походих из града, погледах хората и установих няколко неща.

Никой не бърза, не търчи, не се блъска и не пуши по улицата.

Всички се усмихват, ако нещо се зачудиш с карта в ръка, веднага иде помощ.

Голи  кореми, чалга и тежък грим няма.

На светофара всички чакат чинно да светне зеленото, дори да няма никакви изгледи да се зададе кола отнейде. На затворена улица от двете страни поради ремонт, пак беше същото. Клечат и си чакат. Е, аз си минах, ама с тила си усетих неодобрението от " аууууу, какви невъзпитани гайджини" :lol:

Има Макдоналдс, ама никой не седи в него.

Дебели хора няма, всички са дребни, ситни и ходят с големи обувки.

Това пък, за обувките е много забавно. направи ни впечатление, че на много хора по улиците обувките им хлопат. Специално взехме да правим статистика - ми много са рядко тези, дет са им тамън. Специално обиколих магазини за обувки и установих, че повечето са с размер  M, L, S. Говорим за масовите модели, не за луксозните, от 200 долара нагоре. Значи, ако си повече от М, ама по-малко от L, естествено, си купуваш по- големия номер. За мен, това беше обяснението, логичното обяснение. Хехе, а за да не си загубиш обувките, се продават едни ластици в разни цветове, дето да си закрепиш чепика през глезена. Да не говорим за това, че като рекох да питам за обувки за мене си /41 / лелята изпадан в ужасТ, че не беше виждала толкова големи дамски копита. ;)

В магазина, на касата, докато ми опаковат продуктите и ми излезе сметката ми изиграват цял спектакъл с усмивка и стотина поклона. Друг е въпросът, че нищо не разбирам, ама и аз се климбуцам и усмихвам. Явно е заразно да бъдеш учтив и усмихнат.

В повечето магазини почти всичко може да се опита, което е много хубаво. Така няма опасност да купиш нещо, дет не го знаеш дали става за ядене.

Сакето, дет го мислех за рИкия, било вино. Оризово, естествено, няма как да е от грозде, дето е по стотина долара килото. Обаче, в един магазин опитах и някакво саке, което беше 20 градуса Ма, пак било вино,п рекоха . Което идва да покаже, че въпросната напитка минава и за вино, и за твърд алкохол, ама не си го признават.

Според това, на кого  колко му се напива.

А, като казах напива, та се сетих - тия хора нито пият, нито ядат. По-точно - много малко ядат и много малко пият. Поне с такова впечатление останах от обядите в хотела на бюфет и от кръчмите, в които бяхме. Те, тези японци,  за това са тъй ситни и тънки.

Утре е празник. Голям празник за Киото.

Следва продължение...

Редактирано 4 декември, 2014 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Киото - лежерно, 3-та част

 

Денят 22 октомври е един от трите най-големи празника, които се провеждат годишно в Киото. Нарича се празник на епохите или - Джидай Мацури. Другите два са: Аой Мацури (15 май) и Гион Мацури (17 - 24 юли). Решихме, че ще наблюдаваме шествието пред Кметството, недалеч от хотела. Но по график то трябваше да мине оттам в 13,20. Времето до този час използвахме, за да разгледаме двореца Ниджо.

Построен е през 17 век, когато шогун Токугава Йеясу издал заповед всички феодали да направят дарения за построяването на дворец на шогуните, който те да ползват при пребиваването си в Киото. Било е замислено като замък, но всъщност, в крайна сметка е истински дворец, намиращ се наблизо,  по-голям и по- красив от самия Императорски дворец. По този начин било показано, че властта е в ръцете на шогуните, а императорският двор можел да се отдаде на музика, поезия и всякакви други изящни дейности, присъщи на аристокрацията. Непристъпни стени, големи ровове с вода пазели притежателите на властта .Тайни вратички, издаващи определени звуци подове, сложна плетеница от коридори правели проникването вътре невъзможно. Главният дворец Ниномару е построен от японски кипарис и изографисан от най- големите майстори на тогавашната школа Кано. В предната му част са стаите за  по-обикновени посетители, докато в задната част са важните покои, за знатни гости.

Мен, отново ме впечатлиха градините на замъка. Красиви растения, езерца, каменни градини, чаени къщички - красота и изящество:

Портата и елемент от нея:

Входът за двореца:

Предпазният ров наистина е много голям:

В градината е и дървото Феникс, оцеляло след атомната бомба:

[AlexandraKo]

Ето го и празникът - всички са се подредили чинно по улиците по които ще мине празничното шествие. 22 октомври е денят на създаването на Киото. Отбелязва се с грандиозен парад, който тръгва от Императорския дворец и завършва на Hejan Jingu srine. Участниците са облечени в костюми от различни периоди на японската история и известни исторически личности за около 1100 години, когато Киото е било столица. Шествието започва от по-близка история - от епохата Мейджи и в обратна хронология стига до Хейан периода.

Ето, това е маршрутът му:

 

Дължината на маршрута е около 5 км и отнема на шествието два часа.

Ние решихме, че ще го гледаме пред кметството, където беше направена трибуна/ вероятно за градските първенци/ . Движението по трасето беше спряна още сутринта и бяха поставени столчета на най- хубавите места за наблюдение. Едно столче струваше 2100 йени / около 21 долара/, на отсрещната страна имаше явно безплатни места за дечица и ученици. Които дойдоха, събуха се и насядаха на определените места. И понеже започна да ръми, с билетчето за място ти даваха и дъждобран. Направила съм клипове, които не мога да сложа, че са много големи. Ако успея да ги поставя някъде, ще ги добавя.

Ето няколко снимки:

Ето ги дечицата:

 

Явно това място пред кметството беше някаква центална точка за парада, защото шествието спираше, някакви мини-представления предизвикваха шумното одобрение на децата и другите зрители. Както вече стана ясно, японците си знаят историята. Аз се възхитих на друго:

В сайта на общината, заедно с маршрута беше дадено и по часове къде в колко ще мине парадът.

Говорим за 2000 и кусур хора и за около 5 км дължина на трасето. Пред кметството трябваше да мине в 13,20. Точно в толкова шествието беше там. :blink: Аз разбирам, че влак, автобус, самолет и пр. се движат с астрономическа точност в Япония. Ама такава галимация от една камара народ да се движи с такава точност, отново/за кой ли път , ми събра очите/.

Еееех, тези японци, бе, бива ли чак такава точност? :blink: Ми то,  заставаш на спирката и точно та секундата рейсът иде. Няма никаква интрига - ще дойде ли, няма ли да дойде? Даже нямаш време и да огледаш чакащите  или пък, да смениш някоя клюка с комшийката. Докато чакате, примерно до 14ч автобусът, дето трябваше да е минал преди половин час.

Ми то, чак скучно.

Това е последният ни ден в Киото.

Ще летим от Осака и трябва да се придвижим до летището там. Както и за всичко останало, за това също има удобност.

Още като пристигнахме, на рецепцията помолих да ни поръчат трансфер с микробус от хотела директно до летището. Вземат те от хотела и те оставят пред входа на терминала, от който ще летиш. Обявената цена  беше 35 долара, може би, защото бяхме 3-ма ни взеха по 30.

Ето, това е фирмата за този трансфер:

 

http://www.yasaka.jp/english/

 

Много удобно - да не се тътри човек с багажите по рейс, влак и пр. И пак ще струва толкова.

Препоръчвам, много е удобно. Да не говорим, че ето какво има в шатълчето:

 

 

Туй, дето драйвърът е с бели ръкавици,  има дантели по седалките и е  толкова изрядно чисто, та човек зима да се чуди дали пък, да не се събуе, вече сме му свикнали ;)Ма па и безплатно уйфи :blink: И си работеше, та работеше.

Стигаме на летището в Осака - ми то, по пътя едни красотир съжалявам, че няма снимки. Пътувахме по залез, отдалече летището, което е на изкуствен остров в морето прилича на самолет. Построено е през 1990 г по проект на италиански архитект -  Ренцо Пиано / центърът Жорж Помпиду също е негово дело/. Някъде четох, че този изкуствен остров потъва с по 5 см на година. Какво ли ще стане след 10 години? Ама , какво ли се питам, те, японците ще го измислят.

Два терминала има - един за лоу-кост и един за другите полети.

Ето как изглежда интернешънъл терминалът:

 

Толкова е чисто и лъснато , толкова блестящо и приятно е всичко. Изхарчваме всичките останали йени за лакомства и сувенири / които се оказават по- евтини, отколкото в Киото/. Снимам  пътьом един чичо, дет се кефи на новия си каскет и всички видят, че е чистонов:

 

И докато позяпам кай, къде, какво и стана време да се чекираме. Заставаме пред гишетата на нашата авиокомпания и виждаме ето това:

 

Кратко съвещание, поклони и /според мен/, кратка молитва за успешен полет.

Е, мисля, че наистина си беше успешен, щото си дойдохме живи и здрави, тооочно на време.

Само дето, самолетът не беше нито толкова голям, нито толкова хубав, като онзи Истанбул-Сеул. И манджата беше гадна, нои с повечко винце мина някак си.

Имаше много свободни места, та се опнах на 4 седалки и хич и не разбрах кога сме кацнали.

Ооо, на летището в Истанбул имаше и лоша новина - вече не ти дават да опитваш от всичките локуми, преди да купиш. :lol: Щом е тъй, не купихме!

След всичките лъскави и красиви летища, кацнахме на нашето. Ами пък, какво си му е ? Толкова се бях затъжила и за нелюбезни магазинерки, и за нервна опашка, и за намръщен паспортен контрол.

Ама, какво да направя, като си я обичам таз България, хубаво си ми е тука, каквото и да е!

И знам, че винаги съм добре дошла!

 

 

 

 

 

Редактирано 16 януари, 2015 от AlexandraKo

[chandni]

Може ли малко по-подробна информация относно автобуса и разходката из Никко. Tobu Nikko Bus Tour ли сте използвали?

Мерси!   

Редактирано 28 януари, 2015 от chandni

[AlexandraKo]

Подробно съм обяснила в пост №20,21,22 на тази тема,  всичко, що се отнася до Никко.

[luba_rizova]

Ех, Алекс, съвършена си! И разказа ти, и Япония! Ако така опишеш и НЗ и Австралия, догодина мъжо лошо го чака,хахахаха. Имам въпрос за тези пасове за влака-заслужават ли си, ако се ползват само Токио-Киото? И дали важат за метрото в самото Токио. Май не,ама аз пак да питам. :) И между другото понякога пас контрола на нашето летище е усмихнат, та има светлина в тунела, надявам се. :)

[chandni]

Подробно съм обяснила в пост №20,21,22 на тази тема,  всичко, що се отнася до Никко.

Да, но аз два пъти четох и запленена от снимките съм пропуснала най-важното, което исках да разбера (информация за автобуса и откъде тръгва). След трети прочит открих това, което ми бе нужно. Благодаря!   

[Oshko]

Ех, Алекс, съвършена си! И разказа ти, и Япония! Ако така опишеш и НЗ и Австралия, догодина мъжо лошо го чака,хахахаха. Имам въпрос за тези пасове за влака-заслужават ли си, ако се ползват само Токио-Киото? И дали важат за метрото в самото Токио. Май не,ама аз пак да питам. :) И между другото понякога пас контрола на нашето летище е усмихнат, та има светлина в тунела, надявам се. :)

Има цяла тема за паса. Ако правиш Токио-Киото-Токио се изплаща и е супер. Ако правиш само Токио-Киото, както аз планирам, вече нещата са на кантар и зависи какво друго ще посещавате, доста си играх да смята, така че ако е такъв случаят ти, питай. В Токио се включват влаковете, което си било един вид метро, не ходи до всяка точка, но мрежата пак е добра и върши работа, доста мнения прочетох за и против.

[luba_rizova]

Благодаря, Ош!!!

[stanimir]

Говориш за градската железница на Токио която прави обиколка околовръст на централно Токио. Тя е най-бързият начин за придвижване и с нея и малко пеш се стига почти навсякъде.

 

Yamanote line

[stanimir]

http://www.japan-guide.com/e/e2370.html

[isaaknjuton]

Привет,

адмирации за труда и представянето на такава систематизирана информация. Искам да направя резервация в Shinjuku Washington Annex и по твоите указания от първа страница търсих стая с кухненски бокс, но на сайта на хотела не виждам да се предлагат такива опции. Може ли да изпратиш  линк, ако не те затруднява?

[AlexandraKo]

Привет,

адмирации за труда и представянето на такава систематизирана информация. Искам да направя резервация в Shinjuku Washington Annex и по твоите указания от първа страница търсих стая с кухненски бокс, но на сайта на хотела не виждам да се предлагат такива опции. Може ли да изпратиш  линк, ако не те затруднява?

На нас едната единична стая беше с нещо такова като кухненско боксче - с микровълнова и малко прибори, но не сме я поръчвали такава, Така се случи. Сега разгледах и никъде не пише, че има такива. Вероятно не го обявяват като екстра, ами е на късмет. Но дори да нямате този късмет, в основния корпус има хранителен магазин и във фоайето пред него има стена от микровърнови фурнички, така че, не е проблем да се стопли нещо, купено оттам или отвън. Иначе, във всяка стая има сет за кафе и чай и всеки ден зареждат с пакетчета от двете.

Видях, че цената е доста по- висока от тази, на която ние спахме там. От време на време имат намаления, бих те посъветвала да си направиш резервация, която можеш да откажеш, ако се появи по- добра цена и да букнеш новата.

Освен това, забравила съм да спомена - за контактите - с два щифта на по-късо разстояние помежду им. Или си вземи оттук адаптор, или намираш един магазин за 100 йени - DAYSO  или 100 YEN SHOP  и си купуваш адаптор оттам. В района на Шинжуку има няколко такива. Може да се вземе и от хотела, ама плащаш 10ли, 12 ли  долара, което е пладнешки обир. :lol:

[luba_rizova]

Алекс, все едно мислите ми четеш бе, момиче! Аз точно щях да се поровя за пустия му контакт, че докато не съм забравила. И ти хоп, пак поднасяш информацията наготово. Не си златна, ама направо платинено-диамантена шлифована перла. Благодаря!

П.С. Аз за същия хотел резервирах на цена от 105 долара/вечер май дойде с таксите накрая. Мисля, че не е много скъпо, а и си оставих възможност за анулация, ако излезе нещо безбожно евтино.

[AlexandraKo]

Алекс, все едно мислите ми четеш бе, момиче! Аз точно щях да се поровя за пустия му контакт, че докато не съм забравила. И ти хоп, пак поднасяш информацията наготово. Не си златна, ама направо платинено-диамантена шлифована перла. Благодаря!

П.С. Аз за същия хотел резервирах на цена от 105 долара/вечер май дойде с таксите накрая. Мисля, че не е много скъпо, а и си оставих възможност за анулация, ако излезе нещо безбожно евтино.

Да, тази цена е добре, аз като погледнах ми се видя около 130. Проверявай го от време на време и, ако излезе промоцийка, първо букваш новото и тогава отказваш старото. Че като наближи октомври, почва да няма места навсякъде.

А за контакта, ако искаш, аз ще ти заема поне едно, да си имате на първо време. Че аз носех комбинирано някакво си нещо уж за 120 държави на Самсонайт, дето за там нямаше само го влачих напред-назад.

Значи, имаш от мен:

Пътеводител

Адаптор за контактите

Ще ти напиша и съкратено планче тези дни, ама ще го напиша тук, че може да изтрябва още  на някого :)

[luba_rizova]

Да, и си записвам - Алекс-3 бири, 6 уискита, коняк Х.О., арманяк . Може и някое черно хайверче за преглъщане. Честно, много ти благодаря!

[AlexandraKo]

Токио за 3 дни:

1-ви ден:

Като излезеш от централния вход на хотела, пресичаш улицата и си пред Кметството. Може да започнете от него., зависи кога ще тръгнете. Северната кула е отворена от 9,30 до 23, а южната - от 9,30 до 17,30. Може да се качите и на двете сутринта или вечерта само на едната.

Да не забравиш да си вземеш специално тефтерче за печати - има ги навсякъде и са много красиви. тефтерчето да е по- голямко, че печатите са огромнииииии ;)

Разглеждане на града, аз ще обясня с метрото, ако ще ползвате JR Pass, ще трябва да си прочетеш в пътеводителя.

Иначе - намирате автомат за билети - има си меню на английски, ние пътувахме с еднодневен билет за 7 долара. One-day ticket. Ако искате билет само до някъде, над автоматите има табло, където е означена цената на всички варианти за пътуване.

С метрото на станция Шинжуку взземаме червената линия Маронучи в посока Икебукуро . Слизаме на Гинза и се прехвърляме на линията Гинза. Пътуваме в посока Асакуса, което е последна спирка и слизаме там.

Ето ти схемата на метрото, има ги навсякъде, ще си поискате още в хотела, на рецепцията:

1.Излизаме от метрото, съвсем наблизо е храмът Сензо-джи с търговската улица Накамисе. Гледате, снимате, да не пропуснете втория храм, вляво от големия и градината пред него. А преди храма вдясно е онова с клечките, за късметЯ. Дето дрънкаш една кутия с клечки, през една дупчица пада една, даваш я на някой местен да ти прочете какво пише и намираш чекмедженцето, дето ти го пише късмета. ако ти се падне лош, дрънкаш пак, доде ти се падне хубав. :)

2. Връщаме се обратно до реката, пред нас се вижда пивоварната Асахи, на мен сградата мнооого ми хареса,  и вляво зад нея - СкайТрии.

3. Отляво преди моста Азумбаши е сградата и кейчето, откъдето тръгват корабчетата за разходка по река Сумида. Много е хубава разходката, препоръчвам я, стига се чак до Одайба - изкуственият остров, ама се гледа отдалече. Трае около 1,5 часа.

4. След разходката преминаваме окт другата страна на реката по моста Азумбаши и отиваме пеш до Скай трии - около 15 минути ходене, не е далеч. Входът за разглеждане и мястото, където се продават билети е на 4-я етаж. Разглеждаме кулата, станало е привечер, много е хубаво, като се гледа града в светлини. Гледките си струват.

От кулата се слиза директно на станцията на метрото Ошиаге, качваме се до Асакуса, сменяме за Маронучи и сме си у нас. Понеже сменяме на Гинза, може да се поразходите там - вечер е красиво, шумно, осветено.

В квартала около Сензо джи има много ресторантчета за суши, муши и пр. може да се прилапа нещо пътьом. А пък на улицата със сергийките има разни долчета, дето на теб ще ти харесат.

Като за един ден това тъкмо запълва времето.

Кметството

Сензо джи

Разходка по реката

Скай- Трии

Гинза

Районът около хотела и около гарата

Да не забравяте да си записвате от кой изход излизате, че да не се лутате после на връщане, че докато го отработим това, се мотлявихме бая време първия ден. :lol:

По пътя от метрото към хотела има 2 по-големи супера, от веригатаТ-март, купувате си нещо за хапване и бирички и си лочите в хотела.     Може да го направите и от магазина в самия хотел.

 

Да, и си записвам - Алекс-3 бири, 6 уискита, коняк Х.О., арманяк . Може и някое черно хайверче за преглъщане. Честно, много ти благодаря!

И да знаеш, уискито, дето го пия, започва с Глен... ;)

Редактирано 10 февруари, 2015 от AlexandraKo

[luba_rizova]

Благодаря! Те това е програма, написано, пронумеровано и прошнуровано! Благодаря за труда! А за уискито не се шегувам!
 

 

И да знаеш, уискито, дето го пия, започва с Глен... ;)

 

 

Кратък бърз повърхностен бегъл поглед на п1/3 от алкохолния ми шкаф

[AlexandraKo]

Благодаря! Те това е програма, написано, пронумеровано и прошнуровано! Благодаря за труда! А за уискито не се шегувам!

 

 

 

 

Кратък бърз повърхностен бегъл поглед на п1/3 от алкохолния ми шкаф

WP_20150210_005.jpg

Аааа, туй лявото е от моето. ;)

А програмата е само за 1 ден - до тук. Ама ти не ми каза колко дни ще седите в Токио. И кога пристигате - рано сутринта или по друго време. За  втория ден ще ти опиша Никко.

Редактирано 10 февруари, 2015 от AlexandraKo

[Alexander]

Много се радвам на такива огромни метра. Като сложен лабиринт са линиите им, но е кеф.

[luba_rizova]

Ами събота вечер, неделя, понеделник смятам да отделим на Нико /3 нощувки/, вторник отиваме в Киото, петък се връщаме и събота вечер летим. Това означава 2-3 следобеда, 2 пълни дена.

Видя ли какъв късмет с уискито, аз мислех,че може и да е Гленфидич.

Редактирано 10 февруари, 2015 от luba_rizova