Прескочи до съдържание

На кой работата му е свързана и с пътувания...или колко много,но благородно завиждам на тези, на които не им се налага да са основно в офиса ...


Пантелей пътник

Препоръчани мнения

Мда, наложи ми се по работа да пътувам до Англия и Германия (никога преди това не бях ходил там) и се получи следното при Англия: летище София в 4.30 сутринта - ранен полет до Лондон - такси до офиса - цял ден обучение на британски английски - хотел и легло в 21.30 (бях скапан). На следващата вечер успях да отделя няколко часа след работа и да отскоча до Лондон за вечерна разходка и на третата вечер пак след работа си хванах нощния самолет за София. При Германия беше малко по-различно, там пътувах предната вечер и не се наложи да ставам посред нощите  :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Моята работа не е свързана с пътуване, но май по-скоро и не искам. Преди години пътувах с едни групи по задължение и трябваше винаги да спазвам "програмата" и да правя неща, които не искам да правя, когато съм в чужбина: ставане рано, запознаване с хора, с които не намирам нищо общо и въобще никаква възможност да отида на местата, за които съм мечтала в конкретната държава. Да, вярно, тези пътувания бяха на много минимална цена, но и удоволствието не беше кой знае какво. Само да кажеш "бил съм еди-къде-си". Откакто почнах сама да си плащам за пътуванията, почнах да ходя по местата, на които на МЕН ми харесва да ходя и да правя нещата, които на МЕН ми се правят. Като цяло съм почитател на идеята да си платя за нещо, за да стане така, както бих искала да стане, отколкото да е безплатно и да не е готино.

Но това не важи за всички случаи. Има хора, чиито професии не са свързани с досадни срещи в чуждестранни офиси и мога само благородна да им завиждам :)

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Не знам дали студентството може да се определи като работа, но аз доста добре си го оползотворих. И то без да съм бил нито на Еразъм, нито на бригада. Първо заминах да уча за Лион, после в Реюнион и в Ница, бях на стажове в ЮАР и Гамбия, на research trip в Мадагаскар. Покрай това успях да видя и Мавриций и Сенегал :) и всичко това благодарение на френския данъкоплатец (имах френска стипендия) и на почасовата ми работа по хотели и ресторанти. Сега си търся работа, дано успея да намеря някоя, която позволява пътувания :) ще бъда най-щастливия човек. 

  • Харесвам 18
Връзка към коментар

Аз съм късметлия... Работата ми е свързана основно с пътуване. И този цитат не е далеч от истината:

 

"Музикант да си, ставаш късно, лягаш късно и обикаляш целия свят".

 

Макар че думата "работа" не е точно описание. Занимавам се с музика и тя е моята страст. Да ти плащат за нещо, което вършиш с огромно удоволствие, е като сбъдната мечта... Пожелавам го на всекиго.

 

Заради "работата" си съм обиколил многократно абсолютно всички кътчета на България - надали има град в страната, който да не съм посещавал, независимо колко голям или малък. Започнах да пътувам в чужбина "служебно" още през 2000 г, като продължавам активно и до днес. Много държави посетих за първи път именно благодарение на ангажиментите си.

 

Когато преди няколко години съвсем ме хвана пътешественическия вирус се получи така, че с парите, изкарани от "работа", можех да си позволя да отида и на други места, които самият аз избирам. Пътувам за да мога да пътувам още повече - нещо като перпетуум мобиле :)

 

Накратко, обожавам "работата" си, която успешно комбинира двете ми големи хобита - музика и пътешествия.

Редактирано от Георги Матеев
  • Харесвам 29
Връзка към коментар

В момента работата ми е на стол и пред компютър, без свободен достъп до нета.

Но във вихъра на кризата, когато бях в частния бизнес и нямаше работа, пътешествах много - аз в едната стая обикалях Азия, а колежката в другата - Америка.  :)

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Когато преди няколко години съвсем ме хвана пътешественическия вирус се получи така, че с парите, изкарани от "работа", можех да си позволя да отида и на други места, които самият аз избирам. Пътувам за да мога да пътувам още повече - нещо като перпетуум мобиле :)

 

Накратко, обожавам "работата" си, която успешно комбинира двете ми големи хобита - музика и пътешествия.

А казват, че музикант къща не храни....:)

 

Аз покрай работата си пък (прозводители на дрешки сме), която е свързана с еже-седмично-месечни пътувания до Турция, понамразих всичко турско. И като чуя някой да ми говори колко му харесва в Турция и ми се повдига...Не съдя никой, просто на мен ми е дошло до гуша всичко ориенталско. А и понедолюбвам арабеските и културата им като цяло.

Иначе е супер удобство да отидеш в Истанбул, да си свършиш работата за ден-два и да хванеш самолета за някъде от Ататюрк.

Редактирано от Sun4o
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

И аз бих искала работата ми да е моето хоби,което всъщност е пътуване, тоест обикаляш,забавляваш се и ти плащат за това- звучи супер нали?

 

Като тази по -долу :)

 

http://www.swiss.com/corporate/EN/media/newsroom/press-releases/media-release20140505

 

Но за съжаление все не попадам на такава, макар и в момента работата ми, която е предимно в офис, има възможност за пътуване на различни дестинации по осъществяване на различни проекти,но все пак си е работа, не е като да си на почивка :(

Връзка към коментар

Всеки трябва да мине през месомелачката на държавната работа

По едно време си мислих, че грешката е в моя телевозор :(  И аз ли живея в някаква паралелна реалност. Работата ми не е свързана с пътувания, с изключение на няколко командировки в съседни градове. Но за сметка на това имам повече отпуска от обичайната, което компенсира другото ;)

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

По едно време си мислих, че грешката е в моя телевозор :(  И аз ли живея в някаква паралелна реалност. Работата ми не е свързана с пътувания, с изключение на няколко командировки в съседни градове. Но за сметка на това имам повече отпуска от обичайната, което компенсира другото ;)

Написаното ме кара да мисля, че сме колежки  ;)

Връзка към коментар

Е, Флай, браво! Убедена съм,че преувеличаваш мързела на работата,но дори и само заради пътуванията, за необвързан човек е уникално!

 

 

Не само, че не преувеличавам, ами сигурно даже излизаше и по-малко от час и половина работата на ден, някои дни може да е била два часа, други един час, а понякога имаше 3-4 почивни дни подред. Отгоре на това самата работа изискваше само около 15-20 % от усилията, концентрацията и напрежението, които влагам обикновено.

 

Бяхме забравили какво е да се храниш в ресторант и после да плащаш сметка (всекидневно - сутрин, обед и вечер, най-много да дам 2-3 долара бакшиш на сервитьорите на ден), имах 75% намаление в супер барове с топ жива музика. Алкохол, цигари - яко намаление от редовните цени - бира по 50 щатски цента и цигари по 75 щатски цента. Всички полети за сметка на компанията, само им казвам къде се намирам по света и след 2 дни получавам FedEx плик с билетите, тогава още не бяха електронни. Примерно ми казват - след 3 дни да си в Лос Анжелиз, аз отговарям, ОК, в момента съм в Сантяго де Компостела, Испания на еди кой си адрес, пратете билети. На еди-кой си пратете билет в Монреал, на еди коя си в Чикаго, на еди-кой си в Бостън. Всички поотделно ни чака човек на летището в LA и от там ни поемат. :)

 

По едно време даже ми се налагаше да сменя един от хората си (от всеки от тях вземах по 15% от заплатите им такса агент освен моята заплата), та един познат се майтапеше да пусна обява със снимка като тази отдолу и да напиша "Ако умееш да правиш това, значи си квалифициран(а) достатъчно за тази позиция" :lol:  :lol:

 

post-794-0-76462200-1416661203.jpg

 

Снимката не е моя, взета е от www.flightcentre.co.uk

 

През "отпуската" други пътешествия - някои по 10-11 месеца, после пак "на тръстиката" :) Хубави години бяха...

Редактирано от FlyTraveler
  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Моята работа не е свързана с пътувания, но си я харесвам и обичам... ежедневно съм сред млади 20-годишни умни, жизнени, интелигентни, изпълнени с мечти хора :). Досегът и общуването с тях ме зарежда страшно много, така както и пътуванията :)

Пътешествията ми са хоби... Обичам да пътувам... Обичам да правя планове за пътувания (много от тях са все още неосъществени)... Обичам също и да помагам на приятели (а и не само) да осъществят своите мечтани пътувания и мислено съм с тях когато са на път (а и ги проверявам отвреме навреме, дали всичко върви по план -_-) ...

Редактирано от woman_in_white
  • Харесвам 10
Връзка към коментар
FlyTraveler, много уважавам и ценя всичко написано от теб във форума, но последното ти мнение ми звучи адски нереално. Би ли задоволил любопитството ми като поясниш за каква позиция и компания става дума. Може би нещо с продажби?

Иначе и аз съм в клуба на седящите по цял ден офис. Служебни пътувания много много рядко до някой съседен град. За това използвам почивните дни и отпуските на макс, за да пътувам.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

За съжаление и аз стоя в един офис. Щеше да има и командировки, ама ги спряха за моя екип малко след като почнах работа :( Успях само до Прага да отида, но пък бяха страхотни 2 седмици.

Иначе, лошото на моята работа е че по цял ден се занимавам с различни карти на Европа и се разхождам в Google Earth, което допълнително затруднява стоенето ми на едно място.

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Относно служебните пътувания или тъй наречените командировки.Преди пътувахме заради работата и ако останеше време миткахме насам-натам.

Сега си измисляме уж някаква работа,за да отидем да миткаме.Далеч по-отговорно пред близките и работниците звучи "Отивам на едно изложение в Италия",отколкото "Отивам да пообиколя Италия и да попия вино,пък вие стоите тук и работете".

  • Харесвам 7
Връзка към коментар

И моята работа по принцип е в офис. НО...не съвсем. По цял ден "пътувам". Верно, не по света, и не с превозно средство, а пеша из София, което ми носи огромно удоволствие, колкото и странно да прозвучи това за някой. Без значение какво е времето навън, щастлив съм че мога примерно цяло лято да съм сред паркове и градини, а не свит на стола между четири стени. Това ми дава възможност да усещам как се променя градът, хората, улиците, сградите, дърветата. На много хора работата също е свързана с движение, но повечето от тях не се наслаждават на вървенето, а по-скоро го приемат с досада и не обръщат внимание на всичко наоколо. Аз го правя, и това ме обогатява по някакъв начин. Както и другото - на хората мнението за София е "мръсна, неугледна, задръстена, сива, мърлява". Аз не смятам така, и благодарение на работата ми съм убеден в думите си. Тя е пъстра, жива, многолика, интересна и спокойна. Виждам я всеки ден, и знам че е така, защото аз обръщам внимание на интересното и любопитното докато вървя. Същото правя и като ходя в други държави и градове. Навсякъде, където условията позволяват, предпочитам да вървя, и така да опознавам новите градове и места (имаше такава тема някъде назад из форума). Затова и вървенето на големи разстояния в градовете по света не е пречка за мен, и не ме плаши. Напротив, намирам го за забавно и много по-интересно. Имам си добра школовка от тук, и то всекидневно.

Иначе същността на работата  ми ми дава удобството да нямам точно нормирано работно време, и да си взимам отпуск когато и колкото аз искам, и ми трябва за пътуванията, които съм намислил да правя (гледам да не прекалявам, все пак). Както и възможност да ги осъществя. Колегите ми също, и затова никой от тях не ми завижда, каквато тема пък имаше също неотдавна. С тях само си обменяме идеи и информация ако някой реши да посети място, на което вече друг от нас е бил :)

 

FlyTraveler, много уважавам и ценя всичко написано от теб във форума, но последното ти мнение ми звучи адски нереално. Би ли задоволил любопитството ми като поясниш за каква позиция и компания става дума. Може би нещо с продажби?

Мога да потвърдя думите на Флай, че това което е писал е абсолютно реално и истина! Но ще оставя той ако прецени да сподели сам какво работи, и защо е било точно така, както го е написал в мнението си. :) И не, работата му не е свързана с продажби . Моята също ; )

Редактирано от wilks
  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Не само, че не преувеличавам, ами сигурно даже излизаше и по-малко от час и половина работата на ден, някои дни може да е била два часа, други един час, а понякога имаше 3-4 почивни дни подред. Отгоре на това самата работа изискваше само около 15-20 % от усилията, концентрацията и напрежението, които влагам обикновено.

Бяхме забравили какво е да се храниш в ресторант и после да плащаш сметка (всекидневно - сутрин, обед и вечер, най-много да дам 2-3 долара бакшиш на сервитьорите на ден), имах 75% намаление в супер барове с топ жива музика. Алкохол, цигари - яко намаление от редовните цени - бира по 50 щатски цента и цигари по 75 щатски цента. Всички полети за сметка на компанията, само им казвам къде се намирам по света и след 2 дни получавам FedEx плик с билетите, тогава още не бяха електронни. Примерно ми казват - след 3 дни да си в Лос Анжелиз, аз отговарям, ОК, в момента съм в Сантяго де Компостела, Испания на еди кой си адрес, пратете билети. На еди-кой си пратете билет в Монреал, на еди коя си в Чикаго, на еди-кой си в Бостън. Всички поотделно ни чака човек на летището в LA и от там ни поемат. :)

 

По едно време даже ми се налагаше да сменя един от хората си (от всеки от тях вземах по 15% от заплатите им такса агент освен моята заплата), та един познат се майтапеше да пусна обява със снимка като тази отдолу и да напиша "Ако умееш да правиш това, значи си квалифициран(а) достатъчно за тази позиция" :lol:  :lol:

 

attachicon.gifhammock.jpg

 

Снимката не е моя, взета е от www.flightcentre.co.uk

 

През "отпуската" други пътешествия - някои по 10-11 месеца, после пак "на тръстиката" :) Хубави години бяха...

А критикуваш хората, че пишели постове в работно време....:):):)
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

На кой работата му е свързана и с пътувания...или колко много,но благородно завиждам на тези, на които не им се налага да са основно в офиса ...

 

Е, то човек по-добре да избягва да завижда (и в случая нямам предвид чисто моралните съображения ;) ), понеже често нещата отстрани изглеждат по по-различен начин от това, което е в действителност, а и често едни плюсове са за сметка на някои други минуси.

Въпреки, че например това, което е описал Fly ,наистина изглежда като  занимание-мечта :)

 

Иначе и аз някъде в юношеските години тайно завиждах на мъжете-актьори в порнофилмите :lol:

 

Иначе моята работа, конкретно, не е свързана с пътуване.

Изключения са  пътувания до Германия и до Унгария, платени от фирма, която си представяше и рекламираше  продуктите.

Преди около 12 години пък, във връзка с една задача, с колегите трябваше (за сметка на данъкоплатците ;)  ) да обиколим и разгледаме подробно 7-8 европейски летища, но се смениха някакви държавни чиновници-началници и обиколката не се състоя.

Малко предимство на работата ми е, че нямам строго фиксирано работно време, а и мога да си позволявам почти винаги, когато реша,  отсъствия за по 3-4-5 дни за разходки, но пък често бачкам вечер до по-късно, а също и събота  и неделя.

Също така, подобно на Калоян, като студент изкарах половин година по галските земи на издръжка от френските данъкоплатци. :)

 

Същото правя и като ходя в други държави и градове. Навсякъде, където условията позволяват, предпочитам да вървя, и така да опознавам новите градове и места (имаше такава тема някъде назад из форума). Затова и вървенето на големи разстояния в градовете по света не е пречка за мен, и не ме плаши. Напротив, намирам го за забавно и много по-интересно. Имам си добра школовка от тук, и то всекидневно.

И аз съм същия в чужбина - голямо ходене пада, почти не ползвам градски транспорт, освен евентуално вечер ако много съм се уморил и съм далеч от мястото на настаняване.

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.