Емиграция и имиграция

[luba_rizova]

А аз пък мисля, че клишетата са и в двете посоки. Както ние си имаме някаква представа за обществата в различните държави, не  обективна, естествено, така пък и имаме някаква отношение за нашата си култура, което също е ограничено и клиширано. Тоест канадци, американци, германци, не е задължително да са по-добри от нас, просто си имат своите разлики. И дори самото мислене как ние сме бай Ганьовци и как навсякъде си ходим с нашия си багаж, не е задължително да е баш така. В края на краищата хората са си еднакви, навсякъде има и разбойници, и лицемери, и простаци, цедката как ще приемаме тези хора е явно различна и идва от възпитанието и нормите на съответната държава. Та, мисълта ми е, че културните различия са красотата на живота и не е необходимо да се оеднаквяваме. Ако живеем в Канада, вероятно е важно да приемем как действат канадците в ситуации, разбира се, или в САЩ или във Франция, но защо пък трябва да се превръщаме и отвътре в изцяло други хора. Сигурно е неизбежно, но винаги ми е било чудно как индиеца си остава индиец. Арабина си остава арабин. Турчина си остава турчин и не го е срам, прави необходимото да се впише, но не казва, о, ние турците имаме толкова лош манталитет, дето е различен, срам ме е, ще стана като немец. Не знам защо страдаме от този национален комплекс за малоценност, ами аз наистина в реалния живот рядко виждам, понеже се хващам за каквото Сашо каза, грубияни, скандалджии. Усмихвам се и ми се усмихват обратно. Пожелавам приятен ден и ми го пожелават веднага с усмивка. Важно е какво излъчваме също. А в ЮК по-не ми се усмихваха, честно казано. Те и японците (вероятно някои, не всички, де) извън Япония губят част от смиреността си, но никой не ги вини. Между другото пък, може да се научим от други хора в други държави да си търсим правата, защото моето впечатление е, че не го правим някак си.Като стана дума за канадци, аз на едни мацки канадки съм адски благодарна, от един круиз на една екскурзия имаше дребни недоразумения (за мен), ама явно не са били толкова дребни и те отидоха и издействаха да ни върнат парите на цялата група. Не бяха длъжни, можеха само за тях да си я свършат тази работа, но го направиха за всички, после даже дойдоха и ни казаха. Та, хора разни. П. С. Ще взема да я потърся тази книга, интересна е. 

[Djgeorgie]

преди 3 часа, luba_rizova каза:

Та, мисълта ми е, че културните различия са красотата на живота и не е необходимо да се оеднаквяваме. Ако живеем в Канада, вероятно е важно да приемем как действат канадците в ситуации, разбира се, или в САЩ или във Франция, но защо пък трябва да се превръщаме и отвътре в изцяло други хора. Сигурно е неизбежно, но винаги ми е било чудно как индиеца си остава индиец. Арабина си остава арабин. Турчина си остава турчин и не го е срам, прави необходимото да се впише, но не казва, о, ние турците имаме толкова лош манталитет, дето е различен, срам ме е, ще стана като немец.

Именно поради това, че Индиеца и Турчина от твоят пример не са интегрирани в местното общество, ти позволява да разбереш, че са именно Индиец и Турчин със сто процентова сигурност. Впрочем, при повечето нации се наблюдава същото нещо, не само при Българи, Турци или Индийци - като цяло са малък процент хората, които при преместването си в дадена страна, наистина се опитват да се впишат в местното население.
Това, което много хора не осъзнават е, че няма абсолютно никакъв проблем в тях да живеят две или повече личности и да не си противоречат особено - примерно, моите приятели, които ме познават от дълго време, са забелязали как в зависимост в коя държава се намирам - личността и дори акцента ми се променя в зависимост от условията. В Англия акцента ми на Английски е по-скоро северняшки с много използване на mate, cheers и подобни изрази, които се използват в страната, плюс държание, което определени нашенци биха оприличили на лицемерно, в Америка акцента ми става по-Южняшки и провлачен и самият аз ставам малко по-директен и агресивен в комуникацията си, в Германия съм отвратителен и псувам наляво и надясно, тъй-като нехаресването ми на немската държава е пословично и винаги искам да знаят какви лузъри са, даже и добрите ми приятели Немци (зная, че е кофти черта, за това избягвам да живея там), а в България, акцента на Български си ми е родният Софийски, а поведението ми, за добро или лошо, си е това, което винаги си е било от време оно и повечето хора, които се срещат с мен случайно не биха могли да разпознаят, че от 13 години живея в чужбина и съм сменил вече 3 държави в които съм живял дълго време във всяка.

Според моят скромен опит, за да е напълно интегриран един мигрант в дадена държава, той трябва да отговаря поне на 75 % от следните условия:

• Да говори местният език без акцент или с минимален такъв.
• Да познава културата и порядките в държавата, в която живее на поносимо ниво.
• Да се опита да създаде местни приятелства и да не се капсулира в гетото от пришълците, дошли от държавата му на произход.
• Да се опита да опознае как работят местните структури (управленски, бизнес, приятелски и т.н.).
• Да приеме, че за всяко нещо, което намира странно или различно в новата държава на пребиваване, най-вероятно има солидна причина и да се опита да се образова каква е тя.
• Да приеме, че е малцинство и той трябва да се опита да се нагоди към местните, а не обратното.
• Да не изпитва малоценност от културата си на произход, но да я афишира само в близък кръг от хора, които вече познава добре и на които дадена черта от тази култура би им била интересна или любопитна.
• И не на последно място - да е винаги с отворени очи за новото и различното и да се примири с факта, че процеса на интеграция е постоянно явление, което ще го съпътства до края на живота.

 

За добро или лошо, според мен, неспазването на гореизложеното, почти винаги води до гастарбайтерстване.

[luba_rizova]

О, абсолютно съм съгласна с теб и те подкрепям напълно, само не разбрах, защо, ъъ, не харесваш немците? Какво пък са ти направили? 

[dimitrov6]

преди 38 минути , Djgeorgie каза:

как в зависимост в коя държава се намирам - личността и дори акцента ми се променя в зависимост от условията.

И аз така.Като се върна от пътуване в някоя богата западна държава ,като Германия се чувствам доста агресивен и искам да печеля пари в момента по какъвто и е да е начин-почвам да продавам стари мои вещи,гледам нещо в интернет ,като анкети за попълване.

Когато се върна от бедна държава съм все едно пречистен,там постоянно ти трябва да даваш нещо.

[Djgeorgie]

преди 45 минути , luba_rizova каза:

О, абсолютно съм съгласна с теб и те подкрепям напълно, само не разбрах, защо, ъъ, не харесваш немците? Какво пък са ти направили? 

Немците ги харесвам и едни от най-добрите ми приятели са точно такива.

Иначе защо не харесвам Германия е дълбок въпрос, който би ескалирал темата в посока, в която не бих желал, тъй-като харесването или нехаресването на дадена страна за живот е строго индивидуално за всеки човек, но с две думи - построили са държава, която е перфектна ако си праволинеен Немец или си роден там чужденец и ужасна за всеки човек, за когото отвратителна бюрокрация, неговорене на Английски, 40 % + данъци, намръщени хора, които си вършат работата през пръсти и curryvurst полян с къри кетчуп не са благодатта и върха на цивилизацията. Нека приемем просто, че си имам трески за дялане и тъй-като културно не мога да се впиша в такава среда, предпочитанията са ми, за разлика от на 99.99999999 % от Българите, да живея в страна като Англия или САЩ, отколкото в страна като Германия, Австрия или Швейцария.
Драмата е, че повечето ми приятели живеят в Берлин, та нищо чудно след някакво време да се наложи да изпия горчивата чаша и да се върна пак там, но да видим. 🙂

[Alexander]

Ако трябва да избирам страна за живеене, аз също предпочитам Англия пред Германия. 

[Травеолани]

преди 8 часа, Djgeorgie каза:

 

• Да говори местният език без акцент или с минимален такъв.

Само с това не съм съвсем съгласна (за Северна Америка говоря). Важно е да можеш да говориш и да разбираш езика, и е важно как се изразяваш и какво говориш, акцентът не е толкова важен (това се чува многократно, има и доказателства, че наистина е така, а не се казва само, за да не се засегнат чувствата на новодошлите 🙂 ). Ако говориш български, преведен на английски, ще звучи странно, но пак ще те разберат.  

В Канада например има такова богато разнообразие от акценти и те не са проблем, разбираме си се чудесно!

 

А като се замислиш България колко е малка, а колко различни видове диалекти на говорене има, но това не ни пречи да се разбираме. Та същото е и тук. Отнема малко време да свикнеш с различните акценти, но не е проблем. 

Освен това даден човек, роден и живял в друга държава до към 13-тата си година и след това дошъл тук, винаги ще има акцент. 

[stormbringer]

преди 13 часа, Травеолани каза:

Тази книга е много добра, четох я преди няколко години. Неща, които ги научаваш по трудния път чрез комуникацията си през годините, са кратко, точно и ясно представени и обяснени. Със сигурност всичко написано е валидно и за взаимоотношенията с хората извън офиса. 
 

Някога имах подобни курсове в университета, нещо от типа на "understanding cultural differences and ethics", които тогава приемах като soft courses, с които си губим времето, за разлика от "по-важните" и "сериозни" копропоративни финанси и подобни. В днешно време си мисля, че тези soft courses, по които четяхме подобни книги (те и холандците все пак имат сериозни имена в тази сфера, та някак си даже може да съм мислил, че ни карат да ги четем, щото са си техни), са били най-важни като опечатък и отваряне на очите за доста неща 

 

[Травеолани]

преди 15 минути , stormbringer каза:

Някога имах подобни курсове в университета, нещо от типа на "understanding cultural differences and ethics", които тогава приемах като soft courses, с които си губим времето, за разлика от "по-важните" и "сериозни" копропоративни финанси и подобни. В днешно време си мисля, че тези soft courses, по които четяхме подобни книги (те и холандците все пак имат сериозни имена в тази сфера, та някак си даже може да съм мислил, че ни карат да ги четем, щото са си техни), са били най-важни като опечатък и отваряне на очите за доста неща 

 

Абсолютно! И аз това си мисля от известно време - как soft skills принципно (не само комуникация, но и реагиране при дадени ситуации, начин на приемане на нещата, приспособяване към промените, нещата, които говориш) са изключително важни както на работното място, така и в ежедневните интеракции с хората. 
 

Интересни неща си учил, при мен беше само суха теория за съжаление и нищо практично. 

[VASILEV]

Не знаех, че тази тема съществува, а тя е била от 2014. 
Я как се е раздвижила след като с @Alexander коментирахме манталитета на различните нации🙂

Предполагам, едно е да си някъде на екскурзия, друго е да работиш там с години. Във втория случай можеш доста по обективно да дадеш оценка за това какво ти харесва и какво не. Какво мислиш за страната в която живееш макар и временно.

[Crazy Horse]

Както се казваше в един стар виц, не бъркайте туризма с имиграцията.😀

Аз мисля, че човек трябва да живее там където му е кеф, защото в противен случай се получават сериозни фрустрации и кризи. Ако наистина човек се чувства непоносимо в дадена страна, то по-добре да я напусне възможно най-бързо. Казвам го и от личен опит, все пак съм живял в 5 различни държави извън България. Но, осъзнах и друго, че човек може да си промени отношението към определена страна ако има някаква рязка промяна - икономическа или политическа криза/преврат, някаква лична криза или пък коронавирусна пландемия, примерно. Аз живея вече почти 11 години в Испания и до миналата година си мислех, че това е идеалната страна за живеене, направена лично за мой кеф и комфорт. Но, ето че настоящата пландемия ме накара да видя едно друго лице на испанците, което не познавах. Сега вече съм убеден, че до няколко години ще се върна за постоянно в България. Мисля също, че има какво да дам на родната си страна и искам да си завърша академичната кариера там ако е възможно, както и да говоря с хора, които разсъждават по-разумно и трезво. Това наистина е странна трансформация и всички мои приятели са шокирани, защото те ме познават от поне 12-годишен като човек, който винаги е искал да напусне България завинаги. Някои дори ме питаха дали не съм се ваксинирал и да съм получил странични ефекти.

 

Когато бях хлапе много се впечатлих от увода на разказа от Джек Лондон "В далечна страна" и понеже е точно по темата го поствам тук.

"Когато човек отиде в далечна страна, трябва да е готов да забрави много от нещата, които е научил, да придобие навици, присъщи на живота в новата земя; трябва да се отрече от старите идеали и старите си божества, а често дори коренно да промени самите си разбирания за чест, служили до тогава за ръководно начало на поведението му. За онези, които притежават изключителна способност да се нагаждат, новото при такава промяна може да стане дори източник на удоволствие; ала за хора, сраснали с всекидневието, в което са се родили, тежестите в променената обстановка са непоносими и те се терзаят телом и духом от новите ограничения, които не разбират. Това терзание нерядко оказва своето действие и противодействие, поражда най-различни Вини и води към всевъзможни злополучия. Защото човек, който не може да се приспособи към новия строй на живота, би било по-добре да се върне в родината си; ако отлага това прекалено дълго, той, положително ще умре."

[Djgeorgie]

преди 2 часа, Травеолани каза:

Само с това не съм съвсем съгласна (за Северна Америка говоря). Важно е да можеш да говориш и да разбираш езика, и е важно как се изразяваш и какво говориш, акцентът не е толкова важен (това се чува многократно, има и доказателства, че наистина е така, а не се казва само, за да не се засегнат чувствата на новодошлите 🙂 ). Ако говориш български, преведен на английски, ще звучи странно, но пак ще те разберат.  

В Канада например има такова богато разнообразие от акценти и те не са проблем, разбираме си се чудесно!

 

А като се замислиш България колко е малка, а колко различни видове диалекти на говорене има, но това не ни пречи да се разбираме. Та същото е и тук. Отнема малко време да свикнеш с различните акценти, но не е проблем. 

Освен това даден човек, роден и живял в друга държава до към 13-тата си година и след това дошъл тук, винаги ще има акцент. 

Принципно съгласен. Това не променя обстоятелството, че ако се опиташ да говориш с по-близък акцент до този, ендемичен за местното населено място, където живееш, хората там ще те приемат по-лесно като местен и интеграцията би била доста по-бърз и успешен процес. Иначе разбира се, че при хора придошли от 200 различни страни, няма начин да няма и 200 акцента и особено в един урбанизиран град, това е част от ежедневния живот, но не навсякъде е Торонто и Ню Йорк и примерно, ако отидеш да живееш в по-малък град, където местните не са свикнали толкова много с чужденците и техните различни акценти, е по-добре да се опиташ да си подобриш акцента, от чисто практична гледна точка. Ето и научен труд по въпроса, за който му е интересно.
А, да, и обикновено наистина след 13-тата година е трудно да се промени акцента, но не и невъзможно - имам съученик от училище, който говори като типичен Британец без абсолютно никакъв акцент макар, че е роден и израсъл в София. Наистина е единственият такъв човек, когото познавам, но явно има начин да се постигне, стига желание да има. 🙂

[stanislavpp]

Ицо , много бързо остаря бе човек 🙃 Като остарея , се прибирам и аз , обещавам 

 

А за трите деца помисли ли добре ?

[Alexander]

@Crazy Horse хайде нещо испанско по темата за интеграцията.

 

Cuando pases por la tierra de los tuertos cierra un ojo, любимо ми е.

 

Да не се мъчат магеланците, които не знаят испански това значи,

 

Когато минаваш през земята на еднооките,  си затвори едното око.

[Crazy Horse]

преди 2 часа, stanislavpp каза:

Ицо , много бързо остаря бе човек 🙃 Като остарея , се прибирам и аз , обещавам 

 

А за трите деца помисли ли добре ?

Остаряваме бавно, Стан, неуусетно почти, както се пееше в една песен. Но, като си помислиш, след няколко години ще бъда на 50, а децата вече ще са тийнейджъри, така че няма да им се отрази зле да завършат една езикова гимназия и в България. Не мисля, че българските специализирани гимназии са по-лоши от испанските училища. А, след това, изборът си е техен къде ще живеят. Но, едно е сигурно, не искам децата ми да се превръщат в нинджи с полирани мозъци и ако продължи тази олигофрения няма да се учудя ако много по-рано напусна Испания. По план, обаче, искам да мина през още една държава преди да се върнем в България. Да видим дали ще се получи. Не е лошо човек да трупа опит като живее в различни държави по принцип, особено на млади години.

[Травеолани]

преди 3 часа, Djgeorgie каза:

Принципно съгласен. Това не променя обстоятелството, че ако се опиташ да говориш с по-близък акцент до този, ендемичен за местното населено място, където живееш, хората там ще те приемат по-лесно като местен и интеграцията би била доста по-бърз и успешен процес. Иначе разбира се, че при хора придошли от 200 различни страни, няма начин да няма и 200 акцента и особено в един урбанизиран град, това е част от ежедневния живот, но не навсякъде е Торонто и Ню Йорк и примерно, ако отидеш да живееш в по-малък град, където местните не са свикнали толкова много с чужденците и техните различни акценти, е по-добре да се опиташ да си подобриш акцента, от чисто практична гледна точка. Ето и научен труд по въпроса, за който му е интересно.
А, да, и обикновено наистина след 13-тата година е трудно да се промени акцента, но не и невъзможно - имам съученик от училище, който говори като типичен Британец без абсолютно никакъв акцент макар, че е роден и израсъл в София. Наистина е единственият такъв човек, когото познавам, но явно има начин да се постигне, стига желание да има. 🙂

Така е, съгласна съм. Нас в езиковата гимназия в България ни учеха British English (думи, изразяване, произношение). Когато отидох в САЩ за първи път, в началото имах проблем да ги разбирам, точно заради акцента им и различното произнасяне на някои думи (примерно думи като butter и water, и подобни). После свикнах и научих всички думи, които се използваха в моята сфера на работа, и в един момент съм прихванала и акцента, като на мен ми е абсолютно ясно, че винаги ще си имам моят “outside of Canada” акцент. 
 

Много години след това в Канада, един възрастен човек ме попита защо имам американски акцент, след като съм от България, и аз не знаех как да му отговоря. Най-вече защото за мен няма разлика в общия случай между начина по който говорят в САЩ и Канада, и за мен акцента е “северноамерикански”, а и едва ли съм го осъзнавала, защото за себе си аз съм с акцент “outside of Canada”. 
 

Възрастовата граница от 13 я дадох като пример, защото от моите наблюдения и комуникация с колеги и приятели дошли преди това, горе долу всички са на 99% без никакъв акцент. 
 

Относно южняшкият акцент - направо съм изненадана, че си успял да докараш нещо подобно 🤣. Аз не искам и не мога, заради напевния тон, абсурд е някога да успея. За мен много лесен за научаване е начина, по който говорят в Ню Джърси и Ню Йорк Сити - не звучи добре изобщо, но някакси ми е много лесно да кажа “куофи” или “бяд” ха ха. 

[Djgeorgie]

преди 27 минути , Травеолани каза:

Относно южняшкият акцент - направо съм изненадана, че си успял да докараш нещо подобно 🤣. Аз не искам и не мога, заради напевния тон, абсурд е някога да успея. За мен много лесен за научаване е начина, по който говорят в Ню Джърси и Ню Йорк Сити - не звучи добре изобщо, но някакси ми е много лесно да кажа “куофи” или “бяд” ха ха. 

Ох, Южняшки акцент имах предвид сравнено с тоя акцент, с който говоря в UK, не, че съм докарал Южняшки такъв от щатските, макар, че в момента ходя с едно момиче от Атланта, така, че някой ден нищо чудно и до  там да я докарам. 😂

По-скоро съм докарал нещо от mid atlantic региона за сега, тъй-като се опитвам да избягвам Ню йОркския акцент. На мен ми е по-лесен също, но се стремя да не го прихващам, щото ми е малко като fake British и в главата ми звучи меко казано безумно а и ако това стане, най-вероятно Британският ми акцент тотално ще се прецака.

П.С. Моят акцент също си е външен отвсякъде и нямам илюзии по въпроса. Колкото и да се опитвам да го изчистя, все не се получава както трябва и вече съм се отказал.

[stanislavpp]

Американски акцент няма! Какъв ще е този акцент , който да събира всичките 50 щати и отделно десетките разновидности в отделните щати ? Вероятно възрастният господин е искал да каже нещо друго...

Похвалвам се, че добре познавам акцентите от повечето щати и дори днес в средата на нищото в едно кафенце и от няколко разменени думи, попитах бабата зад щанда дали не е от Бостън? Отговори, че е от Норт ъф Бостън и живее тук ( Сейнт Джон , Вирджински отвори ) перманентно от 1999г.

[Травеолани]

Преди 1 час, stanislavpp каза:

Американски акцент няма! Какъв ще е този акцент , който да събира всичките 50 щати и отделно десетките разновидности в отделните щати ? Вероятно възрастният господин е искал да каже нещо друго...

Похвалвам се, че добре познавам акцентите от повечето щати и дори днес в средата на нищото в едно кафенце и от няколко разменени думи, попитах бабата зад щанда дали не е от Бостън? Отговори, че е от Норт ъф Бостън и живее тук ( Сейнт Джон , Вирджински отвори ) перманентно от 1999г.

Имах предвид Американски Английски и това, че винаги ще различиш един американец или канадец от един британец, ирландец или австралиец, заради начина по който говорят. 

[samuraika]

преди 5 часа, stanislavpp каза:

 🙃 Като остарея , се прибирам и аз , обещавам 

 

 

Можем да си направим магелански клуб на пенсионера 🙂

 

И аз така обещавам. То и в темата за имотите се видя, че има не малко хора с подобни идеи.  А децата - каво? Светът е техен. Където поискат. А и с темповете, с които се влошава образованието на световно ниво - ще е все тая.

 

преди 5 часа, Crazy Horse каза:

 Мисля също, че има какво да дам на родната си страна и искам да си завърша академичната кариера там....

И аз кандърдисвам мъжа ми да хване някоя преподавателска позицийка в някой провинциален роден университет на стари години, той за сега се дърпа, но не много...

 

 

[settler]

Доста интересна и обширна тема. 

 

Всеки си изгражда свое виждане за това, което се случва в света около него и съответно мислите, действията, чувствата резонират с неговия текущ мироглед. Често се получава, че обстоятелствата са в синхрон с текущата ни нагласа и състояние на съзнанието. Разбира се тези неща се менят през годините и установяваме как реагираме по различен начин на същите ситуации, на които сме реагирали по коренно различен начин преди. 

 

Нерядко, ако си обърнем внимание това, което ни дразни в другите, е отражение на това, което не харесваме в себе си.  Понякога съм се учудвал как според разказите на едни хора винаги все нещо неприятно и отрицателно им се случва, почти ежедневно и с каквото и да се захванат. 

 

Въпреки че не съм живял за повече от 2 години извън България и пътуването да е различно от установяването на едно място, гледам на всяка нация, като на начин да науча нещо ново, да се обогатя, виждайки различен поглед над нещата, култура, обичаи, норми на поведение. Естествено е, че навсякъде ще има всякакви "типове" хора и това е съвсем нормално, а и никъде няма съвършени хора. Затова е и толкова приятно в началото, когато нямаме  предварителни предубежения и се сблъскваме за пръв път с дадено място или обичаи.

 

Общо казано, но наистина съм забелязал, че често, ако нагласата е, че "даден тип" хора или ситуации са "еди какви си",  то се получава така, че попадаме именно на точно такива хора и ситуации, като че ли ги привличаме като с магнит.  И дори да видим някой да се усмихва най-чистосърдечно, ако си мислим, че светът/мястото е пълно с недобронамерени хора, които имат задни мисли, то те се "превръщат" точно в такива за нас. И обратното важи.  

Например, моят опит показва, че въпреки всеобщото мнение, дори в България, когато си искрен и се усмихнеш на някого и си любезен, когато се държиш приятелски, получаваш именно същото отношение и макар и в началото хората да са изненадани на любезност от непознат, след кратка пауза си личи, че приятелското чувство е взаимно. Разбира се за всяко правило си има изключение ...

[Alexander]

Аз съм далеч от говорене  без акцент-нещо не ми се отдават като цяло езиците, но пък доста често успявам да позная кой от къде е като части на Испания най-вече Мадрид, Андалусия, Канари или  от коя страна  е от Южна и Централна Америка, най-лесни са ми от Куба, Доминикана , Аржентина или зоната от Еквадор, Перу, Боливия.

 

В началото разпознавах само чужденци учили испански и такива с роден и се чудех как разбират кой от къде е. В момента също доста успешно разпознавам и чужденците, примерно българи, румънци, мароканци говорещи испански. 

От това което виждам, според мен не повече от 4-5-6% говорят без акцент и това са основно хора живеещи с испанци и спрели почти до 0 връзките с българи, роднини и пр.

 

За сметка на това не ги различавам много кой от коя част е от България или най-много дали е от източната или западната, но определено ми е много по-тъмно.

[Crazy Horse]

Хе-хе, @samuraika, четеш ми мислите. И аз така мисля и за образованието и за бъдещето на децата и за спокоен провинциален университет в България. Успех и на теб с убеждаването на мъжа ти! Трябва да го обработваш с малка лъжичка информация, но редовно.

 

Hаистина ние българите имаме някакъв комплекс за малоценност как сме по-лоши и по-груби от другите. Ако става въпрос за грубост има доста по-дърварски нации от българската, да не ги изреждам всичките, но на Балканите изобилстват. По сръбски и македонски телевизии си псуват откровено в ефир. Съгласете се, че колкото и да се самонаричаме какво ли не, по българска телевизия няма как да мине политическа агитация в клип под мотото "после ебене нема каене", но ето че в Северна Македония няма проблем с това. И наистина, когато човек е усмихнат, дори 2-3 души да му отговорят грубо и намръщено, следващите 7-8 ще отвърнат с усмивка. То е доказано и при различни психологически изследвания, че събеседникът започва да те копира. Ако пивишиш глас и той ще повиши и обратно.
А, в Канада наистина има огромно лицемерие зад повърхността. Аз съм бил свидетел как висш федерален служител едва ли не плаче пред камерата колко са онеправдани индианците и как ние правим и ще правим всичко за тях за да ги компенсираме за всички нещастия и в следващия момент, когато аз исках да го поздравя искрено за трогателните думи, но вече без присъствието на камери и журналисти получих отговор от сорта: "Хайде да не говорим повече по тая тема, защото цял ден ме занимават с глупости! Да не мислиш, че ми пука за шибаните индианци?!" Тогава аз останах втрещен и спрях да вярвам в дядо Коледа. А, иначе безспорно, когато вляза в магазин предпочитам да ме посрещнат с усмивка и мога ли да ви помогна, а не с пуууф и отегчена физиономия в стил тоя ся, що ми пречи да си играя с телефона. Но, когато искам да имам приятели, определено не ми трябват подобни лицемерни паравани с усмивка, а хора, които ми казват открито какво мислят.

 

Американците и те уж много любезни и усмихнати, а като дойде Черният петък, големи хора се млатят като идиоти, дърпат си косите, блъскат се и крещят като диваци заради две хавлии или тениска с намалена цена. Или си купуват билет за кино усмихнато и после прострелват половината киносалон. Видео матерали и статии по темата колкото искате.

За десерт ще ви оставя един мой любим момент от филма Office Space, където Дженифър Анистън показва, че понякога и на една мила. любезна служителка може да й писне да бъде такава.
https://www.youtube.com/watch?v=F7SNEdjftno

[Фил]

Като стана дума за акценти 
 

 

[Alexander]

Добър е.

Между другото дъщеря ми има подобни умения. От години може да говори като канарка, мадридчанка, мексиканка или аржентинка, много и се отдава. Попива много лесно, имала е различни съученици, отделно, че гледа разни клипове постоянно.

Важно е да се използват думи, които се срещат само или поне  по-често в различните страни, зони и става перфектно.