дневник Фотопис Кения: Масай Мара, Амбосели, Селенкей, Ол Кинией, Набойшо; езерата Накуру, Богория, Найваша; Найроби + Истанбул

[FlyTraveler]

31 Юли 2013, Eзерото Накуру и едноименния национален парк около него.

 

 

 

Последен пост за парка Lake Nakuru.

 

 

Първо виждане на East African crowned crane (Източно-Африкански коронован щъркел - св. превод), който е подвид на Grey crowned crane и национален символ на държавата Уганда:

 

 

 

 

 

 

Defassa waterbuck отблизо - антилопи с по-дълъг косъм, които живеят близо до водни източници. Има ги из цяла Африка, като са 2 подвида:

1. Common waterbuck - особено много съм вижал такива в Ботсуана (концесията Куай, парковете Мореми и Чобе), както и в частните резервати около Крюгер в Ю. Африка.

 

2. Defassa waterbuck (като този на снимката отдолу), какъвито гледахме в парка Руаха в Танзания.

 

 

 

 

Overland камион (дълго бях проучвал за този начин на пътуване из Африка, но стигнах до извода, че може да е интересен формат за пътеществие, но не е добър за сафари, нито пък е безобразно евтин за да каже човек, че спестяването оправдава компромиса):

 

 

 

Далеч по-интересен камион - не знам тези self-drivers откъде са изкопали този стар военен Ланд Ровър, но изглежда много cool:

 

 

Вече беше започнало да се стъмнява и се насочихме към портала на парка. От там кратък преход до градчето Накуру, където вечеряхме и преспахме в безличния, но напълно приличен хотел.

 

Деня ни беше много интересен - пътуването от Найроби до Накуру, селата по пътя, Великата рифтова долина, езерото Елементайта. Първият ни гейм драйв в живота в парка Lake Nakuru - мисля, че добре го бях избрал - много различен от другите паркове и резервати, които впоследствие сме виждали из Африка, не особено див, но много красив. Видяхме и някои животни, които не сме виждали от тогава насам и едва ли ще видим отново (жирафите на Ротшилд).

 

В следващия пост  - нови приключения - пресичане на Екватора по земя, езерото Богория с милиони фламинго-та, както и всичко видяно по пътя до там и обратно към Найроби, don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 26 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Пътуване от Накуру езерото Богория.

 

 

 

След ранно ставане и закуска в хотела в градчето Накуру си събрахме за пореден път багажа, метнахме го на вана и се отправихме на север към езерото Богория, където би трябвало да са се преместили ятата от милиони фалмингота след като се е вдигнало нивото на водата в езерото Накуру.

 

Прекрасен слънчев ден с красиви гледки около пътя.

 

 

Още канделабра дървета:
 

 

 

 

 

 

 

 

Още една мулти-функционална сграда (магазин, хотел + касапница):

 

 

 

Това поне си е един General Shop в цялата барака:

 

 

 

Възрастни мъж и жена край пътя:

 

 

 

Екватора пресича Кения точно между езерата Накуру и Богория. Спряхме до табелата, на която освен забележителноста беше написано неизменото за района Хакуна Матата. Едно бяло момиче до табелата за Екватора:

 

 

 

 

Въпреки сравнително многото места където съм пътувал, а в някои и живял, за пръв път пресичах Екватора (ако не смятаме пресичането със самолета на идване към Найроби), бил съм на няколко градуса (в Сингапур), но не го бях пресичал. Впоследствие поправих този пропуск 8 пъти (до този момент).

 

Това с Хакуна Матата ми е смешно защото преди 3 месеца в Занзибар имаше един, който каквото и да му кажеш отговаряше "Хакуна Матата" (нямаш грижи). По едно време се усъмних, че изобщо разбира или слуша какво го питам, та се пробвах с нещо друго:

- Ти задник ли си?

- Хакуна матата.

 

 

Хората в Кения са силно религиозни, ето една крайпътна много добре излгеждаща църква:
 

 

 

 

 

Ферми и добитък:

 

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 26 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Пътуване от Накуру езерото Богория.

 

 

Продължавам с пътя от езерото Накуру към езерото Богория. Района е изключително зелен и плодороден, от двете страни на пътя беше пълно с ферми и добитък.

 

 

Някакво село, по-скоро махала. Тези кръгли африкански "къщи" се наричат "бандас" (мн. ч. на английски). Тази година един шофьор при трансфер в Замбия ни обясняваше защо формата им е кръгла - ако влезе змия в къщата, пълзи покрай стените, докато намери ъгъл, където да се свие. Като е кръгла къщата, пълзи-пълзи и като не намери ъгъл си излиза.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На много места видяхме жени да продават пчелен мед край пътя:


 

 

 

 

Домашни животни, в случая магарета:


 

 

 

 

 

 

 

Термитник, за разлика от Ботсуана, където термитниците са сиво-бели, в тази част на Кения са кафяви (в зависимост от почвата):


 

 

 

 

Местно момиче с колело:

 

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

 

 

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Пътуване от Накуру до езерото Богория.

 

 

По пътя към езерото Богория успях да снимам и местни хора (в повечето случаи в движение).

 

Предполагам, че това са училищни униформи. Спомням си как в края на 80-те години на миналия век се бунтувахме срещу униформите и ходехме на училище по дънки в знак на протест, вместо да показваме принадлежност и да се се гордеем с емблемата на гимназията си. Та в Кения хората може да са много бедни, но училищата си имат униформи, предполагам, че и образованието се възприема като привилегия, а на като досадно задължение.

 

 

 

 

 

Снимки на хора край пътя, като цяло повечето не изглеждат особено щастливи:
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Група мъже в каросерията на камион точно на входа на националния резерват Lake Bogoria:

 

 

 

 

 

Портала на резервата:

 

 

В следващия пост започваме да разглеждаме милионите фламинго-та и разни други птици в националния резерват Lake Bogoria, don't go away!


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 27 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Национален резерват Lake Bogoria.

 

 

Не съм проучвал защо някои "убежища за диви животни" в Африка се наричат официално резервати, а други паркове. По презумпция се разбира, че парковете са държавни, а резерватите частни, но в Кения пък има и национални резервати, каквито са Езерото Богория и Масай Мара. Амбосели пък е национален парк. Може и да е свързано с огранизацията, която ги стопанисва, трябва да проверя.

 

Броени метри след влизането в резервата пред нас се откри спираща дъха картина - между милион и милион и половина (грубо на толкова ги изчисляват) фламинго-та от подвида Lesser Flamingo в езерото на фона на вечно зелените хълмове по брега (малкото, които видяхме в езерото Накуру предния ден бяха Greater Flamingos).

 

Откакто бях гледал един епизод за Кения от страхотната пoредица на Art Wolfe "Travels to the Edge", където беше снимал огромно сборище на фламинго-та, само, че от самолет и в друго езеро, мечтаех да видя подобна гледка на живо. Това общо взето беше и основната цел на идването до тези две езера, останалите неща, които видяхме бяха много интересни, но някак си по-второстепенни. Единственото по-първостепенно нещо от цялото пътешествие бяха масовите пресичания на река Мара от мигриращите зебри и антилопи гну.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гида и собственика на фирмата ни попитаха дали би било ОК да ни оставят на брега на езерото и да отидат да си свършат някаква работа за около един час. При условие, че няма хищници наоколо, за мен това беше все едно дете да го заключат в сладкарница. По брега се разхождаха мъжки и женски щрауси, както и щъркели марабу, но ни казаха, че не били опасни. Аз все си мисля, че щрауса не е като съвсем да е безопасен, но нямах причина да не им вярвам.

 

Взех двулитрова бутилка вода, в случай, че нашите хора нещо не се върнат и се запътихме пеша към ръба на водата. Поне 40 минути нямаше никакво човешко присъстие на брега на езерото (в обозримата му част) освен нас, което беше страхотно. След това дойде един Ланд Ровър, но даже и с него усещането за дивотия беше супер (само една кола + нас в целия резерват). За мен човек да може да бъде толова близо до диви животни (в случая птици) в естествената им среда е огромна привилегия.

 

От този момент нататък птици затворени в клетка единствено можеха да предизвикат съжаление у нас, спомням си, че видяхме фламинго-та в парка за птици от бразилската страна на водопадите Игуасу, направо жалка картинка. Как човек си изменя възгледите за нещата, преди това си гледах фламинго-та с кеф по зоопаркове и други паркове, може би най-много птици от този вид съм виждал още през 1996 г. в някакъв парк в Насау, Бахамас. Трябва да разгледам стари снимки, но едва ли е било много впечатляващо.

 

 

24 мм. (на фул фрейм) обектив просто няма как да обхване цялата картина, затова снимах просто "парчета" от ятото:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първите две, които хванах в полет:

 

 

 

Малко отражения във водата:

 

 

 

 

 

 

 

В следващия пост продължаваме с птиците в националния резерват Lake Bogoria, don't go away!


 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 28 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Национален резерват Lake Bogoria.

 

 

Фламинготата не позволяваха да ги доближаваме много, в момента, в който ги приближа започваха да се изнасят в обратна посока. Щраусите и щъркелите марабу обаче сами идваха към нас, инстинкта е да се избяга от такава голяма птица, но това сигурно би ги накарало да ни подгонят даже и да са нямали такова намерение, останахме си на място и всичко беше наред.

 

Мъжки щраус от подвида Common ostrich (Struthio camelus, Обикновен щраус - св. превод).

 

 

 

 

 

Мъжките са черни, женските кафеви. Причината за това е, че и мъжкия и женския щраус мътят яйцата, но мъжкия го прави през нощта и така по-трудно се забелязва. До момента не съм видял голяма разлика м-у този вид щраус, Масайския щраус (Masai ostrich) и Южния щраус (Southern ostrich), въпреки, че съм виждал неведнъж и трите вида. Явно не съм много внимателен. Има сериозна разлика със Сомалийския щраус, на който шията и краката са му синкави, но такъв не съм виждал до момента на живо.

 

Шията на Масайския щраус (предполагам и на обикновения) става много по-розова при сексуална възбуда.

 

Два мъжки и един женски щрауси:

 

 

 

 

 

 

Женски щраус:

 

 

 

Lesser flamingo в полет:

 

 

 

... и отново на земята:


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 28 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Национален резерват Lake Bogoria.

 

 

В този резерват освен най-близките ни срещи (на диво) с щрауси бяха и най-близките ни такива с щъркели марабу (Marabou storks). Общо взето не особено приятни за мен птици. Впоследствие съм ги виждал на много места да се конкурират за мърша с лешояди, а и са ми доста грозни на вид:

 

 

 

 

 

 

Това марабу имаше някаква пръчка забита в "корема" си, предполагам, че някъде само се е нанизало и, че не е пробила кожата:
 

 

 

 

 

 

 

 

Обратно към далеч по-красивите Lesser flamingo, тук виждаме едно в полет:

 

 

 

Едно доста голямо ято замарширува към брега:

 

 

 

После продължи да се отдалечава от езерото:

 

 

Докато бяхме там не се бях замислил или сетил да попитам къде всъщност гнездят такъв голям брой фламингота, би трябвало да е някаква огромна територия. Голям пропуск, не че не мога да проуча и по Интернет де...


All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 29 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Национален резерват Lake Bogoria.

 

 

В парка Lake Bogoria има и горещи гейзери, но пътищата около езерото за съжаление бяха наводнени и нямахме никаква възможност да влезем навътре и да ги видим. Оставаше ни единствено да се любуваме на пейзажа видян откъм брега, който е от страната на портала на парка.

 

 

 

 

 

В перспектива в "дъното" на снимката се вижда голямо ято в полет:

 

 

 

Също както при самолетите, при птиците най-интересни снимки стават при излитане и кацане, даже при птиците става още по-интересно, защото в тези моменти най-енергично се маха с крила:


 

 

 

 

 

 

 

 

Фламингота в полет, този път в различни формации:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 31 декември, 2014 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Финалния пост за Национален парк Lake Bogoria в Кения, може да видите в моя нов блог (не, че имам стар) за travel photography.

 

Приятно разглеждане!

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Пътуване от езерото Богория до град Накуру

 

 

Следващия пост е за пътуването обратно от езерото Богория до град Накуру, където спряхме за обяд. Бях впечатлен от рекламните табели за смаляване на... бюст, от една от снимките може да се подразбере защо... Пресякохме Екватора още веднъж, този път без спирка за снимки.

Приятно разглеждане!

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Град Накуру.

 

 

 В този пост от моя блог за travel photography показвам малко снимки от град Накуру, който е столица на едноимената област и наброява над 320,000 жители. Вторият ни африкански град след Найроби, така, че всичко ни беше интересно.

Приятно разглеждане!

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Пътуване от град Накуру до град Найваша през Великата Рифтова Долина.

 

 

Изключително красиви пейзажи от Великата Рифтова Долина в Кения при пътуване м-у градовете Накуру и Найваша + малко снимки от градчето Найваша може да видите в този пост в моя travel photography blog.

 

Приятно четене и разглеждане!

Редактирано 22 януари, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

01 Август, 2013. Разходка с лодка из езерото Найваша, Кения

 

Спирането до езерото Найваша и едночасовата разхода с лодка бяха невероятен бонус към вече изключително интересната ни програма за първите ни два дни в Кения. За пръв път видяхме "на диво" (не в зоопарк) хипопотами. Природата е много красива и езерото гъмжи от различни видове птици. Успях да снимам в пълни детайли лова на Африкански орел-рибар от момента, в който кръжи във въздуха и гледа за риба през момента в който пикира, грабва рибата от вадата до момента, в който набира височина с нея.

 

Езерото Найваша

Приятно четене и разглеждане!

[домосед]

Аз все си мисля, че щрауса не е като съвсем да е безопасен, но нямах причина да не им вярвам.

 

Един познат - фермер на добитък в Стеленбош (един от малкото сред лозята) - си нема работа една година да пробва да гледа щрауси. Видя се в чудо. Щрауса, било лесно, да го пуснеш да пасе, но да го хванеш после да го ядеш, без да си израсъл с ласото, не било хич лесно. Но драма настъпи, когато един от щраусите му уби човек. Нарушител (trespasser, анг.). Влезли с жена му ужким да минат по-пряко през фермата. Ама леко позаобиколили, за да си вземат за спомен (или за закуска) едно щраусово яйце, което си седяло там. Щраусът обаче реагирал.

 

 Финалния пост за Национален парк Lake Bogoria в Кения, може да видите в моя нов блог (не, че имам стар) за travel photography.

 

Приятно разглеждане!

 

Честит нов блог! Вписах те като съмишленик на моя.

[FlyTraveler]

Един познат - фермер на добитък в Стеленбош (един от малкото сред лозята) - си нема работа една година да пробва да гледа щрауси. Видя се в чудо. Щрауса, било лесно, да го пуснеш да пасе, но да го хванеш после да го ядеш, без да си израсъл с ласото, не било хич лесно. Но драма настъпи, когато един от щраусите му уби човек. Нарушител (trespasser, анг.). Влезли с жена му ужким да минат по-пряко през фермата. Ама леко позаобиколили, за да си вземат за спомен (или за закуска) едно щраусово яйце, което си седяло там. Щраусът обаче реагирал.

 

 

Честит нов блог! Вписах те като съмишленик на моя.

 

Благодаря Домоседов, за момента си единствения, който съм сложил да следя на блога си, трябва да разгледам и как се слагат връзки към други блогове за да сложа и една към теб. Това за съмишлениците също ще го поразгледам как работи. Нов съм в системата на тези блогове, а и няма много време да ги нагласям.

 

Това за щрауса в Стеленбош доста интересно. Някъде бях чел как да се защитаваш от животни ако те нападнат, за щрауса пишеше да се удари силно с тояга по шията (врата)

[neuromancer]

Ама леко позаобиколили, за да си вземат за спомен (или за закуска) едно щраусово яйце, което си седяло там. Щраусът обаче реагирал.

Ами то всеки с половин акъл би трябвало да знае, че всяко животно, колкото и тъпо и питомно да е напада, ако му бъзикаш малките, а щрауса е доста по-голям от кокошка...

[FlyTraveler]

02 Август, 2013. Полет с едномоторен самолет от Найроби до пистата на частната консервация Селенкей (екосистемата на национален парк Амбосели).

 

Невероятен полет на едномоторен Cessna Grand Caravan от летище Уилсън в Найроби до пистата на концесията Селенкей.

 

При кацането имахме страхотно приключение, което записах напълно на видео. Снижаване по всички правила, на около 10-15 метра височина на пистата изкочиха стадо зебри и пилота отказа кацането в последния момент. Направи втори заход като този път прелетя с бръснещ полет и форсиран двигател много ниско над пистата за да изплаши зебрите (имах усещането, че се намирам в Спитфайър по времето на Битката за Британия), трети заход, след което си кацна като пич. В Ботсуана при кацане и излитане на самолети в края на пистата дежурят гидовете, които посрещат/изпращат гостите в джиповете за да могат да разгонят животни, които евентуално пречат на кацане/излитане.

 

Полет от Найроби до Селенкей

 

Приятно четене и разглеждане!

Редактирано 30 януари, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Август, 2013. Първи впечатления от частната консервация Селенкей (екосистемата на национален парк Амбосели) и лагера на Gamewatchers Safaris.

 

Първи впечатления от частен резерват в Кения. Селенкей е едно от най-любимите ми места за сафари, където бих се върнал по всяко време при възможност, време и пари. Никакви други гости и туристи, много животни, някои от които изключително редки (ще видите дългошията антилопа Джеринук в този пост). Лагера също беше прекрасен като по изживяване и атмосфера слага в джоба далеч по-скъпи и луксозни лагери и лоджи.

 

Частната консервация Селенкей и лагера на Gamewatchers Safaris

 

 

Приятно четене и разглеждане!

[FlyTraveler]

02 Август, 2013. Първи гейм драйв в частната консервация Селенкей (екосистемата на национален парк Амбосели) и наблюдение на воден резервоар и животни на водопой от скривалище.

 

Страхотно място се оказа този частен резерват. Не бих се поколебал и за секунда да отида отново там ако имам тази възможност. Абсолютна екслузивност при наблюдение на животните. Прекарахме около 2 часа на една наблюдателница до воден резервоар да гледаме как различни животни идват на водопой.

Две снимки за мостра:

 

 

 

 

 

 

 

Останалите фотографии от този пост може да видите в моя блог тук.
 

 

Приятно разглеждане!

[AlexandraKo]

Ееее, Флай, много хубави тези зебрички! Като плюшени играчки  А снимките с отражението във водата са невероятни. Пък  птицата-секретарка е много фешън с тия къси гащи ;) Аз самата нямам желание за такива места, но твоите пътеписи и снимки следя с огромно удоволствие, за което ти благодаря!

Редактирано 28 февруари, 2015 от AlexandraKo

[FlyTraveler]

Ееее, Флай, много хубави тези зебрички! Като плюшени играчки  А снимките с отражението във водата са невероятни. Пък  птицата-секретарка е много фешън с тия къси гащи ;) Аз самата нямам желание за такива места, но твоите пътеписи и снимки следя с огромно удоволствие, за което ти благодаря!

 

Мерси за добрите думи! Както казват - света предлага за всекиго по нещо, да сме живи и здрави и да имаме време и възможности за пътуване само...

[FlyTraveler]

02 Август, 2013. Първи гейм драйв в частната консервация Селенкей (екосистемата на национален парк Амбосели).

 

След дълга пауза (през която довършвах фото дневника на едно сафари в национален парк Руаха в Танзания) се завръщам към серията сафарита в Кения и по-специално в частната концесия Селенкей.

 

След като стояхме на една наблюдателница до водоизточника около час, гледайки зебри, брадавичести прасета, щрауси и птици-секретарки дошли на водопой, се качихме отново на джипа и продължихме гейм драйв-а из концесията. Не знам дали споменах, но в тези частни концесии в Кения, където бяхме, джиповете бяха малко по-различни от обичайните такива в Източна Африка - напълно отворени отстрани (open-sided), имаше и някои с големи прозорци с дървени рамки без стъкла, малко като на дилижанс.

Ако изключим факта, че не видяхме хищници, концесията просто гъмжи от животни и птици, а ландшафта е изключително красив.

Газела на Томсън (трудно ми е да определя пола, тъй като и мъжките и женските имат рога):

 

 

 

Зебри на Бърчел и Масай жирафи:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мъжко Малко куду (Lesser kudu). Гледахме го и идея си нямахме колко рядко е това животно. Гида ни го каза, но тогава си помислих, че просто така си говори. До този момент не съм го видял на друго място при 15 други сафари парка и резервата в Африка след Селенкей. В национален парк Руаха в Танзания ги има, но не успяхме да намерим нито един екземпляр за 7 пълни дни престой. Да не се бърка с Голямо куду (Greater kudu), което го има в изобилие в южната част на Африка + Руаха в Танзания.

 

 

 

Тук даже са два мъжкаря един до друг:

 

 

 

Харем (така се нарича група от женски) от Импали:

 

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.
 

 

Приятно разглеждане!

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 5 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Август 2013. Частна концесия Селенкей, Кения. Следобеден гейм драйв.

 

След сутрешния гейм драйв се прибрахме в лагера за обяд, душ и почивка (за мен обяд, душ и чистене на снимките, които са за изтриване). Под душ са се разбира bush shower - една кофа с вода с накрайник на душ и кранче, качена на дървен прът. Една кофа е за двама човека, но като знаем, че трябва да пестим стига. Ако на някой това не му отговаря на изискванията, абсолютно никакъв проблем - доплащате по 800 долара на вечер за двама и отивате в баровския лагер на същата компания в същата концесия (Porini Amboseli Camp), даже ще ви влиза и алкохола в цената.

 

Соларната система на лагера беше достатъчна за да си презареждам батериите на фотоапаратите и да работя с лаптопа. Близо до масата за хранене, на сянка под един опънат брезент имаше ел. контакти. Не мога да се сетя някога да съм имал по-красиво място за преглеждане на снимки където и когато и да било другаде до момента, в който пиша тези редове. От време на време някой масай от лагера идваше да погледа снимките и тактично се отдалечавше за да не пречи.

 

 

 

Няколкото подпряни наблизо копия все пак ми даваха известно спокойствие, че не е съвсем като да не мога да предприема нищо в случай, че наблизо се появи опасно животно (лагера беше отворен). Бях правил няколко опита да ги хвълям и се бях учудил колко тежки и не особено остри са всъщност металните им върхове (винаги съм си мислел, че върховете на копията са остри като на ножове).

 

Следобедния гейм драйв започна с този Червеноший франколин - Red-necked spurfowl или red-necked francolin (Pternistis afer) и двойка гълъби:

 

 

 

Отново харем от Импали:

 

 

И малка ергенска група от две мъжки:

 

 

Двойка Масай жирафи (главата на женския е от дясно):

 

 

Първо за нас виждане и на газели на Грант. Това специално е доминантен мъжкар, но иначе и мъжките и женските имат рога. Ако изключим национален парк Амбосели, където бяхме на следващия ден не си спомням да съм виждал другаде газели на Грант освен чак в парка Руаха в Танзания (да не се бъркат с газелите на Томсън, които са много по-разпространени). Ако намеря по-късно снимки на газели на Грант, които да съм правил в Масай Мара, ще се поправя, но по спомени там не видяхме такива.

 

 

 

Същия доминантен мъжкар маркира територия:

 

 

Първото ни виждане на най-едрия вид антилопа - Иланд (Eland). Сега се чудя дали Орксите не са по-големи, ама май не са. От тези вече съм виждал на доста места, включително и до нос Добра Надежда на фона на океана.




Женски Масай жираф с птичка (окспекър) кацнала на муцуната. Окспекърите си кацат по жирафи и биволи и си кълват разни паразити, което си е взаимноизгодно:

 

 

Два женски Масай жирафа с малко:




Първият на Африкански слон на диво - млад мъжкар, който ни гледаше зад храсталака:

 

 

Гида ни предположи, че слона се е запътил към близкия водоем и предложи да отидем директно там и да го изчакаме да дойде. Случката покрай водоема ще може да проследите в следващия пост.

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.
 

 

Приятно разглеждане!

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 6 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Август 2013. Частна концесия Селенкей, Кения - борба на слонове до водоема.

Продължавам с нашето първо виждане на африкански слонове на диво, което се оказа (до този момент) ако не най-доброто, то поне едно от топ 3 sightings на тези умни, величествени и много по-опасни, отколкото повечето хора си мислят животни.

Бяхме мернали млад мъжкар в храсталака, гида видя и друг зад него, предположи, че са тръгнали на водопой и предложи да ги изчакаме при водоема, където има и наблюдателна кула. Завой и препускане с джипа натам. Качихме се на кулата и докато си налеем по питие, слоновете пристигнаха - двама млади мъжкари.

 

 

 

 

 

Окото на слона:




Втория слон направо си подтичваше към водоема:

 

 

 Района на национален парк Амбосели (където се намира и частната концесия Селенкей) е изключително сух през лятото. Тук е и една от най-големите концентрации на слонове в света (има различни класации, някои сочат парка Чобе в Ботсуана, други парка Хуанге в Зимбабве, и на трите места гъмжи от слонове). Та в Амбосели през лятото става толкова сухо, че има случаи слонове да умират през някои особено тежки сезони. В светлината на това такива изкуствени водоеми, както този в частния резерват са не само чудесно място за наблюдение на животните от гости на резервата, но и единствената достъпна вода за животните по това време на годината.

 

 

 

След като се напиха с вода, младите мъжкари се спречкаха в опит за доминация един над друг:

 

 

 

 

 

Единия явно се призна за победен и хукна да бяга, другия обаче тръгна да го гони, напълно решен да покаже и докаже доминантата си роля по възможно най-недвусмисления начин:

 

 

 

Гонещия слон еждувременно беше натопорчил "боздугана":

 

 

 

 Почти го настигна:

 

 

 

И хоп - реши "да го качва":

 

 

 

 

 

По време на прехода в България през 90-те години ме е нямало, но за да си разясня ситуацията, специално бях чел за разните силови групировки, които поемат контрол над икономиката на страната. Запечатал ми се е един подобен на горния "слонски урок" - един от босовете (май беше Поли Пантев) въвел нова мода - като искал да даде урок на провинил се мафиот го хващал и правел с него каквото горе на снимките единия слон прави с другия. Казвал, че бой се забравял, но тази работа се помнела до живот...
 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.
 

 

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 12 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

02 Август 2013. Частна концесия Селенкей, Кения. Следобеден гейм драйв.

 

След изключително интересното ни първо в живота наблюдение на африкански слонове на диво видяхме и успях да направя серия от снимки на Източен блед пеещ ястреб (св. превод от Eastern Pale Chanting Goshawk):

 

 

 

 

 

 

 

Hamerkop (мисля, че името идва от Африкаанс /няма грешка в спелинга/ и означава буквално "глава-чук"):

 

 

Този гид, както може да се предположи беше Масай (всички в концесиите на Gamewatchers, в които ходихме бяха такива) на име Андрю. Предполагам, че тези английски имена са им работни псевдоними:

 

 

Тук мисля, че за пръв път си пробвам късмета да снимам бягащи импали:

 

 

 

 

 

 

 Тук съм снимал два от трите типа сафари возила, които Gamewatchers Safaris използват в техните концесии - необичайно за Източна Африка отворените отстрани Ланд Ровъри и Ланд Крузери. Третия тип - Ланд Ровър с прозорци без стъкла, на който и покрива му се отваря като се навие брезента съм го снимал по-горе, а и ще присъства на снимките в национален парк Амбосели в следващите постове:

 

 

След залез слънце за пръв път през живота си правихме нощно сафари, като спотера (още един масай, който седи отпред до гида) осветяваше различни животни със силен прожектор с червен филтър (да не ги смущава). Чувствах се леко странно - чудех се дали в тотално непрогледния мрак не ни дебне в момента леопард или лъв, който да изчаква удобния момент да скочи в напълно отворения отстрани джип. В последствие сме правили нощни сафарита и в една от другите концесии на Gamewatchers Safaris в Кения - Ол Кинией (по-нататък като стигна до там, ще покажа интересни снимки), както и в напълно открити джипове в Тимбавати и Саби Санд в Южна Африка и в концесията Куай в Ботсуана. В повечето случаи сме се доближавали до лъвове и леопарди до 3-4 метра разстояние (тук и тук има снимки от друг фото дневник), но когато човек е свикнал, вече е друго. Тази вечер обаче още не бях свикнал и стисках тайно под якето си един нож тип Рамбо (не, че особено би помогнал ако ни беше нападнал лъв ). Хищници така и не видяхме тази вечер, по спомени гледахме жирафи, импали, газели на Грант и едни много интересни животинчета по дърветата - Буш бейбис.

След това се върнахме в лагера и имахме невероятна вечеря до огъня под звездите и под зоркия поглед на масаите-аскари (гардове) подпряни на копията си,  след което прекрасен и здрав сън в палатката, завити в спални чували. Трудно е да се опише първо преспиване на палатка в африканската савана. Просто не мога да сетя за по-добра нощувка където и да било по света до този момент (било то в супер луксозен хотел, круизен кораб или някъде на къмпинг), а не е като да нямам разнообразни преживявания...

All images are copyrighted, please do not publish without written permission!

Редактирано 29 юни, 2015 от FlyTraveler