дневник По Коледа и Нова година из Азия

[cck]

Реших и аз да опитам да направя сводка и фотопис за коледното пътуване из Азия.
Ще се пробвам да е "на живо", което разбира се зависи от достъпа до интернет.
Чудесно се получава с темите на Macf1an, Fly и Wilks, Оги .... Особено ми харесва частта с коментарите на приятелите магеланци.
А по-късно след редакция и допълване ще прехвърля към пътеписите.

А сега по същество. Ден първи - в пътуване на изток.
Първо SOF - IST с мадам и моята особа в компанията на нейната Сосоно (KIA CEED).
Разстоянето се взима за 6-7 часа в зависимост от граничния контрол и времето отделено за чорба, екмек ("хляб", тур.) и съответното "кьофте". Тешекюр едерим ("благодаря", тур.) на комшиите за гозбите. По неписана традиция се отбиваме в крайпътни ханчета по магистралата около Силиври, на 50тина километра от Ataturk Havalimani.

Следва полет с Emirates: IST - DXB. Също познато. Имаме няколко часа на DXB и ще доразгледаме Concourse A на Терминал 3 (http://en.wikipedia.org/wiki/Dubai_International_Terminal_3).
Concoure B е по-старата сграда. Отвън изглеждат еднакво. Там е хотелът, за който говореше Fly, а ние ще повисим на гости на Hеineken

Третият терминал е разделен в три свързани сгради, а до Concourse A се стига с подземно влакче. Та това е сградата посветена на A380. При преден полет с този самолет нямахме време и набързо се придвижихме до гейта, но сега му заделяме час-два. Все пак цяла филмова поредица имаше по National Geographic именно за тази сграда.
Ето кадър от сградата преди излитането от опашната камера на самолета.


От тук с въпросния A380 ни предстоят 7 часа до Хонконг. Пробвах интернета. Работи! Интересното е, че на борда има и GSM клетка, съответно след излетане, мога да си ползвам собствения телефон (със стандартния си роуминг план).
Аз лично се наспах, в подготовка за програмата през следващия ден.

А тя продължи с ферибот от Хонконг до Макао (26 EUR)

[wilks]

Тaзи годинa нямa дa можем дa се зaсечем, и видим, кaкто нaпрaвихме минaлaтa в Бaнкок. Aз всъщност се двоумях зa тaзи точно между Чили (Вaлпaрaисо), и ХК, но кaто успях дa си нaглaся билетa още лятото, ХК ми остaнa зa някоя следвaщa Новa годинa

 

Кaто гледaм чaсa ти нa писaне - ти нaй-вероятно току що си стaнaл, aз пък още не съм си лягaл...

[cck]

Тaзи годинa нямa дa можем дa се зaсечем, и видим, кaкто нaпрaвихме минaлaтa в Бaнкок. Aз всъщност се двоумях зa тaзи точно между Чили (Вaлпaрaисо), и ХК, но кaто успях дa си нaглaся билетa още лятото, ХК ми остaнa зa някоя следвaщa Новa годинa

 

Кaто гледaм чaсa ти нa писaне - ти нaй-вероятно току що си стaнaл, aз пък още не съм си лягaл...

 

Е ти чудесно си списваш от другия край на света. Да май около 12 часа ни е разликата

[cck]

И така - Макаu.
Имаме половин ден и нощувка тук.
От фери терминала в Тайпа се оказа, че хотелите си имат гишета и автобуси, които возят до съответната казино дестинация на всеки 15 мин.
Удобно интро, безплатно е, без значение в кой хотел сте отседнали.

Ние бяхме рeзервирали на местния стрип (по терминологията от Лас Вегас , което пък се оказа
само на десетина минути. Хотелите са същински мега чудовища. Големи, светещи, с повече от няколко казина вътре. Имат си фууд кортове, зали за забавления, молове и какво ли още не. Влизаш и ако може само там да си стоиш и харчиш. А какво човешко стълпотворение има. Все съм виждал, че китайците са хазартни типове, но тук са безкрай.
Бързо си припомних фразата "като разберете колко сме, ще придобиете представа за нашите проблеми"


По-късно стана ясно, че е ситуацията същата и в съседните Venetian и Galaxy.
А коледната украса е подобаваща - вътре и отвън.




Упътваме се до съседния хотел от където има автобус за историческия център.
Да видим португалското минало. А то също блести с коледната си украса.

Португалски плочки и китайски йероглифи

 

И поругалски нотки по паважа

И разбира се, манджа под път и над път. В случая, щанд за месо.


Продължаваме към историческата част


където попадаме на програма с коледни песнопения



А самата останала част от фасадата на St. Paul изглежда внушително


Прекрасно коледно настроение, топло време и парти навсякъде. С това е изпълнен центъра на
старото Macau

Време за селфита

Вечерта завърши в Hard Rock Cafe, разположено в съответния Hard Rock Hotel

 

Ten Oz burger-а във вид на коледна вечеря

[cck]

Следващ ден. Кафета и чек аут. Това последното не става бързо въпреки 30-тината гишета.
Експресните гишенца (до всички асаньори) още не са отворили и народът си е на опашка пред пременените с бели и червени шапчици рецепционисти.
Летището (Macau Int. Airport) е наблизо и там имаме време за закуска. По подобие на HKT, ферито и летщето са едно до друго.

 

Ето и скромния ми спотърски принос. Захождащ самолет на Macau Airlines, кулата и мостът за заход на самолетите към пистата, построена във водата.

 

Ние сме с AirAsia за Манила.

[На път]

Аууу, били сте под един покрив с най-скъпото представление в света и не сте го видели. Голям пропуск!

[cck]

Аууу, били сте под един покрив с най-скъпото представление в света и не сте го видели. Голям пропуск!

Имаш предвид в Галакси хотел или това с 3D прожекциите върху вода? Второто точно на коледа го нямаше.

[На път]

http://thehouseofdancingwater.com/en/

Това имам предвид. Франко Драгон му е автора. В  City of dreams е. Ние спахме в Хард рок хотел и не сме излизали от него - така, че трябва да е в хотела, в който сте били. Франко Драгон е поставял едни от най-добрите представления в света - La reve във Вегас е феноменално и едно от любимите ми. Но това в Макао е най-скъпото. Струва 250 000 000 долара като подготовка. Първото ми азиатско пътуване беше с цел точно това представление.

Поне хапнахте ли сладки от магазините, дето продават пушеното месо. Това са едни от най-добрите пекарни - известни в цял свят.

Редактирано 26 декември, 2014 от На път

[Гост]

Поздрави от Индонезия бе, младежи С извинение за офтопика, ама ме беше кеф да помахам с ръчичка. Много шантави сме се събрали тук еййй... И на мен Хонконг ми е в Новогодишния списък, само да видим коя година... хах... Прегръдки на всички приятели!

[cck]

http://thehouseofdancingwater.com/en/

Това имам предвид. Франко Драгон му е автора. В City of dreams е. Ние спахме в Хард рок хотел и не сме излизали от него - така, че трябва да е в хотела, в който сте били. Франко Драгон е поставял едни от най-добрите представления в света - La reve във Вегас е феноменално и едно от любимите ми. Но това в Макао е най-скъпото.

Пропуск. Видяхме само входчето на City of dreams, а посоката беше HardRock cafe. Дори не съм предполагал за шоуто. То не, че в една вечер можеш много да побереш, но това явно си заслужава. Следващия път, явно

[cck]

Поздрави от Индонезия бе, младежи С извинение за офтопика, ама ме беше кеф да помахам с ръчичка. Много шантави сме се събрали тук еййй... И на мен Хонконг ми е в Новогодишния списък, само да видим коя година... хах... Прегръдки на всички приятели!

Благодаря за поздравите. Никакъв офтопик не е. По-късно по програма сме се упътили към теб в Йогакарта. Мисля, че за няколко дни се разминаваме, но гледам и твоите снимки от там. Поздрави от Манила, за която ще драсна по-късно.

[cck]

Манила

Първоначалният план за плажове във Филипините го променихме в полза на Индонезия. Оказа се доста позапълнено покрай новата година на известните филипински острови.
Сега и по телевизията мернах някакви здрави закъснения на Cebu Pasiffic точно в тази посока.
Така от картата на Филипините, остана само Манила.
Първите впечатления се покриват с очакваното - трафик, топло, мръсно.
За беднотията, бездомните и изобщо тъжните неща не ми се разказва. Има ги в изобилие, но целта е да видим хубавата част от мегаполиса.

 

Прочел темата на Оги и тази на Стенк имам някаква програма за трите ни дни тук.

Понеже е Коледа се насочихме към Rizal Park - подходящо място за парти на открито.

 

Тече усилена подготовка - събират се хора, саундчекове, джангър, фойерверки - изобщо веселба.

Повисяхме, повисяхме и като стана наистина невъзможно да се разминеш от хора се преместихме в едно заведение на кея.

Фойерверки и шоупрограма се появиха и от съседния хоте, а нашата вечер продължи с морски
храни. Lupu-lupu (вид морска риба) не бях опитвал и ми хареса. Рибоците, а и омарите и
крабовете ги държат в басейнчета наблизо и храната си е съвсем прясна. Всъшност и епредверието на заведението е оформено с аквариуми.

[cck]

Да си продължа с разказа за Манила, че се оформи известно забавяне в сводката
Като преглеждам горните постове, явно изяждам по някоя буква, за което се извинявам на
четящите.
Писането без редакция (редакторът спи до по-късно) е видно и от снимковия материал.
Ще се постарая да се поправя, по-късно в пътеписната част

И така следващ ден в активната и пренаселена Metro Manila
Упътваме се към Intramuros - кварталът затворен в градски стени останал от колониално време.
Предпочитаме вариантът пеш, въпреки че градски транспорт има всякакъв, включително и много-
популярните jeepney - модифицирани американски джипове от Втората световна война:


Те май са най-ползваното средство за придвижване тук (5 песо). Качваш се и слизаш отзад, прозорци отстрани няма, заместени са с мушамички, в случай, че завали И разбира се резервна гума - един от шофьорите тъкмо сменя такава.


Крайбрежният булевард може би е по-представителната част (тъкмо довъшват тротоарната част).

И така през снощния Rizal park, днес вече далеч по-спокоен се отправяме към Intramuros

Заобикаляме отвън, което по-късно ни препоръчаха да не правим, заради многото спящи бездомни по улицата. А те са грижливо отделени с голяма ограда от голф игрището, активно ползвано и на самата Коледа.

Католическата страна си казва думата. Въпросните бездомни, просещите и дори всеки случайно срещнат на улицата поздравяват с Merry Christmas, а от много стълбове ни гледат плакати с поздравления към папа Франциск.

И така покрай Форт Сантяго се пъхваме през градските порти до губернаторския дворец:

Следва катедралата на Манила, фрагмент от стъклописите и органът вътре.

Тъкмо разпъват червеното килимче и добавят украса в подготвка за предстоящата сватба

[desislavna]

С голям интерес ще следя азиатското ти пътуване, CCK. Видях посетения преди два месеца Макао в коледна светлина и много ми хареса. Опитахте ли от месото, което са подсладили?

Филипините са ми в бъдещите планове, така че ще следя с интерес разказите ти.

Предполагам сте планирали време и за Хонг Конг

Весело посрещане на празниците и спокойно пътешествие ви пожелавам!

[cck]

С голям интерес ще следя азиатското ти пътуване, CCK. Видях посетения преди два месеца Макао в коледна светлина и много ми хареса. Опитахте ли от месото, което са подсладили?

Филипините са ми в бъдещите планове, така че ще следя с интерес разказите ти.

Предполагам сте планирали време и за Хонг Конг

Весело посрещане на празниците и спокойно пътешествие ви пожелавам!

 

Хон Конг беше преди две години, тогава за Макао пък нямаше време и сега наваксвах.

За Филипините разгледай и темите на Стенк и Оги. Аз само до Манила успях, където 2-3 дни са достатъчни мисля.

Иначе от Бруней се прехвърляме в Индонезия, т.е. въртим полукръгче.

Ще доразкажа за Манила и продължавам нататък. Весело посрещане и на теб

[cck]

В следващата катедрала ситуацията не е по различна - сватба А ето ги и младоженците.


Позират ни пред кръчмата отсреща, собственост на бишъпа. То и тя събуди интерес докато изчакаме церемонията да премине (не пускат туристи тогава)


А групичката от петима се готвеше да се вози наредена в това превозно средство, задвижвано единствено от краката на мъжът в жълто. Нещо като колело с прикачена клетка, която събира не
повече от двама души.


И така бароковата катедрала св. Августин (San Augustin). Обект от списъка на ЮНЕСКО, завършена още по испанско време - 1571 и саморекламираща се като сватбената столица на Филипините. Една от кулите липсва, разрушена при земетресение.






Eдно от впечатляващите неща е бамбуковия орган.


и резбованите врати


Денят премина в Intramuros. Кварталът е събирателна за историята на Филипините.

Отбихме се и до "най-големия МОЛ в Азия". Не знам дали е най-голям, предвид сингапурските и японските му събратя (то там са цели квартали), но Mall of Asia не е нещо особено интересно. Характерно нещо са постоянните проверки на багажа, охранителите на всеки подстъп с чантички за първа помощ на гърба и опашки от желаещи да влязат

вътре като навсякъде тук - пренаселено


Позагубихме малко време в очакване на полета с новата за нас авиокомпания - Royal Brunei.

Боинг 787 с когото се хвалят е за Лондон, а от Манила пътува стандартното A320, което макар и на възраст се оказа с екрани на всеки три реда - предполагам почти никоя компания не поръчва вече такава конфигурация.

[cck]

Бруней 12'2014

Важно четиво - Домосед, Сандокан ‘00
Подходящо апликейшънче: Mesixty, Discover Brunei

Констатации на място:
- сингапурският долар се приема еднакво (1 към 1) с брунейския такъв.
- такситата са точно 40 броя в Бандар Сери Бегаван, което ако изключим националните паркове си е почти цялата държава (ок. 300 хил. местни жители). Работят с фиксирани тарифи от/до съответния обект. Има на летището, пред няколко хотела, МОЛ и толкоз. Ако имате нужда, то поръчката става през рецепцията.
- почти никакъв трафик, прекрасни пътища (и за пешеходци)
- чисто, много чисто, явно има промяна от времето на домоседовите сводки
- арабският език има приоритет, поне по табелките. То почти всички държави в района са ислямски, но тук латиницата е на заден план.
- не се пуши никъде, разбирай не се продават цигари, ако си носиш на летището плащаш мито. Възможно е само на някакви средно тайни места, които следва да са добре скрити от стандартната публика.
- не се пие никъде, разбирай не се продава алкохол под каквато и да е форма, включително и в хотела, дори бирата е във вид на безалкохолна такава, отново само в хотела

 

И така нашето брунейско турне се състои в две нощи в Radisson Hotel Brunei Darussalam
(особено подходящ избор предвид обилното преваляване в края на единия ден и наличието на спа с чудесни балийски масажи) и дневна пешходна разходка.


Градът Бандар Сери Бегаван не е обено голям, а централната част, където са ситуирани интересните неща е напълно обозрима в рамките на деня.

 
Обиколката ни започна с намиращия се отсреща Royal Regalia Museum (Bangunan Alat-Alat Kebesaran Diraja) и се изкушавам да цитирам Домосед "здание с размерите на зала Фестивална,
за да изложи в него ордените си, получени от султани, султанчета, царе, папи, патриарси и
президенти от Европа и Азия. Да не говорим за всевъзможните подаръци и колесниците, теглени от по 80-тина най-доблестни брунейци, чието парадно снаряжение е също тук."

На мен ми се стори интересно, особено подробните обяснения от кого е всеки предмет. Не се
снима с изключение на фоайето. Мястото напомня донякъде залите с регалии във Ватикана, с
далеч по-скромни размери. То и султаната е доста по-скорошно явление (14ти век), а получава
независимост от Обединеното кралство през 1971.
Лично сегашния султан Hassanal Bolkiah (пълното име на Негово Величество е
Paduka Seri Baginda Sultan Haji Hassanal Bolkiah Mu'izzaddin Waddaulah)
е подписвал за въпросната независимост, конституцията и установяването на традиционната 
Малайска ислямска монархия. Melayu Islam Beraja покрива малайската култура, ислямската религия и монархията като политическа система. Интересното е, че правната система се базира
на английското право (common law), като успоредно с това се прилага и шериата.

Колесницата и предверието:

 

---

следва продължение

[cck]

Споменах за чистотата и липсата на трафик, но да илюстрирам:

Придвижваме се в посока джамията Masjid Sultan Omar Ali Saifuddien покрай държавни сгради и стадиона

Ето я и нея. Бих казал изключително красива, пък на фона на бурните облаци и с особен контраст.



А тук просто ще си замълча, гледката е поразителна






Вътре също е интересно, но трябва да изчакаме - туристи влизат извън часовете за молитва (за жените са предвидили наметала).
То и заваля, а укритието отсреща се оказа МОЛ-а


Попремина дъжда, поразгледахме още из околността и след кратко пазарене с лодкарите си организирахме турче из прословутите канали и наколни жилища.

А също и да ни приближат до султанския дворец Istana Nurul Iman  (Дворецът на Светлината и Вярата).
За него беше ясно - затворен за публика през повечето време. В края на Рамазана, за няколко
дни, ако сте мюсюлманин може да се доберете до дворовете. Ако ли не - отдалече или покрай
оградата.


А въпросните наколни жилища са върху бетонни колове във водата. Имат си електричество,водопроводна система, училища. На мястото на изгорелите сгради, за които  говореше Домосед са изградили нови държавни къщички със съвсем приемлив наем - ок. 200 BND / месец, предполагам само за местни.

и билбордът е във водата

Още малко от кея



и обратно към джамията да си доразгледаме отвътре

 

[cck]

Пропускам малко...

Вече сме в Индонезия. По-точно на Ява и съвсем конкретно в Йогиакарта / Джогджакарта, или за кратко Джогджа (Yogiakarta). Ъпдейтнали са визата на пристигане - вече 35 USD.

 

Целта е ясна - храмовете Борободур, Прамбанан и Рату Боку

За самите ЮНЕСКО обекти предполагам няма смисъл много да разказвам, пък и много магеланци са били и описали подробно.

Ето теми:
На път, Сингапур, Куала Лумпур и Джогджакарта
Roje, Записки от екватора - част 1
Roje, Остров Ява: или 24 часово пътуване до края на света -
Домосед, Сандокан ‘00 (2 част)
и неподражаемото индонезийско интро на Valley, БАЛИ - за хора със здрава психика

Пробвахме се първо с двореца - Kraton. Затворен бил. Явно не ни искат на гости султаните в това ни пътуване То след брунейския не че има смисъл, но все пак сме в града. Reiny, мисля, успя да го разгледа и тя ще ни разказва. Надникнахме в близката джамия.


Поразгледахме централния район Malioboro. Позната индонезийска градска гледка - хора много,
малко пътче. Магазини за батик (копринени изделия). Има и тържествена централна улица с алея и зеленина. И жега



Не, че в жегата няма и попадения:


След отдаване на заслуженото към местната бира Bintang се упътваме към хиндуисткия Прамбанан.

А Прамбанан, както и Борободур са открити за нас от Рафълс - бележита фигура с всестранни интереси. Домосед беше прав - от многото престроявания и преподреждания след земетръси и
атентати е останал толкова материал, че отделен храм със същите размери може да се построи.
Актуализацията е в таксата - вече 18 USD за другостранец и 3 USD за местен. Тенденцията се запази и на другите обекти.
Но това не може да спре тълпата туристи и нас включително



Внушително, покриващо представите ми от снимки и разкази.




Има и китно музейче с документална фотография по възстановяването му и това на Рату Бока

Районът всъшност е осеян къде с възстановени, къде само по основи храмови комплекси
Candi (храм) Sewu, Candi Bubrah...




а ако ви мързи пеша може и с тандем


Денят завършва, а ние се упътваме да гледаме Ramayana Ballet и тяхното шоу.
Историята е позната (Хинду поема за Рама), гледахме я в кецак вариант на Бали (пътеписът от
тогава). Тук обаче е на фона на самия Прамбанан, на нарочен амфитеатър, със субтитри. Чудесен завършек на вечерта.



към края на представлението нищо хубаво не ги чакаше лошите герои


и самия Рама (в ляво с лъка) в битка за справедливата си кауза

[cck]

Нов ден. Заделен само за Борободур и околностите.
Историята (wiki) около храма предполагам сте я чели.
Придвижваме се с кола около час от Джогджа. Около пътищата освен поселенията и оризищата около тях личи докъде е стигала лавата от изригването на Merapi.
А тя във вече застинал вид се изгребва, троши и ползва за строителен материал.
Самият Candi Borobodur не е пострадал, или поне не личи.
То и формата на будисткия храм стои някак по-устойчиво от този в Прамбанан.



и колко гледки от главния купол






детайли от кръговете с изкушенията





Един по-малък храм (Candi Mendut) по пътя обратно

и великолепно дърво баниан пред него

и будистки манастир

[cck]

Новата 2015 посрещнахме в компанията на някаква известна индонезийска група (Andra & the BackBone) и фойерверките.
А на следващия ден с Garuda Indonesia към Джакарта.
Авиокомпанията, отново нова за нас, ни изненада приятно - дори за регионалния едночасов полет с Boing 737 има екранчета за всеки и храна. Заслужават си мястото в челните позиции на SkyTrax класациите.

В Джакарта времето си беше за релакс. Леко дъжделиво.



Е замъкнахме се и до Monumento Nacional



но с липсата на тротоари (снимките са по-скоро от малкото улици с такива) и крупните
строежи покрай метрото ни убедиха моткането да продължи с наси горенг, скаридки, басейн, книжки и така.

Последен постинг, а по-късно ще добавям и доразказвам в пътеписите.

Наздраве

[Valle]

Не си ставал за изгрева на Борободур по нощите, нали?

[cck]

Не си ставал за изгрева на Борободур по нощите, нали?

 

Е не, това в 3:30 тръгване нещо ме домързя. Пък и видях че отварят (за чужденци, нали са на друго гише с различна цена) в 06:00.

Вулканът също изглеждаше много величествено. Това отдалеч, де. То за вулканската част ти си единствения референт

Иначе видях няколко отвисоко докато кръстосвахме със самолетите.

[cck]

Да допълня с някои от административните такси в Индонезия:

- Визата (VOA, 30 дни) е вече 35 USD

- има една специфична таксичка на летищата. Събира се на всяко летище в зависимост от това дали са domestic / international flights. Особеното е, че се плаща само в рупии. За вътрешните полети е 35 000 IDR, а за международните 150 000 IDR (10 EUR).