Вашите "най-добри" и "най-лоши" преживявания по време на полет

[viki4ka]

Здравейте, отново! Като за начало, искам да припомня, че съм новобранец, и в сайта, и в пътешествията. Качвала съм се на самолет точно 6 пъти и съм пътувала единствено до Мадрид. Не крия, че се страхувам от летенето, но пък авиацията ми е доста приятна тема на разговор и ще се радвам да ми споделите поне част от вашите най-запомнящи преживявания по време на полет! Очаквам вашите отзиви по темата

[eve]

Привет.

Не съм от често-летящите. Имам двадесет и няколко полета и то все в Европа.

От малка искам да летя и на първото ми качване на самолет си умрях от кеф. Мисля, че това ми остана най-хубавото преживяване, защото беше ново и вълнуващо. 

 

Най-любимият ми момент е точно след когато самолетът се отдели от пистата и усетя, че летя. Страхотно чувство.

Нямам страх от летенето, а в повечето случай се притеснявам дали всичко съм взела и дали няма да ми откажат да се кача на самолета. Все пак при кацанията имам едно наум, след като веднъж три пъти подскочихме върху пистата преди окончателно да се приземим.

 

Най-лошият ми полет беше 2012 година с един раздрънкан самолет на Air VIA. Имаше почти непрекъсната турболенция. Бях се вкопчила в седалката и ми се привиждаха странни форми в облаците. Когато започнахме да снижаваме над София, тревожно гледах към крилото, което се клатеше здраво и вече си мислех как ще се откъсне и ще се разбием на Герена.

 

Доста се бях изплашила, но ми мина и нямаше последствия върху желанието ми за летене.

Редактирано 29 декември, 2014 от eve

[neuromancer]

Ми нямам, нито особено приятни, нито неприятни, общо взето скука, все едно отивам на работа с рейса...

Всякакви емоции са свързани със странични неща: дали ще закъснея за самолета, мястото където отивам, евентуално ако съм взел много изгодно билета... Кефи ме децата как викат "юпииии" като самолета набира скорост за излитане...

[viki4ka]

За мен пък излитанията са ми доста кошмарни. Спомням си единствено първия път, когато се качих на самолет, всичко беше ок, без никакви забележки (от моя гледна точка). Нито усетих, че излитам, нито че кацам, нито че изобщо съм била във въздуха. Беше много симпатично. Но тресенето на самолета потегляйки нагоре е... имам чувството, че ми е последно

[Травеолани]

Преди десетина години не ме беше страх въобще. Сега ме е страх малко повече, но гледам да не мисля за това. Не обичам и да чета за изчезнали и паднали самолети.

Обикновено преди полета ми е притеснено дали ще пристигна навреме, дали ще излетим навреме и т.н. Ако съм с дъщеря ми пък се занимавам с "укротяването" й не се замислям дали ме е страх или не.

Любимият ми момент е засилването на самолета при излитането - много се вълнувам винаги.

 

Преди две години летях с баба ми (на 80 г.) на нея това й беше първи полет и освен че не вложи никаква емоция и се държа така все едно цял живот е пътувала, не се учудваше на нищо. Накрая я питах как й се е сторило и тя каза, че било по-добре от возене в кола, защото няма завои и не се вижда нищо през прозорците.

[nikolaysto]

Както и за neuromancer и за мен няма нищо специално в летенето. Сигурно ще ядосам много хора тук, но за мен самолетите са автобуси с крила. Много често скучая по време на полет. Сигурно има някакво физиологично обяснение, но много често заспивам по време на излитане, а може да е защото повечето ми полети са рано сутрин или след дълъг и изморителен ден.

[Яничка]

Да чукам на дърво, до сега лош experience по време на полет не съм имала. Дано така си остане. Не съм преживявала и кой знае каква турболенция. Ако ми се случи, сигурно ще изпадна в паника

Обичам да летя, въпреки че кратките полети са ми по-скучни, но дългите са ми особено интересни. Едва ли не самолетът се превръща във временен летящ дом за всички хора, които са на него, и освен че се възползвам от формите на забавления по време на полета, наблюдавам и останалите пътници.

Иначе нещо, което винаги ми се случва преди пътуване - със самолет или автобус - от вълнение, че напускам границите на "милата" родина, ми се насълзяват очите и изпитвам някаква супер радост.

Редактирано 30 декември, 2014 от Яничка

[stanimir]

Oсвен обичайните случаи на силна турбуленция нищо особенно не съм преживявал ... три часовият рев на едно детенце до Мадрид не го броя. Мама , татко , всичките стюрдеси се изредиха да го забавляват и разхождат по пътеката , но нищо не помогна.

При захода за кацане детето явно вече бе дало всичко от себе си и се укроти при което салона избухна в бурни ръкопляскания 

 

На мен ми е адски скучно при полетите над три часа. В автобус или влак ми е доста по-забавно , защото  има гледка.

Тук също има разбира се , но съвсем не винаги и е много по-монотнно.

Любим момент е набирането на скорост за излитане и самото излитане 

[Цвете]

Аз също не съм имала лош  или страшен полет. Като се има предвид, че мъжът ми непрекъснато гледа самолетни катастрофи по НГ и се опитва да ми разказва.... Категорично прекъсвам всякакви такива опити и го оставям на собствения му мазохизъм.

Имали сме смешки, изнервящи ситуации, е тази на Стенк е епична. Винаги се сещам как при кацане на вътрешен полет в Кейптаун капитана каза нещо, но не го чухме добре. В следващия момент докоснахме земята и той накова спирачки. Беше точно като в анимационните филми със съответния звук:иииииххх. Последва лашкане на тела напред и назад и такива разни. Казал човека, че ще използва къса писта, ама.....

[AlexandraKo]

Оооо, много обичам да фърча, най-дългите полети са ми любими. И друг път съм го казвала - нищо не ми пречи, заспивам си всякак. Наспах си се даже на един полет  Париж- Буенос Айрес, на който имаше 12345678...бебета, които ревали на смени и през цялото време. Това, по думите на другите пътуващи, щото аз не съм го разбрала. Много хубави полети съм имала / освен, дето сме се приземили успешно/   Ама един от последните ми полети с Търкиш до Сеул беше черешката на тортата - такъв хубав самолет / не мога да кажа какъв точно/, пък чисто, пък ново, пък манджата, пък джин -тоникът, пък виното - всииичко страхотно. Направо ми се щеше да пофърчим още и да не кацаме. Май лош полет съм нямала - ама то, нали знаете - много е важна нагласата, като съм се настроила, че е хубаво, няма как да не е.

Редактирано 30 декември, 2014 от AlexandraKo

[ruwenzogy]

Ми нямам, нито особено приятни, нито неприятни, общо взето скука, все едно отивам на работа с рейса...

Всякакви емоции са свързани със странични неща: дали ще закъснея за самолета, мястото където отивам, евентуално ако съм взел много изгодно билета... Кефи ме децата как викат "юпииии" като самолета набира скорост за излитане...

Споделям мнението.  Самолета ми е само средство за придвижване и ме вълнуват другите неща около пътуването.

Разбира се, че е важно дали ще пристигна навреме, както и багажа ми...., но това влиза в 'другите неща около пътуването'

[krasen_denev]

Е,аз пък съм имал много интересни моменти(само военни),които ще ви разкажа след като изкъпем и приспим бебето!!!

Редактирано 30 декември, 2014 от krasen_denev

[krasen_denev]

Не знам точно дали са,"най-добри" или "най-лоши",моите преживявания,но ще ви ги разкажа:

1.Първи полет с военният транспортьор Boeing C-17 Globemaster до Ирак.Излитане от международното летище в Кувейт по план,полета нормален на прилична височина,изведнъж започват едри капки да капят от тавана а ние се чудим какво става?!?

Екипажа отговарящ за товаренето забелязва нашето притеснение и съобщава на всеослушание,че отвън вали силен дъжд и тяхната "стара птица" е протекла,след което ни помолиха да си сложим спасителните жилетки......!!!      Яко се занасяха.Но истината е ,че конденза си е като дъжд.Полета продължава и се приготвяме за кацане на летището в Балад(Ирак).Слушам си аз музика(жизнено важно в този момент) с набутани до тъпанчетата слушалки,самолета се спуска стремглаво надолу и......каца  и максимална обратна тяга,при която на колегите до мене им се пукат тъпанчетата(бяха без тапи за уши и без слушалки) и си ходиха с пукнати тъпанчета цели седем месеца.Така тапите за уши станаха най-търсеният артикул при полет с тази чудовищна машина(конкретно за кацането).Следва полет с Boeing Ch-47 Chinook.Качваме се с пълно бойно снаряжение(каска,бронирана жилетка,тактически елек,тактически очила,автомат с боеприпаси,пистолет с боеприпаси,малка раница около 15 кг. и голяма раница 30-50 кг) натоварени като магарета и си летим на 50 метра над земята.Седнали сме по 15 човека от страна и по средата раниците.С наближаването на точката  за кацане ни обясняват,че хеликоптера ще кацне за една минута и нито секунда повече(поради голямата уязвимост на хеликоптера докато е на земята и заплахата от атака).Направена бърза сметка дава на първият слизащ 4 секунди,на вторият 8 секунди и така до последният ,който има 60 секунди.Раници не се търсят,всеки взима каквото докопа,а последният слезе-скочи с две големи раници понеже хеликоптера вече излиташе.От тогава се наслаждавам с най-голямо удоволствие на молбата "моля не ставайте от местата си до пълното спиране на самолета"!!!    

Редактирано 30 декември, 2014 от krasen_denev

[Брани]

За мен пък излитанията са ми доста кошмарни. Спомням си единствено първия път, когато се качих на самолет, всичко беше ок, без никакви забележки (от моя гледна точка). Нито усетих, че излитам, нито че кацам, нито че изобщо съм била във въздуха. Беше много симпатично. Но тресенето на самолета потегляйки нагоре е... имам чувството, че ми е последно

 

Препоръчително в такъв случай е намирането на другарче, което да се държи за ръка! :>

Не знам точно дали са,"най-добри" или "най-лоши",моите преживявания,но ще ви ги разкажа:

1.Първи полет с военният транспортьор Boeing C-17 Globemaster 

 

Не завиждам на човека, който ще разказва самолетна история след твоите! :>

Редактирано 30 декември, 2014 от Брани

[krasen_denev]

Препоръчително в такъв случай е намирането на другарче, което да се държи за ръка! :>

Другарче,което да се държи за ръка,а не да му се откъсва!!!

[stanimir]

малка раница около 15 кг. и голяма раница 30-50 кг)

 

Първата при Wizz e безплатна , но за втората ще ти съдерат кожата 

[slujitel]

Мене пък много ме е страх при полет и като останат 3 дни започвам да изперквам. И за капак моя мъж ми пуска по телевизора за самолетни катастрофи и ми гледа сеира. Имам едно кошмарно напиване в полет от Бангкок, че чак ми стана лошо, но поне заспах и проспах половината път. Единия път пък като се чекирахме на летището в Амстердам една шматка ни погоди номер. Хем сме на един билет и я помолих за място до прозореца, а тя ме сложи до пътеката и ни раздели. И върха беше, че мястото до прозореца, до мъжа ми беше празно два реда напред. Обаче аз толкова се бях панирала, че дори не видях, свих се отзад и се приготвих за кошмарен полет и като излетяхме той идва и ми вика, защо не се местя, как да се местя като дори не съм видяла къде е, камо ли, че има празно място до него. А сега с тези катастрофи напоследък още от сега сънувам кошмари, обаче съм голям инат, страх, не страх, пак съм на самолета.

[stanimir]

Aз мойте хора ги успокоявам , че дори да се случи най-лошото несъмнено  Ани Салич ще съобщи новината с трагичен и прочуствен глас 

[krasen_denev]

Ето и две наистина "лоши" преживявания ......след полет.

1.Идвам си за седем дена  в отпуск по време на мисията ми в Босна и Херцеговина.Годината е 2004,в "Анчето" съм натоварил:

  -едно домашно кино с много говорители и огромен бас-за мен;

  -едно домашно кино,подарък за брат ми;

  -две кина заръчани и платени;

  -един 29 инча телевизор но не плазма или LSD,а от старите;

  -и един 21 инча;

шест големи кашона и една раница-няма минаване през митница без да оставим солидна сума.Но ние сме подготвили всичко още на босненска земя.По една бутилка уиски на пилотите и си взимаме всичко от портала на поделението във Враждебна.Кацаме на летище София,слизаме с по една раница от самолета и той тръгва да се прибира към хангарите в поделението.

Един глупак,тъпанар,галфон и какво ли още не се развика след самолета-"Багажа ми!Багажа ми!" и провали всичко.Не платихме мито но трябваше да купуваме още уиски,с изключение на въпросният индивид,на който му свалиха багажа,и си плати като поп митото(неговите кашони бяха повече от моите).

 

2.Прибираме се от Афганистан.Багажа ни е с товарен полет,който каца на летище Пловдив.Мене ме изпратиха с няколко човека да натоварим раниците на камион.Отивайки към самолета си говорим с митничаря.Пита ни дали има в раниците нещо за обмитяване,като ни помоли да не го лъжем и да си кажем,а той ще си затвори очите.

О.К.-казахме му и почваме да отваряме раниците;

-първа раница-резачка Stihl-единият от колегите товарачи веднага казва,че тази раница е негова-митничаря се съгласява;

-втора раница-резачка Stihl-аз казвам,че е моята(въпреки,че не е)митничаря пак е о.к.

-трета раница-две резачки-митничаря се шегува,дали не сме от горското,но ни предупреждава,че излезе ли и в следващата раница нещо за обмитяване ще задържи всичкият багаж и всеки ще си плати всичко.

-четвърта раница-отваряме и познайте какво се показа отвътре-резачка Stihl;

Митничаря полудя-багажа бе задържан и го държаха един месец.Освободиха го заради военното оборудване.Всички си платиха мито на резачките!!!    

Редактирано 30 декември, 2014 от krasen_denev

[Костов]

При мен има един парадокс - изпитвам ужасяващ страх от високо, даже на стълба ме е страх да се кача но в самолета не ме е страх. Малко ми е неприятно кацането. До тук полетите ми са без кой знае какви проблеми изключая турболенцията  която си е нормална. Полета който ще запомня е полет на бившата вече авиокомпания Балкан ( леле колко съм стар даже " БГА Балкан помня ) Та полета Москва - Бургас, летен полет, пълен с руснаци и само аз българин. Не знам защо но стюардесата изпитваше някаква омраза към руснаците и беше безкрайно щастлива че в района който обслужва има и българин. Самолета излетя нормално, сервираха яденето, аз гладен като вълк го излапах набързо и взех да се разглеждам из самолета. В този момент минава нашата стюардеса, взема ми празната кутия и след две минути се връща с нова, пълна, и ми я тика в ръцете с думите - Хапни си, наше момче си. А руснаците гледат и преглъщат ама мълчат щото явно Партията така е наредила

Затова ми липсват Балкан щото по две манджи даваха а Wizz - 2€ минералната вода, пууууууу

Редактирано 30 декември, 2014 от Костов

[neuromancer]

Аз де да знам, оптимист ли съм, вяра в техниката ли имам, не се впечатлявам много от самолетни катастрофи. Хем и тук в моя край станаха 3 пред очите ми (е, по новините де, не на живо) - Ер Франс и преди това с ТАМ на летището в Сао Пауло и ГОЛ някъде над джунглата. Само дето с Ер Франс гледам да не летя вече, не само заради катастрофата, заради много неща...

Иначе точно бяхме довели тъста и тъщата в България като падна самолета в океана, с жената не им казахме да не ги тревожим уж, но после на гейта към Рио (с Ер Франс!) след два дена пътниците само за това са говорили 

[stanimir]

1.Идвам си за седем дена  в отпуск по време на мисията ми в Босна и Херцеговина.Годината е 2004,в "Анчето" съм натоварил:

  -едно домашно кино с много говорители и огромен бас-за мен;

  -едно домашно кино,подарък за брат ми;

  -две кина заръчани и платени;

  -един 29 инча телевизор но не плазма или LSD,а от старите;

  -и един 21 инча;

 

 

2.Прибираме се от Афганистан.

-четвърта раница-отваряме и познайте какво се показа отвътре-резачка Stihl;

 

 

Може ли малко разяснения  - Босна е била безмитна зона ,  или черния пазар и контрабандата са процъфтявали та електрониката е била толкова изгодна  и ... откъде тия "Щилки" в Афганистан   ?

 

Доколкото помня колегите ви от първата мисия в Камбоджа бяха пренасяли маймуни , питони и подобни.

Редактирано 30 декември, 2014 от stenk

[krasen_denev]

Може ли малко разяснения  - Босна е била безмитна зона ,  или черния пазар и контрабандата са процъфтявали та електрониката е била толкова изгодна  и ... откъде тия "Щилки" в Афганистан   ?

 

Доколкото помня колегите ви от първата мисия в Камбоджа бяха пренасяли маймуни , питони и подобни.

Не,базите на NATO в Босна бяха безмитни зони или по-точно магазините в базите.

А по магазините в Афганистан има всичко.И понеже им трябва разработка(на резачките),обичайна гледка бе около българските помещения,да бръмчат с часове-резачки.

 

А относно Камбоджа,там са нямали безмитни магазини,затова са пренасяли каквото им падне.

Редактирано 30 декември, 2014 от krasen_denev

[Iva_a]

Krasen_Denev, със сълзи се смях с резачките...

[Фил]

 

А относно Камбоджа,там са нямали безмитни магазини,затова са пренасяли каквото им падне.

А някои и с камбоджанки се върнаха от там, ако не ме лъже паметта