Забележителностите

[Мрън]

Един коментар към пътеписа на Adinko за Германия ме подсети да пусна тема. Какво всъщност гледаме като отидем в някой град: must-see от пътеводителя, нещо по-интересно извън утъпканите туристически маршрути или...знам ли и аз.

 

Според мен има неща, които могат да се пропуснат да се разгледат отвътре: омръзнало ми е от дворци и катедрали, освен ако няма нещо наистина особено (напр. бих посетила Бъкингамския дворец и не бих пропуснала Св. Петър в Рим).

 

По принцип ми е странно, когато някой ми каже: ама ти не си видяла това, значи все едно не си била там. Хем не ми пука, хем ми е съвестно, че съм изпуснала нещо важно.

 

Вие как решавате кое си заслужава вашето време (и пари )

Редактирано 5 май, 2013 от Мрън

[Георги]

Звездите ми го говорят! 

 

Наистина, нямам твърд критерии, просто с времето съм придобил някакво вътрешно усещане кое си заслужава и кое не. Преди години ми беше немислимо да пропускам атракции от рода на Айфеловата Кула, колкото и да е чакането само защото "ако не си я видял, все едно не си бил там".

 

В днешно време май ме тресе социопатията повече и гледам да избягвам места, където се чака на невероятна опашка. Имам късмет тези обикновено да не са забележителностите, които привличат най-големия ми интерес. Емпайър Стейт Билдинг я пропуснах в Ню Йорк и нямам нито грам съжаление за това, а опашките там казват са доста депресиращи.

 

От друга страна авиационният музей до летището във Вашингтон ми беше топ целта на посещението и бих чакал няколко часа за да влезна там, но имах късмет да сме пет човека на кръст в целия музей. Хм, макар че сега като се замисля станах рано, хванах полет, после маршрутка до този музей, всъщност свърших доста повече неща за да го видя, отколкото хората висящи на средностатистическа опашка...но пък ми беше доста по-интересно и забавно от висенето на опашка...

 

Та, явно се фокусирах тук повече над опашките и тълпите, за мен това като че ли е главният фактор, темата е доста по-обширна. 

[jennie]

Много си хубаво наблюдение, Мрън. Същият коментар току що ме наведе на същите мисли.

 

Двете крайности са ми еднакво безинтересни - и това да отречеш всички забележителност, описани в пътеводителя, понеже са прекалено 'мейнстрийм' за твоя свободен дух, и обратното - да обикаляш само по туристически обекти с някакъв смътен страх от неизвестността.

 

Прав е Георги да спомене Айфеловата кула, която в това отношение е оценявана точно 'от осана до распни го'. Половината ми познати се изказват презрително само като я видят да стърчи над сградите, все едно кой знае какво им е направила горкичката кула, останалите са готови да заклеймят всеки, който не е висял поне 3 часа на опашка, за да се качи до горе...

Редактирано 5 май, 2013 от jennie

[Tedy]

Не съм типичния турист и харесвам странни места. На първо място за мен са природните забележителности. После много си падам по пазари и битаци, ама не европейски.  Много се забавлявах например докато минавах пеша границата между Перу и Боливия. Народ, багажи, рикши, лудница. Обичам това пъстрило от хора, създава ми неповторими емоции от местата, които посещавам. В Европа на 10-тата катедрала и 20-тия дворец вече ми беше писнало. В музеи влизам рядко, предпочитам да се навирам из разни малки улички и да гледам местните хора как се забавляват. Такива работи ме вълнуват, ако въобще успях да обясня. 

[Adinko]

Аз мисля, че всеки лично за себе си може да прецени какво му е интересно да види на дадено място. Някои хора могат да обиколят всички възможни музеи, други природа, трети просто да се разхождат из улиците...Аз лично гледам да правя нещо средно. Хем да видя някои от така наречените задължителни забележителности, хем и някои музеи, в които предварително съм си набелязала какво искам да видя, и хем да видя и нещо по-различно и шантаво. Всеки има различни интересни и различни приоритети, но това не значи според мен, че трябва да заклеймяваме някой, който е бил в Париж и не се е качил на кулата. Аз съм от хората, които задължително ще се качат, но уважавам мнението на всеки, особено като знам как ме гледат повечето ми познати като стане въпрос за пътувания и аз кажа, че обикновено ги организирам сама,демек ме мислят за луда.

[stanimir]

Aми всекиму според интересите . Има си някой забележителности които са толкова свързани с мястото , че е наистина глупаво да се пропуснат.

Много се забавлявам някой като каже , че Айфеловата кула била прекалено туристическа ???

Ами то и крепоста "Царевец" е прекалено туристическа , но трябва да си мега дебил да отидеш до Търново и да не я посетиш...

Научил съм се да отсявам нещата - примерно Зоологическа градина в Сингапур или Парк с пеперуди в Куала Лумпур , или н-тия на брой будистки храм  , или поредният Океанериум  ... ай сиктир мога и без тях 

[krasen_denev]

Темата е страхотна Мрън.Моето мнение е,че всеки си има предпочитания какво и къде да гледа.Аз например се интересувам от световна история това автоматично означава,че историческите музей на страната в която съм на екскурзия е задължителна спирка в програмата.Страхотно влечение имам и от архитектура така,че катедралите,дворците,замъци,мостове,кули и отбранителни съоръжения също влизат в графата задължителни.А именно тези места са традиционно претъпкани с туристи.

 

 В Европа на 10-тата катедрала и 20-тия дворец вече ми беше писнало. В музеи влизам рядко, предпочитам да се навирам из разни малки улички и да гледам местните хора как се забавляват. Такива работи ме вълнуват, ако въобще успях да обясня. 

Tedy по принцип си права,ама при наличието на толкова много архитектурни стилове е трудно да ти омръзне.Като разгледаш няколко готически катедрали ,след това разгледай няколко барокови,след това романски,византийски,та се стигне до невероятния ар нуво(Саграда фамилия в Барселона),по същия начин за дворците и замъците-там вариациите са дори повече.Бил съм по тесните улички в посетените от мене страни,това е наистина единственият начин да се докоснеш до бита и начина на живот на местните.

 

Ако ми се отдаде възможност бих посетил и седемте природни чудеса на света.Това означава ли,че съм фен на пейзажния туризъм?Там също ходят много туристи.

 

 

Вие как решавате кое си заслужава вашето време (и пари )

 

Аз решавам така:според приоритетите какво искам да видя от това което ме влече,когато се изморя,къде да разпусна,когато огладнея да изпробвам местната кухня,задължително да опитам няколко вида местни бири.Ще ти дам прост пример.При първото ми посещение на Дубровник бях толкова уморен,че се излежавах няколкочаса на плажа,изпивайки доволно количество бири и похапвайки чипс.Не можах да видя нищо от старият град,крепостните стени и пристанището.Така ми се наложи да посетя Дубровник отново за да разгледам забележителностите.Така,че и нагласата е важна.

Редактирано 5 май, 2013 от krasen_denev

[Ilian359]

Въпрос на вкус. Затова не обичам организираните екскурзии.

[Ronne]

Научил съм се да отсявам нещата - примерно Зоологическа градина в Сингапур или Парк с пеперуди в Куала Лумпур , или н-тия на брой будистки храм  , или поредният Океанериум  ... ай сиктир мога и без тях 

 

Като се има предвид че целият Сингапур е един голям увеселителен парк за възрастни, то зоологическата градина и Музея на азиатските цивилизации са единствените смислени атракции в него.  Ако трябва да избирам между кичозния Сентоса и зоопарка, тъй като и двата не са в центъра и има доста път, то определено зоопарка си заслужава повече.  Особено ако не си виждал други зоопаркове с "отворена концепция", без клетки и видими ограждения.  Аквариумите и птичите паркове въобще не ги поставям в същата категория.

 

По основната тема за подбора на атракции не се сещам много какво да напиша: вече в една по-зряла възраст не признавам авторитети, пътувала съм много и познавам себе си много добре.  Никакъв проблем да отсея според интересите си и никакви угризения, че съм пропуснала нещо.  Ако съм пропуснала нещо, значи не е било толкова важно или съм виждала негови равностойни и по-добри алтернативи на други места. 

Редактирано 6 май, 2013 от Ronne

[stanimir]

Сентоса също не ме впечатли с нещо невиждано ... както и целият Сингапур всъщност.

Все едно създаден в епруветка.

Всичко наистина е много индивидуално , като чета някой хора колко са впечатлени дори от всяко храстче на летището 

Редактирано 6 май, 2013 от stenk

[Zaro]

Всеки има различни интереси и е нормално на един да му харесват утъпканите пътеки, а на друг - неутъпканите, а на трети - и от двете по малко. Няма големи или малки забележителности, хубави или не дотам хубави места. Има места, които се харесват на едни, и такива, които се харесват на други.

 

Егати скуката щеше да бъде ако всички харесвахме едно и също. Ай сиктир. 

 

Понеже по-горе стана дума за Айфеловата кула, ще си призная, че това е едно от нещата, които ми направиха силно впечатление в Париж. Другото, което ми направи също такова впечатление, е една моя снимка от Монмартър, на която п(р)огледнах с по-друго око едва след като се прибрах и видях другата страна на Монмартър - хората.

 

[Duke]

Имам привилегията да съм посетил почти всички основни забележителности в големите европейски столици и градове. Благодарение на този факт от много години насам вече съм съсредоточил вниманието си към извънтуристическите градски райони. Естествено, няма как да не се завъртя в центъра на града в който се намирам, но предпочитам да открия "живия" град, който обикновено се намира в периферията на централната градска част. Задължително се допитвам до местните за заведение, в което чужденците са рядкост, за да се насладя на усещането да бъдеш част от обграждащата те среда. За мен няма нищо по-хубаво от това да седна в местната кръчма и да започнем жестомомичен разговор със сервитьора относно менюто. Да бъдеш част от местната култура поне за няколко часа, това е наградата за мен и ме зарежда с нова порция страст към следващата дестинация...

[Zaro]

За мен няма нищо по-хубаво от това да седна в местната кръчма и да започнем жестомомичен разговор със сервитьора относно менюто.

 

Т.нар. техника "дръж ми куфарите, ще говоря". 

 

След една такава "дискусия" с един сервитьор в някакво зачукано село в Гърция, не издържах и го попитах "А бе ти откъде си бе"... 

На 2-3 езика се оправям и поне още толкова разбирам. Ама тоя беше непробиваем. 

[cck]

Един стар виц:

Двама катаджии си стоят в колата и до тях някакъв чужденец спира да пита нещо за пътя

- Morning

- Ъ

- Parle vous francais?

- М-м-м

- Говорите по руски

- Не

Пробвал още на 2-3 езика. Не става и продължил.

Пък нашия се обърнал към колегата и му разправя:

- Бе трябва да почнем езици да учим, гле'й к'ви сме...

А другия:

- То тоя като знае 7 езика де не се оправи....

[Duke]

Т.нар. техника "дръж ми куфарите, ще говоря". 

 

След една такава "дискусия" с един сервитьор в някакво зачукано село в Гърция, не издържах и го попитах "А бе ти откъде си бе"... 

На 2-3 езика се оправям и поне още толкова разбирам. Ама тоя беше непробиваем. 

 

Именно за такъв тип комуникация иде реч. Обикновено ми се случва в южните райони на Европа, защото в централна и западна, повечето келнери говорят сносен английски език и в крайна сметка се разбираме. Но от друга страна, в южните райони е безкрайно удоволствие взаимно да търсим еквиваленти на една и съща дума на различни езици, за да се разберем. Често се случва и цялата кръчма да помага в комуникацията, което придава особен колорит на поръчката и лично мен ме кара да се чувствам като част от квартала...

 

Има и изключения, разбира се. Преди по-малко от месец във Виена седнахме в най-старата кръчма в Нашмаркт. Дори не знаех, че е най-старата, едва от менюто (само на немски) разбрах и то благодарение на уводната част, която беше на английски, а странно защо самото меню беше единствено на немски. Не говорим немски, но определено келнерите не знаеха бъкел английски. По хиляди възможни начини се опитаха да ми обяснят какъв е специалитета на заведението за деня. Месото веднага уточнихме, че е свинско, това беше лесната част. Стана ясно също така, че освен печено, предварително е било опушено по тяхна специална рецепта. Дотук добре, но стигнахме до гарнитурата и нещата забуксуваха много здраво. В крайна сметка реших да пробвам това ястие и се оказа, че гарнитурата всъщност е кисело зеле. Дори се почувствах в България, беше много вкусно...

 

Ето я кръчмата, препоръчвам - чудесна кухня на съвсем прилични за Виена цени:

Редактирано 7 май, 2013 от Duke

[Фил]

Именно за такъв тип комуникация иде реч. Обикновено ми се случва в южните райони на Европа, защото в централна и западна, повечето келнери говорят сносен английски език и в крайна сметка се разбираме.

То с келнерите как да е, най-много да объркате телешкото с агнешко .

Ама когато си в някаква забутана махаличка между две испански села,

търсиш горска пътека, която трябва да те отведе долу до пристанището,  а единственият човек наоколо е някакъв 75 годишен чичко ... :D

Човечецът, естествено, хал хабер си няма от английски, моят "испански" пък освен 10-тина основни думички се свежда до нещо като френски с испански окончания ... :D

И се почва едни "разговор" - да ти умалеят ръцете  :D ! 

Е, в крайна сметка, след като долавям за трети път думичката "сементерио" (познат корен ) успявам да зацепя, че трябва да хвана пътеката покрай гробището :D

 

Преди по-малко от месец във Виена седнахме в най-старата кръчма в Нашмаркт. Дори не знаех, че е най-старата, едва от менюто (само на немски) разбрах и то благодарение на уводната част, която беше на английски, а странно защо самото меню беше единствено на немски. Не говорим немски, но определено келнерите не знаеха бъкел английски. По хиляди възможни начини се опитаха да ми обяснят какъв е специалитета на заведението за деня. Месото веднага уточнихме, че е свинско, това беше лесната част. Стана ясно също така, че освен печено, предварително е било опушено по тяхна специална рецепта. Дотук добре, но стигнахме до гарнитурата и нещата забуксуваха много здраво. В крайна сметка реших да пробвам това ястие и се оказа, че гарнитурата всъщност е кисело зеле.

Както обича да казва добрият войник Швейк : "аналогичен случай при нас, в Чешке Будейовице" :D , ама не там, а в едно чудно малко семейно кръчме в Италия.

Ние не говорим 'талянски, каката, която ни посреща, обяснява с широка, лъчезарна усмивка, че " нон парлано инглезе", нито пък "франчезе", така че се примиряваме и отваряме менюто, което е само на италиански. След 10 минутно почти безполезно гадаене кое какво би могло да бъде, моя милост предлага да организираме своеобразна кулинарна лотария и започваме да избираме на посоки :D .

В крайна сметка блюдата се оказват много вкусни и почти всички са доволни от това  какво им се е паднало от лотарията. :D

И аз като Дюк си позволявам да препоръчам този ресторант, та ако някой се движи по трасето Тревизо-Венеция, горе-долу по средата се намира едно градче/селце Preganziol , а ресторанта се казва "El Patio"

http://2night.it/el-patio-preganziol.html

 

[krasen_denev]

Имам привилегията да съм посетил почти всички основни забележителности в големите европейски столици и градове. Благодарение на този факт от много години насам вече съм съсредоточил вниманието си към извънтуристическите градски райони. Естествено, няма как да не се завъртя в центъра на града в който се намирам, но предпочитам да открия "живия" град, който обикновено се намира в периферията на централната градска част. Задължително се допитвам до местните за заведение, в което чужденците са рядкост, за да се насладя на усещането да бъдеш част от обграждащата те среда. За мен няма нищо по-хубаво от това да седна в местната кръчма и да започнем жестомомичен разговор със сервитьора относно менюто. Да бъдеш част от местната култура поне за няколко часа, това е наградата за мен и ме зарежда с нова порция страст към следващата дестинация...

Така е Duke,обаче това е защото си ги посещавал тези дестинации.Това автоматично означава,че ако отидеш в непосещавана от тебе дестинация първо ще разгледаш забележителностите,музеите и ако остане време ще търсиш"живия" град.Освен ако това не ти е станало приоритет и да измества на заден план всичко останало.

[Зани]

Аз забелязвам, че напоследък не ми се ходи много-много по разни музеи и забележителности. Докато преди известно време държах да съм посетила абсолютно всичко, което се води, че трябва да се види на дадено място, сега съм точно обратното - повече предпочитам разходките и заведенията ! На това сигурно му се вика МЪРЗЕЛ :D !

[Duke]

И аз като Дюк си позволявам да препоръчам този ресторант, та ако някой се движи по трасето Тревизо-Венеция, горе-долу по средата се намира едно градче/селце Preganziol , а ресторанта се казва "El Patio"

http://2night.it/el-patio-preganziol.html

 

 

 

Малко встрани от пътя ми идва, но със сигурност ще го посетя при следващото пътуване. И без това в този район обикновено съм около обяд...

[Ivan Todorov]

Да разкажа и за мое кулинарно приключение в Румъния преди десетина години. С колега /лека му пръст почина миналата година/ решаваме да хапнем в различен ресторант за вечеря/ градчето е Одорхей/, но си имаме изисквания разбира се.  Аз искам пилешко и след като сервитьорката не вдяваше изобщо английски направих знака с ръце "как се движат крилата при полет". Е имаше ефект. Но колегата искаше задължително скара, а не панирано или пържено или т.н. Менюто няма нужда да уточнявам е на унгарски/ в този район румънците с лупа да ги търсиш едва ли ще ги намериш/. След много минутно мъчение и "ръчни" разговори, дори и учител по френски не можа да ни помогне/ ние не вдяваме френски/. Края беше много смешен! Сервитьотката отиде до един клиент, който си вечеряше в момента, грабна му чинията с храна и дойде до нас, навря я в носа на колегата и с изпитателен поглед очакваше да разбере дали това иска. Е разбрахме се де :-) .

След това бяхме много добре дошли в ресторантчето им всяка вечер, че и останалите колеги водихме.

[гост]

Ето една забележителност, която ме радва повече от Айфеловата кула:

 

 

[stanimir]

Така е Duke,обаче това е защото си ги посещавал тези дестинации.Това автоматично означава,че ако отидеш в непосещавана от тебе дестинация първо ще разгледаш забележителностите,музеите и ако остане време ще търсиш"живия" град.Освен ако това не ти е станало приоритет и да измества на заден план всичко останало.

 

 

Аз също , но просто мисля , че като Duke съм разгледал почти всичко значимо в Европа  или поне най-добрите му представители. Големият ми пропуск е Русия. Сега я карам по-ларж :-)  Националните музеи пък са ми едни от най-отегчителните места. Аджеба аз само веднъж съм ходил в нашия , защо пък да отдавам толкова внимание на всеки друг ?

В Лувъра , Британския , Пергамон и подобни винаги съм имал план какво точно искам да видя , защото е невъзможно , изморително и отегчително да обходиш всичко и накрая всичко ти се е омешало.. Първата ми и единствена такава грешка бяха Ватиканските музеи. Вместо да се насладя на великолепието в края на деня бях капнал и не можех да си кажа името...

Е не бих пропуснал египетския музей  в Кайро например  :D

Редактирано 9 май, 2013 от stenk

[krasen_denev]

Аз също , но просто мисля , че като Duke съм разгледал почти всичко значимо в Европа  или поне най-добрите му представители. Големият ми пропуск е Русия. Сега я карам по-ларж :-)  Националните музеи пък са ми едни от най-отегчителните места. Аджеба аз само веднъж съм ходил в нашия , защо пък да отдавам толкова внимание на всеки друг ?

В Лувъра , Британския , Пергамон и подобни винаги съм имал план какво точно искам да видя , защото е невъзможно , изморително и отегчително да обходиш всичко и накрая всичко ти се е омешало.. Първата ми и единствена такава грешка бяха Ватиканските музеи. Вместо да се насладя на великолепието в края на деня бях капнал и не можех да си кажа името...

Е не бих пропуснал египетския музей  в Кайро например  :D

Повярвай ми,живот и здраве да го посетиш,ще се почустваш както след Ватиканския.На пръв поглед не много голям,обаче като влезнеш вътре чак да се уплаши човек.Огромен е,и толкова много история в него.

Относно музеите имах в предвид,че харесвам национално-историческите музей по простата причина,че ти дават най-изчерпателна информация относно историята на дадена страна.

[Пантелей пътник]

За себе си лично установих, че повече ме привличат малките сокаци и улички ( особено това важи за френските, италиански и австрийски села и градчета). Избягвам тълпите /доколкото това е възможно в конкретния случай/ и се кефя най-вече на стари къщи в калдаръмени улици, цветя по прозорците и да вървиш под току-що изпраното пране на местните

 

 

горното не значи, че съм не съм се качвала на Айфела 3 пъти и т.н. ......

[AlexandraKo]

И ние сме приключили отдавна с организираните пътувания. Ама сме хитрушковциииии - пътуваме си 4 души, с 5 езика /не анатомични, де/ - руски, френски, италиански,испански и английски. И нямаме проблем с комуникацията. Освен това, сме си изработили следната схема - извозваме се на хоп-он-хоп-оф-а, /ако има/, без да слизаме. Каквото ни хареса и ни се стори интересно или красиво, на следващия тур слизаме и го озяпваме. През останалото време се мешаме с местните, ядем в кръчмите, дето хапват те, разпитваме тях кое е интересното наоколо и го посещаваме. Щото, като ми дойде някой на гости в Пловдив, аз ще го заведа на един куп места, които са страхотни, пък не знам дали ги пише у пътеводителите. Местните хора знаят най-добре какво е красиво и интересно около тях. И много се радват, че чужденец проявява интерес.

Редактирано 23 юли, 2014 от AlexandraKo