Фотопис Танзания: Иринга и национален парк Руаха

[FlyTraveler]

Флай, за не знам кой път казвам - снимките ти са просто като от друга планета. Тази с дървото и изгрева ми е фаворит

Знаеш ли легендата за това дърво?

 

"Африканска легенда пък разказва, че когато  сам Господ  засаждал Земята с дървета, баобабът проявил инат, отказвайкио да расте на отреденото за целта място . Разгневен, Създателят го изкоренил и го върнал обратно в почвата с корените нагоре. Затова местните вярват, че ако някой успее да посади баобаб, е щастливец, та нали и сам Господ не може да нарежда на вироглавото дърво къде да вирее. За лош късмет се смята ако се опиташ да отрежеш или изкорениш баобаб, а ако откъснеш цвете от дървото то ще ти донесе лош късмет."

 

Източник:

http://club50plus.bg/categories/fun-lubopitno/articles/boabab-durvoto-chudo

 

Легендата не я знаех, но винаги баобабите са ми приличали  на дървета с корените нагоре. През дъждовния сезон като се разлистят им се оформя много красива зелена корона. То целия парк е тотално различен през мокрия сезон - много зеленина и реката е пълна, надявам се някой ден да го видя и в този му вид.

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

Продължавам с последния ни гейм драйв в национален парк Руаха. Както бях писал в предния пост вниманието ни беше отклонено или по-скоро раздвоено м-у двойката лъвове в меден месец отвът реката и ята прииждащи птици. Няколко посто по-нагоре ви показах доста пеликани в полет, сега идва реда на Жълтоклюните щъркели и Африканските лъжицоклюни (Yellow-billed storks и African spoonbills).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Hamerkops в полет, в двойка и поединично:
 

 

 

 

 

Great egrets в полет:

 

 

 

Жълтоклюн щъркел в полет над река Руаха:

 

 

 

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 21 април, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

Продължавам с последния ни гейм драйв в Руаха и още птици, още много, много птици...

 

Докато си раздвоявахме вниманието м-у лъвовете от другата страна на реката и ятата жълтоклюни щъркели и африкански лъжицо-клюни, мерних и двойка Египетски гъски (винаги една двойка владее участък от река или отделен малък водоем):

 

 

Отново вниманието и фотоапарата се насочват към прииждащите ята:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Долната снимка е без никакъво кропване:

 

 

 

 

 

 

 

 

Повече снимки може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

Серия от снимки с кацането на жълтоклюн щъркел (съкратената версия), измежду вече кацналите птици се виждат и африкански лъжицо-клюни (African spoonbill):

 

 

 

 

 

 

 

Още кацания:

 

 

 

 

 

 

 

 

Бръснещ полет над река Руаха:

 

 

 

 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 23 април, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

Продължавам с птиците в река Руаха - Африкански лъжицо-клюн пресича реката на фона на жълтоклюни щъркели:

 

 

 

Лъжицо-клюна малко по-отблизо:

 

 

 

В горния пост гледахме кацане на жълтоклюни щъркели, тук малко снимки на излитания:

 

 

 

 

Поредица снимки с двойка Египетски гъски (името идва от "грима" около очите, а не, че са от Египет):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Рогоклюн на Фон дер Декен:



 

Повече снимки от този ден може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 28 април, 2015 от FlyTraveler

[Asterisk]

На мен ми прилича на "1001 нощи" - приказките на Шехерезада

[FlyTraveler]

На мен ми прилича на "1001 нощи" - приказките на Шехерезада

 

Благодаря за добрите думи. Ще се опитам да го завърша този фотопис като имам време, то съвсем малко остана. После когато мога ще продължа с един вече започнат за сафарита в Кения.

Редактирано 1 май, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

При сигурно стотици, ако не и хиляди видяни импали (антилопите с емблемата на МадДоналдс на задните части и които ги има в почти всеки парк и резерват в Африка, било то в Източна или Южна), това беше първият ни път, когато ги видяхме в брачен период. По време на този период мъжките издават специфичен пръхтящ звук. Само най-силния от групата придобива права над харема, но тъй като "опрашването" на толкова женски си е много работа, скоро се изморява, друг мъжкар го побеждава и заема мястото му:

 

 

Следва една от любимите ми серии от снимки с Африкански орли рибари. Имаше една двойка, която намерихме на обичайното и място на брега на река Руаха, но този път единия (най-вероятно мъжкия) държеше сом в ноктите си. Определено не искаше да дели плячката с другия орел, защото започна да го (я) тормози докато не го (я) прогони:

 

 

 

 

 

 

 

 

Останал сам на клона започна да се храни на спокойствие

 

 

 

 

 

 

После реши, че ще е по-добре да се премести на едно сухо дърво. Аз също нямах нищо против да го поснимам на фона на синьото небе:

 

 

Тук явно също много не му хареса, защото отлетя с плячката си отново, този път надалеч:

 

 

 

 

 

 

 

 

Повече снимки от тези моменти може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 6 май, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

След като Африканския орел-рибар отлетя за втори път със сома в ноктите си, можехме да си пренасочим вниманието към крокодилите, които се препичаха на слънце на брега на река Руаха. Това си е типично за тях, тъй като имат нужда да си подвигат телесната температура. Ето един доста едър мъжкар:

 

 

След това двата хипопотама, които до този момент киснеха в едно "басейнче" на брега се преместиха в самата река:

 

 

 

 

 

В началото - кротки забавления:

 

 

... с игри и пълни превъртания:

 

 

... докато в един момент по-големия от двата хипопотама не реши да даде урок на по-малкия и да си докаже превъзходството:

 

 

 

 

 

Противно на общоприетото схващане, хипопотамите не плуват, ами правят така нареченото "космическо ходене" с леко оттласкване с крака от дъното.

В следващия пост ще видите много интересно поведение за маркиране на територия и доказване на статус или какво се случва "Когато акуто удари вентилатора"...

Повече снимки от тези моменти може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

Както споменах и в предния пост, тук ще покажа маркиране на територия от хипопотам тип "Когато акуто удари вентилатора". Това абсолютно буквално, прави се винаги във вода. По време на изхождане опашката се върти наляво-надясно като чистачки на кола, но изключително бързо, раздробява изпражнението на парчета и ги разхвърля наоколо в радиус до 10-15 метра. Това осигурява маркиране на по-голяма територия само с един сеанс.

 

 

 

 

 

 

Тук вече имаме щастлив хипопотам, който вече е потвърдил статута си на господар на този участък от реката:

 

 

 

 

 

 

И последна снимка на крокодилите, които абсолютно незаинтересовани от събитията си се печаха на слънце:

 

 

Повече снимки - в моя блог тук.

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

Една от основните причини, които докарват Хемингуей в района на река Руаха е желанието му да ловува Голямо куду (Greater kudu), заради прекрасните извити като тирбушон рога на мъжките (женските нямат рога). Колкото по-възрастно, толкова повече извивки. Спряхме да се полюбуваме на стадо такива - мъжкар, няколко женски и "тинейджъри" (juveniles). Тук съм редувал "широки" кадри за да хвана кудутата на фона на прекрасния пейзаж с "дълги" (разбирайте близки) такива, заради самите животни :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва още един Африкански орел-рибар, доста мокър. Понякога съм ги виждал да се топят в реката, но в повечето случаи грабват рибата с нокти при бръснещ полет:

 

 

 

 

 

Този пост ще завърша със снимка в близък план на Земен рогоклюн (свободен превод от Ground hornbill) в полет:

 

 

Повече снимки - в моя блог тук.

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!
 

Редактирано 21 май, 2015 от FlyTraveler

[Sju]

Fly, извинявай за пропуска ми, но има ли някъде продължение за Занзибар (дори и да е в блога ти)? Ако да, може ли линк, благодаря!

[FlyTraveler]

Fly, извинявай за пропуска ми, но има ли някъде продължение за Занзибар (дори и да е в блога ти)? Ако да, може ли линк, благодаря!

 

Нямаш никакъв пропуск, просто нямам време да обработя и селектрирам огромния снимков материал и все още няма нищо за Занзибар нито тук, нито в блога ми. Като завърша този фотопис (малко остана), ще започна сигурно нов за Занзибар, като най-вероятно ще го бутам заедно с един за сафарита в Кения, който за момента просто съм го изоставил.

 

От Занзибар има много ограничен брой снимки и то само от някои места в албумите ми на Picasaweb (Google+):

 

Малко от Стоун Таун (по-интересните още ги няма) - https://picasaweb.google.com/109071004557359257341/ZanzibarStoneTownShanganiTanzania2014?noredirect=1

 

Малко от вътрешноста на острова на път за Нунгуи и Кендуа - https://picasaweb.google.com/109071004557359257341/ZanzibarNungwiKendwaMatemweTanzania2014?noredirect=1

 

Ако правиш планове, направо питай конкретни въпроси, че не знам кога ще сколасам със снимки и разказ...

 

 

 

 

[Sju]

Благодаря, ще се възползвам от услужливостта ти ако подредя хаоса в главата си. Чудесни са снимките, търсех точно такива от "плантациите" с водорасли.

[FlyTraveler]

Благодаря, ще се възползвам от услужливостта ти ако подредя хаоса в главата си. Чудесни са снимките, търсех точно такива от "плантациите" с водорасли.

 

До снимките от "плантациите" с водорасли още не съм стигнал и не съм поствал такива до момента. Jambiani е мястото, ако те интересува това, стават страхотни снимки на местни жени събиращи водорасли и на мъже на риболов с традиционни дау лодки. Paje е другото по-локално излгеждащо плажно място на острова, но ги няма "плантациите" и съпътстващите ги трудови активности.

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

Продължавам с последния гейм драйв от това сафари. След кудутата и земния рогоклюн попаднахме и на последното ни виждане на хищници - доста голям прайд лъвове, които се излежаваха под едно саламово дърво (Sausage tree) на брега на Великата Река Руаха (далеч не толкова велика в края на сухия сезон). Имахме прекрасни 20-25 минути абсолютно сами с прайда преди още един джип да ни забележи и да довтаса. Само един пак не е зле, стояхме сигурно над час да им се любуваме и да ги снимаме, като от време на време си поглеждах часовника за да съм сигурен, че няма да оттървем самолета. В началото даже не забелязах спящия мъжкар:

 

Най-добри близки снимки стават от възможно най-ниско и най-близо до нивото на очите на животните т. е. от отварящия се покрив на джипа се правят когато няма друг начин, панорамни и когато животните или са далеч или са много големи, например слонове. За съжаление тук нямахме (както в Масай Мара, Кения) Ланд Ровър със специално изрязана пасажерска врата, където човек може направо да легне на пода на возилото, но успявах да коленича на пода и да снимам през страничните прозорци.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повече снимки - в моя блог тук.

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 24 май, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Седми ден в Национален парк Руаха, Танзания

 

Пoследен пост от последния гейм драйв в национален парк Руаха. Общо взето му се вижда края на този фотопис...

Както вече споменах в предния пост, имахме много хубава среща с един големичък прайд от лъвове, които се излежаваха на брега на река Руаха, съвсем до пътя (за наш късмет, че в парка е забранено да се кара офроуд).

 

 

За кратко вниманието ни се отклони от група ивичести мангусти, които преминаха наблизо:

 

 

Мисля, че споменах, че първите 20-25 минути имахме късмета да сме единствения джип до лъвовете, а после към нас се присъедини и един Ланд Крузер. Ако гида на Ланд Крузера беше малко по-умен, а клиентите му поне малко по-взискателни към снимките си, щеше да им мине през акъла, че ако се преместят откъм нашата страна (откъдето много по-добре се виждаха и самите лъвове), щяхме всички да правим страхотни кадри с коритото на река Руаха за фон, вместо возилата ни. Вместо това джиповете останаха за сувенир на снимките ни. Не ми стори особено благоприлично да им извикам да "get the f*ck outa there", но сега си мисля, че това можеше и да свърши работа.

 

 

В един момент мъжкия лъв се премести и нашия изключително добър и съобразителен гид веднага подпали Ланд Ровъра и направи маневра, при която ми предостави "чист изглед" към лъва, с коритото на реката като фон. Не беше нужно да му казвам нищо, през цялото време наблюдаваше внимателно животните и реагира на момента, точно да успея да хвана мъжкаря вече легнал, но гледащ към нас в момента, в който изгаси двигателя на джипа. Такива нещица разграничават топ гидовете от посредствените такива.

 

 

 

 

Последва още едно преместване на мъжкаря и още една маневра на нашия гид, което ни разкри още един мъжкар, който до момента е бил скрит зад храстите:

 

 

Ето го и втория мъжкар в прайда:


 

 

По едно време стана (втория) и отиде да провери една от лъвиците дали случайно не е готова за опрашване:

 

 

Не става, обратно към дрямката:

 

 

Много неохотно напуснахме мястото, имахме нужда от още малко време за приготвяне на багаж, както и за предвижването до основната писта (Мсембе) на парка за полета ни до Занзибар.

По пътя спряхме само два пъти за кратко - един път да снимам едно мъжко Голямо куду и едн път за да кажем довиждане на група слонове:

 

Деня беше прекрасен за снимки - наситено синьо небе с пухкави бели облачета, все едно взето от илюстрация на детска книжка.

 

 

Ще има поне още един пост за пистата Мсембе и снимки от възхуха на парка Руаха, за тогава ще оставя и обобщенията за това сафари.
 

Повече снимки - в моя блог тук.

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 26 май, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - Мсембе - основната авиописта в национален парк Руаха

 

Имаше една тема за малки и не особено известни летища, която бих допълнил със снимки от този пост, но просто не мога да я намеря.

На път за основната авиописта минахме покрай щаба на парка, който си е едно малко селище с население от около 300 човека - рейнджъри, служещи и техните семейства. Има си медицински пункт, училище за децата, автосервис, столова и пр. Там видях паркирани и два ултралеки самолета, единия от които го бях мернал да лети над парка някой от предните дни и се чудех каква ли марка и модел е (още се чудя):
 

 

На самата писта, за разлика от много други, които сме виждали из паркове и сафари резервати в Африка, имаше две солидни (имам предвид тухлени) сгради. Едната беше офиса, където гостите си плащат входните такси за парка при пристигане. Таксите са прилежно изписани на табели отвън и са изключително прилични - 30 долара на ден за възрастен чужденец, 10 долара за дете до 15 години, под 5 години - безплатно. На фона на 80 долара на ден за възрастен за Масай Мара в Кения (сега били паднали май до 70 или 75, в Селу са подобни), тези цени са повече от прилични. Плаща се само с кредитни карти за да се избегне "лява ръка-десен джоб" схемата.

 

 

 

На тармака имаше два почти съвсем нови Cessna 208B Grand Caravan - по регистрацията им после видях, че са излезли от завода през 2013 и са собственост на щатска лизингова компания, без да се уточняваше кой ги експлоатира в момента, нито имаха някакви надписи. Моето предполжение е, че може и да са на TANAPA (Танзанийските национални паркове).

Вече сме летели много пъти на този модел самолети из Кения, Ботсуана и сега на идване в Танзания. Самолета, на който щяхме да се качим сега също беше такъв, малко по-стара модификация - без "glass cockpit".

 

 

 

 

 

 

Г-жа Flytraveler на пистата в Мсембе с не особено обичаен за летище фон зад гърба си - преминаващо стадо слонвое:




Снимки със самолетите:




и... моя милост:

 

 

Района за чакащите - две беседки даващи сянка при слънце и подслон при дъжд и предлагащи невероятни гледки наоколо, какво друго му трябва на човек:

 

 

 

Зареждане с гориво единия от самолетите:




Като наближи да каца нашия самолет (ние бяхме със Safari Air Link, която принадлежи на лагерите Фокс, но качват пътници и от други лагери ако имат места), се появиха возила от различни лоджи да оставят или да посрещат гости:

 

 

Най-после и нашия самолет кацна на пистата Мсембе (точно както съм гледал по разни видеа преди - комбинацията от кацащ самолет и природата наоколо е убийствена):



 

Гъделичкаше ми приятното очакване от полет над парка Руаха и въздушни снимки плюс полет до поне една писта (а с малко повече късмет и до две) в резервата Селу. Обикновено тези полети на Safari Air Link от Руаха до Занзибар минават да "оберат" гости от Селу, после кацат в Дар, където се сменя самолет за Занзибар или пък ако всички пътници са за Занзибар, Дар се прескача.

Полетите ще започнем да разглеждаме в следващия пост...

 

Повече снимки - в моя блог тук.

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 30 май, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - полет над национален парк Руаха (от пистата Мсембе до пистата Джонгомеро).

 

В предния пост бях писал, че очаквах с нетърпение полетите от Руаха до Занзибар заради уникалните гледки на паркове и резервати, които можехме да видим и заснемем от въздуха, както и от приключението да летим отново на едномоторен самолет над африканската пустош. Бях взел билети за Safari Air Link - малка авиокомпания, собственост на лагерите Фокс, която предоставя полети от Дар ес Салаам и Занзибар до различни сафари паркове и резервати в Танзания, където те имат лоджи. Съответно ако има места в самолетите качват и пътници, които не са техни сафари гости.

Обикновено маршрута им от Руаха до Занзибар включва едно или две кацания в резервата Селу и смяна на самолет в Дар. Аз не бях ходил в Селу (и до този момент не съм) и за мен виждането на река Руфиджи и прилежащите езера, както и останалата част на парка от въздуха беше допълнителен бонус. Повечето хора, които посещават Руаха го правят в комбинация със Селу, аз си мислех да оставя две вечери накрая там, но в крайна сметка ми се прииска да прекараме и 6-те вечери в Руаха, жена ми отстъпи, а аз отстъпих да отидем и до Занзибар, вместо да изкараме всичките 10 налични вечери на сафари  в двата парка (6:4 или 7:3).

Бяхме доста разочаровани като разбрахме от пилота, че няма да минаваме през Селу изобщо, тъй като има да се вземат хора от резервата Микуми и ще се минава от там вместо през Селу. Интереса ми към Микуми в сравнение с този към Селу е почти нулев, но това беше положението. Една от компенсациите беше, че вместо в Дар се кацаше в Рас Кутани - курорт на брега на Индийския океан (на материка), а още по-доброто, че първата ни спирка щеше да бъде втората писта в парка Руаха - тази на лагера Джонгомеро, което означаваше 10-15 минути нисък полет над парка.

Самолета беше добре познатия ни от доста други полети из Африка Cessna 208 (по-стария модел с аналогови прибори), с млад пилот от индийски произход. До него седеше някаква бяла мацка, която отначало помислих за втори пилот или такъв на обучение, после за някой от АК, който да помага с качване и слизане на пътниците, а накрая се оказа, че е приятелка на пилота, взета да се поразходи из парковете и резерватите на Танзания.

За първата отсечка бяхме само трима пътници - жена ми, аз и един възрастен французин, който не знаеше и дума английски (на пистата го изпрати френско-говорящ гид), така, че имаше голям избор на седалки, аз даже се местих от лявата в дясната част на самолета и обратно в зависимост от гледките.

Г-жа FlyTraveler в самолета преди излитане:

 

 

Душите за първата отсечка на пътуването + снимащия (моя милост):

 

По-баровците пристигат и отлитат от Руаха с частни (само за тях) полети с двойно по-бързия Pilatus PC-12. Този пристигна след нас, качи една "женица" с две малки деца и ги пуснахме завалиите да излетят преди нас, а ние буквално да им "дишаме праха":

 

Поради желанието ми да видя и снимам всичко, за втори път по време на това пътуване допуснах новобранска грешка - след като снимах вътре из самолета с ниска скорост на затвора (поради ограничената светлина), после забравих да променя настройките при излитането и някои от снимките се поразмазаха. Добре, че се усетих сравнително навреме...

10-15 минутния полет до пистата Джонгомеро пилота естествено го изпълни на ниска височина по поречието на река Руаха. Явно е имало вятър, защото беше най-друсащия полет на едномоторен самолет, който съм имал до момента, което в комбинация с гледките навън го правеше още по-интересен.

 

 

 

 

 

В края на сухия сезон Руаха има определено полу-пустинен вид като багрите варират м-у нюанси на жълто, кафяво и червено, като зелени цветове се виждат само непосредствено до река Руаха и то само в частта и където е останала повече вода.

 

 

 

 

Тук точно по средата на коритото на реката се вижда Масай жираф:

 

 

 

Повече снимки - в моя блог тук.

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!
 

Редактирано 31 май, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - полет над национален парк Руаха (от пистата Мсембе до пистата Джонгомеро).

 

Продължавам с полета над Руаха до пистата на лагера Джонгомеро. Прекрасни гледки и от двете страни на самолета, което ме кара да се местя постоянно. Като правило следваме река Руаха:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пресичаме река Руаха секунди преди да кацнем на пистата Джонгомеро:

 

 

 

 

 

Сградата, където се плащат парковите такси:

 

 

Возило и гид от лагера Джонгомеро - доста изолиран, high-end operation. Ако Руаха е извън масовите, утъпкани пътеки на сафари индустрията в Танзания, то Джонгомеро и извън пътеките на повечето посетители на парка. По конфигурацията на седалките на джипа също си личи високата класа на лагера, обикнвоено на такъв тип возило отздад с монтират 3 реда с по 3 седалки на всеки ред.Тук виждам "бизнес клас" - само 2 реда и само по 2 седалки на ред:

 

Има някакъв технически проблем с постовете - последния кадър винаги отива най-долу под чертата, независимо, че файла е прикачен и добавен в мнението.

 

 

Повече снимки - в моя блог тук
 

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!
 

Редактирано 3 юни, 2015 от neuromancer

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - полет от пистата Джонгомеро в национален парк Руаха до национален парк Микуми.

 

След като взехме няколко пътника от пистата Джонгомеро, излетяхме в посока парка Микуми. Използвахме останалите ни няколко минути полет над парка Руаха за да се любуваме на пейзажа и аз да щракна още няколко снимки от въздуха. Полета продължи да следи река Руаха до момента на излизане от парка (не че се вижда ясно къде му е края).

Пресичане на река Руаха веднага след излитането:

 

 

 

 

 

 

 

 

Великата река Руаха в края на сухия сезон все пак продължава да тече, за разлика от реките Мдоня и Муагуси, които са почти изцяло пресъхнали. През дъждовния сезон цялото корито се изпълва и гледката би била много по-различна:

 

 

 

След парка навлизаме в хълмиста и бих казал даже планинска местност, не вярвам да са планините Удзунгуа, поне не ми изглеждат така  както съм ги гледал по снимки, но знам ли дали снимките не са били правени през зеления сезон. Ландшафта продължава да е абсолютно сух (полу-пустинен):

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Това отдолу е много вероятно да е Иринга, не се сещам наблизо да има друго по-голямо селище:

 

 

Таблото на Cessna 208 (от старите модели с аналогови инструменти):




Тези магически кръгове ми приличат на онези в природния резерват НамибРанд, пустинята Намиб, които така и не се знае как са се появили. Дали тези са същите? Нямам идея...

 

 

След около 30-40 минути кацнахме в национален парк Микуми:

 

 

"Терминала" на пистата и симпатягите, които се качиха на тази "спирка". Виждам и два куфара, явно Safari Air Link не съблюдават строго правилата си за багаж само в меки сакове:

 

 

Трето излитане за деня, този път към курорта Рас Кутани на брега на Индийския океан:

 

 

Парка Микуми от въздуха. Кофтито е, че международния път за Замбия го пресича точно по средата:

 

В следващия пост ще направя кратка рекапитулация на парка Руаха, както и ще покажа някои снимки от полета Микуми-Рас Кутани.
 

Повече снимки - в моя блог тук
 

Приятно разглеждане!


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!
 

Редактирано 4 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

05 Октомври, 2014 - полет от национален парк Микуми до крайбрежния курорт Рас Кутани.

 

След излитането ни от Микуми се отправихме към една лоджа или по-скоро шик мини-курорт на брега на Индийския океан (някои от пътниците отиваха там на море след сафарито си).

Пейзажа по пътя не ми беше кой-знае колко интересен, виждаха се някакви хълмове с много гъсти гори от голи (без листа) дървета, които от високо създаваха илюзията за дантели:

 

 

 

 

 

След това определено минахме над някои предградия на Дар ес Салаам:

 

 

Интересно е да се наблюдава постепенния преход от полу-пустинен изключително сух пейзаж в центалната (южната) част на страната към тучна зеленина и палми на брега на Индийския океан.

 

 

 

В един момент пред нас се показаха брега на Индийския океан и пистата на Рас Кутани:

 

 

 

Пилота направи стръмен завой над плажа и океана, давайки ми възможност за прекрасни снимки:

 

 

Курорта изглежда просто прекрасно, даже е трудно да се забележат сградите сред зеленината. Тук концепцията е пълна противоположност на Сл. Бряг или Майорка примерно, идеята по-скоро е нещо като лускозна сафари лоджа на брега на океана.

 

 

 

Плажа също излгеждаше див и прекрасен без каквито и да било развалящи гледката "подобрения" от типа на чадъри и шезлонги:



 

Гледката през предното стъкло на самолета секунди преди докосването на пистата (този път не съм успял да намаля скороста на затвора и витлото изглежда като спряло):

 

 

Повече снимки - в моя блог тук
 

Приятно разглеждане!

Останалите снимки от Рас Кутани, както и тези от полета Рас Кутани-Занзибар ще бъдат включени в отделен фото-дневник и където акцента от сафари ще се измести на морска, пардон океанска тематика.

Като завършек на този фотопис ще публикувам още един пост с рекапитулация на мислите ми относно национален парк Руаха с може би някои снимки от различни дни на сафарито.


All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!
 

Редактирано 4 юни, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Финално обобщение за това сафари в национален парк Руаха

 

Национален парк Руаха е 17-ия парк/резерват в Африка, където съм ходил на сафари до този момент, като от друга страна това е единственото ми африканско пътешествие, когато посещавам само един сафари парк/резерват. Обикновено съчетавам няколко парка с по 2-3 вечери на всяко място. Много ми е трудно да избера любимото си сафари пътешествие ако имам предвид всичките места, които съм виждал на всяко от тях, но ако трябва да избера само един-единствен парк/резерват, това до този момент би бил Руаха.

Въпреки това си мисля, че Руаха не е най-подходящото място за хора, които отиват на сафари за пръв път. Би било добре да се мине първо през по-известните и повече посещавани паркове в Източна Африка - примерно Масай Мара и Амбосели в Кения и/или Серенгети и кратера Нгоронгоро в северна Танзания, последвани от основните паркове в Южна Африка - примерно Крюгер или Етоша. Или пък в обратния ред.

 

По време на голямата миграция в Масай Мара и Серенгети броя на животните е просто неуписуем - стада от антилопи гну и зебри докъдето стига погледа. Масово пресичане на река Мара от стадата е просто зашеметяващо.

 

В частните резервати до парка Крюгер изобщо не е необичайно да се видят всичките "Големи 5" на първия сутрешен гейм драйв преди закуска. За 6 вечери там (3 в Тимбавати и 3 в Саби Санд) видяхме леопарди 8 пъти, като два пъти бяха по два леопарда - един път двойка се опрашиха 3 пъти на 4-5 метра от нас, друг път майка и порастнал син бяха на дърво с плячка (импала).

Когато вече сме видяли горните чудеса и ако все още имаме жив интерес към сафари пътешествията, лека-полека интереса ни се измества в посока по-диви и автентични паркове с по-малко посетители. Руаха не ни "зашамарва" с баталните сцени или Големите 5 преди закуска, а по-скоро бавно разкрива красотата си пред нас. Не можем да видим нито бял, нито черен носорог, леопард и гепард се виждат доста рядко (леопард видяхме 2 пъти, гепард не успяхме да видим изобщо за 7 дни)

 

Ако не смятам концесията Джао в делтата на Окаванго в Ботсуана, Руаха е най-дивия парк, който съм виждал и докато в делтата това се дължи на забранително високите цени, в Руаха е така предимно заради отдалеченоста на парка. Полетите от Дар ес Салаам или от северните паркове добавят едно 700-800 долара на човек към цената на лоджите и лагерите, които от своя страна също не са евтини.

Парка е огромен (по последни данни е по-голям от Серенгети) с различни типове ландшафти и три реки (Руаха, Муагуси и Мдоня) преминаващи през него. Природната красота е просто зашеметяваща, а липсата на навалица от посетители прави преживяването много автентично. 6 вечери/7 дни преминаха като един миг, бих стоял ако имах възможност и по-дълго.

 

 

 

 

 

 

 

 

Горещо се надявам да имам възможноста да се завърна отново в парка Руаха някой ден, а още повече да мога да го сравня от първа ръка с Южна Луангуа в Замбия (друг изключителен парк с по-труден достъп и малко встрани от най-утъпканите пътеки).

Край.
 

Редактирано 4 юни, 2015 от FlyTraveler

[a6olq]

Невероятни, прекрасни снимки!!! Никакви думи не могат да изразят възхищението и удоволствието, с което изчетох пътеписите и разглеждах фотосите!

[FlyTraveler]

Невероятни, прекрасни снимки!!! Никакви думи не могат да изразят възхищението и удоволствието, с което изчетох пътеписите и разглеждах фотосите!

 

Благодаря за вниманието, @a6olq. То просто никакви думи не могат да изразят красотата на национален парк Руаха, от снимките наистина по-се разбира за какво става дума, а на живо е още по-хубаво.