Duke Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 Затова някак от само себе си, само след две обиколки на Гърция, сякаш завинаги зачертах тази дестинация от плановете си. Някакво много странно привличане на българи има към тези земи, а без да искам да обидя някого, последното нещо което искам да срещам в чужбина са мои сънародници. Както навремето хубаво отбелязваше една позната, сам по себе си българинът е чудесен, но станат ли повече от двама на едно място в чужбина нещата отиват на зле... За жалост в Синая и Бран ние също срещнахме организирани българи, но поне съм доволен, че в Сибиу и Сигишуара бяха единици... Когато преди години посетихме Метеора беше пълно с руснаци, също доста неприятна гледка по време на пътуване. Да не разводнявам допълнително темата, но за разлика от българите и руснаците, които ми действат потискащо в чужбина, американците ме забавляват с прословутото си "cool" при всяка гледка към някоя забележителност, а гледката на група американци във Венеция или Тоскана е нещо, което се помни за цял живот... 4 Връзка към коментар
maialearrosto Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 Нека да оставим за момент Метеора. Тя си има и добри, и лоши черти за туризъм. Дюк започва да ходи по тънка минирана линия, наречена "глупаци в чужбина" или, да перифразираме Марк Твен, "сънародници в чужбина". Тази тема е весела и поучителна. Но и доста опасна, защото кел файда, ако сме имали честта да пообиколим туй-онуй, да се изявим и изградим като пътешественици, като презираме и не понасяме сънародниците си. Тази тема е дълбока: като че Алеко, Иван Хаджийски и други велики българи са писали нЕкои неща точно за колегата Дюк, а той сигурно е скатавал точно от тези часове. Е, не всеки има шанс да слуша Димо Падалски по география или поне да си пие бирата с него. Едва ли колегата Дюк е чел великолепното "Сърце" на Едмондо де Амичис, където един от героите изпада в недоимък, плавайки към Америка. Та събирайки милостиня, той чува как тези, които са му дали, злословят против Италия; той замеря дарителите с монетите и им вика Ай сиктир, бе! Впрочем великият банскалия като че пророчески е провидял състоянието Дюково: "О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин?...Или не са имали Болгаре царство и господарство? Ти, Болгарино, не прелщайся, знай свой род и язик..." 9 Връзка към коментар
Георги Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 Не мисля, че в случая става въпрос за патриотизъм или антипатриотизъм. Аз също като пътувам някъде предпочитам да няма българи извън моята компания, и не че българите генерално са ми неприятни, просто някак се губи усещането, че си на друго място и друга държава, когато слушаш само родна реч наоколо. От друга страна, ако съм много много далече понякога като чуя български разговор до мен ми е любопитно и интересно, така например беше в Исландия първият път. Както и да е, отделих темата тук, защото я виждам накъде отива и че няма да има нищо общо с Метеора Пак да напомня леко, спорете си, по възможност без лични нападки и обиди 2 Връзка към коментар
maialearrosto Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 О, с колегата Дюк не ще спорим, класата му е друга. Обиди едва ли ще има. Не се срамувайте от сънародниците си в чужбина, за да не изпаднете в следвъзрожденското "бащата върти чекръка, а в другата стая синът чете Ницше". Аз твърдя, че българите са желани гости в чужбина, носители на нова, различна идентичност още от 9 век, по-старите поколения имат чудесна хуманитарна подготовка и такава по изобразително изкуство. Чели са, знаят и могат. Толкова пъти съм бил насам-натам и вечер, след като пийнем по някоя и друга чаша, идват веднага да ме питат за българките. Впрочем, в епохата на глобализацията няма значение кой откъде е, но именно в тази глобализация познаването на родното, рекламирането му и втъкаването в общата, хайде да речем, европейска канава, е достойнство. И, да, когато чуя българска реч, аз се усмихвам под мустак и натам отивам... 3 Връзка към коментар
Duke Публикувано: 7 май, 2013 Автор Сподели Публикувано: 7 май, 2013 От дванадесетгодишен пътувам по света. Някак от само себе си излекувах болният патриотизъм и паисиевите цитати ме карат единствено да се усмихвам. Никога не съм делил хората на българи, турци, американци и всякакви други, нито пък съм се срамувал от българския си произход. Чувствал съм се и продължавам да се чувствам еднакво добре навсякъде по света от Алжир до САЩ, от Албания до Англия, от Италия до Румъния и т.н. Именно защото съм пътувал много, твърдо заставам зад думите си. Няма по-стряскащо нещо от организирана група българи в чужбина, може би с изключение на организирана група руснаци в чужбина и донякъде организирана група американци в чужбина, но при последните все пак надделява забавния елемент. Организираната група испанци може да те проглуши, организираната група италианци да те накара да се усмихваш, организираната група японци може да те накара да посегнеш инстинктивно към фотоапарата и т.н. и т.н. Обаче сънародниците с измамното чувство за патриотизъм и псевдошовинизъм, които вадят двуседмичните сандвичи от раницата, минават метър в метрото и не влизат в Лувъра, щото "нема кво да му гледам отвътре на тоя замък", или пък констатират, че на "тоя паун са му оскубали сичките пера" в Холанд Парк, а малко по на югоизток се набутват в барселонското "Хепи", щото някак родно им идвало да хапнат в чужбина в родно заведение, а не да плащат луди пари за традиционен рибен ресторант... Ето тези случки минават в графата неповторими за мен. Затова, като чуя българска реч, гледам тихичко да се изнеса от полесражението пък нека бъда обвиняван в седемте смъртни гряха... 5 Връзка към коментар
Фил Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 (редактирано) Не се срамувайте от сънародниците си в чужбина Хм, това не мога да го схвана нещо... Когато сънародниците ми в чужбина се държат неподходящо ме е срам. Когато сънародниците ми в чужбина се държат добре ми е приятно. И впрочем, това важи не само са сънародниците ни, и не само в чужбина. В смисъл - определям отношението си към хората според държанието им, а не според това дали са сънародници и дали сме в чужбина Редактирано 7 май, 2013 от Фичо 8 Връзка към коментар
Мрън Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 Maialino, виждам, че споменаваш Димо Кирилов, дали да не се запишеш в НПМГ-темата? Българите в чужбина (а и другите националности) не са по-различни от тези в собствената си страна: с някои ти се иска да си пиеш бирите, с някои да минеш на другия тротоар. Това, че сте се срещнали в чужбина, не означава, че трябва да сте приятели или непременно да си кажете нещо. И все пак Мрън ще си признае, че като младо-зелено се е запознавала с българи, чувайки ги да говорят на български, с репликата: "Извинете, вие българи ли сте?" 6 Връзка към коментар
maialearrosto Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 Maialino, виждам, че споменаваш Димо Кирилов, дали да не се запишеш в НПМГ-темата? Българите в чужбина (а и другите националности) не са по-различни от тези в собствената си страна: с някои ти се иска да си пиеш бирите, с някои да минеш на другия тротоар. Това, че сте се срещнали в чужбина, не означава, че трябва да сте приятели или непременно да си кажете нещо. И все пак Мрън ще си признае, че като младо-зелено се е запознавала с българи, чувайки ги да говорят на български, с репликата: "Извинете, вие българи ли сте?" Аз съм просто прасе, къде ти ще се меря с висотите на НПМГ. Дай ми ядене, пиене и някоя свиня с добри бедра. Димо Падалски ми е добър познат, пием си бирата в едно кварталче до "Плиска". Едно ме е яд, мамка му и прасе - че нямаме повече даскали като Димо - безподобния, богоподобния, Димо с чистата си душа, Димо, работещ там от края на 80-те... Оня ден му викам: - Димо, кой е най-високият връх в Исландия? - Мамка му, и това го знаеше... Следващият живот ще се запиша в НПМГ. Умирам от кеф, че паралелките там са до буква "з"... Вива НПМГ! Връзка към коментар
wilks Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 (редактирано) С българи в чужбина може и да завържа приказка, може и да пропусна. Зависи на какъв кеф съм, в каква ситуация и обстановка е станало засичането, и т.н. НО при срещане на пътищата с "българи" в чужбина (все по-вероятно напоследък), никога не се спирам. Отвратително е още повече, като демонстративно заявяват с повод и без повод, че са ...българи. И не се извинявам на никой, ако написаното му се е сторило политически некоректно. Само уточнявам, че съм далеч от схващането, че всички цигани са измамници, просяци и крадци. Но специално тези, които заливат улиците на определени квартали в Берлин, Дортмунд, Брюксел, Марсилия, и на юг от Валенсия, са си точно такива. Ми сори ама ако това са българите, по-добре тогава аз да не съм. Сигурен съм, че и Отеца не е имал тях предвид в началните редове на неговата "История"! Редактирано 7 май, 2013 от wilks 2 Връзка към коментар
Elena Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 Единственият плюс, че точно тези "българи" парадират с това е, че може и да се отървеш от някоя кражба Както се случи с моя позната в Румъния, след като гласно са коментирали как да я оберат. 3 Връзка към коментар
Nikotin Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 Почти съм убеден, че няма участник във форума който да не брал срам или яд заради сънародници в чужбина. Темата е безкрайна и по- добре да я обърнем от към комичната и страна вместо да спорим. Една готина случка от преди 6-7 години ще споделя. С един приятел зяпаме цените на узото в малко магазинче нейде из гръцко. И се чудим по колко да награбим щото тогава цените му бяха едни такива символични там. И вече почти сме готови с избора на марки и количество и до нас приближава един субект който без да спира и мърдайки само половината си горна и долна устна просъсква да отидем две преки по- нагоре в нам си кой магазин. Ние спогледахме и пълен игнор. Вече вървяхме към касите и пак същия се приближава но с малко по- бавна крачка за да има време да говори повече казва да бягаме там, че Пломарито да речем било на половин цена. Пак игнор и си плащаме. Обаче ни загложди след 2-3 часа и решихме да проверим. Отиваме ние и о чудо ония шемет е бил прав. Естествено пак купихме узо На другия ден го засякохме на улицата и вика абе пичове аз в ония магазин бачкам охрана и не можех да ви обясня като хората, ама като ви видях нашенци как да ви оставя да се набутате А пък после какъв страх беше на границата да не ни го приберат.... 12 Връзка към коментар
akair Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 По-добре от забавната страна да го гледаме... Още ми е смешно като се сетя... Летище Амстердам, ден път, ранен следобед... Всички пингвини се прибират за уикенда - летището е натоварено и има опашки на проверката за сигурност. Някъде зад себе си дочувам, въпреки МП3 плеъра, "Ела, бе, ела! Тук опашката е по-малка"... Оглеждам се машинално и фиксирам разгащен чичо и (предполагам) секретарката му (с вид на фолк певица). Малко преди бординг отивам на гейта (в този случай на полета до Будапеща с Малев) и не след дълго същите 2-ма индивиди идват и сядат срещу мен. Прави ми впечатление, че този човек съм го виждал някъде, но емисията новини на телевизора отзад ми привлече вниманието със снимка на Путин и нашенския премиер с едно куче... Става време за бордване и обявяват по уредбата на холандски, че след малко ще започнем да се бордваме. 2-та герои изслушаха информацията на холандски и той попита "Кво каза тая?". По същото време вървеше анаунсмънта на английски и след като свърши, Тя каза "Не знам, но го повториха на унгарски!" А всички знаят холандците колко чист английски говорят... Оказа се, че и във втория полет си летяхме почти заедно, като в Будапеща ги чакахме - бяха се забавили в безмитния... На слизане тях ги взе едно бусче и ги закара към ВИП терминала... Е, след 3 дни същия индивид го видях по телевизията - беше шеф на комисията за отнемане на незаконно придобито имущество - за името предполагам и сами ще се сетите... 7 Връзка към коментар
Зани Публикувано: 7 май, 2013 Сподели Публикувано: 7 май, 2013 Божеее, а аз си мислех, че само аз съм странна ! Определено не обичам да попадам на сънародници, но не защото ме е срам. Често ми се случва като чуя българска реч, просто да млъквам и тихомълком да се отдалеча- както някой беше писал по-горе просто започва да ми се губи духът на мястото. А за руснаците - и аз не ги харесвам, но е просто неизбежно - навсякъде са ! Връзка към коментар
Duke Публикувано: 8 май, 2013 Автор Сподели Публикувано: 8 май, 2013 А за руснаците - и аз не ги харесвам, но е просто неизбежно - навсякъде са ! Не съвсем... Руснаците, както и нашите сънародници, обичат да пътуват организирано и групово. Самите руснаци, дори и да не обичат, са принудени да пътуват групово поради визовите ограничения. Едно от хубавите неща на организираните групови пътувания (от наша гледна точка, тези на любителите на самостоятелните пътувания) е задължителното условие в максимално кратки срокове да се покрият максимално много забележителности. Това предполага основно посещение на изцяло туристически места и пълен игнор на останалата част от дестинацията, а това лично мен ме устройва идеално. За да стане още по-ясно какво имам предвид, ще дам проверен и абсолютно адекватен пример. Във висок туристически сезон, Флоренция е пълна с руснаци. Буквално са на всяка крачка. Руснаците са изключителни почитатели на изкуството и това е съвсем логично. Ако човек излезе извън Флоренция и направи обиколка на Тоскана, включително и големите градове Сиена, Лука, Сан Джимияно, определено ще бъде изненадан от почти пълната липса на руснаци в областта. Просто те не ходят по тези места, отчасти поради липса на време и отчасти поради липса на интереси, които са съсредоточени основно в "Уфици", Академията или Палацо Векио. За жалост при американците положението е точно обратното - малки групи във Флоренция и тълпи в цяла Тоскана, но няма пълно щастие... 1 Връзка към коментар
Ана Синона Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 Никога досега не съм засичала български туристи, но не мисля, че и да се случи, ще тръгна да установявам контакт с тях. Не заради това, че са българи, а заради това, че всеки си има право на лично пространство - аз не обичам да ми досаждат, съответно и аз не го правя. Иначе из германските улици често чувам нашенска реч, ама не знам дали това се брои, щото вече не става въпрос за туризъм. Един-единствен път заговорих нашенец - преди няколко години в Ладенбург пред супера имаше един певец с китара, който изведнъж запя Тиха нощ, свята нощ на български - бях изключително изненадана и искрено му се зарадвах, та отидох да му кажа здрасти. 2 Връзка към коментар
гост Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 (редактирано) Руснаците не ми пречат и не е съвсем вярно, че пътуват само организирано. И за разлика от американосите са много платежоспособни. Най-ме дразнят разни северни туристи в Гърция като започнат да си делят стотинките за кафето, докато край тях се вихри неописуема кулинарна оргия. Някак не ми се вписват в пейзажа. Редактирано 8 май, 2013 от но нейм 3 Връзка към коментар
wilks Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 (редактирано) Най-невероятната случка, когато съм срещал българин, беше преди 5 години при първото ми ходене в Барселона. Тогава си бяхме взели апартамент в района на барселонската Триумфална арка. Тъй като нямаше с мен други желаещи ентусиасти, с които да обикаляме нощем из улиците като Коколино из гората - без определена посока, си се разхождах сам, и вдишвах барселонска атмосфера. Прибирам се аз на зазоряване към 4 часа след дългите тигели по всякакви улици и улички, ама едва ходя. Входната врата към улицата се заключваше, и докато вадя ключовете, и си допушвам, гледам в сумрака леко в страни стои някаква фигура. По едно време, точно преди да вляза и заключа отвътре, идва тоя, ама някъв супер изтръпнал на 16-17 години, само по тениска, къси бермуди и чехли, видимо му беше студеничко. Все едно някой излязъл рано да разходи кокера, ама без кучето. И изведнъж изтресе: "Абе пич дай една цигара" ей така на чист български, с леко плевенски акцент. Направо все едно някой ме рестартна. В първата секунда чак не зацепих какво ми казва. Пълен откат. Постепенно осъзнах, че ми се говори на български. Абсолютно пуста улица, не съм говорил с някой, че този да ме е чул, нищо отличително по мен, което да издава че съм точно от България. И изведнъж от никъде "Дай една цигара", без и малък опит преди това за комуникация на друг език. Все едно е най-нормалното нещо в Барселона, в 4 сутринта по тази улица всеки който мине, да знае български. Безцеремонен нашия. :D Още се чудя тоя ако беше попаднал на финландец или италианец, как ли щеше да си остане да мръзне на улицата за цигара, докато не случи на българин. Редактирано 8 май, 2013 от wilks 2 Връзка към коментар
Elena Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 :D Смятай откъде ти личи, че си българин. Всеки го приема различно, но лично мен си ме радва ако ме разпознаят като българка 1 Връзка към коментар
Duke Публикувано: 8 май, 2013 Автор Сподели Публикувано: 8 май, 2013 ^^ Това ми напомни за онзи виц за Щирлиц, който се приземява с червен парашут със сърп и чук в центъра на Берлин и се чуди защо хората го оглеждат подозрително. В този смисъл, сигурен ли си, че не си бил с рекламна тениска на България? :D Връзка към коментар
wilks Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 Не знам, може и да ми личи, но в случая с този индивид се оказа, че не знае никакъв друг език, и даже българския му беше някъв странен. Питах го какво прави до входа, дали не се е объркал нещо из Барселона, не можах да получа адекватни отговори, и го оставих да си пуши и чака на улицата. Връзка към коментар
wilks Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 (редактирано) :D Смятай откъде ти личи, че си българин. Всеки го приема различно, но лично мен си ме радва ако ме разпознаят като българка Просто не знаеше никакъв друг език. Не го знам как изобщо беше стигнал и се оправяше в Барселона. В този смисъл, сигурен ли си, че не си бил с рекламна тениска на България? :D Или фанелка на Барса, и на гърба СТОИЧКОВ №8, нали :D Напротив. Бях с черна тениска с надпис "Berlin" Редактирано 8 май, 2013 от wilks Връзка към коментар
Adinko Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 На мен никои туристи не ми пречат, честно казано изобщо и не им обръщам внимание. Българи май само в Лондон съм засичала. На един светофар си чакам и си говоря с майка ми, убедена, че никой не ме разбира и в този момент някаква жена се провиква-Емилеееее, ела тука бе!-първо си изкарах акъла, а след това си умрях от сях. :D Второто засичане с българи беше по-културно. Бяхме в Royal Albert Hall и се оказа, че от група от около 20 души 5 сме българи, всички много се очудиха как сме се нацелили. Но не сме се заговаряли много, усмихнахме се, кой от къде е и това беше. По принцип не бих заговорила българин ей така просто. Аз съм там да си разглеждам и съответно хората са там да си правят каквото си искат. Ако съм на концерт и чух бг реч, вече може и да се заприказвам. В Букурещ на Greenfest-а един сърбин много ни се радваше, че сме българи. :D А сега се сещам за посещението ни в едни катакомби до Рим преди десетина години. Бяхме ние и едни американци само.Гледаха ни като полезно изкопаемо! :D Имам чувството, че изобщо не бяха чували за държава България. 1 Връзка към коментар
Elena Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 Напротив. Черна тениска с надпис "Berlin". :D Е то тоя е бил от "специалните" туристи май и да беше с тениска "Back off" пак щеше да те заговори :D пак чудно, че само цигара ти е искал. Връзка към коментар
Фил Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 (редактирано) Бяхме в Royal Albert Hall и се оказа, че от група от около 20 души 5 сме българи Което ме подсеща за една случка в Италия С едни приятели сме във Верона, ама имаме само половин ден. Освен това не беше предварително предвидено посещението, та бяхме без никаква подготовка. Успяхме да паркираме рентакара (едно бусче) и тъкмо се чудя как да организирам разглеждането - покрай нас минава хоп-стоп бус - викам - айде мятайте се, така ще е най лесно. В автобуса се оказваме общо около 15-тина човека на три групи - нашата и още две. Бързо установяваме, че една от другите групи са българи и се заговаряме. Третата група говори някакъв по-странен език, който не успявам лесно да разпозная. По едно време се приближава една достолепна дама от тази група и казва: "Ама то и ние сме от България!" -били евреи от Пловдив, преди 50 години емигрирали в Израел ... Та така в града на Ромео и Жулиета в тоя автобус се оказахме абсолютно всички от България и малко се посмяхме на това съвпадение :D Редактирано 8 май, 2013 от Фичо 6 Връзка към коментар
ilkosem Публикувано: 8 май, 2013 Сподели Публикувано: 8 май, 2013 На мен ми се е случвало само веднъж да срещна българи в Барселона. Вървя си аз и брат ми по Рамбла нещо си губихме времето и подминаваме няква група от 5 души двама мъже, две жени и едно дете. И след като ми останаха зад гърба слушам- "Брей глей го тоя колко е висок"- единия мъж, другия(по висок мъж) - "Тоя ще е по-висок от мене май", жената - "Искаш ли да го питаме да се мерите да видим?", мъжа - "Глей го, че блее на някъде, к'во ще го питаш!". И това беше аз дръпнах много напред те си останаха назад. Но поне добре ме одумаха. :D :D Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега