Българи в чужбина

[Elena]

Ох, големи кретени....я кажи сега кога ти е бала, че нещо много се разсейваш :D Пък после може пак да те питам в кое училище учиш

[Зани]

Аз пък не се сещам за място където да не съм срещала българи. Интересното е, че понякога не чувам самите думи, които казват, а разпознавам, че са българи по интонацията и след това като се заслушам се оказва, че наистина е така  . Иначе е много смешно, защото всички като сме в чужбина, най-често си мислим, че няма други бъгари и бръщолевим всякакви глупости, включително и аз. Сега през февруари като пътувахме от Милано до Тенерифе се случи така, че с мъжът ми трябваше да седим на различни редове, аз спах, спах, ама по едно време ми стана скучно и отидох към него.  Първо му се скарах, че заради него седим разделени, защото е с много претенции към местата и нещо започнах да се лигавя, а той ми отговоря само едносрично и тайно ми сочи седалката до него, ама аз изобщо не вдявам за какво става въпрос - разсърдих се и се фръцнах към моя ред. Като пристигнахме, той нещо се забави със слизането от самолета и аз понеже ужасно мразя да чакам го посрещнах с думите "Трябва ли винаги да чакаш целия самолет да слезе преди теб?" и той пак ми прави някакви физиономии и после ми казва "Абе аз колко пъти да ти казвам, че тези до мен са българи?" :D Че аз от къде да знам - от жестове не разбирам  !

Редактирано 8 май, 2013 от Zany

[Duke]

^

 

Позната ситуация. Ние си имаме кодова азбука. Ако някой разпознае българи в близост, веднага минава на английски. Забавно е, но не го правим защото се срамуваме, че сме българи, а за да наблюдаваме отстрани реакциите на групата. Иначе кодовете за руснаци и американци са съответно Орки 1 и Орки 2... :D

[Зани]

Хахаха, яко  ! Май и ние се нуждаем от таен код!

[wilks]

Аз до сега май само в Швейцария и Дания не съм попадал случайно по улиците на българска реч. Навсякъде другаде и на най-неочаквани и забутани места, винаги съм чувал от някъде роден език.

Най-интересното беше веднъж как в RLD, Amsterdam две "каки" от съседни витрини обсъждаха клиентите, позастоях се и се забавлявах 3-4 мин. слушайки коментарите им. Eдин младеж в Латинския квартал в Париж как обясняваше вероятно на съквартиранта си, че било негов ред да нахрани рибката, която от 3 дена стояла гладна, и че майка му се обаждала за 6 път все него като го няма

Или редовно български гъзета на групички по улиците на Soho, London като обсъждат англичанки. На такива цветущи описания съм ставал неволен слушател, че още ми става весело като си спомня  

[Тони]

И аз май навсякъде съм срещала българи. Мъчех се да се сетя къде не съм, но нещо не успявам. Пък и не знам как се случва, но винаги всичко чувам. :D :D :D

[tonik]

Аз до сега май само в Швейцария и Дания не съм попадал случайно по улиците на българска реч.

На Strøget, в центъра на Копенхаген, шофьорите на велосипедните рикши са българи. Аз лично не ги заговорих, понеже не са от моя тип хора за общуване (или както искате го наречете). Мръсни, дрипави, страшни... После като се замислих ми стана мъчно за тях. Това сигурно са момчета измъкнати от селата си чрез някои канал за трафик на хора, подлъгани че ще намерят Рая... Имат си 150-килограмов главатар-българин, който им нарежда какво да правят... Стоят по цял ден на вятъра и чакат някой да се съгласи да се качи в рикшата и да го возят... Не знам...

Редактирано 8 май, 2013 от tonik

[Емилия]

И аз съм срещала българи в чужбина доста често. 

Най-... да го наречем културен, беше един сънародник във Фуертевентура, който съвсем ненатрапчиво мина покрай нас, докато разглеждахме някакви сергийки с детето и просто ни каза "Добър ден!", усмихна се и си продължи по пътя. Много ме за зарадва.

В Амстердам една вечер в квартала с червените фенери слушахме една кака как се обясняваше с някой по телефона, че тъкмо се приготвя за работа  

А в Белград, подобно на Фичо, се озовахме на едно туристическо корабче 3 различни групи, само българи. Е, и двама поляци, но те не се броят, защото бяха от наш'та тайфа, говорещи български и живееши по онова време в България.

[ilkosem]

я кажи сега кога ти е бала, че нещо много се разсейваш :D Пък после може пак да те питам в кое училище учиш

 

Бала ми е на 24 май от 19.00 часа на центъра на Велинград.    :D  :D

Редактирано 8 май, 2013 от ilkosem

[Elena]

Чакай ни

[Tedy]

... с духовия оркестър... 

[Еmilia]

^

 

Позната ситуация. Ние си имаме кодова азбука. Ако някой разпознае българи в близост, веднага минава на английски. Забавно е, но не го правим защото се срамуваме, че сме българи, а за да наблюдаваме отстрани реакциите на групата.

И ние така Даже и в Бг го правим, особено на пазара или в магазините. Макар че младите българи ни разбират, мургавите ни събратя все още не говорят този език.

 

А в Белград, подобно на Фичо, се озовахме на едно туристическо корабче 3 различни групи, само българи. Е, и двама поляци, но те не се броят, защото бяха от наш'та тайфа, говорещи български и живееши по онова време в България.

Като каза корабче, на 3 май се качихме на корабче около Атон. Беше претъпкано българи и не беше особено приятно. Снесоха се от три автобуса, зад които карахме, задръстиха улицата, за да ги стоварят точно на пристанището и ги чакахме 30 минути да се разтоварят. Едва не изпуснахме самото корабче.

[Hayasko]

Егати, аз май съм някакъв социопат, почти не си спомням някъде да съм засичал българи :D С изключение на летища и автогари, ама това не се брои. Впрочем май чух българска реч веднъж в Барселона на Ла Рамбла, и май с това се изчерпва. Явно съм късметлия

[Elena]

Егати, аз май съм някакъв социопат

:D социопат бил

 като те спре съмнителен субект посред нощите да ти иска цигари, ще почнеш да се ослушваш повече за българска реч където и да отидеш :D

[Зани]

Не си социопат, твойто си е чист късмет  ! Аз съм социопат, защото като чуя българска реч и бягам  !

[Hayasko]

:D социопат бил

 като те спре съмнителен субект посред нощите да ти иска цигари, ще почнеш да се ослушваш повече за българска реч където и да отидеш :D

В такива случаи се правя, че не знам чужди езици, обикновено върши работа :D Пък и въпреки че съм добър човек /минутка за реклама/, изглеждам малко страшно и хората не ме заговарят току-така :D

[Elena]

хахаха на тая преклонна възраст с вирната цигара в устата будиш само респект

[Прасунсен]

Последния път чух родна реч навън, но не от българи, а от арменци :D Първо във влака Тбилиси - Ереван, където една арменка беше изключително удивена от факта, че сме в Грузия и без някой да ни е накарал, отиваме в нейната страна :D

После до пазара в Ереван обменяме валута и магураджията като ни чу - "Ама вий сти българи? Аз бил седем години строител в България".

[гост]

 

После до пазара в Ереван обменяме валута и магураджията като ни чу - "Ама вий сти българи? Аз бил седем години строител в България".

Ааа, ето къде е усвоил магураджийския занаят! :D

[Duke]

Като казахте магураджия и се сетих за една култова случка отпреди десет години в Лас Вегас. Отиваме с мои близки в местния български ресторант "Магура". Отваря го бивш магураджия, който заминава за САЩ организирано през 1994 г., за да вика за нашите футболисти по време на световното. По негово думи от цялата група малцина се връщат в България, а повечето остават в Чикаго. Той решил да си пробва късмета във Вегас и малко след като пристига през 1994 г., забива една много симпатична американка, която притежава чудесно заведение в един от кварталите на града извън туристическата зона. Не знам какво е правил на тази жена, но тя няколко пъти посещава България, за да изучи българската кухня и превръща семейното заведение в български ресторант. Обстановката вътре е подобаваща - българско знаме "Българи - юнаци!", снимки на Ицо Стоичков, народни носии и т.н. В съседство до ресторанта има едно тясно помещение тип "пица на парче", което се оказа, че май храни семейството... Основното заведение веднага потръгнало и станало хит след българската общност в града, но скоро се проявила типичната българска черта. Който от българите живеещи във Вегас решил да отпразнува рожден ден или друг повод, веднага питал собствениците дали може да си вкара алкохол отвън. Американката все още недоумяваше защо задават подобен въпрос нашите сънародници, а нашият само я тупаше по гърба. Голям цирк беше тази вечер. Пих "Каменица" от бутилка и ядох оригинална българска луканка. Този пич беше изградил цял канал за внос на български стоки и българи чак от Лос Анджелис идваха в това заведение хем да се нахранят, хем да си накупят нещо родно. Най-забавно от всичко беше, че сервитьор на ресторанта играеше чист български циганин. Не знам този пич как го беше дресирал, но този циганин не спря да се върти около масата и в мига, в който приключиш с някое ястие или изпразниш чашата, веднага предлагаше услугите си...

[jennie]

Добре, че обърках внимание на тази тема, за да разбера какво си мислят хората за мен в чужбина само на базата на това, че говоря на български... Човек, явно, никога не знае за какво трябва да внимава!

[maialearrosto]

Трябва вече да заровим прасето, пЪрдон, темата, че почна нещо да се размирисва. Е, разрешете ми да я освиня. Пунто финале.

 

Разковничето тук се намира в святите думи на една авторка, подвизаваща се във форума под името "Зани". Та въпросната високоуважаваема писателка споделя, цитирам: "Определено не обичам да попадам на сънародници, но не защото ме е срам. Често ми се случва като чуя българска реч, просто да млъквам и тихомълком да се отдалеча - както някой беше писал по-горе просто започва да ми се губи духът на мястото."

 

Бре, нова писателка се появила. Я да си туря аз зурлата в пътувателното й блогче:

 

"Тук, докато се разхождахме покрай Тибър, видяхме написано на български език стихотворението на Иван Вазов за Тибър:

 

 

Влачи, о старий Тибре, твойте мътни вълни

между травясали стени,

и бурени и спомени безсмъртни,

живущи  в тез вековни съсипни...."

 

Зани, Вазов, Тибър, поезия, пътуване. Да си представим, че едно дебело българоговорящо прасе като мен сепне лирическите въжделения Занини в Рим. Да, духът на мястото ще се загуби.

 

Жалко! Един Далчев, вещ познавач на Италия и Франция споделя: "Един писател личи и по това, което той не си позволява да пише."

 

И добавя шедьовъра си "Родина":

 

"Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.

 

И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепелите бойци на Самуила.

 

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза

и почести и власт със страст една и съща,

страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща."

 

1965 г.

 

 

 

[ilkosem]

Не знам дали аз ще си взема матурата по БЕЛ, но това Прасе ще успее със сигурност. Чувствам се все едно съм в час по БЕЛ. :D

[maialearrosto]

Матурка, Илко? Боже, колко хубаво! Направо ти завиждам и искам и аз да дойда на матурата...

Я да ти кажа как да изкараш една тлъста двойка, ако ти се паднат Яворов или Елин Пелин. Цитирай мнението на Буров и си готов.

ДЕБЕЛО ПОДЧЕРТАВАМ, че това е цитат, а не мое мнение, още повече авторът е познавал и двамата ни класици.

 

"

Защо, питате ме Вие, господин Памукчиев, българската литература не прекрачи границите на България. Защо не се превежда по света, като френската, английската, руската, испанската? Защо? Защото нашите писатели са хайлази. Дембели, не познават силата на труда и на таланта. Те разчитат само на таланта. Природата надари Яворов с най-великия поетичен гений на света. Той бе по-надарен от Гьоте, от Шилер, от Байрон, от Пушкин — не ще и съмнение — това Ви го казвам аз, който съм изучавал и чел световните автори, който съм бил на „ти“ с Яворов. Аз, който знам цялата му драма, комедия и трагедия. Неговият живот не е само една трагедия, както дрънкат вашите писачи — глупаци. Те не могат да разберат един гений. Гения го разбира само гений. И за гения трябва да пише само гений. Какво значи това „трагедия“. Трагедията е полукомедия. Млад, хубав мъж, надървил х.. като кросно, с гореща тракийска кръв, с арабски примес, ще остане само с една жена? Къде го търсиш ти, како Лоро? Къде? Кой хубав, здрав, гениален мъж, като Яворов е останал само с една фуста? Кой? Няма такъв. Яворов си бе курварче от световна класа. В Париж, когато са били на стаж на специализация с Елин Пелин, са били като два полюса. Пелинко, шопчето Пелинко, си е кътало сантимите, събирало си е паричките да си купи кими костюмче, кими калеврици, кими книжки… А Яворов е изучавал тънкия занаят. Той е поет. Той не пести. Той не мисли за утрешния ден като бати си Пелинко. Тракиецът си е тракиец. Ако търсите ценните качества на българина, господин Памукчиев, търсете ги в Тракия, а не при шопите. Елин Пелин никога не е посещавал изложби, галерии, а Яворов винаги е бил там.

Елин Пелин най-много да е платил на някоя курва за половин час. Яворов е бил естет и е ухажвал красавиците на Париж. Защото е поет, а поетът не е като другите хора. Той е бамбашка човек. Надарен е от природата да създава красота и поезия, а не да създава недоносчета."

 

Успех на матурата, ако ти се чете добра критика, избери това:

http://chitanka.info/text/24104/2

 

 

[Hayasko]

Най-забавно от всичко беше, че сервитьор на ресторанта играеше чист български циганин. Не знам този пич как го беше дресирал, но този циганин не спря да се върти около масата и в мига, в който приключиш с някое ястие или изпразниш чашата, веднага предлагаше услугите си...

Ха-ха, какви услуги по-точно е предлагал, много двузначно прозвуча :D :D