Българи в чужбина

[Duke]

Чисто сервитьорски, разбира се, нямаше други намеци...

[Duke]

Добре, че обърках внимание на тази тема, за да разбера какво си мислят хората за мен в чужбина само на базата на това, че говоря на български... Човек, явно, никога не знае за какво трябва да внимава!

 

Разбира се, това твое съждение е пречупено през призмата на темата, но е твърде далеч от същността на самата тема...

[Hayasko]

Ааа, добре, успокоих се :D

[Duke]

Иначе е много яко на майната си, възпитан и елегантно облечен циганин, да ти сервира изстудена каменица в бутилка и български мезета. Да напомня, годината е 2002 г...

[Зани]

 

Бре, нова писателка се появила. Я да си туря аз зурлата в пътувателното й блогче:

 

"Тук, докато се разхождахме покрай Тибър, видяхме написано на български език стихотворението на Иван Вазов за Тибър:

 

 

Влачи, о старий Тибре, твойте мътни вълни

между травясали стени,

и бурени и спомени безсмъртни,

живущи  в тез вековни съсипни...."

 

Зани, Вазов, Тибър, поезия, пътуване. Да си представим, че едно дебело българоговорящо прасе като мен сепне лирическите въжделения Занини в Рим. Да, духът на мястото ще се загуби.

 

Хм, честно казано не знам как да го разбирам това  ! Може би трябва да се срамувам от нещата, които съм написала?!Нямам никакви претенции, че съм писателка, че да ми се говори по този ироничен начин. А и честно казано не виждам някакво противоречие в това, което казвам. Това, че не обичам да общувам със сънародници в чужбина, не означава, че не ми е станало мило когато съм видяла стихотворението на Иван Вазов! Както и да е - не желая да навлизам в каквито и да е идиотски спорове!!!

[krasen_denev]

Това, че не обичам да общувам със сънародници в чужбина, не означава, че не ми е станало мило когато съм видяла стихотворението на Иван Вазов! Както и да е - не желая да навлизам в каквито и да е идиотски спорове!!!

Не се коси,Зани.Maialearrosto e видял стихотворение на Вазов докато се е разхождал край Тибър,обаче аз видях написано с подръчно средство(пирон,камък или нещо от този род)"Иван беше тук" на Великата китайска стена.Този текстописец явно не е имал толкова акъл да напише някое стихотворение.Ето от такива  сънародници да те е срам.Искам да кажа,че примерите са идентични а разликата идва от "багажа" на текстописците.Мисля,че на никой няма да му стане приятно да види написано стихотворение или пък някоя простотия в Казанлъшката гробница или Боянската църква. 

Редактирано 10 май, 2013 от krasen_denev

[Зани]

Красен, всъщност той цитира мен, че аз съм видяла стихотворение на Вазов и съм го написала в блога си

 

Не се кося, просто се дразня, защото не смятам, че съм заслужила с каквото и да е да ми се говори с тази ирония!

[домосед]

^^

 

Това ми напомни за онзи виц за Щирлиц, който се приземява с червен парашут със сърп и чук в центъра на Берлин и се чуди защо хората го оглеждат подозрително. В този смисъл, сигурен ли си, че не си бил с рекламна тениска на България? :D

 

Пристигам на летище Хитроу, Терминал 1, рано сутринта. Точно след изхода от митницата, вляво, има кафене Costa. Момичето носи значка с българско знаменце и име Донка. Следва диалог:

Аз (Щирлиц): Едно средно капучино, ако обичате.

Донка: Ама как познахте, че съм българка. Обикновено ме бъркат за италианка.

Аз (Щирлиц): 

Донка:

[maialearrosto]

И ако ние, по-обикновените българи, можем и да направим някоя свинщина, не ще мога да се въздържа относно свинщините на българските политици в Рим, зер що народна пара харчат, за да идат до Рим, пък там... ТУ-РИ-СТИ, ТУ-РИ-СТИ!

 

1. На 25 май 2005 г. с очите си видях какво бе оставил г-н Сакскобурготски в "Сан Клементе", знаете, там е погребан свети Кирил: малко жълто венче със стандартния за Италия диаметър на пицата. Срам! Добре че поне паното на проф. Любомир Далчев ни отсрамва от десетилетия. А другите славяноезични нации - камари, камари цветя... Да, моята зурла разрови всичко, за да се увери, че само това е оставало от нашата делегация. Честна свинска!

 

2. Един не по-малко колоритен премиер, г-н Борисов, откри паметна плоча в Рим, църквата Santi Vincenzo e Anastasio, знаете, папа Йоан-Павел II я даде за съслужение на нашата общност, църквата срещу Фонтана ди Треви. Е, има ли я тази плоча? Ми не, `щото на интериора на църквата хич не й отива таз грандоманска плоча - като на свинче звънче - с ей такива златни букви. Па барем и предишния министър на културата да си беше посъветвал шефа, нали той скулптур ... Впрочем Ватикана каза своето деликатно, но ясно отчетливо "не".

 

3. Една бивша премиерша на прием при гореспоменатия папа беше отишла със светла дрешка... Боже, ми т`ва е като да идеш при Мохамед със свинско...

 

Та ако някой ден Ви се пригледа някой хубав, човешки филм за Рим, бихте ли видели шедьовъра на Еторе Скола "Gente di Roma". Има го в замундата. Необикновен в своята обикновеност.

 

А сега - стига глупости, да излезем навън и да видим колко хубави са българките. Както казва един добър автор: "Природата намеква свойта женственост"...

 

[домосед]

Но поне добре ме одумаха. :D  :D  

 

Мене и в България са ме одумвали по подобен начин, предполагайки, че ... не разбирам български. Например ако си седя в рейса от Бистрица и си чета книга с латински букви   

В конкретния случая беше френски роман, преведен на английски. Група младежи, слизащи от Витоша. Нищо лошо не казаха, но ми беше весело да ги слушам. И мислех да се спотая до края, ако не се беше качил един приятел, да ме разпознае и да развали конспирацията. Стана ми и жално и смешно как им застинаха усмивките и групово подвиха опашки в дъното на рейса.

[Elena]

Пристигам на летище Хитроу, Терминал 1, рано сутринта. Точно след изхода от митницата, вляво, има кафене Costa. Момичето носи значка с българско знаменце и име Донка. Следва диалог:

Аз (Щирлиц): Едно средно капучино, ако обичате.

Донка: Ама как познахте, че съм българка. Обикновено ме бъркат за италианка.

Аз (Щирлиц): 

Донка:

Горката Донка, в такъв филм си я вкарал. Нея поне с италианка я бъркат, мен веднъж ме припознаха за мексиканка....

[Тони]

Бе те си дрънкат кой каквото му дойде на ума...виждал той мексиканки. :D :D

И мен на два пъти ме изкараха италианка, и то азиатец и балканец, на съвсем неутрална територия, макар нищо подобно да не виждам в себе си.

[Прасунсен]

Бе те си дрънкат кой каквото му дойде на ума...виждал той мексиканки. :D :D

И мен на два пъти ме изкараха италианка, и то азиатец и балканец, на съвсем неутрална територия, макар нищо подобно да не виждам в себе си.

 

Вас поне ви бъркат с европейци :D

Прибирам се аз веднъж от повечко време в Индия, отивам в Истанбул в една сладкарница да пийна чайче и викам

- Чай!

А оня:

- Ю, Пакистан?!

 

Е вярно, бях малко небръснат, мръсен и почернял от престоя на югоизток    :D

[На път]

И аз имам една весела случка. Предисторията - синът ми пожъна небивал успех при срещата си с Мики Маус в Дислиненд Хонг Конг. Малко, сладко 5 годишно бяло момченце.... То беше прегръщане, въртене, гушкане, размятане из въздуха... Абе... много повече, отколкото получиха всички останали деца на опашката за снимка с Мики и моят син забеляза специалното отношение към него. Няколко месеца по-късно излизаме от Катедралата в Палма (там е пълно с просяци от тези с костюмите и един от тях е с костюм на Мики Маус) и синът ми крещи "Мамо, мамо, мамо... бързо... това е моя приятел Мики Маус!!!!!".  Отговорът на Мики Маус - "Разбира се, че съм твой приятел. Откога съм седнал да те чакам точно теб тук. Ела да се снимаме заедно!" Та... Мики Маус се оказа от Младост 4, а синът ми твърдо вярва, че Мики е българин . Е, лошата новина беше, че повечето просяци с костюми бяха все българи... Война от кърджали, принцесата от Перник...

 

Иначе... Аз лично никога не казвам, че съм от България и никак не се гордея от този факт. Имам 3 култови случки, които са ме накарали да отбягвам темата. 1. В Дубай питат ни от къде сме, ние казваме и отсреща -Оооооо, България! Христо Стоичков... Последва някакъв плах опит да възпроизведе човека "известната" фраза на Стоичков за майките... 2. Пак Дубай - реакцията  "Оооооо, Варнааааааа", това придружено с едни намигвания и едни жестове, дето му става на човек ясно, че е ставало въпрос за секс туризъм... 3. Летището в Мюнхен. Имаме 2-3 часа до следващия си полет и сядаме да ядем виенски шницели в едно ресторантче. Сервитьора обслужва съседната маса, а ние си говорим на български. Явно ни е чул, разпознал езика и след това погледа му минаваше над нашата маса все едно въобще ни няма. Ние махахме и се опитвахме да му привлечем вниманието и след 10 мин унижение сменихме заведението... След този (третия) случай дълго време отбягвах изобщо Европа... Не исках да ме считат за втора ръка турист само защото съм от Бг. След година - две се престраших и не съм срещала кофти отношение, но пък и предпочитам да не знаят от къде съм по разни кръчми и площади.

[домосед]

 Е, лошата новина беше, че повечето просяци с костюми бяха все българи... Война от кърджали, принцесата от Перник...

 

 

 

Защо да презираме костюмираните артисти като просяци и защо да е лоша новина, че са българи ?

 

И на улицата, и в скъпия увеселителен парк, те са там, за да радват хората, особено децата, и съдейки по разказа ти, се справят добре и на двете места.

[На път]

В увеселителния парк са за да радват децата. Тези на улицата, за които говоря - просят.  Аз намирам разлика между двете. Да, определено просещите принцеси или просещия Мики Маус са ми по-симпатични от ромките с малки ромчета по улиците на Барселона например, но при всички случаи не се чувствам горда от факта, че повечето просяци в градовете, които съм посещавала са българи. Това не са улични актьори или улични музиканти, че да се възхитя евентуално на някакъв талант... Това е мъж, облечен в костюм на Мики Маус, който подава ръка за някое евро по същия начин, по който и ромката с единствената разлика, че ромката е взела нечие дете, а другия е дал 100 евро за костюм... Това всъщност е доста извън темата. Поводът за разказа е срещата ни с Мики Маус от Младост 4

[Meidj]

И все пак Мрън ще си признае, че като младо-зелено се е запознавала с българи, чувайки ги да говорят на български, с репликата: "Извинете, вие българи ли сте?" 

 

Много ясно, как иначе да заговориш непознат българин в чужбина, освен с: "Извинете, Вие българин ли сте"? :D :D

[wilks]

Много ясно, как иначе да заговориш непознат българин в чужбина, освен с: "Извинете, Вие българин ли сте"? :D :D

Не е много ясно, защото преди години по Черноморието ми се е случвало да видя руснаци. И на въпрос: "Извините, Вы из России?", да получа отговор "Нет, мы немцы!"  :D

После цяло лято като видехме руснаци, си казвахме тези са "мы немцы".

В разговори с някой от тях разбрахме, че са от семейства на руски военни, които са служили в съветски бази в Източна Германия, и след падането на Стената, са останали в обединена Германия.

 

Една вечер в някакъв бар в Дортмунд като беше Love Parade, се оказах съсед по място с един такъв младеж. Интересното беше, че по-късно до нас седна още един. Двамата не се познаваха и първите 10-15 мин. си говориха помежду си на немски, а с мен на лош английски. По едно време единият попита "извини ты руссак"? Другия облещи очи изхили се, и отговори "Ну конечно, блядь"

После минахме на руски. И двамата бяха израстнали и учили в Германия, и по нищо не им личеше, че не са германци по рождение. Говорихме и за славянската връзка между руснаци и българи, но те не бяха много запознати с историята, а единия направо се учуди и каза че е чувал българи да си говорят, но езика ни по-скоро му приличал на турски. Та се наложи да му обяснявам как стоят нещата с българите в действителност...

[Elena]

Еее това просто не мога да го повярвам - звучало им като турския?! според мен всичко ни разбират, просто се правят на ударени. Вярно, че моите наблюдения са от руснаци по морето и веднъж в Турция, ама все пак....

Редактирано 13 май, 2013 от Elena

[wilks]

Еее това просто не мога да го повярвам - звучало им като турския?! според мен всичко ни разбирам, просто се правят на ударени. Вярно, че моите наблюдения са от руснаци по морето и веднъж в Турция, ама все пак....

Не е това, просто в Дортмунд повечето българи не са точно българи, а от турските българи, както и цигани, които също така живеят сред турските гастарбайтерски общности в германските градове (в Дортмунд е една от най-големите май), и поради това говорят предимно на турски помежду си. Но като ги питат явно казват, че са от България, както са по паспорт. Същото това се наложи да обяснявам и на руския немец, който не беше хич наясно с руско-българо-турските отношения от края на 19 век, и историко-политическите причини за това объркване с езиците.

[NikolaiRG]

Понеже стана дума за руснаци, се сетих една случка. Чакам на опашка за асансьора на арката в Ла Дефанс в Париж. Зад мен имаше група руснаци и докато чакаха се бъзикаха помежду си, дори един изтърва празна бутилка от минерална вода на главата ми, за което се извини, разбира се. По едно време един погледна, че за група от 7 човека е по-евтино и започнаха да обсъждат как да хванат още някого с тях, за да минат метър и други подобни "български" теми, заключаващи се в минаването метър. Е, не се събираха 7 човека дори и ако се бях включил. Вече горе помолих един с доста алкохолизирана физиономия да ме снима на фона на небостъргачите и то на руски. Та, може да им е светнало, че са имали свидетел на разговорите. 

[Gamina]

Ох, това с минаването метър... с шефката ми (англичанка) се въртим из Оксфорд и чакаме да стане 14ч, че тя много държеше да ме заведе в Christ Church. Докато вървяхме към централния вход се разминахме с трима-четирима наши сънародници, които се оглеждаха по задните и служебните входове и се чудеха дали ще мине номера. Че и шефката позна езика и ме пита жената какво са си подвиквали    

[Мрън]

Като казахте руснаци, има много такива живеещи в Германия. Във влака се качват две момичета и през целия път (около 30 мин) обсъждат на руски едно момче срещу мен. Ама колко бил хубав, на коя щял да стане гадже и т.н. Накрая му казаха нещо на немски, а той: ама аз говоря руски

 

Веднъж отивайки на мач, където гостуваше български отбор вървях с местните фенове (нямаше как да купя билети за сектор гости), и един български фен изкрещя нещо за любимия си отбор към нас. Почти припадна, като му отговорих

[Фил]

Ох, това с минаването метър... с шефката ми (англичанка) се въртим из Оксфорд и чакаме да стане 14ч, че тя много държеше да ме заведе в Christ Church. Докато вървяхме към централния вход се разминахме с трима-четирима наши сънародници, които се оглеждаха по задните и служебните входове и се чудеха дали ще мине номера. Че и шефката позна езика и ме пита жената какво са си подвиквали    

 

Нали веднага й обясни, че водят разгорещен научен спор кое е по-старо - дали Christ Church или Trinity College

Редактирано 19 септември, 2014 от Фичо

[Gamina]

Ми не помня вече какво смотолевих, но със сигурност й спестих мераците им да се вмъкнат през входа за трудноподвижни