Zaro Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 Не се вписва в случка на българи в чужбина, а по-скоро "чужденци" в България. Та лятото на 85 или 86. Несебър. Спирката на стария град. 200 човека тълпа чака автобуса за Слънчев бряг. Аз, като най-малък в нашето семейство, съм заел позицията за втора врата на икарусите, където има 3 седалки. Автобусът пристига, следва щурм и аз като котка се шмугвам между хората и заемам заветните седалки. Автобусът с пъшкане потегля към Слънчев бряг. След първата спирка се появява контрола, която противно на всички закони на физиката, успява да си пробие път в автобуса. Стига до млада двойка, от която ни делят около 2 метра, или 20 човека. Започва се спор за билети, а двойката маха с ръце и смотолевя нещо на чужд език. Дискусията продължава доста време. Хората вече започват да слизат, макар да им се иска да видят какво ще стане. Лелките са упорити, сгащили са младежите и няма мърдане. В автобуса вече е доста по-спокойно, контрольорките взимат дъх и атакуват с нови сили. В един момент момчето от двойката не издържа и викна: Ай махай се от тука ма, твойта кожа.... В първия момент тишината можеше да се разреше с нож. А после избухнаха ръкопляскания. 2 Връзка към коментар
Nikola Simeomov Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 (редактирано) Никакви националности не ми пречат , било то Руснаци, Българи или Американци. Колкото и изтъркано да звучи, всичко си зависи от човека(групата). Да може и да има някакви сходни черти на различните народи, но това не мисля че дава право на хората да ги слагат под общ знаменател и да затвърждават стереотипи. Също така никога не би ми направоло лошо впечатление че някой се хранел със сандвичи а не в "ресторант с морска храна" както каза Duke. Не е срамно да пътуваш на ограничен бюджет. Няма как да знаеш историята на човека дали няма някакъв проблем който да го възпрепятства да отдели по голяма сума за пътешествието си. Редактирано 19 септември, 2014 от niko_88y 12 Връзка към коментар
NikolaiRG Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 В Лондон пред Тауър видях италианска група. Хората си носеха сандвичи в салфетки и си ядяха от тях. 3 Връзка към коментар
Krum4ov Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 Това със стереотипите е наистина тъпо. Даже тука по горе четох мнението на На път, как я хванало срам че свързвали България със секстуризъм във Варна. Хах какъв срам, че някой чужденец си е изградил мнение за България само от стереотипи, а сигурно не е прочел и една дума за България. В такива случаи аз просто така ги насмитам чужденците, че си замълчават те засрамени. Това е разбира се по най-тактичния начин, като им покажа че аз знам толкова много за тях, и за държавата им, а те нищо не знаят за моята, но ми дават оценки. Е в такива случаи аз ли да се срамувам или те че са по-малко знаещи от този прост българин срещу тях. 7 Връзка към коментар
Sju Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 Може би ако пътувам с месеци без да се прибирам ще изпитам някакво временно чувство на носталгия и ще ми трепне сърцето в порив на радост, чувайки българска реч. Иначе не, нямам необходимост да контактувам с българи, които случайно дочувам по улиците на Европа/света. В Прага дълго умувах пред едно магазинче какви магнити да избера. Най-вероятно колебанията ми са се въртяли около цената, собственика ме изчака търпеливо и когато дойде момент да платя каза на български: "На вас ще ги дам на половин цена". В Малта също попаднахме на българска сервитьорка, тя сама ни се обади, но после нейна колежка ни дообслужи, тази прекрати контактите с нас. Не че сме и търсили вниманието й. Дали стремежа българи да бягат от българи не се дължи и на това, че в много случаи българи смятат, че сънародниците им са длъжни да им помогнат зад граница, да ги упътят как да си намерят каква да е работа, да намерят къде да спят и т.н. Говоря не за туристи, а за емигриращи разбира се. Връзка към коментар
traveler Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 (редактирано) В Лондон пред Тауър видях италианска група. Хората си носеха сандвичи в салфетки и си ядяха от тях. Голям срам ! Аз пък ям в Макдоналдс. Редактирано 19 септември, 2014 от traveler Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 Като казахте руснаци, има много такива живеещи в Германия. Във влака се качват две момичета и през целия път (около 30 мин) обсъждат на руски едно момче срещу мен. Ама колко бил хубав, на коя щял да стане гадже и т.н А как ги различавате от украинките , защото последните предполагам по чисто икономически причини са основната група проституиращи в Европа и не само в Европа де ...? Връзка към коментар
Мрън Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 А как ги различавате от украинките , защото последните предполагам по чисто икономически причини са основната група проституиращи в Европа и не само в Европа де ...? Тези си бяха обикновени девойки в училищна възраст, живеещи в предградие на средноголям северногермански град. Така предполагам де, цялостна оценка базирана на комплекс от фактори. Но си прав, рускоговорящи е по-добър термин. Доста от рускоговорящите в Германия са всъщност преселници (Aussiedler). Проституиращите са доста разнородна група, има доста рускини, българки и румънки (сега се загледах в някакви статистики, на доста предни позиции сме, особено по отношение на жертви на трафик поради сексуална експлоатация). 2 Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 19 септември, 2014 Сподели Публикувано: 19 септември, 2014 А , спор няма. Ние сме сред водещите сили в бранша. Хванах се за рускините , защото и аз преди години мислех всички за рускини , но се оказва че украинките са доста повече. Просто там е винаги е било истинска голяма беднотия дори спрямо Русия , която живна много последното десетилетие. Молдованките също са рускоговорящи и активно участват в бизнеса. Връзка към коментар
maialearrosto Публикувано: 20 септември, 2014 Сподели Публикувано: 20 септември, 2014 Палачинката се преобръща, животът ни всекидневно се променя и ни изненадва. И с мен така. Тази година имах удоволствието да водя няколко групи в Италия - една известна туристическа фирма ме наема чат-пат, а за мен това е огромно удоволствие. Ако работя добре, ме взима, ако не - в панелката... Опитът ми изобилства от всякакви случки със сънародници в чужбина - коя от коя по-интересни, но, странно, тази година ми се падат все такива групи, че често "падам" от автобуса: едни начетени, умно гледащи, позитивни, любезни, така добре подготвени на тема "Италия", че сърцето ми пее и се радва. Онзи ден една баба от Пловдив изчезна от организираната обиколка във Флоренция, телефонът ми звънна и чух сакраменталните думи: "Изгубих се, но не знам къде". Всеки, работил в туризма, хич не иска и да чуе такова нещо. Но бабата така добре ми описа мястото, че след 5 минути се прегръщахме пред "Санта Мария дел Фиоре". Общувам и с не малко италиански хотелиери, собственици, рецепционисти, готвачи (последните са най-важните!) и те не могат да се нахвалят от организираните български групи: чисти, дисциплинирани, подредени, оправят си стаите и проч. Често в хотела сме по 1-2 нации и разликите стават веднага видни. Може би вече остарявам, но все повече забелязвам предимно добрите черти. У нас ги има предостатъчно. А през моя прозорец се вижда това: Тоскана. 15 Връзка към коментар
Oshko Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 http://www.webcafe.bg/id_1031670727_Kak_da_razpoznaesh_balgarin_na_pat забавно е написано, може и да подразни някой, но...преценете сами хареса ми 'И през цялото време желанието за самохвалство и усещането за клетост са в яростна битка и ту едното надделява, ту другото.' 5 Връзка към коментар
Тони Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Вчера го четох и ми хареса, и ми е забавно...Чудех се дали да го пусна тук заради полемиката, която предизвикват подобни материали и това, че понякога хората приемат такива неща като насочени срещу тях. 1 Връзка към коментар
Duke Публикувано: 26 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 http://www.webcafe.bg/id_1031670727_Kak_da_razpoznaesh_balgarin_na_pat забавно е написано, може и да подразни някой, но...преценете сами хареса ми 'И през цялото време желанието за самохвалство и усещането за клетост са в яростна битка и ту едното надделява, ту другото.' Според мен е с минала давност. Може би ако се върнем около десетина години назад, описаното ще звучи абсолютно достоверно. Трябва да кажа, че по мои лични наблюдения, нещата се подобряват. Случва се бавно и мъчително, като всяко нещо свързано с нашия бит, но все пак вървим напред. Или пък ми се иска да бъда оптимист, знам ли... 5 Връзка към коментар
luba_rizova Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Подкрепям Дюк, смятам също, че е с минала давност. Но той и автора си го е казал - извадката не е представителна, просто такива хора има. Ами да, има... Аз ги срещам при пътуване към места, където има доста гастарбайтери, още от летището се познава кой за какво отива и дали живее в 21 века или е някоя леля, отиваща да гледа някоя баба на запад и се надува от факта... Смятам обаче, че все по-рядко се срещат и ще измрат, новото поколение се надявам да расте космополитно, отворено и свободно. И да не се интересува само от чалга, пиене и купони. 1 Връзка към коментар
traveler Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Подкрепям Дюк, смятам също, че е с минала давност. Но той и автора си го е казал - извадката не е представителна, просто такива хора има. Ами да, има... Аз ги срещам при пътуване към места, където има доста гастарбайтери, още от летището се познава кой за какво отива и дали живее в 21 века или е някоя леля, отиваща да гледа някоя баба на запад и се надува от факта... Смятам обаче, че все по-рядко се срещат и ще измрат, новото поколение се надявам да расте космополитно, отворено и свободно. И да не се интересува само от чалга, пиене и купони. Ето това вече е мнение на един широкоскроен и мноого толерантен човек. 1 Връзка към коментар
Тони Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Ми не, аз не разбирам пък изобщо как може някой да си позволява да изисква или да определя хората по разни негови си критерии. Хората са такива, каквито са- различни. И ще бъдат такива, независимо дали ни харесва или не. И изобщо, защо трябва да ни харесва? Те не живеят да радват мен, теб... Имаме право на претенции към близките си и обкръжението, дотолкова, че да си избираме хората около нас. Останалото е дрън-дрън шикалки. Връзка към коментар
Zaro Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Аз пък мисля, че навсякъде има едни и същи хора в едно и също съотнощение. Просто в някои аспекти има социокултурни различия във възприятията за културно-некултурно, възпитано-незъвпитано и т.н. 2 Връзка към коментар
Duke Публикувано: 26 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Ми не, аз не разбирам пък изобщо как може някой да си позволява да изисква или да определя хората по разни негови си критерии. Хората са такива, каквито са- различни. И ще бъдат такива, независимо дали ни харесва или не. И изобщо, защо трябва да ни харесва? Те не живеят да радват мен, теб... Имаме право на претенции към близките си и обкръжението, дотолкова, че да си избираме хората около нас. Останалото е дрън-дрън шикалки. Нищо не разбрах от това, което си написала, но се хващам за "избирането на хора около нас". Не става дума някой да избира своето обкръжение. Това всеки го прави в личния си живот. Повтарям, в личния си живот, защото в повечето случаи професионално не си винаги в състояние да избираш обкръжението си. Тук коментираме нещо коренно различно обаче. Говорим за норми на поведение в обществото, конкретно норми на поведение по време на полет с обществено превозно средство. Ако някой е свикнал по време на пътуване в личната си кола да се оригва, пърди и ей тези три неща, то няма как това да му се получи в обществено превозно средство без съответните последствия. Формулирай тезата си по разбираем начин, защото на този етап наистина не разбирам какво точно се опитваш да кажеш и импровизирам около несъгласието ти, че едва ли не приетите норми на поведение не следва да се спазват на обществено място, а това просто не е вярно... 2 Връзка към коментар
Zaro Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 (редактирано) Говорим за норми на поведение в обществото, конкретно норми на поведение по време на полет с обществено превозно средство. Е точно това имах предвид, когато писах, че нормите на поведение не са общоприети, а се различават според географското местположение. А самолетът е място, в което за кратко се събират хора от различни общества и обществени прослойки. Което разбира се не пречи да си чешем езиците като баби на мегдана. Редактирано 26 ноември, 2014 от Zaro Връзка към коментар
Duke Публикувано: 26 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 При цялото ми уважение, Заро, но по твоята логика излиза, че освен липса на общоприети норми за поведение (поради своето многообразие) по време на обществен полет в самолет, можем да говорим и за липса на изискване да бъдат спазвани и писаните норми на поведение, в частност съответните правила (забрани) и инструкции по време на пътуване... Връзка към коментар
Мрън Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Е, писаните норми се спазват. От някои, защото смятат, че така трябва, а от други: защото стюардесата им напомня, че ще ги чакат съответните органи при пристигане. А иначе изречението "Той може и да е тя и в никакъв случай не е мнозинство сред пътуващите българи, но е представителна извадка и то запомняща се такава" говори достатъчно за нивото на автора... Връзка към коментар
Zaro Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 При цялото ми уважение, Заро, но по твоята логика излиза, че освен липса на общоприети норми за поведение (поради своето многообразие) по време на обществен полет в самолет, можем да говорим и за липса на изискване да бъдат спазвани и писаните норми на поведение, в частност съответните правила (забрани) и инструкции по време на пътуване... Като за начало, има ли писана или неписана норма за това колко високо да говориш по време на път? Няма. Хората имат различни въпроятия по този въпрос, няма общоприета норма. Както няма и такава за лична хигиена, което всички сме го усещали. Връзка към коментар
Duke Публикувано: 26 ноември, 2014 Автор Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Като за начало, има ли писана или неписана норма за това колко високо да говориш по време на път? Няма. Хората имат различни въпроятия по този въпрос, няма общоприета норма. Както няма и такава за лична хигиена, което всички сме го усещали. Говорим за едно и също, но изписваме думите по различен начин. Ясно е, че няма писана норма за това колко високо можеш да говориш на път, но не съм съгласен с теб, че липсва неписана норма по същия въпрос. Ако започнеш да говориш високо по време на полет, твърде възможно е някой от пътниците да се оплаче на стюардесата, а тя възпитано да те помоли да намалиш децибелите. Да, няма сила на света, която може да те застави да спреш да говориш, но е въпрос на елементарно възпитание да се вслушаш в молбата на околните... Започваме да се въртим в кръг... Връзка към коментар
neuromancer Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Ами нормата "да не пречиш на другите" би трябвало да е общовалидна, но някои индивиди въобще не се замислят, че има и "други" 2 Връзка към коментар
Zaro Публикувано: 26 ноември, 2014 Сподели Публикувано: 26 ноември, 2014 Говорим за едно и също, но изписваме думите по различен начин. Ясно е, че няма писана норма за това колко високо можеш да говориш на път, но не съм съгласен с теб, че липсва неписана норма по същия въпрос. Ако започнеш да говориш високо по време на полет, твърде възможно е някой от пътниците да се оплаче на стюардесата, а тя възпитано да те помоли да намалиш децибелите. Да, няма сила на света, която може да те застави да спреш да говориш, но е въпрос на елементарно възпитание да се вслушаш в молбата на околните... Започваме да се въртим в кръг... Преди малко имах в офиса си петима италианеца и двама гърци, възпитани до един. Стъклата се напукаха. Нормите ни за приемливи децибели се различават доста. Ако ги сравним със скандинавците, разликите са още по-драстични. Помежду си обаче те нямат различия. Това се опитвам да обясня - че нормите на възпитание по отношение на децибелите (щото зачекнахме това) се различават. Ако помолиш италианец да говори тихо в самолет със скандинавски баби, той ще го направи вероятно, но няма да проумее защо и няма да счете поведението си за неуместно, при положение, че на мястото, където живее всички говорят така и никой на никого не прави забележки. По време на първите избори през 1990 година на една американска наблюдателка и отне доста време да разбере, и в крайна сметка не разбра, защо Клара Капачката раздава капачки за буркани и какво общо има това с изборите. Социо-културни различия. 1 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега