Прескочи до съдържание

Българи в чужбина


Препоръчани мнения

Един човек от моята работа, който преди години е живял 1-2 год по Белгия ме обяви за луд като му казах, че ще ходя на разходка до Брюж. Чак взе да се смее, какво съм щял да правя там, нямало нищо, имало само една кирпичена къща! Според мен само е чувал за това място..

 

Преди няколко месеца в самолета до мен беше седнал млад як мъж и обясняваше на жената до него, че отивал да работи за лятото и не обичал да пътува изобщо. Не виждал никакъв смисъл в екскурзи и разходки, бил пробвал 1-2 пъти. В днешно време можело да се отвори интернет и да видиш всичко без да излизаш от стаята си.

 

Та има всякакви, аз също съм луд в очите на много хора, пределно ясно ми е и не го отричам или оспорвам.

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
преди 2 часа, funny каза:

Определено . Макар че пустия му английски сбърква работата  😄.

 

Две американски тийнейджърки ( видима възраст 15-16) отделили се леко от групата , вървейки пред нас в Рим :

- " Така и не разбрах какво толкова трябва да видим. Та тук всичко е тоооолкова старо. Нашите сгради изглеждат по-добре"

Подсети ме и на мен за една истрия.

Вървим си по центъра на Дъблин беше лятото на 2012г., тогава все още нямаше директни полети до Дъблин и Българите бяха доста малко!

Та какво ми направи впечатление, ходим си аз, и още двама фр, бяхме сме се загледали по магазини, по иглата и т.н. По едно време слушам да се псуват мъж и две жени на български (не приличаха на роми), след което на акъл си викам 🙃 елее на близо 3000км. и тук ли са нашите Бай ГаНьовЦииИ, ама викат ли ли та викат, а ние само си ходим и се смеем и усмихваме! Май се усетиха де 😅 ама на нас не ни пукаше!.. Та донякъде си много права, за това да не се вслушваме навсякъде!... 😊

 

@Alexander Не бой се и аз съм луд пред много хора..... Така, не имм обръщай и ти внимание! 

И донякъде за момчето, което си гледало снимки от интернет е малко като мой приятели, които им казвам 😢 хайде да отидем някъде , те НЕ не ние парите ще си ги дадем за цигари и алкохол. Така, че те виждат смисъл в друго, объркана работа!... 

 

Редактирано от Иван Попов
добавяне
  • Харесвам 3
Връзка към коментар

   Преди няколко години сме на ски  в много лъскавия швейцарски курорт Цермат .  В един от ресторантите на пистите на масата зад нас се настаняват трима мъже ( съжалявам че не ги различавам като националност ) ,  но бяха точно с гъгнещите и хъхкащи звуци тип току що се задавих   🙂 . 

Първата им  работа беше да си събуят миризливите скиорски обувки и да почнат да си разтриват краката. Храната естествено вече нямаше същия вкус  за мен .  

Когато обаче  единия си запали и  лула изригнах и станах да се саморазправя ( по нашенски ) . Добре че по умния между нас ме спря с думите че сигурно при тях това поведение  е нормално . Още не знам дали е така , но съм и благодарен че ме укроти и си спестихме разправиите 🙂.  

 

  Миналата година този път на пистите  в Австрия една групичка френскоговорещи  , добре облечени  скиори . Зрели мъже и жени . На излизане от тоалетната си избърсаха ръцете  в пердетата на иначе чистата и уютна тиролска кръчмичка 🙂  .   Това съм сигурен че не възпитано никъде 🙂 .

  Сложих ги в ума си в съответната графа  на френските Ганьовци . Но само ми стана  смешно .  Май зависи и доколко някой ти навлиза в личното пространство. 

  

  • Харесвам 3
Връзка към коментар
преди 2 минути , Иван Попов каза:

и още двама фр,

Французи?  🤔

преди 2 минути , Иван Попов каза:

тогава все още нямаше директни полети до Дъблин и Българите бяха доста малко!

То и до Аляска нямаше директни полети, но в регистъра на хостела в Анкоридж през лятото на 2006-та забелязах, че предишната нощ са преспали 101 българи (а не далматинци). И хостелиерът го беше забелязал. Бяха оставили добро впечатление 😌

  • Харесвам 3
  • Замислям се 1
Връзка към коментар
преди 7 минути , домосед каза:

Французи?  🤔

То и до Аляска нямаше директни полети, но в регистъра на хостела в Анкоридж през лятото на 2006-та забелязах, че предишната нощ са преспали 101 българи (а не далматинци). И хостелиерът го беше забелязал. Бяха оставили добро впечатление 😌

Не не бяхме групичка от България! На курс за 10 дни по Английски език.  ФР (тоест приятели)

А иначе ни бяха забранили да говорим на български език! В къщата бях с Французин, как позна. 😅 Е имаше и Испанец, той беше в друга стая.

преди 7 минути , домосед каза:

Французи?  🤔

То и до Аляска нямаше директни полети, но в регистъра на хостела в Анкоридж през лятото на 2006-та забелязах, че предишната нощ са преспали 101 българи (а не далматинци). И хостелиерът го беше забелязал. Бяха оставили добро впечатление 😌

Олее колко много!.... И то за една нощ 101 български граждани, това си е голяма цифра. 😮

Редактирано от Иван Попов
добавяне
  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Тази пролет дъщеря ми разказва случка на гарата в Гент: "само да знаеш какво стана".

 

Седнала в кафенето на гарата докато ѝ дойде влакът. До нея седнали двама възрастни мъже и си говорили по техни си работи. Единият без да иска си изпуснал пакетчето захар върху дамската ѝ чанта, посегнал да си го вземе, тя му го е върнала.

 

Аз я питам да не е нарочно, нещо да се задява с нея. Те беше категорична, че не, за някакви научни работи си говорили и въобще не ѝ обръщали внимание.

 

Мъжът ѝ благодарил и казал да не се безпокои, защото той не е румънец и няма да ѝ открадне чантата.

 

Дъщеря ми се беше притеснила от това изявление. Казах ѝ, че трябвало да му отговори, че тя е от България и е свикнала да си пази чантата и после да му гледа физиономията.

 

Добре, че не е била с нейна близка приятелка румънка, че тя не цепи басма и щеше да му каже, че е румънка.

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

-----

btw, поздравления и от мен и … давай нататък.

Най-важното е след време да си намериш работа, която харесваш. Тогава ще разбереш колко е бил прав Конфуций:

"Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си."

🙂

 

Редактирано от Георги
  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Благодаря, давам нататък и то с пълна сила. 🙂

Конфуций: правилно е казъл, но как дойде. 😉

Редактирано от Георги
Връзка към коментар

Каква беше темата? Аха - "Българи в чужбина". 

Едно списъче, може би непълно, може би не съвсем актуално ... 
Концертмайстори на някои оркестри по света
(за неизкушените в областта на класическата/симфоничната музика - концентмайстор е първата цигулка на оркестъра, или - с други думи - вторият човек след диригента ) 

 

 Албена Данаилова - Виенска филхармония, Австрия

 Ангелина Абаджиева-  WDR Sinfonieorchester - Кьолн, Германия

 Биляна Вучкова - Splitter Orchestra и Solisten Ensemble Kaleidoskop - Берлин, Германия

 Борислава Илчева -  Baton Rouge Symphony - Луизиана, САЩ

 Васко Василев – Ковънт Гардън - Лондон, Великобритания

 Валя Дервенска – Хайделберг, Германия

 Велияна Йорданова - Португалски национален СО - Лисабон, Португалия

 Веско Eшкенази - Концертгебау оркестър - Амстерам, Холандия

 Веселин Демирев - Олборг, Дания

 Веселин Гелев - Лондонска филхармония, Великобритания

 Веселина Маникова - Noord Nederlands Orkest - Грьонинген, Холандия 

 Владимир Лазов - Хановер, Германия

 Владимир Станушев - Хоф, Германия

 Галина Стаменова - Белгия

 Гергана Гергова – Театро Реал – Мадрид; Люцернски камерен оркестър

 Даниел Димов -  Orquesta Sinfónica de la UANL, Мексико

 Димитър Иванов - Франкфурт, Германия

 Дора Бръчкова – Радиооркестър – Саарбрюкен, Германия

 Евгени Рачев - Orquestra Sinfônica a Universidade Estadual de Londrina - Лондрина, Бразилия

 Зефира Вълова – бароков ансамбъл Les Ambassadeurs

 Зорница Бахарова - Държавна филхармония - Нюрнберг , Германия

 Искрена Йорданова – бароков ансамбъл Divino Sospiro

 Йоанна Каменарска -  Държавен филхармоничен оркестър Хамбург, Германия

 Калина Коларова - Оркестър в оперния театър в Хаген, Германия

 Катя Василева - Холивуд, САЩ

 Кирил Ласкаров – СО Арканзас, САЩ

 Константин Стайков - Südwestdeutsche Philharmonie Konstanz, Германия

 Любомир Вълков - Aue/Annaberg , Sachsen

 Маргарита Щерева - Amazonas Filarmônica  - Манаус, Бразилия 

 Марио Серяков – СО Линц, Австрия

 Марияна Роева - Радиооркестър - Мадрид, Испания

 Мариян Краев – Мюнхенски симфоници, Германия

 Мирослав Чакърян - Филхармонията в Йоханесбург

 Михаил Катев - Майнц

 Мила Георгиева- РСО – Щутгарт, Германия

 Николай Минчев - СО във Вупертал, Германия

 Петър Енчев - Трир, Германия

 Петър Мануилов - Кралска фламандска филхармония, Белгия

 Румен Луканов - Сьонеборг, Дания

 Светлин Русев - Филхармонията на Френското радио; Сеулска филхармония

 Симеон Симеонов – СО в Сакраменто, САЩ

 Христо Вълчев - Ценов Ансамбъл - Ню Йорк, САЩ

 Цветелина Кръстева – Кайро, Египет

 Цветозар Вутев -  Kamloops Symphony, Канада

 Цветомир Цанков - СО Кьолн, Германия

 Юри Тошмаков – Франкфурт на Одер, Германия

 Яна Дешкова – СО Олборг, Дания 

преди 11 минути , Rainy каза:

Даже не би ми хрумнало да използвам 'голямо число' в разговорната реч.

Не е толкова въпрос на разговорна или официална/научна/техническа реч, просто двете думи имат различно значение.  
"Цифра" се отнася към "число", приблизително както "буква" към "дума". 🙂 
 

Редактирано от Фичо
  • Харесвам 8
  • Браво 1
Връзка към коментар
преди 15 минути , Фичо каза:

Каква беше темата? Аха - "Българи в чужбина". 

Едно списъче, може би непълно, може би не съвсем актуално ... 
Концертмайстори на някои оркестри по света
(за неизкушените в областта на класическата/симфоничната музика - концентмайстор е първата цигулка на оркестъра, или - с други думи - вторият човек след диригента ) 

 

 Албена Данаилова - Виенска филхармония, Австрия

 Ангелина Абаджиева-  WDR Sinfonieorchester - Кьолн, Германия

 Биляна Вучкова - Splitter Orchestra и Solisten Ensemble Kaleidoskop - Берлин, Германия

 Борислава Илчева -  Baton Rouge Symphony - Луизиана, САЩ

 Васко Василев – Ковънт Гардън - Лондон, Великобритания

 Валя Дервенска – Хайделберг, Германия

 Велияна Йорданова - Португалски национален СО - Лисабон, Португалия

 Веско Eшкенази - Концертгебау оркестър - Амстерам, Холандия

 Веселин Демирев - Олборг, Дания

 Веселин Гелев - Лондонска филхармония, Великобритания

 Веселина Маникова - Noord Nederlands Orkest - Грьонинген, Холандия 

 Владимир Лазов - Хановер, Германия

 Владимир Станушев - Хоф, Германия

 Галина Стаменова - Белгия

 Гергана Гергова – Театро Реал – Мадрид; Люцернски камерен оркестър

 Даниел Димов -  Orquesta Sinfónica de la UANL, Мексико

 Димитър Иванов - Франкфурт, Германия

 Дора Бръчкова – Радиооркестър – Саарбрюкен, Германия

 Евгени Рачев - Orquestra Sinfônica a Universidade Estadual de Londrina - Лондрина, Бразилия

 Зефира Вълова – бароков ансамбъл Les Ambassadeurs

 Зорница Бахарова - Държавна филхармония - Нюрнберг , Германия

 Искрена Йорданова – бароков ансамбъл Divino Sospiro

 Йоанна Каменарска -  Държавен филхармоничен оркестър Хамбург, Германия

 Калина Коларова - Оркестър в оперния театър в Хаген, Германия

 Катя Василева - Холивуд, САЩ

 Кирил Ласкаров – СО Арканзас, САЩ

 Константин Стайков - Südwestdeutsche Philharmonie Konstanz, Германия

 Любомир Вълков - Aue/Annaberg , Sachsen

 Маргарита Щерева - Amazonas Filarmônica  - Манаус, Бразилия 

 Марио Серяков – СО Линц, Австрия

 Марияна Роева - Радиооркестър - Мадрид, Испания

 Мариян Краев – Мюнхенски симфоници, Германия

 Мирослав Чакърян - Филхармонията в Йоханесбург

 Михаил Катев - Майнц

 Мила Георгиева- РСО – Щутгарт, Германия

 Николай Минчев - СО във Вупертал, Германия

 Петър Енчев - Трир, Германия

 Петър Мануилов - Кралска фламандска филхармония, Белгия

 Румен Луканов - Сьонеборг, Дания

 Светлин Русев - Филхармонията на Френското радио; Сеулска филхармония

 Симеон Симеонов – СО в Сакраменто, САЩ

 Христо Вълчев - Ценов Ансамбъл - Ню Йорк, САЩ

 Цветелина Кръстева – Кайро, Египет

 Цветозар Вутев -  Kamloops Symphony, Канада

 Цветомир Цанков - СО Кьолн, Германия

 Юри Тошмаков – Франкфурт на Одер, Германия

 Яна Дешкова – СО Олборг, Дания 

Фичоооо, голям срам - пропуснал си Красимира Стоянова и Надя Кръстева, от Виенската опера и  Кремена Минева, от оркестъра на Андре Рийо.😛

Ох, пардон, не се срамувай, аз съм в грешка, било само за първи цигулки! А пък то, първите двете пеят, пък третата не е първа...

Редактирано от AlexandraKo
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

Пак да напомня да избягваме корекции на чуждия правопис и граматика. Може да е добронамерено и с чувство за хумор, но никога не можем да знаем дали отсрещната страна споделя нашето 🙂

 

Колкото до темата, ок е, до колкото разказва интересни случки от чужбина, срещите със сънародници, особено на непопулярни места може да са много любопитни. Ако пак тръгне да изпада в генерализации ще бъде заключена. 

  • Харесвам 2
  • Благодаря 1
Връзка към коментар
  • 5 години по-късно ...

Подслушан епизод на български от разходка на туристическа група из Рим, април 2024

 

Гид: Това е съдебната палата (забележка: целят площад чува).

Туристка: Не чух. Кое казахте, че е съдебна палата?

Гид: Това! Казах, че е съдебната палата (забележка: застанали са пред въпросната сграда, която им запълва цялото полезрение) 

Туристка: Не казахте.

Гид: Казах, че е съдебната палата.

Туристка: Е, сега какво? Ще се обвиняваме в лъжа ли?  

 

Домосед (наум): Изгарям от желание да пътувам с българска група!

  • Смея се 23
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

2010г пред мавзолея на Хо Ши Мин в Ханой. На площада огради от къде да минеш, жълти линии къде да не пристъпваш. Гледам на 30на м пред мен две лели смело на 5м вътре зад линията. Едната снимка другата. От тях на 20на м един милиционер ще си издуха дроба в свирката. Свири им човека и маха да се махнат от там. Тия, дедов. Снимат си се. 

Приближавам аз към тях и к'во чувам:

"Ленче, ей така да ме снимаш, ама и онуй да се вижда".

Минцифайката и той тръгна към тях вече ще получи пристъп. 

Аз обаче бях до тях и като се изцепих "ей овци, махайте се от там". Тия в ступор. "Ама ние, ама такова ". 

Махнаха се. Милюто им каза нещо на виет (може би за майките им), тия пак дедов, вървят си и грам внимание. 

  • Смея се 5
Връзка към коментар
преди 14 минути , era123 каза:

Аз обаче бях до тях и като се изцепих "ей овци, махайте се от там". Тия в ступор. "Ама ние, ама такова ". 

Е, друго си е когато възпитан човек се включи в подходящ момент... 😄 

 

П.П.: Което в конкретния момент и спрямо конкретните персони е подействало далеч по-добре от някакъв съвет, възпитано отправен към двете дами с извинителен тон... 😉 

  • Харесвам 2
  • Браво 1
  • Смея се 5
Връзка към коментар

Горното пък ме подсети за случка от 1992 г. Действието се развива на гара Виктория в Лондон. Слизам от влака идващ от Довър и тръгвам към ескалаторите, за да сляза на долно ниво. За беда ескалаторът не работи, а двама младежи го ремонтират. Изневиделица пред мен се появява един чичка (сигурно на сегашната ми възраст, ама аз тогава млад и красив), мъкне по един голям куфар във всяка ръка, вижда, че ескалатора не работи, поглежда укорително към момчетата и започва да нарежда на чист български език: "А бе, ей, що не работи ескалатора, бе? Кво ме гледаш, как да сляза с тези куфари долу? Ей, сичките ще ви уволня!" Леко го заобиколих и набързо слязох по стълбите...

  • Харесвам 1
  • Смея се 8
Връзка към коментар

Няколко дни преди 9/11, НЮ Йорк Сити, в ей тоя скапан Courtyard. Много късно вечер. Излизам да си взема доставка от Uber Eats и докато чакам да се появи куриерът, си лафя с момичето на рецепцията. Никога не излизала от щатите, обаче й е любопитно за Европа и и разправям за Германия, за Англия и т.н. По едно време се отварят вратите и в лобито влизат Николай Дойнов (водещият на новините на Нова) и негов колега оператор. Чекират се, момичето им обяснява кое как и след като приключват с чекин-а, излизат да говорят по телефона. ТЯ, естествено, няма представа, че току-що е чекирала сигурно едно от най-разпознаваемите лица в България.

Тая история ме накара да се замисля, че ако си известна личност от малка страна, която не е позната по широкия свят, единственото време и място където може да се чувстваш като обикновен гражданин, парадоксално, е при пътувания в чужбина.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

Абе 2001г имаше ли юбер яж, па дори и в сащ?

Иначе, не го знам кой е тоя ауто-q бот, ама щом за тебе е най-разпознаваемия човек в БГ, имам лоша новина. 🙂

Верно ли за $200 на вечер е скапан мариот или ти се оказà БГ героя на мнението? 😁

Връзка към коментар

Два пъти съм била на организирана екскурзия, понеже се предполагаше, че иначе трябва да организирам пътуването аз, а за над двама-трима човека нямам желание.

Та круиз по Нил, Луксор-Асуан, със спирки къде ли не, по време на които в главата ти се наливат тонове информация. Затова откровено семпли хора нямаше. Но!

Настъпва онзи чуден предзалезен час. Корабът бавно се носи нагоре по течението някъде към Едфу. Местното население излиза по бреговете – кой на лаф да гледа отминаващите кораби, кой да пийне вода от реката, кой да се изкъпе, кой на футболен мач. Тишина и умиротворение!

 

DSC_1934.JPG.bf6c96497ba508c8febdcac1e3d52557.JPG

 

На горната открита палуба барманите пускат тихо арабистански ритми в опит да отбият номера с нещо като Arabian night. Обаче по-активни гражданки успяват да се докопат до уредбата и след малко над Нил започва да дъни „Бяла роза“. Вероятно няма да срещна разбиране у някои, но тази песен физически не я понасям. Странно ми е и желанието цял час да се играят хора́ на кораб на Нил. И като неразбиращ човек в бъдеще се старая да си подбирам спътниците по интереси. :smile3:

Другата екскурзия беше в Кападокия и там вече имаше изцепки. Но не си направих труда да ги запомня, защото а) само малка част от групата успяхме все пак да летим с балон (ура!) и то над обещаното време; и б) имахме невероятно интересен и ерудиран гид (дългогодишен преселник и „българин в чужбина“), който ми отговаряше на въпроси всякакви, даде ми безброй идеи и стана една от причините да пообиколя част от онези земи впоследствие както си трябва, с долмуш с щайги с домати, и по села, дето само турски се говори.

А малкото срещнати тамошни „българи в чужбина“ бяха съвсем други. И всички бяха щастливи, че ни виждат. Случвало се е по тази линия да ни почерпят в заведение, да не си платим такси в Измир, а дядо-продавач на билети на зачукана автогара край Чешме, напуснал България през 70-те с първата изселническа вълна, се разплака, като разбра, че сме почти от един град в България. Години не срещнах ни един български турист там. Но нещата се промениха, след като социални мрежи и разни ТВ предавания популяризираха някои места. 

 

  • Харесвам 7
  • Замислям се 1
Връзка към коментар

Аз пък бих искал да дам положителният пример за поведението на сънародниците в чуждите земи.За 15 дена една думичка не чух на български във Филипини,но за сметка на това прочетох 😁! Така благо и мило ми стана на душата, че не се въздържах ,поръчах си още едно питие с умиление…

IMG_5790.jpeg

 

IMG_5791.jpeg

  • Смея се 4
Връзка към коментар
преди 3 часа, era123 каза:

Абе 2001г имаше ли юбер яж, па дори и в сащ?

Иначе, не го знам кой е тоя ауто-q бот, ама щом за тебе е най-разпознаваемия човек в БГ, имам лоша новина. 🙂

Верно ли за $200 на вечер е скапан мариот или ти се оказà БГ героя на мнението? 😁

9/11 ама не 2001-ва, а 2021-ва.
Ти може да не го знаеш, но се съмнявам, че има човек в България, който да не е виждал лицето по телевизията поне веднъж. Е, освен ако в последните 30 години не е живял в някоя пещера, никога не е гледал новини дори и случайно, или не е посещавал страната от толкова време.
И да, точно тоя Courtyard е скапан и въобще не си заслужава 200-те долара на нощ, при положение, че в съседство има къде, къде по-добри хотели. Асансьорите не работеха като хората и се чакаше по 20 минути за качване и слизане, канализацията връщаше и миризмата беше просто един път, консумативите по стаите бяха от най-ниското възможно качество  и т.н. Явно нещата от тогава не са се подобрили, щом в сайта на Marriott има 3.6 о 5.

  • Харесвам 4
  • Браво 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.