За величието и влиянието на Пантеона

[Spqr]

Неведнъж съм споделял възхищението си от Пантеона, а и според мен е леко пренебрегната забележителност. Логично погледнато би следвало Пантеонът да е едно от чудесата на света. Защо логично? Ще цитирам изреченото във видеото в по-свободен превод: "Веднъж опознавайки Пантеона, проглеждаш и започваш да се вглеждаш в копията му и отделните детайли навсякъде".

 

Видеото акцентира върху архитектурните стойности, а след 7.30 мин. и за влиянието. Сигурен съм, че всеки един от нас би се изненадал какво колослано количество сгради в западния свят и не само е повлияно от римското градоустройствено чудо. Даже може да си кажете: "И това ли е взаимствано от Пантеона"? И разбира се отговорът е: "Да и това" с утвърдителен тон на многознайко . 

 

https://www.youtube.com/watch?v=KaY8zqYfQI0

 

Темата е отворена да споделите впечатления за Пантеона, а аз скоро ще се постарая да пусна по-подробно кои известни забележителности имат очевидни влияния от римския колос. И да, много са . 

Редактирано 30 януари, 2015 от Spqr

[Цвете]

Любимото ми място в Рим. Както се казва "храм на всички богове". Изключителен от  архитектурна гледна точка и много въздействащ. Винаги се чувствам развълнувана, пристъпвайки през огромните порти, поглеждайки купола и виждайки кръгче от небето горе. И да, много е повлиял върху строителството в последните 2000 и не знам точно колко години!

[stanimir]

Пренебрегнат ?

Не мисля , че са много туристите в Рим пропуснали Пантеона

Целият район ми е любим за вечерни разходки обикновенно в посока "Навона" за финал.

[Spqr]

Пренебрегнат ?

Не мисля , че са много туристите в Рим пропуснали Пантеона

 

И на мен ми е любим район. Даже най-любимият. То остава и с това разположение да бъде пропускан . Друго имам предвид, пренебрегнат като емблематичност, визитна картичка за града (където му е мястото), а и като един от културните символи на Италия. Или с други думи популярен и оценен поне колкото Колизея, а в момента не е такава ситуацията. Особено като прочета някой пътеводител.

Редактирано 30 януари, 2015 от Spqr

[stanimir]

Ами кръв , лъвове и други зверове , мускулести мъжаги , огромна крещяща тълпа - това винаги се търси от хиляди години

[Zaro]

 а и като един от културните символи на.

 

И не само. От инженерна гледна точка, Пантеонът е революционно постижение. А римският бетон е по-здрав от съвременния. 

[Spqr]

И така да довърша започнатото...

 

Темата е всеобхватна, има си своите специфики. А и не съм експерт, а просто любител. Например "Света София" в Истанбул или купола на Брунелески са вдъхновени идейно от Пантеона, но и се различават сериозно в еволюиралия строителен подход.

 

Източниците ми са според мен най-качественият западно - цивилизационен пътеводител, който може да намерим на български по книжарниците: "История на изкуството" в 4 тома с твърди корици от Джансън и Джансън, както и необятният интернет. 

 

Раннохристиянски базилики:

 

Естествено, че започвам с града, за който един живот не ти е достатъчен.

Санта Констанца, Рим - мавзолей на дъщерята на император Константин. 

Santa Costanza - vista dalla basilica costantiniana [CC BY-SA 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], by Parrocchia di Santa Agnese fuori le Mura (http://www.santagnese.org/galleria_foto.htm), from Wikimedia Commons

 

Сан Витале, Равена. Има сходен екстериор, така че да видим как е интериорно.

Emilia Ravenna4 tango7174 [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html) or CC BY-SA 4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0-3.0-2.5-2.0-1.0)], by Tango7174 (Own work), from Wikimedia Commons

 

Света София, Истанбул. Шедьовърът е с по-различен купол от досегашните, но модела на Пантеона е служил за вдъхновение. А по-късно православни здания (включително Александър Невски), мюсюлмански храмове са черпили идейно възхищение и влияние от юстиниановия образец. С други думи Пантеона има бая далечни наследници, ама дали са осъзнали кой е пра-пра-прадядо им .

Haghia Sophia [CC BY-SA 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], by Cpodwrites (Own work), from Wikimedia Commons

 

Прескачаме Средновековието. Не че не може да намерим повлияни структури като баптистериите, но все пак не са на такава висота. 

 

Санта Мария дел Фиоре, Флоренция - готическа катедрала с купол. Подвигът на необразования Брунелески е една от най-вдъхновяващите истории за човешкия дух. Филипо търсел решения в античността (Пантеона), в смисъла на възвръщане на античните ценности (Ренесанс), но измислил толкова иновационен метод, с който и до ден днешен специалистите не са напълно сигурни как го е осъществил.

Duomo visto dalla terrazza dell'hotel medici, tramnonto, giugno 2014, 01 [CC BY 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0)], by Sailko (Own work), from Wikimedia Commons

 

Свети Петър, Ватикан. Брат на Света София. Много епигони са се пръкнали на запад и на изток. Но си знаят и кой е бащицата.

KAM 0331 (8653406958) [CC BY-SA 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], by kevinmcgill from Den Bosch, Netherlands (KAM_0331), from Wikimedia Commons

 

Вила Ротонда, Виченца. Очевидни прилики с Пантеона. Течението наречено паладианизъм на архитекта Андреа Паладио е с такава значимост, че може да се нареди сред домочадието.

Vicenza - (Lista del Patrimonio Mondiale) - Villa Almerico Capra (La Rotonda) [CC BY-SA 4.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0)], by Nicomilano (Own work), from Wikimedia Commons

 

 

Светски сгради от просвещението. Ясно е, че в барока има неизброимо количество монументални постройки повлияни от Свети Петър, Пантеона, но прескачаме, за да стигнем до светските сгради. Просвещенските ценности са свързани с неокласицизма. Демек отново да се възвърнем към античността. Еми да го направим.

 

Пантеон, Париж. Каквото и да коментирам е излишно, но важната разлика, че не изпълнява религиозни функции. Домът на инвалидите е също в кюпа. Разбира се куполът е ключов. Той има прилика със Свети Павел в Лондон, който пък е вдъхновен от Свети Петър и нататък... е ясно

Panthéon de Paris sous un ciel bleu [CC BY-SA 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], by Damien45 (Own work), from Wikimedia Commons

 

Капитолий - Конгреса на САЩ, Вашингтон. Смесица от сградите от горното изречение, кръстоска, но все пак далечно Пантеоново чадо. Мемориалът на Джеферсън обаче безапелационно епигонства.

United States Capitol, Washington DC [CC BY-SA 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], by John Phelan (Own work), from Wikimedia Commons

 

Британският музей, Лондон. Има и елинистично влияние, но пък със съвременния си купол няма как да не е повлиян.

British Museum (front) [GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html) or CC BY-SA 4.0-3.0-2.5-2.0-1.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0-3.0-2.5-2.0-1.0)], by Stormnight (Own work), from Wikimedia Commons

 

 

Умишлено избрах за светски сгради примери от Франция, САЩ и Великобритания. Заради глобалното им влияние, което няма как да не се отрази и в другите континенти. Примерно президенството в Ню Делхи.

Rashtrapati Bhavan Wide New Delhi India [CC BY-SA 2.0 (http://creativecommons.org/licenses/by-sa/2.0)], by Scott Dexter from Brooklyn, USA (India, Day 2), from Wikimedia Commons

 

Как да завършва? Именно затова Рим ми е любимият град. Прекалено e въздействащ!

Редактирано 21 февруари, 2015 от Spqr

[lyusi]

Пантеонът беше сградата, която ме впечатли най- много при първото ми посещение в Рим / най- вече заради дуупката в купола, позволяваща естествено осветление и системата в пода за отвеждане на дъждовна вода/. Обаче фактът, че във Ватиканските музеи е възпроизведена точна негова реплика ме кара да си мисля, че не е подценен, а точно обратното - много отдавна оценен като архитектурен шедьовър. /За мен в музеите на Ватикана са събрани най- ценните образци от световната култура, до които са успели да се докопат и считам самото присъствие там за доказателство за ценността на находката/

[Spqr]

Така е, добро допълнение са Ватиканските музеи, аз се досещам и за Давид в Академия.

'David' by Michelangelo JBU02 [CC BY 3.0 (http://creativecommons.org/licenses/by/3.0)], by Jörg Bittner Unna (Own work), from Wikimedia Commons