А попадали ли сме в туристически капани? :)

[Георги]

Имахме една темичка наскоро, ето я: http://magelanci.com/topic/99-%D1%81%D0%B8%D0%B3%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82/

 където се даваха съвети за сигурността и как да избягваме стандартните капани за туристи - било то къде да си носим портфейла, общуване с непознати и т.н. Много хора там споделиха опит как трябва да се избягват масовите проблеми, които дебнат всеки турист/пътешественик зад ъгъла. 

 

Въобще, излезна че всички сме много професионалисти и никога не сме били прецаквани Е, аз съм сигурен че не е така. Та може би не е зле в тази темичка, съвсем искрено и скромно да си признаем кога са ни извозвали, без значение дали е било нещо дребно или толкова мощно, че червенина да плъзне по лицата ни като разберем после какво се е случило. Нищо срамно няма, според мен даже ще се получи забавно!

 

Скъпоценни камъни в Банкок,  "оригинални" дънки Levi's купени в задна стаичка в Китай до тривиални неща като качване в нерегламентирано такси на някое летище. Признавайте си веднага без бой

 

И понеже не върви само да зарибявам, а да се крия зад ъгъла ще започна аз...

 

В Сингапур таксито към летището безцеремонно ме натовари, като преключи в последния момент от метъра към някаква си негова фиксирана тарифа. Малко разправии на място, ама си платих, после се оплаквах, уж бил отстранен ама може и да е шаблонен отговор. 

 

В Тайланд имаше едно от тия нарисувани табла с дупка за главата. Снимахме се и докато се усетим със сестра ми отнякъде дотича жена, която показа малка табелка в долния десен ъгъл, на която пишеше, че снимката струва 60 бата (3лв някъде, ако не се лъжа, не малко пари за тайландските стандарти и подобна дупка). Предложих да изтрия снимката, ама камерата ми беше толкова препълнена, че зареждаше 3-4 минути, нямаше кой да ги чака и си платих безропотно...а си беше класическа ситуация за протест.

 

Пак в Тайланд, пресни сокчета по улиците, масово струват по 40 бата. Купувам едно, давам 100 бата на лелката, тя ми се усмихва и ми връща 20...ходи се разправяй на тайландски. 

 

Ще се сетя и други неща, сигурен съм, повечето от тези са дребни, където просто не си заслужава да се изнервяш и разправиите. Ама...те на това разчитат и тези от другата страна. Хайде, вие сте

[Elena]

Моето прецакване беше в Анталия, в един от прословутите им магазини за бижута. Разглеждаме си чинно злато, рубини и всичко по реда си и накрая стигам до среброто. Страшно се огледах в едни обеци, за които ми казаха, че като за българи цената е 90 евро. Реших, че съм много печена, ще се пазаря и след известно време излизам с гордо вдигната глава от магазина с обеците на уши. С всяка крачка, с която се отдалечавах от магазина осъзнавах колко съм глупава и че 25 евро за обеци, които реално струват около 30лв. хич не е далавера. Ама и турците са супер професионалисти - 15мин се разправяме и накрая като се стигна до тая цена го изиграха все едно им извивам ръцете, да ги взимам и да им се махам от главата :D

[Георги]

Моето прецакване беше в Анталия, в един от прословутите им магазини за бижута. Разглеждаме си чинно злато, рубини и всичко по реда си и накрая стигам до среброто. Страшно се огледах в едни обеци, за които ми казаха, че като за българи цената е 90 евро. Реших, че съм много печена, ще се пазаря и след известно време излизам с гордо вдигната глава от магазина с обеците на уши. С всяка крачка, с която се отдалечавах от магазина осъзнавах колко съм глупава и че 25 евро за обеци, които реално струват около 30лв. хич не е далавера. Ама и турците са супер професионалисти - 15мин се разправяме и накрая като се стигна до тая цена го изиграха все едно им извивам ръцете, да ги взимам и да им се махам от главата :D

 

Майстори са на подобни пинизи Аз за това генерално мразя да се пазаря, защото другата страна е много по-опитна и има огромно предимство. Знаят хиените всички тънки психологически трикове и най-вече знаят колко са платили и на колко биха се съгласили...докато ние сме си в небрано лозе от другата страна. 

 

С пазарането в Турция и аз си спомням опит, да вземем две табли за по-голяма отстъпка, от която сме договорили една. Накрая пак беше едно тюхкане от продавача, че едва ли не го обираме

[Nikotin]

Веднага се включвам с две случки от Милано.

 

1. 22:00 ние сме кацнали преди 3-4 часа и вече ни е налегнал сериозен глад. Доразглеждаме си катедралата и ще започваме да търсим посока в която да хванем за да намерим нещо за вечеря. Групата е около 20 човека. Идва едно девойче и вика на ей оная пицария да седнем. И сочи едно много готино място с изглед към катедралата Последваха 2-3 усмивки и някой нещо и подметна за капани. В тоя момент дотича приятеля и и обясни как гледал менюто и пицата била по 7-8 евро и изрично пишело, че няма допълнителен сервиз. Не можах да се противопоставя и се подчиних на общото мнение. Сядаме ние и наистина красота, кеф ти гледка, кеф ти обслужване. Даже със жената се поглезихме с бутилка вино за 25- 26 евро. Накрая дойде сметката и всичко си беше като в менюто няма грешка и измама. Просто цената на колата беше 10 евро, но кой да ти погледне  :D. Девойчето дето ни завлече беше ударило по две с приятеля си   Аз кола не пих но пък пих италиянско бяло вино на същата цена.

2. На другия ден се търси кола под наем и никъде няма. Накрая от Авис ни пращат на някакво летище. Деня върви нямаме време за градски транспорт и решаваме да вземем такси. Ние обаче сме 5 човека... За наше щастие виждаме едно мини ванче такси. Никакъв шанс драйвера да каже колко би струвало щото няма как да разбере, че това го питаме Накрая някой вика абе дай му 20 евро и ако е ОК да ни качва. Речено сторено. Качва ни бакшиша включва апарата и почва да кара. По едно време гледам се пресегна и го изключи на около 11- 12 евро. Тъкмо се чудех кво става и гледам срещу нас летището...

[Георги]

Абе тая кока-кола в Милано...и аз нещо такова помня, точно до катедралата Ама чинно си изядох пицата без да пия нищо

[Тони]

Подобно е на мегдана във Флоренция, това с кока-колата.

Там съм се набутвала яко за сладолед на децата- разбира, без никаква цена, сложени едни жълти да продават и хоп-8 евро! Ама на моста де.

Редактирано 14 май, 2013 от Тони

[гост]

Абе тая кока-кола в Милано...и аз нещо такова помня, точно до катедралата Ама чинно си изядох пицата без да пия нищо

Нищо не разбирате! В Италия се пие вино! Дори и на обяд! В Италия пица с кока-кола си е направо обида! Както веднъж едни селяни си поръчаха "пу йно уиски с шопска салатка и луканка"   

[wilks]

Генерално при съседите в Сърбия, Румъния, както и в Полша, и най-вече в Чехия, като съм купувал нещо за хапване или дребни сувенири от щандове на улицата, и комуникацията е на английски, сумата се закръгля.

В Прага на площада се наредих за сандвич с наденичка и горчица. На всички чехи преди мен им взеха по 25 крони, колкото пишеше на табелата, на мен 30. Показвам й на лелята какво е написла ръчно на картона, онази ми върти глава и твърдо настоява за 30. Понякога те разсейват умишлено, и режат доста дърварски, ако не се усетиш. Същото както по нашите курорти, като се спре турист, цената автоматично "скача" поне с левче.

В Испания предимно арабите го правят същото.

В Брюксел, в магазините с алкохол и снакс около двореца, след 22 часа етикетите с цените се махат, и стават почти двойни. Но  и пазарлъка влиза с пълна сила в действие. Повечето продавачи са пак арабин, естествено.

 

Другото, то не е точно капан или прецакване, но като съм в Лондон, плащането  на първата бира и 6 паунда минус, винаги е лек шок, още докато не съм се адаптирал, и свикнал с основното правило да не сравнявам нашите с техните цени. Но няма как, все пак 1 бира там са си минимум 4-5 в тукашно заведение.

[vorbis]

Белград. Командировка за 1 седмица. Трима колега сме. Хващаме такси от гарата до хотела. Питаме шофьора колко горе-долу ще излезе. Съгласихме се на цената. Натоварваме куфарите в багажника и потегляме. Пристигаме пред хотела. И хоп... цената била не това, което показва апаратът, а още 50% отгоре (може паметта да ме лъже за точния %) и то заради куфарите в багажника. Почваме да се разправяме, обаче с балкански таксиджия трудно вървят обоснованите доводи. След 5 минути караница онзи завърши с думите "хайде да не викаме полиция". Като си представихме в чужда държава да дойде полиция и да почнат да ни разпитват, да пишем обяснения... Не се съмнявам, че сръбските фуражки са като българските, и решихме, че не си струва да се разправяме. Платихме и случката беше основна тема на последвалата вечеря.

[goldeneyeful]

Моето прецакване беше в Анталия, в един от прословутите им магазини за бижута. Разглеждаме си чинно злато, рубини и всичко по реда си и накрая стигам до среброто. Страшно се огледах в едни обеци, за които ми казаха, че като за българи цената е 90 евро. Реших, че съм много печена, ще се пазаря и след известно време излизам с гордо вдигната глава от магазина с обеците на уши. С всяка крачка, с която се отдалечавах от магазина осъзнавах колко съм глупава и че 25 евро за обеци, които реално струват около 30лв. хич не е далавера. Ама и турците са супер професионалисти - 15мин се разправяме и накрая като се стигна до тая цена го изиграха все едно им извивам ръцете, да ги взимам и да им се махам от главата :D

Да отидем в Турция, да ти покажа как стават подаръците. Не друго, ще спестиш време, нерви и най-вече пари. :D

[stanimir]

В Истанбул мисля са ме лъгали най-много  :D

Накрая знаех цената и на минералната вода  , и на компирите и на всичко , но  пак се опитваха да ме метнат.

Реших проблема като подавах точна сума съвсем небрежно за да разберат , че съм наясно с цените.

 

Иначе спомен от Индия - уговаряме  се с авторикша да ни закара до една гробница на 15-ина км. от града за определена сума и да ни остави откъдето сме тръгнали . Пристигаме на уреченото място и тоя вика това е цената само еднопосочно ???

Питам колко искаш за обратно - вика няма проблем евтино ще е . Пак питам казвай цифра - оня " няма проблем мистър".

Връщаме се ама вместо да ни остави дето тръгнахме казва , че било еднопосочно и се плащало такса в централната част, ако искаме да ни повози малко до други забележителности. Накрая усетих , че ще си имаме разправии и нарочно му казах да ни откара до близък на нашия хотел за да не разбере къде точно сме отседнали. Вместо договорените 500 рупии поиска нагло 1200 , но аз много добре знаех , че това е цената на  климатизирано такси  за цял ден и пробег до 80 км. 

Изсмях му се и казах , че е обир. Оня нагъл и не отстъпва . Набутах му 700 и рекох , че ще се оплача на полицаите  , слязох и зад ъгъла се шмугнахме към нашия хотел  , а индиеца взе да подвиква нещо. Ако знаеше хотела щеше да досажда с часове пред входа. :D

 

Затова пък на фона на Индия в Тйаланд се чуствах абсолютно спокойно. Устоях на всичките им номера , ама те има много да учат - никак не ги бива.

Особено при лодките до островите направо взимах брошурка и питам - дай ми най-добрата цена за тая екскурзия.

Те подават калкулатор и ти казват да напишеш твоята цена . Ако примерно в брошурката е 3000 бата аз пиша 1000.

Те почват да се смеят и пишат 2000. Аз почвам да се смея и пиша 1200 ... накрая се спазаряваме  на 1500 и те явно пак са на печалба ма уж ти правят подарък   :D

Помня пазарлъка за една тениска на Патонг - иска ми 300 бата което е огромна цена , но аз знам , че в магазин в Банкок е  99 бата . Давам 150 , тя ми вика възмутено "как така 150 , аз на едри ги взимам по 170 ". Аз казвам , че ако иска мога вече да и ги доставям на едро по 150 . Тя помисли малко , захили се и разбира се сделката стана на 150 , като каза ако сме с други приятели да доведем и тях , щото за количество можело да направи отстъпка  :D

 На плажа за очила Рей Бан (oригинални , бате ги прави) иска 800 бата . Купуваме ги на 200 , продавача възмутен. После влизаш в мола - редовна цена без пазарлък 199 бата  :D

Изобщо за да се пазариш е добре да знаеш долу-горе реалната цена. Тогава знаеш докъде може да отстъпи и търговеца. Аз никога не бързам и едва след като се ориентирам почвам да се пазаря. 

Редактирано 15 май, 2013 от stenk

[wilks]

 На плажа за очила Рей Бан (oригинални , бате ги прави) иска 800 бата . Купуваме ги на 200 , продавача възмутен. После влизаш в мола - редовна цена без пазарлък 199 бата  :D

Почти същата ситуация в Белград на сергия за слънчеви очила. Гледам едни Carrera "оригинал", пробвам ги, питам колко, оня вика 800 динара (14 лева). Свалям ги веднага, оня вика, че било време да си тръгва и щял да ми ги "подари" и за 600. Посягам към джоба уж да вадя пари, но спирам и се отказвам. Оня седи в очакване, каза пак да ги сложа и почна да се мазни колко ми отивали. Аз твърдо не. Почна да разпитва от къде съм, като чу България почна да ми говори нещо за нашите фолк певци и певици, от които запомних само Преслава и някъв Мехмет ли, Ахмет ли, не ги знам, колко яки били и почна да пее нещо. Съответно поредната оферта падна на 400 динара. Финално като разбра, че съм от София, каза че преди 10 години бил идвал на Илиенци. :D  Налегна го явно няква носталгия, разчувства се нещо, жена му се появи отнякъде и тя ентусиазирана за Илиенци, и ми ги даде за 200, и много поздрави на София.  :D

Редактирано 15 май, 2013 от wilks

[Elena]

хахаа е това е - Илиенци да ти навява носталгия :D

[goldeneyeful]

Почти същата ситуация в Белград на сергия за слънчеви очила. Гледам едни Carrera "оригинал", пробвам ги, питам колко, оня вика 800 динара (14 лева). Свалям ги веднага, оня вика, че било време да си тръгва и щял да ми ги "подари" и за 600. Посягам към джоба уж да вадя пари, но спирам и се отказвам. Оня седи в очакване, каза пак да ги сложа и почна да се мазни колко ми отивали. Аз твърдо не. Почна да разпитва от къде съм, като чу България почна да ми говори нещо за нашите фолк певци и певици, от които запомних само Преслава и някъв Мехмет ли, Ахмет ли, не ги знам, колко яки били и почна да пее нещо. Съответно поредната оферта падна на 400 динара. Финално като разбра, че съм от София, каза че преди 10 години бил идвал на Илиенци. :D  Налегна го явно няква носталгия, разчувства се нещо, жена му се появи отнякъде и тя ентусиазирана за Илиенци, и ми ги даде за 200, и много поздрави на София.  :D

Спазарил си се добре, спор няма. :D Ама компромиси със слънчеви очила, по-добре не!

[wilks]

Спазарил си се добре, спор няма. :D Ама компромиси със слънчеви очила, по-добре не!

Много добре ми е ясно каква опасност са слънчевите очила без филтър. Тези накрая ги взех, защото човека цяла шоу програма ми изнесе, пя ми, говори ми с възхищение за България, и накрая тези 3.50 лева (200 динара) и без очилата щях да му ги дам. Все пак стават да ме пазят от неонови лампи в клуб или диско.

Иначе за слънце си ходя само с поляризирани стъкла, и сертификат. 

[stanimir]

Гледайте поредицата " Измамен град" по Nat Geo .

Снощи гледах за Мумбай и някой неща ми се сториха познати , но други схеми ги няма дори в пътеводителите на Lonely Planet

[slujitel]

Аз като тръгвам за някъде предварително проучвам всички цени и не отстъпвам и на крачка от тях. Това обаче не ме предпази на 100 % от измами. Всъщност единствените, които са ме мамили са такситата, затова ги използвам само в най-краен случай, там, където няма никакъв градски транспорт. Така в Аман - знам, че има таксита с пазарене, и такива с метър, едните са бели, другите жълти. Решавам, да не се пазаря, да хвана с метър. Спирам, питам, имаш ли метър, дааа, и ми го показва. Качваме се, товарим куфарите и тръгваме. Пуска метъра, ами на него половината му светлини не работят, и когато стигаме до хотела, изобщо не може да се разбере какво показва. Питам, 5 динара, или около 10лв.за 11 км. Дадох му ги. Другия случай беше в София, от летището до Младост, разстояние за 5 лв. Пуска метъра, а той върти като луд, стигна 7 лв.още преди Цариградско, ама тоя щях да го набия, такъв скандал му вдигнах, слязох още в началото на Младост, метъра показваше 11 лв, хвърлих му 10 и се разкара.

Редактирано 18 август, 2014 от slujitel

[ElenaS]

Явно в Истанбул всеки малко или много е бил пуснат лекичко по пързалката....

Бяхме в Истанбул около 7 човека, навън вали та се къса. Съответно ние в центъра на града и разглеждаме. На-накрая ни писна да се шляем под дъжда и търсим ние някъде да седнем. Къде, къде ...ето я нашата сладкарница с локуми,баклави и т.н. Мустакатият чичко ни вижда и сладко сладко ни приканва да седнем в неговото заведение с изглед към Св.София

Няма спор,добра гледка,на сухо и яко сладки изкушения. След кратко мрънкане от моя страна че тука яко ще ни изпързлят .....сядаме. Избираме си ние по 2-3 парчета баклава (на всеки), нещо топло за пиене и вода. Тоя ни вика " После.после ще плащате"?! Никъде не пише цени?! Странна работа си викам....Аз настоявам да плащаме, то ни успокоява и казв че нямало проблем.

След час носи сметката надраскана на едно листче....Яка резачка. Беше си бая сума...

Надъхвам се и ще ходя да се разправям. Когато става въпрос за пари не разбират никакви други езици освен турски. Направих панаира и му казвам че няма да платим. Рязко си спомни че знае малко английски. Обясни на две на три ....

Е платихме си, но с малко намаление. Защото не бил ги сметнал добре. И все пак си останахме излъгани от мустакатия чичко.

После пак в Истанбул ни набутаха някак си от монетите им фалшиви, които ни обясниха в един магазин че не ги използват от няколко години вече.

И пак в Истанбул - резервирали сме един и същи хотел, само че явно не

На място всичко изглеждаше по различен начин. Двама от групата спаха в луксозен хотел ,за сметка на нашият,който беше повече от гнусен. Бунгалата по нашето море са лукс спрямо хотела в който спахме!   Малко повече нерви,ама ни мина.Все пак бяхме на екскурзия и решихме да ги отметнем тия неща с лека ръка. За следващият път щяхме да знаем

[stanimir]

Яко шмекери има в Истанбул.При първото ходене ме излъгаха три пъти и опитаха още няколко

[lesy]

В кръчма в Банско в разгара на сезона разглеждаме менюто и си правим някаква сметка. При плащането забелязваме, че филийката хляб струва 2 лв. Така 1 хляб ни излезе 30 лв. Ама кой да гледа цената на хляба.

[bay_kolio]

Eхаа, остров Бали. След тежък пазарлък наемаме двама бакшиши да ни откарат до Улуату. Чутовен храм там дето Шива е минал в по-горно агрегатно състояние. Храма е страхотен, крадливи маймуни, кечака данс - велико шоу и до тук всичко изглежда отлично. Доволни и замаяни от гледки и усещания се мятаме в таксита и небрежно попитахме за някое ресторантче по пътя. И миг невнимание, прас в капана. Пичовете ни закараха на някъв плаж дето дето ни туриха маса почти във водата. То снупъри, то лобстери дето сами скачаха на скарата и мариячи на уше и .. ти да видиш 280 долара кихнахме. 
В Азия да попиташ бакшиша да ти препоръча магазини или ресторант си много груба грешка.

А Георги не обича да се пазари, ама как я караш в Азия? Ще бъдеш презрян и анатемосан.
Срещате миловидно детенце и ти предлага студена кутийка кола, иска долар, колко му да дадеш на гладното дете долар, сигурно цял ден търчи из жегата за няколко долара. Да даваш и хоп долавяш мигновения проблясък в погледа „Още един шаран” на презрение и гледаш после няколко такива ангелчета как се кикотят за твоя сметка и се забавляват с големия бял глупак. А от друга страна един яростен пазарлък с много театър от твоя страна и тръгване на няколко пъти, за колосалната сума от 5 долара, докарва сълзи на лицето на продавача, пак дете беше, тъкмо когато си мислиш с ужас „Защо съм такова животно” забелязваш накрая на сделката истинско уважение и почит в очите. Различен свят. /но това не е от капаните/

[Спас.]

Срам, не срам ще си призная -

1. Банкок от тази година

не знам как така се случи /явно сме големи рибоци/, но последователно влезнахме последователно в две схеми:  Схема А и схема Б без да се усетим, 

- Схема А -  Първо вървим към двореца аз с карта в ръце, и на около пет минути от него, минаваме покрай място пълно с  заграждения от бодлива тел и военни постове, а хора  почти няма. Спира една жена която ни заговаря на английски. Казва ни за протестите, как до преди 20 минути било пълно с народ как протестирали срещу корупцията, но полицията ги разгонила, и т.н. и т.н. От дума на дума ни вика вие сега от къде сте къде отивате, я да видя картата. Като й казах, че сме за двореца последва отговор, че всичко е отцепено в момента и няма как да стигнем до там и че "няма смисъл  да давате  500 бата /15 долара/ за вход и няма да видите кой знае какво, вижте ей на тоя кей на картата минава лодка от градския транспорт дето ще ви вози 2 часа ще видите плаващите пазари и това само за 200 бата" естествено на рибите в този момент очите им светнаха, а тя пък беше така добра да ни спре и натовари в идващия туктук, който само за 20 бата да ни прекара покрай загражденията до кея  - абе с други думи ударихме кьоравото, ама не съвсем - туктука наистина беше 20 бата ама кея се оказа частен, без помен от градски транспорт и цената която искаха беше около 2000 бата. Естествено, директно ги отсвирихме и тръгнахме да търсим някой от съседните кейове като си мислим, че ние сме объркали нещо, тук неволно се набутваме в "схема Б" питайки за митичните кейове едно момиче, което си паркира колата, което си беше съвсем автентично, но за съжаление не беше много наясно с английския та не се разбрахме, в този момент сякаш от нищото на помощ се притече един чичко, който говореше добър английски и пак започна да ни пита от къде сме какви сме, забравихме за кейовете поговорихме си за Стоичков... абе много "свестен" се оказа, особено като ни показа и отбеляза на картата едни безплатни храмове, които ни показа на картата и ни спря идващия туктук, като спазари обиколка на три "невероятни храма" и едно тайно място, където продават много качествени стоки без мита и данъци...и това само за само за 50 бата... абе далавера голяма.

Пак не разбрахме как бяхме натоварени в туктука, приветствани от страшно любезния му шофьор. В този момент, макар и закъсняло, реонтанчето на Ганьо балкански /в мое лице/ започна бавно да загрява....  нещо май не беше наред.

След като спряхме на първия храм в който наистина нямаше никакви туристи, ама защото беше нещо, като мини параклисче  внезапно и естествено случайно, бяхме заговорени от поредния учтив англоговорящ тайландец. Той взе да говори и за скъпоценни камани и колко свестен е бил тоя дето ни е отбелязал това място на картата, като тук вече ми стана ясно, че сме попаднали в схемата за тайландските скъпоценности описана от Георги /благодарности за което/.  След тоя храм казахме на туктукаджията да ни върне от мястото което ни е взел /защото естествено си нямах представа къде сме/, след малко той спря препречи ни пътя и изведнъж стана много агесивен. Започна да пита защо сме се отказали каза, че му дължим 200 бата, но в крайна сметка получи само 50 те, за които бяхме говорили. В крайна сметка с 2 часа по-късно и изцяло пешеходно,  стигнахме до двореца, който си работеше и даже този ден нямаше входна такса.......  

Сега като ги пиша тези неща ми е весело , ама тогава не ми беше много смешно. та така ако прибавя и "пинг-понг-шоу" схемата от предната вечер, с която пак се разминахме на косъм, направо си имаме участие за голям шлем от Банкок. В крайна сметка всички тези неща /въпреки, че се разминах "сух"/ ми оставиха горчив привкус от Банкок. Това което мога да извадя като поука/съвет е, че ако някъде в Тайланд бъде спряни от много учтив човек говорещ разбираем английски, който ви иска картата за да ви помогне може би ви готви изненада... . 

 

2. Прага от преди няколко години

Отиваме в хостела от където ни препоръчват един близък ресторант с приятен интериор, носещ с хубавото име "Апетит". Хапваме един наистина добър обяд обслужването беше отлично и идва време за сметката, която е написана на ръка Така открихме т.нар. по-късно от нас "Пражки синдром" всеки дава малко повече от това което дължи според менюто, но сметката пак не излиза с около 10-15 процента. Оказа се, че има две допълнителни такси - "куверт" и още нещо, на което не му помня името. Както и да е въпреки всичко останахме много доволни от ресторанта /мисля, че просто очаквахме още по високи цени от Прага/. По интересното дойде следващата вечер, когато се видяхме с едни чехи, които ни предложиха да ни водят на някаква кръчма, но не, ние си държахме на нашия "Апетит" - защото е много вкусно и с добри цени. Когато се появиха и местни на масата нещата се промениха коренно. Сервитьора, който ни обслужва толкова добре предния ден, започна да се държи много дръпнато, нашите приятели чехи, ни обясниха, че само бирата е на нормална цена всичко друго е много скъпо, а за капак на всичко сметката която дойде, беше от касов апарат, без допълнителните такси  и излезе съвсем точно. Освен това се оказа, че цените в английското меню са по скъпи от това което е на чешки....

Накрая се чувствахме много глупаво, но поне разобличихме мошенниците благодарение на чешките ни приятели

 

3 Истанбул - тук всеки е бил "ушиван с усмивка" поне веднъж.

[Фил]

В кръчма в Банско в разгара на сезона разглеждаме менюто и си правим някаква сметка. При плащането забелязваме, че филийката хляб струва 2 лв. Така 1 хляб ни излезе 30 лв. Ама кой да гледа цената на хляба.

Тоя уикенд в Банско, предполагам не е най-активният сезон в момента (няма сняг и скиори по пистите ), в Обецановата къща - 2 бири Пиринско и едно кафе - 10кинта (2х3.50 + 3.00=10.00)

Редактирано 18 август, 2014 от Фичо

[Георги]

А Георги не обича да се пазари, ама как я караш в Азия? Ще бъдеш презрян и анатемосан.

 

 

Ами горе-долу така беше, но какво да правя, не ми е талант. Четеш на теория как трябва да е пазаренето, на практика не става. Но пък сестра ми още си носи някакви чехлички, които си купи от Тайланд, и за които със сигурност бяхме прецакани, след като продавачката мълниеносно се съгласи на офертата ни

[atrencheva]

Хайде и аз да се разпиша с Истанбул (3 ходенета по 4 пъти са ме лъгали, аколко не съм разбрала )

1-вото : Взимаме автобус от Емирган парк за Лалели  ( планувахме да се приберем с лодка и аз всичко съм подготвила, но точно в този ден лодките не пътуваха - стачка). Решихме да питаме шофьора за по-сигурно. Спира, аз го заговарям( на английски), той много любезен, да да минавам от там ще ви кажа къде да слезете. Качваме се (аз и приятелят ми), плащаме и 30 мин. по-късно решавам че нещо не е наред (нищо не ми е познато). Пускам GPS на телефона - голям смях, движехме се в обратна на нашата посока, бяхме се отдалечили ужастно много. По едно време засичаме автобус в обратна посока, нашия спира, свирка на онзи да ни изчака и ми обеснява, че трябва да се качим на него. Аз вече бях откачила, 30 градуса, вървяла съм 5км преди парка и сега ни мотаят. Качвам се в новия автобус и започвам (направо с лошо). За къде сте, аз съм за еди каъде се, минавате ли- той - да, аз - ама сигурен ли си, той - да, аз - ама писна ми, той и колегата ви беше сигурен. Накрая се возихме без пари, при шофьора, беше много готин, закара ни където трябваше и най-важното оправи ми настроението. А приятелят ми умря да се смее - колко съм станала лоша.

2-рото: Те са две но еднотипни. Сядаме на закуска, къде къде , на един от входовете  на Капалъ. Естествено цени няма, питаме, те - евтино като за комшии. За няколко кифлички (малки) едно кафе, кола и чай платихме около 45лири. Така и обядвахме дунери уж по 8 лири броя, но като за нас и понеже сме били седнали и цената станала 13лири на дюнер (това на егиопетския пазар).

Заключение НЕ ям на известни места  .

В България са се опитвали, но тук не прощавам. Като студентка работех като сервитьорка, от тогава си знам - гледам всички цени и знам кой колко е ял и пил. 

Един "бакшиш" ме беше качил от Хемус за Герена, на Университета беше стигнал 20лв. Накарах го да мине през районното да взема пари от мъжа ми, т.к. няма да ми стигнат (направих се на много руса). На раьонното слезнах и таксито духна. Е трябваше да търся друго.