А попадали ли сме в туристически капани? :)

[DenitsaS]

Октомври в Барселона. С жената сядаме първата сутрин на ул. Грация да хапнем по един сандвич, тя кафе, аз бира (кен 0,33) . След 20 минути му викам да даде сметката и с думите "my friend" пристигат едни €26. 

 

Това в Барселона съм го преживяла и аз, само че ние за два малки сандвича и 1 бира дадохме 36 евро. Направо ми призля, развали ми целия престой в града и въобще впечатленията от Барселона.И до сега ми е един от най-неприятните градове, в който съм била 

 

И при мен имаше такава неприятна случка точно в Барселона, и то от това лято, но грешката си е моя, защото не съм очаквала точно там да ме излъжат в сметката. Юни месец е, с майка ми сме обикаляли цял ден и се връщаме обратно към пристанището по La Rambla. На нея и беше станало много горещо и решаваме да седнем за по едно безалкохолно в едно от заведенията на улицата, които са претъпкани (уж това е добър знак). В менюто има само неща за ядене, всички с нормални цени - да, ама трябваше да ми направи впечатление, че напитки никъде не се споменават. Една кола и едно безалкохолно мохито излезнаха 30 евро. Носят ги в еднолитрови халби с много лед вътре, после вече забелязах, че чашите са абсолютно еднакви във всички заведения наоколо. И на мен ми развали донякъде краткия престой, защото същия ден, но сутринта пихме страхотно кафе и фрешове на площада срещу катедралата за по-малко от 10 евро. Това ми е единственото такова преживяване в заведение и определено ще ми е за урок.

 

Иначе имах успехи с пазаренето в Турция, Мароко и Тунис - и за мен цената беше ок, и за тях е имало достатъчно печалба

Редактирано 20 февруари, 2017 от DenitsaS

[Topfly]

Ще кажа, че обикновената проява на човечност все още не е инкриминиран акт. 

 

Не намирам, че "съзнателното ползване на подправен документ за самоличност", за което се споменава в горецитираната новина, има нещо общо с историята на колегата Тешкар, за да се развява като някакво доказателство колко страшно е да направиш обикновена услуга на непознат в днешния враждебен свят

 

За пренасяне на багаж е съвсем различно. По този повод се сещам за едно много хубаво и поучително филмче - "Броукдаун палас" се казваше или нещо от сорта. Там се разглеждаха последиците от прекомерното лекомислие в някои особени части на света. Ако случайно не сте го гледали - препоръчвам горещо. 

 

Днешно време цяла индустрия се занимава изработка на фалшиви български документи, за афганистанци, иракчани и т.н. С нищо няма да можеш да докажеш на границата, че не пренасяш съзнателно фалшиви български документи за да ги продадеш за хиляди долари в чужбина.

 

Граничарите знаеш ли колко подобни сълзливи истории са чували? “- Много ми се помолиха, г-н полицай, да пренеса тези лекарства за смъртно болен и нямах и идея, че това е наркотик и т.н." Ако полицаите вярваха на такива истории, тряваше да пускат на свобода 99% от наркотрафикантите!

 

Минимумът, което ще ти се случи, ако те хванат, че пренасяш фалшив паспорт през границата е да те арестуват, да си изпуснеш полета и да трябва дълги часове да се обясняваш в полицията от кого си получил паспорта и на кого го носиш. Това обаче е минимумът! Ако нямаш късмет и този който ти е дал паспорта го хванат и свидетелства срещу теб, спокойно може да те осъдят за търговия с фалшиви паспорти.

[Meidj]

Това в Барселона съм го преживяла и аз, само че ние за два малки сандвича и 1 бира дадохме 36 евро. Направо ми призля, развали ми целия престой в града и въобще впечатленията от Барселона.И до сега ми е един от най-неприятните градове, в който съм била 

 

Спокойно, не си само ти. Един от най-циганьорските градове в които съм бил - потресаващ кич, невъобразима туристическа гмеж и огромна улична престъпност. Просто отвратително място. 

 

Иначе мен като по чудо не ме обраха/измамиха за скромния ми 24-часов престой там, ама цял ден мисълта ми беше само в джобовете и непрекъснато ми се привиждаха някакви блъскащи се джебчии (а то отъркващи се туристи). Голям кеф беше, няма що...   

[Светославов]

Хм, аз май съм бил в друга Барселона...

[П.Кръстев]

Мен пък ми предстои ходене другия месец, май ще се разходам с 5 евро в джоба и това е 

[akair]

Всеки ден проверявам с трепет в душата и надеждата не ме напуска

 

Което ми напомня, че пуснах коледните си картички от БГ-то до Европа на 28 ноември белким до Коледа пристигнат. Хората онзи ден ( 15 февруари) се похвалиха, че са ги получили!

 

3 месеца!!!

 

Тази година за по-точен резултат ще ги изпратя Септември съм решил!

Такива са пощите - в България и не само - Rainy е доста opinionated за британските . Аз едни мартеници вече 2 години ги чакам. Подозирам, че гълъбът, който ги пренася, се е уморил и директно ги е закачил на някое дърво...

[Sun4o]

Спокойно, не си само ти. Един от най-циганьорските градове в които съм бил - потресаващ кич, невъобразима туристическа гмеж и огромна улична престъпност. Просто отвратително място. 

 

Роналдо, ти ли си бре?:-)

[Георги]

Малдиви, летище, пощенския офис. Имам обичай да пращам до себе си пощенски картички от по-щури дестинации, където едва ли бих отишъл втори път. Та нашарил съм няколко картички за мен и приятели. Влизам в пощенския офис и искам пощенски марки. Амигото ми искам по долар за всяка и ми казва дай парите и остави картичките, той щял да ги налепи и да ги пусне. Светна ми лампичка, че този просто ще си прибере парите и няма да пусне никакви картички. Ама си помислих, че не трябва да съм толкова недоверчив и да вярвам в добрината и искреността на хората

В резултат вече втора година си чакам картичката и няма и няма ..

 

Същото ми се случи и на мен на карибите. И аз като теб подходих с доверие и имах същите притеснения, в крайна сметка картичките пристигнаха

[LaBarba]

Показване на забележителности

 

В Акрá, Гана, исках да ида в рибарското село, за където бях чел че има организирани турове. Нямах време да се запиша на тур, и просто тръгнах сам нататък. По пътя към James Town Lighthouse, ходя си пеша, и докато се разминавам с един бус, му се пръска гумата, и слизат всички пътници (явно беше маршрутка), и единият тръгва към мен. Вика ми, "Ти откъде си, накъде си тръгнал, ела да ти покажа рибарското село". В началото отказах, защото вече бях хванал две "ремаркета" от сутринта, от които едва се оттървах.

И този тръгна с мен, и почна да ми обяснява, че е учител там. Реших, че нямам нищо против един местен гид точно за това село, имах дребни USD за бакшиш, и освен това вече почти се бях отказал да влизам в селото сам, заради покъртителния му вид от самата улица:

 

(снимка от Гугъл)

 

Не знам дали беше учител, но всички деца го познаваха, и ми направи страхотен тур из селото. Казваше "Щом си с мен, можеш да снимаш всичко.", което беше доста добре, защото до този момент не смеех да си вадя телефона много много. Може и да е поукрасявал, но повечето факти ги проверих в интернет и бяха истина. Прекара ме през такива дворчета и пътеки, където никога не бих минал сам, тъй като местните гледаха доста лошо. Един сърдит рибар ми удари телефона с ръка, защото му снимах сепията, но като цяло останах доволен от тура.

 

Та, тези агенти могат да бъдат и полезни, ако и без това търсите тур, но рискът трябва да се прецени.

 

Ето малко материал (flickr):

 

Редактирано 21 февруари, 2017 от LaBarba

[temporary]

Мен пък ми предстои ходене другия месец, май ще се разходам с 5 евро в джоба и това е 

 

А гореспоменатите сметки как ще плащаш?! С тия 5 евра .....

[T.E.Lawrence]

За Бали - избягвайте нереално висок обявен курс на валутите, каквито са лепнали повечето чейнчаджии. Съответно всички са с надписи "оторизирани" и "без комисионна", което не е така. Бях изнамерил адресите на няколко читави бюра, но веднъж останах без местна валута, не ми се вървеше в жегата и реших да пробвам един нереално висок курс продава под хотела ми. Първо даде точно колкото беше посочил на табелата, след което с няколко пъти броене се опита да ми приложи стария номер от магурата с щипаните банкноти, оказа се, че си е прибрал няколко. Обясних му да добави разликата, този филм сме го гледали. Видя, че така няма да стане  и се "сети" ,че този курс не бил финален и имало 10% комисионна. Казах му да си гледа работата и повървях малко до читавия чейндж. Тези със скритите комисонни са на всяка крачка буквално. Най-добре търсете в интернет адресите на оторизираните бюра, близо до вашия хотел.

 

За ориентация на курса съм си свалил приложението на xe.com, ако продават местна валута на по-висок курс от него, нещата не са читави. Изключвам само Виетнам, там дават реално по-добър, заради неконвертируемите им вестници, на които сами си определят курса.  

[Дани Магелани]

Наскоро в Бали ми се наложи да сменям. Помолих шофьора на синьо такси да ми спре за смяна. Човекът ме закара до малък банков офис. Всичко беше коректно и нямаше комисионна.

Може би трябва да се доверяваме повече на местните. Не всички искат да ни измамят.

Не така е на летището, където таксиджиите са се наговорили за големи суми за кратки курсове - за 5-6 км искат 300 и смъкват до 200 пари.

[Crazy Horse]

Ето тук са систематизирани различните измами на туристи.

https://www.youtube.com/watch?v=z-ArLq7-4-U&list=PLZXN11icfdC97b-wMUGBIlKSjq48ZebVX&index=42

[ХаджиДимитър]

И аз да кажа за един случай - в Мадрид зад двореца вървя по улицата и един тип ме извиква от колата си...тя е с работещ двигател, а той се легитимира с някаква карта със снимка, която бързо скрива/ и нямаш време да погледнеш/; казва че е полицай и ми иска паспорта, както си седи в колата. Казвам му да излезе и тогава ще му покажа паспорта си, той продължава да ми иска паспорта от мястото си, но аз съм непреклонен...след малко потегля с мръсна газ...а аз се усещам, че за малко да гризна дръвцето, ако му бях подал паспорта си...

Редактирано 20 ноември, 2017 от ХаджиДимитър

[vorbis]

Че сме попадали в капани, то е ясно. Туристът масово е разглеждан от местните като брашнян чувал.

От всички капани, обаче, най-много се дразня на организираните туристически капани, т.е. тези, които са организирани от туристическите агенции. Веднага давам пример. Водят ни в Анкара в музея на анадолийските култури. Събират ни пари за групов билет. Влизаме по експресната линия вътре, но на излизане реших от любопитство да видя какви са цените. Сещате се...

Или пък автобусът спира на някакъв магазин за зехтин, където само за нас цените били с 50% отстъпка. Дрън-дрън ярина. А зървам с поглед как екскурзоводката си тръгва от задния вход на магазина с две препълнени торби... Та оттогава съм в този форум, хехе. 

Редактирано 20 ноември, 2017 от vorbis

[t_petkov]

На мен също ми се случи, но аз не успях да отреагирам честно казано.

След н-часово пътуване от Бали, най-накрая с 30 кг куфар и още един за ръчен багаж пристигам на летището в Истанбул. Всичко добре, решавам, че ще отида до автогарата, откъдето ще хващам един от автобусите на Метро за София, да си предам куфарите на съхранение, за да не ги мъкна със себе си цял ден. Точно пристигам на метроспирката на автогарата. Качвам се на ескалатора и ме посреща един хиперактивен комшия, който бързо ми грабва куфара и ме пита дали съм за автогарата. Докато разбера за какво става дума, той вече беше понесъл куфара ми към автогарата. По едно време видя даже, че малко се шашардисах и го гледам подозрително и реши да се избъзика с мен и да тръгне да бяга с него, така сякаш го краде. Накрая влязохме в офиса, помогна ми да заверим билета за автобуса и ми поиска пари(мисля, че 5 лири ако не се лъжа). Аз разбира се още нямах никакви почти лири и му показах някакви 5 евро, които той с охота взе, но настоях поне  да ми върне нещо. Разбрах отдавна, че това е схема, но все пак той ми помогна поне малко и със заверката на билета и с носенето на куфара, така че не се чувствах чак толкова зле. Схемаджии са тези турци

[Topfly]

На 2017. 05. 09. в 11:27, Dani Magelan каза:

Наскоро в Бали ми се наложи да сменям. Помолих шофьора на синьо такси да ми спре за смяна. Човекът ме закара до малък банков офис. Всичко беше коректно и нямаше комисионна.

Може би трябва да се доверяваме повече на местните. Не всички искат да ни измамят.

Когато ти молиш случаен човек за услуга е нормално да не те прецака, но когато случаен човек насила ти предлага услуга е нормално да има схема или прецакване Ако таксиметровият шофьор без да го питаш искаше да те заведе до магазин, чейндж бюро и т.н. е добре да ти светне лампичката в главата

Редактирано 20 ноември, 2017 от Topfly

[Mamas]

 Наскоро в Милано ми се случи подобна на описаните Барселонски случки. Пристигаме към00:00 през нощта и някои са гладни.Хотелът е до гарата и пробваме там. Пица Маргарита 15 евро, но поне има цена. На напитките такава не е посочена, хем си знам, ама приятелите гладни и жадни, та една бира 20 евро е вярно литър беше, а кока колата 15 евро. За урок ще ни е.

[Светославов]

Що бе, кеф цена няма, както се казва

[Alexander]

преди 53 минути , Topfly каза:

Когато ти молиш случаен човек за услуга е нормално да не те прецака, но когато случаен човек насила ти предлага услуга е нормално да има схема или прецакване Ако таксиметровият шофьор без да го питаш искаше да те заведе до магазин, чейндж бюро и т.н. е добре да ти светне лампичката в главата

За всяко правило има изключение.

В Япония за 10 дни, поне 7-8 пъти докато се оглеждаме или пък правихме опити да заговорим някой на английски, се спираха други хора, упътваха ни, като поне двама човека  си загубиха по над 10 мин, за да ни водят, а един загуби поне 20 мин и накрая звъня от телефона си, за да говори с хоста.

[Гост]

преди 5 минути , Alexander каза:

За всяко правило има изключение.

В Япония за 10 дни, поне 7-8 пъти докато се оглеждаме или пък правихме опити да заговорим някой на английски, се спираха други хора, упътваха ни, като поне двама човека  си загубиха по над 10 мин, за да ни водят, а един загуби поне 20 мин и накрая звъня от телефона си, за да говори с хоста.

И аз помня същото това в Япония... Опулих се много. Друга планета. 

 

П.П. В Бали е единственото място досега, където са ме лъгали с пари. Писала съм го в по-стари публикаци... 

[Topfly]

преди 1 минута , Alexander каза:

За всяко правило има изключение.

В Япония за 10 дни, поне 7-8 пъти докато се оглеждаме или пък правихме опити да заговорим някой на английски, се спираха други хора, упътваха ни, като поне двама човека  си загубиха по над 10 мин, за да ни водят, а един загуби поне 20 мин и накрая звъня от телефона си, за да говори с хоста.

Не те разбирам за какво изключение говориш? Това е точно случаят когато ти искаш помощ, а не някой се натиска да ти помогне без изобщо да си показал признак че имаш нужда от помощ... В Япония и аз съм имал случаи, когато по 5-6 души неговорещи английски се опитват да ми помогнат, но когато аз съм искал помощ. Просто така обаче няма да те заговорят и да започнат да ти предлагат нещо, освен пред някои заведения в съмнителни квартали на Токио

[Гост]

В момента, Topfly каза:

Не те разбирам за какво изключение говориш? Това е точно случаят когато ти искаш помощ, а не някой се натиска да ти помогне без изобщо да си показал признак че имаш нужда от помощ... В Япония и аз съм имал случаи, когато по 5-6 души неговорещи английски се опитват да ми помогнат, но когато аз съм искал помощ. Просто така обаче няма да те заговорят и да започнат да ти предлагат нещо, освен пред някои заведения в съмнителни квартали на Токио

Мен така ме заговориха точно в Токио. Гледах тъпо в една карта и очевидно изглеждах тъпо. Една девойка сама спря и ме попита дали имам нужда от помощ. Аз гледах още по-тъпо. Заведе ме до метрото, което търсех - нищо не съм искала, още повече когато видях, че не всички говорят английски  

[funny]

преди 8 минути , Topfly каза:

Не те разбирам за какво изключение говориш? Това е точно случаят когато ти искаш помощ, а не някой се натиска да ти помогне без изобщо да си показал признак че имаш нужда от помощ... В Япония и аз съм имал случаи, когато по 5-6 души неговорещи английски се опитват да ми помогнат, но когато аз съм искал помощ. Просто така обаче няма да те заговорят и да започнат да ти предлагат нещо, освен пред някои заведения в съмнителни квартали на Токио

Точно в Токио в 2 посред нощ, както съм писала , ние се дзверим в телефона умно а 2-ма младежа без да им поискаме помощ, нито дори визуално да ги погледнем за да решат че искаме такава, дойдоха, попитаха с какво да помогнат и се отклониха от пътя си с 10-15 мин ходене за да ни закарат до хотела. Помогнаха и с куфарите, което пък съвсем не беше необходимо, но настояха. Ей така, без да поискат нищо. Даже не приеха малките сувенири които измъкнахме от куфарите за благодарност

[Роми]

И моят опит от комуникацията с  японците е същия. Още една държава - доста по изненадващо - ме е впечатлила с "честно" население. Тава е Сейнт Лусия. При първото наше посещение се бяхме поомотали в южната част и щем-нещем решихме да се доверим на настоятелен местен с автомобил да ни върне до Родни бей. Хич не му повярвахме, че е про боно- и той отивал натам и ако изчакаме още само 15 минути щял да ни остави в хотела. Бяхме се подготвили за цена като за такси и затова не повярвахме, когато човекът чак се пообиди като попитахме пред хотела колко дължим. Е оправихме нещата с по една бира , като и той върна след нас почерпката. Е, сами разбирате, че не е изненадващо , че Сейнт Лусия ми е многооо любима и отдавна не е само 1 път посетена. Дано има още пъти.