А попадали ли сме в туристически капани? :)

[t_petkov]

15 minutes ago, Alexander said:

За всяко правило има изключение.

В Япония за 10 дни, поне 7-8 пъти докато се оглеждаме или пък правихме опити да заговорим някой на английски, се спираха други хора, упътваха ни, като поне двама човека  си загубиха по над 10 мин, за да ни водят, а един загуби поне 20 мин и накрая звъня от телефона си, за да говори с хоста.

Склонен съм да вярвам в такива ситуации, че е въпрос понякога на култура и отношение вътре в самата нация. Японците са друго тесто народ, въпреки, че и между тях може да се намери някои изгнил орех. А и нека не абсолютизираме ситуациите, че всички, които искат да ни помогнат, без да сме търсили помощ, ще ни измамят. В крайна сметка ако ние самите видим чужденец, който се пули на софийската карта например, и ние бихме се опитали да му помогнем, въпреки, че той няма да ни е питал. Но иначе съм съгласен, че трябва очите на 6.

[Topfly]

преди 3 минути , Роми каза:

И моят опит от комуникацията с  японците е същия. Още една държава - доста по изненадващо - ме е впечатлила с "честно" население. Тава е Сейнт Лусия.

Те и в Норвегия и Япония са много честни, но като ти дадат сметката в която не очакват да включиш бакшиш, сумата е равносилна на много як обир и туристически капан в други държави по света

[Гост]

В момента, Topfly каза:

Те и в Норвегия и Япония са много честни, но като ти дадат сметката в която не очакват да включиш бакшиш, сумата е равносилна на много як обир и туристически капан в други държави по света

Мисля, че този път много сериозно усука - само и само да си прав  

Чудесно е човек да срещне искрени и честни хора. Боя се, че ние - или поне аз - съм безкрайно увредена от неверие и недоверие. Сметките нямат нищо общо... 

[Topfly]

преди 9 минути , t_petkov каза:

Склонен съм да вярвам в такива ситуации, че е въпрос понякога на култура и отношение вътре в самата нация. Японците са друго тесто народ, въпреки, че и между тях може да се намери някои изгнил орех.

Това е по скоро въпрос на жизнен стандарт. В повечето държави туристът е по беден от местният, но в Япония е по вероятно туристът да е по беден от случаен местен Идеологията на повечето измамници по света е, че той е бедният местен, а ти си богатият турист и чрез твойто обиране той внася справедливост в света, като преразпределя благата

[Роми]

Случаят беше без такива екстри. По-принцип съм обиколила доста от Карибите и определено намирам населението в Сейнт Лусия и Барбадос за най-искрено настроени към туристите. Голяма разлика с Куба. 

Редактирано 20 ноември, 2017 от Роми

[Гост]

преди 1 минута , Topfly каза:

Това е по скоро въпрос на жизнен стандарт. В повечето държави туристът е по беден от местният, но в Япония е по вероятно туристът да е по беден от случаен местен Идеологията на повечето измамници по света е, че той е бедният местен, а ти си богатият турист и чрез твойто обиране той внася справедливост в света, като преразпределя благата

Не съм убедена, че това е принципът в Япония - защото са по-богати. Не мисля и че се чувствагт така. Просто манталитетът е различен.

А за Робин Худ-овците нямам впечатление каква им е приказката, която изживяват. Не го разбирам. Знам само, че сме изключително недоверчиви - и с основание. А това тежи. И се радвам, когато бъда изненадана приятно. Много се радвам. 

[Topfly]

преди 2 минути , Rainy каза:

Мисля, че този път много сериозно усука - само и само да си прав  

Чудесно е човек да срещне искрени и честни хора. Боя се, че ние - или поне аз - съм безкрайно увредена от неверие и недоверие. Сметките нямат нищо общо... 

Това беше лека шега, естествено че е добре човек да не се притеснява, че някой има някакви задни мисли и държави като Япония, Норвегия и т.н. са такива, но почти всички места в света които са слабо посещавани от туристи са също такива. Преди 7-8 години в Мианмар беше същото положение. Местни често ме заговаряха от чисто любопитство и никой не се опита да ме излъже дори и в най-туристическите места. Тогава обаче имаше относително малко туристи.

[t_petkov]

29 minutes ago, Topfly said:

Идеологията на повечето измамници по света е, че той е бедният местен, а ти си богатият турист и чрез твойто обиране той внася справедливост в света, като преразпределя благата

Или чисто и просто е намерил схема, с която ще печели 10 кратно повече за по-малко усилия. Не мисля, че Робин Худ се е вселил в тяхната душа и ръководи действията им

[Topfly]

В момента, t_petkov каза:

Или чисто и просто е намерил схема, с която ще печели 10 кратно повече за по-малко усилия. Не мисля, че Робин Худ се е вселил в тяхната душа и ръководи действията им

Бъди сигурен, че всеки престъпник, измамник и т.н. си има добра идеология с която си обяснява, че това което прави е ок Никой човек в света не живее с мисълта, че той е един асоциален престъпник

[t_petkov]

Just now, Topfly said:

Бъди сигурен, че всеки престъпник, измамник и т.н. си има добра идеология с която си обяснява, че това което прави е ок Никой човек в света не живее с мисълта, че той е един асоциален престъпник

Да, но има разлика дали мисли, че е ок само за него или ок за света и за останалите.

[chandni]

 

 

Преди 1 час, Alexander каза:

За всяко правило има изключение.

В Япония за 10 дни, поне 7-8 пъти докато се оглеждаме или пък правихме опити да заговорим някой на английски, се спираха други хора, упътваха ни, като поне двама човека  си загубиха по над 10 мин, за да ни водят, а един загуби поне 20 мин и накрая звъня от телефона си, за да говори с хоста.

 

Преди 1 час, Rainy каза:

И аз помня същото това в Япония... Опулих се много. Друга планета. 

 

П.П. В Бали е единственото място досега, където са ме лъгали с пари. Писала съм го в по-стари публикаци... 

 

Преди 1 час, Rainy каза:

Мен така ме заговориха точно в Токио. Гледах тъпо в една карта и очевидно изглеждах тъпо. Една девойка сама спря и ме попита дали имам нужда от помощ. Аз гледах още по-тъпо. Заведе ме до метрото, което търсех - нищо не съм искала, още повече когато видях, че не всички говорят английски  

 

преди 59 минути , funny каза:

Точно в Токио в 2 посред нощ, както съм писала , ние се дзверим в телефона умно а 2-ма младежа без да им поискаме помощ, нито дори визуално да ги погледнем за да решат че искаме такава, дойдоха, попитаха с какво да помогнат и се отклониха от пътя си с 10-15 мин ходене за да ни закарат до хотела. Помогнаха и с куфарите, което пък съвсем не беше необходимо, но настояха. Ей така, без да поискат нищо. Даже не приеха малките сувенири които измъкнахме от куфарите за благодарност

Странно племе са това японците... "Измамници" някакви...  Седи си кротоко туристът на тротоара, мотае се като муха без глава и току някой "подъл" японец му се предложи, та да го "извърти"... 

На 1/10/2017 в 23:14, chandni каза:

Японците в моите очи са изключително отзивчиви, земни и човечни хора. Непозната им е нашата злоба, завист, надменност. Японецът на моменти изглежда дори наивен! На тях дори не им минава през ума, че някой би могъл да "тарикатее",  да се опитва да прецаква системата, да се облагодетелства по нечестен начин и т.н. Ходят по улиците, а портфейлите им стърчат от джобвете - рай за нашите "мургавелки"! Виках си "Добре, че са далеч и нашите "ромки" не могат да ги "налазят" както европейците...

 

Изключително любезни, изключително отзивчиви! Японците считат за свой дълг туристите да останат доволни от посещението в страната им, дори да не си техен гост и да не получават нито пари, нито друга облага от теб!

 

Още първата вечер - изморени, гладни, изнервени от GPS-а на телефона, който ни кара да обикаляме като пумпали в кръга - ха наляво, ха надясно и не можем да си намерим хотела, двойка на около 45-50 години, виждайки ни как се оглеждаме, спряха, попитаха къде отиваме, след което се отклониха от собствения си път, заведоха ни до входа на хотела, след което си продължиха.

 

Другото, което ни направи изключително впечатление, бяха децата! Нереално възпитани, кротки и уважаващи околните и родителите си. Случи се на съседната седалка в шинкансена да пътува млада жена с двете си деца - едното на 4-5 години, а по-малкото на не повече от 3. Бяхме му много интересни, постоянно ни поглеждаше скришом и дяволито се усмиваше, след което засрамено отвръщаше глава - без да досажда, без да вика, кряка и да "показва магарии"... В един момент влакът наби рязко спирачки и то си удари главичката в облегалката отпред... Очаквах писъци, рев, лиготии... но не! Ни вопъл, ни стон! Не гъкна! Само си потърка главичката по удареното място, направи лека гримаса и се усмихна отново!

 

Направи ни впечатление и кондукторът, който при влизане и излизане от вагона се обръщаше към пътниците и се покланяше... Шофьорът в автобуса, който благодареше на ВСЕКИ един пътник поотделно при слизането му от автобуса, вместо да го навика като животно... Продавачките, с тяхното кокетно и напевно викане на клиентите... 

 

Веднъж ни се случи двамата с мъжа ми да сме се надвесили над таблета на улицата - всъщност, чекирахме се за полета обратно към Москва, а една японка реши, че сме се изгубили и се "търсим" на картата. Приближи се, за да ни предложи помощта си, но ние й благодарихме най-учтиво и обяснихме, че не сме се изгубили... Горката.... "Уби" се да се кланя и да се извинява, че ни е "обезпокоила". 

 

От допира ми с японците, моето мнение е, че са изключително почтенни, хора на честта и поне за мен самураите са живи и съществуват у всеки един от тях! 

 

преди 45 минути , Rainy каза:

Мисля, че този път много сериозно усука

Доста си дипломатична тази вечер...  

[Гост]

преди 1 минута , chandni каза:

Доста си дипломатична тази вечер...  

Да не ме бие шефското тяло 

[chandni]

Пропуснах да отбележа, че преди двойката, още като излязохме от гарата, ощашавени от размерите й и броя изходи, заболи очи в картата на телефона, към нас се приближи и един млад "негодник", на не повече от 20-22 и също се опита да ни "вкара в някакъв капан", изпращайки ни в посоката на хотела ни... 

[yordanov]

преди 5 часа, t_petkov каза:

На мен също ми се случи, но аз не успях да отреагирам честно казано.

След н-часово пътуване от Бали, най-накрая с 30 кг куфар и още един за ръчен багаж пристигам на летището в Истанбул. Всичко добре, решавам, че ще отида до автогарата, откъдето ще хващам един от автобусите на Метро за София, да си предам куфарите на съхранение, за да не ги мъкна със себе си цял ден. Точно пристигам на метроспирката на автогарата. Качвам се на ескалатора и ме посреща един хиперактивен комшия, който бързо ми грабва куфара и ме пита дали съм за автогарата. Докато разбера за какво става дума, той вече беше понесъл куфара ми към автогарата. По едно време видя даже, че малко се шашардисах и го гледам подозрително и реши да се избъзика с мен и да тръгне да бяга с него, така сякаш го краде. Накрая влязохме в офиса, помогна ми да заверим билета за автобуса и ми поиска пари(мисля, че 5 лири ако не се лъжа). Аз разбира се още нямах никакви почти лири и му показах някакви 5 евро, които той с охота взе, но настоях поне  да ми върне нещо. Разбрах отдавна, че това е схема, но все пак той ми помогна поне малко и със заверката на билета и с носенето на куфара, така че не се чувствах чак толкова зле. Схемаджии са тези турци

Същата случка имах преди няколко години в Ню Йорк, влачейки отчаяно 2 куфара х 23кг през Port Authority, за да намеря къде е автобуса за EWR. Притича ми се на "помощ" един тъмнокож едър младеж, много любезен иначе. Грабна ми единия куфар, хукна и вика 'на къде'... останал без сили да се съпротивлявам (а и той едър, аз слаботелесен, щеше да е изгубена кауза ), казах му за къде съм и си ме заведе до автобуса. Накрая си поиска пари, но се разминах с $5. Добре, че беше той, честно казано, че имаше да се лутам, а и вече позакъснявах за полета.

 

Иначе в Индия сме имали няколко преживявания с таксиджии, които се мъчиха да ни преметнат, но накрая прецаканите бяха те.  

 

Потвърждавам за японците и аз.

[Topfly]

Миконос, калмари за 800 евро...

 

 

https://www.dnes.bg/index/2019/05/25/836-evro-za-kalmari-i-bira-na-plaja-v-mikonos.411361

 

[Diana Doncheva]

Действието се развива в Шри Ланка, Сигирия. Там обикалят младежи, които предлагат да те подкрепят и да помагат при изкачването на скалата. Екскурзоводът ни каза, че те там са "лицензирани" с разрешението на управата, нещо което за мен беше доста съмнително. Аз бях решила, че да се кача на върха няма да имам сили, още повече че предния ден бях "катерила" Дамбула и реших да обикалям в по-ниската част на скалата. Към мен се присламчи един младеж, почти с 'благословията" на екскурзовода, който тръгна с другите от групата. Отначало отказвах всякакви услуги от него, но той упорито ме следваше и се опитваше да ми покаже интересни места за снимане, подаваше ми ръка при по-трудни участъци и накрая се съгласих дори да ме снима. Разчитах на това, че екскурзоводът го познава и няма да хукне на някъде с фотоапарата. Когато стигнах до мястото на срещата с основната група започна пазарлъкът за пари. Платих му някаква сума, която далеч не беше исканата от него, сякаш е шерп на К2, но се разделихме без големи разправии.

 

За подобни придружители съм чувала в храма-майка Бесаки в Бали. Там изнудвали туристите със суми за дарение. Аз нямах проблеми, защото бях наела външен лицензиран екскурзовод.

[T.E.Lawrence]

Ка действат джебчиите на най-популярната улица в Сайгон, Буй Виен:

https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=879755642536169&id=288108971700842&d=null&vh=e