Искам да се оплача

[Гост Гост 23*6]

Наясно съм, че донякъде са безопасни, момчето е здраво 🙂 , дано така да продължава, притеснението е че като се започне веднъж, няма спиране ...

 

[Adventurer]

Като споменахте острова, преди години хората бяха побеснели от едни наречени Yodel, които Amazon използваше и които хвърляха пратки през оградите и където им падне... Като гледам май нищо не се е променило... защото такива и сега има много.

 

Колкото до Интерлогистика, всеки път когато получавам нещо се налага да им се обаждам да им обяснявам къде живея, защото знам, че иначе няма да стане, а дори и да им се обадя пак не е гаранция, че ще стане... знаем се от доста време и са ми бавили пратки от другия край на света по цяла седмица. Само да отбележа, че адресът ми е съвсем тривиален и ще излезе веднага, където и да го потърсиш, ако разбира се момичето в офиса не реши да прояви творчество и да го "съкращава" и "превежда", а куриерът не реши да обикаля безцелно вместо да ми се обади, даже последния път случайно го видях, колко пъти обиколи преди да се сети, че има телефон на пакета, а като се обади ми каза, че мислел че е другаде и днес вече няма да стане защото вече "сменил посоката"... 

 

PS: И аз се катеря, не се притеснявайте въобще не е опасно... или поне аз не съм забелязал да е. 

[Raybeez]

Имам да се оплаквам от Вселената, провидението и всичко останало...

 

Миналата събота бях на сватба в едно градче до Франкфурт. Отдавна не бяхме пътували с жената, защото се доста заети служебно, та очаквахме разходката до Франкфурт с нетърпение, а и решихме после да отскочим и за няколко дни до Страсбург, където съм живял преди години и да ѝ покажа това онова.

 

Да, ама не... Купих билети и всичко, времето си течеше, а ние с огромни очаквания за пътуването - наистина ни сърбеше от много време, но заради работни задължения отказахме няколко страхотни пътувания, та... разбирате ме.

 

И нека започна с разказа - два дни преди да летим за Франкфурт, вторник вечерта - жената подрежда нещо, когато бута една чаша и тя пада, но се удря в нещо преди земята, та директно я нарязва по горната част на стъпалото, където успя да среже сериозно и кръвоносен съд. За нула време в нас заприлича на военно-полева болница, всичко в кръв - пренесох я в банята, където я сложих да седне на пода, за да не ѝ прилошее от кръвозагубата и пуснах студена течаща вода, докато намеря с какво да я превържа. Ама кръвта не спира и стана ясно, че ще се ходи в спешно за шиене - стигнахме, зашиха я и хирурга ми направи комплимент за това колко добре съм се справил. Мерси, ама подобен комплимент не искам да чувам повече.

Та, крака е зашит - ние сме на сватба и изведнъж нова драма - обувките трябва да се сменят. Ама тези или онези обувки няма да отиват на роклята, а и чантата... та... дам. И това го оправихме в последния момент.

 

Идва деня за пътуване - предишните дни съм се разглобил от работа, за да мога да си открадна няколко дни отпуска, но все пак настоението е на ниво - багажа е стегнат, таксито ни закара на летището, качихме се на самолета и както излетяхме - и веднага ме заболя гърлото и ми се запуши носа. До вечерта вече бях сериозно болен - болно гърло, сериозна хрема и висока температура, а ние сме в малко градче, където аптеките вече са затворени. Изкарах една незабавна нощ, а на сутринта буквално чаках пред една аптека да отвори, за да си напазарувам лекарства и това в деня на сватбата.

Ново 20 - заразих и жената, която до вечерта вече беше болна като мен. Някак си избутахме венчавката в църквата, а вечерта на партито си тръгнахме позорно малко преди полунощ, но просто не бях в състояние да гледам.

 

Също така преди три месеца лежах в болница, заради панкреатит, та съм и на зверска диета + забрана за алкохол, студени напитки, газирано и бира. Да си в Германия и да не можеш да пиеш бира за мен е като да си в Исландия без фотоапарат – немислимо.

Та, мина сватбата и на другия ден се товарим на влака за Франкфурт, а после от гарата ще хващаме друг влак за Страсбург – ама ни е лошо – не можем да гледаме. Понеже имахме време до влака, решихме да оставим куфарите в локър на гарата и да се разходим и си поемем въздух, но всичките бяха заети, та с куфарите стигнахме до реката, намерихме една пейка на сянка и… буквално заспахме. Пихме лекарства и се поосъзнахме, но засега пътуването беше пълен провал.

 

Все пак стигхнахме до Страсбург, а там времето беше прекрасно – 35 градуса жега, хотела перфектен и на добро място, но щях да се виждам за по бира с приятел, който ме изненада, че децата му са с варицела. Ново 20 – аз съм я карал, но жената не е, та отпадна и виждането с него. Не че, ако не беше варицелата щеше да е добра идея да се виждаме с него, за да му лепнем нашия вирус и да му заразим и дечицата, та… нов минус – стигнахме до там, ама няма да се виждаме.

 

В Страсбург имах намерение да си вземем и кола под наем за 1 ден, за да отидем до La Montagne des Singes, Chateau du Haut-Koenigsburg и библиотеката в Селестат, но… бяха свършили колите под наем за дните, когато ние сме в Страсбург. Оставаха само луксозните опции за неразумни пари, та и това ни пропадна, а заради диетата ми покрай панкреатита не можех и качествено да се насладя на елзаската кухня.

За финал успях някак си да си изпусна и часовника и да го разбия на паважа до катедралата и наистина да увенчая пътуването ни с поредна кофти емоция. Та, поне се поразходихме из Страсбург и времето беше хубаво.

 

Сега съм в офиса и ми се пътува някъде пак, а в скоро време няма да имам тази възможност и ми е адски тъпо, че така се получи всичко. 😞

 

Редактирано 11 юни, 2019 от Raybeez
правописна грешка :)

[Фил]

преди 15 минути , Raybeez каза:

Имам да се оплаквам от Вселената, провидението и всичко останало...

Като цяло неприятните и добрите неща във Вселената са в относителен баланс, така че щом сте навъртели толкова много от квотата на  неприятните, значи сега ви предстои поредица от хубави неща! 

[AlexandraKo]

преди 16 минути , Raybeez каза:

Имам да се оплаквам от Вселената, провидението и всичко останало...

 

Миналата събота бях на сватба в едно градче до Франкфурт. Отдавна не бяхме пътували с жената, защото се доста заети служебно, та очаквахме разходката до Франкфурт с нетърпение, а и решихме после да отскочим и за няколко дни до Страсбург, където съм живял преди години и да ѝ покажа това онова.

 

Да, ама не... Купих билети и всичко, времето си течеше, а ние с огромни очаквания за пътуването - наистина ни сърбеше от много време, но заради работни задължения отказахме няколко страхотни пътувания, та... разбирате ме.

 

И нека започна с разказа - два дни преди да летим за Франкфурт, вторник вечерта - жената подрежда нещо, когато бута една чаша и тя пада, но се удря в нещо преди земята, та директно я нарязва по горната част на стъпалото, където успя да среже сериозно и кръвоносен съд. За нула време в нас заприлича на военно-полева болница, всичко в кръв - пренесох я в банята, където я сложих да седне на пода, за да не ѝ прилошее от кръвозагубата и пуснах студена течаща вода, докато намеря с какво да я превържа. Ама кръвта не спира и стана ясно, че ще се ходи в спешно за шиене - стигнахме, зашиха я и хирурга ми направи комплимент за това колко добре съм се справил. Мерси, ама подобен комплимент не искам да чувам повече.

Та, крака е зашит - ние сме на сватба и изведнъж нова драма - обувките трябва да се сменят. Ама тези или онези обувки няма да отиват на роклята, а и чантата... та... дам. И това го оправихме в последния момент.

 

Идва деня за пътуване - предишните дни съм се разглобил от работа, за да мога да си открадна няколко дни отпуска, но все пак настоението е на ниво - багажа е стегнат, таксито ни закара на летището, качихме се на самолета и както излетяхме - и веднага ме заболя гърлото и ми се запуши носа. До вечерта вече бях сериозно болен - болно гърло, сериозна хрема и висока температура, а ние сме в малко градче, където аптеките вече са затворени. Изкарах една незабавна нощ, а на сутринта буквално чаках пред една аптека да отвори, за да си напазарувам лекарства и това в деня на сватбата.

Ново 20 - заразих и жената, която до вечерта вече беше болна като мен. Някак си избутахме венчавката в църквата, а вечерта на партито си тръгнахме позорно малко преди полунощ, но просто не бях в състояние да гледам.

 

Също така преди три месеца лежах в болница, заради панкреатит, та съм и на зверска диета + забрана за алкохол, студени напитки, газирано и бира. Да си в Германия и да не можеш да пиеш бира за мен е като да си в Исландия без фотоапарат – немислимо.

Та, мина сватбата и на другия ден се товарим на влака за Франкфурт, а после от гарата ще хващаме друг влак за Страсбург – ама ни е лошо – не можем да гледаме. Понеже имахме време до влака, решихме да оставим куфарите в локър на гарата и да се разходим и си поемем въздух, но всичките бяха заети, та с куфарите стигнахме до реката, намерихме една пейка на сянка и… буквално заспахме. Пихме лекарства и се поосъзнахме, но засега пътуването беше пълен провал.

 

Все пак стигхнахме до Страсбург, а там времето беше прекрасно – 35 градуса жега, хотела перфектен и на добро място, но щях да се виждам за по бира с приятел, който ме изненада, че децата му са с варицела. Ново 20 – аз съм я карал, но жената не е, та отпадна и виждането с него. Не че, ако не беше варицелата щеше да е добра идея да се виждаме с него, за да му лепнем нашия вирус и да му заразим и дечицата, та… нов минус – стигнахме до там, ама няма да се виждаме.

 

В Страсбург имах намерение да си вземем и кола под наем за 1 ден, за да отидем до La Montagne des Singes, Chateau du Haut-Koenigsburg и библиотеката в Селестат, но… бяха свършили колите под наем за дните, когато ние сме в Страсбург. Оставаха само луксозните опции за неразумни пари, та и това ни пропадна, а заради диетата ми покрай панкреатита не можех и качествено да се насладя на елзаската кухня.

За финал успях някак си да си изпусна и часовника и да го разбия на паважа до катедралата и наистина да увенчая пътуването ни с поредна кофти емоция. Та, поне се поразходихме из Страсбург и времето беше хубаво.

 

Сега съм в офиса и ми се пътува някъде пак, а в скоро време няма да имам тази възможност и ми е адски тъпо, че така се получи всичко. 😞

 

Ееее, ама пък, всичко лошо ,сте го отупали наведнъж и следващия път, ще имате само положителни емоции.

Нали, един чичко с брада, е казал, че в природата,  има равнодействие. Винаги, след много лошо, идва много хубаво:))))))

 

И аз да се оплача: кандърдисвам сър Антъни да се разходим, че от сега, ако виснем на плажа, до довечера ще сме кат варени раци.

Че още няма 10, а вече , е 30 градуса.

Пък той ми вика:

- Аз по село няма да ходя:)))))И отхвърча да плува.

 

Хе,хе, с Фичо сме писали едновремено:)))

[Raybeez]

Хах, дам... толкова кутсуз на едно пътуване натрупахме, че дано следващите няколко са ни безпроблемни. За жалост просто не виждам кога ще се случи следващото. 😞

[Lyubina]

Всичко минава, важното е да сте здрави. И за пътешествия ще му дойде времето. И при мен имаше цели две години тотален застой, всичко запланувано отпадаше. Не че сега всичко е наред, но успяхме да направим един Рим за три дни. Валя без да спре и трите дни, но Рим си е Рим и в дъждовно време. 

Та... И това ще мине. 

[savagejo]

Искам да се оплача, че явно съм разгневила много някой някъде или съм съгрешила яко в някой минал живот, иначе не мога да си обясня каква е тази каръщина която ме преследва. В рамките на три месеца ми се развалиха последователно двата климатика вкъщи, лаптопа, пералнята и бойлера....  как да планирам почивка сега... като даже не знам тази серия колко време ще продължи 

 

ПС: Забравих да спомена, че през това време, мивката в кухнята ми реши, че иска да е фонтан

[tch]

Преди 1 час, savagejo каза:

Искам да се оплача, че явно съм разгневила много някой някъде или съм съгрешила яко в някой минал живот, иначе не мога да си обясня каква е тази каръщина която ме преследва. В рамките на три месеца ми се развалиха последователно двата климатика вкъщи, лаптопа, пералнята и бойлера....  как да планирам почивка сега... като даже не знам тази серия колко време ще продължи 

 

Или лош късмет или кофти ел. инсталация.

[AlexandraKo]

Оплаквам се,от собствената си глупост.Как можах,само седмица да предвидя за това приказно място:(((((

Така си починахме и физически,и психически,така се наспахме,както отдавна не се беше случвало.

Ще се идва пак, за повече време.

[savagejo]

преди 17 минути , tch каза:

Или лош късмет или кофти ел. инсталация.

За съжаление е лош късмет, всички повреди са от различно естество и не са свързани изобщо с електричеството 

преди 4 минути , AlexandraKo каза:

Оплаквам се,от собствената си глупост.Как можах,само седмица да предвидя за това приказно място:(((((

Така си починахме и физически,и психически,така се наспахме,както отдавна не се беше случвало.

Ще се идва пак, за повече време.

Все от такива неща искам да се и оплаквам 

[Victoria]

1 hour ago, savagejo said:

За съжаление е лош късмет, всички повреди са от различно естество и не са свързани изобщо с електричеството 

Да ти кажа, според мен е по-скоро е за щастие, ако не е ел. инсталацията, иначе трябва да я мислиш. 🙂

[ven62]

преди 5 часа, savagejo каза:

Искам да се оплача, че явно съм разгневила много някой някъде или съм съгрешила яко в някой минал живот, иначе не мога да си обясня каква е тази каръщина която ме преследва. В рамките на три месеца ми се развалиха последователно двата климатика вкъщи, лаптопа, пералнята и бойлера....  как да планирам почивка сега... като даже не знам тази серия колко време ще продължи 

 

ПС: Забравих да спомена, че през това време, мивката в кухнята ми реши, че иска да е фонтан

Защото ги ползваш. Отиди си на почивка и уредите ще си починат.

А дори и някой да спре - ти няма да знаеш. Най-много без телефон да останеш.

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

Оплаквам се,от собствената си глупост.Как можах,само седмица да предвидя за това приказно място:(((((

Така си починахме и физически,и психически,така се наспахме,както отдавна не се беше случвало.

Ще се идва пак, за повече време.

Две седмици ще са ти много.

Пробвал съм. Не е лесно - само аз мога да издържа!

[luba_rizova]

Като сте тръгнали да се оплаквате от Вселената, да взема и аз - за един месец майка ми в болница с инфаркт, свекър ми в болница с инсулт плюс чакаща сърдечна операция плюс друг сериозен проблем , баща ми в болница с друг проблем, също сериозен, а той не е здрав по принцип, малката щерка със счупен крак, ама за гадост такава кост, която зараства 4 месеца и цяло лято сбогом. Всички тези фактори плюс един, за който не ми се споделя, рефлектират, освен в човешки аспект, основно върху пътуванията ни. Защото Гледачите не могат да гледат вече децата, съответно пътуванията стават мираж. А лятото е абсолютно бегало, няма къде човек дори с децата да иде, защото щерката със счупения крак Трябва някой да я носи, което автоматично прекъсва възможността за разходка.  И си мисля, че лошата серия не е спряла още, никак даже... Направо ще трябва да се отписвам от форума перманентно, май май. Абеее еее човек очаква някви неща, но всипко наведнъж не съм и мислила. 

[AlexandraKo]

преди 29 минути , luba_rizova каза:

Като сте тръгнали да се оплаквате от Вселената, да взема и аз - за един месец майка ми в болница с инфаркт, свекър ми в болница с инсулт плюс чакаща сърдечна операция плюс друг сериозен проблем , баща ми в болница с друг проблем, също сериозен, а той не е здрав по принцип, малката щерка със счупен крак, ама за гадост такава кост, която зараства 4 месеца и цяло лято сбогом. Всички тези фактори плюс един, за който не ми се споделя, рефлектират, освен в човешки аспект, основно върху пътуванията ни. Защото Гледачите не могат да гледат вече децата, съответно пътуванията стават мираж. А лятото е абсолютно бегало, няма къде човек дори с децата да иде, защото щерката със счупения крак Трябва някой да я носи, което автоматично прекъсва възможността за разходка.  И си мисля, че лошата серия не е спряла още, никак даже... Направо ще трябва да се отписвам от форума перманентно, май май. Абеее еее човек очаква някви неща, но всипко наведнъж не съм и мислила. 

Ох,твоето, наистина си е за оплакване.Дано родителите ви се възстановят скоро. На детето е сигурно,че ще му мине, преди четирите месеца.

В такива моменти все се сещам,за един момент от "Последният самурай".

Когато на въпроса,какво прави човек, в трудна ситуация,самураят каза:

"Човек прави,каквото трябва и се бори,докато може"

Не е точен цитат, но това беше смисълът.

[Adventurer]

Преди 1 час, AlexandraKo каза:

В такива моменти все се сещам,за един момент от "Последният самурай".

Когато на въпроса,какво прави човек, в трудна ситуация,самураят каза:

"Човек прави,каквото трябва и се бори,докато може"

Не е точен цитат, но това беше смисълът.

Браво, Алекс, много на място е този цитат от хубав филм, ето ви точно този момент за вдъхновение... без нужда от излишно философстване.

 

PS: И аз минавам пред едни такива битки с близки хора в момента, за които не ми се говори, но при всички положения ще се борим докато може...  

[patilana]

Здравето или липсата му са част от живота.

В казахския език нямало дума "назад" . Обръщаме коня и пак сме - Напред! 

Та,  @luba_rizova и всички магеланци - Алга(напред)!

[Цвете]

преди 4 часа, luba_rizova каза:

Като сте тръгнали да се оплаквате от Вселената, да взема и аз - за един месец майка ми в болница с инфаркт, свекър ми в болница с инсулт плюс чакаща сърдечна операция плюс друг сериозен проблем , баща ми в болница с друг проблем, също сериозен, а той не е здрав по принцип, малката щерка със счупен крак, ама за гадост такава кост, която зараства 4 месеца и цяло лято сбогом. Всички тези фактори плюс един, за който не ми се споделя, рефлектират, освен в човешки аспект, основно върху пътуванията ни. Защото Гледачите не могат да гледат вече децата, съответно пътуванията стават мираж. А лятото е абсолютно бегало, няма къде човек дори с децата да иде, защото щерката със счупения крак Трябва някой да я носи, което автоматично прекъсва възможността за разходка.  И си мисля, че лошата серия не е спряла още, никак даже... Направо ще трябва да се отписвам от форума перманентно, май май. Абеее еее човек очаква някви неща, но всипко наведнъж не съм и мислила. 

За жалост много ви се е струпало. Пожелавам всички бързо да се възстановят, пък пътищата ще ви чакат. 🙏

 

[savagejo]

преди 5 часа, luba_rizova каза:

Като сте тръгнали да се оплаквате от Вселената, да взема и аз - за един месец майка ми в болница с инфаркт, свекър ми в болница с инсулт плюс чакаща сърдечна операция плюс друг сериозен проблем , баща ми в болница с друг проблем, също сериозен, а той не е здрав по принцип, малката щерка със счупен крак, ама за гадост такава кост, която зараства 4 месеца и цяло лято сбогом. Всички тези фактори плюс един, за който не ми се споделя, рефлектират, освен в човешки аспект, основно върху пътуванията ни. Защото Гледачите не могат да гледат вече децата, съответно пътуванията стават мираж. А лятото е абсолютно бегало, няма къде човек дори с децата да иде, защото щерката със счупения крак Трябва някой да я носи, което автоматично прекъсва възможността за разходка.  И си мисля, че лошата серия не е спряла още, никак даже... Направо ще трябва да се отписвам от форума перманентно, май май. Абеее еее човек очаква някви неща, но всипко наведнъж не съм и мислила. 

Моето оплакване минава рязко в леко мрънкане.

Бързо оздравяване на всички и никакви проблеми повече ви пожелавам.

[Sju]

На 11.06.2019 г. в 10:34, Raybeez каза:

Също така преди три месеца лежах в болница, заради панкреатит, та съм и на зверска диета + забрана за алкохол, студени напитки, газирано и бира.

Съчувствам ти, водя те с един месец за същата ситуация. Изпращам ти подкрепа и ти желая излизане от черната дупка!

[T.E.Lawrence]

В типично мой стил си изпорезервирах полети и хотели за година напред, сега няма какво да следя, голяма скука. 😄 

[bungle]

Ухапа ме и мен кърлеж (а доскоро се хвалех, че никога не ме е) 😄 и сега параноясвам, че ще пукна преди или по време на почивката в Бали 😄 Личният лекар каза да му се явя за тетанус и още нещо (сигурно антибиотик) и мисля след малко да се отправя към него, но понеже съм ужасно притеснителна, в главата ми е филм. :)))

[mu_ry]

преди 14 минути , bungle каза:

Ухапа ме и мен кърлеж (а доскоро се хвалех, че никога не ме е) 😄 и сега параноясвам, че ще пукна преди или по време на почивката в Бали 😄 Личният лекар каза да му се явя за тетанус и още нещо (сигурно антибиотик) и мисля след малко да се отправя към него, но понеже съм ужасно притеснителна, в главата ми е филм. :)))

мъжа ми имаше абсолютно същия проблем преди голямо наше пътуване, само че се оказа с лаймска болест. Ходи до инфекциозна и превантивно пи антибиотици. За по сигурно можеш да отидеш и ти да ти видят ухапването и да предложат лечение. Мога да препоръчам и лекарка 🙂

[Фил]

преди 27 минути , bungle каза:

Ухапа ме и мен кърлеж (а доскоро се хвалех, че никога не ме е) 😄 и сега параноясвам, че ще пукна преди или по време на почивката в Бали 😄 Личният лекар каза да му се явя за тетанус и още нещо (сигурно антибиотик) и мисля след малко да се отправя към него, но понеже съм ужасно притеснителна, в главата ми е филм. :)))

Баща ми често го налазват тия гадини, че обича да обикаля баирите. 
Ходи се на бул. Мадрид    бул. Янко Сакъзов ( ето тук - вратата с бялата дограма) в "Центъра по заразни и паразитни болести" и  се прави следното. 
 

[AlexandraKo]

преди 50 минути , bungle каза:

Ухапа ме и мен кърлеж (а доскоро се хвалех, че никога не ме е) 😄 и сега параноясвам, че ще пукна преди или по време на почивката в Бали 😄 Личният лекар каза да му се явя за тетанус и още нещо (сигурно антибиотик) и мисля след малко да се отправя към него, но понеже съм ужасно притеснителна, в главата ми е филм. :)))

Спокойно, не се притеснявай, ето, какво се прави / това им е протоколът на Инфекционистите/.

1. Маха се кърлежа, обработва се мястото - кислородна вода и нещо за дезинфекция - йодбензин, хлорхексидин или нещо подобно.

2. В първите 24 часа се поставя ваксина против тетанус. Купува се от аптеката, струва стотинки и се слага на ръката.

3. Назначава се антибиотик. В Инфекциозна болница им дават Доксициклин, че най-евтин,  ама, аз не го харесвам. Мъжът ми и единият зъботехник  са ловци, та проблемът ни е твърде познат. Аз им назначавам Зимакс, за еднократен прием или Сумамед, по 1  за три дни.

4. Следите температурата, две седмици.