Искам да се оплача

[Аmélie]

Ремедиум са обявили някаква безумна политика от 30 работни дни за доставка.... Аз тъкмо се бях засилила да купувам от техния сайт и като ми излезе това съобщение, щях да припадна. 

Пуснала съм поръчки от три аптеки сега, включително и от тази, обаче и от трите - ни вест, ни кост... Поне желязото намерих, че то ми беше наложително, кой да предположи....

Сега не знам с болничните какво ще стане, ще издават ли, няма ли...

 

[zhivko7]

Специално на Ремедиум доставките не са им силната страна - те и преди това се бавиха редовно по една седмица и повече за доставки в София, което не е нормално.

[AlexandraKo]

преди 2 минути , zhivko7 каза:

Специално на Ремедиум доставките не са им силната страна - те и преди това се бавиха редовно по една седмица и повече за доставки в София, което не е нормално.

Да, мотлявчат си се по принцип, скоро им писах по тоз въпрос - 10 дни им беше преди срокът. Но пък, цените и асортиментът са добри.

Може да обработват всичко на компютър Правец...

[Гост]

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

[Sju]

преди 13 часа, eloena каза:

Ако са в София, мога ли да направя нещо за тях?

Благодаря ти за добрината! При мен няма нужда от помощ, справяме се, но съм сигурна, че отзивчивостта ти и тази на други, които ми писаха, може да се акумулира към истински нуждаещи се. 

 

ПП куриерите за щастие работят и ако ваши роднини или приятели имат нужда от доставки до дома, те в момента се явяват сериозно спасително звено.

 

Живот и здраве желая на всички! 

[ДиянаВ]

17 minutes ago, Rainy said:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

🤗 прегръдка от един непознат човек. Благодаря за приятните емоции и мигове, които неподозирано си споделяла тук с мен. Ще чакам търпеливо и бъдещите. Бъди здрава!

 

[AlexandraKo]

преди 41 минути , Rainy каза:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

Еееее, стига де, ако трябва, помрънкай тука

Или си заведи дневниче - след време, ще ти бъде основа на чудесна книга. С твоите умения за писане.

Цугцванг е неподходяща дума, поне, докато си жива и здрава.

Помисли си само - колко е хубаво, като имаме ИТ, че даже и да сме на едно място, целият свят е около нас.

Вчера написах за думичката " карантина" от къде произлиза. И там разкаэах за корабите, които били под карантина за 40 дни на едно островче, в лагуната на Венеция. След една година отсъствие от къщи, буквално на входа и виждайки семействата си, с просто око, не можели да се приберат в къщи още 40 дни.

Гуш и от мен!

[gini]

И аз бих се присъединила към

преди 53 минути , Rainy каза:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

С голямо удовоствие те чета и си ми много интересна... така, че още едно предложено рамо от непознат... можеш да ми мрънкаш, на лични, на не - лични.. със сигурност няма да ми е досадно.... понякога с непознати е дълеч по-лесно :). ... 

[Kalina Ivanova]

преди 55 минути , Rainy каза:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

И аз така, и много други така, нооо ти изпращам пролетни усмивки, защото много пъти и ти си ме усмихвала без да подозираш даже:

 

[rdd]

преди 44 минути , Rainy каза:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

Ох Rainy, аз съм от другата страна. Тук  от Варна, се упреквам, че съм изоставила сина си, там във Великобритания. И неговия офис е преминал на работа от вкъщи. И ми е много мъчно, че е сам. Вчера каза, че това не се понася.  Все пак той е там, само за да работи в  офис, който е на територията на Великобритания. И в случая, като няма такова изискване, което не се знае до кога ще трае, му се струва странен престоя там. Казах му да се върне, като ще остане поне 15 дни тук, дали с отпуск или не. Но за сега не предприема пътуване. Само да не стане по-лошо световното положение, че да останем разделени за голям период от време. Майка ми казваше - има ли граница, то тя може да се затвори за една вечер, независимо поради каква причина. Не съм мислила тогава, колко е била права. 

[Zara]

Ехххо,

Я се стегнете!

Всички сме разделени с някого от семейството, но нали сме ЗДРАВИ!

Имаме интернет, имаме телефони, видеовръзка. Не идва потоп! А знаем, че и след потоп се оцелява. Навън не падат бомби, слава на Бога! Не мизерстваме, поне хората от форума. А каква мизерия има по света, повечето от вас са я видели с очите си.

Нямаме право да се вайкаме като лелки на пазара! Няма вечно щастие, но и нещастието не е такова. Гледаме напред и правим всичко по силите си да помогнем на когото можем с малко поне, за да ни е по-светло на душата, а на него да му облекчим ситуацията.

Утре настъпва Пролетта. Пожелавам на всички ви бленуваната „бяла пролет”!

[Гост]

преди 8 минути , Zara каза:

Нямаме право да се вайкаме като лелки на пазара!

Затова и не смея и да пиша публично 🙂 Нямам спомен някога да съм се вайкала. Просто споделих, че не мога да споделям как се чувствам. Понякога имаме нужда от добра дума само... 

преди 32 минути , gini каза:

И аз бих се присъединила към

С голямо удовоствие те чета и си ми много интересна... така, че още едно предложено рамо от непознат... можеш да ми мрънкаш, на лични, на не - лични.. със сигурност няма да ми е досадно.... понякога с непознати е дълеч по-лесно :). ... 

преди 39 минути , AlexandraKo каза:

Еееее, стига де, ако трябва, помрънкай тука

Или си заведи дневниче - след време, ще ти бъде основа на чудесна книга. С твоите умения за писане.

Цугцванг е неподходяща дума, поне, докато си жива и здрава.

преди 30 минути , Kalina Ivanova каза:

И аз така, и много други така, нооо ти изпращам пролетни усмивки, защото много пъти и ти си ме усмихвала без да подозираш даже:

 

 

Благодаря ви, момичета! Много. 

преди 28 минути , rdd каза:

Ох Rainy, аз съм от другата страна. Тук  от Варна, се упреквам, че съм изоставила сина си, там във Великобритания. И неговия офис е преминал на работа от вкъщи. И ми е много мъчно, че е сам. Вчера каза, че това не се понася.  Все пак той е там, само за да работи в  офис, който е на територията на Великобритания. И в случая, като няма такова изискване, което не се знае до кога ще трае, му се струва странен престоя там. Казах му да се върне, като ще остане поне 15 дни тук, дали с отпуск или не. Но за сега не предприема пътуване. Само да не стане по-лошо световното положение, че да останем разделени за голям период от време. Майка ми казваше - има ли граница, то тя може да се затвори за една вечер, независимо поради каква причина. Не съм мислила тогава, колко е била права. 

На него ще му е трудно. Наистина.

 

Не се упреквай!  Просто говори с него всеки ден, оставяй му опцията да си промени решението и ако го направи, купи билет за следващия ден. Без начение колко струва.

[Гост]

П.П. @rdd Ако искаш, ще ти дам телефонния си номер. Ако синът ти изпадне в нужда, да звънне. Ако мога, ще помогна. Макар че нуждите са по-скоро психологически...

[Брани]

Искам да се оплача и аз, че откакто си работя в хоумофис (локацията е имперска тайна, разбира се), имам чувството, че имам два пъти повече работа околкото в офиса. Че на всичкото отгоре ми се и работи повече 😞

[savagejo]

преди 1 час, Rainy каза:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

Дааааа

все едно аз съм го писала 

 

Да не говорим, че и на мен работата ми се утрои откакто съм вкъщи, сядам  е 8:30 и ставам в 20:00

И просто като нямам възможност да излезна, да се видя с други хора се сдухвам още повече....

[DaBo]

@Rainy, така добре да те разбирам... На среща съм, ако решиш, а пък било и само, за да споделим по чаша червено вино виртуално. 🤗

[Ushakal]

Rainy ако искаш може да се свържеш с мен по уатсап или сигнал за чат, с много приятели сме така. 

Ние от понеделник работим в къщи и мога да кажа, че никога съм си общувала с колегите толкова, колкото сега. имаме групови чатове, виртуални дискусии, даже ще си правим утре вечер виртуално парти с игри. нали трябва да си поддържаме духа.    

[funny]

преди 1 час, Rainy каза:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

@Rainy изразявай смело тук. Все в някой момент на някого му избиват ... нервите и има нужда от терапевтично потупване по рамото, изслушване или просто помрънкване. Я колко хора сме .

 

ПП. Да споделя моята рецепта в такива състояния - звънкам на детето и някак самия разговор с нея ме успокоява. Иначе и тя е далече но се надяваме в събота да я приберем в БГ.

[Дани Магелани]

преди 2 часа, Rainy каза:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

Паши или ми звъни на вайбър по всяко време.

Моите близки са в България, но не смея да отида нито при майка ми, нито при внучката. Не искам да лепна нещо по път и да им го занеса. Няма да си го простя!

Добре, че са съвременните комуникации.

[Goal & Boss]

преди 2 часа, Rainy каза:

Аз лично имам сериозен проблем къде да изразявам чувствата си... 

 

Работя от в къщи съвсем сама - ако можем да говорим за работа изобщо, поне аз не мога да се фокусирам добре, с нула външни контакти. 

Погрижих се за семейството си да са заедно, но аз не мога да си го позволя за момента и се чувствам като изоставена в окоп. 

Не мога да споделям на държавни телефонни линии - едно на ръка, че не ми е много ок, но само аз им липсвам. Макар че самоизолацията в момента става огромен прихологичен проблем.

Не мога да споделям на работните телефонни линии - те имат други грижи.

Не мога да споделям на близки приятели - имам го като предложение категорично, и то не едно, но те не са кошче да ми понасят стреса. И те си го имат.

Не мога да споделям публично - не съм сигурна дали реакциите на хората няма да ме наранят. 

 

Чувствам се в цугцванг. 

Мрънкай на @Mary на лични. Това не си го изброила, значи не отпада от възможностите 

 

От мен - 🤗 и

 

[searus]

От известно време се чудя какво би станало с човечеството, ако сложат и Интернет под карантина...

[Дани Магелани]

преди 3 минути , searus каза:

От известно време се чудя какво би станало с човечеството, ако сложат и Интернет под карантина...

Каквото беше до 90-те. Хората си говореха, не си пишеха.

Но съм доволна, че го има този Интернет.

[Брани]

преди 6 минути , searus каза:

От известно време се чудя какво би станало с човечеството, ако сложат и Интернет под карантина...

Нищо чудно да дойде нов ренесанс - хората ще започнат да живеят и създават повече, вместо само да мрънкат 🙂

[Goal & Boss]

Цената на сървърите ще се срине.

[searus]

преди 5 минути , Дани Магелани каза:

Каквото беше до 90-те. Хората си говореха, не си пишеха.

Но съм доволна, че го има този Интернет.

Да, ако беше нормална ситуацията, а сега с този вирус?