Прескочи до съдържание

Искам да се оплача


AlexandraKo

Препоръчани мнения

Публикувано:
преди 1 минута , ДиянаВ каза:

Котките са отмъстителни. Кажи какво си сторил на твоя ... (как се казва милото котенце?), че имаш такива кошмари😉

Най-редовно го ступвам Мърморко, който е много сладък но в същото време и голям калпазанин и побойник. Целият съм надран от него. Въпреки това, че го поступвам аз съм любимият му човек. Навсякъде е с мен, когато съм в къщи, дори и в банята, седи пред завесата и мяука. А вечер спи в краката ми. Но в момента в който остане сам в кухнята е качен или на масата или на плота

  • Смея се 3
Публикувано:
преди 1 час, Брани каза:

Иначе тази есен и зима имаше някакъв бум в популацията на тези твари

Преди бая години в Пловдив, тогава квартира на 13-тия етаж, само да отворя прозореца за няколко минутки и после не можех да си видя шнура на лампата, от всички страни зелено! 2-3 ли, поне по 20 на ден! Оттогава такава ненавист изпитвам към тия вонещици, чеее... Но не повече от гъсеничната напаст, две-три години преди това, във Велико Търново - огромни, космати, яркозелени гъсеници капеха от дърветата навред...

  • Харесвам 4
  • Шок 1
Публикувано:

Не че се впечатлявам от обвинения по мой адрес, но това ми дойде в повече.

На вас казвали ли са ви че

 

"- Такива като вас дето обикаляте света разнесоха вируса навсякъде ..."

 

😔 😢 😔 

  • Харесвам 3
  • Шок 11
Публикувано:
преди 2 минути , wiliko каза:

Не че се впечатлявам от обвинения по мой адрес, но това ми дойде в повече.

На вас казвали ли са ви че

 

"- Такива като вас дето обикаляте света разнесоха вируса навсякъде ..."

 

 

Олигофрени и тесногръди хора има навсякъде! Почти невъзможно е да не ги срещнеш. Аз лично съм чувал коментар по мой адрес от типа: "Ето, видя ли ги твоите хора, дето ядат кучета и котки, докъде ни докараха?". Трагичното е, че в случая понятието "моите хора" обобщава всички азиатски народи. Аз винаги съм се възхищавал и съм говорил с патос за японците и определено това са "моите хора", но въпросният човек, който изрече това не прави абсолютно никаква разлика между японци, китайци, тайландци, узбекистанци и т.н. В такива случаи се отказвам да споря по няколко причини - първо, защото ми е под нивото да се занимавам с кретени, втори, защото не искам да влизам в глупави разправии, и трето, защото никога не можеш да убедиш прост човек в обратното. 

  • Харесвам 30
Публикувано:

О да, казаха ми го няколко пъти още преди 1-2 седмици, а аз им се смеех 

Ефекта на Крюгер се наблюдава често в такива хора

  • Харесвам 6
Публикувано:

@Guinness а и какво общо има обикновеният китаец (въпреки че вирусът наистина си е made in China 😄 ) с управляващите в Китай и защо трябва да се вменява вина на цял народ? Както стана ясно много хора с риск за себе си (и може би и живота си, имайки предвид човешките права в Китай) са алармирали още края на ноември-началото на декември. Наистина средностатистическият човек е много просТ 🙂 

 

9ти ден на карантина. Не съм предполагала, че това да си много близо до семейството си и да не можеш да ги прегърнеш, ще е нещо, което така да ми действа негативно. 😞 

  • Харесвам 2
Публикувано:
преди 4 часа, darinamarinova каза:

9ти ден на карантина. Не съм предполагала, че това да си много близо до семейството си и да не можеш да ги прегърнеш, ще е нещо, което така да ми действа негативно.

Не остана 🙂 Гледай позитивно, още само 5 дни. По-дългото и неприятното е минало вече.

Публикувано:

Нямаше да пиша в тази тема, но се чувствам емоционално счупена. 

Та исках да споделя, че си живеех с представата, че съм социопат. Никога не съм подозирала, че ако автобусът ми не спре на бизнес парк, защото няма пътници, ще се разрева. Или че ако хората не искат да се качат с мен в асансьор, ще ми причини такава тъга. А също и че ако поздравиш съсед, а той не ти отговори, ще е толкова гадно. 

Също не знаех, че работя, за да се виждам с колегите си. Тоест знаех го, но не мислех, че ако не натискам Ади по носа или не й пипам косата, а си говорим по телефона, ще е толкова потискащо да ходя на работа. И че уж е нормално да се ходи на работа, но ако си сам в офиса и няма стъпки в снега по улицата, по която минаваш сутрин...

Не подозирах, че бизнеси с милиони оборот могат така да пострадат за няколко седмици. И че работодатели могат така да си разбият психиката, че моето да е нищо 🙂

С две думи официално не мога повече да спазвам карантината, искам да видя мама и да докосна човек. В крайна сметка всички говорят как ще станем по-добри и бля бля, но ние в момента не споделяме любов с хората, за които всъщност ни е грижа.

 

  • Харесвам 21
  • Браво 1
Публикувано:

Не знам кой вярва, че  може да станем по - добри с постоянното облъчване , че ще се заразим и ще умрем или  ще причиним смърт.  И всичките забрани - не прави това, не прави онова, не излизай, не кихай - всичко започва с НЕ....

Но пък въздухът е по - чист, казват, така че аз се хващам и си търся положителни неща ....:)

  • Харесвам 4
  • Замислям се 1
Публикувано:
преди 31 минути , Lindt каза:

Та исках да споделя, че си живеех с представата, че съм социопат

Хм, добре е като си създадеш някаква представа за себе си, да провериш дали тя е достоверна.

 

https://www.healthline.com/health/mental-health/sociopath#diagnosis-and-symptoms

 

https://www.health.com/condition/antisocial-personality-disorder/sociopath-traits

 

С други думи: не си била и не си социопат. А това, което се случва... Е, то е наистина историческо събитие и не се учудвай, нито изненадвай от реакциите на хората. Всеки посреща кризата по свой начин. Пипни Жижо по носа и ако ти се занимава - гледай това:

 

 

  • Харесвам 2
  • Благодаря 1
Публикувано:
преди 1 минута , Goal & Boss каза:

Хм, добре е като си създадеш някаква представа за себе си, да провериш дали тя е достоверна.

 

https://www.healthline.com/health/mental-health/sociopath#diagnosis-and-symptoms

 

https://www.health.com/condition/antisocial-personality-disorder/sociopath-traits

 

С други думи: не си била и не си социопат. А това, което се случва... Е, то е наистина историческо събитие и не се учудвай, нито изненадвай от реакциите на хората. Всеки посреща кризата по свой начин. Пипни Жижо по носа и ако ти се занимава - гледай това:

 

 

Ти го пипни по носа 🤣. Толкова нормално се чувства, че е направо убийствено за наблюдение отстрани. Все едно на теб нещо не ти е наред, че си нещастен, като това е временно, ще се справим и все пак вкъщи не звучат крясъци като от околни сгради. Единствено може предпазливо да коментира, че доста погрознявам след порция женски плач, но пък кожата ми омеква. 

Другата седмица съм си вкъщи, може да изгледам това нещо. Вчера забелязах, че някакъв измислен филм за Йерусалим ми грабна вниманието и 30 минути не мислих за нищо. 

  • Харесвам 2
Публикувано:
преди 3 минути , Lindt каза:

Ти го пипни по носа

Аз ако ще го пипам по носа, ще трябва да взема назаем от Батман тоя уред:

 

905580.jpg.cdf0df76e7e82776987c0bb5bf501f6e.jpg 

 

Наистина ли се чуват крясъци от съседите? Ето това вече е наистина тъжно 😞

  • Харесвам 1
Публикувано:

@Lindt, чети книги и гледай готини филми. Тази тъпотия с коронната истерия би трябвало да свърши до края на април или поне така се надявам.

 

  • Харесвам 6
  • Благодаря 1
  • Браво 1
Публикувано:

и аз преди малко си поплаках вкъщи, просто изведнъж се сринах, осъзнавайки и признавайки пред себе си, че светът вече не е същият, какъвто го помня, и сякаш се видоизменям самата аз

 

гледам по нетфликс съдържание, снимано преди месец, и знам, че скоро няма да има изобщо нищо, абсолютно нищо - каквато и да било, новосъздадено; гледам си снимките отпреди месец, когато сме се бутали в тълпи от хора, и ми се струва, че това е някакво чуждо минало, непознато, в което не съм присъствала; застинали сме в този март като в някаква проклета вечност, от която няма мърдане

 

извинете, че тук си излях напрежението, сякаш малко ми олекна като го написах

  • Харесвам 7
  • Браво 1
Публикувано:
В момента, antea каза:

и аз преди малко си поплаках вкъщи, просто изведнъж се сринах, осъзнавайки и признавайки пред себе си, че светът вече не е същият, какъвто го помня, и сякаш се видоизменям самата аз

 

гледам по нетфликс съдържание, снимано преди месец, и знам, че скоро няма да има изобщо нищо, абсолютно нищо - каквато и да било, новосъздадено; гледам си снимките отпреди месец, когато сме се бутали в тълпи от хора, и ми се струва, че това е някакво чуждо минало, непознато, в което не съм присъствала; застинали сме в този март като в някаква проклета вечност, от която няма мърдане

 

извинете, че тук си излях напрежението, сякаш малко ми олекна като го написах

 

🤗

Публикувано:

Като ви чета ми поолеква,че не само аз изперквам.Никога не съм обичала тълпите,а сега си мечтая да видя такава,за да се бухна в нея.

@Goal & Boss,сигурен ли си,че няма да си прережем вените,ако изгледаме този филм в това състояние?

  • Харесвам 1
  • Смея се 2
  • Замислям се 1
Публикувано:
преди 7 минути , antea каза:

и аз преди малко си поплаках вкъщи, просто изведнъж се сринах, осъзнавайки и признавайки пред себе си, че светът вече не е същият, какъвто го помня, и сякаш се видоизменям самата аз

 

гледам по нетфликс съдържание, снимано преди месец, и знам, че скоро няма да има изобщо нищо, абсолютно нищо - каквато и да било, новосъздадено; гледам си снимките отпреди месец, когато сме се бутали в тълпи от хора, и ми се струва, че това е някакво чуждо минало, непознато, в което не съм присъствала; застинали сме в този март като в някаква проклета вечност, от която няма мърдане

 

извинете, че тук си излях напрежението, сякаш малко ми олекна като го написах

И аз бях така с филма за Йерусалим. Супер измислена история, но хората си седяха между стените на града и се бутаха един в друг, а тогава населението на земята е било многократно по-малко и сигурно не е било задължително да се блъскат толкова. Явно е човешка потребност.  

Все пак, взела решението, че през уикенда семейно ще присаждаме цветя и изобщо не ми пука коя баба на третия съсед на някой колега на жена му ще се разболее от това, че аз съм се видяла с майка ми, защото тя работи с хора, които може да са болни, може да не са...изведнъж се почувствах по-спокойна. Сигурно е егоистично, но пък... защо само моята майка е изложена на риск. Е, и болничният персонал, служителите в аптеки и магазини също. 

  • Харесвам 2
Публикувано:

И аз днес се сдухах. Май е критичен ден. Скарах се на живеещата вкъщи Габриела Монтес - робот с произход от Китай, но дойде от склад в Испания и бе кръстена с това име. Мотаеше ми се в краката и гълташе ъгълчетата на первазите или както там се казват онези рамки по пода. За капак на всичко имах домашно по английски език - презентация на тема Забележителностите на Лондон. Много жестоко от страна на учителката. Не можеше ли да бъде нещо в стил This is my home?

  • Харесвам 2
  • Браво 1
  • Смея се 7
Публикувано:

@Rainy, по-добре късно, отколкото никога, но и аз да ти кажа, ако имаш нужда от контакт и помрънкване, и аз съм насреща, на един месинджър разстояние 🙂

 

А аз тази вечер мрънкам срещу администрацията 🙂 . При нас във Франция като излизаме (от 3 дни вече ограничено на 1 час дневно и на 1 км от къщи), трябва да имаме декларация, където пишем по каква причина сме навън, с дата и час. Формулярът е дълъг една страница и се разпечатва. Ама, който няма принтер като нас (нали сме зелени и пазим природата и ставаме част от безхартиеното общество), трябва да я препише на ръка. Електронен формат на телефоа не важи. И вкъщи аз се занимавам с тази приятна дейност, да пиша по над страница всеки път като някой излезе! Толкова не съм писала на ръка от студентско-аспирантските ми години! 😂

И въпреки, че нормално работя от къщи 3 дни седмично, установих, че ми липсва ходенето в офиса. С приятелките от работа си устройваме виртуално кафе за по час седмично, да се оплачем от карантината/мъжа/децата и да обменим новините. Нямах си представа колко зареждащо ми действа, а сме едва на втората седмица карантина...

  • Харесвам 9
  • Шок 2
Публикувано:
преди 5 часа, Crazy Horse каза:

@Lindt, чети книги и гледай готини филми. Тази тъпотия с коронната истерия би трябвало да свърши до края на април или поне така се надявам.

 

Завиждам ти за оптимизма . Честно ! Но съм реалист , където живея няма никаква истерия а нещо граничещо със сюреализма. Дай Боже скоро да свърши.

  • Харесвам 2
Публикувано:
преди 6 часа, antea каза:

и аз преди малко си поплаках вкъщи, просто изведнъж се сринах, осъзнавайки и признавайки пред себе си, че светът вече не е същият, какъвто го помня, и сякаш се видоизменям самата аз

 

гледам по нетфликс съдържание, снимано преди месец, и знам, че скоро няма да има изобщо нищо, абсолютно нищо - каквато и да било, новосъздадено; гледам си снимките отпреди месец, когато сме се бутали в тълпи от хора, и ми се струва, че това е някакво чуждо минало, непознато, в което не съм присъствала; застинали сме в този март като в някаква проклета вечност, от която няма мърдане

 

извинете, че тук си излях напрежението, сякаш малко ми олекна като го написах

@antea антейка, що така, ти си позитивно човече:first_move:И това ще мине. В такъв момент човек трябва да е благодарен на това, което има, а не - да мисли за това, което му липсва. Просто, трябва да намери опорната точка до себе си - опитай, не е трудно.

В такива моменти, винаги мисля за това, че има хора, дето са още по-зле и трябва да се направи нещо за тях.

Минавам вчера през Градината - има една двойка бездомници - седят на една пейка в тоя студ - нямат си ни дом, ни семейства, заобиколени от боклуците, дето ги събират по кофите. Те какво да кажат.

Вчера една колега от 5-та гр, в София се оплака, че е заразена.
Или може би, на мен фокусът ми в този момент е изместен, защото ходя на работа и не се чувствам така.

Мога и да не ходя, но сърцето не ми дава, да изоставя всичките си пациенти, дето толкова години сме заедно. Да го заболи някого нещо и да се чуди, какво да прави. Отделно, дето, половината ден минава в бърсане, триене, дезинфекция и оливане около мен с какво ли не.

А в тия две седмици пък, имаше сума ти спешни.

Ще мине тази истерия и ще я забравим бързо, както се забравят всички лоши неща. Просто, трябва търпение.

Гуш на теб и всички, дето са се сдухали:)))))

:kiss3::kiss3:

 

 

  • Харесвам 12
  • Браво 4
Публикувано:

Аз също трудно издържам, а ходя от време на време в офиса, разхождам кучето и имам градина. Но ми липсват срещите с приятели. Лошото е , че аз мисля че тази истерия е прекалена, вирус има, но май медийния вирус е по-голям, а и в такива води изплуват всякакви учени, жадни за внимание. Преди 1 година правихме една вътрешна фокус група за това как промените в  нагласите на хората оказват глобално влияние и водят до грешни решения. Стана дума за прекаленото вторачване в здравето, здравословното хранене, зелените решения, веганството и др. Тогава дори написахме като извод, че това би могло да бъде повод за криза, довела до икономически колапс. Но припознахме по-скоро зелена сделка на ЕК  като такова абсурдно решение. Сега си говорим, че вторачването в здравето е било още по-опасно.

  • Харесвам 8
  • Браво 5
  • Замислям се 1
Публикувано:

Лошото е, че не е истерия - Дискавъри с документалният филм за Ковид -19 , много добре са го обяснили като хибрид от свинският грип и САРС.  Много заразен като първият (над 60мил заразени само в САЩ) и с високата смъртност на вторият сред населението + 65год. Ваксина ще има най-рано след година, а само едно лекарство дава голяма надежда - Ремдезивир ( разработено покрай ебола и САРС).

 

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Remdesivir

  • Харесвам 3
Публикувано:

Останах без работа и се поддадох на лоши мисли и самосъжаление. Това време навън също не ми помага да вдигна глава и да си кажа “И по-добре ще бъде.”. 
 

И въпреки това, без много да се насилвам, знам че имам повече материал за темата “Искам да се похваля”.

 

Желая на всички здраве и сила!

  • Харесвам 11
  • Браво 2

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.