Искам да се оплача

[Георги Матеев]

Аз продължавам да бъда непоправим оптимист, въпреки всичко... просто това е заложено в природата ми.

 

Ще ви разкажа нещо лично, което за първи път споделям публично. Единствената идея на това е да се позамислите колко много имаме дори в дадения момент и всъщност колко мъничко му трябва на човек за да погледне на нещата от по-позитивен ъгъл и да се почувства по-добре. Всичко е въпрос на вътрешна самонагласа.

 

Миналата година преживях нещо далеч по-страшно. През май заради вирус (напълно възможно да е бил някой братовчед на корона) влезнах в болница за месец и половина с изключителна тежка бронхопневмония с двустранен излив, комбинирана със сепсис на цялото тяло. Инфекцията беше толкова сериозна, че едвам дишайки се наложи първоначално да прекарам 4 дни в интензивното, докато до мен през 5 минути умираше по някой, а за около 3 седмици ми бяха блокирани крайниците и въобще не можех да ходя без инвалидна количка! Буквално целият ми свят се срина изведнъж. Правиха ми операция, след която последва дълго възстановяване, като дори сега - 10 месеца по-късно - още не съм ОК на 100%. Истината е, че бях на ръба на другия свят... И ако не друго, то най-малкото направих генерална репетиция за сегашната карантина и вече не мога да се трогна особено.

 

По време на дългите самотни дни и нощи си дадох сметка за много неща. Осъзнах колко ми липсват дреболиите, които винаги до онзи момент имах за безусловна даденост - като например да мога да стана и да отида сам до тоалетната! Или да се обадя по телефона на приятел или да си проверя имейла (първите 10 дни ми беше забранен достъп до интернет, мобилен телефон, лаптоп) и тн...

 

Та, стегнете се малко, приятели... Просто трябва известно стискане на зъби и всичко ще отмине рано или късно. Усмихвайте се външно и вътрешно, а когато ви стане по-тежко - намирайте си веднага занимания, дъвки за мозъка, и се разсейвайте - повярвайте ми, това помага страшно много. Аз например тея дни започнах да си подреждам снимки от стари пътувания и спомените ми действат положително.

 

Изпращам на всички много много много усмивки, още повече позитивна енергия и ужасно много любов ❤️ И без това май имам излишък от нея 🙂 Не сте сами, не го забравяйте.

[santaclash sc]

Ехеее...каква е тая депресия?

А до септември какво правим? Че нали там го дават пика. Отделни мерки така или иначе ще останат до намирането на ваксина, което е още по-далечна перспектива.

Проблемът е, че не всички бизнеси могат да минат на хоум офис.

[Polina]

И никой дума не обелва за Грета. Това, което искаше (без да иска) последните две седмици се случва. Остана без работа детето. Хората спряха да пътуват. Да мърсят небето и водата. Природата поне мъничко, ще се прочисти (но това е за хвалба). За цялостно възстановяване, вероятно няма да има време. На тоя етап. 

Мислете позитивно, бе хора! От нас се иска дисциплина, от учените - лекарство. Всичко е въпрос на време. А ако се случи нещо по-сериозно (да не дърпаме дявола за опашката) и сме застрашени, тогава какво ще правим? Горе главите и се радвайте на времето, което имате за себе си, научете се да правите нещо или правете неща, които да ви разсейват от мислите ви. Аз също съм и оптимист и се надявам всичко да отмине скоро.

 

Пс. Шнапси, съжалявам. Дано след кризата бързо да намериш нещо подходящо.

[schnappsyy]

Сериозните изпитания са добър трамплин и ако съумеем да видим отвъд настоящия момент, то със сигурност ще бъдем по-добри, когато всичко това приключи.

 

@Георги Матеев, с теб се запознах случайно по време на един полет Лондон-София. Май не съм разказвала тук.

Чакам аз на гейта, а срещу мен двойка роми, накичени с килограми злато. Пътувам сама и си мисля как с моя късмет ще взема да се падна до тях в самолета. Качвам се и моето място е по средата, все още ги няма останалите. От едната ми страна се настани един мъж, готин ми се стори. После и доста си поговорихме с него. И чакам аз кой ще седне от другата страна. И кой да видя? Познахте. @Георги Матеев се задава и сяда до мен. А аз преди няколко часа разглеждах снимките му от пътуването му до Аляска /ако не греша и китове имаше/. И няма как да не му кажа Здрасти. Обърна ми внимание за минути, но обясни, че е уморен и се нуждае от сън. Но това бе предостатъчно. Толкова се накефих, че първо това разказвах за пътуването.

 

И с радост сега ти връщам всички добри пожелания, защото ти наистина умееш да зареждаш хората с усмивки.

[AlexandraKo]

преди 12 минути , Георги Матеев каза:

Аз продължавам да бъда непоправим оптимист, въпреки всичко... просто това е заложено в природата ми.

 

Ще ви разкажа нещо много лично, което за първи път споделям публично. Единствената идея на това е да се позамислите колко много имаме дори в дадения момент и всъщност колко мъничко му трябва на човек за да погледне на нещата от по-позитивен ъгъл и да се почувства по-добре. Всичко е въпрос на вътрешна самонагласа.

 

Миналата година преживях нещо далеч по-страшно. През май заради вирус (напълно възможно да е бил някой братовчед на корона) влезнах в болница за месец и половина с изключителна тежка бронхопневмония с двустранен излив, комбинирана със сепсис на цялото тяло. Инфекцията беше толкова сериозна, че едвам дишайки се наложи първоначално да прекарам 4 дни в интензивното, докато до мен през 5 минути умираше по някой, а за около 3 седмици ми бяха блокирани крайниците и въобще не можех да ходя без инвалидна количка! Буквално целия ми свят се срина изведнъж. Правиха ми операция, след която последва дълго възстановяване, като дори сега - 10 месеца по-късно - още не съм ОК на 100%. Истината е, че бях на ръба на другия свят... И ако не друго, то най-малкото направих генерална репетиция за сегашната карантина и вече не мога да се трогна особено.

 

По време на дългите самотни дни и нощи си дадох сметка за много неща. Осъзнах колко ми липсват съвсем дребните неща, които винаги до онзи момент имах за безусловна даденост - като например да мога да стана и да отида сам до тоалетната! Или да се обадя по телефона на приятел или да си проверя имейла (първите 10 дни ми беше забранен достъп до интернет, мобилен телефон, лаптоп) и тн...

 

Та, стегнете се малко, приятели... Просто трябва известно стискане на зъби и всичко ще отмине рано или късно. Усмихвайте се външно и вътрешно, а когато ви стане по-тежко - намирайте си веднага занимания, дъвки за мозъка, и се разсейвайте - повярвайте ми, това помага страшно много. Аз например тея дни започнах да си подреждам снимки от стари пътувания и спомените ми действат много положително.

 

Изпращам на всички много много много усмивки, още повече позитивна енергия и ужасно много любов ❤️ И без това май имам излишък от нея 🙂 Не сте сами, не го забравяйте.

Ето, за това става въпрос.

Само че, когато човек мине през нещо такова, тогава започва да цени това, което има в момента. И даже и не му иде на ум, да хленчи, ами си използва времето за полезни неща, които може и в къщи да си свърши.

Матейко, пожелавам ти бързо  и пълно възстановяване.

Ми ти, както го описваш, вече трябва да си имаш имунитет.

[antea]

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

@antea антейка, що така, ти си позитивно човечеИ това ще мине. В такъв момент човек трябва да е благодарен на това, което има, а не - да мисли за това, което му липсва. Просто, трябва да намери опорната точка до себе си - опитай, не е трудно.

 

макар и сигурно (щом казваш) често да звуча позитивно, в душата си съм песимист и преживявам предварително и най-лошите сценарии, за да съм подготвена психически, ако се сбъднат.... вероятно и сега е така, и състоянието ми всъщност не е самосъжаление или страх, по-скоро е обида и пълно разочарование от самозаблудата, в която съм живяла; все още не мога да осмисля как е възможно в технологичната ера, в която живеем, и през която са наляти милиарди за совалки и очила за виртуална реалност, проблем да се окаже липсата на уреди, които помагат на човека да прави най-базовото нещо за оцеляване - да диша - не на едно място, в някоя забита изостанала страна, а навсякъде по света! в технологична ера човечеството е поставено в партер от най-прост микроорганизъм - за мен това е основателна причина да преосмисля изобщо схващането за еволюция и да ми стане зле; не мога и да проумея как съм смятала, че при подобна заплаха светът ще се окаже наистина глобален и всички налични ресурси ще се изсипят точно там, където са най-нужни в конкретния момент, за да смажат заплахата за дни, а вместо това се оказа, че всяка държава ще спасява сама себе си и "учтиво" се отдръпна, и то преди чергата да й е пламнала; такова самозатваряне и изолация не съм си представяла, че ще видя дори и в апокалиптичен филм, а сега излиза, че най-големите анти-утопии са слаба версия на реалността.... ей такива неща ме тормозят, а още дори не съм почнала да свиквам и с мисълта за "после" и икономическите последици по цялата верига

[Lyubina]

Нямам проблем (все още) с карантината, липсата на хора и ограничените контакти. Даже ми идват в повече, по причина че за мен няма "работа от къщи".

Работата ми е за целия китайски народ (защото разредихме хората) и се прибирам у дома като претрепана.

Разбира се, това в случая не е за оплакване. Обаче... ставам тази сутрин и... изненада! Не мога да стана. Кръстът ми се е възмутил от нещо. За първи път през целия ми 50 и... годишен живот ми се случва, доста неприятно, щом се наложи мъжа ми да ми обува обувките, .... Сега съм се паркирала на стола в офиса, в една определена поза съм замръзнала и не смея много да мърдам.

Оплаквам се и отивам да правя нови разчети за очакваните финансови резултати, загуби, пропуснати ползи и всякакви дивотии, които изобщо не са част от моите компетентности. (искам емотиконче да си блъскам главата в стената).

 

В заключение: и това ще мине, както са казали древните мъдреци. Прегръщам ви всички и ви изпращам усмивки! Денят е прекрасен, животът също 🙂 

[AlexandraKo]

преди 45 минути , antea каза:

макар и сигурно (щом казваш) често да звуча позитивно, в душата си съм песимист и преживявам предварително и най-лошите сценарии, за да съм подготвена психически, ако се сбъднат.... вероятно и сега е така, и състоянието ми всъщност не е самосъжаление или страх, по-скоро е обида и пълно разочарование от самозаблудата, в която съм живяла; все още не мога да осмисля как е възможно в технологичната ера, в която живеем, и през която са наляти милиарди за совалки и очила за виртуална реалност, проблем да се окаже липсата на уреди, които помагат на човека да прави най-базовото нещо за оцеляване - да диша - не на едно място, в някоя забита изостанала страна, а навсякъде по света! в технологична ера човечеството е поставено в партер от най-прост микроорганизъм - за мен това е основателна причина да преосмисля изобщо схващането за еволюция и да ми стане зле; не мога и да проумея как съм смятала, че при подобна заплаха светът ще се окаже наистина глобален и всички налични ресурси ще се изсипят точно там, където са най-нужни в конкретния момент, за да смажат заплахата за дни, а вместо това се оказа, че всяка държава ще спасява сама себе си и "учтиво" се отдръпна, и то преди чергата да й е пламнала; такова самозатваряне и изолация не съм си представяла, че ще видя дори и в апокалиптичен филм, а сега излиза, че най-големите анти-утопии са слаба версия на реалността.... ей такива неща ме тормозят, а още дори не съм почнала да свиквам и с мисълта за "после" и икономическите последици по цялата верига

Малеее, тва песимистите сте опасни! Сър Антъни и той клони нататък, ама, аз го удържам и за толкова години, го научих, поне да не е черно, ами, да е сиво:)))))

И друг път съм казвала - сутрин, докато се събуди, за разлика от мен, дето рипвам веднага и съм в бойна готовност, сме Киселчо и Веселчо.

Хайде , не го мисли после-то. Дай да се оправим със сега -то , пък натам, ще го мислим.

[Тони]

Аз също пиша в погрешната тема явно, но донякъде съм за нея.

Цялата тази луда ситуация ми обърка годишното пътуване до Европа.

Първо, още октомри си взехме билетите Мелбърн Амстердам Мелбърн с Чайна саутърн, на безумно ниска цена. Когато втората половина на януари започна да става ясно, че няма да мине леко вирусната история, купих нови с Катар до София и от Амстердам

Заедно с това организирах група от 21 човека /хората с които години наред гледаме волейбол и пътуваме по този повод/ да идем за 10 дни в Италия- за волейболен мач и на разходка из Тоскана и Доломити.

Две седмици преди да тръгна за Европа стана ясно че това няма да го бъде и последваха дълги разправии с хотели и какво им още не за възстановяване на разходите.

Както и да е, стигнахме до София, успяхме да изкараме 5 дни в България, за а си видим близките, 6 в последният момент решихме да видим част от Турция, което беше останала единствена опция за момента с още 6 любими приятели. Валя ни страшен сняг в Кападокия, в ден две там обявиха и извънредното положение в България.Върнахме се за още 3 дни да видим близките, с майка ми си говорих от 2 метра, че е в рисковата възраст, после прекарахме и 5дни в празен Амстердам, за да не изпуснем единствения възможен начин да се приберем в Австралия към момента. 

Междувременно Австралия също се изолираха и спряха достъпа до страната за чужди граждани. Аз съм още с временно пребиваване, та се наложи и да си извадя допълнителни документи, че имам право да се върна там, за да не ме спрат още в Амстердам катарците.

Освен това, което им показах, се свързаха с имиграционните, за да проверят дали имам право да се кача на самолета.

Разбира се, нощувката в Доха също отпадна, та сега пиша от летището в Доха към края на 21 часовият си престой тук.

Въпреки всички тези несгоди се радвам, че успях да видя децата си и всички приятели и близки, пък било и за кратко.Минаваше ми на ума преди тръгване да отложа всичко с месец два, но при сегашната ситуация се радвам, че се прибрах.

Вероятно по неслучващо се пътуване никога няма да имам /дано/, но пък ще го помня винаги. Дори вече като се замисля за всяка ситуация  последните 3 седмици и се усмихвам.

   

[stanimir]

Преди 1 час, santaclash sc каза:

Ехеее...каква е тая депресия?

А до септември какво правим? Че нали там го дават пика. Отделни мерки така или иначе ще останат до намирането на ваксина, което е още по-далечна перспектива.

Проблемът е, че не всички бизнеси могат да минат на хоум офис.

Все едно знаят кога ще е пикът.

В тия седмици всеки изживява звездния си миг на пълководец и спасител на човечеството. Виждам как от ден на ден се опияняват все повече от самите себе си. 

 

Всъщност спрях да чета всякакви новинарски сайтове и единствено по TV-то зървам нещо като фон превключвайки каналите. 

[ven62]

преди 52 минути , Георги Матеев каза:

Аз продължавам да бъда непоправим оптимист, въпреки всичко... просто това е заложено в природата ми.

 

...

Почти като да го напиша същото.

Имах подобни (здравословни ) проблеми между Коледа и Нова година. Но с червата. А имам и доста предистория. Корема ми, в миналото, е рязан толкова пъти и в такава степен, че като се съблека на някои плаж и около мен, дори всички жени да са topless, целия плаж започва да гледа само моя корем в първите 10-15 минути.

Та ми мина една ретроспективна лента тогава.

Слава богу ми се разминаха усложнения, хирургични интервенции, …

 

Дори тогава си бях оптимист, …, е,  не блейка-оптимист, но оптимист, въпреки тръбите от повечето ми дупки в тялото.

Мъчно ми е за хората, които са черногледи, а пък ако и нямат чувство за хумор, … направо са си за убиване.

 

В сегашната ситуация гледам да се радвам на по-дребни неща.

Например: Егати кефа е да се кара кола в София в момента.

Почти няма движение, празни улици. Дори и да има коли, шофьорите са толерантни. Някои даже се усмихват през маските. (що ли ги носят като са си сами в колата. Вероятно се предпазват от вторично автозаразяване)

 

Ама това с шофирането в София май не е дребно нещо.

 

преди 27 минути , Lyubina каза:

...

 (искам емотиконче да си блъскам главата в стената).

...

В заключение: и това ще мине, както са казали древните мъдреци. Прегръщам ви всички и ви изпращам усмивки! Денят е прекрасен, животът също 🙂 

Ето ти:

 

Стига мрънка.

[searus]

Доста клиширано, но всеки човек е уникален и всеки преработва информацията, заливаща ни отвсякъде по уникален начин, всеки преживява нещата различно. Не че на един нещо не му е наред, а на друг не му пука. Аз, например, съм привърженик на теорията, че монетата има 3 страни и най ми харесва да си я въртя на ръба, обаче тя, така да се каже, има навика понякога да пада на една или друга страна, но после продължаваме играта. А какво лошо има в това да се променяме и ние, и светът? Въпросът е как се адаптираме към тези промени, а дори когато ни се струва в някой момент, че тези промени отиват към по-лошо, кой може да каже всъщност докъде ще го докараме и какво ще научим от цялата работа (и за света, и за себе си)? Като оставя притесненията от самата болест настрана, и кого от семейството ми може да докопа, всъщност предпочитам да мисля, че живеем в интересни времена и тези интересни времена ни дават уникален поглед над всичко. Улавям се как се замислям за толкова много неща, които преди просто съм подминавала, по една или друга причина... Е, сигурно съм късметлийка, че имам (само) едно дете, и то малко, и забавно, както и градинка, което ми крепи баланса доста добре засега, но съм сигурна, че всеки човек може да намери нещо в живота си, което да му държи главата над водата (и тази глава да се оглежда и попива, а не да се шашка, че останалата част е под вода и може да има крокодили или най-малкото пирани). Просто трябва да се съсредоточим върху положителното, което не значи, че ще сме слепи за останалото...

 

п.п. Преди години имаше един филм, който сам по себе си не е кой знае какво, но, всъщност ме замисли много, защото беше за това как се адаптират хората, точно при епидемия (на фона на романтична история, щото все пак трябва и да се продава)... Трябва да си го припомня (сега разбирам, че има и US версия, сигурно с хепиенд)...

[Георги Матеев]

преди 4 минути , ven62 каза:

Корема ми, в миналото, е рязан толкова пъти и в такава степен, че като се съблека на някои плаж и около мен, дори всички жени да са topless, целия плаж започва да гледа само моя корем в първите 10-15 минути.

Знам как ще прозвучи, но след тази автореклама почнах да имам неистово желание да видя корема ти някой ден 🤣

[Goal & Boss]

Преди 1 час, antea каза:

в технологична ера човечеството е поставено в партер от най-прост микроорганизъм

Във „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, писана през XIX век, именно микроорганизми спряха нашествието на гадните инопланетяни! Когато я прочетох тази книга, също бях шокиран от тази ръзвръзка, но може да се каже, че ме подготви и ми насади трайно усещането, че понякога и най-дребните подробности могат да сринат цивилизацията.

 

преди 44 минути , Lyubina каза:

(искам емотиконче да си блъскам главата в стената)

Заповядай! 

 

преди 11 минути , searus каза:

Като оставя притесненията от самата болест настрана, и кого от семейството ми може да докопа, всъщност предпочитам да мисля, че живеем в интересни времена и тези интересни времена ни дават уникален поглед над всичко.

ditto

Впрочем аз също наскоро глидах един филм, който ме впечатли с дълбочината си и философския поглед върху нещата. Също така е и с хепи енд, но това не е непременно лошо 🙂

[ven62]

преди 5 минути , Георги Матеев каза:

Знам как ще прозвучи, но след тази автореклама почнах да имам неистово желание да видя корема ти някой ден 🤣

Ако искаш може да не чакаме този "някой ден".

Отваряме една тема. Всички магеланки си снимат топлеса, а аз корема.

Да видим кой колко лайкове ще събере.

 

[Георги Матеев]

преди 12 минути , ven62 каза:

Ако искаш може да не чакаме този "някой ден".

Отваряме една тема. Всички магеланки си снимат топлеса, а аз корема.

Да видим кой колко лайкове ще събере.

 

Гениално! И безспорно ще е най-популярната тема в историята на форума. Виж какви хубави идеи ражда карантината 🤣

 

Ама ръководството дали няма да се притесни лееекичко? 🤔

[Goal & Boss]

преди 3 минути , Георги Матеев каза:

Ама ръководството дали няма да се притесни лееекичко?

Може би ръководството също има какво да покаже?...

[ven62]

преди 3 минути , Goal & Boss каза:

Може би ръководството също има какво да покаже?...

Кой имаш предвид?

Знаменоските ли?

[Goal & Boss]

преди 1 минута , ven62 каза:

Кой имаш предвид?

Знаменоските ли?

Имам предвид ръководството - директор, началник-смяна, бригадири... Знамената не ги ли носеха мъже? 

[ven62]

преди 3 минути , Goal & Boss каза:

Имам предвид ръководството - директор, началник-смяна, бригадири... Знамената не ги ли носеха мъже? 

 

 

 

 

[iMari]

преди 34 минути , ven62 каза:

Ако искаш може да не чакаме този "някой ден".

Отваряме една тема. Всички магеланки си снимат топлеса, а аз корема.

Да видим кой колко лайкове ще събере.

 

 

преди 21 минути , Георги Матеев каза:

Гениално! И безспорно ще е най-популярната тема в историята на форума. Виж какви хубави идеи ражда карантината

Сладури!🙃Докато ние жените се сриваме емоционално,по-устойчивата част от  човечеството пак докара ситуацията до простичко нещо.....снимки на ц*ц*.Това ми дава успокоението,че човечеството няма как да се затрие,докато поне половината от него е така стабилно...втренчено в екрана..... изпълнено с надежда😜

[AlexandraKo]

преди 4 минути , Мари Николова каза:

 

Сладури!🙃Докато ние жените се сриваме емоционално,по-устойчивата част от  човечеството пак докара ситуацията до простичко нещо.....снимки на ц*ц*.Това ми дава успокоението,че човечеството няма как да се затрие,докато поне половината от него е така стабилно...втренчено в екрана..... изпълнено с надежда😜

Еми да, какво по - зареждащо от  хубави ц*ц* и на @ven62Венчо тумбичката

Само, , се разберете за реда:))))

[Брани]

Абе "Ако ви е зле, четете руска литература - там всички са по-зле."

 

🙂

[Георги Матеев]

преди 11 минути , Мари Николова каза:

 

Сладури!🙃Докато ние жените се сриваме емоционално,по-устойчивата част от  човечеството пак докара ситуацията до простичко нещо.....снимки на ц*ц*.Това ми дава успокоението,че човечеството няма как да се затрие,докато поне половината от него е така стабилно...втренчено в екрана..... изпълнено с надежда😜

Чакай чакай... не извъртай така нещата! Тук нещата се въртят само около корема на @ven62, всичко останало е единствено с илюстративни и сравнителни цели 🙃

[Captain45]

20 minutes ago, Мари Николова said:

 

Сладури!🙃Докато ние жените се сриваме емоционално,по-устойчивата част от  човечеството пак докара ситуацията до простичко нещо.....снимки на ц*ц*.Това ми дава успокоението,че човечеството няма как да се затрие,докато поне половината от него е така стабилно...втренчено в екрана..... изпълнено с надежда😜

Само да докажат, че това удължава живота ни 🙂 https://dariknews.bg/novini/liubopitno/gledaneto-na-zhenski-gyrdi-udylzhava-zhivota-na-myzhete-1306262