Elena Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Да си кажа аз за концерта снощи, че страшно много глупости изчетох. Не разбрах кое не им хареса: това, че Джон постоянно говореше с хората, че пееше невероятно, че сцената беше супер готина, че раздаваше рози на Bed of roses, че си сложи българското знаме, че си кръсти колата от сцената "София"( да, знам, че сигурно ще я кръщава на всеки град в който ще отиде), че звука беше на шест, осветлението няма дори да го коментирам...??? Да, накрая наистина нещо се случи и последните две песни на високите тонове спираше да пее, настроението ми умря тотално, сто пъти се извини и не излезе на бис. Това ли беше проблема не знам, но доколкото си спомням кака Мадона също не излезе на бис, просто защото не пожела Та така, който каквото иска да си говори за мен концерта беше невероятен и винаги ще ме кара да се усмихвам като се присетя за него. 7
Duke Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Да си кажа аз за концерта снощи, че страшно много глупости изчетох... Ами, да продължа и аз с глупостите тогава... Радвам се, че присъствах на този концерт! Радвам се, защото сега спокойно мога да напиша следващите редове, без никакво притеснение от евентуална негативна реакция на някой обиден фен. Джон Бон Джови е един голям.....не, по-скоро един МНОГО голям, ЛИГЛЬО. Човекът, който за четири поредни албума, създадени в рамките на четири поредни години, успя да напише част от историята на рок музиката, очевидно експлоатира този период от кариерата си вече тридесет години. За мен лично е пълна енигма как е възможно да си създал шедьовър като Slippery When Wet или Keep The Faith, а в следващите двадесет години да пишеш едни и същи бози в стил "Зайченцето бяло"? Енигма продължава да бъде и неоправдано сериозната фен база, която тази група има в цял свят. За всички е ясно, че Bon Jovi никога не са звучали добре по време на живите си изпълнения. Снощи отново имах щастието да се намирам точно пред пулта, което предполага най-доброто място от гледна точка на звук на стадиона. Пълен шит, омазване до шията, пропадане на глас, очевидни закъснения, въобще цялата гама недоразумения присъщи за начинаеща група. Предполагам се питате дали присъствието на Ричи Самбора щеше да замаже всичко това? Едва ли, мисля си аз... Единственият светъл лъч снощи беше умелото вплитане на "Sympathy For The Devil" по време на изпълнението на "Keep The Faith" и последвалите импровизации в края на песента. През останалото време, дори и по време на незабравимите класики, останах стерилен откъм емоции... За "инцидента". ОК, получаваш алергичен пристъп. Извиняваш се възпитано на публиката, което всъщност Джон стори в интерес на истината. Може да се случи на всеки, българската публика е достатъчно толерантна, за да разбере за какво иде реч. В същото време обаче си длъжен да покажеш на всички, че правиш всичко възможно, за да си свършиш работата докрай. Работата, за която 50 000 бедни българи са платили авансово доста пари. Поне излез, представи групата, в крайна сметка останалите не са виновни за твоето състояние и заслужават аплодисментите на публиката. Чудя се, ако този алергичен пристъп се беше случил не на втория час, а още в началото, какво ли щеше да стане? Този човек е на светлинни години от ВЕЛИКИЯТ си съгражданин Брус Спрингстийн. Сякаш съм предвкусвал горчилката и реших да отида на концерта снощи с тениска на Брус Спрингстийн. Техниците от щаба на Бон Джови, които се грижеха за "брилянтната" звукова картина, ме огледаха добре и със сигурност разбраха посланието. Защото Брус от години изнася всяка вечер концерти с времетраене над три часа, а може да бъде почти баща на лигавия си съгражданин. Защото при Брус има пълно себераздаване, независимо от атмосферните условия, както ще видите по-долу. Защото Брус обича работата си, обожава публиката си и винаги е готов за "още едно" в името на шоуто, в името на негово величество ФЕНЪТ с главно Ф. Затова през последните години шоуто на Спрингстийн е в Топ 3 и неговите концерти се разпродават за минути навсякъде по света, но не и в България. България предпочита Джон Бон Джови, да ни е честито... 2
goldeneyeful Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 (редактирано) Ели, тъкмо щях да те питам за снощи? Тук моите колеги са доволни. Редактирано 15 май, 2013 от goldeneyeful
Elena Публикувано: 15 май, 2013 Автор Публикувано: 15 май, 2013 (редактирано) Всеки си има свое мнение. Duke, със сигурно разбираш повече от музика от мен, но това сравнение между изпълнители.... Когато отида на концерт не следя под лупа дали взима всички тонове съответния изпълнител, а дали ще я има магията, дали ще ме докосне с изпълнение и с поведение. За звука си прав - грешно се изказах, че беше добре контролиран, аз бях на 50-тина метра от сцената и там се чуваше идеално за другите места не знам. Както и да е аз съм супер доволна - и си танцувах, и си крещях и си пеех и всичко по реда си Редактирано 15 май, 2013 от Elena 4
Hollywood Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Пълна парадия! :D Най-слабите концерти стават в Булгаристан
Elena Публикувано: 15 май, 2013 Автор Публикувано: 15 май, 2013 Пълна парадия! :D Най-слабите концерти стават в Булгаристан Ти явно не си бил на AC\DC или на RHCP 2
Георги Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Пълна парадия! :D Най-слабите концерти стават в Булгаристан Като ти гледам емотиконите имам чуството, че само искаш да хвърчи перушина Ама съвсем не е така, мога да дам сравнение с Холандия. Ми хората на рок концерт ли отиват или на симфоничния оркестър. На Рамщайн бях на метър и половина от сцената, и жената зад мен ме помоли да не съм скачал много, че я блъскам, за какво си говорим. На AC/DC беше подобно, и то човек дори да се кефи трудно ти върви ентусиазма, когато всички наоколо са мумии. Концертите ги прави публиката, а българската публика в това отношение е ако не номер 1, то доста над повечето Западна Европа. 7
captain_oveur Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Пълна парадия! :D Най-слабите концерти стават в Булгаристан Моля те, не наричай родината си "Булгаристан". Имай поне малко уважение. Към родината си. 3
Duke Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Посетил съм стотици концерти в България и къде ли не по света. Всяка година пътувам поне по веднъж за някой концерт в чужбина, а в последните години това се случва буквално през месец-два. Само тази година ми предстоят седем концерта в чужбина (четири вече минаха), за тези в България дори не отварям дума, че трудно им хващам бройката... Истината е, че българската публика е феноменална и всеки чуждестранен артист или група се убеждават в това още при първото си концертно участие в България. Георги по-горе казва неща за холандската публика, която лично аз харесвам много. Пожелавам му да види безразличието на румънската публика или пък студенината на немскоезичната публика, за да преоткрие веселбата при холандците. Холандската публика е всеотдайна, хората пеят от първото до последното парче, кефят се според възможностите си, но наистина не са много темпераментни. Най-темпераментна е публиката в Италия. Обожавам да ходя на концерт в Италия. Там всички пеят абсолютно вярно, нищо, че повечето от тях не знаят английски и пеят по слух! На италианците пеенето им идва отвътре, раждат се певци и всички го правят от сърце. Английската публика е феноменална от гледна точка на разбиране на музиката, която се изпълнява на сцената. Но, за жалост, английската публика има един много сериозен тумор, срещу който от години се води борба, но поне на този етап без особен резултат. Става дума за "групата на пиещите", които посещават концерт само, за да се напият на бара в залата. Обикновено бирата на тези барове е в рамките на 3-4 паунда и това в контраст с нормалната цена от 6-7 паунда в локалния пъб, обяснява всичко. Лошото е, че тези хора не спират да дуднат през цялото време и определено пречат на останалите и на групата/изпълнителя на сцената. Затова на концерт в Англия, винаги съм на първи ред, за да съм максимално далеч от тази сбирщина... Отклоних се много, да се върна на момчетата от Ню Джързи. Казах мнението си. То се базира на личен концертен опит, трупан в продължение на тридесет години. Съжалявам ако съм обидил някой почитател на групата, но заставам зад всяка своя дума - концертът снощи смучеше много яко. Дори жалкото подобие в което се е превърнал Аксел даде повече от себе си миналата година на същия този стадион... 2
Elena Публикувано: 15 май, 2013 Автор Публикувано: 15 май, 2013 Duke, въобще не съм се обидила ако визираш мен Разбира се, че уважавам твоето, както и на останалите мнение. Ще се радвам да разкажеш и за други концерти. Тази тема никога няма да омръзне
Duke Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Да върнем темата към темата или пък Георги да отсече ново клонче посветено на The Wall... Ето ме на и мен по време на снощния концерт: http://www.avtora.com/video/25610/naj_strastniyat_fen_na_bon_jovi_kojto_ste_vijdali 2
Георги Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Е не можем да минем и без тоя хит, много позитивно клипче, а пича вади доста добър глас, приятелката му също http://www.youtube.com/watch?v=ZNM0ENUCO5I 3
mradulova Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Хайде и аз да кажа - определено очаквах повече професионализъм от групата и лично от Джон. Това ми е първи техен концерт, публиката (поне пред сцената) беше супер ентусиазирана - скачахме, пеехме и пр. Още от самото начало на моменти гласът на Джон ми звучеше леко странно. Накрая обаче се издъниха професионално - можеше да кажат две думи за чао и поне някой да представи музикантите - ако не Джон, то има достатъчно хора от екипа му там. Иначе извиненията и притесненията му ги приехме, извинен е, разбира се...Само да не оставаше такъв горчив вкус в устата след това... Само да добавя, че концертът много ми хареса, да не решите, че мрънкам
Elena Публикувано: 15 май, 2013 Автор Публикувано: 15 май, 2013 Е не можем да минем и без тоя хит, много позитивно клипче, а пича вади доста добър глас, приятелката му също http://www.youtube.com/watch?v=ZNM0ENUCO5I хахаххаа направо ме разбиха тия двамката :D Страшно клипче!
Hollywood Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 (редактирано) Ма вие май ходите на концерт заради публиката/фенове, а не за този , който ще пее/банда/състав или каквото е там на живо. Това беше един опит за концерт, иначе браво за сцената. Редактирано 15 май, 2013 от Hollywood
Elena Публикувано: 15 май, 2013 Автор Публикувано: 15 май, 2013 Все си мисля, че се отвори темата да си споделяме впечатленията, а не да се надцакваме кой колко разбира от концерти.
captain_oveur Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Четох преди години интервю с български диригент, ако не се лъжа, което дълбоко ме потресе. Човекът разказа негово преживяване от пребиваването му в Австрия, след промените в България, когато пътуването в чужбина стана една идея по-постижимо. Та, отишъл той на концерт на Виенската филхармония, но малко след като музикантите засвирили, доловил близката околност да се носи лек, но постоянен шум от прелистване на хартия. Човекът възмутено се обърнал, за да види какво става и буквално бил потресен, когато установил, че шумът идва от зрителите около него, които... разлиствали партитурите на изпълняваната в момента творба. Такива ми ти работи за културата на публиката Да кажа и аз какво мисля - малко разхвърляно. Аз мисля, че тая работа с мултимедията и сценичното шоу е хубава, обаче понякога ми идва байгън, даже доста. В края на краищата, след като изпълнителите на сцената са музиканти, се очаква да станем свидетели на изпълнение на музика, а не на светлини, огньове, подскачащи човечета, кинематографични образи, геометрични фигури, та даже и разбиващи се у дувар бутафорни самолети. На такова ми замирисва и цялата работа покрай тях - на бутафория. Казано иначе, музикантите с много мултимедия ми приличат на някой с беден речник, който компенсира дефицитите си с ръкомахане (а аз много мразя да си имам работа с такива хора). Понеже напоследък много наблягам на класическа музика, опитвам се да си представя изпълнение на творба на Моцарт с видеостена отзад, пушек и светлинно шоу. Симфониите на Бетовен по-малко експресивни ли са, ако музикантите не подскачат по сцената като бълхи? Не. Това, което има значение в случая е, че онази музика е писана заради самата музика. А не заради продажбите или договорите със звукозаписните компании. Изобщо, по отношение на изкуствата аз съм пурист и много мразя някой да ми пробутва мултимедийни джинджифлютки, зад които да скрие собствената си творческа немощ или пазарната ориентация на творбата си. Ако в художествената галерия доловя музика, докато разглеждам, ще се ядосам. Ван Гог си е достатъчно изразителен и без музикален съпровод. Разбира се, не бих отрекъл мултимедията по концертите напълно, защото тя така или иначе може да засили преживяването, но...най-хубавите концерти, на които съм бил, определено не са тези с най-големите екрани и най-мащабните сцени... Днес хората, които правят музика заради самата нея, са много малко. От гигантите един от последните според мен беше Кърт Кобейн, който явно остана изненадан от успеха на това, което твореше, и така и не можа да свикне с него. "Voivod" са ужасно "музикантска" група и наистина творят, а не просто правят "парчета", но тия момчета ги няма в класациите. И Les Claypool не е там, нито Mike Patton с десетките си групи и проекти. Anne Dudley и Clint Mansell едва ли някога в живота си ще станат световно известни, като Джъстин Бийбър например Други пък, които едно време бяха истински творци, малко се продадоха - кой за колкото можа - и вече не са истински творци. Фактът, че някой съгласува началния час на концерта си със светлинното шоу, лично за мен е потресаващ, да не кажа по-силна дума. А трети - и това са сигурно над 90% от изпълнителите в днешно време - никога няма и да се докоснат до музиката като изкуство, те ще си припяват великия рефрен: "И навънка, и оттук музиката е продукт, хайде да го продадем, всички да се наядем! Това отдавна не е рокендрол!" Когато ида на концерт, не ме интересува качеството на звука (чак толкова), нито дебна да уловя грешен тон или ауфтакт. Видях (и чух) Кърк Хамет да къдри виртуозни сола с лице като на сфинкс и това не ме впечатли и на една десета от лежерното и непретенциозно свирене на китара и мъркане в микрофона на Хюи от "Fun Lovin Criminals", защото Хюи очевидно се наслаждаваше на заниманието си. Накрая, срам не срам, ще прибегна до ръкомаханията в помощ на бедния речник, така да се каже, и ще покажа отношението си към музиката посредством ей тази незабравима филмова сцена: 2
wilks Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Да се изкажа и аз некомпетентно. Както вече имах шанса да отбележа, снощи не бях на концерта, или по-точно не бях на стадиона, но видях едни приятели, с които не се бях виждал отдавна, и заради тях отидох в Борисовата да изпием по нещо, и го слушах. За човек, който има точно три харесвани песни от цялото творчество на Дж.Б.Дж. (по една от най-първите три албума), мога да кажа че поне отвън звучеше много добре, даже доста по-добре, отколкото другия лигльо Axl звучеше отвътре например. Но това се дължи на различните технически особености на озвучителните системи, най-вероятно. Друго исках да споделя. Поне от моя гледна точка, ходенето на концерти на живо, е именно заради шоуто, хореографията, мултимедията, и най-вече заради уникалната атмосфера, която се получава от усещането да си сред няколко десетки хиляди други като тебе, фенове с еднакви предпочитания и музикални вкусове, след като сте избрали да сте там по това време. Даже според мен, публиката на концерт, може образно казано да се нарече най-сплотената армия в света, с една кауза, еднаква нагласа, и без противоречия, споделящи еднаква радост от поредна сбъдната мечта. Ако някой ходи на концерт само заради звука, качеството на озвучаването, и спазването на нотните листове, по-добре да си седне удобно на фотьойла, да си пусне аудио диска (или МРЗ-ката), и да слуша кристален саунд, вярно пеене и свирене, необезпокоявани от странични дразнители, като дъжд, пек, бутане в тълпата, или моментно неразположение на изпълнител. Такова е моето разбиране за концерти, и това е причината досега да съм ходил, колкото съм ходил по всякакви места, за да видя някой изпълнител. Приемам и различните позиции, изказани преди мен, но просто давам друга (моята) гледна точка. 2
Фил Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 (редактирано) Да кажа и аз какво мисля - малко разхвърляно. Аз мисля, че тая работа с мултимедията и сценичното шоу е хубава, обаче понякога ми идва байгън, даже доста. В края на краищата, след като изпълнителите на сцената са музиканти, се очаква да станем свидетели на изпълнение на музика, а не на светлини, огньове, подскачащи човечета, кинематографични образи, геометрични фигури, та даже и разбиващи се у дувар бутафорни самолети. На такова ми замирисва и цялата работа покрай тях - на бутафория. Казано иначе, музикантите с много мултимедия ми приличат на някой с беден речник, който компенсира дефицитите си с ръкомахане (а аз много мразя да си имам работа с такива хора). +++ Аз съм принципно на същото мнение. Точно поради тази причина няма как да ме видиш на концерт на Мадона, да кажем (иначе офисът ни е наблизо до ст. Васил Левски, та когато беше гостуването й тук, успях да чуя добре фалшивото виене :D ) Но все пак, за да не сме крайни - мултимедията и допълните ефекти имат своето място когато са подходящо и добре съчетани с музиката. Особено за някои жанрове и видове музика - веднага давам пример с Жан Мишел Жар - електронната музика някак имплицитно си върви с визуалните ефекти Редактирано 15 май, 2013 от Фичо
goldeneyeful Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 (редактирано) +++ Аз съм принципно на същото мнение. Точно поради тази причина няма как да ме видиш на концерт на Мадона, да кажем (иначе офисът ни е наблизо до ст. Васил Левски, та когато беше гостуването й тук, успях да чуя добре фалшивото виене :D ) Но все пак, за да не сме крайни - мултимедията и допълните ефекти имат своето място когато са подходящо и добре съчетани с музиката. Особено за някои жанрове и видове музика - веднага давам пример с Жан Мишел Жар - електронната музика някак имплицитно си върви с визуалните ефекти Не си прав, не съм съгласна. Бях в силвър съркъл-а, освен това на нейното тяло, на тези години човек може анатомия да учи. Редактирано 15 май, 2013 от goldeneyeful
гост Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Баси, ако съдим по тялото, Наоми Кембъл е направо гениална певица! 2
Фил Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Е не можем да минем и без тоя хит, много позитивно клипче, а пича вади доста добър глас, приятелката му също Ааа, много свежо е това, наистина !!!!!!!!!!!!! И не само че имат хубави гласове, но пеят много вярно - чак да помисли човек, че е нагласено А когато стане дума за фенски изпълнения - все за "Numa Numa" се сещам :D :D :D https://www.youtube.com/watch?v=60og9gwKh1o
Фил Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 (редактирано) Не си прав, не съм съгласна. Бях в силвър съркъл-а, освен това на нейното тяло, на тези години човек може анатомия да учи. E, това си е мое мнение и продължавам да твърдя, че Мадона на живо пееше фалшиво. Без да се хваля - мисля че имам добър слух за вярно пеене/свирене . Редактирано 15 май, 2013 от Фичо
goldeneyeful Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 (редактирано) E, това си е мое мнение и продължавам да твърдя, че Мадона на живо пееше фалшиво. Без да се хваля - мисля че имам добър слух за вярно пеене/свирене . Оки, нямам нищо против. Просто констатирам. За да не разводняваме темата, друг път ще ти кажа за слуха. Редактирано 15 май, 2013 от goldeneyeful
Duke Публикувано: 15 май, 2013 Публикувано: 15 май, 2013 Да кажа и аз какво мисля - малко разхвърляно. Аз мисля, че тая работа с мултимедията и сценичното шоу е хубава, обаче понякога ми идва байгън, даже доста. В края на краищата, след като изпълнителите на сцената са музиканти, се очаква да станем свидетели на изпълнение на музика, а не на светлини, огньове, подскачащи човечета, кинематографични образи, геометрични фигури, та даже и разбиващи се у дувар бутафорни самолети. На такова ми замирисва и цялата работа покрай тях - на бутафория. Казано иначе, музикантите с много мултимедия ми приличат на някой с беден речник, който компенсира дефицитите си с ръкомахане (а аз много мразя да си имам работа с такива хора). Като прочетох горното, инстинктивно се сетих за долното: Цялата работа е в това, че всичко зависи от жанра. Ако говорим за Pink Floyd, липсата на мултимедия може да превърне този концерт в средношколска вечеринка. Ако обаче говорим за AC/DC съм напълно съгласен, че мултимедията единствено може да попречи на Ангъс да види в кой точно момент Браян ще влезе в "Thunderstruck" и в резултат на това да се получи някой гаф...
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега