Безопасност в Бразилия - митове и реалности

[Георги]

Не е хубаво да си в постоянна параноя, но още по лошо е да станеш жертва на въоражен обир. За туристите няма по опасно място в света от големите градове в Латинска Америка. Много по добре е да си подготвен и да останеш приятно изненадан от колкото да си неподготвен и да ти се случи случка!

 

Да ти кажа, като чета тая тема ми е май по-добре с обира, от колкото с параноята, ако се случи да се случва. Естествено, че няма да обикалям сам тъмни улички, че ще внимавам с документи, пари и т.н., ама такава почивка дето ще се оглеждам на всяка крачка - мерси. Пари и камери се изкарват, ама неприятно прекарване от постоянен страх няма кой да ми върне. 

[AlexandraKo]

Моите впечатления от Рио са от преди 10 години почти. Хотелът беше на Копа Кабана, Само пресичаш пътя и си на плажа,4 зв. хотел, много хубав. Аз си имам принцип - където и да съм, без значение - пари и документи не нося, всичко остава в сейфа на хотела. Малко пари, кредитна карта също с малка сума вътре, снимам със сапунерка.  Нося ксерокопие на паспорт, защото на някои места / случвало ми се е на гран Канария/ не можеш да платиш с кредитна карта, ако нямаш документ за самоличност. Не сме се съобразявали с времето - още повече, че пазарите по алеята бяха в сряда и неделя вечер, а там се купуват скъпоценни камъни на много добра цена. Бяха ни предупредили - никакви злата, никакви скъпи часовници, фотоапарати или камери. Не съм се чувствала нито за миг застрашена, неприятно ми беше вечер от многото бездомници, дето лежат по тротоарите, във входовете и къде ли не.Три седмици бяхме в Бр и Арж, група от 17 души и нямахме инциденти. А имаше в групата големи шматки.

за пнример давам само едно пътуване с приятели до Лондон, дето, още на първата катедрала една приятелка я обраха тутакси. Така че, навсякъде може да се случи. На когото не му се е случвало, вика - безопасно е. На когото му се е случило, не мисли така.

Просто, когато си извън Бг /не че тука е много безопасно/, си трябва внимание, излишната предпазливост никога не вреди.

[Topfly]

Да ти кажа, като чета тая тема ми е май по-добре с обира, от колкото с параноята, ако се случи да се случва. Естествено, че няма да обикалям сам тъмни улички, че ще внимавам с документи, пари и т.н., ама такава почивка дето ще се оглеждам на всяка крачка - мерси. Пари и камери се изкарват, ама неприятно прекарване от постоянен страх няма кой да ми върне. 

 

 

Страхът е психология и може да се преодолее! Има обаче огромна разлика между това да не се страхуваш и да не си подготвен. Аз лично винаги си спазвам горните правила, без обаче да се страхувам.

[Topfly]

за пнример давам само едно пътуване с приятели до Лондон, дето, още на първата катедрала една приятелка я обраха тутакси. Така че, навсякъде може да се случи. На когото не му се е случвало, вика - безопасно е. На когото му се е случило, не мисли така.

Просто, когато си извън Бг /не че тука е много безопасно/, си трябва внимание, излишната предпазливост никога не вреди.

 

Има огромна разлика между това просто да те преджобят и да те нападнат с нож, като те наранят. В Латинска Америка второто е често срещано явление и затова трябва човек да е по внимателен от нормалното. Ако не си подготвен и реагираш лошо, заради един фотоапарат или портмоне може да ти се случат много лоши неща.. Не се страхувайте, а бъдете подготвени за да се върнете само с приятни спомени!

[Георги]

Страхът е психология и може да се преодолее! Има обаче огромна разлика между това да не се страхуваш и да не си подготвен. Аз лично винаги си спазвам горните правила, без обаче да се страхувам.

 

Да, но и тези правила важат абсолютно навсякъде. С портмонето може да се разделиш абсолютно навсякъде, разликата май е че в ЛА ще е под дулото на пистолет или с насочен нож, а в големите градове в Европа няма и да усетиш как си се разделил, ако попаднеш на ловък джебчия. Крайния резултат е горе-долу един и същ... Естествено, тук не говорим, ако някой тръгне да се прави на герой, но мисля, че ако абсолютно доброволно предадеш всичко не мисля, че ще те наранят. 

[zon]

Puerto Maderro док 4 сутринта преди обяд. Зоната е с много ресторанти, заведения и музеи. Нямаше много хора, сигурно защото беше преди обяд и зимата. Разхождаха се едни типове на разстояние един от друг, оглеждат те, говорят си по jsm-те по някое време.

На оживени места по центъра, по търговски булеварди и около спирки на метро, пак така виждаш, че хората се 'сканират' едни други с очи.

При Floralis Genérica имаше младежи, вероятно туристи или така поне изглеждаха с камера, лежат или се моткат по тревата, но ни гледат докато мъжът ми прави снимки; малко налудничаво става да си мислиш, теб ли те гледат от любопитство, камерата ли ги интересува, и ти ги гледаш, и сигурно те се чудят същото.

В делничен ден в началото на San Telmo на ъгъла стои полицайка и прави забележка на туристите, които се разхождат с камера на врата да я приберат. В самия квартал не се вижда често полиция.

Мъжът ми категорично отказа да отидем в Boca. Предложих му варианти с туристически автобус, такси, гид, само до Бонбониерата. Не искал да се чувства наблюдаван и следен.

 

Посещението ни беше юли месец 2014. След това точно пристигнахме в Рио и Аржентина обяви банкрут /загубиха делата/.

Може и затова хората да са били по-напрегнати, с тази инфлация.

[Гергана Пенина]

Смятам, че ако ми се случи нещо такова в Бразлия, после с радост ще разказвам как са ме обрали с нож, още по-добре с пистолет,  , докато ако попадна на джепчия някъде в Европа, историята ми ще е безинтересна.

[Topfly]

Да, но и тези правила важат абсолютно навсякъде. С портмонето може да се разделиш абсолютно навсякъде, разликата май е че в ЛА ще е под дулото на пистолет или с насочен нож, а в големите градове в Европа няма и да усетиш как си се разделил, ако попаднеш на ловък джебчия. Крайния резултат е горе-долу един и същ... Естествено, тук не говорим, ако някой тръгне да се прави на герой, но мисля, че ако абсолютно доброволно предадеш всичко не мисля, че ще те наранят. 

 

Когато искат да ти вземат всичките ти пари и документи и не си подготвен психически за въоръжен грабеж е много по вероятно да се направиш на герой, като Видка от цитираната статия.

 

Аз лично имам един разработен от мен психологически метод да не се притеснявам за всякакви подобни загуби. Преди да тръгна на път плащам 50 евро в един основан от мен фонд “глупав турист“   Ако по време на пътуване ме прецакат или ме ощетят по друг начин фондът ми изплаща загубите и аз съм спокоен До сега за щастие не ми се е случвало фондът “глупав турист“ да се изпразни на 100% или да мине на минус

Редактирано 19 март, 2015 от Topfly

[logist13]

ако съм сам, не би ми пукало много; ама като съм с децата ще внимавам, защото искам да им покажа хубави неща, в БГ са се нагледали на достатъчно лоши

[stanimir]

Аз лично се имам за разумен , но не и параноичен турист.

 

 

Това ми звучи безумно и като предупреждение на тур. агенция , която просто после ще ви продаде вечерен тур в Рио :

Още като стъпих в града, ме предупредиха да внимавам. След 6.00 часа следобед просто да не излизам по улиците ...

 

 

Правилата които спазвах в Аржентина и Бразилия ;

1. Всички пари и документи в сейфа.

2. Камера носих само на забележителните места като Игуасу , Christo , Sugar Loaf и подобни , иначе само с копие на паспорт , пари в рамките на 50-100 долара в местна валута , ръце в джобовете и смел поглед

3.Ако носиш ценности параноята ще ти провали почивката и във всеки поглед ще виждаш тъмни помисли , през десет минути ще си мопипваш колана или джобовете ... !

 

П.С. Тази сутрин около 04.30 ч. трябваше да мина близо километър пеш до Gare Du Nord в Брюксел ...  май разбудих всички бездомници в тоя кофти район при все съвсем близо до центъра , а като видях полицаите във фоайето на гарата ,  с налягалите десетки (основно чернокожи гледащи лошо опикани субекти)  си поех глътка въздух. Мислех си , че за 23 дни из Латинска Америка не съм имал толкова кофти усещане 

Нали сме наясно , че ако на само един от сто човека се случи нещо подобно то неминуемо придобива огрома тежест ?

Това е досущ като самолетните катастрофи.

Смятам, че ако ми се случи нещо такова в Бразлия, после с радост ще разказвам как са ме обрали с нож, още по-добре с пистолет,  , докато ако попадна на джепчия някъде в Европа, историята ми ще е безинтересна.

 

Еее не го казвай на глас

Редактирано 19 март, 2015 от stenk

[stanimir]

Бях забравил - на много места служителите оглеждаха банкнотите и някъде имаше постери как да разпознаваме истинските.

Не бях чел никъде за фалшиви пари в Бразилия , но явно се случва.

Романсер може би може да разясни повече , ако мерне постинга.

[Фил]

Хм, аз не забелязах да ги оглеждат много ...

Иначе в един момент установих, че в портмонето ми пребивават два вида 50-ачки и леко се притесних да не са ме подхлъзнали с някоя стара, невалидна емисия, обаче всичко си беше ОК, явно има и от двата вида в обръщение.

Аме верно neuromancer най-точно може да каже.

Редактирано 22 март, 2015 от Фичо

[stanimir]

Поне на 4-5 места ми се случи в големи магазини 

[neuromancer]

Гледат ги, ама не знам да има масово фалшиви. Не съм попадал. Гледаш да има воден знак и нишка... Има даже 3 различни вида банкноти, има и едни полупрозрачни, рядко се намират.

[stanimir]

Аз май тия от 2 песо забелязах различни -  едните бяха по-къси сигурно са новата емисия , че светът върви към икономии  

[Kyuubi]

Впрочем... ръцете в джобовете не е добре се едно стискаш нещо там. Забелязва се... Ръце извън джобовете, вЕрвайте ми

[stanimir]

Аз знам как да го докарам небрежно . Май забравих дъвката и това , че като ме погледнат гледам и аз леко нагло все едно половината живот съм на това място.  Добрият ми тен за там може би също помага и основно късмет разбира се  

[temporary]

А някой наемал ли е кола? За извън Рио Де Жанейро и там как стои въпроса със сигурноста?

[neuromancer]

Нормално е, заключвате вратите и не спирате на съмнителни типове... Няма магистрални бандити.

Ето тук съм писал повече http://magelanci.com/topic/3731-2-седмици-в-бразилия/?p=72770

[Гост]

Смятам, че ако ми се случи нещо такова в Бразлия, после с радост ще разказвам как са ме обрали с нож, още по-добре с пистолет,  , докато ако попадна на джепчия някъде в Европа, историята ми ще е безинтересна.

 

С това дори не е и за шегуване... Пожелавам ти това НИКОГА да не се случва. Наскоро синът ми го обраха - в Ница, с лютив спрей. Хубаво че са били аджамии и не го нараниха... 

 

Хора, това не е за ебаване. Животът много лесно може да бъде отнет. Без извинение, че съм сериозна. Благодаря за темата!

[stanimir]

Хладните оръжия са популярни в Лондон и UK.  В Бразилия май по-обичат огнестрелни.

[stanimir]

Два пъти са опитвали да ме обират с нож в София , единият от които на пъпа на града в бивщия магазин на "Унисон" на Графа.

Вторият път на пазара в южния парк , та такива неща се случват 

[neuromancer]

Темата много се отплесна от сигурността, затова отделих нова Бразилия през май

Редактирано 5 юли, 2017 от chandni
Оправен счупен линк

[logist13]

върнахме се благополучно определено в нито един момент не сме се чувствали застрашени по някакъв начин, включително и по тъмно из Копакабана и Ипанема; и във фавела бяхме с водач, всичко си беше ОК следвахме най-общите предписания да не носим показно украшения, скъпи камери и т.н.

Редактирано 15 април, 2015 от logist13

[Добри]

Да споделя, че си вадих пасаван в Рио - експириънс, колкото приключенски, толкова и невероятен, с обрати тип Гейм ъф Троунс. Обират ни 7 човека с оръжие, вечерта на Копакабана. Паспортът ми останал в едно деде, но аз все тъки си мисля, че са ми го откраднали. Той хал хабер си няма човека, на 85 г на животоспасяващи лекарства, които му привършват. Задействам процедура. Снимки, документи, нерви. Офис с дебела и черна Жануария под скърцащ вентилатор. Факсове, имейли. Жега. Търся лекарства по активна съставка сред недоумяващи бразилски аптекарки. "Какво стана бе момче?" в португалски вариант в "Първо районно" на Рио - протокол "Robuto a turista". Чунким не им се случва стотици пъти на ден. Нерви и притеснения в България. Пропушват хора, спират да снасят кокошки. До хотела ми единият ден - експлозия и свален хеликоптер в гонитба на нарко бос. Консулът, разбира се, го няма в страната. На блажена почивка в Перу. Чакам куриер, който да носи документите от столицата. Оставам още една седмица. През това време изневиделица си намирам паспорта - дедето се опитал да напусне Бразилия, но като показал моя паспорт, онея на митницата така се хвърлили на земята от смях при вида на снимката на 50 години по-млад човек, че чак се прочуло до нашето Външно министерство като виц. Няма го тоя паспорт на дедето. Моля се на всички твари на джунглата и малоката, да дарят дедето ако не с безсмъртието на шотландския боец, то поне с още няколко дни живот, докато поне нещата зависят от мене. Оказва се, че неговият паспорт е откраднатият - билпо случайност в мен. Айде пак цялата процедура наново. Нови снимки, нови факсове, нова Жануария под скърцащ вентилатор, този път с атачмънт - берящо душа деде на 85. Нова жега и разходки сред момченца от Конго и Ангола, искащи по 20 реала, за да им снимаш пясъчната фигура, или... В тъмното - само зъби и потници. На плажа - самба и безвремие. Ветрец над Моро да Урка и Захарната глава, едно лежерно спокойствие край пиувите на Ипанема, само човек да не е подходил безразсъдно и да може да им се наслаждава. Хеле, след десетина дни всичко се оправи и живи здрави с дедето и Еър Франс (доколкото човек остава жив и здрав след Еър Франс) пристигнахме благополучно на родна земя. Бях видял всичко от Рио - и хубавото, и лошото. Но онова, което винаги ще ми остане, разбира се е хубавото. Мисля си, че именно премеждията и трудностите, които изживях и които ми изпилиха нервичките, бяха безценен опит (айде, коректив да го кажем), благодарение на който да оценя всичко останало, което обикновеният турист обичайно взема за даденост.