дневник Всяка година по същото време...Макао, Филипини, Хонг Конг.

[Тони]

От самото начало ми тръгна на закъснения. Реших да не му придирям много много, при все че още в София катарците закъсняха с час и половина. Престоят ми в Доха беше 3,5 часа, така че тук или там, все щеше да се чака...Което пък не ми попречи да изпадна в шок, когато забелязах, че контактите на гейта са залепени с тиксо.Пфу, че гадост...колко ли ток може да ти източат тия гадни пътници? Вероятно много, пък и откъде да знае човек дали не са се донесли тук точно за това, да си заредят телефоните...

Та така де, София- Доха, а след слизането какво да видя- следващият ми полет и той закъснява с час...Ми нищо, без това пристигам първа в ХК, така няма да чакам много другия полет...

Затова пък огледах както трябва летището, ако може изобщо да се направи това. :lol:  То голям хангар. Преди година ми беше последното минаване от тук и още кацахме на старото им, та си оползотворих времето.

В минутата за реклама мога да спомена, че не пуша, ама шоколад ям, така че си взех сладичко, реших, че животът е прекрасен и търпеливо си зачаках следващият самолет на Cathay Pasific.

За пръв път ги ползвам, ама понеже си бях резервирала още с билета всички места до прозореца само тия ме накараха да се чуствам недоволна- бяха ми сменили мястото гадовете. Мразя да седя на места по средата, по дяволите!

Но пък ми се спеше, за щастие, та мина бързо.

Кацане в ХК, полета, който трябваше да изчакам също закъсняваше, но беше само 10 минути след моя, така че всичко ми се нареди идеално.

ХК го оставих за последните дни, така че веднага на ферито и здравей, Макао. Точно на смрачаване го видях за първи път. Светлина, шарения и прочие. Хотелът беше избран стратегически- точно срещу Галакси. Така можеше да се ползва целият им транспорт- до старата част, до останалите хотели, както и до летището.

Интересното беше, че все пак попитах персонала как да стигнем до някои места и отговорът беше- миииииииии,,,то най-добре отивате в Галакси..... :lol: :lol:

Така де, що сме комшии като няма си помагаме.

Едната вечер основно посветихме на Галакси, другата на Венетиан, като обходихме и Сити ъв Дриймс и Хард Рока-а. А денят- на старата част на Макао, която много ме впечатли, кхъ-кхъ, хареса ми демек.

Във Венетиън бяха дните на карнавала и си беше як купон, поздравявам ви с едно клипче от там.

https://www.facebook.com/adyakova1/media_set?set=vb.1421479601&type=2

 

[Тони]

Тааааа! Да огледаме казината!

Първо- моят фаворит- Венетиън! Заради любовта ми към Италия вероятно взе преднина и издуха останалите, а не като да не са атрактивни и те! Но от късмета си съм недоволна- омахах няколко стотин долара и нищо! :lol:

 

ПП: Предварително да се извиня за качеството на снимките- скапа ни се малката камера, а другата беше само с дълга леща и не можеше да се ползва често.

Редактирано 7 април, 2015 от Тони

[Тони]

Така любезните ни домакини относно транспорт и прочие от Галакси. Учудих се как от нашия хотел не ни пратиха и на закуска там. :lol:

[Тони]

И останалите казина- накуп, че има и по-интересни места.

[violeta]

 Но от късмета си съм недоволна- омахах няколко стотин долара и нищо!

 

Lol кажи честно... На какво залага?

[Тони]

Ама аз не съм хазартен тип, освен това нямах никаква концепция...просто да съм в играта. :lol: :lol:

Нищо де, ама можеше и да ме споходи пък късметът на начинаещия.

[Тони]

Старата част на Макао е очарователна. Можеш да се моташ там с часове. Всъщност аз бях чела само отгоре-отгоре за там и нямаш големи очаквания. Действителността ме изненада приятно, прекарахме почти половин ден там, разхождайки се. Качихме се и на стената горе, обиколихме я отвсякъде, после намерихме в по-малките улички чудесни заведения, като за местни. Хубавото беше, че никой не говореше английски- поръчвахме по картинки, ама нацелихме и останахме доволни. Като тръгвахме да плащаме, защото то на повечето места там, както и в ХК се плаща на касиер жената, която ни сервираше се провикна отгоре да каже на коя сметка сме. Направо си представих как вика- ей тия са, дето няма да се разберете с тях.   

[Георги]

Ама аз не съм хазартен тип, освен това нямах никаква концепция...просто да съм в играта. :lol: :lol:

Нищо де, ама можеше и да ме споходи пък късметът на начинаещия.

 

Те тия огромни луксозни хотели се строят точно благодарение на хора, които ги спохожда късмета на начинаещия  

[Topfly]

Аз имах голямо желание да залагам в Макао, но не успях да разбера правилата на повече игри, които можеше да се играе. За щастие все пак намерих една рулетка къде успях да загубя малко пари за да се отсрамя

[Тони]

Ден трети от пътуването- предстоеше полет до Манила.

Как стигнахме до летището в Макао ли? Ама разбира се, с автобусчетата на Галакси, иска ли питане...За отбелязване е факта, че тръгват от 10 сутринта на всеки 20 минути. Вършеше ни идеална работа, че летяхме в 12, а пътят до там отнема не повече от 15 минути.Полетът ни беше с Еър Ейжа, ама както ми е тръгнало...то ясно, че закъсня с час...

Чакането на паспортен в Манила беше изнервящо, отиде час. Мъжът оглежда паспорта ми много внимателно, щото ми е нов-новеничък и му беше чудно. Накрая му показах, че е издаден сега, да не се мота толкова....

Пристигайки в Манила в ранен следобед първо трябваше да се установим в хотела. Там се беше получила една каша след ония злощастни купони от експедия, та накрая го сменях. Оказа се много чист и хубав хотел, ама района беше...мале-мила! Мизерия от класа. Но пък аз искам от всичко да има.

Но първо за предвижването от летището. Отвън те нападат таксита /бели/, за да ти предлагат да те откарат. Цената им е точно 4 пъти /проверено на два пъти/ повече от нормалната, която трябва да ти вземат от там, ама така е...Като излезеш от терминала вдясно обаче, има стоянка за жълтите таксита, с нормални цени. Проблем е обаче, че не са много и се чака доста...ако имаш късмет само час. Така че въпрос на приоритет-времето или парите.

Цената на такова такси до нашият раойн беше 390 песо /10 лева/, а белите ни искаха 1600...Трафикът е ужасен, в момента правят някакви ремонти и нов път, колони се издигат, едно-друго, но едва се пъпли...

Стигнахме, освежихме се и излязохме да огледаме района за първи впечатления. Е, беше ужасяващо...а относно начина на предвижване направо е шокиращо. Ето малко снимки от трафика.

Охрана има навсякъде- буквално пред всяко магазинче и офис. Пред банките по 4-5 човека. С униформи, пистолети, автомати, кой за каквото е заслужил. На влизане в големите магазини задължително преглеждат чантите и опипват мъжете за оръжия или нещо подобно. Но пък иначе са много любезни и усмихнати, говорят английски и са много отзивчиви.

Редактирано 8 април, 2015 от Тони

[Тони]

Ден 4 беше посветен на квартал Интрамурос, а следобедът на парка Ризал и околностите.

То пък, един приятел видял, че съм се тагнала у фейсу, че съм в Манила. По случайност и той бил там, ама в командировка и се уговорихме вечерта да се видим в по-лъскавата част на града, та оставихме вечерта за среща и разходки из най-най-скъпарските им квартали- Макати и центъра Грийнбелт, където видяхме една съвсем, ама наистина съвсем друга Манила.

Почнахме от Форт Сантяго, музеят на Ризал вътре и смело мога да твърдя, че това е един оазис, чисто и красиво място, в което да прекараш приятно. Има едно-две магазинчета вътре и някакви рекламни материали и карти. Както Оги беше писал преди наистина това е единственото място, на което видяхме такива.

После обиколихме квартала, като минахме през църквата Сан Аугустин. Наоколо има доста малки улички с много приятни стари сгради. В църквата попаднахме на масово кръщене /за разлика от Оги, който беше попаднал на масова сватба/ :)

 

И така-  Форт Сантяго и Интрамурос.

Редактирано 8 април, 2015 от Тони

[AlexandraKo]

Тони, много ти са хубави снимките! А нашият хотел беше в Интрамурос и от прозореца гледахме крепостните стени и парка.

[Тони]

Аааааа, ама те са с телефон. :(

Щото на камерата и се случи случка...а с дългата имаме ето такива само. За тях вече мога да кажа, че са хубави, поне за мен де.

Но ще ги събера тия и после ще ги пусна.

 

[stanimir]

Последните са фантастични !!;

[Тони]

Както вече споменах, следобедът беше отделен за парка и градинката с орхидеите. Хубаво място за разходка. Това, което ми направи впечатление е, че беше пълно с народ- разхождащи се, както и такива, които си бяха полегнали по тревата с дечицата и си играеха. Само на метри от всички страни минават много натоварени улици и контраста е убийствен- клаксони, подвиквания...

Относно транспорта да кажа, че навсякъде се придвижвахме с таксита. Почваха в Манила от 40 песо начална такса и по 3,5 песа на 300 метра или поне така беше изписано. Повече от 250-300 песо не сме платили никъде, а разстоянията си бяха доста големички.

На тръгване до летището ни предложиха с апарат или с твърда цена-400 песо. Тъй като го бяхме минавали вече и си беше 400 на апарат, знаехме, че разлика няма никаква.

За тези, които ще пътуват ще остават временно в Манила, бих искала да отбележа да имат предвид ремонтите и ужасния трафик и да си предвидят около час транспорт до която и да е точка в централната част на града.

[Тони]

Ден 4. Предстоеше полет до Бусуанга /Корон/.

От Себу ни се обадиха, че го изместват с 15 минути  по-рано. Да бе...така всъщност закъснението пак стана час и половина...

Отвисяхме си на летището. Добре, че там в заведенията им разлика в цените с тези в града няма или е минимална. И избор има.

Та както и да е, натовариха ни на самолетчето и потеглихме.

https://www.facebook.com/video.php?v=10206570058756471&set=vb.1421479601&type=3&theater

Интересното при пристигането тук беше, че летището е супер малко. Лентата за багаж е дървена, нещо като рафт. Багажа се сваляше на ръце и се пренасяше до нея- нещо абсолютно безмислено, да ни бяха казали сами да си го завлечем, че да не се мъчат хората...

Отвън има наредени няколко бели нови микробуса. Посрещат те и те разпределят в зависимост от това в кой район и хотел си отседнал по някакви си техни правила. Цената е 150 песо, за да те закарат. Предполагах, че ще покарат 15-20 минути, то пък се оказа повече от час. Минавахме през полянки с бикове и крави, ама малко по-различни от нашите, безброй мостчета, изградени от трупи. Ама красота и дови, диво, диво...Беше някакво такова прекрасно- виждаш път, изведнъж се появяват около него две-три къщурки, разбира се изградени от подръчни материали, няма кабели за ток, нито нищо. Баскетболни кошове, наковани от дъски и деца, които се подмотваха по прашния път...разбира се, не асфалтиран.

Редактирано 9 април, 2015 от Тони

[Тони]

Пристигнахме в хотелчето и хукнахме навън, да огледаме. Оказа се, че не е точно в града, а на километър-два от него, но трициклите минаваха един след друг, така че след 5 минути вече бяхме натоварени на един и ни возеше към центъра /зад нас момичето от рецепцията подвикваше да не му даваме повече от 10 песо!/

Както споменах и някъде другаде- няма банки, няма банкомати, само кеш и това е!

Тук успяхме да платим все пак поне хотела с карта.

Мястото иначе е страхотно! Все едно си години назад- всичко бавно, спокойно и толкова опростено.

Поогледахме района, помотахме се, резервирахме си тур за следващият ден и заседнахме в едно ресторантче.

Това е раят, не е ли?

 

 

 

[Тони]

Най-после дойде време и за малко радост на окото! Почва най-хубавата част от пътуването- обиколки с лодчици по острови разни. :lol:

Тъй като тук трябваше да изберем какво да видим за един ден, то нямаше никакви въпросителни- разбира се, че самият остров Корон. Все пак заради него сме там. Така че B-1

 

http://1.bp.blogspot.com/-ci2E35gJm30/UJ0KXkgOmFI/AAAAAAAAEeY/3T2tqiGAowc/s1600/TRAVEL+MART+5R+copy.jpg

 

Разбира се, взимане от хотела и връщане пак там с климатизирани бусчета и включен обяд. Различното от тези турове, на които съм била преди е, че тук всичко се приготвя на място на лодката и по време на пътуването. Докато си се реем и се радваме на гледките, катерим стълби да стигнем до езерото и прочие, едното момче си печеше месо на скарата на борда, обработваше си морските дарове, режеше салатки и белеше плодове.

Хапването беше ето тук, като след това всичко се почистваше до последната буклучка и никаква следа не оставаше от нас.

https://www.facebook.com/video.php?v=10206607422170533&set=vb.1421479601&type=3&theater

Редактирано 10 април, 2015 от Тони

[Тони]

Докато бяхме там попаднах на реклами на следните "авиолинии", които предлагаха транспорт Корон- Борокай и обратно, както и ПП-Корон. Не съм ги проверявала, но все пак ако на някой му се занимава може да се задълбочи в търсене на цени и инфо за тях.

 

AIR JUAN

 

CORON- BOROCAY - вторник и събота-  11,30-12,15

BOROCAY- CORON вторник и събота 12,45-13,30

 

 

 

 

 

PP- CORON  вторник и петък 10,00-11,10

CORON- PP вторник и петък 13,50-15,00

[silvia_b]

Тони, страхотен фотопътепис се получава. Благодаря , че споделяш тези интересни и красиви места! Другите може и да знаят, но ми стана любопитно за историята на заглавието на темата -  всяка година ходиш там или някакво друго стечение на обстоятелства ?

[Тони]

Благодаря.

Ами все по това време се озовавам в Азия...миналата и тази година заминах и се върнах с по ден разлика.

Както планирам /ако не ми мине котка път/, догодина май пак по същото време се очертава.

[Тони]

Завърнахме се от обиколката следобед към 17, починахме час и поехме пак към градчето, за да си осигурим пътуването за следващия ден от Корон до Ел Нидо.

Това, което знаех предварително беше, че се тръгва сутринта и отнема около 8-9 часа. Минахме покрай няколко агенции за билети да видим как седят нещата- все едни и същи. 1500 песо, с малко приказки да се добереш до 1400, не успяхме по-ниско, но и не се и старахме много-много. Цената включва транспорта и обяд. Изрично ни предупредиха да си носим вода- на борда няма и няма откъде да се вземе, както и разни неща за ядене, по същата причина. Обясниха ни, че това, което сервират е по-скоро за местни и може да ни го одобрим /както и стана всъщност/, но за това после.

Иначе изчерпателни на въпросите ни:

-В колко ще тръгнем?

-В 7 трябва да сте на порта.

-Добре, но в колко тръгваме?

-Ами 8-9...

-8 или 9?

-Ами някъде там...

-Добре, а пристигането в колко е?

-Амииии...ще пътувате цял ден.

-Ок, но приблизително в колко часа?

-Ами някъде вечерта...

Та...отказахме се, ясно беше.

Отидохме да се разходим до последно и да позяпаме залеза.

Красота...

[Тони]

Ден 6.

Великото пътуване.

Станахме, грабнахме куфарите и в 7 бяхме натоварени на трицикъл и летяхме към порта.

Прекрасно начало на деня. :lol: Ето, чак и музика ни пуснаха.

https://www.facebook.com/video.php?v=10206607345568618&set=vb.1421479601&type=3&theater

 

След десетина минути бяхме пред терминала. Плащаш такса /портове, летища..таксите са различни, тук беше символична някаква от 20 песо./ Минаваш си през контролна лента като на летище и се озоваваш в едно като салон за изчакване на полета. Да, ама при самолетите не пускат кокошки, а тук имаше- в кашони, както и кученца и каквото друго се сетите. Нямаше да се изненадам и някоя змия да се беше измушила от нечия чанта. След 10-ина минути отвориха една врата и казаха- айдеееее, за Ел Нидо, както и за още две три места. Тук трябва да се внимава, тъй като потеглят банки за различни острови, а табелки няма. Екипажите, които са от някакви местни момчета почти не говорят езици, та е важно да разберете, че сте на вашата си лодка, за да не опознаете инцидентно някое непредвидено място.

Както и да е, настанихме се. Около 70 човека, както преброих-16 туристи и другото местни. Имаш място колкото да седнеш, друго е невъзможно. Навън може да излизаш по време на плаването, но те молет да седнеш, защото има все пак някакво вълнение и трябва да се пазиш. Храната, която сервираха...всъщност един сипваше и подаваше на колонка представляваше някакъв слепен ориз и свинско месо, особено мазно в някакъв сос, това сервирано в съмнително чиста метална чиния... :lol:  Разбира се, не бях гладна и подадох на германките до мен, които толкова потресено и гнусно да го изгледаха, че се разхилих ...ам така де, уж немците са сдържани...

Интересното беше, че на около 5 часа разстояние стигнахме някакъв остров, на който се оказа, че ще спираме. Ама спирането се извърши по следния начин. Пуснаха на вода една малка лодка, която бяха качили на банката, натовариха в нея пътниците до острова и ги закараха дотам. После пак и пак, докато разтовариха всички, както и чували с някакъв багаж.

И айде, наново по пътя...до финала...или не съвсем. Срещу нас имаше една двойка младежи /на около 20-25/, които бяха много разговорливи. Момичето беше местна, но от 10 години живеела в щатите и си носеше приятеля американец, за да му покаже родните красоти. Та по времето, когато би трябвало да пристигаме вече един от младежите от екипажа дойде да и каже нещо, обяснява и се там 10-ина минути. Всъщност тя трябваше да преведе за нас, незнаещите каква е процедурата от тук насетне. Изненада ни, признавам.  :lol:

Тъй като бяхме приближили остров, и то голям, ама имало плитчини, то сега щяла да дойде друга лодка, малко по-малка и на нея по една дъска, свързваща двете трябваше да преминем всички. Куфари, хора...това отне около половин час. С тази малката лодка ни закараха до брега, а после, след като пак във водата си слязохме и куфарите бяха изтупани на пясъка се оказа, че сме на Ел Нидо, ама всъщност от най-северната му част, а до града ни предстои още час с микробуси. Бяха наредени и чакаха- новички и климатизирани, ама в какво диво място бяхме! Красота. И така, след още час и малко, прекосихме около 100-ина км по черен път, от който се издигаше прах, взе да се смрачава, но пък такава прелест да беше да си в нищото...

И така- най-после в Ел Нидо. Автобусчетата спират на автогарата, която те също наричат Терминала и с трицикъла се занесохме до хотела, вече по тъмно.

 

[Тони]

Хвърлихме багажите и бегом към "центъра", че беше късно, а утре трябваше да се гледа нещо. Частта, в която всичко се случва тук е точно до брега. Там е линията със заведения, както и една уличка преди това- магазини, туристическите будки и прочие.

Ще повторя пак- банкомати-няма, банки-също. Една-единствена фирма-организатор на турове предлага плащане с карта, а заведение на плажа предлагаше да тегли от кредитната ти карта срещу 6% такса освен тази на банката. Не се възползвахме, все още имахме кинти, а ни обясниха,че в  ПП банкомати бол. Освен това ни обърнаха внимание/един украинец/, ако ползваме такива на BDO таксата е само 100 песо.

И така- туровете се предлагат буквално на всяка крачка- поотделно, както и комбинациите А+В и А+С. Обявените цени- 1200, а комбинираните около 1400. Може да се свалят, само да имаш време и да не си зверски гладен, че да бързаш много. Платихме с карта  /след разговор с двама-трима човека избрахме А+С/ и се настанихме на едно от ресторантчетата на плажа. Не съжалявахме за избора си-страхотно местенце. Всичко е живо и мърда още, готвят го пред теб.

Впечатленията от вечерта и от следващия ден от Ел Нидо са следните- разкошно място. Помня, че бях чела, че на някой не му е харесало. На мен много ми хареса. Тихо, спокойно, плажната ивица надвечер е прекрасно място за разходка. Съжалявам, че не бях оставила още един ден за тук.

 

[Тони]

Малко снимки от тура, то няма и какво да се каже- красота...трябва да се види.

Има и места, от които снимки няма. Едно от тях е Тайната лагуна, в която се влизаше от водата в една дупка в скалите и нямаше как да се мъкнат снимащи устройства.