дневник Всяка година по същото време...Макао, Филипини, Хонг Конг.

[Фил]

http://juriwaro.com/philippines_beginning

 

http://kayamping.blogspot.com/2013/09/blog-post_14.html

 

После и ти ще сънуваш кошмари, да не кажеш, че не съм те предупредила 

Ах,  защо ли отворих тия линкове   

Тони, извинявай за спамчето

Редактирано 15 април, 2015 от Фичо

[Тони]

Аз да ги отварям ли? Не мисля да ходя повече във Филипини, пообиколих. :lol:

[Lindt]

Аз да ги отварям ли? Не мисля да ходя повече във Филипини, пообиколих. :lol:

Да бе, не са страшни изобщо. Преувеличаваме само  . То на Ворошанов и за Шри Ланка му се чудех на стратегията да прекара седмица сам някъде из джунглите с идея да пропусне вход с водач на забележителност, ама защо ли четох и сега Притеснителни и подробно описани моменти са около оризовите тераси и пристанището в Манила, една улица с проститутки и 50 часа на фери, кокошата супа също  . 

 

При двойката с каяците положението е друго. Събрали са много полезна информация за Филипините в блога си. То първата част от пътуването им беше причината да ми се ходи и на мен. Сега четох за Палаван и в този месец вече са доста разочаровани, негативни, гладни?? и отвратени от хигиената и дори плажовете. 

 

Аз ги прочетох в една вечер и наистина почнах да се притеснявам от това да затъна някъде в канализацията и да умра от глад или задушаване. Не харесват и местните  . А Оги с пропускането на подземната река и тайфуните ми довърши паническия пристъп.

 

Но при теб нещата изглеждат позитивни и се чувствам по-спокойна 

[Тони]

Прочетох на Юри, другото го почнах и ме изгуби на около...страница номер 2. Не виждам каква работа има човек на самото пристанище, освен ако не пътува с кораб, и то отиваш с такси и се мяташ.

Хората за мен са ок. Няма магазин без охрана в градовете. Всички са много любезни, усмихнати и умират да ти изпеят провлачено- Гуд мооооонинг, мааааам, съъъъъъ! Или пък- Хау а ю съъъ, маааааааам?- абсолютно слято, много смешно и запомнящо се.

Той се е навирал да живее при разни лели, какво иска да му сервират...

Такситата са толкова евтини, че не виждам защо някой би си причинил да се бута в какъвто и да е друг транспорт там. Става дума за пътувания по час за 10 лева, то буквално си е смешна сума.

Хигиената...хм...верно на доста места е леко съмнителна, но избор имаш, а след това, де съм виждала в Тайланд и Мароко тук си бяха класи над.

Така че това не виждам да е причина да те спира.

Виж, за атмосферните условия не мога да те съветвам.

Редактирано 15 април, 2015 от Тони

[Фил]

Ми аз к'ъвто съм злояд и гнуслив, даже и само с периферното зрение ако го мерна това

 

....супа с цели крака на кокошка, излизащи от купичката...       

... после една седмица пълна диета не ми мърда

[neuromancer]

Не че нещо, ама какво толкова... На село баба ми като колеше кокошка всеки път имаше и крака в супата... естествено не ги ядяхме ние, децата, но все пак...

Забелязвам, че колкото повече остарява човек, яде повече неща, с изключение на разни хора като едната ми балдъза, която не яде лук (и сготвен, въобще голям зор да я нахраниш)

[Фил]

едната ми балдъза, която не яде лук (и сготвен, въобще голям зор да я нахраниш)

E, представи си ме като едната ти балдъза

Въпреки че специално лук си ям , обаче като цяло много по-лесно и кратко мога да изброя нещата, които ям, сравнено с нещата, които не обичам

Редактирано 15 април, 2015 от Фичо

[Зани]

Добре, че не съм злояда ! Няма неща, които да не ям, има просто неща, които не обичам ! И между другото аз съм яла супа с кокоши крака - какво толкова?

[Lindt]

Не че нещо, ама какво толкова... На село баба ми като колеше кокошка всеки път имаше и крака в супата... естествено не ги ядяхме ние, децата, но все пак...

Забелязвам, че колкото повече остарява човек, яде повече неща, с изключение на разни хора като едната ми балдъза, която не яде лук (и сготвен, въобще голям зор да я нахраниш)

 

Да, и аз се замислих, че баба ми слага понякога и тези неща в супата, но не в моята чиния   И сестра ми не яде сготвен лук, но ако яденето й харесва, се преструва, че не го е видяла. Или аз го пасирам предварително, за да не се вижда  . Ако хората не слагаха етикетчета "този е капризен", "нищо не яде" и тн, щяха да имат много по-доволни и нахранени гости. 

Това го пиша само защото има значение как ти е поднесена храната и имаш ли доверие на готвача. В Шри Ланка можех да ям от кошницата на минаващи търговци и в заведение също, но ако им видя кухнята или наоколо мирише зле, предпочитам да си умра от глад. 

[neuromancer]

Много се отклоняваме от темата, ама сега много се чудя, малките деца как слагат в уста всичко, което видят на пода примерно, а като даваш плод не иска дори да го пробва... Та тези възрастни, което не ядат нещо такова като лук ми изглеждат  като тези деца.

Ако е мръсно или мирише лошо е ясно, не става въпрос за това

[Тони]

На следващия ден предстоеше полет ПП-Себу.

Беше ужасна жега. Ама ужасна. Та до обяд се подмотвахме, докато стане време да тръгнем за летището.

Излизаме от хотела, за да си хванем трицикъл и пред нас спира една джипка, ама такава доста голяма. Някаква леля се подава и пита- къде отивате?- На летището.- Качвайте се, ще ви закарам...и като се почна една приказка...поглеждам- багажника и пълен с кокосово орехи и безброй торби от супермаркет. -Само да спрем да оставим нещо...- и намали пред една къща, на пресечка от хотела ни. Клаксон, от там излизат две момчета и една баба, размениха по две три приказки, ония си разтовариха неща от багажника и продължихме. После спряхме до още една. Та разправя жената, че понеже била свободна ходела да пазарува на разни стари хора, ей така от добра воля. Караше супер бавно, но пък ние време имахме и си попъбрихме. Закара ни пред летището, поискахме все пак да и платим нещо, но тя отказваше. Ние пък настоявахме. -Ми ок-вика, и вади една касичка от жабката.-Тука събирам пари за една болница, сложете нещо вътре...-и такааа, стигнахме летището.

Тайгър и Себу имаха някаква годишнина откак правят общи полети и бяха украсили вътре, правеха се и някакви викторини.

Всъщност полета закъсня само...с час, ама това вече го смятах за съвсем нормално и изобщо не го отразих.

Качваме се и хоп- виждам ония нашите хора от лодката Корон-Ел Нидо- филипинката и американеца. При положение, че ги срещнахме на лодката, после се засякохме в един ресторант в самото Ел Нидо, сега излитахме заедно ПП-Себу направо ги питах - А вие сега накъде? :lol:

Когато стигнахме обаче и отвън ни нападнаха шофьори на таксита, опитвайки се да ни завлекат до хотела ни срещу 800 песо, оная веднага дойде да ни каже, че трябва да минем улицата, да се изкачим по едни стълби нагоре и после отиваме право на другата стоянка за таксита, където возят на апарат и на нормални цени жълтите таксита. Така и направихме, опашката изглеждаше голяма, но за 10 минутки бяхме качени и пътувахме. За сравнение на апарат излезе 320 песо.

[Тони]

Сетих се още нещо по отношение на такситата в градовете.

Ако се качвате от стоянка /било пред летище, мол или друго/, то пред нея винаги има поне един човек охрана, организиращ пътуването. Неговата работа е да гледа за спазване на реда, както и да запише на едно листче номера и някакъв допълнителен номер на шофьора таксито, в което се качвате и да ви го даде. Това в случай, че имате някакви претенции, за да знаете кой точно ви вози.

Редактирано 16 април, 2015 от Тони

[eloena]

Искам само да кажа едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ за всички тези подробности! Живот и здраве, ще се допитвам до тази тема на всяка крачка във Филипините. В тази връзка, знаеш ли как стои въпросът с предплатените карти за интернет и телефония там? Може и да си писала, някъде, но да съм го проспала, извинявам се, ако е така!

[Тони]

Не, не съм писала и не съм ползвала. Аз съм с роуминг и съм предупредила моите хора, че се звъни в краен случай. Имаше много добър нет във всички хотели и ползвах него.

[Тони]

Та- впечатления от Себу- мръсен град, ужасен трафик, но не е като да не може да се види едно-друго. За по-лесно си представете един безкраен пазар от сергии, продължаващ километри, доста горещо време и прекалено много автомобили...общо взето е това.

Следващият ден го започнахме с Форт сан Педро.

На мен ми хареса, едно оазисче сред мръсния иначе град. Има какво да видиш и да загубиш не повече от час време обаче.

 

 

[Тони]

Следващата спирка беше Базилика дел Санто Ниньо. От форта е пешеходно на няма и 10 минутки, и то бавно. За бързоходците-5.

Мястото си изглежда свято. Има една огромна сцена на открито и много столове, наредени за да седнат хората. От едната страна пък е пърно с огромни свещници, но озеленено и много приятно.

Вътре самата катедрала също е много красива, направи ми впечатление въпреки горещината и работния ден си имаше много хора.

Разбира се, на входовете от всички страни се минава пак през охрана. Толкова свикнах с това, че вече не ми правеше абсолютно никакво впечатление и на влизане във всеки магазин, заведение или място си отварях чантата по навик. :lol:

 

[Тони]

Другото приятно място е споделения от Оги преди това квартал Бевърли Хилс или по-скоро темпъла.

За да влезем в самият квартал с таксито си имаше процедура- спират го, проверяват му документите, записват номера и прочие и вдигат бариерата. Толкова беше огромна разликата между това там и останалите къщи в ниското, че направо....

Спряхме директно пред Taoist Tample. Хубаво място-тихо, чисто и красиво, с чудна гледка към града.

До всички тези места се придвижвахме с такси. Въпреки, че бяха на по 30-40 минути шофиране едни от други най-голямата сума, която сме плащали е 300-350 песо, което се равнява на 10 лева.

[Тони]

Ето малко снимки с трафика и Фтомбилите в Себу.

[Тони]

Ако пътувате директно от Себу към Бохол, без да оставате в града, то ви трябва такси от летището до порта. Разстоянието е доста, порта е до Форт Сан Педро и съвсем малко още нататък. Ако не вземете бяло такси, а нормално жълто, както обясних по-горе ще ви излеле максимум 500 песо /излизате от летището и прекосявате улицата-4 лентова мисля, че беше. Качвате едни стълбички, минавате през една сграда-просто следвате останалите и излизате пак на улица. Поглеждайки надясно ще видите седянката на такситата/

Ние така или иначе си останахме в Себу и я правихме еднодневна екскурзията.

Хванахме фери до Тагбиларан. Цената на тия бързите ферита е 400 песо в посока/също има такса порт, май 20 песо беше/. Плава се около час-час и 15 минутки.

Ако сте в Себу и правите дневна трябва да хванете ранно фери- в 6 часа да речем, за да сварите екскурзиите. Слизайки на порта  ви посрещат група предлагащи екскурзии и вече може да се договаряте за цена, както ви е удобно. Ние тоя път като за последна такава бяхме взели самостоятелен гид с кола- една мацка- Джей и шофьор.

Имахме си предвидени нещата, които искахме да видим и тръгнахме, тя ни чакаше на пристанището с табелка.

Първо отидохме да видим маймунките. Бяха 8 на брой, всички наречени по имена- имаше Мадона, Саддам...ама пусто не запомних останалите. Мънички гадинки, много красиви.

След тях , преминавайки из разни селища и слушайки подробности за история, култура и прочие стигнахме Шоколадовите хълмове.

[Andro]

О, не е нужно да бързаш. Само редовно споменавай, че транспортът не е толкова страшен, хората са мили, а храната е вкусна, че аз след прочитането на пътеписа на Юри Варошанов и блога на хората с каяците сериозно се замислям дали дестинацията е за мен   и съм стресирана. Добре де, ужасена съм, че ще ми отменят всичкия транспорт от Манила и ще седя само там за Коледа, ще газя в кал с коледна шапка и ще ям супа с цели крака на кокошка, излизащи от купичката. Даже почнах да ги сънувам тези възможности  .

Споко, филипинците като цяло са хубави хора, има и хубави места за разглеждане.

Като си за малко, вървиш по утъпканите туристически пътеки, а не се вреш сред мизерията, разполагаш с повечко пари и си плащаш да те водят луксозно по екскурзи, няма за какво да се притесняваш във Филипините

Ще си изкараш чудесно.

Редактирано 17 април, 2015 от Andro

[Lindt]

Споко, филипинците като цяло са хубави хора, има и хубави места за разглеждане.

Като си за малко, вървиш по утъпканите туристически пътеки, а не се вреш сред мизерията, разполагаш с повечко пари и си плащаш да те водят луксозно по екскурзи, няма за какво да се притесняваш във Филипините

Ще си изкараш чудесно.

Благодаря за успокоението   . Препоръките ти са разумни. Само че аз търся остров, плаж, резорт с шнорхелинг от брега. Не, че няма да пробвам и екскурзии с такава идея, но представата ми за почивка е да редувам лежане на плажа с това да вляза във вода, в която плуват, движат се, растат си живи същества. Да хващам всеки ден лодка не е изключително скъпо, но не е и това, което искам. 

Не очаквам, че ще се като Фиджи, Малдивите, Сейшелите... обаче все някъде на Филипините има място, което отговаря на желанието ми, а аз явно съм твърде руса, за да го открия в утъпканите пътеки. И извън тях, ако трябва да съм откровена. 

 

П.П. Май ми стана навик да спамя в тази тема  . Извинявай, Тони 

Редактирано 17 април, 2015 от Lindt

[Тони]

Ама нека да се изясняват нещата и ако може да се даде съвет за нещо, така че питай си спокойно и си разсъждавай.

 

Следваше спиране до църквата в Лобок. Тя, както и тази в Баклайон.

И двете са полуразрушени от земетресението преди две години.

Тази в Лобок е доста по-обикновена.

 

 

 

За разлика от тази в Баклайон, която е втората по големина във Филипини.Изцяло е направена от морски материали и от седеф /прозорците/. Понеже беше сряда преди Великден приготовленията за шествието кипяха.

На втория етаж има музей.

 

 

После следваше отбивка до едно място, нещо като частен терариум. Там до миналата година е живял най-големият питон- Прони. Ама се е споминал докато идем. Имаше останки от него, както и самият той беше обработен, запазен и изложен за показване. Цели 300кг змия!

И разни други по-малки все още си живеят там.

Редактирано 18 април, 2015 от Тони

[Тони]

Предварително бяхме уговорили спирки на още две-три места, в гората, както и ги оставихме да се похвалят с неща, които смятат те за важни.

На обяд беше круизчето по река Лобок с атракциите по нея. Много приятно се получи, на платформите освен, че си хапвате спокойно, има и музика, както и прекрасни гледки.

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10206648653401288/?type=3&theater

 

После следват атракциите.

Аз самата съм с малко по-особено мнение за тях. Но е интересно всъщност, ако се абстрахираш от целта на мероприятието.

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10206648341193483/?type=3&theater

Редактирано 18 април, 2015 от Тони

[Lindt]

 

Ама нека да се изясняват нещата и ако може да се даде съвет за нещо, така че питай си спокойно и си разсъждавай.

...

 

 

Хах, това ми напомни за любим виц:

 

Манго си ръчка по магнета, Айше мие чинии. 

Малкият Асанчо: Тате, тате, коя е столицата на България? 

Манго: Не знам. 

Асанчо: Тате, тате, кой е най-високият връх на земята? 

Манго: Не знам. 

Асанчо: Тате, тате, колко са звездите ? 

Манго: Не знам. 

В този момент Айше плесва малкия по врата и му казва: 

- Стига, бе, остави бащицата си на спокойствие! 

 

Манго: Не бий детето, ма! Нека пита - нека знае!

 

Всъщност успяхме да намерим едно-две места, отговарящи на желанията ни, в района на Себу, Бохол и Siquijor Island . Като изчистим концепцията, феритата и заплахата от тайфун, каква е програмата за две седмици в района, ще дам информация. Може и някой друг да има само цветни рибки в главата си и да му е полезно 

 

П.П. Изключително харесвам портретите ти на местни 

Редактирано 18 април, 2015 от Lindt

[Тони]

Пообиколихме още из острова, после пихме по нещо освежаващо на раздяла с Джей и пак на ферито за Себу. Прибрахме се по тъмно. На слизане като оси отгоре ни връхлетяха таксиджии със същите номера като на летището. До мястото, където бяхме отседнали искаха да ни возят за 400 песо. При това положение просто ги подминавайте, само пресечка по-навън от порта си спрете минаващо такси, което ще ви закара за където сте на апарат. Пробват хората, ако мине. Стойността на пътуването ни всъщност беше не повече от 150 песо.

Това беше последният ни ден на Филипини.

Предстоеше ни доста ранен полет за ХК, в 6, така че след хапване и малка разходка се прибрахме да съберем багажи, за да успеем да починем няколко часа.

Сега се сетих да спомена за времето преди полети. Ако пътувате вътрешни полети всичко става доста бързо. За разлика с международните. Ужасно са бавни, и на влизане, и на излизане от страната. Така че за да не се изнервите и да сте на тръни за международните трябва да сте наистина два часа преди полет на летището. За вътрешните е достатъчен и час, особено на малките летища. На всички Себу имат машинки за чекиране. Хубавото при тях е, че веднага си избираш сам и мястото, ако отидеш на гише ще ти датат място по ред. Така че препоръчвам, супер лесни са- само номер на резервация и веднага изкарва всичко, въвеждаш си избора на място от свободните, които ти показва и ти вади бордната карта. Много удобно, после само даваш багаж.

Редактирано 18 април, 2015 от Тони