stanimir Публикувано: 23 април, 2015 Сподели Публикувано: 23 април, 2015 Eто план на гатовете : http://varanasi.nic.in/phototalk/varanasi-ghats-map-photos.gif Главният където се провеждат церемонитте по залеза и изгрева е Dashashwamedh Ghat ( някъде по средата на картинката) . Няколкостотин метра по нагоре е Маникарника. Интересният участък за разходка е от Durga Ghat до Asi Ghat , но може да се ограничите и само с два-три ghats надолу от Dashashwamedh Ghat . 2 Връзка към коментар
stefanrusev Публикувано: 23 април, 2015 Сподели Публикувано: 23 април, 2015 Щом си бил в Амритсар, до границата ходи ли? Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 23 април, 2015 Сподели Публикувано: 23 април, 2015 П.П. Наистина при краткото време което имате може да направите разходка по ghat-овте пеш или с лодка е едната посока. После церемонията аарти вечер , хапване , пийване и ако се събудите преди първи петли ранната церемония. След нея разходка до Маникарнака и Златния Храм , после пак на път 1 Връзка към коментар
stefanrusev Публикувано: 23 април, 2015 Сподели Публикувано: 23 април, 2015 Тцъ,обратно. Щото след сутришната церемония ще гони пак влак. А що в мн.ч.? Не е ли сам? Връзка към коментар
ruwenzogy Публикувано: 23 април, 2015 Автор Сподели Публикувано: 23 април, 2015 Щом си бил в Амритсар, до границата ходи ли? Церемонията съм я гледал преди няколко години от пакистанска страна и бе много впечатляваща. Сега не ходих. 1 Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 23 април, 2015 Сподели Публикувано: 23 април, 2015 Каза , че в Индия ще се засече с някакъв приятел доколкото помня ама пък днес не ми е ден ? 2 Връзка към коментар
ruwenzogy Публикувано: 23 април, 2015 Автор Сподели Публикувано: 23 април, 2015 (редактирано) Тцъ,обратно. Щото след сутришната церемония ще гони пак влак. А що в мн.ч.? Не е ли сам? На доста от местата съм сам, но за тук придвидливо съм си подсигурил компания Редактирано 23 април, 2015 от ruwenzogy 1 Връзка към коментар
stefanrusev Публикувано: 23 април, 2015 Сподели Публикувано: 23 април, 2015 До Каджурахо на 20км има едно интересно каньонче Raneh falls. Знам че нямаш време ама ако ти омръзне бързо кама-сутрата... 2 Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 23 април, 2015 Сподели Публикувано: 23 април, 2015 Всъщност мен пък тая клада не ме стресира особенно може би , защото съм имал досег с доста трупове , по-скоро ми беше страшно интересно . Бях гледал и филми за мястото и церемониите. Това е най-нисшата каста на "недокосваемите" - хората които се занимават със смърта и никой не бива да ги докосва. Тия там на кладите се занимават от десетки поколения в родословието си само с това. По-надолу са само циганите и някой други групи които са дори извън кастовата система 4 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 24 април, 2015 Сподели Публикувано: 24 април, 2015 защото съм имал досег с доста трупове Това доста зловещо звучи. А седях на една маса с теб.... 2 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 24 април, 2015 Сподели Публикувано: 24 април, 2015 Това доста зловещо звучи. А седях на една маса с теб.... Тази сутрин определено сте решили да се задавя... Описанията ви ще ме накарат да се замисля за Индия - която почти бях отписала на този етап поради факта, че пътувам сама. А там това не е здравословно... Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 24 април, 2015 Сподели Публикувано: 24 април, 2015 Тази сутрин определено сте решили да се задавя... Описанията ви ще ме накарат да се замисля за Индия - която почти бях отписала на този етап поради факта, че пътувам сама. А там това не е здравословно... Абе, запиши си в списъка нещо друго. ;) 1 Връзка към коментар
ruwenzogy Публикувано: 24 април, 2015 Автор Сподели Публикувано: 24 април, 2015 (редактирано) Днес минахме през Каджурахо. Много ми допадна. Беше чисто и спокойно в 8 часа сутринта и си стояхме почти до обяд. Сега релаксираме в хотелчето, което си взехме по съвет на Стенк и през нощта поемаме към Варанаси Редактирано 24 април, 2015 от ruwenzogy 17 Връзка към коментар
stefanrusev Публикувано: 24 април, 2015 Сподели Публикувано: 24 април, 2015 Дай снимки по-отблизо на статуетките Връзка към коментар
stanimir Публикувано: 24 април, 2015 Сподели Публикувано: 24 април, 2015 (редактирано) Дай снимки по-отблизо на статуетките Палави спомени ти минават минават през главата Това доста зловещо звучи. А седях на една маса с теб.... Важното е , че не беше НА масата пък и при нас е било почти ей тъй за обща култура , колкото да не ни е страх от такива гледки Редактирано 24 април, 2015 от stenk 2 Връзка към коментар
ruwenzogy Публикувано: 24 април, 2015 Автор Сподели Публикувано: 24 април, 2015 (редактирано) Ето още няколко снимки от еротичните храмове на Каджурахо Да добавя само, че ми се скапа апарата и снимам с една малка сапунерка... Редактирано 24 април, 2015 от ruwenzogy 15 Връзка към коментар
macf1an Публикувано: 24 април, 2015 Сподели Публикувано: 24 април, 2015 Споко, ще го оправиш с парите от компенсацията за полета 5 Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 26 април, 2015 Сподели Публикувано: 26 април, 2015 От земетресението в Непал не сме те чували. Твърдят, че и в Индия се е усетило яко и в северните части има 20 души загинали. Ти усети ли нещо? Връзка към коментар
Topfly Публикувано: 30 април, 2015 Сподели Публикувано: 30 април, 2015 Какво става? Да не те погълна тъмна Индия? Според програмата ти вече трябва да си в Европа! Чакаме с нетърпение сводка за последните премеждия! 1 Връзка към коментар
ruwenzogy Публикувано: 30 април, 2015 Автор Сподели Публикувано: 30 април, 2015 Само набързо. Наистина вече съм в Европа и то в прекрасното елазаско градче Колмар и си пия бирата. За земетресението разбрах едва след няколко дни. Тогава съм бил във Варанаси , но нищо не съм усетил 7 Връзка към коментар
Цвете Публикувано: 30 април, 2015 Сподели Публикувано: 30 април, 2015 Ей, радвам се, че даде знак! Наздраве! 2 Връзка към коментар
ruwenzogy Публикувано: 30 април, 2015 Автор Сподели Публикувано: 30 април, 2015 (редактирано) То истински дневник няма да се получи, но ето кратка сводка за пребиваването ни във Варанаси, точно, когато е било ужасното земетресение..... За Варанаси бях подготвен емоционално и с нищо особено не ме притесни. Това място си е за поклоници и вярващи. Нека се перат, нека се мият и къпят, нека дори вода да пият от свещената Ганга, това си е техен проблем. Мен не ме интересува и впечатлява..... Очаквах значително по-голяма смрад и мръсотия, но не беше. Разходихме се по гатовете да видим за какво иде реч, но не разбрахме... Вечерта присъствахме на интересна ПУДЖА, което бе и най-запомнящото се преживяване. Продължи повече от 2 часа изпращането на деня с песните и молитвите към Ганга.Разходката с лодка също е съмнително удоволствие. Дори шляенето из малките и претъпкани сокаци, не е по-различно от другите градове. До Златния хиндуистки храм, така и не ни допуснаха, а изгарянето на трупове в гата Мариниката не ме ужаси и погнуси...(както се очакваше) Там неприятното бе, че някакви долни типове (разбирай, цигани) ни заклещиха да даваме пари че сме снимали, та трябваше бързо да се измъкваме от това култово, но не особено дружелюбно място. За сметка на това, присъствахме на сватбена церемония, която бе твърде красива на фона на нищетата наоколо. Залез реално нямаше, а за изгрева, кой ще ти става....Покрива на хотела ни Мираголд, така и си остана неизползван пълноценно.... Редактирано 30 април, 2015 от ruwenzogy 16 Връзка към коментар
ruwenzogy Публикувано: 7 май, 2015 Автор Сподели Публикувано: 7 май, 2015 От няколко дни вече съм си в къщи и съм безкрайно щастлив.... Ето някои нахвърляни мисли в тефтерчето ми 2 дни преди да си замина.... "Наближава времето да си тръгна от Индия. Да си призная - не бях особено подготвен за тази нова и различна вселена. Решението за това приключение дойде твърде спонтанно с евтините самолетни билети. Ще изразя изключително собственото си виждане за Индия. За над 90% от хората, тя е любима дестинация и искат да се завърнат тук отново.. За мен, това не е моето място. Определено, не ми допадна и с удоволствие си тръгвам. Не успях и за двете седмици да се впиша в живота и нравите на местните хора. Аз и без това съм обърнат към себе си и не общувам особено, но тук това се превърна почти в болезнен проблем. Постоянно изпитвах страх и параноя от всичко (главно да не ме нападнат и оберат, или да не се заразя и разболея). Истината е, че хората бяха дружелюбни и не съм усещал такова отношение, но това чувство не ме допусна до края.. Хотелите и влаковете бяха моите крепости, където се криех от действителността. Отделно почти всекидневната 40-градусова жега ме съсипваше.. За 2 седмици не си спомням да съм се смял истински (а дори и усмихвал). Надъхвах се всеки ден да е по-хубав и различен, но не се получаваше. Всъщност, само 2-3 дни минаха добре и приятно. Всичко това се дължи основно и само на мен. Никой не ми е виновен за негативните нагласи. Може би и неприятното начало с отменения полет и несигурност, както и един адски нощен автобус, изиграха своето влияние, но това са фактите - броях с нетърпение дните до края, вместо да се наслаждавам на престоя си тук - мечта на мнозина пътешественици.. Мнението ми е изключително субективно, но много истинско. Може и защото за пръв път пътувах сам. Не е това моят начин на пътуване..... Шумотевица и мръсотия съм срещал много пъти по пътя си, но никога не съм се чувствал така подтиснат. За Индия какво да кажа. Забележителностите са впечатляващи и там е един оазис на спокойствие и спасение от хаоса навън. Хората са добри. Но не са толерантни. Всъщност , толерантни са към всички 'нередности', а не един към друг. Може би, защото всеки прави тези дребни номерца да оцелее, затова и не си забелязват един другиму това и живота им леко се изкривява. Но това е от векове и примери безброй.... Храната им може да е супер вкусна, но аз ядях само бисквити... Хигиената - няма такава държава. Ядат с мръсните ръце, пият вода от реките, спят на земята по мостове и гари, храчат, плюят и какво ли още не.... Транспорта е невиждан хаос . Влаковете са добре уредени, но мръсни, редовно закъсняващи, а ужаса на втората класа е неописуем. Тигри не видях, заради лошо планиране, но в предвид гореописаните обстоятелства, и не съжалявам толкова... Николай Генов бе озаглавил прекрасната си книга "Никой не си тръгва от Индия завинаги". Не знам. Аз си тръгвам с облекчение. Но човек никога не е сигурен. Може някой ден да пристигна отново. Този път на ЮГ. Защото никой не си тръгва от Индия завинаги. Но задължително ще бъде със Снежка ! 28 Връзка към коментар
Alexander Публикувано: 7 май, 2015 Сподели Публикувано: 7 май, 2015 Не знам дали е вярно това за 90-те процента, които искали да се връщат, според мен по-скоро е модна дестинация. Много назад ми е в плановете, ако изобщо стигна до там някога. Със сигурност това, че си бил сам още повече те е подтиснало там. 2 Връзка към коментар
Цвете Публикувано: 7 май, 2015 Сподели Публикувано: 7 май, 2015 (редактирано) Добре дошъл! И аз имам същата нагласа за Индия, без да съм ходила. Нямам планове дори. Мечтая само да видя Тадж махал, но както писах и преди, телепортираки се. Предполагах,че на теб, Оги ще ти хареса, имаш богат опит, но явно наистина там е друга "планета". Редактирано 7 май, 2015 от clete 2 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега