slujitel Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Покрай дискусията за Куба в една друга тема ми стана интересно имате ли държави, които не сте харесали и защо, както и такива, които много сте харесали и защо? Предполагам, че не може да се определи една държава-фаворит, така, че ако имате по няколко, моля опишете. Ако има вече такава тема, моля да ме извините, темите станаха много и не си спомням.
neuromancer Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Има една тема http://magelanci.com/topic/160-%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/ и една http://magelanci.com/topic/147-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/
Tedy Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Много хубава тема. Самата аз често си задавам този въпрос. Предполагам причината е форума и факта, че често срещам полярни мнения за едни и същи места и градове. Относно моя скромен опит в пътуванията мога да кажа, че няма държава, която да не ми е харесала. Щом съм избрала да посетя точно нея от големия, непознат свят, значи има защо. Избирам и правя маршрутите съобразявайки се със своя вкус, та няма как да стане грешка. Друг е въпросът, че пътувайки има места, които ме грабват и емоционално и по някакъв начин това винаги е свързано с човешкия фактор. Да, обичам различни култури, обожавам природата, но ... без хората и контактите с тях, всичко това се превръща в красива опаковка. Обичам малките недоразумения на пътя, странните случки и въобще всичко онова, което ми създава усещането за приключение, кара ме да се смея и ме вади на макс от коловозите на ежедневието. Често приятели ме питат защо отивам в Йемен или Китай, а не в Рим или Париж. Отговорът е много прост, първо защото нямам възможност да пътувам чак толкова често и предпочитам да отделям повече време на една държава, та това ме кара да съм много внимателна в избора. И второ, честно казано пътуванията ми в Европа винаги са били едни обиколки по улици и забележителности, лишени от емоционален пълнеж и приключенски дух. Та след цялото това писание да отговоря и на въпроса - любимата ми дестинация е Йемен. Е, няма такива уникални хора, по цял ден имах повод да се усмихвам. Жалко за това, което става сега там, наистина ми е мъчно. Страхотно се чувствах също в Куба и Перу, пак заради хората по пътя, а Китай... там приключенията изскачаха на всяка крачка. Още много мога да коментирам по темата, но да не ставам прекалено досадна. 16
slujitel Публикувано: 23 април, 2015 Автор Публикувано: 23 април, 2015 Преди дни приятелка се върна от двумесечна обиколка на Южна Америка и каза: Не ходете в Чили и Аржантина, това бяха най-грешно похарчените ми пари, а Буенос Айрес е най-отвратителния и мръсен град. Тя пътува много, била в над 80 държави и има огромна база за сравнение. Аз мисля някой ден да посетя тези места и съм ги проучила на първо четене. Мисля, че ще ми харесат, та в този дух на мисли стигам и до въпроса дали четейки не тръгваме с големи очаквания и после не оставаме разочаровани?
neuromancer Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Вече съм го писал някъде, но го има това с големите очаквания, както и някакво малко разочарование, което се премисля 1000 пъти и като впечатление засенчва всичко останало и дава облик на цялото място, докато всъщност винаги има и лошо, и хубаво... Всеки си е различен, аз лошото го забравям. Примерно имам добри впечатления от Перу, нищо че ми откраднаха фотоапарата там. Виж mililia какво пише за Буенос Айрес http://magelanci.com/topic/2102-в-момента-съм-в/?p=88017 Не си ли чувала примерно "Германия е страхотна страна, всичко е чисто, подредено" и "Германия е абсолютна скука, всичко чисто, подредено" 8
Duke Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Личи си, че жена е пуснала тази тема. Харесвам, не харесвам... Последно? 11
logist13 Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 (редактирано) може би е въпрос на гледна точка и възприемане на нещата; опитвам се навсякъде да гледам позитивното, то ясно е, че ако човек се втренчи навсякъде може да вижда лоши неща, ама има ли смисъл; та в тази връзка няма място, което да не ми е харесвало и да не бих се върнал отново Редактирано 23 април, 2015 от logist13
Травеолани Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Досега не съм имала случай да се разочаровам от дестинация, която много съм искала да посетя. И аз си правя програмата по моя си вкус, избирам транспорт и хотели, с които се чувствам сигурна. В общи линии всичко ми е планирано добре и изненади почти няма относно логистиката из самата държава. Освен ако не пътуваме в Европа, рядко пътуваме с местен градски или междуградски транспорт. Предпочитаме да си наемем кола или да вземем такси. Често предпочитам да дам малко повече пари, но да ми е мирна главата и да се чувствам комфортно. Мисля, че точно затова, дори и в по-бедните държави ми е харесало. 2
slujitel Публикувано: 23 април, 2015 Автор Публикувано: 23 април, 2015 Личи си, че жена е пуснала тази тема. Харесвам, не харесвам... Последно? Еми жена съм, при това руса. 1
Nati Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Аз за Шри Ланка бих казала, че не е за всеки. Или по-скоро ако човек иска да види само хубавите неща, тогава трябва да си наеме шофьор и гид. Ние бяхме изцяло с градския транспорт и пеша. Видяхме толкова много неща за малко време, както положителни, така и отрицателни. Като отрицателни бих определила непрекъснатото подвикване, питане дали искаме такси или някаква друга помощ. Чак човек няма мира от тези хора, ама все пак са си 20 000 000. Опитаха се да ни излъжат 3 пъти тези тук-туци, което също беше много дразнещо. Но пък такава уникална природа имат, че нямам думи. А и срещнах много добри хора. Сега като си гледам снимките и всичко лошо съм забравила Но добре, че моите приятели отказаха да дойдат, че нямаше да понесат всичко Те са по-скоро за моловете в Дубай 2
stanimir Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 И с моите приятели е така , прекарваме си чудесно в "нормалните" според тях дестинации , но не виждам как бих ги търпял или те мен на места като Филипини , или пък сега из Аржентина и Бразилия Имам места където ми е било интересно , но не бих се върнал освен случайно. Има и такива които не ми омръзват. 1
slujitel Публикувано: 23 април, 2015 Автор Публикувано: 23 април, 2015 И с моите приятели е така , прекарваме си чудесно в "нормалните" според тях дестинации , но не виждам как бих ги търпял или те мен на места като Филипини , или пък сега из Аржентина и Бразилия Имам места където ми е било интересно , но не бих се върнал освен случайно. Има и такива които не ми омръзват. Кои? И защо?
stanimir Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Ами само като примери към първата група - Макао , Уругвай, Израел във втората са цялата Япония , Хонконг , Тайланд.
Meidj Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Много хубава тема. Самата аз често си задавам този въпрос. Предполагам причината е форума и факта, че често срещам полярни мнения за едни и същи места и градове. Относно моя скромен опит в пътуванията мога да кажа, че няма държава, която да не ми е харесала. Щом съм избрала да посетя точно нея от големия, непознат свят, значи има защо. Избирам и правя маршрутите съобразявайки се със своя вкус, та няма как да стане грешка. Друг е въпросът, че пътувайки има места, които ме грабват и емоционално и по някакъв начин това винаги е свързано с човешкия фактор. Да, обичам различни култури, обожавам природата, но ... без хората и контактите с тях, всичко това се превръща в красива опаковка. Обичам малките недоразумения на пътя, странните случки и въобще всичко онова, което ми създава усещането за приключение, кара ме да се смея и ме вади на макс от коловозите на ежедневието. Често приятели ме питат защо отивам в Йемен или Китай, а не в Рим или Париж. Отговорът е много прост, първо защото нямам възможност да пътувам чак толкова често и предпочитам да отделям повече време на една държава, та това ме кара да съм много внимателна в избора. И второ, честно казано пътуванията ми в Европа винаги са били едни обиколки по улици и забележителности, лишени от емоционален пълнеж и приключенски дух. Та след цялото това писание да отговоря и на въпроса - любимата ми дестинация е Йемен. Е, няма такива уникални хора, по цял ден имах повод да се усмихвам. Жалко за това, което става сега там, наистина ми е мъчно. Страхотно се чувствах също в Куба и Перу, пак заради хората по пътя, а Китай... там приключенията изскачаха на всяка крачка. Още много мога да коментирам по темата, но да не ставам прекалено досадна. Магеланството в пълния смисъл на думата. Поклон! 3
Георги Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Аз си мисля, че често харесването/нехаресването си зависи и от други фактори освен дестинацията. Спомням си на времето бях чел един пътепис от Париж. Жената се оплакваше само от кривия хотел, в който я настанили и как и развалил цялата почивка. За Париж нямаше почти нищо, ама за хотела няколко параграфа В което не казвам, че при slujitel и други хора, които не харесат някое място е от подобна лиготия. Просто пример, че често на настроението ни оказват влияние субективни фактори, за които може дори да не си даваме сметка. Както в един момент нещо може да ти изглежда интересна екзотика, в следващия може почти същото нещо да ти е досадно и дори противно. И че самата дестинация дори може да не е най-главния фактор, който оказва влияние на това как ще приемем мястото, макар и тя да си го отнася накрая като харесване/нехаресване Защото всички пишем "не ми хареса еди къде си", а не пишем "не ми хареса еди къде си, с еди кой си, след като не се бях наспал, бях преболедувал миналата седмица" и всичките възможни дребни и не чак толкова дребни фактори. Трудно е да се абстрахираме от настроението си, колкото и да се опитваме. Ако по някаква причина е лошо, сигурно се проектира навсякъде, колкото и да се насилваме нещо да ни хареса... И така, пак да кажа, че не е това конкретно към slujitel, просто малко по-абстрактно развиване на въпроса 6
T.E.Lawrence Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 Да не пропускаме и факта, че както ние, така и самите места и страни се променят. Може би ще е интересно след десет години, да сме живи и здрави, да си спомняме какво сме мислили преди и сега. Виждам, например, как любимата ми Камбоджа се променя с месеци, да видим за добро или лошо. Бих се връщал отново и отново там. За съжаление в друга любима държава - Сирия в близко бъдеще няма как да я посетя отново. В Египет съм ходил два пъти, бих отишъл пак и пак. Бутиковите дестинации не ме привличат - в Сингапур отидох заради липсата на директна връзка от Пном Пен до Джогиакарта и останах два дни да разгледам. Като за толкова ми хареса, но нямам намерение да се връщам, освен за прикачване. Там го описвам с две думи - Франкфурт с топло време. От друга страна една от детските ми мечти беше да посетя Бразилия, не съм ходил, но от година на година все по-малко ми се ходи, може би се променям. 1
noshtna_ptica Публикувано: 23 април, 2015 Публикувано: 23 април, 2015 (редактирано) Преди малко повече от 20 години ходих за първи път в Рим и бях ужасена. Видя ми се мръсен, каменен, пренаселен. Без небе и въздух... Зарекох се никога повече да не стъпя там, но миналата година се оказах отново в Рим и се влюбих в този град - чист, просторен, навсякъде пинии, градини, въздух, синьо небе... Ясно е, че нито площадите и градините са създадени в последните 20 години, нито пиниите са израсли сега. Та така, не знам дали е само от русото и женското... Редактирано 23 април, 2015 от noshtna_ptica 3
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега