дневник Испания по Великден или "Cuantas Cervezas?"

[stormbringer]

Да карам едно по едно, че отдавна не съм писал такова нещо (или никога?). 4 души и една 2-годишна сладурана пътувахме за Мадрид и Андалусия между 11ти и 21ви Април.  В Севиля и в Гранада бях ходил и преди, но за кратко, всичко останало беше ново за мен. Изкарахме си убийствено добре, имахме някакави премеждия и интересни моменти – за тях по-надолу.

 

До там:
На 10ти април пътувахме за София, за да летим спокойно на 11ти. Пихме бира в някаква симпатична кръчма, където сам можеш да си я наливаш от стената.

На 11ти боядисахме едни яйца със софийски приятели и запалихме към летището. Оказа се, че полетът до Мадрид е от доста дългите за европейските стандарти – 3,5 часа, а на всичко отгоре, цената на кен бира в самолета на Уиз се е вдигнала. Обаче пък ми се откри страхотна гледка над Алпите и над Ница и Марсилия, ест. това, че пилотът реши да използва тоалетната, точно тогава поизправи на нокти доста от пътуващите. По живо, по здраво кацнахме и след дълго чакане за багаж се отправихме към града.

Мадрид:
След 3 смени на метрото стигнахме и до апартамента. Тук трябва да споделя, че сефтосахме airbnb, и на всички места случихме на много прилични апартаменти и къщи. Мадрид се оказа страхотен град, който определено ще трябва да се пости отново, не само за отправна точка, за места, като Сеговия и Саламанка, а най-вече заради себе си. Реално, за разглеждане, разполагахме с нощта на 11ти и целият 12ти, тъй като на 13ти сутринта трябваше да вземаме rent-a-car, да се насочваме към Толедо и от там към Кордоба.  Разбира се – разполагахме и с 1 цял ден преди заминаването за България. За краткото време, успяхме да се насладим на Пласа Майор, пиейки кафе там, хапнахме на пазара Сан Мигел, където ест. попаднахме на усмихната българка, която продаваше фрешове и смутита, няколко църкви, разходки до двореца, операта, Пуерта дел Сол; сиеста в Ретиро и 2 (безплатни) часа в Прадо.

Отново се убедих, че когато човек е притиснат от времето, успява да извлече масималното – за двата часа  в Прадо, видяхме всичко, което си бяхме набелязали предварително, и доста голяма част от останалите експозиции (временни и постоянни). 

 

Толедо:
Сутринта на 13ти взехме колата и потеглихме за Толедо. Стигнахме бързо, паркирахме на популярния паркинг, от който има ескалатор до стария град. Поразходихме се, имахме интересен момент, като влязохме в една тясна уличка, а насреща идваше такси, оказа се, че за да премине през нея, трябваше да прибере едното огледало, а ние да се върнем и да изчакаме. Стори ми се луда работа да се шофира на подобно място, но просто още не знаех какво ще ми предстои няколко дни по-късно в Гранада.

 


В самото Толедо не успяхме да изпълним план „максимум“, но видяхме „Погребението на граф Оргас“ на Ел Греко, което до голяма степен запълни културната програма. Следобед потеглихме към Кордоба, че ни чакаше доста път, а и там ни чакаха за вечеря.   
 

Кордоба:
Пристигнахме в Кордоба доста късно, там също се повъртяхме, че центърът е ад от еднопосочни и тясни улички, а ест. бяхме отседнали на пешеходна такава. Тук се разделихме по двойки  - ние с приятелката ми бяхме в едно приятно пансионче, в малка пешеходна уличка, а приятелите ни с малката, бяха на гости на приятели – българка и кореняк кордобчанин, които живеят там. Те ни чакаха за вечеря, която дойде малко късна, дори и за испанските стандарти, но пък беше прекрасна.

Кордоба ми беше мечта още от първото ми стъпване на испанска земя, когато видях и снимки от там и не ме разочарова. La Mezquita (или Santa Iglesia Catedral de Córdoba) беше изключително впечатляваща.

Разходките из еврейския квартал и по римския мост бяха чудесни, опитахме една испанска класика „Rabo del Toro” или опашка от бик, кояо се оказа доста вкусна. Кордобския Алкасар не беше особено грандиозен (все пак ни предстоеше Севиля и Гранада), но пък откриваше много хубава гледка.

След тези забележителности, от графата „задължтелни“, кордобските ни приятели бяха свършили работа и ни направиха разхода из по-различни места, за „местни“, която също се оказа много приятна, гарнирана с вечеря на малък площад, която освен локални специалитети включваше „хита на сезона“ в южна Испания – caracoles (охлюви или Кара Кольо) и първия полуфинал в ШЛ между Атлетико М и Реал М, в който съдията реши, че да разбиеш с лакът носа на противников футболист, не е провинение, но това е друга тема. След вечерята и мача, Хуан (нашият приятел от Кордоба) ни направи обиколна разходка на прибиране, в която ни разказа и показа доста неща от града, като в един момент минахме през площад, който се казваше като него. Оказа се, че е кръстен на дядо му, който е бил известен поет (аз знаех, че дядо му е поет, но не предполагах, че има и площад носещ името му). В основни линии – видяхме Кордоба през неговите очи и се насочихме към леглата, че на следващия ден ни чакаше Севиля.
На сутринта с приятелката ми прескочихме до руините на Medina Azahara, някогашна перла и практически столица на Ал-Андалус, за съжаление,  просъществувала по-малко от 100 години, до падането на конкретната династия. По въпросите с някогашната „ислямска Испания“ има доста какво да се прочете и изгледа и спокойно може да се окаже, че това е една от „люлките на съвременната европейска цивилизация“, но и това е друга тема.

От там се върнахме до Кордоба, взехме другите и по магистралта, минавайки през здрав порой, който изми мушичките колата, стигнахме до Севиля. Пропуснахме Алмодовар Дел Рио, но за съжаление, още рано, рано се оказа, че програмата ми е по-амбициозна, отколкото може да се направи с малко дете.  

Редактирано 4 май, 2015 от stormbringer

[Childish]

Супер начало, готини снимки. Давай продължението.

[Kaio]

Наистина страхотно начало. Ще следя с интерес, тъй като след два месеца ни предстоят две седмици в Андалусия.

[Цвете]

Задобряваш с разказите! Чакам и аз подпобности. И щом имаш местни познати, би ли попитал дали подобен маршрут е ок за времето веднага след Коледа за 10 -на дни. Благодаря!

Редактирано 4 май, 2015 от clete

[stormbringer]

Няколко дни по-късно - Севиля  
 

Севиля:
15ти април (също така рожден ден на приятелката ми) следобед се настанихме в двустаен апартамент от airbnb, хапнахме тапас в едно съседно барче и се подготвяхме да видим защо, аджеба, веселяците от Черно Фередже пеят „Севиля – град на разврат и поквара“. Както споменах и в началото – в Севиля бях ходил, преди няколко години, но само за 5-6 часа. Сега трябваше да разгледам и да се насладя по-качествено. Е, получи се. Още първата вечер се забавлявахме доста, обикаляйки по барове и опитвайки местни специалитети и за пореден път признавайки, че бирата на юг не може да се мери със северната. Нощна Севиля определено ни впечатли със кипящия живот по тесните си и заплетени улички, а между поръчките за тапас и бири, успях да засека на един телевизор, как Луис Суарес си прави майтап с Давид Луис и цялата защита на ПСЖ, и пак тъжно да констатирам, че много ми липсва в любимия Ливърпул.
Обратно по същество – никога не бях имал желание да отида на корида, напротив, обаче като се оказа, че другите трима искат – неохотно се съгласих.   Точно в Севиля уцелихме седмицата с корида всеки ден, което улесни нещата. В интернет се предлагаха билети по 120 евро на сянка и 48 на слънце, но тъй като нямахме принтер под ръка, изчакахме и в последната вечер, вече нямаше билети online. Решихме да отидем на място, на сутринта на 16ти и да пробваме там. Оказа се, че на касата ни продадоха билети за по 27 евро, които бяха на сянка и то на доста добри места, т.е. нещата се наредиха в наша полза. Коридата беше в 18:30, а до тогава имаше цял ден пред нас. Разгледахме Алкасар, който беше затворен при предишното ми посещение, и от тогава ми беше мерак, все пак някой хора го сравняват с Аламбра. Много е хубаво, впечатляващо, наистина, НО сравнение с Аламбра просто не може да има. Дворецът  е строен за вече християнски владетел на Севиля, след реконкистата, в арабски стил, с много красиво украсени арки, тавани и пр., но просто отстъпват на гранадския шедьовър.

 
След Алкасар се насочихме към Пласа де Еспаня. Който е стъпвал там, знае какво се случва – човек губи дар слово, а очите стават като палачинки. Наскоро видях и други съфорумци са описвали неописуемите чувства, които човек изпитва на този площад. Прекрасно място. Присетих се, че със сестра ми, преди доста години бяхме констатирали, че (централните) площади на Белгия (Гент, Антверпен, Брюксел, Брюж) са, може би, най-впечатляващи. Тъй като и двамата сме ходили и в Севиля, защо така пропускахме да сложим този в класацията? Писах ѝ веднага, отговори, че просто тогава още не сме били ходили в Севиля, и не отрича, че Пласа де Еспаня е над тях, макар и доста различен като стил.  Малко и за самият площад – строен е през 1928а, за Световното изложение на следващата година, което обаче, не е било много бляскаво, заради насъпилата през 1929та криза. В днешно време сградите са основно правителствени.

След площада се разходихме по реката, пътьом за коридата, насладихме се на хубавото време и стана време за бикоборство. Признавам, че беше интересно, поне до определен момент. Накрая малко доскуча, но видяхме доста разнообразни неща при всеки от тримата матадори.  От грешка и подмятане на матадора във въздуха, през доста изтощен бик, което предизвика освиркване от по-запознатите наблюдатели, до бурни овации, за млад и доста дързък матадор. Не мисля, че бих гледал корида отново, но съм доволен, че посетих.

Вечерта играха Севиля срещу Зенит, и повечето местни следяха с интерес, ние се вълнувахме повече от тапас, монтадитос и сервеса. Няма нужда да се повтарям за нощна Севиля, получи се даже доста по-добра вечер от предната.
На сутринта на 17ти станахме рано, отидохме до величествената катедрала, за която легендата говори, че след реконкистата, християните си казали „нека построим нещо толкова голямо, че идните поколения да ни мислят за луди“. 

Разгледахме я, качихме се до горе, позяпахме града и се приготвяхме да потегляме за Кадис, когато отивайки към колата, се оказа, че и някой друг е имал мерак да разгледа какво има вътре, но защото не е имал ключ, ни е строшил стъклото. За щастие не си оставяме нищо в автомобила, старо и важно правило, но нямаше как да потеглим със счупен прозорец. Пратихме дамите с малката на разходка и се започна звънене по телефоните на фирмата, те искаха полицейски доклад, ходихме в полицията (тя пък се оказа близо и на много приятен площад), там бяха много разбрани и сравнително бързо излязох с необходимия документ. В крайна сметка изгбихме около 3 часа, в които можеше да се насладим на Кадис, а не да ходя по институции, но поне всички бяхме ОК, а дамите се бяха насладили на Севиля още малко, през това време. 

[stormbringer]

17ти Април - Кадис: 

След севилското приключение, времето ни за Кадис драстично намаля, а то и без това не беше много. Този град така или иначе беше "малко" встрани от общия маршрут, и като цяло си беше моя прищявка, но като организираш всичко, мисля, че ти се полага да си угодиш и на някоя и друга такава. Поради късното ни пристигане, обаче не можахме да хванем много слънце, нямахме и кой-знае каква подотовка, т.е. разчитахме на това да се разходим, пък ще видим до какво ще стигнем, което може  би се оказа грешка, защото в последствие разбрахме, че не сме се насочили към най-интересната част. Все пак видяхме залеза над океана, където пък имаше отлив и лодките бяха на сухо, което малко или много си беше интересна гледка.



От там влязохме обратно по малките улички и без да искаме попаднахме на много приятен бар, в който хапнахме и се отдадохме на вино и бири, след което предприехме разходка, обаче градчето ни се стори доста празно и лиспваше този дух и настроение, което ни съпътстваше до този момент, спряхме на още 1 бар, на който все пак имаше някакви хора, но през това време беше захладняло, и то доста, и поехме обратно към хотелчето, където аз и приятелката ми решихме, че не може да оставим нещата току така и излязохме отново, след като сложихме по още един кат дрехи. Другите останаха да се приспиват и да си почиват. Този път потеглихме в друга посока и явно нацелихме - в Irish Pub-a явно винаги е купон, едвам си намерихме места, позабавлявахме се, разходихме се след това из останалата част на стария град, която по-рано бяхме пропуснали, направихме си 1-2 снимки в тъмното и общо взето с това приключихме, защото ни чакаше сравнително дълъг път на следващия ден.

 

[stormbringer]

Започвам с извинение - този дневник/пътепис трябваше да го довърша преди около месец, ама се оказвам доста зает, от как сме се върнали, а и чаках за някои снимки  

И - по същество: 
 

18ти Април:
Пътят между Кадис и Гранада се оказа изключително живописен и много приятен. Отсечката явно беше предпочитана от мотористи, които вече бяха открили сезеона. Планът беше да минем през Ронда за 2-3 часа, но пътьом със съжаление усетих, че няма да сварим и затова изобщо не отбихме натам. Хапнахме в едно крайпътно заведение, както навсякъде – беше доста вкусно. Фейсбук прецени, че сме в природен парк „Sierra de Grazalema“, съгласих се и тъй като беше много красиво, както вече споменах, го препоръчвам, ако няма минава наоколо.   Попътуваме си и към 17:00 влязохме в Гранада.

Гранада:
Къщичката ни, от airbnb, беше в Albayzín, където след 20:00 не може да влизаш с кола, ако не живееш там,  затова и бързахме да стигнем по-навреме. По-рано споменах за тесните улички в Толедо и пуснах снимка на едно такси. Е, тук нещата бяха още по-интересни, в един момент бях с 2 прибрани огледала, които въпреки това бяха опряли едновременно в стените на сградите от двете ни страни, за момент си помислих „ни напред, ни назад“, обаче от няма и къде продължих. Е – преминах и всичко се получи точно, може и да е имало някоя нова драскотина (по вече сменената ни кола, след опита за кражба ден по-рано), ама нали затова плащаме пълна застраховка.

Albayzín е исторически квартал в Гранда, „арабския квартал“, изпълнен с малки бели къщички, често красиво окрасени с цветя е чинии по стените, с много тесни, калдъръмени улички, по които да се разхождаш безцелно и да се „губиш“ е част от приключението и магията на това място. От Albayzín, също така се открива и страхотна гледка към Аламбра и Сиера Невада, особено от Mirador San Nicolas, където редовно се съборат огромни тълпи, които да се насладят на тази гледка. „Мирадорът“ пък се оказа, точно до къщичката ни, което беше голям плюс – много лесно се ориентирахме, в иначе лабиринто-подобния квартал. 



Стигнахме навреме, даже успях да паркирам точно пред къщичката. Със приятелката ми моментално хукнахме към туристическия офис, за да купим билети за Аламбра (от предишното ми посещение помнех, че беше по-добре да се купят на предния ден), но се оказа, че информацията ни е стара, и офисът в събота затваря по-рано, от там пак хукнахме нагоре към Аламбра, да пробваме да купим на място, преди и те да затворят,  там се оказа, че на място продават само за същия ден, и няма проблем да се сдобием, но да дойдем на сутринта. Тази „разходка“ ни поизмори доста, и слязохме да хапнем и пийнем кафе в центъра, около Plaza Nueva където успяхме набързо да се поразходим, да видим катедралата и да огледаме места за по-късно. Пред катедралата попаднахме на група местни цигани, които свириха/танцуваха фламенго, които бяха доста добри и бих казал, че се насладихме на тази „забележителност“ в оригинал, без да ходим по заведения, които го предлагат като шоу. Разходихме се бавно обратно до San Nicolas, из Albayzín, срещнахме се с другите и се засилихме да опитаме прословутите тапас в Гранада, където, на всяка поръчана бира, получаваш безплатни. Е, предохме и препихме, забавлявахме се страшно много, нощният живот беше на ниво, купонът течеше навсякъде. Все пак Гранада е любим град на хипари (или клошари, зависи от гледната точка) от цял свят, които определено правят нещата по-колоритни.



19ти април: На сутринта отидохме рано в Ал(х)амбра. За мен това е най-страхотното място, на което съм бил. Повторих с огромно удоволствие. Струваше си всяка минута. Имаше бонус, в сравнение с преди 4 години – „Дворът с лъвовете“ вече е напъно реставриран и пуснат в експолатация.




 Няма да влизам в подробности за историята на това място, мисля, че повечето хора тук са наясно, а  и разказът ще стане прекалено дълъг. Ще сложа само малко снимки, макар и те далеч да не предават красотата на „червения замък“.
Тук искам да отбележа, че преди това пътуване се бях подготвил доста добре – и с филмчета, и с литература и пр.,  бях ги дал и на всички останали да ги гледат, но въпреки това впечатлението и възхищението, които всички изпитахме на място беше невероятно.















След Аламбра, където бяхме малко над 5 часа, се отдадохме на доста лежерен следобед и разходки, в които отново наблегнахме на бири и тапас, до силно умопомрачение. Осъзнавахме, че прекрасната ни екскурзия е в своя край, но се опитахме да се раздадем до предела на силите си, за да не съжаляваме за пропуснатото, като се приберем. На следващия следобед потеглихме наобратно към Мадрид.   

Редактирано 12 юни, 2015 от stormbringer