Антарктика през 2016

[Topfly]

Интересно ми е да видя какво мисли Домосед за Антактида. Струва ли си парите? Има ли добри спомени и освен факта, че е бил дава ли му някаквовътрешно удовлетворение посещението на Антарктида? Видял ли е нещо уникално, което не може да се види на друго място и т.н.?

[Лидия]

Интересно ми е да видя какво мисли Домосед за Антактида. Струва ли си парите? Има ли добри спомени и освен факта, че е бил дава ли му някаквовътрешно удовлетворение посещението на Антарктида? Видял ли е нещо уникално, което не може да се види на друго място и т.н.?

И аз ще се радвам Домосед да сподели впечатления, както ако има и други ходили

[домосед]

Гаргата е хубаво да е рошава, но освен стъпване на брега и разглеждане на някоя колония кралски пингвини ...

 

Точно кралски пингвини на континента Антарктида няма. Нито има рошави гарги 

 

Интересно ми е да видя какво мисли Домосед за Антактида. Струва ли си парите?

 

Струването винаги е въпрос на личен вкус. Но предвид че на Антарктида съм ходил два пъти, а и двата беше много скъпо, трябва да си е струвало (подумал Штирлиц  )

 

Има ли добри спомени и освен факта, че е бил дава ли му някаквовътрешно удовлетворение посещението на Антарктида?

 

Абсолютно! Първият път - изкачването на връх Винсон - ми е топ-преживяването в живота (до този момент)

 

От втория път - круиз от най-кратките (11 дни) - удовлетворението надхвърли очакванията. В никакъв случай не се имам за любител на круизите, но за Антарктида си е съвсем нормално. Разбира се, че ще спиш на кораб! Важен фактор да ми е едно от любимите пътувания беше, че корабът беше "малък" и си общувахме задружно почти всичките 60-тина пътници, а с някои и до ден днешен поддържаме връзки и си уреждаме срещи при пътувания.

 

Видял ли е нещо уникално, което не може да се види на друго място и т.н.?

 

Думата "уникално" се е поизтъркала от оригиналния си смисъл, но точно на Антарктида надали има нещо, което не уникално и което може да се види или усети на друго място по света.

[Topfly]

Точно кралски пингвини на континента Антарктида няма. Нито има рошави гарги 

 

В Уикипедия пише, че има кралски пингвини в Антарктида, но може би става дума за някои острови.

 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D0%BD

 

Второто ти пътуване с Круиз до Антарктида съм го пропуснал Дай линк ако си правил сводка.

[домосед]

В Уикипедия пише, че има кралски пингвини в Антарктида, но може би става дума за някои острови.

 

Именно. Виж картата

 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B0%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D0%BD#/media/File:Manchot_royal_carte_reparition.png

 

 

Второто ти пътуване с Круиз до Антарктида съм го пропуснал Дай линк ако си правил сводка.

 

Има сводка!

 

http://domosedbg.blogspot.com/2010/03/from-antarctica-2009-some-penguins.html

[Добри]

Относно Българската Антарктическа Експедиция - миналата година се запознах с проф. Пимпирев, който ми разказа за начините за ходене на експедицията. Единият е с приоритет - ако напишеш научен труд, намериш спонсор за проучванията и заминеш там на научна мисия. Като гледам колко учени има в списъка на хората, участващи в цялото начинание, то по този параграф са под 10% от участниците там. Има нужда и от лекар и техник (за генераторите и другата техника), на които са покрити разходите, но там списъка с желаещи е километричен. Останалите хора са познати и заслужили "туристи", които наистина не стоят само да снимат, но и помагат за съществуването в базата. Но и то какво толкова да правиш на един плаж на остров Левингстон по цял ден. Разбира се, поради липса на средства, всеки си поема сам разходите по пътувания, който не падат под 3-4-5 хиляди евро, което е може би малко по-евтино от цената на евтин круиз. НО не стъпваш на континента, заобграден си само с българи, което за мен от културнообменна гледна точка е минус. 

Продължителността на престоя на българската база далеч не е за целия сезон, а е съобразен с графикът на корабите, които са решили, че могат да вземат нашите участници в експедицията. В началото на сезона се прави график и се преценя кой кога да замине и да се върне, като обикновено нормалния престой е от 1-2 седмици. 

 

Изключително интересна и бих казал дори забавна ми се вижда "другата", съвсем реална и битова страна на работния процес на българските антарктици от БАЕ. Проф. Биолчев в книгата си "Антарктида - окото на космоса" 2011 г. много хубаво я описва от първа ръка, съветвам прочит. Тя с две думи е следната. Трима-четирима професора с широки балкански души неистово нагъват луканка на кнехта в Ушуая под смаяните погледи на международни учени. В 90% от времето се говори за пиене, след като на единия са му иззели всички суджуци на митницата в Аржентина. Поради грешен превод и някакви наши недоразумения са изхвърлени всички празни варели за гориво. На кораба от Ушуая (който е капсулован) призовават цветисто майката на испанката, която проверява ноктите за микроби като на сутрешен преглед в казармата на всички наши хора. Влиза се в силни бури. Повръща се обилно от циклона в морето, включително неверотният факт - японци антарктици повръщат върху нашите. Води се културен обмен. Влиза се в кабината при учудения капитан за лаф моабет. Слиза се на Ливингстън и се получава заповед да се копае ледника за вода, докато се стигне езерото. Има обичайно място, но нашите хора никога не го обозначават или обозначенията се губят. Първо се търси ледника. Дупчи се безразборно, геодезиста се хили и си тръгва, бликва вода, но пропада шейната. С 300 зора я изкарваме по неведоми казармени техники. Цялата храна е обща - разбира се, в повечето случаи изяждат твоята (друг културообмен). После капнали лягат в 23 часовия ден и се спи в чували за мъртъвци (по думите на проф.Биолчев). Които от всичкото нагоре имат едни пръчки да ти повдигат горната стена на чувала, за да четеш вътре книга. Мигар прочиташ и една дума. Тъкмо заспиваш и трябва да се става за нова доза - в повечето случаи - леко безсмислен труд. Цари интелигентна скатавка. От нашите всеки се води и шеф, и подчинен на другия. Води се "организационно поведение". И един зрял академизъм кипи мамата си джаса... Но въпреки всички особености на тая наша балканска душевност е много готино, че имаме нашенци там. Не са лишени от романтичен ореол. За държава като нашата това си е много. Уважавам и проф. Пимпирев и проф. Биолчев и всички останали от експедициата. И все пак не по-малко живо и комично е и тяхното пребиваване там, без да са туристи за начесване на краста, нямат онзи сух академизъм, в който иначе всички си ги представяме като учени. 

[cck]

Интересуващите се от дестинацията знаят, че тя е под "юрисдикцията" на Антарктическия договор
(The Antarctic Treaty, 1959 , http://www.ats.aq/e/ats.htm).

Страните от този договор (вкл. България) са решили как именно да става посещението от туристи на водите и самия континент. За тази цел съществува Асоциация на туроператорите (IAATO - International Association of Antarctica Tour Operators)

Ежегодно публикуват списък на превозните средства (самолети, яхти, круизни кораби) опериращи по-някакъв начин (или поне имат разрешение) там.

 

Ето го този списък:

http://apps.iaato.org/iaato/vessel/list.xhtml

 

Та каквото и да се търси ще да е на някое от тези возила

Удобното е, че има връзки към конкретната компания собственик на самолета, яхтата или пък круизния кораб.

[Добри]

Цялата наша БАЕ с гордост твърди, че дори има български град на Антарктида. Идеята е, че се порка до припадане в три отделни бараки, познати под кодовото име "Трите кръчми". А е всеизвестен факта, че там, където има три кръчми, се води град