Прескочи до съдържание

Азорски острови


Препоръчани мнения

Макар и да посетихме само един от 9-те острова, отварям темата в множествено число с идеята, че в последствие други ще попълват информация и за останалите 8.

 

Аз+1 отидохме в края на април- началото на май. Основната идея да идем там беше наблюдение на китове, което съзнателно пропуснахме в Исландия именно, за да ги гледаме на по-топло място. Край Азорските острови целогодишно живеят sperm whales, а през април и май е миграцията на още няколко вида китове, които минават покрай Азорите да си почиват именно там, защото в района няма акули- blue whale, fin whale, sei whale, pilot whale, рядко се виждат косатки, редовно няколколко вида делфини и големи костенурки. Цялото пътуване трябваше да се завърти около наблюдение на китовете+ всичко останало между другото, но реално се завъртя около лошото време + останалото ако пороят и бурният вятър спрат. От 6 дни 4 бяха в неспирни проливни дъждове и ураганен вятър. За радост, въпреки че е най- големият, островът се оказа малък, така че за 2 дни успяхме да обиколим всички желани ключови забележителности с кола и дори някои от тях повторихме.

 

Търсенето на билети започна още есента миналата година. През ноември във Фейсбук се появи папарашка снимка на пробно кацнал самолет на Ryanair на летището в Понта Делгада и след моментална проверка в сайта им, макар и официално маршрутът още да не беше обявен, Понта Делгада можеше да се въвежда и стана ясно, че полети до там започват през април. До момента билетите LIS-PDL със SATA не падаха под 120 евро двупосочно, като видях цена 25 евро на посока колебанията не траяха много дълго. Много се радвам, че първият ни полет с ниско бюджетна компания изобщо, протече много приятно и безпроблемно, имах огромни притеснения за комфорта и чистотата, които в случая останаха неоснователни.

 

Летището е малко, с късичка писта и мога да кажа, че кацането и то в дъжд беше осезаемо рязко, но завърши под изключително бурни аплодисменти на 90% от пътниците. Толкова силни, че дори пилотът им отговори с "Obrigado" (Благодаря) :) .

 

От летището до града ползвахме Aerobus (5 евро двупосочно, няма еднопосочна опция)- маршрутки, които возят до списък от хотели и съответно на връщане те взимат от там. Резервирахме и кола под наем, но планирахме да тръгнем из острова след 2 дни, така че тя беше за по-късен етап.

 

Първоначалната идея беше да спим всяка вечер в различно градче/селце, но накрая останахме в само в столицата, което мога да кажа, че за нас се оказа много добро решение. В крайна сметка всички пътища водят до столицата, всичко е на около 30-тина минути път с кола в едната посока, най-крайната източна точка- на около 50-тина минути. Друг проблем, който избегнахме е, че заради дъжда, заради събота, неделя, 1 май- все поводи местните да почиват- почти нищо не работеше и щяхме да позаслабнем от глад ако не бяхме в Понта Делгада. Където пък имаше сиеста от 15.00 ч. до към 18.30-19.00 ч.

 

Програмата по първоначален план включваше:

 

- планинско колоездене (за мъжката част) и фото забавления за мен през това време

- каяк в езеро в кратер на вулкан

- китове (1 или 2 дни ако не успеем да видим още първия път)

- посещение на единствената чаена плантация в Европа

- посещение на най-източната точка от острова ( с живописен фар и драматични скали)

- посещение на няколко емблематични за острова езера в кратери

- посещение на съседен остров (Санта Мария) с ферибот ако времето позволява.

 

Без последната точка и без живописния фар всичко останало беше осъществено. Остана ни време да похапнем пре-доволно невероятни вкусотии, с които вярвам дори, че удължихме живота си с няколко дни, толкова прясна и чиста е местната храна. И не на последно място евтина, сравнена с другите европейски страни.

Редактирано от Сю_
  • Харесвам 28
Връзка към коментар
Публикувано: (редактирано)

Оказа се, че няма значение какъв е кита, освен ако не скочи (скача само определен вид и то не винаги), не вирне опашка или не успеем да си топнем камерата във водата, за да го снимаме в цялата му прелест. Нито едно не се случи.

Първо, заради оскъдните хубави дни, местата в малките лодки зодиак бързо бяха изчерпани и трябваше да се качим на катамаран. Което моментално изключи възможността за подводни снимки.

 

post-2019-0-81263500-1431263438_thumb.jpg

 

В момента, в който наблюдателите- биолози посочат къде си издухва фонтанчето с въздух, китът вече беше изчезнал и се виждаше как перката му се плъзга по повърхността на водата, но толкова. Така още няколко пъти под сериозното подмятане на лодката сред вълните. Казаха ни, че видяният от нас бил fin whale (на български го наричат "финвал"). На мен специално след първата му поява ми стана безразлично, тъй като проверявах колко здрав е парапета на лодката и колко прав може да бъде хоризонта :blink:

 

post-2019-0-76353800-1431263348_thumb.jpg

 

Нещата се подобриха откъм вълнение, когато доближихме брега и се появиха Common dolphins, но и те не бяха достатъчно игриви, за да подскачат над водата.

 

post-2019-0-91096800-1431263360_thumb.jpg

Редактирано от Сю_
  • Харесвам 7
Връзка към коментар

Не съм разглеждала дестинацията като плажна, в смисъла, който обикновено влагаме-  бял пясък или екзотика с палмички примерно, поне на този остров няма. Минахме покрай един плаж, обозначен с табела, не беше голям, 20-тина метра ивица, но тъй като острова е с вулканичен произход цвета е сив, наоколо каменисто. Има още някакъв плаж с естествено топла вода, вливаща се в океана, но не сме го търсили къде е.

 

Плаж, към който проявявах интерес на едно островче на километър от брега- Ilheu Vila Franca. Използват го за шнорхелинг и е с много интересна кръгла форма. Дневният достъп до него е ограничен, но лодките до там тръгват едва през юни:

 

post-2019-0-01864600-1431270169_thumb.jpg

 

 

Откъм туристи е сравнително спокойно, поне засега, Основните посетители се изсипват за ден с круизните кораби, като те обикновено са организирани с бусчета и рейсове из забележителностите и бързо отминават. По пътищата извън столицата има по 5-10 коли в посока най-много.

 

 

 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Няма много плажове, но не са един или два само. Горе-долу както в Тенерифе е положението с тях.

Средно плажовете са по 200м поне, ето няколко

IMG_7067.jpgIMG_7074.jpgIMG_7075.jpgIMG_7163.jpgIMG_7258.jpgIMG_7260.jpgIMG_7391.jpgIMG_7623.jpgIMG_7678.jpg

 

Басейните до плажа на 4-та снимка са пълни с океанска вода. Има и други такива басейни на други места

Има един дълъг плаж от 1км,  Santa Barbara, който е до Ribeira Grande.

 

Плажа с вливащата се топла вода не е интересен.

Интересни са топлите извори и реки, в които може да се къпете, като caldeira velha, poca da dona beija, топлото езеро в парка на Furnas и няккои други малки.

Ако няма да търсите само китове и кашалоти и искате да видите и самия остров е добре да се ходи от юни до края на септември за да има минимум дъжд.

 

Сю не знам какво сте видели за ден и половина, понеже махам китовете, но далеч не е всичко!

Като гледам програмата и какво сте видели, бих казал, че това не е и половината от това което си заслужава там.

 

Аз без да ходя да гледам китове, не успях да видя всичко по-важно и интересно за 7 дни, като само няколко пъти за по 2-3 часа е пръскало лек дъжд.

Имам се от хората, които гледат бързо забележителностите по света.

 

По повод летището, че е късо, не знам защо реши така. Вярно е, че е малко, но на пистата си каца и излита  А310 до Европа, САЩ и Канада с който летях аз, а той все пак е презокеански самолет.

Редактирано от Alexander
  • Харесвам 4
Връзка към коментар

Програмата е такава, каквато на нас ни харесва. Различните хора се вълнуват от различни неща и никога не съм поставяла пред себе си цел да видя всяко камъче  ;)  Чувствай се свободен да споделиш и ти какво си заслужава в твоите очи, тъй като със сигурност и други ще проявят интерес някога към дестинацията.

 

На мен например много ми хареса чаената плантация, на моя човек му хареса терена за планинското каране. Забавлявахме се в синьото и зеленото езеро до късния следобед, без капка съжаление. Някои места посетихме, но не успяхме да видим буквално заради силния дъжд и плътната мъгла. Района на Nordeste например загатна с драматичност- нещо, което търся в пейзажа- но не повторихме в хубавото време, бяха тръгнали свлачища. Ако имаше как, бих отишла в това пътуване до Pico например. Не ме вълнуват басейни и топли извори и не бих си губила времето с тях. Не опитахме cozido съзнателно, но на всички останали чужденци в прехваленото и единствено работещо Tony's им пукаха ушите. Furnas ми се стори скучна история. Както виждаш интересите ни се разминават :)

 

Като цяло беше интересно, но в класацията ми на посетени от мен места не е сред първите позиции. Не съм критерий, просто споделям своето виждане.

 

Пистата ми се стори къса, защото имаше яки "спирачки", излитането също беше кратко на фона на други такива.

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
  • 1 месец по-късно ...

2 месеца по-късно все още не намирам достатъчно време за преглед и сортиране на снимки (но намирам време да чета форума за по-лесно иначе :blush:).

 

Бях се оплаквала в темите, че не успявам да резервирам маунтин байк тур за рожденика ни, навсякъде предлагаха самостоятелни с наемане на колело, но без водач. А без водач не беше опция, тъй като само единият от нас кара колело. Да караш сам изглежда и звучи скучно. Пълно е с фирми офериращи колела под наем и съмненията ми, че всички реално препродават колелата на една и съща фирма се засилиха, когато отвсякъде получавах оферти за тур със свободна възможна дата 31 април. Такава дата в календара няма, но им беше трудно да го разберат, въпреки че аз упорствах за тур на 1-ви май. Най- накрая намерих едни момчета, която правеха private tours и които след поредния офериран 31-ви април все пак се поправиха. Обаче имаха минимум изискване за 2-ма човека. Щом споменахме на младежите, че искаме да вземем още един тур за двама, се навиха да направят маунтин байк тур само за моя човек. Да, но в 12 през нощта на 30 април, проклинайки дъжда в хотелската стая, получаваме мейл, че поради лошите метео условия байк турът се отменя и прогнозата за спиране на дъжда е чак за 3 май. Прекроихме програмата с уговорката 2-та тура да се обединят в един ден при първа възможност.

Няма да ви занимавам с хронологията на събитията до 3 май, които могат да се обединят с думите дъжд, дъжд и ужасно много дъжд.

 

Ето ни в първия спокоен ден на езерата Sete Cidades. Това са две езера в кратери, кото имат своята странност- разделени са помежду си с мост. Едното езеро е със синкав цвят на водата, а другото- със зелен. Това най- добре се вижда ако се погледнат отгоре.

 

Синьото езеро:

 

post-2019-0-25377000-1434757812.jpg

 

Докато младежта с колелата се забавляваше с колелата по ръба на кретера, аз обикалях долу брега. Около зеленото езеро има пътека, по която може да се направи пълна обиколка. Цялата е "обкантена" с цветни цъфнали храстчета, поддържани перфектно като в парк, патки се разхождаха и плуваха, имаше дървени маси и пейки за пикник. Зеленото езеро:

 

post-2019-0-66215700-1434757887.jpg

 

Синьото езеро (само на думи) от моста:

 

post-2019-0-61881500-1434757946.jpg

 

И от брега, където между другото имаше много приятни огромни хамбургери. Обядът за двама ни струва едва 14 евро.

 

post-2019-0-41345300-1434758169.jpg

 

Вторият ни тур беше с каяци. Беше ни за първи път, падна яко гребане и борба с вятъра. Но доста се забавлявахме и дрехите ни съхнаха седмица. Добър съвет беше да не си взимам фотоапарата в каяка :)

 

post-2019-0-30626000-1434758334.jpg

 

post-2019-0-15817900-1434758352.jpg

 

 

 

  • Харесвам 9
Връзка към коментар
  • 3 месеца по-късно ...

Ще се върна на доминиращите дъждовните дни. Макар и да изглеждаше, че програмата върви към пълен провал, решихме, че ако тръгнем по пътя може и да се измъкнем от връхлетялата острова буря.. все някъде. Лишихме се от доста красиви гледки към океана със сигурност заради почти никаквата видимост. Очаквахме, че на следващия завой по пътя (а те бяха мнооого) ще се измъкнем от нея. Ако дъждът спреше, моментално падаше гъста мъгла, така че планът не проработи съвсем.

 

Спирка първа, Vila Franca do Campo.

 

post-2019-0-38530600-1443187861.jpg

 

Основна задача- да открием изглед към горе споменатия остров Ilheu Vila Franca do Campo. За стигане до него в случая не можеше да става дума. Не случайно туровете до там започват от юни. Лесно се справихме, хващайки първата малка уличка и следвахме надолнището към океана. Много набързо обаче трябваше да открием подслон от новата доза дъжд. Сравнително трудно за изпълнение. 1 май е и улиците са празнично безлюдни, нищо не работи, а къщите са без стрехи. Късметът ни се усмихва и се озоваваме пред вратата на местен хоремаг. Настава смут у дядовците вътре, които бързо се пренареждат, за да ни направят място да поседнем при тях. Сякаш някой е разгласил, че двама туристи се лутат наоколо и от някъде се появяват още зрители. Разменяме езикови познания, ние на португалски, те на английски и настава весела глъч.

 

След като ни препоръчват да опитаме местния сладък специалитет

 

queijada_610x407.jpg

(източник на снимката)

 

ни преподават и кратък урок как точно се произнася маракуя (маракужА). Аз съм в рая, всякакви напитки известни и локални си имат маракужанска разновидност.

 

Дъждът пак намалява и използваме момента да стигнем до колата. По улиците се разминаваме с единични хора, които без да ни познават ни поздравяват с Bom dia! Отвръщаме им разбира се! Много, много мило и приятно.

 

 

Спирка втора, Furnas.

 

Леко се лутаме и подминаваме забележителността, за която сме тук. Благодарение на навигацията знаем, че сме край езеро, но не го виждаме заради мъглата. Питаме едни ентусиасти, които с дъждобрани го обикалят пеш (какво ли видяха в тази мъгла?) къде е термалната зона, в която готвят cozido. Близо сме (уж) и тръгваме и ние пеша. Между другото не си носим дъждобрани, а китайския ни чадър е счупен, издържа 2 часа точно. Купихме го от китайски магазин в Понта Делгада, не очаквах, но и такъв имаше, продавачите бяха азиатци.

Скалите наоколо излъчват топлина, а скоро усещаме и сярна миризма. Плащаме вход 50 евроцента на човек. 

 

post-2019-0-85818700-1443190807.jpg

 

Най-грешно похарчените ни пари :), но пък идвахме два пъти.

 

В денят с по-малко мъгла:

 

post-2019-0-94032200-1443190819.jpg

 

Котките дебнат за манджа:

 

post-2019-0-05344800-1443190827.jpg

 

 

Накратко. Сутрин няколко ресторанта заравят в специално направени дупки тенджери с cozido, и ги оставят да къкрят и се задушават няколко часа, използвайки топлината на термалните води тук. В 12.30 ч. ги изравят и организираните с рейсове туристи биват отвеждани на обяд. Достъпно е и за неорганизирани туристи, но ние не опитахме ястието, защото не ни е по вкуса. И гледките не са нищо особено, твърде, твърде нагласено за туристи е. Ех, друго си е да изригне някой гейзер, но тук историята е друга.

 

Завалява дъжд, достатъчно силен, че дори и кросът до колата не ни спасява от солидно намокряне.

 

 

 

 

  • Харесвам 6
Връзка към коментар

Продължавай, чудесно е. Тази година се влюбихме в Португалия, изглежда завинаги. Седя, чета и още ближа рани, но това е друга тема. Ако е удобно може ли да споделиш и някои по-организационни въпроси като настаняване, сезон с хубаво време, коли под наем и пр. Благодаря.

Връзка към коментар

Благоприятният сезон е юни, юли и август. Това относно дъждовете, които там са наистина много през останалото време.

Някои хора отиват заради китовете най-вече, тогава най-благоприятните месеци са извън лятото.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Продължаваме посока към Nordeste, надух му главата на моя човек за морския фар там.

Пътят е меко казано "къдрав". Обратни завои един след друг, тръгнали са свлачища, мъгла, ураганен вятър. Сами сме на пътя и това е нормално, кой ще тръгне в това време по забележителности? Добираме се до Povoação и представете си има още 2 автомобила с туристи на кея! Леко загатване за драматичните гледки, които щяхме да видим от високо при хубаво време. Ние дойдохме от облаците по върховете:

 

post-2019-0-12653400-1443192467.jpg

 

Впечатлена съм от къщите на ръба на скалите, посоката ни е онзи зловещ мрак и мъгла, спускащ се над тях:

 

post-2019-0-89274800-1443192473.jpg

 

Ръми леко, и другите туристи се изнасят. Оставам сама и от някъде се появява местния луд, с подскоци и крясъци бързо приближава. Май е време и за нас да се махаме от тук. "Мръсна газ" по стръмни еднопосочни улички, тук е още по-безлюдно, къщите изглеждат като изоставени. В дворовете и по улиците има поставени чучела с човешки ръст, различни сюжети, пози, облекло.

 

post-2019-0-19586500-1443193016.jpg

 

Нещо като нашите кукери, гонят злите духове. Празник е, изпращат пролетта и посрещат лятото. Благодарим за такова посрещане :-)

 

Стигаме до отбивката за Фарът с голямо "Ф" в Nordeste. Моят неизпълнен блян. До него се върви около километър пеша. Е, може и с колело, за който го влече. Спътникът ми настоява да идем, нищо че валяло. Нали вече сме мокри, хе хе! Така и не слизаме от колата. Гладът вече се обажда, природата ни зове. Навигацията услужливо ни отвежда по куп еднопосочни улички до единствения на картата ресторант... който е строителна площадка в момента. Отсреща има бензиностанция, но са колонки на самообслужване. Вали из ведро, като из две-три даже; котки, кучета, крави и овце се сипят над нас. Изведнъж някакви хора притичват иззад ъгъла, спасение! Спасителниет фар обаче бързо угасва. Частно парти, детски рожден ден, нямаме място там. Разговарям се с майките и след доста чудене от тяхна страна се оказва, че O Forno, пекарната зад църквата днес работела. Сипя благословии, църквата се вижда от нас, но не и от навигацията. Ще тичаме до там. Щафетата ни предават едни от хората, които срещнахме на кея в Povoação. Друго може да няма, но тичащи туристи из Nordeste в този момент се намират в изобилие. А в пекарната са запразнили, само 5-6 pastel de nata, но като няма хляб и пасти стават.

 

Слава богу от тук можем да тръгнем по магистралата отново. Бурята продължава да ни подмята като хартиена лодка, караме с 40 на късмет, нищо не се вижда, добре че няма движение покрай нас. Половин час по-късно нещата се успокояват и мяркаме чаените плантации край пътя. Единствените такива в Европа и голям интерес за мен.

 

post-2019-0-47626800-1443194815.jpg

 

Но те ще бъдат в друг ден.

 

 

  • Харесвам 5
Връзка към коментар

Ако е удобно може ли да споделиш и някои по-организационни въпроси като настаняване, сезон с хубаво време, коли под наем и пр. Благодаря.

Първоначалната ни идея беше да спим всяка вечер в различен град или селце. За съжаление обаче изборът, когато става дума само за една нощ е оскъден. На финала имахме 2+3 нощувки в столицата и 1 в Lagos. Където и да се избере нощувка обаче не е проблем ако сте с кола, разстоянията са наистина в рамките на 30-тина минути, максимум 50 минути отстояние от Понта Делгада. В airbnb имаше също голям избор на добре изглеждащи места за около 30-тина евро на вечер.

 

Туристическият сезон започва през юни до края на август е мисля. Нашата цел беше миграция на китове и затова се спряхме на април и май. Моя приятелка беше със семейството си през август и каза, че за всичко е имало проблем откъм избор, трудно са намерили свободни коли под наем, място за спане също. Но по снимките й гледам, че и те са имали дни с валежи. През другите месеци времето е по-колебливо, няма как да се прогнозира и си е до късмет. По статистика октомври и ноември са най-неблагоприятни, с най-много дъжд. Моят опит пък е от пролетта, така че Божа работа.

Редактирано от Сю_
  • Харесвам 1
Връзка към коментар
  • 3 месеца по-късно ...

Като изключим китовете и фарът в най-източната точка, третото най-желано място за посещение от мен беше чаената плантация, Cha Gorreana. Тъй като не мисля, че някога ще стигна до подобна в Азия, възможността да се види такова нещо в голяма степен е вдъхновяващо.

 

Първата ни среща с чаените тераси беше в най-голямата буря, от която бягахме. Изплуваха за момент от мъглата край пътя, колкото да се успокоим, че до тях се стига лесно. Второто ни посещение вече беше съвсем целенасочено, хем да си запълним времето докато вали, хем с надеждата да хванем все пак някаква гледка в моментен проблясък без дъжд. Спираме колата пред мини фабриката- музей, има безплатен паркинг, входът към музея също е безплатен. Затова безпроблемно се скриваме от дъжда в къщата и разглеждаме набързо машините из стаите с обяснения за процеса по обработка и сортиране на чая. Има безплатна дегустация, могат да се купят и пакетчета с него. В нормален работен ден би трябвало да има и работнички из стаите на фабриката, не знам доколко работят или функцията им е само забавление за туристите, колкото някой американец да възторгне с "Oh, wow!" До тук добре, но целта е друга и нервно надничам през две-три минути навън, за да изхвърча при моменталното спиране на дъжда. Няма такива изгледи, затова взимам счупения чадър и започвам да катеря баира на отсрещната страна на пътя. За съжаление не се вижда нито колко има още напред, нито колко съм изкачила, зад мен пак пада мъгла.

 

post-2019-0-12868500-1453077318.jpg

 

post-2019-0-91203000-1453077339.jpg

 

post-2019-0-48167000-1453077186.jpg

 

Между борбата с вятъра, меките коловози, пълни с вода, счупения чадър и брулещия срещу мен дъжд се случва една глупост. Катерих 20 минути, за да установя, че не взех резрвните батерии с мен, а тази във фотоапарата свърши. На всичко отгоре се разлая някакво куче и си казах, че отново сгафих. След като един фермер в Исландия пусна кучетата си срещу мен, когато се опитах да доближа конете му... имам сериозни задръжки щом чуя лай. А тук колата беше далече и нямах никакъв шанс да избягам. Изсипах куп благословии към себе си и пораженчески се върнах в колата докато не е късно. Беше започнало да се стъмнява, та беше безсмислено да упорствам с плантациите.

 

Опит за среща номер 3. Най-сетне дъждът е спрял и вместваме в първия хубав ден почти всичко планирано за 5, включително и Cha-то, отново.. Чуват се звуци от машини, виждат се работници из лехите, но въпреки това няма туристи и всичките гледки са си само за нес. Най-важното е, че се вижда и океана, който азорците споменават като благоприятна основа за полезността и чистотата на чая. Колко пък да е чист... все пак основен шосеен път минава край него.

 

post-2019-0-69871200-1453078114.jpg

 

Малко поизпуснах залеза заради катеренето, но хванах някакви последни лъчи:

 

post-2019-0-45172000-1453078190.jpg

 

 

  • Харесвам 11
Връзка към коментар

Предпоследната снимка ми хареса много!! Накупихме си 3 или 4 вида от техния чай, доста време след това пихме.

Ето снимки от същото място от края на юни месец

IMG_7052.jpgIMG_7053.jpgIMG_7056.jpgIMG_7057.jpgIMG_7059.jpgIMG_7061.jpgIMG_7062.jpgIMG_7064.jpg

  • Харесвам 6
Връзка към коментар
  • 4 седмици по-късно ...

Каква по-голяма радост от събуждане без дъжд! Намираме се в Lаgoa, градче в голяма близост до Понда Делгада, съответно- никакво затруднение да се стига до всички забележителности с кола, а цените на нощувките бяха доста по-ниски. Точно до хотела ни се намираше един сватбарски тип ресторант, в смисъл почти неоползотворено пространство, чак неуютно празно, но с изглед към бурния океан и най-най-вкусната риба меч на скара (не пропускайте и Queijo Sao Jorge, където и да сте на Азорите- сирене, което се произвежда на един от островите). 2 пъти се отбихме в този ресторант и двата пъти рибата на деня беше различна, разбирайте прясна и много вкусна.

 

Порадвахме се на слънцето и пак сме на пътя.

 

post-2019-0-82886300-1455463768.jpg

 

post-2019-0-84958600-1455463785.jpg

 

Пак минахме през Vila Franca (снимки в първата публикация), като на площада пред църквата имаше някакво тържество. Не разбрахме какво точно се случва, но монотонно някакъв човек с микрофон огласяше цялото село с реплики, приличащи на наддаване. Сладоледи, балони, циганийки, мини панаир.

 

От там потеглихме навътре към планината. Пътят макар и не толкова нов и малко по-груб, вървеше гладко, но и с поредна доза завои. Изведнъж навигацията съобщи, че сме стигнали крайната си цел, а всъщност гледката не отговаряше на търсеното. Върнахме се към периферията на селцето (или е град, не знам?) и очаквано в кръчмо-кафето имаше хора. С амбицията, че ще се оправя на португалски и с една карта в ръка, само казах едно Bom dia! на първия изпречил ми се пред погледа човек и той беше наясно, за да ми отвърне: "Знаете ли английски? Май така ще ни е по-лесно да се разберем" :-)

 

Оказа се, че навигацията ни е била права, но само отчасти. Отвела ни е до точката, от която тръгват пешеходните маршрути. Мъжът ни уверяваше колко красиво било по пътя, но пък и не се бяхме подготвили за двучасов преход, така че този вариант отпадна на секундата. За да стигнем с колата, трябваше да тръгнем  до противоположната част на острова и в Ribeira Grande, на едно голямо кръгово, да заходим от другата страна към крайната цел. Успяхме и въпреки серията завои, си заслужи гледката:

 

Lagoa do Fogo

 

post-2019-0-76671400-1455464742.jpg

 

Има си отбивка за коли край пътя, но тя побира само 5-6, а желаещите да са там бяха доста повече. Високо и далече от шума на града и магистралата, тук беше изключителна тишина. Не знам защо точно това запомних (може би, защото рядко ходя в планината  :)).

 

Обратно към столицата за последна вечер в Понта Делгада и Сан Мигел.

 

post-2019-0-37176900-1455465336.jpg

Редактирано от Сю_
  • Харесвам 7
Връзка към коментар
  • 2 месеца по-късно ...

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.